- Публикувана: 16 юли 2007, 02:47 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 00:18 ч.
КЪМ ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА: вътрешни усещания, детски фантазии,интуитивни прозрения...
Адресирам темата си към осиновените деца, които посещават форума. Много е писано и се говори за дълбоката първична травма в душите им от ранно изоставяне (респективно-предадено доверие), която “работи” там нейде в несъзнаваното им… Също така факт е, че повечето деца научават истината за своят произход в различна възраст и по различни пътища… Има и случаи, при които осиновителите отнасят тази истина, превърнала се в тайна до гроб със себе си. Факт е и, че при този договор между осиновителите за доживотно мълчание по темата един ден децата им пак научават, че са осиновени!
Какво усещат осиновените деца преди в семейството да се е заговорило за съвместното им начало с родителите, които са ги отгледали и възпитали? Задавам този въпрос към поотрасналите вече осиновени. Те и родителите им са взимали решения и са живели във време, когато осиновяването е било тема табу, заради страха от предразсъдъци и хорски нагласи. Като чета в този форум-тук обменят мисли осиновители, които са се отърсили от тези страхове и са възприели по-ново отношение към темата “Осиновяване”… И ако след време някой зададе подобна тема към сега невръстните ни деца те вероятно ще кажат други неща, но знае ли човек!? Става въпрос най-вече за НЕсъзнавани процеси и интуитивни усещания…
И така: Обръщам се към осиновените деца: Моля, помогнете ни да се ориентираме, в онова което става в душите Ви – сега, но и като много по-малки (когато не сте знаели, че освен мама и татко до Вас има и някъде други заченали Ви)…!
Моля Ви, споделете КАКВИ И ДОКОЛКО ИМАХТЕ: някакви свои вътрешни усещания, детски фантазии, интуитивни прозрения и предчувствия ПРЕДИ да узнаете, че сте отглеждани не от биологичните си автори?
Надявам се, че Вашето искрено споделяне ще вентилира някои Ваши емоции и ще помогне на нас осиновителите, на които ни предстои дълъг път с нашите осиновени деца по-добре да разберем, онова което се случва в душите им и намира израз понякога чрез поведението им.
Публикувам и анкета по темата!
Какво усещат осиновените деца преди в семейството да се е заговорило за съвместното им начало с родителите, които са ги отгледали и възпитали? Задавам този въпрос към поотрасналите вече осиновени. Те и родителите им са взимали решения и са живели във време, когато осиновяването е било тема табу, заради страха от предразсъдъци и хорски нагласи. Като чета в този форум-тук обменят мисли осиновители, които са се отърсили от тези страхове и са възприели по-ново отношение към темата “Осиновяване”… И ако след време някой зададе подобна тема към сега невръстните ни деца те вероятно ще кажат други неща, но знае ли човек!? Става въпрос най-вече за НЕсъзнавани процеси и интуитивни усещания…
И така: Обръщам се към осиновените деца: Моля, помогнете ни да се ориентираме, в онова което става в душите Ви – сега, но и като много по-малки (когато не сте знаели, че освен мама и татко до Вас има и някъде други заченали Ви)…!
Моля Ви, споделете КАКВИ И ДОКОЛКО ИМАХТЕ: някакви свои вътрешни усещания, детски фантазии, интуитивни прозрения и предчувствия ПРЕДИ да узнаете, че сте отглеждани не от биологичните си автори?
Надявам се, че Вашето искрено споделяне ще вентилира някои Ваши емоции и ще помогне на нас осиновителите, на които ни предстои дълъг път с нашите осиновени деца по-добре да разберем, онова което се случва в душите им и намира израз понякога чрез поведението им.
Публикувам и анкета по темата!
Здравейте от едно порасноло осиновено дете!
Първо малко отклонение относно анкетата:
Успях да гласувам само на единия въпрос, тъй като когато съм маркирала вече един отговор, не ми позволява да маркирам друг - на втория въпрос например. Дано ме разбрахте правилно.
Иначе с удоволствие ще отговоря:
1. Разбрах, че съм осиновена към 21-22 г. Милите ми родители са ми казали толкова късно /според думите на майка ми/, защото се притеснявали да не ги обвинявам, че са бедни.
Беше ми малко странно в началото, но иначе не беше никаква драма за мен. Та за мен това са най-добрите Родители на света - давали са всичко за мен и винаги са ме подкрепяли напълно /даже и в неправилните ми решения/. Даже с конкурс да ги бях избирала - нямаше да намеря по-добри.
След като научих, започнах да ги уважавам още повече и да изразявам любовта си все по-често.
2. Научих за осиновяването си Майка и Татко. Колко ли им е било трудно да го крият толкова много години! Сигурно камък им е паднал от сърцето. За това май е по-добре да се казва още в ранна детска възраст - хем децата приемат и свикват по-лесно, хем и на родителите няма да им тежи толкова дълго време.
Иначе наистина времената са били други - имало е хора, които са се подигравали, освен това родителите ми в началото са живеели на село и се чудя, как не съм научила от "доброжелатели". Но майка е изключително силен човек и не им се е дала /на подмятащите/, а татко всячески я е подкрепял.
3. За третия въпрос се колебая: май съм нямала никакви усещания, че съм осиновена, освен че чат-пат се чудех защо татко е със сини очи, а майка - със зелени /любимите ми/, а аз горката - с кафяви. Та за това се чудех, но иначе имах непоклатим контра аргумент - моя любим дядо, когато безкрайно много обичах и на когото съм кръстена /както и на баба - нося и на двамата имената/ имаше също кафяви очи и малка брадавичка на клепача на окото - същата като моята.
Та тази мисъл понякога наминаваше през главата ми - но много рядко.
Сега си спомням и друго - баба като малка често ми казваше, че на майка и е неприятно да и викам "майко", а по-добре да и казвам "мамо". Но дали е било така, не знам - бях много малка и не го разбрах това - аз си бях свикнала да и викам "майко", но това не значи, че по-малко я обичах.
Но мисля, че и на децата, които не са осиновени, също им идват в някои периоди такива мисли - че може би са осиновени.
Иначе никога не съм имала други усещания и съмнения - НИКОГА и НИКОЙ от семейството, роднините /а ние сме огромна рода/ не ми е показал по НИКАКЪВ начин, че съм по-различна, не съм усещала по-особено отношение, всички много ме обичаха и ме обичат и сега.
Накрая искам да кажа, че се възхищавам на РОДИТЕЛИ като вас и моите родители и се прекланям до земята. И никога не се съмнявайте /както може би са се притеснявали моите родители или пък някои от вас/, че детето ви като разбере и някой ден може да ви напусне - ако вие давате ЦЯЛАТА СИ ЛЮБОВ И ПОДКРЕПА на това дете , независимо дали сте бедни или богати, дали се карате или наранявате по някой път/защото и ние сме имали такива моменти и не може без тях/ - вашето дете никога няма да ви обърне гръб. Обичта е най-важната - не можеш да я отхвърлиш някой ден с лека ръка.
Извинявайте за дългия отговор, но винаги се вълнувам по темата. Надявам се да съм писала разбираемо.
Да са ви живи и здрави дечицата - много са красиви всичките /тайно гледам снимки/, да са живи и здрави и родителите им/ми.
Първо малко отклонение относно анкетата:
Успях да гласувам само на единия въпрос, тъй като когато съм маркирала вече един отговор, не ми позволява да маркирам друг - на втория въпрос например. Дано ме разбрахте правилно.
Иначе с удоволствие ще отговоря:
1. Разбрах, че съм осиновена към 21-22 г. Милите ми родители са ми казали толкова късно /според думите на майка ми/, защото се притеснявали да не ги обвинявам, че са бедни.
Беше ми малко странно в началото, но иначе не беше никаква драма за мен. Та за мен това са най-добрите Родители на света - давали са всичко за мен и винаги са ме подкрепяли напълно /даже и в неправилните ми решения/. Даже с конкурс да ги бях избирала - нямаше да намеря по-добри.
След като научих, започнах да ги уважавам още повече и да изразявам любовта си все по-често.
2. Научих за осиновяването си Майка и Татко. Колко ли им е било трудно да го крият толкова много години! Сигурно камък им е паднал от сърцето. За това май е по-добре да се казва още в ранна детска възраст - хем децата приемат и свикват по-лесно, хем и на родителите няма да им тежи толкова дълго време.
Иначе наистина времената са били други - имало е хора, които са се подигравали, освен това родителите ми в началото са живеели на село и се чудя, как не съм научила от "доброжелатели". Но майка е изключително силен човек и не им се е дала /на подмятащите/, а татко всячески я е подкрепял.
3. За третия въпрос се колебая: май съм нямала никакви усещания, че съм осиновена, освен че чат-пат се чудех защо татко е със сини очи, а майка - със зелени /любимите ми/, а аз горката - с кафяви. Та за това се чудех, но иначе имах непоклатим контра аргумент - моя любим дядо, когато безкрайно много обичах и на когото съм кръстена /както и на баба - нося и на двамата имената/ имаше също кафяви очи и малка брадавичка на клепача на окото - същата като моята.
Та тази мисъл понякога наминаваше през главата ми - но много рядко.
Сега си спомням и друго - баба като малка често ми казваше, че на майка и е неприятно да и викам "майко", а по-добре да и казвам "мамо". Но дали е било така, не знам - бях много малка и не го разбрах това - аз си бях свикнала да и викам "майко", но това не значи, че по-малко я обичах.
Но мисля, че и на децата, които не са осиновени, също им идват в някои периоди такива мисли - че може би са осиновени.
Иначе никога не съм имала други усещания и съмнения - НИКОГА и НИКОЙ от семейството, роднините /а ние сме огромна рода/ не ми е показал по НИКАКЪВ начин, че съм по-различна, не съм усещала по-особено отношение, всички много ме обичаха и ме обичат и сега.
Накрая искам да кажа, че се възхищавам на РОДИТЕЛИ като вас и моите родители и се прекланям до земята. И никога не се съмнявайте /както може би са се притеснявали моите родители или пък някои от вас/, че детето ви като разбере и някой ден може да ви напусне - ако вие давате ЦЯЛАТА СИ ЛЮБОВ И ПОДКРЕПА на това дете , независимо дали сте бедни или богати, дали се карате или наранявате по някой път/защото и ние сме имали такива моменти и не може без тях/ - вашето дете никога няма да ви обърне гръб. Обичта е най-важната - не можеш да я отхвърлиш някой ден с лека ръка.
Извинявайте за дългия отговор, но винаги се вълнувам по темата. Надявам се да съм писала разбираемо.
Да са ви живи и здрави дечицата - много са красиви всичките /тайно гледам снимки/, да са живи и здрави и родителите им/ми.
1. Каза ми майка ми когато бях на 4 год.
Каза, че най-важното е никога да не търся другите, зашото те щели да са си вкъщи и да си правят кейк, а аз да обикалям под прозорците, да чукам и това да е много дълго, а те да ме виждат, но няма да искат да ми отворят и ще се правят демонстративно, че не ме чуват.
После имаше разкази за разни гадости за секса, които не желая тука да описвам, но ако някой на моите деца казва това когато са на 4 год. бих го убила без да ми мигне окото.
Никога допреди някполкло години не ми е и хрумвало, че това е ненормално отношение към едно дете.
Обичах ги много и продължавам да съм дъщеря за пример.
2.Никога не съм се чувствала конфортно в кожата си.
Не смеех и да питам нищо. На едно плахо питане майка ми каза, че сигурно за с много деца и не са имали пари да ме гледат и съм циганка. Аз съм много светла , как съм мохла да и вярвам не знам. истината я разбрах по-късно и не разбирам зашо им е трябвало да ме лъжат и да ме обиждат, с какво това ги е направило по-щастливи ?!!
Баща ми не ме харесваше никак и все ми казваше:"абееее... има нещо у тебе"
с недоволен глас.
каквото и да кажех, мислеха че лъжа
това формира у мен поведение и стил да не мога нищо да съобщавам, а повече да доказвам, че не лъжа, което е отвратително ако си зрял човек
Те бяха много нещастни с мен и един със друг. баша ми имаше две извънбрачни деца
зашо не се разведоха и този кошмар не приключи - остава загадка за мен
Скапвах се от мерак да им се харесам.
Бях абсолщтен пропагандатор на идеята, че само те са важните, че са най-благородните и мили хора, а мислех че съм най-грозното и неуместноизглеждащо същество.
Това, че са ме взели приемах като незаслужен късмет.
Като станах мома майка ми казваше, че съм толкова грозна, че ако един мъж ме хасал, то най-вероятно нещо му имало.
Сега виждам, че съм карсива над средното, но с тъга приемам комплименти. За мен всичко е приключило. Не мога да се отпусна и да получавам любов.
По своему тези хора са били нещастни след като така са се отнесли с мен, а аз не мога да претендирам - май така съм си платила за това да имам семейство.
За жалост не съм изолиран случай, иам доста деца като мен, но това го знаят лекари и психиатри.
Братовчедка ми я разсиновиха. Вече като голяма пак с нея живееха и мъжът и като носеше на майка и пържоли (бяха правили младите барбекю), бабат веднага звънеше на приятелки да се оплаква, че нарочно и носели месо за да и качели холестерола..., това в гладните години първите след демокрацията..
От 4 годишна само слушах за стерилитет, зачеване, изнасилване, колко е опасен и гнусен секса, как съм неморална (на 4 как си неморален ????), киак основното за да си достоен човек е да гледаш родителите си като са стари и да си честен.
Братовчедка ми е около 30 год. , не съм я виждала от години, случайно я видях по ТВ, изглежда като 45-50 годишна финна, но доста измъчена жена.
карма ли някаква имаме - не знам.
На осиновяванията между 50-те години и 90-те се гледаше като на една тайна и като на заместител на раждането, сега имате невеоятен късмет да има нормално отношение и да сте по-щастливи и отворени.
Всяка тайна замества нормалното развитие и е много енергоемка. Цената се плаща от децата най-вече.
Не вярвам някой да има добра връзка с БМ. Ползват ме много за споделяне и помощник в тези неша, но нормална и обичаща био-майка не съм видяла някой да е срешнал.
Братя и сестри - да.
Смятам, че не дължите никакви отчети на никого. Вие сте родителите.
БМ не си е оставила чадъра в ресторанта, тя си е метнала детето на произвола, не и дължите нищо. Така си е платила шанса да опита пак и да продължи свободна.
В реалните срещи с БМ-ки те искат не да кажат, колко съжаляват за детето, а се опитват детето и осиновителката да ги съжаляват и да и влизат в положението, карат ги те да се чувстват виновни и да съжалят клетата женица.
За мен лично изоставянето на новородено от майката е опит за убийство, независимо че за наказателния кодекс не е такова.
Феноменът "изоставям те защото те обичам" по повод на родното ти дете май е по-подходящ за някои не особено талантливи филми.
К. Димитрова го беше казала ясно и точно, за мен нейната формулировка е най-близо до истината.
3. Предчуствия - никога не съм се чувствала добре намястото си, не добре, а даже поносимо не съм се чувствала.
Изпитвам от дете огроман вина за стерилитета на майка ми, която от 4 годишната ми възраст ми описва подробно и картинно какви и колко и колко болезнени са процедурите при стерилитет...
Винаги ми се струва, че не съм достатъчно добра/умна/ подходяща/уместна... за каквото и да е .
Като прочтох "Първична рана"
разбрах толкова неща и животът ми стана по-поносим.
За мен е най-скъпата книга и в буквален смисъл -- никой и никога не ми е помагал толкова, колкото тази книга.
БМ я сънувах като огромно туловище на жена - змия (като русалка, но долната част не е риба, а змия) и беше ужасно да се увива окло мен змийско тяло, което е два пъти по-дебело от моето, кошмар беше.
като го сънувах и не се стърпях и споделих с нашите (била съм малка), те много се отчаяха от мен, не ми се скараха,а показаха как ги разочаровам...
и аз се чувствах гузна и виновна и затова, че съм сънувалал тези кошмари...
Интуитивни прозрения имам две-три. Споделяла съм ги с един приятел много преди да науча за подробностите. Уплаших се от съвпадениято.
Много ми се иска някой от вас да ми отговори, но съзнавам, че шансовете да ми напишете какво мислите по казаното от мен са минимални
Формули за живота няма, както и единствено верен отговор.
Не съм песимистично настроена.
Много се радвам за това, че сте щастливи като осиновители.
Изповедта ми май не става за статистиката ви, съжалвам.
Прекрасни сте и имате всички шансове да сте щастливи !
Каза, че най-важното е никога да не търся другите, зашото те щели да са си вкъщи и да си правят кейк, а аз да обикалям под прозорците, да чукам и това да е много дълго, а те да ме виждат, но няма да искат да ми отворят и ще се правят демонстративно, че не ме чуват.
После имаше разкази за разни гадости за секса, които не желая тука да описвам, но ако някой на моите деца казва това когато са на 4 год. бих го убила без да ми мигне окото.
Никога допреди някполкло години не ми е и хрумвало, че това е ненормално отношение към едно дете.
Обичах ги много и продължавам да съм дъщеря за пример.
2.Никога не съм се чувствала конфортно в кожата си.
Не смеех и да питам нищо. На едно плахо питане майка ми каза, че сигурно за с много деца и не са имали пари да ме гледат и съм циганка. Аз съм много светла , как съм мохла да и вярвам не знам. истината я разбрах по-късно и не разбирам зашо им е трябвало да ме лъжат и да ме обиждат, с какво това ги е направило по-щастливи ?!!
Баща ми не ме харесваше никак и все ми казваше:"абееее... има нещо у тебе"
с недоволен глас.
каквото и да кажех, мислеха че лъжа
това формира у мен поведение и стил да не мога нищо да съобщавам, а повече да доказвам, че не лъжа, което е отвратително ако си зрял човек
Те бяха много нещастни с мен и един със друг. баша ми имаше две извънбрачни деца
зашо не се разведоха и този кошмар не приключи - остава загадка за мен
Скапвах се от мерак да им се харесам.
Бях абсолщтен пропагандатор на идеята, че само те са важните, че са най-благородните и мили хора, а мислех че съм най-грозното и неуместноизглеждащо същество.
Това, че са ме взели приемах като незаслужен късмет.
Като станах мома майка ми казваше, че съм толкова грозна, че ако един мъж ме хасал, то най-вероятно нещо му имало.
Сега виждам, че съм карсива над средното, но с тъга приемам комплименти. За мен всичко е приключило. Не мога да се отпусна и да получавам любов.
По своему тези хора са били нещастни след като така са се отнесли с мен, а аз не мога да претендирам - май така съм си платила за това да имам семейство.
За жалост не съм изолиран случай, иам доста деца като мен, но това го знаят лекари и психиатри.
Братовчедка ми я разсиновиха. Вече като голяма пак с нея живееха и мъжът и като носеше на майка и пържоли (бяха правили младите барбекю), бабат веднага звънеше на приятелки да се оплаква, че нарочно и носели месо за да и качели холестерола..., това в гладните години първите след демокрацията..
От 4 годишна само слушах за стерилитет, зачеване, изнасилване, колко е опасен и гнусен секса, как съм неморална (на 4 как си неморален ????), киак основното за да си достоен човек е да гледаш родителите си като са стари и да си честен.
Братовчедка ми е около 30 год. , не съм я виждала от години, случайно я видях по ТВ, изглежда като 45-50 годишна финна, но доста измъчена жена.
карма ли някаква имаме - не знам.
На осиновяванията между 50-те години и 90-те се гледаше като на една тайна и като на заместител на раждането, сега имате невеоятен късмет да има нормално отношение и да сте по-щастливи и отворени.
Всяка тайна замества нормалното развитие и е много енергоемка. Цената се плаща от децата най-вече.
Не вярвам някой да има добра връзка с БМ. Ползват ме много за споделяне и помощник в тези неша, но нормална и обичаща био-майка не съм видяла някой да е срешнал.
Братя и сестри - да.
Смятам, че не дължите никакви отчети на никого. Вие сте родителите.
БМ не си е оставила чадъра в ресторанта, тя си е метнала детето на произвола, не и дължите нищо. Така си е платила шанса да опита пак и да продължи свободна.
В реалните срещи с БМ-ки те искат не да кажат, колко съжаляват за детето, а се опитват детето и осиновителката да ги съжаляват и да и влизат в положението, карат ги те да се чувстват виновни и да съжалят клетата женица.
За мен лично изоставянето на новородено от майката е опит за убийство, независимо че за наказателния кодекс не е такова.
Феноменът "изоставям те защото те обичам" по повод на родното ти дете май е по-подходящ за някои не особено талантливи филми.
К. Димитрова го беше казала ясно и точно, за мен нейната формулировка е най-близо до истината.
3. Предчуствия - никога не съм се чувствала добре намястото си, не добре, а даже поносимо не съм се чувствала.
Изпитвам от дете огроман вина за стерилитета на майка ми, която от 4 годишната ми възраст ми описва подробно и картинно какви и колко и колко болезнени са процедурите при стерилитет...
Винаги ми се струва, че не съм достатъчно добра/умна/ подходяща/уместна... за каквото и да е .
Като прочтох "Първична рана"
разбрах толкова неща и животът ми стана по-поносим.
За мен е най-скъпата книга и в буквален смисъл -- никой и никога не ми е помагал толкова, колкото тази книга.
БМ я сънувах като огромно туловище на жена - змия (като русалка, но долната част не е риба, а змия) и беше ужасно да се увива окло мен змийско тяло, което е два пъти по-дебело от моето, кошмар беше.
като го сънувах и не се стърпях и споделих с нашите (била съм малка), те много се отчаяха от мен, не ми се скараха,а показаха как ги разочаровам...
и аз се чувствах гузна и виновна и затова, че съм сънувалал тези кошмари...
Интуитивни прозрения имам две-три. Споделяла съм ги с един приятел много преди да науча за подробностите. Уплаших се от съвпадениято.
Много ми се иска някой от вас да ми отговори, но съзнавам, че шансовете да ми напишете какво мислите по казаното от мен са минимални
Формули за живота няма, както и единствено верен отговор.
Не съм песимистично настроена.
Много се радвам за това, че сте щастливи като осиновители.
Изповедта ми май не става за статистиката ви, съжалвам.
Прекрасни сте и имате всички шансове да сте щастливи !
Първо малко отклонение относно анкетата:
Успях да гласувам само на единия въпрос, тъй като когато съм маркирала вече един отговор, не ми позволява да маркирам друг - на втория въпрос например. [/quotе]
Опитах да редактирам анкетата, така че да са възможни отговори за всички въпроси и подотговори. Не знам дали съм успяла!? Това е първата ми анкета все пак!
Ако някой се чувства по-добре ориентиран моля да ме консултира на лични!Belladona моля, опитайте да попълните анкетата пак! И пишете- възможно ли е вече отговарянето по всички пунктове?Иска ми се да отговоря по-обстойно на Мираетта, но сега не ми е възможно-само надниквам тук! Моето време е в ранно/късна доба! Тогава ще пиша пак.
Благодаря за искренните и обстойни отговори на включилите се до сега!
Miraetta бих искала да ти кажа,че и много собствени, а не осиновени деца могат да бъдат отгледани в подобна на твоята среда!Много грозно отношение към тебе,много грешни ходове на твоите родители,които са довели до пониженото ти или почти никакво самочувствие!Та каква вина имаш ти за това,че си била зачената и изоставена,циганка или не,грозна или хубава-ти си тяхното дете-осиновяването е само един факт..едно инвитро по друг по-безболезнен начин!....а колкото до твоята изповед ...мисля,че си е точно на място -един пример какви НЕтрябва да са осиновителите и въобще родителите
Желая ти безпроблемно преминаване през бурният океан на живота
Желая ти безпроблемно преминаване през бурният океан на живота
Miraetta бих искала да ти кажа,че и много собствени, а не осиновени деца могат да бъдат отгледани в подобна на твоята среда!Много грозно отношение към тебе,много грешни ходове на твоите родители,които са довели до пониженото ти или почти никакво самочувствие!Та каква вина имаш ти за това,че си била зачената и изоставена,циганка или не,грозна или хубава-ти си тяхното дете-осиновяването е само един факт..едно инвитро по друг по-безболезнен начин!....а колкото до твоята изповед ...мисля,че си е точно на място -един пример какви НЕтрябва да са осиновителите и въобще родителите
Желая ти безпроблемно преминаване през бурният океан на живота
Желая ти безпроблемно преминаване през бурният океан на живота
много ти благодаря за отговора, но за "подобната среда" не е възможно да е вярно поради елементарни причини, които са очевидни за всички.
