КЪМ ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА: вътрешни усещания, детски фантазии,интуитивни прозрения...

Съжалявам, но по това време не съм била у дома и не успях да го гледам. Дали има повторения?

Защо никой не пише вече в тази тема. Жалко, с такъв интерес я четях 

Сигурно, защото писането в дадена тема става по вътрешна потребност.

Ами ,да кажа ,дъщеря ми взе да ме пита дали знам нещо за жената която я е родила,отговорих,че имам някъде предишните имена на Ваня,но нищо по-вече,а то си е така!Питах я да не би да искаш да я търсиш,...не,просто и било интересно!

 
Твърде вероятно е наистина само това да е причината 

Скъпа Звездица,
Аз имам съмнения, че моята дъщеря също е научила истината като теб.
Аз не бях готова да й я кажа като малка.Поех риска да я чуе отнякъде. Но бях сигурна, че веднага ще ми каже, ще завалят въпроси, укори, че съм я лъгала...Сега разбирам ,че има много хора които са научили, че са осиновени, още като деца, но и до сега не споделят това с родителите си .И досега не ми е ясно какви са мотивите им...Но почвам да гадая:
-може би страх да не  наранят родителите си
-може би страх да не покажат уязвимостта си
-може би страх от неизвестния си произход
-може би просто не приемане на истината
А що се отнася до моите мотиви за пазенето на тайната, мога да ги обобщя - страх да не ни наранят, нас или детето. Само ,че сега съм като в небрано лозе - хем съм сгафила, като не съм казала, хем не знам дали да го кажа сега - ами ако не знае и утежня и без това тежката криза на пубертета?

За съжаление, най-често поводът за нежелание да се коментира - е загубата на доверие. Поне в тази така объркана възраст, когато всички деца и биологични, и осиновени се чувстват така неразбрани от родителите си...

Здравейте!
Аз разбрах, че съм осиновена на почти 30 години. Тогава, малко след смъртта на майка ми, баща ми потвърди, вследствие натиск от моя страна...
Когато мама почина, "великата" тайна вече нямаше от кого да бъде пазена и разни нейни приятелки започнаха спокойно да подмятат 'вижте колко й е мъчно за майка й, а дори не й е родна дъщеря.."  Тогава лекинко избеснях и запитах татко. Отначало той отричаше, и на мен ми стана ясно. После призна, а на мен ми стана ужасно мъчно и се намразих, че съм такъв идиот и така  го тормозя! Ревах, тръшках се, човека в чудо се видя, не ми се сърдеше, но аз се чувствах много виновна...
Цялото ми осиновяване е някаква супер тайна, която не разбирам до ден днешен. Мама ме е донесла на няколко дни в къщи. Всичко е било уредено предварително, според мен, иначе няма начин да ме вземе толкова рано.. Играли са някакви бая солидни връзки, имам чувството, че е прекрачена законовата граница доста сериозно!.. Баща ми нищо не знае - "аз само ходех да се подписвам..."
Изведнъж видях майка си в друга светлина - свръхамбициозна, готова на всичко в буквалния смисъл, за да се сдобие с дете. И болезнено ревнива относно тайната си, казвала е на баща ми, който е искал да ми кажат, че съм осиновена, че ще разбера само през трупа й. То така и стана... Въпреки, че съм имала някакви подозрения на подсъзнателно ниво, защото не приличам никак нито на нея , нито на татко.

Гризе ме гадно любопитство, какво точно е направила мама, за да ме има! И как е успяла да крие от баща ми важни подробности, с които се е справяла сама... Купила ли ме е, платила ли е, за да се родя, един господ знае...

Иначе имах хубаво и безгрижно детство, малко труден пубертет, но мама беше винаги до мен и въпреки гневните ми и глупави изблици ми е помагала и е била на моя страна. Татко е най-добрият татко! Изобщо - смея да твърдя, че съм живяла по-добре дори от някои неосиновени деца. Не са ме лишавали от нищо, не ме разглезиха, не ме лигавеха, научиха ме на 2 и 200, дет се вика...

А тази, дето ме е родила... Де да знам... Не знам при какви обстоятелства е станало всичко, не мога нито да съдя, нито да да съм благосклонна, нито нищо... Все ми е тая, е, любопитството е вродено във всяко живо същество и би ми било интересно да науча подробности за БМ, но... Това няма да промени нищо, а заради начесването на някаква краста не си заслужава да се влагат такива усилия чак... Пък и аз съм лош детектив. Предпочитам да вложа ангажираността си в осиновяването на мое дете. А и няма за какво да се хвана, няма откъде да тръгна, нищо просто..

Това лято боледувах, лежах в болница, беше важно, да се разбере има ли някакви наследствени болести в рода ми.. Казах, че не знам генетичния си произход, та им усложних изследванията доста на докторите Даже един ентусиаст беше твърдо решен, че ще докаже небългарският ми произход - опитваше се да ме развесели човека, когато бях много зле.

Със сигурност моето бъдещо дете ще знае, че е осиновено.

Казвала съм го и преди,но осиновяването като социално явление едва ли щеше да е забулено под толкова плашещ и мистериозен воал,ако обществото ни беше малко по-човечно и разбиращо
Що за човешко същество трябва да си,за да подметнеш на една дъщеря ,която скърби за майка си  подобна реплика
За жалост и към мен са били отправяни не по-малко грозни реплики ,дано издребнелите душици на хората,които са ми ги подмятали по този начин са намерили покой.

