Мисля, че ще откача!

  • 4 379
  • 53
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 539
Не съм съгласна с Олчето!
Естествено, че майката също има нужда от почивка! И тя е човек все пак, не е робот, който може по 24 часа на ден в продължение на месеци да се отдаде само и единствено на бебето!
Недоспиването и бебешкият рев могат да докарат човек до лудост, особено ако продължават с месеци.
Не се мъчете да бъдете чак такива героини. Има бебета и бебета, майки и майки. Моя позната за пръв път чу бебето си да плаче на 6 месеца, а в същото време моята дъщеря ми извади душата през първите месеци, не знаех къде се намирам, ходех като сомнамбул.
Нека всичко бъде с мярка. Колкото и да обичаш бебето, в един момент може да ти се прииска да зарежеш всичко и да избягаш от постоянния плач, да се скриеш някъде и да спиш, да спиш...
Така че потърси причината за плача, а ако такава няма, просто приеми нещата и очаквай трудното да свърши. Намери някой да ти помага през деня, ако е възможно.
И не се притеснявай, че ако оставиш детето малко да поплаче отвреме на време, това ще му нанесе непоправими психологически травми за в бъдеще Laughing Ако беше така, светът щеше да е пълен с психопати и социопати. Пък и след няколко години ще видиш колко външни фактори влияят върху развитието на детето, фактори, върху които не можеш да повлияеш. Ако се стремиш цял живот да бъдеш иделаната майка, ще се психираш тотално.
Цитатът на Кастевал е прекалено сантиментален и драматичен, може да действа мотивиращо на бъдещите майки, но в твоето положение най-много да те депресира още повече.

Усмихни се! Hug

# 46
  • Мнения: 1 924
Лилита, в най-общи линии си права.Не става въпрос за това да се отдадеш 24 часа на бебето и да не си почиваш изобщо, най-малкото защото самото бебе не будува през цялото денонощие, така че време за почивка все ще остане.
Иначе съм съгласна, че понякога , когато бебето плаче и майката е крайно изнервена от това( нормално, никой не може да слуша бебешки плач спокойно), може да е по-добре и за двамата, ако майката се поразсее за 15-тина минути- но не е хубаво да се превръща в редовна практика.
Моят беб беше доста ревлив, особено в началото, затова се мъчих всячески да открия начин да го гледам така, че да е по-спокоен.Когато го слагах в креватчето, той плачеше много, затова го сложих да спи при нас- първи положителен резултат в намаляването на плача.
При коликите пробвах какво ли не, докато открия кое го успокоява максимално..и така нататък.
И най-важното , научих се да подремвам за по час -два, когато самият той спи-така си осигурих и достатъчно почивка.
Разбира се, че всяко бебе е различно, затова първите седмици са най-трудни и изтощителни-но веднъж нагодите ли се един към друг, всичко става по-лесно.

# 47
  • София
  • Мнения: 17 592
Сигурно ли е, че й стига папото?

# 48
  • София
  • Мнения: 6 269
И дъщеря ми беше така вечерите - рев, рев... Нямаше колики или рефлукс, кърмех я на поискване (което беше почти непркъснато), кърма имах бол, така и не разбрахме от какво беше. Явно някои бебета си плачат в началото!

Единственото което ни спасяваше беше един вибриращ стол, много пъти е спала в него. Не знам дали ги продават в България (мисля че да).


И ние с такъв шезлонг решихме по не час от проблема, защото във втория месец (ясно в пика на коликите), бебо през деня не спеше, освен ако не е в стола за кола, а там се спарваше адски много. Купихме такъв шезлонг и постепенно свикна да спи в него. Е, естествено с люшкане или първо приспивам на ръца, после го поставям в неги и продължавам да го люшкам и пускам вибрацията. Сега нещата са много по-спокойни, но той пак обича да стои в шезлонга.

Иначе и аз имам моменти, когато просто не издържам, но това е най-често ако не съм си доспала няколко дена подред. В началото е най-тежко, но се убедих, че вече към 3 месец нещата влизат в релси и рядко са кризисните моменти. Според мен е добре ако имаш някой вкъщи да ти помага.

# 49
  • Мнения: 1 081
Лошото е че наистина има бебета като твоето, но не можем да си ги избираме. Надявам се с времето нещата да се оправят при вас и детето да се успокои. Има възглавнички, подобни на ръка, ако намериш вземи и и я приспивай в нея, после като я оставиш, тя ще си мисли, че пак е на ръцете ти, може да помогне.

# 50
  • Мнения: 174
Пробвала ли си да й даваш пак да суче, като се събуди след 30 мин.? Може би не суче достатъчно и се буди от глад?
Не знам, не пишеш колко е голямо бебето, но аз имах аналогични проблеми с дъщеря ми през първия месец и накрая се оказа, че плаче, защото не суче ефективно, а повече спи на гърдата и затова огладнява много бързо.
Съчувствам ти, знам как се чувстваш, но ще отмине и ще забравиш трудните периоди Hug

# 51
  • Мнения: 2 673
КОгато бебето плаче, казват че е ЖИЗНЕНО. Болното бебе е вяло, отпуснато...Моя син ревеше НЕПРЕКЪСНАТО до 5-ия месец...И изведнъж...спря!
Сега повечето мами, на които децата бяха тихи и спокойни се оплакват...Знае ли човек?
не се разстройвай..Ако това те успокоява...Мен сега повече ме болят ръцете, защото е два пъти по-тежък Mr. Green

# 52
  • Мнения: 31
Здравей Krasteval,
няма много връзка с темата  Embarassed но можеш ли да ми кажеш, тази книжка на Жан Ледлофф "как да отгледаш щастливо дете"  знаеш ли къде мога да я намеря на български?
Благодаря

# 53
  • Мнения: 2 960
Аз пък не съм привърженичка на идеята, че майката има нужда да си почине и пр. "съвети". С риск да ти прозвучи нелепо, нали затова си МАЙКА на беззащитното мъниче, за да се жертваш и раздаваш в нейно име? Не, не изпадам в крайности, и моят син не беше от най - кротките, но с ръка на сърцето никога не ми е тежало това, че постоянно ми висеше на цица. Никога! Разнасях си го с мен, спеше на ръце, на скут, вечери с мен на масата пак на гърда докато вечерях,през нощта на леглото до мен, ех, блажени моменти... Сега си имам най - самостоятелния "мъж", грам не е разлигаван, напротив, супер сигурен в себе си, чешит, любвеобилен и усмихнат дребосък.
Пожелавам си на този свят да има повече майки, като тези, съветващи те да спреш да мислиш няколко месеца за себе си, и да приемеш, че плачът на детето ти е най - естественото нещо на света, не е повод, да "откачаш", а да гушнеш рожбичката си и да се опиташ да я разбереш. Не я оставяй да реве, моля те, това до нищо добро няма да доведе. Примери мога да ти дам много, но ще прозвучи като злорадстване "моето дете така, останалите ... еди как си..." Затова ще се въздържа.
Разчитам на здравия ти разум и доброто ти сърце към най - скъпото ти същество, радвай се на всеки един миг с него, трудностите и лишенията са много, но няма нищо по - ценно от това, да се научиш да ОБЩУВАШ с детето си, да откликваш на неговите нужди и да го обичаш. Един ден ще се почувстващ благословена поради тази причина, а не пренебрегната. Не го забравяй! Hug

Подкрепям това мнение с двете ръце и от все сърце Peace Peace Peace

Общи условия

Активация на акаунт