Отношението на твоите родители по някакъв начин доста напомня на отношението на баба ми към майка ми (мама е родена от баба, не е осиновена със сигурност):
- Мама никога не беше достатъчно умна, добра или красива
- Добре че се е намерил един будала - баща ми да я вземе, че баба никога не е вярвала, че мама ще се ожени (това в прав текст)
- Когато татко получи инсулт и лежа една седмица в кома, баба дори не се обади на дъщеря си, не искала да я притеснява
- Баба не дойде на погребението на татко, да не се разстройвала
До края на живота на баба, мама отчаяно се опитваше да й се хареса - като малко кученце тичаше и всеки път, когато сякъш нарочно я допускаха по-наблизичко я ритваха по муцунката.
Вероятно факта на осиновяването също има значение, но си е до човек. Или си добър и чувствителен или си вторачен в себе си егоцентрик. Мира мислила ли си как биха се държали родителите ти със свое рожденно дете, ако имаха такова. Аз си мисля, че по същия или по подобен начин.
Друг е въпросът, че осиновените деца по условие носят травмата на изоставянето и по условие имат нужда от повече любов и УВАЖЕНИЕ
- Мама никога не беше достатъчно умна, добра или красива
- Добре че се е намерил един будала - баща ми да я вземе, че баба никога не е вярвала, че мама ще се ожени (това в прав текст)
- Когато татко получи инсулт и лежа една седмица в кома, баба дори не се обади на дъщеря си, не искала да я притеснява
- Баба не дойде на погребението на татко, да не се разстройвала
До края на живота на баба, мама отчаяно се опитваше да й се хареса - като малко кученце тичаше и всеки път, когато сякъш нарочно я допускаха по-наблизичко я ритваха по муцунката.
Вероятно факта на осиновяването също има значение, но си е до човек. Или си добър и чувствителен или си вторачен в себе си егоцентрик. Мира мислила ли си как биха се държали родителите ти със свое рожденно дете, ако имаха такова. Аз си мисля, че по същия или по подобен начин.
Друг е въпросът, че осиновените деца по условие носят травмата на изоставянето и по условие имат нужда от повече любов и УВАЖЕНИЕ
Miraetta абсолютно е възможна подобната среда,защото аз я изживях..първородно дете,родено от 18 годишна майка,винаги студена към мене,винаги виновна съм се чувствала и съм се стремяла да се доказвам,че и като голяма зряла жена..до едно време обаче 
съдби различни.....и еднакви.живот
съдби различни.....и еднакви.живот Miraetta абсолютно е възможна подобната среда,защото аз я изживях..първородно дете,родено от 18 годишна майка,винаги студена към мене,винаги виновна съм се чувствала и съм се стремяла да се доказвам,че и като голяма зряла жена..до едно време обаче съдби различни.....и еднакви.живот
съдби различни.....и еднакви.животDidka,
най-важната част от мисълта понякога е след или около "НО"-то, а при теб е до "ОБАЧЕ".
За нас няма до едно време, то е до края. Туморът е в нас и трябва да свикнем да живеем с него. Другото момиче даде това определени приописанието на неговата "първична рана", а аз само го заимствам.
Небезусловнообичано дете може да има и при био-родители, но това не прави средата еднаква.
Ще опитам да го обясня с обратния пример.
Едно от големите ми деца на всяка забрана за денонощно висене на интернет, излизане и пр. констатира, че явно не съм му майка, а за истинска да не говорим след като не разрешавам това и това...
Ама познай колко се засягам аз, която иначе съм толкова внушаема и мекушава - никак не се засягам, минава ми покрай ушите, зашото знам че са моментни детски приказки. Наблягам на това как да увлека детето, как де не се отдаде на пагубни неша и т.н., замислям се да не би да му липсва и какво му липсва у дома и да не би защото е между малките и големите да няма опора за себе си.
А на същите пуберски приказаки, казвани по 2-3 пъти седмично как ще реагира друга мама от форума ми е и мъчно и да си помисля.
Как майка ти да те укорява, че си жена с неприлично поведение като майка си, след като тя е майка ти.
Очевидни са разликите и отзвукът, а е факт, че много незрели био-родители нараняват децата си, но както казвам моята колежка :"Тая работа не е като оная", сори за леко циничния привкус, но нещата са несравними.
Ама те габровците неслучайно са казали, че не трява да си режеш опашката на котката на публично място, че един ще каже, че късо я режеш, друг- че дълго я режеш..
Та и аз така - като я режа пред хората все няма да улуча и следва да си понеса и неразбрането, и затаените упреци и заплахите (не от теб, сакън да не си помисли някой такова нещо
).Ти може би именно поради тази "ледена епоха" в детството ти сега си искала много деца и пълна къща и си си реализирала мечтата, знам ли.
Разликата е че при наранените поради други причини деца раните са не първични, не са преди те да получат инеднтификацията си, а при нас са преди и по време на идентифицкацията, че и после идва ново изпразване на вътрешното съдържание за да влезеш в новия образ и име, па били те и най-прекрасните и желани от осиновителите.
Бе, що не си слушам аз габровците...
Отношението на твоите родители по някакъв начин доста напомня на отношението на баба ми към майка ми (мама е родена от баба, не е осиновена със сигурност):
- Мама никога не беше достатъчно умна, добра или красива
- Добре че се е намерил един будала - баща ми да я вземе, че баба никога не е вярвала, че мама ще се ожени (това в прав текст)
- Когато татко получи инсулт и лежа една седмица в кома, баба дори не се обади на дъщеря си, не искала да я притеснява
- Баба не дойде на погребението на татко, да не се разстройвала
До края на живота на баба, мама отчаяно се опитваше да й се хареса - като малко кученце тичаше и всеки път, когато сякъш нарочно я допускаха по-наблизичко я ритваха по муцунката.
Вероятно факта на осиновяването също има значение, но си е до човек. Или си добър и чувствителен или си вторачен в себе си егоцентрик. Мира мислила ли си как биха се държали родителите ти със свое рожденно дете, ако имаха такова. Аз си мисля, че по същия или по подобен начин.
Друг е въпросът, че осиновените деца по условие носят травмата на изоставянето и по условие имат нужда от повече любов и УВАЖЕНИЕ
- Мама никога не беше достатъчно умна, добра или красива
- Добре че се е намерил един будала - баща ми да я вземе, че баба никога не е вярвала, че мама ще се ожени (това в прав текст)
- Когато татко получи инсулт и лежа една седмица в кома, баба дори не се обади на дъщеря си, не искала да я притеснява
- Баба не дойде на погребението на татко, да не се разстройвала
До края на живота на баба, мама отчаяно се опитваше да й се хареса - като малко кученце тичаше и всеки път, когато сякъш нарочно я допускаха по-наблизичко я ритваха по муцунката.
Вероятно факта на осиновяването също има значение, но си е до човек. Или си добър и чувствителен или си вторачен в себе си егоцентрик. Мира мислила ли си как биха се държали родителите ти със свое рожденно дете, ако имаха такова. Аз си мисля, че по същия или по подобен начин.
Друг е въпросът, че осиновените деца по условие носят травмата на изоставянето и по условие имат нужда от повече любов и УВАЖЕНИЕ
със закъснение, ама сега разбрах за рождения ти ден да си здрава и мноого щастлива !
Сега си спомням и друго - баба като малка често ми казваше, че на майка и е неприятно да и викам "майко", а по-добре да и казвам "мамо". Но дали е било така, не знам - бях много малка и не го разбрах това - аз си бях свикнала да и викам "майко", но това не значи, че по-малко я обичах.
забравих да кажа за статистиката - и на мен ми се правеха строги забележки и ми се показваше колко ги наранявам като казвам "майко", само "мама" е допустимо.
И сега майка ми проверява уж случйно на гсм-ма ми как е заведена като име.
Аз не се отпускам никога, винаги съм в бойна готовност да не сгреша от умора или залисия с децата и да и кажа "майко", а на гсм-а ми пише :
мама - тел. ......, което значи мобилен номер
мама стац - ....., което значи мама стационарен номер
Та тя след като проконтролира и това и е спокойна.
нещо много съвпадения стават
Miraeta не зная колко трябва да се чувстваш задължена на родителите си но мисля, че не е нормално майка ти на тези години да ти проверява джиесема и ти да и разрешаваш. В нашето семейство никой на никого не проверява телефона нито аз на детето и съпруга ми нито те моя, а камо ли да разреша на майка ми. Просто трябва сериозно да се замислиш при условие, че си семейна имаш 2 или 3 деца нужно ли е да разрешаваш това отношение и имаш ли смелостта да се изправиш срещу тях и да поискаш макар и късно зачитане на лично пространство.
Miraeta не зная колко трябва да се чувстваш задължена на родителите си но мисля, че не е нормално майка ти на тези години да ти проверява джиесема и ти да и разрешаваш. В нашето семейство никой на никого не проверява телефона нито аз на детето и съпруга ми нито те моя, а камо ли да разреша на майка ми. Просто трябва сериозно да се замислиш при условие, че си семейна имаш 2 или 3 деца нужно ли е да разрешаваш това отношение и имаш ли смелостта да се изправиш срещу тях и да поискаш макар и късно зачитане на лично пространство.
Нямам смелост и няма и да имам.
Това би я убило (майка ми).
Аз много по-елементарни неща не си позволявам, та това ли.
Е в това е разликата между нас с теб - има много тормозени от какво ли не деца, но в нашия случай (бели деца със сигурен произход, които са били материал в ръцете на хора, опили се от своето благородство (лекари, директорки, съдия, убежедния на БМ за това колко голяма услуга ми е направила и т.н.) да си намериш парченцата след месомелачките и да се почувстваш цялостен човек си е "кауза пердута".
Все си мисля, че циганките, като си мяткат децата, поне не ги нараняват в душите в мноого витиевати убеждения как им правят голяма услуга.
Единственото , което си позволявам, е много тихо и мило, но твърдо да не давам да побъркват децата ми.
След първата забележка на мйака ми дали едно от големите ми деца нямало да го мислят хората за проститутка след като иска да излезе с шарен колан, на който има едва видим надпис на английски "последвай ме' , обърнах нещата на майтап, но дадох на детето да разбере, че не следва да се връзва.
Цената за секса, продължил около 10 мин., я плащам вече над 40 год. Малко скъпичко ми идва, ама няма мърдане. Не съм никак цинична. Плача докато пиша това.
На няколко мои много елементарни забележки ми се казва "Храни куче да те лае", та съм се примирила.
О не се притеснявай това няма да убие майка ти просто ще и покажеш, че си личност и имаш право на собствен живот и мнение. Най големият враг за личноста това е страха. Затова в друга тема бях написала, че трябва да разбереш начините по който те манипулират родителите ти.Дано да не съм права но ти по същият начин би позволила и на децата си да те манипулират като те карат да се чувстваш виновна или по някакъв друг начин. Има една книга която на мен страшно много ми помогна казва се Селестинското пророчество от Джеймс Редфийлд. Книгата е много интересна тя ми помогна да разбера много неща и да си направя равносметка относно родителите си. Някой казват , че се чете трудно но повярвай ми труда си заслужава.
Венециас, това за биологичните автори много ми допадна. Единствената майка на моите деца съм аз и винаги ще бъда само аз!
Аз имам нужда да чета мислите ви по този въпрос. Преди малко писах, че според мен, колкото повече знам за болката, толкова повече ще предусещам проблемите на Преси и Вики и ще "идва" по-бързо правилната ми реакция и реплика. Аз съм доста емпатичен човек и това много ми помага, но не е достатъчно.
Аз имам нужда да чета мислите ви по този въпрос. Преди малко писах, че според мен, колкото повече знам за болката, толкова повече ще предусещам проблемите на Преси и Вики и ще "идва" по-бързо правилната ми реакция и реплика. Аз съм доста емпатичен човек и това много ми помага, но не е достатъчно.
О не се притеснявай това няма да убие майка ти просто ще и покажеш, че си личност и имаш право на собствен живот и мнение. Най големият враг за личноста това е страха. Затова в друга тема бях написала, че трябва да разбереш начините по който те манипулират родителите ти.Дано да не съм права но ти по същият начин би позволила и на децата си да те манипулират като те карат да се чувстваш виновна или по някакъв друг начин. Има една книга която на мен страшно много ми помогна казва се Селестинското пророчество от Джеймс Редфийлд. Книгата е много интересна тя ми помогна да разбера много неща и да си направя равносметка относно родителите си. Някой казват , че се чете трудно но повярвай ми труда си заслужава.
Разбирам,че съм попаднала на тежко психо - болни и нещастни хора, ама това сега, а десетки години страдах от собственото си чувство за вина и за невъзможност да им се харесам.
Разбирам, че са ме оскатили за да им е сигурно, че никога няма да имам криле и да летя, така е много удобно и спокойно, всичко им е сигурно.
Манипулациите са ежедневие при много деца, е, някъде минават границата на поносимото, дано аз не ги прилагам с децата си.
Ама ако БМ си бе поела отговорността от кого и кога ражда или да не ражда ..., в крайна сметка тя се се съгласила детето да падне от влака само в нощта, хората не са и виновни.
Така с живот в ада си платих едно прекрасно удостоверения за раждане, издадно след втория акт за раждане
Много ти благодаря за насочването към книгата, имам я , даже и в джобен размер някакво издателство я пуснаха, но май за мен е безнадеждно късно.
На една стара и болна жена е неуместно на финала да и демонстрирам собствен живот и мнение, поне аз не мога... може да съм лишена от качества, знам ли.
Пред хората ние сме супер-успешно осиновяване и съм убедена, че поне един от четящите тука си вика:"Божеее, к'ви работи.., ама аз познавам толкова успешно осиновяване, прекрасни и видни хора, прекрасна същеря, така се разбират и обичат.."
Много ти благодаря
Мираетта, "подарявам" ти приказката "Грозното патенце" на Андерсен.
Мерси
ot kakto vodq suznatelen jivot znam 4e sum osinovena osinovitelite mi ot mnogo muni4ka sa mi go kazali i sme si govorili po vuprosa sega sum na 17g,predi 11g zagubih ba6ta si a predi 6 maika si i ot predi kogato sum govorila s tqh po vuprosa znam 4e sega ako bqha jivi biha me podkrepili v turseneto na biologi4nite mi roditeli za6toto v kraina smetka osuznavam 4e imam vutre6no jelanie ne prosto liubopitstvo da gi namerq pone 1 ot tqh i samo da gi pogledna da govorq s tqh bez da im se burkam v jivota ili kakvoto i da e bilo,no mi se struva 4e turseneto e adski truden proces i nqkak si mi e stranno kogato da re4em suda gi nameri i izvika za da razbere dali sa suglasni da komunikirat s men nqkak si kak samia sud 6te gi informira pod kakva forma?misulta mi e nqkoiznae li ..s pismo li..neznam..prosto da stane po takuv na4in 4e da ne povliqe na sega6noto im semeistvo da re4em bez da vidqt te 4e ima pismo ot suda za edi kakvo si v po6tata im..nqkoi ako znae molq da mi kaje blagodarq vi predvaritelno i blagodarq 4e 4etete tova
ot kakto vodq suznatelen jivot znam 4e sum osinovena osinovitelite mi ot mnogo muni4ka sa mi go kazali i sme si govorili po vuprosa sega sum na 17g,predi 11g zagubih ba6ta si a predi 6 maika si i ot predi kogato sum govorila s tqh po vuprosa znam 4e sega ako bqha jivi biha me podkrepili v turseneto na biologi4nite mi roditeli za6toto v kraina smetka osuznavam 4e imam vutre6no jelanie ne prosto liubopitstvo da gi namerq pone 1 ot tqh i samo da gi pogledna da govorq s tqh bez da im se burkam v jivota ili kakvoto i da e bilo,no mi se struva 4e turseneto e adski truden proces i nqkak si mi e stranno kogato da re4em suda gi nameri i izvika za da razbere dali sa suglasni da komunikirat s men nqkak si kak samia sud 6te gi informira pod kakva forma?misulta mi e nqkoiznae li ..s pismo li..neznam..prosto da stane po takuv na4in 4e da ne povliqe na sega6noto im semeistvo da re4em bez da vidqt te 4e ima pismo ot suda za edi kakvo si v po6tata im..nqkoi ako znae molq da mi kaje blagodarq vi predvaritelno i blagodarq 4e 4etete tova
Мини на кирилица, маймуницата е за маймунките....
Нещо ми светят всички лампички "червено" и се питам да не си някоя био-авторка (мерси на Венециас за израза)...
Извини ме ако греша !
Здравейте! Аз не съм осиновена, а осиновителка. Момчето ми е на 17 г., но не знае че е осиновено. Двамата много се обичаме. Всичко си споделя ме. Но тази тайна на мен много ми тежи.Страх ме е че ако му кажа, той ще се отдръпне от мен и съпругът ми , че ще реагира,много импулсивно,Не знам, но все пак трябва де се разкрие, но може би след тази трудна възраст. Знаете ли не съм дори много убедена, че и не знае. Ще ви кажа защо? Когато беше на 9-10 год. идва и ми казва мамо Петко ми каза, че съм осиновен, аз не бях подготвена и отрекох, а съпругът ми реагира дори и да си какво от това нали те обичаме . До там беше разговора. Същото това дете в ония времена му е повтарял още няколко пъти това и той е реагирал остро но по детски. Сега забелязвам, че когато дават филми или някой проговори за подобна тема, той излиза от стаята, личицето му се променя, но нищо не казва. Много искам да му кажа, но майчиното ми сърце трудно ще преживее мъката, която ще му причиня. А той може би знае, но предпочита да мълчи. Нищкога не ми е правил и най-малкия намек вие не сте ми истинските родители., ,само, веднъж спомена тати е толкоз висок, аз защо не съм толкоз, и аз трябваше да споменавам и да развивам теории от генетиката. За сега чао Малко ми поолекна като споделих.
Мила Мариета, докато четях изповедта ти си мислех колко прилича твоето детство на моето макар че аз съм си с моите родители
е те не се караха имах добро семейство но и аз винаги съм чувала много от нещата които са казвали и на теб- без това за циганката а за секс беше сремно и до днес е срамно изобщо да се говори - другата крайност
но аз искам да ти кажа колко смела жена си само за това че съзнава всички тези неща
иска ми се да ти вдъхна малко увереност в себе си повече самочувствие
ти си ценен и уникален човек както всички останали заслужаваш обич и щастие най-малкото затова че си страдала достатъчно
ако можеш започни да живееш самостоятелно да се справяш сама с живота и така ще придобиеш повече самочувствие и увереност в силите и уникалността си
обърни се и към някой религия - тя помага в такива случаи
но всеки ден когато си лягаш и ставаш си казвай - аз съм прекрасна и уникална обичам себе си и съм щастлива
успех и щастие ти желая
е те не се караха имах добро семейство но и аз винаги съм чувала много от нещата които са казвали и на теб- без това за циганката а за секс беше сремно и до днес е срамно изобщо да се говори - другата крайност
но аз искам да ти кажа колко смела жена си само за това че съзнава всички тези неща
иска ми се да ти вдъхна малко увереност в себе си повече самочувствие
ти си ценен и уникален човек както всички останали заслужаваш обич и щастие най-малкото затова че си страдала достатъчно
ако можеш започни да живееш самостоятелно да се справяш сама с живота и така ще придобиеш повече самочувствие и увереност в силите и уникалността си
обърни се и към някой религия - тя помага в такива случаи
но всеки ден когато си лягаш и ставаш си казвай - аз съм прекрасна и уникална обичам себе си и съм щастлива
успех и щастие ти желая
Здравейте! Аз не съм осиновена, а осиновителка. Момчето ми е на 17 г., но не знае че е осиновено. Двамата много се обичаме. Всичко си споделя ме. Но тази тайна на мен много ми тежи.Страх ме е че ако му кажа, той ще се отдръпне от мен и съпругът ми , че ще реагира,много импулсивно,Не знам, но все пак трябва де се разкрие, но може би след тази трудна възраст. Знаете ли не съм дори много убедена, че и не знае. Ще ви кажа защо? Когато беше на 9-10 год. идва и ми казва мамо Петко ми каза, че съм осиновен, аз не бях подготвена и отрекох, а съпругът ми реагира дори и да си какво от това нали те обичаме . До там беше разговора. Същото това дете в ония времена му е повтарял още няколко пъти това и той е реагирал остро но по детски. Сега забелязвам, че когато дават филми или някой проговори за подобна тема, той излиза от стаята, личицето му се променя, но нищо не казва. Много искам да му кажа, но майчиното ми сърце трудно ще преживее мъката, която ще му причиня. А той може би знае, но предпочита да мълчи. Нищкога не ми е правил и най-малкия намек вие не сте ми истинските родители., ,само, веднъж спомена тати е толкоз висок, аз защо не съм толкоз, и аз трябваше да споменавам и да развивам теории от генетиката. За сега чао Малко ми поолекна като споделих.
Благодаря Ви за мнението kakayaka! Не мисля , че съм егоист и ще поставя собствените си чувства пред тези на сина ми. Твърдо убедена съм , че трябва да го чуе от устата ми, но пубертета поне за мен е страшна възраст. Дори бих му помогнала , ако желае да търси БМ с това което знам. , а може би и той си мисли , че може де ме нарани като търси жената която го е родила. Ако преди години, някой ми беше дал съвет кажи му като малък щях да го направя, а аз послушах по възрастното поколение. Вината е моя, но не е късно да научи истината. Само да ми е жив и здрав и това ще преодолеем. Една обичаща майка, знае как да поднесе поне според мен по безболезнено, някои истини, които не знам защо обществото ги определя като болезнени. А това което , някои осиновени деца споделят , че не са живели добре с осиновители те си , за мен е най -големият ад за тези деца. На такива деца дори им се възхищавам на твърдата психика, която са имали за да да устоят на инфантилността на такива псевдо родители
Вятър,и а винаги подсазнателно знаех,че съм осиновена.
Дори близо 2 години ми бяха нужни(на тази ми вече доста голяма възраст) да се реша да разговарям с мойте родители за това.
Неисках да им причиня болка с този разговор,а после разбрах,че и те не са искали да го правят толкова години за да ме предпазят,моята психика и живот.Ако искаш остави на своето дете да реши дали иска на тази възрасст да разбере истината или по-точно да си я потвърди.
Много е трудно да го знаеш,но някак си все пак да ти се иска да е друга истината.Благодаря на Бога,че ме е пратил при моята мама и тати за да стана наистина това заради,което съм тук на Земята.
36 години тежест от тайната са много,както бе при мен.Не допускай все пак да са толкова много и за таб и за твоето момченце.Като завърши училище използвайте някоя тема по тв или филм и леко започнете разговор за това и виште дали той ще поиска да осъзнае наистина случилото се с него.
Успех.Нещата се нареждат по най-добрият начин за нас,само дето ние го разбираме много по-късно.
Дори близо 2 години ми бяха нужни(на тази ми вече доста голяма възраст) да се реша да разговарям с мойте родители за това.
Неисках да им причиня болка с този разговор,а после разбрах,че и те не са искали да го правят толкова години за да ме предпазят,моята психика и живот.Ако искаш остави на своето дете да реши дали иска на тази възрасст да разбере истината или по-точно да си я потвърди.
Много е трудно да го знаеш,но някак си все пак да ти се иска да е друга истината.Благодаря на Бога,че ме е пратил при моята мама и тати за да стана наистина това заради,което съм тук на Земята.