Няма да престана да се дивя на неуморния народен гении ...  . Какви неща могат да родят хорските глави ... просто не е истина. Само не мога да разбера, защо считат за нужно да съощават на висок глас всяка мисъл, която самотно прекоси главата им. При мен палмата на първенството държи една позната, която ми изказа съболезнования при новината, че сме осиновили 

Бери, миличка, когато ти си била осиновена, редът е бил съвсем друг. Не мисля, че майка ти е нарушила закона, а използването на връзки по тогавашния ред, доколкото го познавам, някак си е било предопределено. 

Бианка и аз мисля, че проблема е "културен",  но искрено се надявам, че културните нагласи се променят 

В интерес на истината, подобни подхвърляния не са ме наранявали. Само се учудвам. Какво толкова интересно има в едно осиновено дете и с какво то буди склонността към интригантство  у хората?...

От друга страна се случва да ми задават въпроса "няма ли да се възползваш от член 67б". Ами не, няма да се "възползвам", защото не искам и не знам защо чужди хора се вълнуват за биологичните ми родители..

При мен е горе-долу същото.
Сега съм малко по-емоционална от обикновено и е разбираемо по-лесно да се засягам,но истината е,че изпитвам невероятно раздразнение от нечии бездушни,блеснали от нездраво любопитство очички,жадни да попият нечия чужда болка,нещо,което е било скрито да бъде споделено именно с тях.
И на мен ми е било чудно защо примерно една чужда жена се вълнува от биологичните ми автори,след като аз самата не се вълнувам от тях,но кой знае пък какви номера може да играе скуката на психиката и.
Аз лично ще се повторя,но мисля,че по-глуповатите хора с по-елементарно възпитание и морална ценностна система са склонни,надушвайки за нечие осиновяване започват да се чувстват като аристократи,имайки привилегията да знаят за биологичния си произход,макар,че баща им може да е дядо Харалампи от село Змейково,който се налива с ракия в местната кръчма и за десерт бие бабичката си.И по този начин избиват комплекси и се освобождават по фалшив начин от обзелото ги чувство за малоценност.
Не искам да бъда разбрана погрешно,разбира се,баба ми,Бог да я прости беше една от най-възпитаните и аристократични жени,които съм познавала някога,макар,че е живяла само на село.С дядо ми имаха един от най-сполучливите и истински бракове,винаги съм им се възхищавала.
С това си обяснявам нездравото любопитство към нас и жаждата за интрижки.
И не на последно място с лошото,пълно с пропуски възпитание.

Не знам как, но аз знаех, че съм осиновена от малка. Винаги така съм се чувствала, което ни най-малко не ме е карало да се натъжавам. Имаше едно детско /не се сещам за името в момента/,за момче на име Реми. Там се разказваше, че е осиновено от бедно семейство, а то всъщност е от богато, как се среща с истинската си майка, но избира другата и т.н. Такова впечатление ми е направил този филм..........Гледала съм го преди над 20г. но още го помня. Докато го гледах аз ревях и вече знаех, просто бях уверена, че съм осиновена. Не знам как стана това и защо. Няколко години по-късно майка ми ми каза,  нямаше драми, тръшкане, отричане. А и нямаше за какво да има, ако сега мога да избирам пак бих ги избрала тях.
В интерес на истината имала съм само 1-2 подмятания. Едното беше от една комшийка която попита вуйна ми "Абе, на зълвати не беше ли осиновено детето?" При което жената не знаеше къде да се завре от срам и само отричаше и вика не, не. И това стана преди няколко год.
Жалко, че трябва да изживеят това отново, това което са  изживяли преди 30 год. Предполагам че никога не са си помисляли, че проблемите през които са минали те, ще ги имам и аз. Понякога това ми тежи.

  Страх....да,добре си се справила с гадаенето, и хиледи въпроси,съмнения...Ми как да питат като те така старателно се крият,вероятно ще бъдат наранени...
 На мен много пъти са ми казвали,че съм осиновена,от малка,първия път питах ,не ходех на уч/ще още ,не помня колко съм била голяма,е майка отрече с някакъв ужас в очите и почна да ми обяснява как това не е възможно....ми повече не попитах

Привет!Благодаря, че посети темата ми и се себеразкри тъй искрено!
Опитвам се чрез автентичните споделяния тук да разбера (доколкото е възможно) какво се случва на интуитивно и емоционално ниво у децата, които са осиновени!...
Това би помогнало на мен и други осиновители да разберем посланията на децата си (било те поведенчески или вербални) и по-успешно да ги подкрепяме в процеса на приемане на една травматична реалност...
Виждам, че разказаните ти преживявания са отпреди много години, но искам да те попитам: Можеш ли да си спомниш или дори да споменеш асоциациите си, които биха могли да потекат в главата ти от моя въпрос?: Какво (какви размисли предзвикаха сълзите ти тогава?) На каква възраст си била ти (пак тогава)!?
*След като си “знаела" (“...чувствайки се и бидейки уверена...”), че си осиновена, през усещанията си за осиновяването си какви са били твоите тълкувания и/или фантазии за осиновяването?
*Спомняш ли си и имала ли си изобщо някакви твои "вътрешни" усещания за рана; за кратка предистория с друга жена, а не смайка ти (осиновителка)!?


*Имала ли си усещания за дискомфорт около Рождения ти ден; Сънища, които да ти разкриват неизвестни за теб стъпки на отглеждащите те родители за съвместното Ви начало?...

Сподели колкото желаеш и ако имаш потребност за това!