36 години тежест от тайната са много,както бе при мен.Не допускай все пак да са толкова много и за таб и за твоето момченце.Като завърши училище използвайте някоя тема по тв или филм и леко започнете разговор за това и виште дали той ще поиска да осъзнае наистина случилото се с него.
Успех.Нещата се нареждат по най-добрият начин за нас,само дето ние го разбираме много по-късно.
вятър хубаво е да си поговорите на тая тема,защото тогава ще ви олекне на всички и ще дишате по-спокойно!
Днес погребахме една възрастна жена на 92г,роденото от нея дете на времето се е натровило и починало и тогава тя си е взела друго момиченце от дом в София,въпросното момиченце сега е на 56г,майка и беше болна дълги години и беше гледана просто перфектно,а днес за последно сбогом дъщерята се е простила с майка си с думите/аз понеже останах в църквата и само ще предам в общи линии казаното/...Благодаря ти скъпа майчице,ти която не си ме родила но си ме отгледала и се ме направила това ,което съм ,не е важно коя жена ме е родила,важното е че ти си ме отгледала и направила човек,много те обичам и няма думи с които да изразя огромната си мъка ! Много те обичам мамо!...та така,бях много впечатлена и възхитена!
Хубаво е децата да знаят и да са подготвени за нелеките словесни престрелки,които ги чакат с доброжелатели!......една от нашите мами тук беше споделила преди време как една баба пред блока спряла по-голямото и дете /около 5 год/ и в упор му казала ..каква майка бе,тя не ти е майка
а сладура отговорил.....знам,че не ме родила ама ми е майка
Днес погребахме една възрастна жена на 92г,роденото от нея дете на времето се е натровило и починало и тогава тя си е взела друго момиченце от дом в София,въпросното момиченце сега е на 56г,майка и беше болна дълги години и беше гледана просто перфектно,а днес за последно сбогом дъщерята се е простила с майка си с думите/аз понеже останах в църквата и само ще предам в общи линии казаното/...Благодаря ти скъпа майчице,ти която не си ме родила но си ме отгледала и се ме направила това ,което съм ,не е важно коя жена ме е родила,важното е че ти си ме отгледала и направила човек,много те обичам и няма думи с които да изразя огромната си мъка ! Много те обичам мамо!...та така,бях много впечатлена и възхитена!
Хубаво е децата да знаят и да са подготвени за нелеките словесни престрелки,които ги чакат с доброжелатели!......една от нашите мами тук беше споделила преди време как една баба пред блока спряла по-голямото и дете /около 5 год/ и в упор му казала ..каква майка бе,тя не ти е майка
а сладура отговорил.....знам,че не ме родила ама ми е майка
Не съм влизала тук отдавна,темата ме изненада ,обръщате се към осиновените,а бях решила вече ,че форума е само за осиновители 
За жалост,събитията около мен,говорят че подобни жития на Miraetta съвсем не са рядкост.
На мен са ми казвали много хора,от малка, не помня колко годишна съм била,но играехме пред блока още.Майка ми винаги отричаше,Беше я страх,но така увеличи болката ми.Аз също отричах и "се оправдавах" дълго как това не е истина.Помня го много добре.И до ден днешен ми го казват ,колкото и да е тъпо,когато искат да ме наранят,но вече не ме боли,жалки са ми.Учудващо е колко много злобни хора има!
За жалост,събитията около мен,говорят че подобни жития на Miraetta съвсем не са рядкост.
На мен са ми казвали много хора,от малка, не помня колко годишна съм била,но играехме пред блока още.Майка ми винаги отричаше,Беше я страх,но така увеличи болката ми.Аз също отричах и "се оправдавах" дълго как това не е истина.Помня го много добре.И до ден днешен ми го казват ,колкото и да е тъпо,когато искат да ме наранят,но вече не ме боли,жалки са ми.Учудващо е колко много злобни хора има!
Здравейте 
Ето и моите отговори.
Разбрах, че съм осиновена, когато бях на 20 години. Каза ми го мама. Татко вече си беше отишъл от този свят. Макар да се смята, че на 20 години човек е вече голям и не би реагирал крайно (каквото и да значи това) казването на тази истина винаги е съпроводено с шок. Сега, от позиция на времето, което е минало, съм убедена, че отлагането на истината не е най-доброто решение в такива случаи. Не е добро нито за осиновителите, защото времето удължава тяхната агония да живеят в страх от това как ще реагира детето им и дали няма да го загубят, нито за осиновените, защото може и за миг дори, но у тях се прокрадва мисълта за това защо толкова време са крили нещо важно от тях.
Затова най-добрият вариант е детето да израстне с истината. Защото е тъжно да възпитаваме децата си в смелост,честност и откритост, а самите ние да се страхуваме да им кажем истина, която се отнася до тях.
Аз имам най-прекрасните и обичащи родители на света. Бях къпана в обич и бях свидетел на безкрайната любов между мама и татко. С татко имахме много силна емоционална връзка. Не знам защо, но с мама, за съжаление, не успяхме да изградим такава, въпреки че се обичаме много и бихме направили всичко една за друга.
Както вече писах, истината за моя биологичен произход ми бе разкрита от мама. И макар късно, това все пак се случи навреме, защото само няколко месеца след това имах "щастието" да ми се обади "доброжелател", който да ме "зарадва" (това беше думичката, която използва този "загрижен" за мен човек). Слава Богу, че мама вече ми беше казала и аз успях да реагирам адекватно в ситуацията. По-късно си мислех какво ли щях да преживея ако не знаех.
Истината обаче е, че аз винаги съм имала усещането, че съм осиновена. Не знам какво ме е карало да мисля така. Спомням си- може би бях не повече от 5-6-годишна- когато татко ме попита как ще реагирам ако някой ми каже, че те не са мои родители. С детска емоционалност си спомням, че отговорих, че не бих повярвала и че ТЕ са мои родители. Дори добавих, че този, който посмее да ми каже такова нещо ще получи от мен
Не знам дали това е бил "отключващият" момент. Нямам спомен някога повече да сме говорили за това, но аз го усещах. Бяха ми казали, че мама ме е родила след сложна операция и не може да има повече деца. (Аз много исках да си имам брат или сестра, макар че отраснах с прекрасни братовчеди, които са ми като брат и сестра).
В годините на пубертета
е имало моменти, в които съм си мислила да кажа на мама и татко, че непознат човек ми е казал, че съм осиновена. За да ги провокирам да ми кажат ако е така. Не ми достигаше обаче смелост, защото се страхувах, че може да ги нараня. Сега си мисля, че е трябвало да го направя. Защото една от най-големите ми болки е, че не успях да кажа на татко колко безсмислени са били опасенията и страховете, в които е живял. И че ТЕ са моите маменце и татенце.
Когато мама ми каза, бяхме на гроба на татко. Тя ме прегърна и плачейки каза, че трябва да ми сподели нещо, което вече не може да държи в себе си. Още преди да изрече каквото и да било, аз казах "Знам!". Толкова силно го усещах. Бях сигурна какво ще чуя.
Не мога да крия, че това до известна степен промени живота ми. Преминах през много емоционални състояния оттогава. Сега вече съм по-спокойна. Мисля за това като за нещо важно, което ми се е случило, но преминах през периода, когато тази мисъл заемаше цялото ми съзнание. Сега само когато наближи рождения ми ден въпросите отново ме изпълват... И може би е нормално. Това е част от мен и няма как да бъде друго.
Дано не съм ви отегчила с дългия си отговор на темата
, но май по-кратка нямаше как да бъда
Желая ви повече детски смях и хубави емоции
Ето и моите отговори.Разбрах, че съм осиновена, когато бях на 20 години. Каза ми го мама. Татко вече си беше отишъл от този свят. Макар да се смята, че на 20 години човек е вече голям и не би реагирал крайно (каквото и да значи това) казването на тази истина винаги е съпроводено с шок. Сега, от позиция на времето, което е минало, съм убедена, че отлагането на истината не е най-доброто решение в такива случаи. Не е добро нито за осиновителите, защото времето удължава тяхната агония да живеят в страх от това как ще реагира детето им и дали няма да го загубят, нито за осиновените, защото може и за миг дори, но у тях се прокрадва мисълта за това защо толкова време са крили нещо важно от тях.
Затова най-добрият вариант е детето да израстне с истината. Защото е тъжно да възпитаваме децата си в смелост,честност и откритост, а самите ние да се страхуваме да им кажем истина, която се отнася до тях.
Аз имам най-прекрасните и обичащи родители на света. Бях къпана в обич и бях свидетел на безкрайната любов между мама и татко. С татко имахме много силна емоционална връзка. Не знам защо, но с мама, за съжаление, не успяхме да изградим такава, въпреки че се обичаме много и бихме направили всичко една за друга.
Както вече писах, истината за моя биологичен произход ми бе разкрита от мама. И макар късно, това все пак се случи навреме, защото само няколко месеца след това имах "щастието" да ми се обади "доброжелател", който да ме "зарадва" (това беше думичката, която използва този "загрижен" за мен човек). Слава Богу, че мама вече ми беше казала и аз успях да реагирам адекватно в ситуацията. По-късно си мислех какво ли щях да преживея ако не знаех.
Истината обаче е, че аз винаги съм имала усещането, че съм осиновена. Не знам какво ме е карало да мисля така. Спомням си- може би бях не повече от 5-6-годишна- когато татко ме попита как ще реагирам ако някой ми каже, че те не са мои родители. С детска емоционалност си спомням, че отговорих, че не бих повярвала и че ТЕ са мои родители. Дори добавих, че този, който посмее да ми каже такова нещо ще получи от мен
Не знам дали това е бил "отключващият" момент. Нямам спомен някога повече да сме говорили за това, но аз го усещах. Бяха ми казали, че мама ме е родила след сложна операция и не може да има повече деца. (Аз много исках да си имам брат или сестра, макар че отраснах с прекрасни братовчеди, които са ми като брат и сестра).
В годините на пубертета
е имало моменти, в които съм си мислила да кажа на мама и татко, че непознат човек ми е казал, че съм осиновена. За да ги провокирам да ми кажат ако е така. Не ми достигаше обаче смелост, защото се страхувах, че може да ги нараня. Сега си мисля, че е трябвало да го направя. Защото една от най-големите ми болки е, че не успях да кажа на татко колко безсмислени са били опасенията и страховете, в които е живял. И че ТЕ са моите маменце и татенце.
Когато мама ми каза, бяхме на гроба на татко. Тя ме прегърна и плачейки каза, че трябва да ми сподели нещо, което вече не може да държи в себе си. Още преди да изрече каквото и да било, аз казах "Знам!". Толкова силно го усещах. Бях сигурна какво ще чуя.
Не мога да крия, че това до известна степен промени живота ми. Преминах през много емоционални състояния оттогава. Сега вече съм по-спокойна. Мисля за това като за нещо важно, което ми се е случило, но преминах през периода, когато тази мисъл заемаше цялото ми съзнание. Сега само когато наближи рождения ми ден въпросите отново ме изпълват... И може би е нормално. Това е част от мен и няма как да бъде друго.
Дано не съм ви отегчила с дългия си отговор на темата
, но май по-кратка нямаше как да бъда Желая ви повече детски смях и хубави емоции
знаеш ли какво?ГРЕШИШ.не мога да повярвам ...изглежда мн съм грешала за този форум.И заради ей такива като тебе които изобщо не те знам имаш ли нещо общо с осиновяване изоставяне и груб живот че да коментираш каквото и да е било в този форум?и какво значение има на какъв език съм го написала??????????по-различна ли съм, "маймунка ли съм?изобщо първо мисли преди да пишеш.защото си ми никаква,а ме караш да се ядосвам на теб...обещавам повече изобщо да не погледна тук.Как ще ми кажеш 4е си измислям???.........нямам думи.Искам да помоля някой,който е администратор или незнам,който може да премахне написаното,споделеното от мен,.....ЖИВОТА Е ТАКЪВ КАКЪВТО Е ....само мога да си мечтая да не е такъв,ама уви..........................................................................мога само да ти пожелая приятен ден и дано не ти се случи някой да ти каже това което ти на мен......И не те знам какъв смяташ че е смисъла на това да си измисля нещо ОТ точно от ТОЗИ РОД и да го постн-а/.........................не искам и да знам.
знаеш ли какво?ГРЕШИШ.не мога да повярвам ...изглежда мн съм грешала за този форум.И заради ей такива като тебе които изобщо не те знам имаш ли нещо общо с осиновяване изоставяне и груб живот че да коментираш каквото и да е било в този форум?и какво значение има на какъв език съм го написала??????????по-различна ли съм, "маймунка ли съм?изобщо първо мисли преди да пишеш.защото си ми никаква,а ме караш да се ядосвам на теб...обещавам повече изобщо да не погледна тук.Как ще ми кажеш 4е си измислям???.........нямам думи.Искам да помоля някой,който е администратор или незнам,който може да премахне написаното,споделеното от мен,.....ЖИВОТА Е ТАКЪВ КАКЪВТО Е ....само мога да си мечтая да не е такъв,ама уви..........................................................................мога само да ти пожелая приятен ден и дано не ти се случи някой да ти каже това което ти на мен......И не те знам какъв смяташ че е смисъла на това да си измисля нещо ОТ точно от ТОЗИ РОД и да го постн-а/.........................не искам и да знам.
Към кого точно е насочен този гневен пост???? Явно си предубедена към писането в този форум, защото никъде не видях някакво отрицателно становище към теб. Като изключим писането на латиница (което е регламентирано във правилата на форума), друго няма.
Извинявам се на всички за спамването, но просто не се сдържах.
знаеш ли какво?ГРЕШИШ.не мога да повярвам ...изглежда мн съм грешала за този форум.И заради ей такива като тебе които изобщо не те знам имаш ли нещо общо с осиновяване изоставяне и груб живот че да коментираш каквото и да е било в този форум?и какво значение има на какъв език съм го написала??????????по-различна ли съм, "маймунка ли съм?изобщо първо мисли преди да пишеш.защото си ми никаква,а ме караш да се ядосвам на теб...обещавам повече изобщо да не погледна тук.Как ще ми кажеш 4е си измислям???.........нямам думи.Искам да помоля някой,който е администратор или незнам,който може да премахне написаното,споделеното от мен,.....ЖИВОТА Е ТАКЪВ КАКЪВТО Е ....само мога да си мечтая да не е такъв,ама уви..........................................................................мога само да ти пожелая приятен ден и дано не ти се случи някой да ти каже това което ти на мен......И не те знам какъв смяташ че е смисъла на това да си измисля нещо ОТ точно от ТОЗИ РОД и да го постн-а/.........................не искам и да знам.
Много те прегръщам, не знам как да ти намаля яростта и болката.
За пръв път отказвам да се извинявам без да имам вина, явно форумът и момичетата тука като цяло и всяка една по отделно, ме правят да съм по-спокоен и зрял човек.
Математиката, която ми е голяма любов, сочи, че вероятността да си дете, изоставено и после осиновено, е много малка, но каквато и да си, прегръщам те с най-добри чувства.
НЕ- категорично не се сърдим, пък и за какво???!!!!Аз лично като разбрах страдах, не заради друго , а точно защото ме грабна съвестта с какво майка ми е заслужила дете като мен.Спрях да оспорвам , стараех се по всякакъв начин да не я наскърбя,спомням си го много добре,бях малка,.......това ми се въртеше тогава в главата.
Моето дете страда и непрекъснато ми го повтаря-"Защо не си ме родила ти?","Защо роди Паола ,а мен -не?","Кажи ми ,че това,което знам е шега и не е вярно!"
Може и да е защитна реакция,може и да усеща тази"болка"от "първичната рана" или да ревнува - незнам.
Зная обаче ,че страда ,че не съм я родила аз.
Може и да е защитна реакция,може и да усеща тази"болка"от "първичната рана" или да ревнува - незнам.
Зная обаче ,че страда ,че не съм я родила аз.
Напълно подкрепям казаното от Дива-не. Много въпроси са минали през главата ми, но никога не съм си задала точно този. Може би защото научих за осиновяването си когато бях вече голяма и знаех (макар да не бях раждала), че просто да родиш не е всичко- без да искам да омаловажавам този акт, разбира се.
Според мен, това което променя нас, осиновените деца, е мисълта, че сме били изоставени. И че не знаем причината за това. Та нима има човек, който да не страда, когато бива изоставен от някого- приятел, близък, съпруг/а... А какво остава ако знаеш, че те е изоставила тази, която би трябвало да бъде до теб завинаги? Мисля си, че това е нещото, което най-трудно се преодолява. Но се преодолява- с любов и с истина.
Според мен, това което променя нас, осиновените деца, е мисълта, че сме били изоставени. И че не знаем причината за това. Та нима има човек, който да не страда, когато бива изоставен от някого- приятел, близък, съпруг/а... А какво остава ако знаеш, че те е изоставила тази, която би трябвало да бъде до теб завинаги? Мисля си, че това е нещото, което най-трудно се преодолява. Но се преодолява- с любов и с истина.
Привет на всички .. често чета форум-а ви най-вече секцията "Осиновяване, осиновители, осиновени " Никога не съм говорила на тази тема освен с майка и татко, може би от притеснение, не знам.. Аз също съм осиновена. Научих за това .. не знам и аз .. имам увството че от както се помня... явно съм била наистина много малка, когато са ми го казали и просто съм си израснала с това. Охх ще ми се да кажа много неща, но нещо не мога да си подредя мислите..
Моите родители са загубили син на 23 години и няма да крия че съм имала проблеми като малка. този отваратителен въпрос: Това баба ти ли е? Или пък Защо майка ти е толкова стара... доста съм плакала заради това...от малка да обеснявам че мама ми е мама и татко ми е татко. И на майкини знам че не им е било лесно, като ме бъркат за тяхна внучка.
Но никога това не е пречило на относшенията ни, напротив и тогава и сега знам че имам най-прекрасните родители на света. Дали са ми обич, и са ме научили и аз да обичам, дали са ми уют и сигурност, дано и аз мога да дам някога това и на моето дете или деца.. Е имали сме си своите периоди, и аз минах побертета и аз имах първо гадже, излизания и пр. но винаги са били либерални с мен. Въпреки възраста си са изключително еродирани хора. Дамм и аз като всяко дете на моето място съм задавала въпроси относно осиновяването ми. И си получих и отгворите, кой дом, кога, дори познавам сестрата която ни е срещанала за първи път. Това бе по повод едно осиновяване, за което моите родители съдействаха
Сега съм на 23 (годините на които е починало първото им дете) и нещо нормалните притеснения на родители при тях са вповече, но мисля това е нормално, не мисля че някога ще забравят за загубата на сина си.
Тук се написа, че темата осиновяване, вече не била табу, или че ги нямало тези предрасъдаци.. и да и не. Преди време си смянах адресната регистрация. Нормално акта ми за раждане да не е издаван в годината ми на раждане. В ГРАО почнаха да ми твардят че акта ми е грешен, че не могат да ми го приемат, че не знам си какво... не че нещо, но на мен лично ми беше трудно в стая от 7-8 непознати жени да кажа аз съм осиновена, акта ми си е наред. Когато го казах.. хихихихи чух тишината в стаята Жената която ми попълваше документите.. милата доста се притесни, изчерви се, почнаха едни извенения.. изклучително неадекватна реакция за човек в такава служба....
Но най-важното е човек да знае кой е. Аз съм Мария и съм осиновена и съм щастлива че има на кой да казвам мамо и тате
Моите родители са загубили син на 23 години и няма да крия че съм имала проблеми като малка. този отваратителен въпрос: Това баба ти ли е? Или пък Защо майка ти е толкова стара... доста съм плакала заради това...от малка да обеснявам че мама ми е мама и татко ми е татко. И на майкини знам че не им е било лесно, като ме бъркат за тяхна внучка.
Но никога това не е пречило на относшенията ни, напротив и тогава и сега знам че имам най-прекрасните родители на света. Дали са ми обич, и са ме научили и аз да обичам, дали са ми уют и сигурност, дано и аз мога да дам някога това и на моето дете или деца.. Е имали сме си своите периоди, и аз минах побертета и аз имах първо гадже, излизания и пр. но винаги са били либерални с мен. Въпреки възраста си са изключително еродирани хора. Дамм и аз като всяко дете на моето място съм задавала въпроси относно осиновяването ми. И си получих и отгворите, кой дом, кога, дори познавам сестрата която ни е срещанала за първи път. Това бе по повод едно осиновяване, за което моите родители съдействаха
Сега съм на 23 (годините на които е починало първото им дете) и нещо нормалните притеснения на родители при тях са вповече, но мисля това е нормално, не мисля че някога ще забравят за загубата на сина си.
Тук се написа, че темата осиновяване, вече не била табу, или че ги нямало тези предрасъдаци.. и да и не. Преди време си смянах адресната регистрация. Нормално акта ми за раждане да не е издаван в годината ми на раждане. В ГРАО почнаха да ми твардят че акта ми е грешен, че не могат да ми го приемат, че не знам си какво... не че нещо, но на мен лично ми беше трудно в стая от 7-8 непознати жени да кажа аз съм осиновена, акта ми си е наред. Когато го казах.. хихихихи чух тишината в стаята
Жената която ми попълваше документите.. милата доста се притесни, изчерви се, почнаха едни извенения.. изклучително неадекватна реакция за човек в такава служба.... Но най-важното е човек да знае кой е. Аз съм Мария и съм осиновена и съм щастлива че има на кой да казвам мамо и тате
Мария, една голяма прегръдка за теб и твоите родители!
Но най-важното е човек да знае кой е. Аз съм Мария и съм осиновена и съм щастлива че има на кой да казвам мамо и тате
Радвам се да разбера, че едно осиновено дете, на 23 г. знае кой е, кое е, защото има семейство .
Добре дошла тук!
Но най-важното е човек да знае кой е. Аз съм Мария и съм осиновена и съм щастлива че има на кой да казвам мамо и тате
Радвам се да разбера, че едно осиновено дете, на 23 г. знае кой е, кое е, защото има семейство .
Добре дошла тук!
Мария, добре дошла и от мен! Дано се чувастваш добре сред нас и да се вклучваш често. Аз имам нужда от вашите мнения и вашето разбиране на нещата, за да се науча да реагирам адекватно на нуждите на децата си, за да разбирам и чувствам проблемите им.
Написаното от теб е страхотно. Поздрави за родителите ти, които са се справили, поздрави и на теб за мъдростта!
А бюрократите трудничко "загравят", ако някоя запетайка не си е на мястото.
Написаното от теб е страхотно. Поздрави за родителите ти, които са се справили, поздрави и на теб за мъдростта!
А бюрократите трудничко "загравят", ако някоя запетайка не си е на мястото.
Не знам дали тук му е мястото, но искам да попитам дали децата ни се сърдят, че точно ние не сме успели да ги родим? Как се променя детето от мисълта, че не е родено от майка си?
И аз съм осиновила едно много, ама много красиво момиченце, на което още от сега, а то е твърде малко, му казвам, че мама е тази, която се грижи за детето си, а не тази която те ражда. Тази, която ражда и си оставя детето е родилка. И трябва да ви кажа, че то се справя доста добре. А на хората, които му казват, например - А, слушай баба си /т.е. - мен/ то страхотно уверено отговаря - Това не е баба, а мама. Това е за сега, надявам се за в бъдеще да вървим стъпка по стъпка към истината заедно.
Не знам дали тук му е мястото, но искам да попитам дали децата ни се сърдят, че точно ние не сме успели да ги родим? Как се променя детето от мисълта, че не е родено от майка си?
Мамче Галя, искам да ти кажа, че моят син вече ми каза, че иска аз да съм го носила в коремчето си. Не ми се сърди, разбира се. Но и все още не осъзнава разликата между родила и осиновила, макар че винаги когато ми подаде обеснявам. Вчера точно това обеснявах- отново- какво значи осиновила. А той ме попита- "Ти знаеше ли, че такова хубаво дете ще си намериш?"
Да, когато споделих с Теа за желанието на Ирина да е "излязла от моето коремче", ме зарадва много отговора й: Вече сте постигнали вътреутробната връзка!
После имахме ситуация, в която не искаше да се казва Ирина, а Петя или по-добре Мама Петя. Ситуация, в която аз се притесних ужасно и отново се наложи да ме успокоят, че всъщност е за добро!
За сега не съм забелязала явни знаци да ми се сърди, че не съм я родила аз, но израза на лицето й беше доста тъжен, когато й казах, че и аз бих искала много, но не е възможно. Възможното гледам някак да го наваксаме с игри и символични действия. Все още си играем на бебе и майка с всички придружаващи това състояние характеристики.
И все пак.
Онази първична болка, раната, за която всички тайно се надяваме да ни подмине, се проявява така внезапно и изненадващо в някои моменти...
Това лято Ирина се видя с доста непознати и нови хора. Видях я в нова светлина. Видях я да се държи като шут за да се хареса. Видях я нарочно да ме нарича 'Петя' пред тях, докато у дома винаги ми вика така сладко 'мамо'...Видях я да смесва моменти на бягство и отдалечаване с неистово сближаване, сливане между майка и дете.
Виждам я все още на моменти някак да "бяга", докато я прегръщам, а после да се сгушва в мен като коте...или импулсивно да се мята на врата ми, викайки с цяло гърло "Много те обичкааам!".
Давам си сметка, че колкото повече тя напредва и се привързва, токова повече ние имаме тенденцията да забравяме за все още неосъзната й болка.
Затова направих от "Първичната рана" моя настолна книга. Така успявам да "слезна на земята" и да си припомня, че детето ми има нужда да изрази тази болка, независимо от начините.
После имахме ситуация, в която не искаше да се казва Ирина, а Петя или по-добре Мама Петя. Ситуация, в която аз се притесних ужасно и отново се наложи да ме успокоят, че всъщност е за добро!
За сега не съм забелязала явни знаци да ми се сърди, че не съм я родила аз, но израза на лицето й беше доста тъжен, когато й казах, че и аз бих искала много, но не е възможно. Възможното гледам някак да го наваксаме с игри и символични действия. Все още си играем на бебе и майка с всички придружаващи това състояние характеристики.
И все пак.
Онази първична болка, раната, за която всички тайно се надяваме да ни подмине, се проявява така внезапно и изненадващо в някои моменти...
Това лято Ирина се видя с доста непознати и нови хора. Видях я в нова светлина. Видях я да се държи като шут за да се хареса. Видях я нарочно да ме нарича 'Петя' пред тях, докато у дома винаги ми вика така сладко 'мамо'...Видях я да смесва моменти на бягство и отдалечаване с неистово сближаване, сливане между майка и дете.
Виждам я все още на моменти някак да "бяга", докато я прегръщам, а после да се сгушва в мен като коте...или импулсивно да се мята на врата ми, викайки с цяло гърло "Много те обичкааам!".
Давам си сметка, че колкото повече тя напредва и се привързва, токова повече ние имаме тенденцията да забравяме за все още неосъзната й болка.
Затова направих от "Първичната рана" моя настолна книга. Така успявам да "слезна на земята" и да си припомня, че детето ми има нужда да изрази тази болка, независимо от начините.
darena , твоя многознайник хем красив, хем скромен се оказа 
Искам да влезна в главичките на момчетата и да разбера какви са им усещанията, но за жалост това е невъзможно. При това положение ще правя каквото съм сметнала за правилно, ще чета, ще се уча да летя в движение /любим ми е тоя израз/, пък... каквото сабя покаже.
DarZaMen , Милен ми обяснямаше че е бил в моето коремче, и като му казах че не е бил там, без да се впускам в подробности, той примирено се потупа по собственото си коремче и рече - ами тук съм бил значи. Това ме навежда на мисълта, че наистина имат някаква потребност да знаят къде са. Не смятам да го лъжа и да увъртам, но за сега съм на принципа кратък и лаконичен отговор, толкова колкото мисля че главата му може да понесе за момента
Искам да влезна в главичките на момчетата и да разбера какви са им усещанията, но за жалост това е невъзможно. При това положение ще правя каквото съм сметнала за правилно, ще чета, ще се уча да летя в движение /любим ми е тоя израз/, пък... каквото сабя покаже.
DarZaMen , Милен ми обяснямаше че е бил в моето коремче, и като му казах че не е бил там, без да се впускам в подробности, той примирено се потупа по собственото си коремче и рече - ами тук съм бил значи. Това ме навежда на мисълта, че наистина имат някаква потребност да знаят къде са. Не смятам да го лъжа и да увъртам, но за сега съм на принципа кратък и лаконичен отговор, толкова колкото мисля че главата му може да понесе за момента
......ще правя каквото съм сметнала за правилно, ще чета, ще се уча да летя в движение /любим ми е тоя израз/, пък... каквото сабя покаже.
Това са долу - горе и моите мисли. Не знам как ще прозвучи, но нямам време да се ровя в болката, а и не искам да я предизвиквам с непрекъснатите си мисли. Не съм я забравила обаче- знам, че я има. Стараем се, в това съм сигурна - всички майки тук се стараем много . Пътят към всяко дете е различен обаче и за една и съща болка лекът не е един и същ.
Не знам как ще прозвучи, но нямам време да се ровя в болката, а и не искам да я предизвиквам с непрекъснатите си мисли. Не съм я забравила обаче- знам, че я има. Стараем се, в това съм сигурна - всички майки тук се стараем много . Пътят към всяко дете е различен обаче и за една и съща болка лекът не е един и същ.
Не знам дали постинга ти има нещо общо с моя по-горе, но факт е, че аз определено забравям на моменти за тази болка.
Ирина така се сля за това кратко време със семейството ни, че наистина на моменти забравям, че е прекарала 4 години от живота си без нас...
Независимо, че споменаването на Дома е почти ежедневие у нас, а понякога и доста по-задълбочените разговори, винаги предизвикани от нея, аз просто забравям! Нелепо, но факт.
Затова, май не само подхода към детето е различен, ами подхода и към нас самите.
ДарЗаМен, !
По скоро това е за теб:
!По скоро това е за теб:
Стараем се, в това съм сигурна - всички майки тук се стараем много . ...
оххх аз не съм майка .. и май съм последния човек на земята който да ви казва как да отглеждате децата си.. но ...
Първо много хубаво.. даже прекрасно че сте казали на децата си още като малки че са осиновени... сега виждам че сте притеснени за въпросите с раждането.. а аз ... аз не мога да разбера едно нещо.. как едно дете на 4 годинки, разбира и осъзнава раждането и изобщо целия този процес.... верно ми е любопитно .. ако съдя по притесненията ви явно ги разбират ама май не.. и затова .. според мен .. е хубаво тук да добавим една доза търпение че май даже 2 дози.. дайте им малко време бе хора това със осиновяването е все едно да обясните на детето си например секса .. айде опитайте да им обясните "Как се прави бебе" .. ми ммм ако съдя със скороста на развитие на новото поколения... значи на 12-13 годишна възраст .. ще са доста наясно, че някой и опит ще имат. За това че.. споко
Първо много хубаво.. даже прекрасно че сте казали на децата си още като малки че са осиновени... сега виждам че сте притеснени за въпросите с раждането.. а аз ... аз не мога да разбера едно нещо.. как едно дете на 4 годинки, разбира и осъзнава раждането и изобщо целия този процес.... верно ми е любопитно .. ако съдя по притесненията ви явно ги разбират
ама май не.. и затова .. според мен .. е хубаво тук да добавим една доза търпение че май даже 2 дози.. дайте им малко време бе хора това със осиновяването е все едно да обясните на детето си например секса .. айде опитайте да им обясните "Как се прави бебе" .. ми ммм ако съдя със скороста на развитие на новото поколения... значи на 12-13 годишна възраст .. ще са доста наясно, че някой и опит ще имат. За това че.. споко
m.ivanova , аз пък си мисля 
, че за всяка възраст има думички.
Ти сподели, че знаеш за своето осиновяване откакто се помниш. И не си загубила нищо, даже напротив. Много ми хареса финала на първия ти постинг : "Но най-важното е човек да знае кой е. Аз съм Мария и съм осиновена и съм щастлива че има на кой да казвам мамо и тате" - толкова простичко казано, но носи целия смисъл, към който цял живот се стремим.
Общуването ми с моето дете е едно от най-важните неща за мен. А мисля и за всяка една майка. Затова не бива да има въпроси, които да остават без отговор. А децата питат- повярвай ми, непрестанно питат
. За какво ли не... И настояват за своя отговор. Няма "Не знам", няма "Още си малка". В безброй забавни ситуации сме изпадали с нашата любопитка. Но винаги сме давали отговор. А темите "Кой носи бебетата?" и "Как съм се родила?" 
са си направо любими. Не помня точно на каква възраст е била дъщеря ми, когато ми е задала тези въпроси, но и отговорих. По начин, който нейната главица можеше да разбере- семенцето на мама и семенцето на тате 
... Да не се отплесвам.
Когато едно осиновено дете задава същите тези въпроси, то иска от маминка своите отговори. Повечето мами и татковци, които са решили да кажат на дечицата си, че са осиновени е по-добре да започнат началото на тяхната приказка. Отколкото тази за щъркела
или пък да излъжат и търпеливо да изчакат "точното време". Защото, убедена съм, че после тази, на пръв поглед незначима лъжа би могла да се превърне в обвинението "Защо сте ме лъгали?". А оттам нататък...кой знае. 
И понеже станах много сериозно-обяснителна, ще завърша с нещо, на което се надявам да се усмихнешКато станеш маминка, сама ще разбереш. И... да не забравиш...ти си тази, която трябва да знае всичко- смей да се измъкнеш 
Много усмивки от мен
, аз пък си мисля , че за всяка възраст има думички. Ти сподели, че знаеш за своето осиновяване откакто се помниш. И не си загубила нищо, даже напротив. Много ми хареса финала на първия ти постинг : "Но най-важното е човек да знае кой е. Аз съм Мария и съм осиновена и съм щастлива че има на кой да казвам мамо и тате" - толкова простичко казано, но носи целия смисъл, към който цял живот се стремим.
Общуването ми с моето дете е едно от най-важните неща за мен. А мисля и за всяка една майка. Затова не бива да има въпроси, които да остават без отговор. А децата питат- повярвай ми, непрестанно питат
. За какво ли не... И настояват за своя отговор. Няма "Не знам", няма "Още си малка". В безброй забавни ситуации сме изпадали с нашата любопитка. Но винаги сме давали отговор. А темите "Кой носи бебетата?" и "Как съм се родила?" са си направо любими. Не помня точно на каква възраст е била дъщеря ми, когато ми е задала тези въпроси, но и отговорих. По начин, който нейната главица можеше да разбере- семенцето на мама и семенцето на тате ... Да не се отплесвам. Когато едно осиновено дете задава същите тези въпроси, то иска от маминка своите отговори. Повечето мами и татковци, които са решили да кажат на дечицата си, че са осиновени е по-добре да започнат началото на тяхната приказка. Отколкото тази за щъркела
или пък да излъжат и търпеливо да изчакат "точното време". Защото, убедена съм, че после тази, на пръв поглед незначима лъжа би могла да се превърне в обвинението "Защо сте ме лъгали?". А оттам нататък...кой знае. И понеже станах много сериозно-обяснителна, ще завърша с нещо, на което се надявам да се усмихнеш
оххх аз не съм майка ..
.. а аз ... аз не мога да разбера едно нещо.. как едно дете на 4 годинки, разбира и осъзнава раждането и изобщо целия този процес.... верно ми е любопитно За това че.. споко
.. а аз ... аз не мога да разбера едно нещо.. как едно дете на 4 годинки, разбира и осъзнава раждането и изобщо целия този процес.... верно ми е любопитно За това че.. споко
Много усмивки от мен
Изобщо няма измъкване, но не е толкова страшно. При мен въпросите валят от две страни, но определено Вики е основен източник на най-"неудобните". Нямах време за приказка - даваха някакво раждане по телевизията и той попита "откъде излезе това бебе" и веднага след това запита той откъде е излязъл и дали Пепи е бил с него. Докато подреждах думите Вики ме потупа по корема и заяви, че мама е малка и има малък корем, а тате има голям корем. Мислех си, че искаше да му кажа, че тате го е родил. После рязко смени темата, но след седмица, попита за онази жена дали има голям корем.
Сега като четем приказките за Вълка и 7 козлета и за Червената шапчица все пита дали вълка има голям корем. И в един разговор между двамата ставаше въпрос за корема, но единственото, което успях да схвана, е че Преси обясняваше, че вълка ги яде. Явно отново за корема ставаше въпрос.
На три години децата почти нямат ясно формулирани спомени. Някой помни какво е питал като малък по темета и изобщо първите разговори.
Сега като четем приказките за Вълка и 7 козлета и за Червената шапчица все пита дали вълка има голям корем. И в един разговор между двамата ставаше въпрос за корема, но единственото, което успях да схвана, е че Преси обясняваше, че вълка ги яде. Явно отново за корема ставаше въпрос.
На три години децата почти нямат ясно формулирани спомени. Някой помни какво е питал като малък по темета и изобщо първите разговори.
dudence много добре си давам сметка че не подозирам пред какво се сблъсквате всеки ден. Малки деца сигурно са ацки любопитни.. а може би повече.... като цяло мога само да гадая.. просто казвам и си твърдя .. трябва търпение.. четох по нагоре.. едни такива притеснени бяха някой майки тук.. и смятам че трябва време, а за това ... търпение... аз сега вече на 23.. си давам сметка че това раждането е важно.. но по-важното кой наричаш свои родители.. и вашите деца ще го разберат
/offtopic/ тези emotions са жестоки. сори за офтопика но да си кажа
хихихи
/offtopic/ тези emotions са жестоки. сори за офтопика но да си кажа
хихихи
Разбрах,че съм осиновена когато бях на 11г.Стана съвсем случайно,след като от училище ми дадоха здравния картон/не помня по каква причина/и аз с детското си любопитство го разгледах и прочетох "детето идва от Дом майка и дете"...И до днес тази фраза отеква в съзнанието ми...Беше ми много трудно,много плаках.Понякога като малка съм имала някакви предположения,но те бързо са се разсейвали.Мама и тате са невероятни хора,най-добрите и грижовни родители на света,безкрайно много ги обичам.Те са направили от мен това,което съм в момента-честен и достоен човек.Винаги са искали и са правели най-доброто за мен и винаги са успявали.
Няколко години след като вече знаех,че съм осиновена,чух подмятане от бабата на една приятелка"колко малка беше когато те взеха,а сега...."много ме заболя...но бях още дете...Сега съм на 25,нека сега някой се опита да ми го каже...защо има толкова злобни хора,които не осъзнават колко би навредило едно такова изказване на едно дете...
Мама и тате никога не са споменавали нищо за това,само си спомням как като бях по-малка и баба ми разказваше някакви историики,/които сега съзнавам са може би измислени/че не е важно кой те е родил,а е важно кой те е направил човек.Но никога нищо директно не ми е казано.
Благодарна съм и на всичките ми роднини,които никога по никакъв начин не показаха ,че съм чужда.Братовчедите си съм чувствала като брат и сестра и до днес сме много близки,споделяме си и връзката ни емного силна.
Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Сега човекът,с който мога да говоря за това е съпругът ми.Не съм му го казала аз,но тъй като сме от едно село....някой се беше погрижил.Още в началото на връзката ни,той ми каза,че знае и че това не бива да ме притеснява и когато имам нужда да говоря за това той е насреща.
Много често се питам,кои ли са биологичните ми родители,как са изглеждали,каква е причината да ме оставят....на всеки рожден ден се питам дали тази жена който ме е родила се сеща,че някъде там има дете.....Въпросите са много и съм сигурна ,че си ги задава всяко едно осиновено дете....
Прекланям се пред майките и бащите,които имат силата и смелостта да си осиновят дете....ТЕ СА ИСТИНСКИ РОДИТЕЛИ....и благодаря на Господ,че ме е събрал с моите МАМА и ТАТЕ
Няколко години след като вече знаех,че съм осиновена,чух подмятане от бабата на една приятелка"колко малка беше когато те взеха,а сега...."много ме заболя...но бях още дете...Сега съм на 25,нека сега някой се опита да ми го каже...защо има толкова злобни хора,които не осъзнават колко би навредило едно такова изказване на едно дете...
Мама и тате никога не са споменавали нищо за това,само си спомням как като бях по-малка и баба ми разказваше някакви историики,/които сега съзнавам са може би измислени/че не е важно кой те е родил,а е важно кой те е направил човек.Но никога нищо директно не ми е казано.
Благодарна съм и на всичките ми роднини,които никога по никакъв начин не показаха ,че съм чужда.Братовчедите си съм чувствала като брат и сестра и до днес сме много близки,споделяме си и връзката ни емного силна.
Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Сега човекът,с който мога да говоря за това е съпругът ми.Не съм му го казала аз,но тъй като сме от едно село....някой се беше погрижил.Още в началото на връзката ни,той ми каза,че знае и че това не бива да ме притеснява и когато имам нужда да говоря за това той е насреща.
Много често се питам,кои ли са биологичните ми родители,как са изглеждали,каква е причината да ме оставят....на всеки рожден ден се питам дали тази жена който ме е родила се сеща,че някъде там има дете.....Въпросите са много и съм сигурна ,че си ги задава всяко едно осиновено дете....
Прекланям се пред майките и бащите,които имат силата и смелостта да си осиновят дете....ТЕ СА ИСТИНСКИ РОДИТЕЛИ....и благодаря на Господ,че ме е събрал с моите МАМА и ТАТЕ
... като малка съм имала някакви предположения,но те бързо са се разсейвали.
...само си спомням как като бях по-малка и баба ми разказваше някакви историики,/които сега съзнавам са може би измислени/че не е важно кой те е родил,а е важно кой те е направил човек. Но никога нищо директно не ми е казано.
...Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Сега човекът,с който мога да говоря за това е съпругът ми ... Той ми каза,че знае и че това не бива да ме притеснява и когато имам нужда да говоря за това той е насреща.
Много често се питам,кои ли са биологичните ми родители,как са изглеждали,каква е причината да ме оставят....на всеки рожден ден се питам дали тази жена който ме е родила се сеща,че някъде там има дете.....Въпросите са много и съм сигурна ,че си ги задава всяко едно осиновено дете....
...само си спомням как като бях по-малка и баба ми разказваше някакви историики,/които сега съзнавам са може би измислени/че не е важно кой те е родил,а е важно кой те е направил човек. Но никога нищо директно не ми е казано.
...Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Сега човекът,с който мога да говоря за това е съпругът ми ... Той ми каза,че знае и че това не бива да ме притеснява и когато имам нужда да говоря за това той е насреща.
Много често се питам,кои ли са биологичните ми родители,как са изглеждали,каква е причината да ме оставят....на всеки рожден ден се питам дали тази жена който ме е родила се сеща,че някъде там има дете.....Въпросите са много и съм сигурна ,че си ги задава всяко едно осиновено дете....
ПРивет Звездица! Благодаря ти за искреността ти и за това, че в синтезиран вид си успяла да кажеш толкова много!...
Аз лично ще се радвам ако имаш времева възможност и желание да наминаваш и гостуваш тук по-често; да взимаш участие в дискусиите ни там, където те представляват интерес за теб! Тук също би могла да споделяш въпроси, които те вълнуват и да получиш други мнения и подкрепа в откриване на техните отговори!
За мен порасналите осиновени деца са много ценен източник на автентична информация относно това, какво преживява в себе си човек, който има история на много ранно изоставяне (респ. предадено доверие)... Когато животът му се е стекъл както при теб- да бъде равностойно приет и обичан в семейството си и ДА НЕ МУ СЕ КАЖЕ ДИРЕКТНО, ЧЕ Е ОСИНОВЕН за мен е още по-интересно каква недокрай съзнавана информация долавя той в себе си под формата на някакъв вид интуитивни прозрения и/или импулси!?
Споделянето и себеразкриването на осиновените в тази насока би помогнало на нас - родителите, (сдобили се с децата си след много очакване и дирене, но все пак без да сме с тях в първите девет месеца от съществуването им) да ги разбираме и им партнираме по-добре!
ZWEZDICA Благодаря за искренната ти изповед! Щастливка си ти 
Ако искаш включете се в срещата ни другият месец ..има закована тема...срещата е за осиновители и осиновени всеки съпричастен е добре дошъл .......когато взехме Ваня от дома,пишеше същото на здравният и картон,но ние помолихме детската ни лекарка да издаде нов картон за да не се чете тоя текст свързан с домът от всеки, в когото попадне картона.Дъщеря ни знае от къде е ......
....и благодаря на Господ,че ме е събрал с моите МАМА и ТАТЕ
Добре дошла,ZVEZDICA!
Хубаво беше предаването,директорката на домът в Благоевград е също осиновена и научила случайно като голяма....сблъскала се с много и какви ли не съдби и безкрайно съпричастна ....каза: Не живейте в лъжа,по - добре е да се каже истината навреме ,от рано ......но все пак това си е много индивидуален въпрос
Сигурно, защото писането в дадена тема става по вътрешна потребност.
Ами ,да кажа ,дъщеря ми взе да ме пита дали знам нещо за жената която я е родила,отговорих,че имам някъде предишните имена на Ваня,но нищо по-вече,а то си е така!Питах я да не би да искаш да я търсиш,...не,просто и било интересно!
Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Аз имам съмнения, че моята дъщеря също е научила истината като теб.
Аз не бях готова да й я кажа като малка.Поех риска да я чуе отнякъде. Но бях сигурна, че веднага ще ми каже, ще завалят въпроси, укори, че съм я лъгала...Сега разбирам ,че има много хора които са научили, че са осиновени, още като деца, но и до сега не споделят това с родителите си
.И досега не ми е ясно какви са мотивите им...Но почвам да гадая:-може би страх да не наранят родителите си
-може би страх да не покажат уязвимостта си
-може би страх от неизвестния си произход
-може би просто не приемане на истината
А що се отнася до моите мотиви за пазенето на тайната, мога да ги обобщя - страх да не ни наранят, нас или детето. Само ,че сега съм като в небрано лозе - хем съм сгафила, като не съм казала, хем не знам дали да го кажа сега - ами ако не знае и утежня и без това тежката криза на пубертета?
И досега не ми е ясно какви са мотивите им...
За съжаление, най-често поводът за нежелание да се коментира - е загубата на доверие. Поне в тази така объркана възраст, когато всички деца и биологични, и осиновени се чувстват така неразбрани от родителите си...
Здравейте!
Аз разбрах, че съм осиновена на почти 30 години. Тогава, малко след смъртта на майка ми, баща ми потвърди, вследствие натиск от моя страна...
Когато мама почина, "великата" тайна вече нямаше от кого да бъде пазена и разни нейни приятелки започнаха спокойно да подмятат 'вижте колко й е мъчно за майка й, а дори не й е родна дъщеря.." Тогава лекинко избеснях и запитах татко. Отначало той отричаше, и на мен ми стана ясно. После призна, а на мен ми стана ужасно мъчно и се намразих, че съм такъв идиот и така го тормозя! Ревах, тръшках се, човека в чудо се видя, не ми се сърдеше, но аз се чувствах много виновна...
Цялото ми осиновяване е някаква супер тайна, която не разбирам до ден днешен. Мама ме е донесла на няколко дни в къщи. Всичко е било уредено предварително, според мен, иначе няма начин да ме вземе толкова рано.. Играли са някакви бая солидни връзки, имам чувството, че е прекрачена законовата граница доста сериозно!.. Баща ми нищо не знае - "аз само ходех да се подписвам..."
Изведнъж видях майка си в друга светлина - свръхамбициозна, готова на всичко в буквалния смисъл, за да се сдобие с дете. И болезнено ревнива относно тайната си, казвала е на баща ми, който е искал да ми кажат, че съм осиновена, че ще разбера само през трупа й. То така и стана... Въпреки, че съм имала някакви подозрения на подсъзнателно ниво, защото не приличам никак нито на нея , нито на татко.
Гризе ме гадно любопитство, какво точно е направила мама, за да ме има! И как е успяла да крие от баща ми важни подробности, с които се е справяла сама... Купила ли ме е, платила ли е, за да се родя, един господ знае...
Иначе имах хубаво и безгрижно детство, малко труден пубертет, но мама беше винаги до мен и въпреки гневните ми и глупави изблици ми е помагала и е била на моя страна. Татко е най-добрият татко! Изобщо - смея да твърдя, че съм живяла по-добре дори от някои неосиновени деца. Не са ме лишавали от нищо, не ме разглезиха, не ме лигавеха, научиха ме на 2 и 200, дет се вика...
А тази, дето ме е родила... Де да знам... Не знам при какви обстоятелства е станало всичко, не мога нито да съдя, нито да да съм благосклонна, нито нищо... Все ми е тая, е, любопитството е вродено във всяко живо същество и би ми било интересно да науча подробности за БМ, но... Това няма да промени нищо, а заради начесването на някаква краста не си заслужава да се влагат такива усилия чак... Пък и аз съм лош детектив. Предпочитам да вложа ангажираността си в осиновяването на мое дете. А и няма за какво да се хвана, няма откъде да тръгна, нищо просто..
Това лято боледувах, лежах в болница, беше важно, да се разбере има ли някакви наследствени болести в рода ми.. Казах, че не знам генетичния си произход, та им усложних изследванията доста на докторите Даже един ентусиаст беше твърдо решен, че ще докаже небългарският ми произход - опитваше се да ме развесели човека, когато бях много зле.
Със сигурност моето бъдещо дете ще знае, че е осиновено.
Аз разбрах, че съм осиновена на почти 30 години. Тогава, малко след смъртта на майка ми, баща ми потвърди, вследствие натиск от моя страна...
Когато мама почина, "великата" тайна вече нямаше от кого да бъде пазена и разни нейни приятелки започнаха спокойно да подмятат 'вижте колко й е мъчно за майка й, а дори не й е родна дъщеря.." Тогава лекинко избеснях и запитах татко. Отначало той отричаше, и на мен ми стана ясно. После призна, а на мен ми стана ужасно мъчно и се намразих, че съм такъв идиот и така го тормозя! Ревах, тръшках се, човека в чудо се видя, не ми се сърдеше, но аз се чувствах много виновна...
Цялото ми осиновяване е някаква супер тайна, която не разбирам до ден днешен. Мама ме е донесла на няколко дни в къщи. Всичко е било уредено предварително, според мен, иначе няма начин да ме вземе толкова рано.. Играли са някакви бая солидни връзки, имам чувството, че е прекрачена законовата граница доста сериозно!.. Баща ми нищо не знае - "аз само ходех да се подписвам..."
Изведнъж видях майка си в друга светлина - свръхамбициозна, готова на всичко в буквалния смисъл, за да се сдобие с дете. И болезнено ревнива относно тайната си, казвала е на баща ми, който е искал да ми кажат, че съм осиновена, че ще разбера само през трупа й. То така и стана... Въпреки, че съм имала някакви подозрения на подсъзнателно ниво, защото не приличам никак нито на нея , нито на татко.
Гризе ме гадно любопитство, какво точно е направила мама, за да ме има! И как е успяла да крие от баща ми важни подробности, с които се е справяла сама... Купила ли ме е, платила ли е, за да се родя, един господ знае...
Иначе имах хубаво и безгрижно детство, малко труден пубертет, но мама беше винаги до мен и въпреки гневните ми и глупави изблици ми е помагала и е била на моя страна. Татко е най-добрият татко! Изобщо - смея да твърдя, че съм живяла по-добре дори от някои неосиновени деца. Не са ме лишавали от нищо, не ме разглезиха, не ме лигавеха, научиха ме на 2 и 200, дет се вика...
А тази, дето ме е родила... Де да знам... Не знам при какви обстоятелства е станало всичко, не мога нито да съдя, нито да да съм благосклонна, нито нищо... Все ми е тая, е, любопитството е вродено във всяко живо същество и би ми било интересно да науча подробности за БМ, но... Това няма да промени нищо, а заради начесването на някаква краста не си заслужава да се влагат такива усилия чак... Пък и аз съм лош детектив. Предпочитам да вложа ангажираността си в осиновяването на мое дете. А и няма за какво да се хвана, няма откъде да тръгна, нищо просто..
Това лято боледувах, лежах в болница, беше важно, да се разбере има ли някакви наследствени болести в рода ми.. Казах, че не знам генетичния си произход, та им усложних изследванията доста на докторите
Даже един ентусиаст беше твърдо решен, че ще докаже небългарският ми произход - опитваше се да ме развесели човека, когато бях много зле.Със сигурност моето бъдещо дете ще знае, че е осиновено.
Когато мама почина, "великата" тайна вече нямаше от кого да бъде пазена и разни нейни приятелки започнаха спокойно да подмятат 'вижте колко й е мъчно за майка й, а дори не й е родна дъщеря.."
Що за човешко същество трябва да си,за да подметнеш на една дъщеря ,която скърби за майка си подобна реплика
За жалост и към мен са били отправяни не по-малко грозни реплики ,дано издребнелите душици на хората,които са ми ги подмятали по този начин са намерили покой.
Няма да престана да се дивя на неуморния народен гении ... 
. Какви неща могат да родят хорските глави ... просто не е истина. Само не мога да разбера, защо считат за нужно да съощават на висок глас всяка мисъл, която самотно прекоси главата им. При мен палмата на първенството държи една позната, която ми изказа съболезнования при новината, че сме осиновили 
Бери, миличка, когато ти си била осиновена, редът е бил съвсем друг. Не мисля, че майка ти е нарушила закона, а използването на връзки по тогавашния ред, доколкото го познавам, някак си е било предопределено.
Бианка и аз мисля, че проблема е "културен", но искрено се надявам, че културните нагласи се променят
. Какви неща могат да родят хорските глави ... просто не е истина. Само не мога да разбера, защо считат за нужно да съощават на висок глас всяка мисъл, която самотно прекоси главата им. При мен палмата на първенството държи една позната, която ми изказа съболезнования при новината, че сме осиновили Бери, миличка, когато ти си била осиновена, редът е бил съвсем друг. Не мисля, че майка ти е нарушила закона, а използването на връзки по тогавашния ред, доколкото го познавам, някак си е било предопределено.
Бианка и аз мисля, че проблема е "културен", но искрено се надявам, че културните нагласи се променят
В интерес на истината, подобни подхвърляния не са ме наранявали. Само се учудвам. Какво толкова интересно има в едно осиновено дете и с какво то буди склонността към интригантство у хората?...
От друга страна се случва да ми задават въпроса "няма ли да се възползваш от член 67б". Ами не, няма да се "възползвам", защото не искам и не знам защо чужди хора се вълнуват за биологичните ми родители..
От друга страна се случва да ми задават въпроса "няма ли да се възползваш от член 67б". Ами не, няма да се "възползвам", защото не искам и не знам защо чужди хора се вълнуват за биологичните ми родители..
При мен е горе-долу същото.
Сега съм малко по-емоционална от обикновено и е разбираемо по-лесно да се засягам,но истината е,че изпитвам невероятно раздразнение от нечии бездушни,блеснали от нездраво любопитство очички,жадни да попият нечия чужда болка,нещо,което е било скрито да бъде споделено именно с тях.
И на мен ми е било чудно защо примерно една чужда жена се вълнува от биологичните ми автори,след като аз самата не се вълнувам от тях,но кой знае пък какви номера може да играе скуката на психиката и.
Аз лично ще се повторя,но мисля,че по-глуповатите хора с по-елементарно възпитание и морална ценностна система са склонни,надушвайки за нечие осиновяване започват да се чувстват като аристократи,имайки привилегията да знаят за биологичния си произход,макар,че баща им може да е дядо Харалампи от село Змейково,който се налива с ракия в местната кръчма и за десерт бие бабичката си.И по този начин избиват комплекси и се освобождават по фалшив начин от обзелото ги чувство за малоценност.
Не искам да бъда разбрана погрешно,разбира се,баба ми,Бог да я прости
беше една от най-възпитаните и аристократични жени,които съм познавала някога,макар,че е живяла само на село.С дядо ми имаха един от най-сполучливите и истински бракове,винаги съм им се възхищавала.
С това си обяснявам нездравото любопитство към нас и жаждата за интрижки.
И не на последно място с лошото,пълно с пропуски възпитание.
Сега съм малко по-емоционална от обикновено и е разбираемо по-лесно да се засягам,но истината е,че изпитвам невероятно раздразнение от нечии бездушни,блеснали от нездраво любопитство очички,жадни да попият нечия чужда болка,нещо,което е било скрито да бъде споделено именно с тях.
И на мен ми е било чудно защо примерно една чужда жена се вълнува от биологичните ми автори,след като аз самата не се вълнувам от тях,но кой знае пък какви номера може да играе скуката на психиката и.
Аз лично ще се повторя,но мисля,че по-глуповатите хора с по-елементарно възпитание и морална ценностна система са склонни,надушвайки за нечие осиновяване започват да се чувстват като аристократи,имайки привилегията да знаят за биологичния си произход,макар,че баща им може да е дядо Харалампи от село Змейково,който се налива с ракия в местната кръчма и за десерт бие бабичката си.И по този начин избиват комплекси и се освобождават по фалшив начин от обзелото ги чувство за малоценност.
Не искам да бъда разбрана погрешно,разбира се,баба ми,Бог да я прости
беше една от най-възпитаните и аристократични жени,които съм познавала някога,макар,че е живяла само на село.С дядо ми имаха един от най-сполучливите и истински бракове,винаги съм им се възхищавала.С това си обяснявам нездравото любопитство към нас и жаждата за интрижки.
И не на последно място с лошото,пълно с пропуски възпитание.
Не знам как, но аз знаех, че съм осиновена от малка. Винаги така съм се чувствала, което ни най-малко не ме е карало да се натъжавам. Имаше едно детско /не се сещам за името в момента/,за момче на име Реми. Там се разказваше, че е осиновено от бедно семейство, а то всъщност е от богато, как се среща с истинската си майка, но избира другата и т.н. Такова впечатление ми е направил този филм..........Гледала съм го преди над 20г. но още го помня. Докато го гледах аз ревях и вече знаех, просто бях уверена, че съм осиновена. Не знам как стана това и защо. Няколко години по-късно майка ми ми каза, нямаше драми, тръшкане, отричане. А и нямаше за какво да има, ако сега мога да избирам пак бих ги избрала тях.
В интерес на истината имала съм само 1-2 подмятания. Едното беше от една комшийка която попита вуйна ми "Абе, на зълвати не беше ли осиновено детето?" При което жената не знаеше къде да се завре от срам и само отричаше и вика не, не. И това стана преди няколко год.
Жалко, че трябва да изживеят това отново, това което са изживяли преди 30 год. Предполагам че никога не са си помисляли, че проблемите през които са минали те, ще ги имам и аз. Понякога това ми тежи.
В интерес на истината имала съм само 1-2 подмятания. Едното беше от една комшийка която попита вуйна ми "Абе, на зълвати не беше ли осиновено детето?" При което жената не знаеше къде да се завре от срам и само отричаше и вика не, не. И това стана преди няколко год.
Жалко, че трябва да изживеят това отново, това което са изживяли преди 30 год. Предполагам че никога не са си помисляли, че проблемите през които са минали те, ще ги имам и аз. Понякога това ми тежи.
Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Аз имам съмнения, че моята дъщеря също е научила истината като теб.
Аз не бях готова да й я кажа като малка.Поех риска да я чуе отнякъде. Но бях сигурна, че веднага ще ми каже, ще завалят въпроси, укори, че съм я лъгала...Сега разбирам ,че има много хора които са научили, че са осиновени, още като деца, но и до сега не споделят това с родителите си
.И досега не ми е ясно какви са мотивите им...Но почвам да гадая:-може би страх да не наранят родителите си
-може би страх да не покажат уязвимостта си
-може би страх от неизвестния си произход
-може би просто не приемане на истината
А що се отнася до моите мотиви за пазенето на тайната, мога да ги обобщя - страх да не ни наранят, нас или детето. Само ,че сега съм като в небрано лозе - хем съм сгафила, като не съм казала, хем не знам дали да го кажа сега - ами ако не знае и утежня и без това тежката криза на пубертета?
Страх....да,добре си се справила с гадаенето, и хиледи въпроси,съмнения...Ми как да питат като те така старателно се крият,вероятно ще бъдат наранени...
На мен много пъти са ми казвали,че съм осиновена,от малка,първия път питах ,не ходех на уч/ще още ,не помня колко съм била голяма,е майка отрече с някакъв ужас в очите и почна да ми обяснява как това не е възможно....ми повече не попитах
Не знам как, но аз знаех, че съм осиновена от малка.... Такова впечатление ми е направил този филм..........Гледала съм го преди над 20г. но още го помня. Докато го гледах аз ревях и вече знаех, просто бях уверена, че съм осиновена. Не знам как стана това и защо. Няколко години по-късно майка ми ми каза...
Опитвам се чрез автентичните споделяния тук да разбера (доколкото е възможно) какво се случва на интуитивно и емоционално ниво у децата, които са осиновени!...
Това би помогнало на мен и други осиновители да разберем посланията на децата си (било те поведенчески или вербални) и по-успешно да ги подкрепяме в процеса на приемане на една травматична реалност...
Виждам, че разказаните ти преживявания са отпреди много години, но искам да те попитам: Можеш ли да си спомниш или дори да споменеш асоциациите си, които биха могли да потекат в главата ти от моя въпрос?: Какво (какви размисли предзвикаха сълзите ти тогава?) На каква възраст си била ти (пак тогава)!?
*След като си “знаела" (“...чувствайки се и бидейки уверена...”), че си осиновена, през усещанията си за осиновяването си какви са били твоите тълкувания и/или фантазии за осиновяването?
*Спомняш ли си и имала ли си изобщо някакви твои "вътрешни" усещания за рана; за кратка предистория с друга жена, а не смайка ти (осиновителка)!?
...Докато го гледах аз ревях и вече знаех, просто бях уверена, че съм осиновена...
*Имала ли си усещания за дискомфорт около Рождения ти ден; Сънища, които да ти разкриват неизвестни за теб стъпки на отглеждащите те родители за съвместното Ви начало?...
Сподели колкото желаеш и ако имаш потребност за това!
Опитвам се чрез автентичните споделяния тук да разбера (доколкото е възможно) какво се случва на интуитивно и емоционално ниво у децата, които са осиновени!...
Дъшеря ми беше на около 2 и половина - 3 години.
Бях заета ,а тя ми досаждаше за нещо и й се скарах.Отишла ревяща при баба си и й казала "Аз искам мама да ми бъде майка, а тя не иска!"
Майка ми дойде изумена и попита какво се е случило.Всъщност мисля,че децата наистина избират пътя си още преди да се родят. А смятаме, че ние ги избираме.
А в друга ситуация разказваше на същата възраст, че има други баба и дядо.
Е, после порастват и забравят всичко. Ние пък се мислим за велики като им разкриваме истината ...
Не бях писала в темата от страх да не се повторя-бях попълнила само анкетата.
Сега ще споделя някои неща,които могат да ви се сторят глупави,за което предварително се извинявам.
От малка имам усещането,че не винаги съм била с моите родители.Особено с майка ми,може би защото баща ми доста ме поглезваше и толкова явно се гордееше с мен и ми се радваше,че дори сега,като знам,че със сигурност не съм негова плът и кръв не мога да го повярвам съвсем-струва ми се невероятно.
Майка ми също ме обича много,но е малко по-строга от двамата.
Когато ми казваха,че съм невероятно красиво и сладко дете се гледах в огледалото и се чудех какво намират хората в мен-имах чувството,че съм грозна и не заслужавам комплименти.
Имам период от детството,който не помня,но майка ми казва,че се е изразявал в постоянен рев.Още от бебе не съм могла да спя нощем и са ме мъчели постоянни страхове от нещо неопределено.Тези страхове се засилиха когато се преместихме в друго жилище и трябваше да имам самостоятелна стая-изпитвах панически ужас,че няма да спя при майка и татко.Водиха ме на лекар,после баща ми-твърд противник на тези неща сам ме заведе при един турчин в едно село в близост до Русе,за който се носеха легенди,че е помогнал на доста народ.Може да звучи супер несериозно,но човека даде на майка ми едни хартийки,на които бяха написани цитати от Корана,които трябваше да стоят във вода,от която да пия,а на третия ден да се измия с нея.Бях малка,но помня,че тогава настъпи огромно облекчение за мен.Не знам по какъв точно начин ми помогна този човек,но след "лечението" му.Едва ли е било самовнушение,защото тогава не осъзнавах точно за какво ме водят при него,това,което се случи е,че кризите ми свършиха,страха отмина и започнах да си спя сама без никакви притеснения.Този човек взимаше толкова пари,колкото му оставиш-явно не беше и печалбар,а го правеше по призвание.
Като малка не понасях стегнати или прилепнали по тялото дрехи-майка ми е казвала,че е имало случаи,в които именно такива дрехи са "отключвали" ревливите ми състояния.
Спомням си нещо,което разбирам едва сега-като дете изпитвах огромно любопитство от това-какво ли е да те кърмят.Разбира се,аз никога не съм била кърмена,но тогава нямаше как и да подозирам това.
Много ярък спомен ми е,че веднъж родителите ми бяха отишли до едни съседи.Тогава съм била на не повече от четири години.Тогава се почувствах буквално изоставена и имах усещането,че това не се случва за пръв път.
Интересното е,че тези състояния,нетипични за неосиновено дете са траели до 5-6 годишна възраст.След това малко по малко аз започнах да се чувствам и да живея като дете като другите.Може би съм забравила нещо или това нещо е било заличено-незнам.
Наскоро гледах снимките от бебешкия ми албум-не си въобразявам,но в погледа ми няма и след от безгрижността на бебетата.На по-малко от месец,в очите ми има тъга на голям,препатил човек,сбъскал се с някакъв ужас.В снимките от по-късния ми период (няколко месеца по-късно и след това) този поглед вече липсва.Явно родителите ми още тогава са се преборили с призрака,надвиснал над главата ми-поне отчасти.
Дълги години се борих с някои мои притеснения и ужаси,но бременността отключи нови усещания,които ме плашеха,макар силно да исках дете изпитах някакво непонятно притеснение,когато в 5-тия месец ми казаха,че бебето е момиче.Тогава се почувствах като мишка,хваната в капан.Отъждествявах се с "нея",мислех за себе си като за "нея".В главата ми изникваха картини,които не целях да рисувам,които се опитвах да прогоня,но пак се връщаха.Картини от нейното време,когато е носила мен.Трябваше ми месец да свикна с мисълта,че ще си имам момиченце и да се зарадвам като хората.Мразех се за това!
В 7-мия месец ми казаха,че бебето със сигурност е момче.Тогава се почувствах освободена от примката и.Свободна.Чувствах,че тя си отива и най-накрая ме оставя на спокойствоето,от което имам нужда,без негласното и призрачно присъствие в живота ми.
Не беше писано да се радвам дълго на това усещане-както вече не веднъж мрънках тук,във форума (поради невъзможността да го направя извън форума,понеже аз нямам с кого да споделя точно това)имаше човек,жена,която се постара да върне голяма част от моите усещания чрез кръстосани,унизителни разпити,грозни изказвания и реплики,които няма да забравя...това ми насади чувството,че предавам родителите си,като съм допуснала да бъде разкрита за нас тайна,която позволява на такива хора да ме унижават и да превръщат драмата на семейството ми и най-личните ни неща в пошлост и цирк.
Намразих тази личност и се дистанцирах от нея,изпитвам озлобление,което тая в себе си и не мога да изкарам навън,защото няма с кого да споделя точно това.Изпитвам погнуса,когато същите блеснали от любопитство, малки очички ме погледнат-веднага изплуват фразите,които ме нараниха дълбоко,които извадиха наяве най-големите ми ужаси и страхове,поради които понякога трудно заспивам нощем.
Сега се надявам,че е ударил часът,в който поемайки своето собствено дете аз ще стана едно голямо,порастнало момиче.Зряла жена,която ще се научи как да не бъде наранявана.И как да започне едно ново начало без сенките на миналото.
Сега ще споделя някои неща,които могат да ви се сторят глупави,за което предварително се извинявам.
От малка имам усещането,че не винаги съм била с моите родители.Особено с майка ми,може би защото баща ми доста ме поглезваше и толкова явно се гордееше с мен и ми се радваше,че дори сега,като знам,че със сигурност не съм негова плът и кръв не мога да го повярвам съвсем-струва ми се невероятно.
Майка ми също ме обича много,но е малко по-строга от двамата.
Когато ми казваха,че съм невероятно красиво и сладко дете се гледах в огледалото и се чудех какво намират хората в мен-имах чувството,че съм грозна и не заслужавам комплименти.
Имам период от детството,който не помня,но майка ми казва,че се е изразявал в постоянен рев.Още от бебе не съм могла да спя нощем и са ме мъчели постоянни страхове от нещо неопределено.Тези страхове се засилиха когато се преместихме в друго жилище и трябваше да имам самостоятелна стая-изпитвах панически ужас,че няма да спя при майка и татко.Водиха ме на лекар,после баща ми-твърд противник на тези неща сам ме заведе при един турчин в едно село в близост до Русе,за който се носеха легенди,че е помогнал на доста народ.Може да звучи супер несериозно,но човека даде на майка ми едни хартийки,на които бяха написани цитати от Корана,които трябваше да стоят във вода,от която да пия,а на третия ден да се измия с нея.Бях малка,но помня,че тогава настъпи огромно облекчение за мен.Не знам по какъв точно начин ми помогна този човек,но след "лечението" му.Едва ли е било самовнушение,защото тогава не осъзнавах точно за какво ме водят при него,това,което се случи е,че кризите ми свършиха,страха отмина и започнах да си спя сама без никакви притеснения.Този човек взимаше толкова пари,колкото му оставиш-явно не беше и печалбар,а го правеше по призвание.
Като малка не понасях стегнати или прилепнали по тялото дрехи-майка ми е казвала,че е имало случаи,в които именно такива дрехи са "отключвали" ревливите ми състояния.
Спомням си нещо,което разбирам едва сега-като дете изпитвах огромно любопитство от това-какво ли е да те кърмят.Разбира се,аз никога не съм била кърмена,но тогава нямаше как и да подозирам това.
Много ярък спомен ми е,че веднъж родителите ми бяха отишли до едни съседи.Тогава съм била на не повече от четири години.Тогава се почувствах буквално изоставена и имах усещането,че това не се случва за пръв път.
Интересното е,че тези състояния,нетипични за неосиновено дете са траели до 5-6 годишна възраст.След това малко по малко аз започнах да се чувствам и да живея като дете като другите.Може би съм забравила нещо или това нещо е било заличено-незнам.
Наскоро гледах снимките от бебешкия ми албум-не си въобразявам,но в погледа ми няма и след от безгрижността на бебетата.На по-малко от месец,в очите ми има тъга на голям,препатил човек,сбъскал се с някакъв ужас.В снимките от по-късния ми период (няколко месеца по-късно и след това) този поглед вече липсва.Явно родителите ми още тогава са се преборили с призрака,надвиснал над главата ми-поне отчасти.
Дълги години се борих с някои мои притеснения и ужаси,но бременността отключи нови усещания,които ме плашеха,макар силно да исках дете изпитах някакво непонятно притеснение,когато в 5-тия месец ми казаха,че бебето е момиче.Тогава се почувствах като мишка,хваната в капан.Отъждествявах се с "нея",мислех за себе си като за "нея".В главата ми изникваха картини,които не целях да рисувам,които се опитвах да прогоня,но пак се връщаха.Картини от нейното време,когато е носила мен.Трябваше ми месец да свикна с мисълта,че ще си имам момиченце и да се зарадвам като хората.Мразех се за това!
В 7-мия месец ми казаха,че бебето със сигурност е момче.Тогава се почувствах освободена от примката и.Свободна.Чувствах,че тя си отива и най-накрая ме оставя на спокойствоето,от което имам нужда,без негласното и призрачно присъствие в живота ми.
Не беше писано да се радвам дълго на това усещане-както вече не веднъж мрънках тук,във форума (поради невъзможността да го направя извън форума,понеже аз нямам с кого да споделя точно това)имаше човек,жена,която се постара да върне голяма част от моите усещания чрез кръстосани,унизителни разпити,грозни изказвания и реплики,които няма да забравя...това ми насади чувството,че предавам родителите си,като съм допуснала да бъде разкрита за нас тайна,която позволява на такива хора да ме унижават и да превръщат драмата на семейството ми и най-личните ни неща в пошлост и цирк.
Намразих тази личност и се дистанцирах от нея,изпитвам озлобление,което тая в себе си и не мога да изкарам навън,защото няма с кого да споделя точно това.Изпитвам погнуса,когато същите блеснали от любопитство, малки очички ме погледнат-веднага изплуват фразите,които ме нараниха дълбоко,които извадиха наяве най-големите ми ужаси и страхове,поради които понякога трудно заспивам нощем.
Сега се надявам,че е ударил часът,в който поемайки своето собствено дете аз ще стана едно голямо,порастнало момиче.Зряла жена,която ще се научи как да не бъде наранявана.И как да започне едно ново начало без сенките на миналото.
Опитвам се чрез автентичните споделяния тук да разбера (доколкото е възможно) какво се случва на интуитивно и емоционално ниво у децата, които са осиновени!...
Аист, нещата ме интересуват чисто човешки (от дете любимото ми мисловно занимание бе да изследвам света: коя съм ,откъде идвам? - от мама и тате, а те?-от своите мама и тате... с порасването ми знанията ми за света, се обогатяваха, а питането продължаваше назад и назад във времето…всеки е произлезал от две клетки- а те?, а първата клетка?- възникнала е в първичен больон; а той как се е получил?; как е възникнала планетата ни?; какво е било преди нея, преди вселената ни?....).
Професионалното ми знание се явява следствие, а не причина: то облече аналитичността ми в теории, които даваха нови отговори на все по- целенасочени въпроси!...
Аз, моята същност иска да знае- да разбере; да провери теориите за емоционалната ни памет! Да разбера доколко първичната рана работи там нейде, дълбоко в душите нa децата(ни) или се активира през знанието получено ”отвън”- обикновено в не най-подходящия момент и не от най-точните хора!?...
Прегръщам Бианка!
Отдавна я чаках да се отбие тук- тя влетя във форума с толкова силнии емоции- сякаш цунами я беше застигнало, точно, когато най-много и беше необходимо да плува в спокойни води! Бианка, всичко, което споделяш е тъй ценно и многопластово! Ако се поддам на желанието си да ти напиша малка част от усещанията си и мислите си, породени от твоето споделяне ще стане дълго, дълго… затова ще го направя поетапно тук и там по темите…Очаквам и Дефи да открие желание и сила за да се поспре, пишейки тук! Тя го знае и го е преживяла- какво е да си осиновен с десетилетия, без да ти кажат, че такова събитие се е случило рано в живота ти!? Когато човек е осиновен в подкрепящо семейство, в което се чувства обичан и у дома, чувства ли Дефи, болка или смъдене от оная невидима дълбока ранна травма/рана? Има ли моменти на подозрения и/или интуитивни прозрения?...
Надявам се и много ми се ще споделянето в тази тема да бъде полезно и за осиновените и за осиновителите и по някакъв начин за всеки прочел написаното в нея!...
Не бях писала в темата от страх да не се повторя-бях попълнила само анкетата.
Сега ще споделя някои неща,които могат да ви се сторят глупави,за което предварително се извинявам.
Сега ще споделя някои неща,които могат да ви се сторят глупави,за което предварително се извинявам.
Бианка,
Настойчиво повтарям своя зов, даже не е и молба, да не пишеш и споделяш тук или другаде публично докато носиш бебчето си. Имаш сили и те моля да се стараеш да си пренасочваш енергията към по-щадящи неща. Има форуми за красоти, рпирода, хапване, изкуства и пр.
Минах по твоя път. Разголих душата си с искрената мисъл колко съм полезна и изживях същото докато носех бебе в себе си.
Уверявам те, това не е здравословен въздух за него, най-меко казано.
Тук е огромно поле за обмен на енергии, рядко са здрави и чисти.
Детето ти не следва да плаща за експериментите, които някои дами провежат тука с цел да си намират и доставят все нови и нови устройващи ги "доказателства".
Ембрионалното развитие си го носиш през целия живот и всичко над него надграждаш. Помисли над какво ще надгражда твоето дете. на лични съм доста по-конкретна. Пак те моля.
Крепко те прегръщам
Нека да ми напишат колко съм неправа само миналите през бременност и тези изживявания едновременно.
Опитвам се чрез автентичните споделяния тук да разбера (доколкото е възможно) какво се случва на интуитивно и емоционално ниво у децата, които са осиновени!...
Аист, нещата ме интересуват чисто човешки
...
Професионалното ми знание се явява следствие, а не причина: то облече аналитичността ми в теории, които даваха нови отговори на все по- целенасочени въпроси!...
Аз, моята същност иска да знае- да разбере; да провери теориите за емоционалната ни памет! Да разбера доколко първичната рана работи там нейде, дълбоко в душите нa децата(ни) или се активира през знанието получено ”отвън”- обикновено в не най-подходящия момент и н...
дълбоко непорядъчно е това, което правиш
(а за професионализъм и дума не може да става)
замисли се, моля те
Абсолютно съгласна с Мираета.
Не е това начина, такова ровене в душите е меко казано нечистоплътно. За професионално, въобще не може да става и дума
"Очаквам и Дефи да открие желание и сила за да се поспре, пишейки тук! Тя го знае и го е преживяла- какво е да си осиновен с десетилетия, без да ти кажат, че такова събитие се е случило рано в живота ти!? Когато човек е осиновен в подкрепящо семейство, в което се чувства обичан и у дома, чувства ли Дефи, болка или смъдене от оная невидима дълбока ранна травма/рана? Има ли моменти на подозрения и/или интуитивни прозрения?... "
Хайде, има още, Дефи какво се бави че не си е оголила душата още? Може ли аз, И за съм го преживяла, с десетилетия не са ми казали, че и още не са, 35години. И също в подкрепящо и всеотдайно семейство?
Повръщами се от това ...... дори не знам как да го нарека. Експеримент, някакво изследване, ....... Още и още. Най-малко е не професионално, за деликатно, тактично и др. , не може да става и дума“
"Виждам, че разказаните ти преживявания са отпреди много години, но искам да те попитам: Можеш ли да си спомниш или дори да споменеш асоциациите си, които биха могли да потекат в главата ти от моя въпрос?: Какво (какви размисли предзвикаха сълзите ти тогава?) На каква възраст си била ти (пак тогава)!?
*След като си “знаела" (“...чувствайки се и бидейки уверена...”), че си осиновена, през усещанията си за осиновяването си какви са били твоите тълкувания и/или фантазии за осиновяването?
*Спомняш ли си и имала ли си изобщо някакви твои "вътрешни" усещания за рана; за кратка предистория с друга жена, а не смайка ти (осиновителка)!?"
" *Имала ли си усещания за дискомфорт около Рождения ти ден; Сънища, които да ти разкриват неизвестни за теб стъпки на отглеждащите те родители за съвместното Ви начало?..."
"
"
Не е това начина, такова ровене в душите е меко казано нечистоплътно. За професионално, въобще не може да става и дума
"Очаквам и Дефи да открие желание и сила за да се поспре, пишейки тук! Тя го знае и го е преживяла- какво е да си осиновен с десетилетия, без да ти кажат, че такова събитие се е случило рано в живота ти!? Когато човек е осиновен в подкрепящо семейство, в което се чувства обичан и у дома, чувства ли Дефи, болка или смъдене от оная невидима дълбока ранна травма/рана? Има ли моменти на подозрения и/или интуитивни прозрения?... "
Хайде, има още, Дефи какво се бави че не си е оголила душата още? Може ли аз, И за съм го преживяла, с десетилетия не са ми казали, че и още не са, 35години. И също в подкрепящо и всеотдайно семейство?
Повръщами се от това ...... дори не знам как да го нарека. Експеримент, някакво изследване, ....... Още и още. Най-малко е не професионално, за деликатно, тактично и др. , не може да става и дума“
"Виждам, че разказаните ти преживявания са отпреди много години, но искам да те попитам: Можеш ли да си спомниш или дори да споменеш асоциациите си, които биха могли да потекат в главата ти от моя въпрос?: Какво (какви размисли предзвикаха сълзите ти тогава?) На каква възраст си била ти (пак тогава)!?
*След като си “знаела" (“...чувствайки се и бидейки уверена...”), че си осиновена, през усещанията си за осиновяването си какви са били твоите тълкувания и/или фантазии за осиновяването?
*Спомняш ли си и имала ли си изобщо някакви твои "вътрешни" усещания за рана; за кратка предистория с друга жена, а не смайка ти (осиновителка)!?"
" *Имала ли си усещания за дискомфорт около Рождения ти ден; Сънища, които да ти разкриват неизвестни за теб стъпки на отглеждащите те родители за съвместното Ви начало?..."
"
"
Такааа!... Изобщо не ми е време за дълги постинги, но в случая явно е наложително да внеса някои уточнения; да припомня казани неща и да споделя свои мисли… Само споко!...
И двете(Мираетта и Сисака) имате право на своите чувства и усещания! Ескалиралата Ви тревожност е разбираема!... Аз също бих се чувствала омърсена, ако допусна, че с мен се злоупотребява, ровейки в душата ми! Но бих отворила сърцето си, ако си позволя да забележа, че един човек е попаднал в нова за него ситуация, която непрекъснато поставя пред него нови и нови въпроси и търсейки отговорът им той делегира компетентност на истинските експерти в нея, обръщайки се към тях в очертана от него СВОЯ ТЕРИТОРИЯ!
Територия, на която широко е отворил вратата, предоставяйки правото на всеки да прецени дали иска да влезе, кога и доколко да се себеразкрие… При това неговото разбиране за отговорите на житейските въпроси се изповядва явно и от други хора!...
[/b]
Естествено, че:
Човек е професионалист в професионалната си област, а тази тук не е областта на моите компетенции и затова не се срамувам да попитам за отговорите на вълнуващите ме въпроси, хората, които смятам за компетентни през преживелищния им опит! Те могат да не знаят теориите, в които аз съм обучена и да не владеят термините им, правещи специфично да звучат формулираните въпроси, НО притежават своите преживявания, своето вътрешно знание, което могат да пожелаят да споделят, но може и да си го спестят- изборът си е техен!...
Всяка позиция изразена като генерализирана и оценъчна констатация обаче е е субективна!...
Попадайки в ситуация на осиновяване малкото, което знаех за себе си бе:
1. искам да имам дъщеря;
2. за мен не е важно тя да е зачената и родена от мен, въпреки, че няма физиологично-биологични затруднения това да се случи
3. Тя ще знае истината за своя произход и нашето съвместно начало!...
Пак в това безвъпросно за мен време попаднах на книгата “Първичната рана”- на родния ми език! Почти нямах избор на литература по разглежданата в нея тема! Прочетох я и взех за себе си, онова което докосна сърцето ми, карайки ме да му вярвам. Други неща прочетох и “забравих”, а трети подложих на съмнение… Това беше книга-споделен опит НА ЕДНА ЖЕНА, пречупен през нейните преживявания с осиновената й дъщеря! Тази жена беше осиновителка, а не осиновена, а си позволяваше да говори за живота на осиновените деца-съдейки за него най-вече през своето дете!... Нямах основание на 100% да приема всичките внушения на ТАЗИ ЖЕНА, изложени в книгата й! Нямах основания да обявя труда й за вьо и вся; за светая светих на осиновяването. В себе си благодарих за труда тази книга да бъде на моя език!
Мислех си за съществен цитат от книга за китайско учение, в която се пишеше:”… Древните хора са писали трудовете си с изключителна отговорност към бъдещото човечество, ръководени от принципа: да не говориш за нещо, което не разбираш, да не пишеш за нещо, което не ти е ясно!...”
И тъй като моето осиновено дете е част от моето бъдеще; участник в нашето бъдеще исках да подходя към него разбирайки нещата! И тъй като много повече ми допадна заглавието на цитираната книга (по памет – “Да докоснем света на осиновеното дете”) бях уверена, че най- сигурното и автентично знание имат онези, които са били осиновени. Затова се обърнах открито към тях формулирайки ясно поводът и очакванията си!
Исках да се докосна по възможност до най-вярното знание за емоциите, които евентуално или вероятно се случват и ще се случват в душата на детето ми!...
Във всяка наука има модни течения, които лашкат от полюс в полюс приеманията и възгледите й: спомнете си само модата на рубенсовия тип жени бе заменена от ерата на кахексичните манекенки! Сега се говори за нормология в параметрите! В диетологията постулатите се промениха от гладолечение към баласирано хранене; от зеленчукоядство към белтъчни (местни) храни; в модата - от дълги рокли към мини; от цели бански към монокини и прашки; от къси коси към дълги… от религия към атеизъм; от патриархализъм към феминизъм; от теми табу (тайни) към липса на такива….
Та, пак се връщаме към детето ми и желанието ми да открия за него достатъчно балансиран и щадящ подход на родителствуване! Колчем се опитвах(аз) да подхвана темата за съвместното ни начало; за живота и преди мен чувствах дъщеря си, че се напряга, а аз се чувствах зле! Дали тя се напрягаше, защото аз се чувствах не много добре в тази материя за ранното и на всяка цена казване на всичко (цялата истина и само истината) ИЛИ аз се чувствах зле, защото я усещах напрегната!? Въпрос! Взаимоотношенията са тъй комплементарни!
Та започнаха въпросите: кога да и кажа; какво; колко и дали й е необходимо точно сега!? Не се чувсвах уютно в тази си роля на непредизвикан разказвач и разкривач на “тайни”. Все едно, че си завел един, преживял лишения човек в топлия си и сигурен дом и си му казал (показвайки му нови светове): “Вииж, има го и това - уютен дом, храна, семейство, обич и всичко това може да бъде(е) твое, НО не се отпускай! Помни, помни и помни! Не забравяй! – Има го и онзи дом без храна, без ласка, в койтоти беше ничия и изоставена!...И ако осиновителя е нарцистичен колко му е да завърши това злокобно послание с-… И ДООБРЕЕ, ЧЕ ДОЙДОХ АЗ!...
Нямах отговор доколко истината е необходима на детето ми; нямах ориентация дали връщането към травматичните му преживявания би било балсам за раната му или е системно поставяне на сол в нея!?... Нямаше как да знам какво чувства тепърва проговарящата ми дъщеря м; какво сънува, когато проплаква на сън; когато се усмихва!? Би могло да е нещо свързано с мен, с живота и преди мен и/или с детския и вътрешен свят!? - Една вечер избълнува: “Мечо, не! Дай топата!” ...
Има ли в душата си дъщеря ми първична рана? Учили са ме, че я има и не трябваше да го подлагам на съмнение!...(Да, ама всички пионери: Галилей, Дарвин, Менделев, Фройд са изказали свое твърдение(я), което са изразили свое предполагаемо предположение(я). Може и да са го обосновали или не, но повторено хилядократно то се е превърнало в убеждение; в истина! Има ли детето ми усещане за рана в душата си?… Но тя - дъщеря ми изглежда тъй витална и щастлива в дните си! Така се весели на Рождения си Ден! Защо пък да е отворена и кървяща онази рана(ако е в наличност) в душата й!? Няма ли прошка, репарация, зарастване; облекчение, опрощение за тази вътрешна мъка!?... Амии, рана! Детето си има нов живот, своя втори шанс! Я напред!… Но... тя ми пуска интересни потстъпи към миналото си!? Помни ли тоолкова отрано, сега ли го осъзнава, или пък интуитивно напипва някои неща, които аз вероятно “прочитам”, съобразно своите мисли и тревоги!?...И още въпроси, въпроси, въпроси, търсещи отговори!... Я, да се допитам до осиновените! Мъдрия ни народ го е казал: “Не питай старило, ами питай патило!” Ама когато патилото е в повече човек става или по-мъдър или/и по-раним!....Дори затруднен да се довери , възможно и подозрителен до параноя!
Стига толкова за моите възгледи, позиции, вътрешни дирения, въпроси и избори за достигане до отговорите им, а!?
-------
Относно позициите на другите обобщаващо ще отбележа, че твърдението:
може да е факт, но може и да е чиста проба ПРОЕКЦИЯ!
Използването (цитирането) и интерпретирането пък на изрази, извадени от контекста пък си е предпоставка за (или Е) манипулации! Имам категорично доказващи това ми твърдение абзаци от две паралелни теми, но се въздържам да ги цитирам, за да НЕ дам зелена светлина на схемата: реплика; дуплика; реплика..., която не винаги е градивна!
Спете спокойно деца!
Нещата не са таква, каквито изглеждат, а каквито ги преживяваме! А словото е инструмент който може да ги представя и тако и вако!
И двете(Мираетта и Сисака) имате право на своите чувства и усещания! Ескалиралата Ви тревожност е разбираема!... Аз също бих се чувствала омърсена, ако допусна, че с мен се злоупотребява, ровейки в душата ми! Но бих отворила сърцето си, ако си позволя да забележа, че един човек е попаднал в нова за него ситуация, която непрекъснато поставя пред него нови и нови въпроси и търсейки отговорът им той делегира компетентност на истинските експерти в нея, обръщайки се към тях в очертана от него СВОЯ ТЕРИТОРИЯ!
Територия, на която широко е отворил вратата, предоставяйки правото на всеки да прецени дали иска да влезе, кога и доколко да се себеразкрие… При това неговото разбиране за отговорите на житейските въпроси се изповядва явно и от други хора!...
Формули за живота няма, както и единствено верен отговор.
Естествено, че:
… за професионализъм и дума не може да става
Човек е професионалист в професионалната си област, а тази тук не е областта на моите компетенции и затова не се срамувам да попитам за отговорите на вълнуващите ме въпроси, хората, които смятам за компетентни през преживелищния им опит! Те могат да не знаят теориите, в които аз съм обучена и да не владеят термините им, правещи специфично да звучат формулираните въпроси, НО притежават своите преживявания, своето вътрешно знание, което могат да пожелаят да споделят, но може и да си го спестят- изборът си е техен!...
Всяка позиция изразена като генерализирана и оценъчна констатация обаче е е субективна!...
Попадайки в ситуация на осиновяване малкото, което знаех за себе си бе:
1. искам да имам дъщеря;
2. за мен не е важно тя да е зачената и родена от мен, въпреки, че няма физиологично-биологични затруднения това да се случи
3. Тя ще знае истината за своя произход и нашето съвместно начало!...
Пак в това безвъпросно за мен време попаднах на книгата “Първичната рана”- на родния ми език! Почти нямах избор на литература по разглежданата в нея тема! Прочетох я и взех за себе си, онова което докосна сърцето ми, карайки ме да му вярвам. Други неща прочетох и “забравих”, а трети подложих на съмнение… Това беше книга-споделен опит НА ЕДНА ЖЕНА, пречупен през нейните преживявания с осиновената й дъщеря! Тази жена беше осиновителка, а не осиновена, а си позволяваше да говори за живота на осиновените деца-съдейки за него най-вече през своето дете!... Нямах основание на 100% да приема всичките внушения на ТАЗИ ЖЕНА, изложени в книгата й! Нямах основания да обявя труда й за вьо и вся; за светая светих на осиновяването. В себе си благодарих за труда тази книга да бъде на моя език!
Мислех си за съществен цитат от книга за китайско учение, в която се пишеше:”… Древните хора са писали трудовете си с изключителна отговорност към бъдещото човечество, ръководени от принципа: да не говориш за нещо, което не разбираш, да не пишеш за нещо, което не ти е ясно!...”
И тъй като моето осиновено дете е част от моето бъдеще; участник в нашето бъдеще исках да подходя към него разбирайки нещата! И тъй като много повече ми допадна заглавието на цитираната книга (по памет – “Да докоснем света на осиновеното дете”) бях уверена, че най- сигурното и автентично знание имат онези, които са били осиновени. Затова се обърнах открито към тях формулирайки ясно поводът и очакванията си!
И така: Обръщам се към осиновените деца: Моля, помогнете ни да се ориентираме, в онова което става в душите Ви – сега, но и като много по-малки (когато не сте знаели, че освен мама и татко до Вас има и някъде други заченали Ви)…!
Надявам се, че Вашето искрено споделяне... ще помогне на нас осиновителите, на които ни предстои дълъг път с нашите осиновени деца по-добре да разберем, онова което се случва в душите им и намира израз понякога чрез поведението им.
Надявам се, че Вашето искрено споделяне... ще помогне на нас осиновителите, на които ни предстои дълъг път с нашите осиновени деца по-добре да разберем, онова което се случва в душите им и намира израз понякога чрез поведението им.
Исках да се докосна по възможност до най-вярното знание за емоциите, които евентуално или вероятно се случват и ще се случват в душата на детето ми!...
Във всяка наука има модни течения, които лашкат от полюс в полюс приеманията и възгледите й: спомнете си само модата на рубенсовия тип жени бе заменена от ерата на кахексичните манекенки! Сега се говори за нормология в параметрите! В диетологията постулатите се промениха от гладолечение към баласирано хранене; от зеленчукоядство към белтъчни (местни) храни; в модата - от дълги рокли към мини; от цели бански към монокини и прашки; от къси коси към дълги… от религия към атеизъм; от патриархализъм към феминизъм; от теми табу (тайни) към липса на такива….
Та, пак се връщаме към детето ми и желанието ми да открия за него достатъчно балансиран и щадящ подход на родителствуване! Колчем се опитвах(аз) да подхвана темата за съвместното ни начало; за живота и преди мен чувствах дъщеря си, че се напряга, а аз се чувствах зле! Дали тя се напрягаше, защото аз се чувствах не много добре в тази материя за ранното и на всяка цена казване на всичко (цялата истина и само истината) ИЛИ аз се чувствах зле, защото я усещах напрегната!? Въпрос! Взаимоотношенията са тъй комплементарни!
Та започнаха въпросите: кога да и кажа; какво; колко и дали й е необходимо точно сега!? Не се чувсвах уютно в тази си роля на непредизвикан разказвач и разкривач на “тайни”. Все едно, че си завел един, преживял лишения човек в топлия си и сигурен дом и си му казал (показвайки му нови светове): “Вииж, има го и това - уютен дом, храна, семейство, обич и всичко това може да бъде(е) твое, НО не се отпускай! Помни, помни и помни! Не забравяй! – Има го и онзи дом без храна, без ласка, в койтоти беше ничия и изоставена!...И ако осиновителя е нарцистичен колко му е да завърши това злокобно послание с-… И ДООБРЕЕ, ЧЕ ДОЙДОХ АЗ!...
Нямах отговор доколко истината е необходима на детето ми; нямах ориентация дали връщането към травматичните му преживявания би било балсам за раната му или е системно поставяне на сол в нея!?... Нямаше как да знам какво чувства тепърва проговарящата ми дъщеря м; какво сънува, когато проплаква на сън; когато се усмихва!? Би могло да е нещо свързано с мен, с живота и преди мен и/или с детския и вътрешен свят!? - Една вечер избълнува: “Мечо, не! Дай топата!” ...
Има ли в душата си дъщеря ми първична рана? Учили са ме, че я има и не трябваше да го подлагам на съмнение!...(Да, ама всички пионери: Галилей, Дарвин, Менделев, Фройд са изказали свое твърдение(я), което са изразили свое предполагаемо предположение(я). Може и да са го обосновали или не, но повторено хилядократно то се е превърнало в убеждение; в истина! Има ли детето ми усещане за рана в душата си?… Но тя - дъщеря ми изглежда тъй витална и щастлива в дните си! Така се весели на Рождения си Ден! Защо пък да е отворена и кървяща онази рана(ако е в наличност) в душата й!? Няма ли прошка, репарация, зарастване; облекчение, опрощение за тази вътрешна мъка!?... Амии, рана! Детето си има нов живот, своя втори шанс! Я напред!… Но... тя ми пуска интересни потстъпи към миналото си!? Помни ли тоолкова отрано, сега ли го осъзнава, или пък интуитивно напипва някои неща, които аз вероятно “прочитам”, съобразно своите мисли и тревоги!?...И още въпроси, въпроси, въпроси, търсещи отговори!... Я, да се допитам до осиновените! Мъдрия ни народ го е казал: “Не питай старило, ами питай патило!” Ама когато патилото е в повече човек става или по-мъдър или/и по-раним!....Дори затруднен да се довери , възможно и подозрителен до параноя!
Стига толкова за моите възгледи, позиции, вътрешни дирения, въпроси и избори за достигане до отговорите им, а!?
-------
Относно позициите на другите обобщаващо ще отбележа, че твърдението:
Тук е огромно поле за обмен на енергии, рядко са здрави и чисти.
може да е факт, но може и да е чиста проба ПРОЕКЦИЯ!
Използването (цитирането) и интерпретирането пък на изрази, извадени от контекста пък си е предпоставка за (или Е) манипулации! Имам категорично доказващи това ми твърдение абзаци от две паралелни теми, но се въздържам да ги цитирам, за да НЕ дам зелена светлина на схемата: реплика; дуплика; реплика..., която не винаги е градивна!
Спете спокойно деца!
Нещата не са таква, каквито изглеждат, а каквито ги преживяваме! А словото е инструмент който може да ги представя и тако и вако!
Такааа!... Изобщо не ми е време за дълги постинги,
Какво ли щеше да бъде, ако ти беше време...
Искам само едно нещо да кажа:
Драги осиновители,
Отделете време, ама специално за целта.... поизчистете си съзнанието от собствени лични възгледи, които биха могли да ви сугестират. Седнете и изчетете постингите на пишещите тук осиновени деца. Пуснете си хубава музика. Внимателно ги прочетете. Без да ги коментирате, без да ги оценявате, без цел да им отговаряте. Прочетете мненията на всички - на тези, сполучили с разбиращи осиновители и на тези с не дотам разбиращи.
Само ги прочетете - без да ги анализирате и пречупвате през собствената си призма.
Само към това призовавам в името на децата ни.
П.С
Знаете ли, срам не срам ще си призная. Мислех си - Добре че имам син, мъжете са по-устойчиви, по неемоционални... Била съм много глупава. От известно време на сам съм допусната в един изключително фин и крехък свят на наш семеен приятел.
Хмммм как да го кажа - опитайте да мислите с главата не на осиновител, а на отхвърлено дете... Знаете ли как се промени отношението ми към толкова обсъжданата БМ ... от уважението към нея и изобщо всякакво изразимо с думи отношение няма и помен... има само болка.
Знаете ли, изчезнаха всички анализи, разсъждения, рационалности, мисли, думи... остана само ужасяваща болка... огромна рана. Боли ме от името на сина ми - само това...
Хмммм как да го кажа - опитайте да мислите с главата не на осиновител, а на отхвърлено дете...
.......
Знаете ли, изчезнаха всички анализи, разсъждения, рационалности, мисли, думи... остана само ужасяваща болка... огромна рана. Боли ме от името на сина ми - само това...
Това ми беше един от основните мотиви да преведа "Първичната рана" - с подзаглавие "Да докоснем света на осиновеното дете". Защото докосването до някого може да се случи, само ако успеем по някакъв начин да погледнем през неговите очи, да подишаме неговия въздух, да усетим с неговата кожа, да повървим в неговите обувки, да почувстваме неговите преживявания. Неговите рани... И да останем в тях, да останем вътре в душата му - дотогава, докато поне мъничко го разберем... И после, да се върнем към себе си - но вече докоснали другия в най-съкровеното...
Ами, Фокси, УЖАСНО ТЕ МОЛЯ точно ти да не го правиш!!!
Моля ти се.
Просто ми иде да си фрасна един шамар, трябваше да се сетя, че точно ти ще го напрвиш...
Моля ти се недей, мила - заради бебка.
Имаш време, като родиш живот и здраве - сега недей!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ще натовариш бебето.
Всъщност въобще не ти се мола, ами категорично ти го забранявам...
Виж какво - адски е тежко, аз не мога да се оправя втора седмица и мисля, че никога няма да съм същата... Сега като се върна в къщи си грабвам детето и почва един рев нон стоп - стоим прегърнати и впити един в друг с часове. То милото не мърда, но не протестира - само кърти едни въздишки... Говорих с психолог - каза, че било полезно... не знам, ако не полудея, щяло да бъде много добре... вече нищо не знам
Моля ти се.
Просто ми иде да си фрасна един шамар, трябваше да се сетя, че точно ти ще го напрвиш...
Моля ти се недей, мила - заради бебка.
Имаш време, като родиш живот и здраве - сега недей!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ще натовариш бебето.
Всъщност въобще не ти се мола, ами категорично ти го забранявам...
Виж какво - адски е тежко, аз не мога да се оправя втора седмица и мисля, че никога няма да съм същата... Сега като се върна в къщи си грабвам детето и почва един рев нон стоп - стоим прегърнати и впити един в друг с часове. То милото не мърда, но не протестира - само кърти едни въздишки... Говорих с психолог - каза, че било полезно... не знам, ако не полудея, щяло да бъде много добре... вече нищо не знам
От много време чета тук, понякога ми идва импулсивно да напиша нещо, после се спирам…
Извинете, ако се отклоня от темата.
Често четейки много преживявания и усещания на осиновените си казвам: Добре де, коя е границата? Кое прави различни мен – едно дете изживяло и чувстващо същите или поне в голяма степен подобни неща, но родено и отгледано от една и съща майка и едно дете, което се е простило с майката, която го е родила?
Още не мога да намеря отговор на това.
Няма да ви разказвам за тежкото си детство и за призраците, с които съм се борила и продължавам да се боря.
Но докато търся отговорите, си спомням какво е наранило мен, връщам се години назад, заставам до дъщеря си и разбирам, че не мога да й помогна по този начин. Ако аз съм й приятелче, което й държи ръчичката и плаче заедно с нея, съм просто едно друго наранено дете и не мога да й дам тази закрила и сигурност, от която се нуждае… (Фуссии, не са камъни в твоята градина, просто разказвам това, което усетих аз)
Затова, докато разказвах на Теа за двойната ми болка – тази на дъщеря ми, която трябва да поема, моята лична, която идва от нейната – тя ми каза: не е двойна, поне тройна е…
Така е. Тежестта й на моменти става доста силна. И знам, че нямам право да я извадя на показ, ако искам детето да получи това облекчение, от което се нуждае, а от това боли още…Но, ако искам не да я спася от нейните призраци, а да й дам силата да се бори с тях – трябва да успея да понеса тези болки, да ги затворя някъде в себе си и да изчакам момента, в който ще видя дъщеря си силна, способна да се бори сама.
Защото, ако има нещо идентично, нещо по което да си приличаме осиновени и неосиновени, то това е, че някои страхове, някои болки, някои несигурности в живота, могат да бъдат победени или овладяни само от нас самите.
Това, което мога да направя за детето си, е да го облекча по този път, който неминуемо трябва да извърви.
Така мисля сега, това ми продиктуваха погледа и думите на дъщеря ми, когато съм допускала за момент да усети, че и мама я боли…след година, след пет или дори едва утре е възможно тя да ми покаже друго, тогава се надявам, да съм се научила да чета още по-добре в нея и да имам способността да откликна на това, от което се нуждае.
Извинете, ако се отклоня от темата.
Често четейки много преживявания и усещания на осиновените си казвам: Добре де, коя е границата? Кое прави различни мен – едно дете изживяло и чувстващо същите или поне в голяма степен подобни неща, но родено и отгледано от една и съща майка и едно дете, което се е простило с майката, която го е родила?
Още не мога да намеря отговор на това.
Няма да ви разказвам за тежкото си детство и за призраците, с които съм се борила и продължавам да се боря.
Но докато търся отговорите, си спомням какво е наранило мен, връщам се години назад, заставам до дъщеря си и разбирам, че не мога да й помогна по този начин. Ако аз съм й приятелче, което й държи ръчичката и плаче заедно с нея, съм просто едно друго наранено дете и не мога да й дам тази закрила и сигурност, от която се нуждае… (Фуссии, не са камъни в твоята градина, просто разказвам това, което усетих аз)
Затова, докато разказвах на Теа за двойната ми болка – тази на дъщеря ми, която трябва да поема, моята лична, която идва от нейната – тя ми каза: не е двойна, поне тройна е…
Така е. Тежестта й на моменти става доста силна. И знам, че нямам право да я извадя на показ, ако искам детето да получи това облекчение, от което се нуждае, а от това боли още…Но, ако искам не да я спася от нейните призраци, а да й дам силата да се бори с тях – трябва да успея да понеса тези болки, да ги затворя някъде в себе си и да изчакам момента, в който ще видя дъщеря си силна, способна да се бори сама.
Защото, ако има нещо идентично, нещо по което да си приличаме осиновени и неосиновени, то това е, че някои страхове, някои болки, някои несигурности в живота, могат да бъдат победени или овладяни само от нас самите.
Това, което мога да направя за детето си, е да го облекча по този път, който неминуемо трябва да извърви.
Така мисля сега, това ми продиктуваха погледа и думите на дъщеря ми, когато съм допускала за момент да усети, че и мама я боли…след година, след пет или дори едва утре е възможно тя да ми покаже друго, тогава се надявам, да съм се научила да чета още по-добре в нея и да имам способността да откликна на това, от което се нуждае.
Така е - абсолютно си права. Но по-добре да си изплача сълзите сега, докато той е още мъничък и много не сФаща за какво циври майка му, та като порастне да мога да съм му опора.
Сега просто сме в труден за мен период - имам чувството, че сега изплаквам неговите сълзи, което е абсурд де.
Но точната дефениция са състоянието ми в момента е "боли ме от негово име" - знам, колко е тъпо и смешно, но е факт. ЕСТЕСТВЕНО, че осъзнавам, че колкото и да искам, не мога да износя неговия товар...не, защото не искам, напротив, всичко бих дала, да може болката му за изболи мен, но знам, че няма да стане. Всеки трябва да понесе неговото... аз мога само единствено да го подкрепям, да му показвам безусловна обич и да знае, че аз винаги съм до него, без страхове и тормози
Сега просто сме в труден за мен период - имам чувството, че сега изплаквам неговите сълзи, което е абсурд де.
Но точната дефениция са състоянието ми в момента е "боли ме от негово име" - знам, колко е тъпо и смешно, но е факт. ЕСТЕСТВЕНО, че осъзнавам, че колкото и да искам, не мога да износя неговия товар...не, защото не искам, напротив, всичко бих дала, да може болката му за изболи мен, но знам, че няма да стане. Всеки трябва да понесе неговото... аз мога само единствено да го подкрепям, да му показвам безусловна обич и да знае, че аз винаги съм до него, без страхове и тормози
Ами, всъщност, аз казвам точно обратното...
Нормално е да те боли, а товара... трябва някак да го износиш.
За сълзите... просто ти завиждам. Аз не мога, защото ще изплаша Ирина много. Затова си поревавам тайно в късни доби или насаме.
Искрено те разбирам и ти желая скоро да намериш опора за болката си.
Извинете, съвсем оплесках темата.
Нормално е да те боли, а товара... трябва някак да го износиш.
За сълзите... просто ти завиждам. Аз не мога, защото ще изплаша Ирина много. Затова си поревавам тайно в късни доби или насаме.
Искрено те разбирам и ти желая скоро да намериш опора за болката си.
Извинете, съвсем оплесках темата.
Виж какво - адски е тежко, аз не мога да се оправя втора седмица и мисля, че никога няма да съм същата... Сега като се върна в къщи си грабвам детето и почва един рев нон стоп - стоим прегърнати и впити един в друг с часове. То милото не мърда, но не протестира - само кърти едни въздишки... Говорих с психолог - каза, че било полезно... не знам, ако не полудея, щяло да бъде много добре... вече нищо не знам
за детето - това е най-ценното, което му даваш
награбвай си го и си го гушкай колкото си искаш
само жалко че се тормозиш, ама ако това те е подтикнало да го гушкаш по този начин - мисля, че е от гполяма полза за всички гушкането
аз години наред само това исках - някой да ме гушне и да се скрия в него
първите години на брака мъжа ми се изумяваше какво искам от него като просто исках да се скрия в него
то затова има толкова изписано за "майчината пазва'', някаква енергийна мощ ще е там, песните и приказките не са случайни е, и за крака на Стоичков има много писано
, ама това е друга темаи спането, т.е. начинът на завиване.
аз години наред не можех да повярвам, че някой отпочива като е легнал завит само до кръста и с разперени ръце. Мислех, че е неспокоен все едно лежи на магистрала. После от педиатрите разбрах, че дете с ръцете нагоре било признак за здраве и покой.
Спях само ако съм с подвита завивка изцяло под мен като пашкул и в ембрионална поза, а главата завирта отзад и отгоре, абе едно лице само се вижда. Сега за мен е голям успех да спя просто завита, а не опакована като салам.
Който иска да си плаче и да си награбва детето, който иска друго - да си прави това друго. То Господ не случайно е дал на въпросната мама именно това дете. Всяка според собствения усет е най-добре.
"аз години наред само това исках - някой да ме гушне и да се скрия в него
първите години на брака мъжа ми се изумяваше какво искам от него като просто исках да се скрия в него "
Аз и сега продължавам! Само дето желанието го определям като да вляза в него. Спиме на двойка разтегателен диван, за да мога да съм по-близо. Всъщност почити отгоре му спя, ако не съм плътно допряна сънувам кошмари.
Още не съм се научила да спя нормално.
първите години на брака мъжа ми се изумяваше какво искам от него като просто исках да се скрия в него "
Аз и сега продължавам! Само дето желанието го определям като да вляза в него. Спиме на двойка разтегателен диван, за да мога да съм по-близо. Всъщност почити отгоре му спя, ако не съм плътно допряна сънувам кошмари.
Още не съм се научила да спя нормално.
"аз години наред само това исках - някой да ме гушне и да се скрия в него
първите години на брака мъжа ми се изумяваше какво искам от него като просто исках да се скрия в него "
Аз и сега продължавам! Само дето желанието го определям като да вляза в него. Спиме на двойка разтегателен диван, за да мога да съм по-близо. Всъщност почити отгоре му спя, ако не съм плътно допряна сънувам кошмари.
Още не съм се научила да спя нормално.
първите години на брака мъжа ми се изумяваше какво искам от него като просто исках да се скрия в него "
Аз и сега продължавам! Само дето желанието го определям като да вляза в него. Спиме на двойка разтегателен диван, за да мога да съм по-близо. Всъщност почити отгоре му спя, ако не съм плътно допряна сънувам кошмари.
Още не съм се научила да спя нормално.
Е, и аз не съм спирала, ама той не се изумява вече. Спането ми е без и отгоре да ми е завита главата и това за мене си е успех.
Това - да мога да си говоря с теб, с Диването и с другите (като нас) и с Теа ми помогна повече от всичко друго на света. Няма никакво преувеличение.
Моя като говори на език, който не разбирам, му гледам в устата като малоумничко и дебна да не му съобщават нещо страшно и като се разхили едва тогава "прибирам войската" и пулса ми тръгва да се нормализира.
И още хиляда прояви на безумства ... от моя страна.
4/5 от времето ми отива да си храня призраците. С останалата 1/5 съм направила всичко в живота, т.е. ако си ги изпратя по живо-по здраво призраците, ще имам време и да си почина и майка да стана и т.н.
Това за гушкането...у нас не е проблем. Откак е в къщи Колето е нон стоп гушкан и мушкан и целуван по краката, и по други по-пухкави части на тялото и то не само от майка си
.Една приятелка ми казваше, че детето ще получи комплекс, щото единствения звук, който чувал е от целуване
Както и да е де, ние с него се имам лични ритуали още от самото начало и мисля, че това е важно.
Току що приключи (надявам се) втората му болест, а в такъв момент всичко ми минава не на втори, а на пети план, щото се оказа че аз съм ужасна паника
Близо до 5 клас спях заедно с някой от родителите ми и сега оценявам,каква жертва са правили заради мен.Беше ме страх много от тъмното и да бъда сама.Но първо с много воля се научих да ходя през нощта от единия край на апартамента до другия в тъмното,отне ми близо година,сега понякога също ми се случва да ме е страх от тъмното,но то е мимолетно.После бях голяма,бях студентка и се наложи да живея близо по седмица сама в къщи и се научих и на това да не ме е страх.Явно си има голямо значение какво сме преживявали като малки преди да се срещнем с нашите МАМА и ТАТИ.Винаги съм се чудела защо всички деца ги е страх от медицински манипулации и реват,а при мен никакви емоции на страх,е разбрах преди време просто съм свикнала с това още в неосъзнатия си живот.
Трябва внимателно да наблюдаваме децата си и да не ги сравняваме с другите деца,кое, как и кога правят и защо го правят.Винаги трябва да знаем,че те са имали и тези свой преживявания от дома, от родилното,от първите си глътки въздух независимо радостни,стряскащи или тъжни,но те си дават отпечатък в емоциите дори и до много по-късна възраст.
Поздрави на всички осиновени и осиновители.
Трябва внимателно да наблюдаваме децата си и да не ги сравняваме с другите деца,кое, как и кога правят и защо го правят.Винаги трябва да знаем,че те са имали и тези свой преживявания от дома, от родилното,от първите си глътки въздух независимо радостни,стряскащи или тъжни,но те си дават отпечатък в емоциите дори и до много по-късна възраст.
Поздрави на всички осиновени и осиновители.
Мираетта,здравей! Исках само да ти кажа,че в голяма степен разбирам как се чустваш. Аз не съм осиновена,но много пъти родителите ми не са се държали добре с мен. Когато за втори път не ме приеха студентка,казаха ,че от мен не става нищо. На следващата година влязох да уча ветеринарна медицина с пълна шестица на кандидат студентския изпит. Когато се разведох,баща ми щест месеца не ми проговори,защото смяташе,че аз съм виновна-просто защото аз винаги съм била емоционална и обикновенно така и реагирам. Тогава ми беше много трудно-живота ми се обърна на 180 градуса и имах нужда от подкрепата на родителите си.
И още много и много такива ситуации. Сега вече като голям човек си давам сметка какво отражение върху психиката ми е дало това тяхно отношение.
За мен това беше урок как не трябва да се държа със сина си-мисля,че успях. Сега още повече се старая и с дъщеря си. Ще го направя и с приемното детенце,което-Дай,Боже- да дойде в къщи1
На теб искам да ти пожелая сила и смелост да се справиш. Не забравяй,че всеки човек е уникален. Ще дойде ден,когато и ти ще срещнеш някой,който да те обича каквато си-с добрите и слабите ти страни.
И още много и много такива ситуации. Сега вече като голям човек си давам сметка какво отражение върху психиката ми е дало това тяхно отношение.
За мен това беше урок как не трябва да се държа със сина си-мисля,че успях. Сега още повече се старая и с дъщеря си. Ще го направя и с приемното детенце,което-Дай,Боже- да дойде в къщи1
На теб искам да ти пожелая сила и смелост да се справиш. Не забравяй,че всеки човек е уникален. Ще дойде ден,когато и ти ще срещнеш някой,който да те обича каквато си-с добрите и слабите ти страни.
Мариана Кандилова ,
Когато за пръв път пуснах тема и Miraetta ми отговори думите и бяха толкова силни ,че пожелах да разбера нещо повече за нея и изчетох всичките и постове в "осиновяване ,осиновители ,осиновени".
По какво съдиш ,че Miraetta не е срещнала човек?!?
Знаеш ли ,че тя е омъжена и е майка на три деца?
Наистина не ми е хоби да влизам в амплоа-то на Злобюло ,но тези теми лично мен много ме вълнуват и предпочитам да не се пише наизуст в тях.
Няма нищо общо това ,че родителите ти са били сурови с теб и първичната рана на порастналите ,осиновени деца.
В случая на Miraetta всичко е радикално различно ,защото нейните осиновители не просто са и казвали ,че от нея нищо не става!Те са разрушили детството и ,объркали са представите и за живота ,секса ,любовта ,за доброто и злото ,насявали са и страх ,чувство на срам!
Това ,което се е случило на това порастнало момиче в ранното и детство и в тийнейджърските години би могло да срине психически всяко дете.Защото всяко дете ,независимо дали е осиновено или не ,дали е желано и планирано или не ,е една невинна душа и не бива да изкупува греховете на възрастните ,особено тези ,които вече са се омърсили достатъчно!
Когато за пръв път пуснах тема и Miraetta ми отговори думите и бяха толкова силни ,че пожелах да разбера нещо повече за нея и изчетох всичките и постове в "осиновяване ,осиновители ,осиновени".
По какво съдиш ,че Miraetta не е срещнала човек?!?
Знаеш ли ,че тя е омъжена и е майка на три деца?
Наистина не ми е хоби да влизам в амплоа-то на Злобюло ,но тези теми лично мен много ме вълнуват и предпочитам да не се пише наизуст в тях.
Няма нищо общо това ,че родителите ти са били сурови с теб и първичната рана на порастналите ,осиновени деца.
В случая на Miraetta всичко е радикално различно ,защото нейните осиновители не просто са и казвали ,че от нея нищо не става!Те са разрушили детството и ,объркали са представите и за живота ,секса ,любовта ,за доброто и злото ,насявали са и страх ,чувство на срам!
Това ,което се е случило на това порастнало момиче в ранното и детство и в тийнейджърските години би могло да срине психически всяко дете.Защото всяко дете ,независимо дали е осиновено или не ,дали е желано и планирано или не ,е една невинна душа и не бива да изкупува греховете на възрастните ,особено тези ,които вече са се омърсили достатъчно!
Мираетта,здравей! Исках само да ти кажа,че в голяма степен разбирам как се чустваш. Аз не съм осиновена,но много пъти родителите ми не са се държали добре с мен.
Не мила, не разбираш как се чувства... За добро или за зло, как се чувстват знаят само осиновените. Нито на теория, нито на практика, няма как да резберем как точно се чувстват.
Не е уместно да анализираме който и да е от пишещите тук. Но Мираета е специална. Аз съм се карала виртуално с нея около 4587 пъти, но благодарение на нейните писания и помощ, в момента мисля, че мога да съм по-добра майка за сина ми.
Знаеш ли веднъж тя каза нещо (по повод мое не особено обмислено изказване)такова:
"Не ни предлагайте лепенки за коляно, с които да лепим сърцата си"
Оттогава съм я плагиятствала над 100 пъти
. Тази реплика е уместна и тук.Не знам с какво да сравня, но клишета като "Ще дойде ден,когато и ти ще срещнеш някой,който да те обича каквато си-с добрите и слабите ти страни." - обиждат и нараняват ужасно. Казани са с добро и мило чувство, обаче плющят като камшик през лицето.
А, сетих се за сравнение, даже за две
1. Аз се чувствам ужасно когато някой ни види със сина ми и ми плесне в лицето "А така! Браво, че осиновихте, сега ще видиш как ще забременееш". Сякъш сина ми е средство за овариална стимулация и добра сперматогенеза.
2. По подобен начин се чувства и жена, след 3тото си ин витро, без тръби, със сто операции зад гърба си, когато някой пак мил и добронамерен човек й каже: "Радвай се на дребните неща, не обвързвай щастието си с детето, успокой се и ще стане"
Вече не пиша, само чета.
Сега не мога да не пиша въпреки късния час, т.е. ранния.
Непоносимо е за мен да има лоши думи за родителите ми, написани където и да било.
Аз съм споделяла как аз съм се чувствала и какво е ставало, но те не са и подозирали какво става, предполагам.
Просто не им е провървяло (нямам предвид репродуктивните проблеми, а други неща, да не бъда разбрана погрешно) и са били определено нещастни, а са се нагърбили и с разбирането, че взимат дете, което са длъжни да усъвършенстват до степен да стане добър гражданин.
Родителите ми бяха честни и уважавани хора.
Болката си е в мен. Всичко споделено си струва, но не всичко подлежи на разбиране от масови форуми и затова май са по-разумни споделящите в по-тесен кръг.
Много съм благодарна на родителите си, винаги съм ги обичала и ако трябва с две думи да опиша нещата, те са само добри думи. Всяко навлизане е повече знание и повече тъга.
Това не е упрек към никого, най-малко към Биянка. И тя за мен е малката сестричка, която никога не съм имала, и която миналата година получих като подарък оттук, както и други прекрасни хора.
Сега не мога да не пиша въпреки късния час, т.е. ранния.
Непоносимо е за мен да има лоши думи за родителите ми, написани където и да било.
Аз съм споделяла как аз съм се чувствала и какво е ставало, но те не са и подозирали какво става, предполагам.
Просто не им е провървяло (нямам предвид репродуктивните проблеми, а други неща, да не бъда разбрана погрешно) и са били определено нещастни, а са се нагърбили и с разбирането, че взимат дете, което са длъжни да усъвършенстват до степен да стане добър гражданин.
Родителите ми бяха честни и уважавани хора.
Болката си е в мен. Всичко споделено си струва, но не всичко подлежи на разбиране от масови форуми и затова май са по-разумни споделящите в по-тесен кръг.
Много съм благодарна на родителите си, винаги съм ги обичала и ако трябва с две думи да опиша нещата, те са само добри думи. Всяко навлизане е повече знание и повече тъга.
Това не е упрек към никого, най-малко към Биянка. И тя за мен е малката сестричка, която никога не съм имала, и която миналата година получих като подарък оттук, както и други прекрасни хора.
Не виждам какво толкова лошо казах.Напротив,исках да пожелая на Мираетта да и се случи всичко най-хубаво.
Вярно е ,че не съм осиновена и със сигурност няма да разбера никога какво означава това.
Опитах се само да ви кажа,че това,което родителите-дали собствени или осиновители-причиняват на децата си,може да даде много силно отражение в бъдещия им живот.
Мираета,не съм искала да те обидя или да излизам с клишета,наистина мислех това,което съм ти пожелала.Радвам се,че си срещнала твоя човек и че си имаш прекрасни деца.
А вие ,момичета,не съдете прибързано. Не ме познавате и това,че може би не съм се изразила много добре ,не означава ,че просто си пиша ей така из форумите.
Вярно е ,че не съм осиновена и със сигурност няма да разбера никога какво означава това.
Опитах се само да ви кажа,че това,което родителите-дали собствени или осиновители-причиняват на децата си,може да даде много силно отражение в бъдещия им живот.
Мираета,не съм искала да те обидя или да излизам с клишета,наистина мислех това,което съм ти пожелала.Радвам се,че си срещнала твоя човек и че си имаш прекрасни деца.
А вие ,момичета,не съдете прибързано. Не ме познавате и това,че може би не съм се изразила много добре ,не означава ,че просто си пиша ей така из форумите.
Zdraveite,
predi da se vklucha v anketata iskam da se obarna kam Miraetta.
Zdr mila Miraetta,
Raskasa ti napravo me sakrushi. Chovek prosto ne moje da nameri pravilni dumi sa da iskage saprichastnosta si kam bolkata, koiato isvira ot vseki red. Sarzeto mi se svi na topka.Nai pravilnoto opredelenie, koeto bih ispolsvala e jestoko osakatiavane na nevinna detska dusha. Sajaliavam che ste bada kraina, no sa podobno otnoshenie niama niakakvo isvinenie. Tolkova sajaliavam che si isjiviala zelia tosi ad i ne moga dori i da si predstavia che vremeto, koeto e pred teb ste e dostatachno da islikuva ranite ti. No ste ti zitiram nesto, koeto moeto maiche vinagi mi kasvashe, kogato vsichki me naraniavaha "Ti i vsichki deza kato teb ste prateni ot Bog s edna mnogo spezialna misia, vie ogriavate sarzata ni s obich kato malki slanza i nisto ne moje da vi sakrushi, ti si vsesilna". Pojelavam ti mnogo kuraj i sila sanapred, i probvai kato men fokusirai se vinagi povechko varhu krasivite nesta v jivota ti.
A tvoiata istoria e mnogo podhodiashta sa vsichki onesi roditeli, koito ne sa uspeli da prevasmognat sobstvenite si travmi i se opitvat da se oblekchat kato prehvarliat zialata bolka varhu dezata si. Molia vi samislete se vinagi predvaritelno sa onesi trudni momenti, koito vi ochakvat s dezata vi, koito ne mogat ot nikoi da se predvidiat, no sled kato nastapiat povliiavat na zelia jivot na dezata vi. Dostatachno li ste ste silni, da poemete zialata tejest na sobstvenite si ramene. Obichta e nesto prekrasno, kogato e v ramkite na normalnoto, no kogato se priblijava kam krainost, ostava rani sa zial jivot.
A sega sa men i sa moiat raskas.
Kasvam se Ani i sam na 26 godini.
1. Rasbrah che sam osinovena, kogato biah na okolo 8-9 godini. Az v moeto semeistvo sam nai malkata ot vsichki parvi bratovchedi i kakto vsichki mi vikaha "bisernata kukla" ili "morska salsa" saradi neveroiatno sinite mi ochi, se podrasbira che biah i lubimkata. Vsichko tova vodeshe do vakta che vsichki moi bratovchedi s malko iskluchenie me nalagaha majkata i me nenavijdaha.
2. Parvata replika che sam osinovena mi beshe podhvarlena ot edna moia bratovchedka kato se skarahme. Togava biah na 8. No togava prosto ne mojeh da i poviarvam, sastoto ne mojeh da si predstavia kak moje tasi moia mama, deto tolkova obojavam i tia mene da ne e moiata. Vikah si lapeshka rabota, niama kak da si iskara iada, che si ismislia takiva istorii. Sa sajalenie obache kato stanah na 12 pri redovnoto mi rovene is dokumentite, koito mama vse taka uporito krieshe ot men, namerih onsi ujasen dokument ot rasvoda i s maja i, kadeto pisheshe "osinovenata dasteria ........ se prisajda na maikata". V tosi moment biah kato che li v bessasnanie. Dalgo vreme varviah no imah chustvoto che vsichko koeto se sluchvashe e san, sa sajalenie ot koito ne se sabudih. Mama nikoga ne nameri sili da mi kaje che tova e istinata, tia si misli che ako go napravi ste me narani ujasno mnogo. Satova i do den dneshen samo kasva:"ti si moeto dete, chuvash li kak sarzeto mi bie ot obich kam teb" Nesnam no ako pitate mene, moeto maiche mnogo hitro islese, sastoto imashe takiva argumenti, che prosto prieh fakta che tia ne me e rajdala kato ne tolkova ot snachenie. Viarno ne isreche nikoga istinata, no me podgotvi sa neia. Imam edin moi bratovched, sa koito mi raskasa che e osinoven i tam beshe golemia trik. Tia mi kasa che lelia mi bila s rasbito sarze, vse edno niakoi i e otkasnal ednata polovina, kakvoto i da pravela, kakvoto i da struvala nisto niamalo snachenie i ne ia radvalo. I taka mnogo godini dokato edin den se poiavilo edno momchenze, sasto s rasbito sarze, sastoto nesavisimo po kakvi prichini sobstvenata mu maika go otkasnala ot sebe si. I tai kato to bilo mnogo malko, tia otkasnala i edna chast ot sarchizeto mu. Koito i da se opitval da se griji sa nego, bebeto vse plachelo i bilo nestastno sastoto drugata polovinka ot sarchizeto mu prosto lipsvala. I togava stanalo chudo. Bog vidal vsichko i reshil da sloji krai i sabral dvete sarchiza. V nachaloto bilo trudno, sastoto te prosto ne si pasvali, no sled vreme se sleli v edno i tova chakdo dnes i taka stialo da bade savinagi. Biah ne samo trognata ot zialata istoria, a prosto omagiosana. I sa neia se setih, kogato sa parvi pat usetih onasi ogromna prasnota v sarzeto si. Mislia si che tasi prasnota idvashe ot fakta, che v tosi ujasen moment mama ne beshe do men i sa parvi pat triabvashe da se spravia s nesto napalno sama.Onova obarkano chustvo, koeto ne moga da opisha sapochna da ischesva leka po-leka, sled kato vinagi si povtariah che az sasto sam edno ot onesi spezialni deza, koito nosiat slanzeto v sebe si i dariavat lubov. Moje da svuchi glupavo, no sa edno dete e mnogo vajno da snae, che e nesto spezialno sa maika si.
3. Sto se otnasia do vatreshnoto mi chustvo, che nesto ne e nared imashe mnogo prichini, koito go porajdaha.
Parvo, nesnam sasto no kato malka imah postoianno edin i sasti san, stoia v edno bialo krevatche s reshetki i okolo men mnogo drugi bebeta i se kasam da reva, dokato doide edna lelia s biala pristilka i me vsema na raze. Samia san ne me obespokoi, a reakziata na vsichki okolo men. Kakvo li ne probvaha sa da spra da go sanuvam. Hodji, popove, lekari, dokato nakraia prosto gi lajesh che veche niama nisto podobno. Sega veche snam ot brat mi che tova sa spomeni ot doma. Nai strannoto obache e che sam osinovena na okolo 3-4 meseza, ne snam dali podobno nesto e vasmojno.
Vtoria faktor, beshe fakta, che vsichki v moeto semeistvo sa dosta murgavi, s cherni ochi i cherna kosa. Prilichat si bukvalno na zikancheta. Dnes snam che sa ot romanski proishod. A elate me vijte men, kato dete sas golemi morsko sini ochi, i pochti biala kosa na bukli. Koi ste ti poviarva che si dete na mama si. Nikoi.
Tretoto nesto beshe fakta,, che mama me e osinovila dosta kasno na okolo 39 godini, do posledno si misleh che tia prosto mi e baba. Daje se sabavliavah i vse i vikah maminke kato dete, sa da ne mi se podigravat v detskata che mama mi e tolkova darta.
No ste se obarna kam vsichki maiki, nastoiasti i badesti. Dezata sa v sastoianie da se spraviat s mnogoooooo nesta, stiga da usestat postoianno podkrepata i obichta, i odobrenieto na maika si. Greshki praviat absolutno vsichki hora, ne ochakvaite ot sebe si da ste perfektni, kakto i ot dezata si samo sa da otblasnete horskite klisheta. Vinagi ste ima siturazii v koito dezata sa prosto neponosimi, ili maikite ne uspiavat da sa absolutno spravedlivi. Samo ako mojete saberete sili i spodelte na dezata si istinata, ne gi ostaviaite sami v tosi moment. Mnogo e jestoko i tochno tova moje da gi nakara da se pochustvat pak isostaveni. Hubavo e ako saumeete ot rano s prikaski ili raskasi da gi podgotvite sa "tosi moment". Spored men vasrasta mejdu 8 i 10 e nai podhodiasta, v tosi period vraskata maika-dete veche e dostignala opredelen stadii na srialost i moje da isdarji na ispitanieto da ponese istinata. A sto se otnasia koia e maikata na deteto, kakto mi kasvaha vsichki stari hora na vremeto, bremennost ili rajdane maika ne praviat, a bessanni nosti i griji. Taka che gore glavata i smelost, saedno ste se spravite, sigurna sam.
USPEH
obicham vi ANi
predi da se vklucha v anketata iskam da se obarna kam Miraetta.
Zdr mila Miraetta,
Raskasa ti napravo me sakrushi. Chovek prosto ne moje da nameri pravilni dumi sa da iskage saprichastnosta si kam bolkata, koiato isvira ot vseki red. Sarzeto mi se svi na topka.Nai pravilnoto opredelenie, koeto bih ispolsvala e jestoko osakatiavane na nevinna detska dusha. Sajaliavam che ste bada kraina, no sa podobno otnoshenie niama niakakvo isvinenie. Tolkova sajaliavam che si isjiviala zelia tosi ad i ne moga dori i da si predstavia che vremeto, koeto e pred teb ste e dostatachno da islikuva ranite ti. No ste ti zitiram nesto, koeto moeto maiche vinagi mi kasvashe, kogato vsichki me naraniavaha "Ti i vsichki deza kato teb ste prateni ot Bog s edna mnogo spezialna misia, vie ogriavate sarzata ni s obich kato malki slanza i nisto ne moje da vi sakrushi, ti si vsesilna". Pojelavam ti mnogo kuraj i sila sanapred, i probvai kato men fokusirai se vinagi povechko varhu krasivite nesta v jivota ti.
A tvoiata istoria e mnogo podhodiashta sa vsichki onesi roditeli, koito ne sa uspeli da prevasmognat sobstvenite si travmi i se opitvat da se oblekchat kato prehvarliat zialata bolka varhu dezata si. Molia vi samislete se vinagi predvaritelno sa onesi trudni momenti, koito vi ochakvat s dezata vi, koito ne mogat ot nikoi da se predvidiat, no sled kato nastapiat povliiavat na zelia jivot na dezata vi. Dostatachno li ste ste silni, da poemete zialata tejest na sobstvenite si ramene. Obichta e nesto prekrasno, kogato e v ramkite na normalnoto, no kogato se priblijava kam krainost, ostava rani sa zial jivot.
A sega sa men i sa moiat raskas.
Kasvam se Ani i sam na 26 godini.
1. Rasbrah che sam osinovena, kogato biah na okolo 8-9 godini. Az v moeto semeistvo sam nai malkata ot vsichki parvi bratovchedi i kakto vsichki mi vikaha "bisernata kukla" ili "morska salsa" saradi neveroiatno sinite mi ochi, se podrasbira che biah i lubimkata. Vsichko tova vodeshe do vakta che vsichki moi bratovchedi s malko iskluchenie me nalagaha majkata i me nenavijdaha.
2. Parvata replika che sam osinovena mi beshe podhvarlena ot edna moia bratovchedka kato se skarahme. Togava biah na 8. No togava prosto ne mojeh da i poviarvam, sastoto ne mojeh da si predstavia kak moje tasi moia mama, deto tolkova obojavam i tia mene da ne e moiata. Vikah si lapeshka rabota, niama kak da si iskara iada, che si ismislia takiva istorii. Sa sajalenie obache kato stanah na 12 pri redovnoto mi rovene is dokumentite, koito mama vse taka uporito krieshe ot men, namerih onsi ujasen dokument ot rasvoda i s maja i, kadeto pisheshe "osinovenata dasteria ........ se prisajda na maikata". V tosi moment biah kato che li v bessasnanie. Dalgo vreme varviah no imah chustvoto che vsichko koeto se sluchvashe e san, sa sajalenie ot koito ne se sabudih. Mama nikoga ne nameri sili da mi kaje che tova e istinata, tia si misli che ako go napravi ste me narani ujasno mnogo. Satova i do den dneshen samo kasva:"ti si moeto dete, chuvash li kak sarzeto mi bie ot obich kam teb" Nesnam no ako pitate mene, moeto maiche mnogo hitro islese, sastoto imashe takiva argumenti, che prosto prieh fakta che tia ne me e rajdala kato ne tolkova ot snachenie. Viarno ne isreche nikoga istinata, no me podgotvi sa neia. Imam edin moi bratovched, sa koito mi raskasa che e osinoven i tam beshe golemia trik. Tia mi kasa che lelia mi bila s rasbito sarze, vse edno niakoi i e otkasnal ednata polovina, kakvoto i da pravela, kakvoto i da struvala nisto niamalo snachenie i ne ia radvalo. I taka mnogo godini dokato edin den se poiavilo edno momchenze, sasto s rasbito sarze, sastoto nesavisimo po kakvi prichini sobstvenata mu maika go otkasnala ot sebe si. I tai kato to bilo mnogo malko, tia otkasnala i edna chast ot sarchizeto mu. Koito i da se opitval da se griji sa nego, bebeto vse plachelo i bilo nestastno sastoto drugata polovinka ot sarchizeto mu prosto lipsvala. I togava stanalo chudo. Bog vidal vsichko i reshil da sloji krai i sabral dvete sarchiza. V nachaloto bilo trudno, sastoto te prosto ne si pasvali, no sled vreme se sleli v edno i tova chakdo dnes i taka stialo da bade savinagi. Biah ne samo trognata ot zialata istoria, a prosto omagiosana. I sa neia se setih, kogato sa parvi pat usetih onasi ogromna prasnota v sarzeto si. Mislia si che tasi prasnota idvashe ot fakta, che v tosi ujasen moment mama ne beshe do men i sa parvi pat triabvashe da se spravia s nesto napalno sama.Onova obarkano chustvo, koeto ne moga da opisha sapochna da ischesva leka po-leka, sled kato vinagi si povtariah che az sasto sam edno ot onesi spezialni deza, koito nosiat slanzeto v sebe si i dariavat lubov.
Moje da svuchi glupavo, no sa edno dete e mnogo vajno da snae, che e nesto spezialno sa maika si.3. Sto se otnasia do vatreshnoto mi chustvo, che nesto ne e nared imashe mnogo prichini, koito go porajdaha.
Parvo, nesnam sasto no kato malka imah postoianno edin i sasti san, stoia v edno bialo krevatche s reshetki i okolo men mnogo drugi bebeta i se kasam da reva, dokato doide edna lelia s biala pristilka i me vsema na raze. Samia san ne me obespokoi, a reakziata na vsichki okolo men. Kakvo li ne probvaha sa da spra da go sanuvam. Hodji, popove, lekari, dokato nakraia prosto gi lajesh che veche niama nisto podobno. Sega veche snam ot brat mi che tova sa spomeni ot doma. Nai strannoto obache e che sam osinovena na okolo 3-4 meseza, ne snam dali podobno nesto e vasmojno.
Vtoria faktor, beshe fakta, che vsichki v moeto semeistvo sa dosta murgavi, s cherni ochi i cherna kosa. Prilichat si bukvalno na zikancheta. Dnes snam che sa ot romanski proishod. A elate me vijte men, kato dete sas golemi morsko sini ochi, i pochti biala kosa na bukli. Koi ste ti poviarva che si dete na mama si. Nikoi.
Tretoto nesto beshe fakta,, che mama me e osinovila dosta kasno na okolo 39 godini, do posledno si misleh che tia prosto mi e baba. Daje se sabavliavah i vse i vikah maminke kato dete, sa da ne mi se podigravat v detskata che mama mi e tolkova darta.
No ste se obarna kam vsichki maiki, nastoiasti i badesti. Dezata sa v sastoianie da se spraviat s mnogoooooo nesta, stiga da usestat postoianno podkrepata i obichta, i odobrenieto na maika si. Greshki praviat absolutno vsichki hora, ne ochakvaite ot sebe si da ste perfektni, kakto i ot dezata si samo sa da otblasnete horskite klisheta. Vinagi ste ima siturazii v koito dezata sa prosto neponosimi, ili maikite ne uspiavat da sa absolutno spravedlivi. Samo ako mojete saberete sili i spodelte na dezata si istinata, ne gi ostaviaite sami v tosi moment. Mnogo e jestoko i tochno tova moje da gi nakara da se pochustvat pak isostaveni. Hubavo e ako saumeete ot rano s prikaski ili raskasi da gi podgotvite sa "tosi moment". Spored men vasrasta mejdu 8 i 10 e nai podhodiasta, v tosi period vraskata maika-dete veche e dostignala opredelen stadii na srialost i moje da isdarji na ispitanieto da ponese istinata. A sto se otnasia koia e maikata na deteto, kakto mi kasvaha vsichki stari hora na vremeto, bremennost ili rajdane maika ne praviat, a bessanni nosti i griji. Taka che gore glavata i smelost, saedno ste se spravite, sigurna sam.
USPEH
obicham vi ANi
Здравейте,
преди да се включа в анкетата искам да се обърна към Мираетта.
Здр мила Мираетта,
Разкаса ти направо ме съкруши. Човек просто не може да намери правилни думи са да искаге съпричастноста си към болката, която извира от всеки ред. Сърцето ми се сви на топка.Най правилното определение, което бих исполсвала е жестоко осакатяване на невинна детска душа. Съжалявам че ще бъда крайна, но са подобно отношение няма някакво извинение. Толкова съжалявам че си изживяла целия тоси ад и не мога дори и да си представя че времето, което е пред теб ще е достатъчно да изликува раните ти. Но ще ти цитирам нещо, което моето майче винаги ми късваше, когато всички ме нараняваха "Ти и всички деца като теб ще пратени от Бог с една много специална мисия, вие огрявате сърцата ни с обич като малки слънца и нищо не може да ви съкруши, ти си всесилна". Пожелавам ти много кураж и сила санапред, и пробвай като мен фокусирай се винаги повечко върху красивите неща в живота ти.
А твоята история е много подходяща са всички онеси родители, които не са успели да превасмогнат собствените си травми и се опитват да се облекчат като прехвърлят цялата болка върху децата си. Моля ви самислете се винаги предварително са онеси трудни моменти, които ви очакват с децата ви, които не могат от никoй да се предвидят, но след като настъпят повлияват на целия живот на децата ви. Достатъчно ли ще сте силни, да поемете цялата тежест на собствените си рамене. Обичта е нещо прекрасно, когато е в рамките на нормалното, но когато се приближава към крайност, остава рани са цял живот.
А сега са мен и са моят разкас.
Късвам се Ани и сам на 26 години.
1. Разбрах че съм осиновена, когато бях на около 8-9 години. Аз в моето семейство сам най малката от всички първи братовчеди и както всички ми викаха "бисерната кукла" или "морска салса" саради невероятно сините ми очи, се подрасбира че бях и любимката. Всичко това водеше до вакта че всички мои братовчеди с малко исклучение ме налагаха мъжката и ме ненавиждаха.
2. Първата реплика че съм осиновена ми беше подхвърлена от една моя братовчедка като се скарахме. Тогава бях на 8. Но тогава просто не можех да и повярвам, същото не можех да си представя как може таси моя мама, дето толкова обожавам и тя мене да не е моята. Виках си лапешка работа, няма как да си искъра яда, че си измисля такива истории. Sa sajalenie obache kato stanah na 12 pri redovnoto mi rovene is dokumentite, koito mama vse taka uporito krieshe ot men, namerih onsi ujasen dokument ot rasvoda i s maja i, kadeto pisheshe "осиновената дъщеря ........ се присажда на майката". В тоси момент бях като че ли в бесаснание. Дълго време вървях но имах чуството че всичко което се случваше е сан, са съжаление от които не се събудих. Мама никога не намери сили да ми каже че това е истината, тя си мисли че ако го направи сте ме нарани ужасно много. Сатова и до ден днешен само късва:"ти си моето дете, чуваш ли как сърцето ми бие от обич към теб" Неснам но ако питате мене, моето майче много хитро излесе, същото имаше такива аргументи, че просто приех факта че тя не ме е раждала като не толкова от сначение. Вярно не изрече никога истината, но ме подготви са нея. Имам един мой братовчед, са които ми разкаса че е осиновен и там беше големия трик. Тя ми каса че леля ми била с разбито сърце, все едно някои и е откъснал едната половина, каквото и да правела, каквото и да струвала нищо нямало сначение и не я радвало. И така много години докато един ден се появило едно момченце, също с разбито сърце, същото независимо по какви причини собствената му майка го откъснала от себе си. И тъй като то било много малко, тя откъснала и една част от сърцхизето му. Които и да се опитвал да се грижи са него, бебето все плачело и било нещастно същото другата половинка от сърцхизето му просто липсвала. И тогава станало чудо. Бог видал всичко и решил да сложи край и събрал двете сърцхижа. В началото било трудно, същото те просто не си пасвали, но след време се слели в едно и това чакдо днес и така щяло да бъде савинаги. Бях не само трогната от цялата история, а просто омагьосана. И са нея се сетих, когато са първи път усетих онаси огромна праснота в сърцето си. Мисля си че таси праснота идваше от факта, че в тоси ужасен момент мама не беше до мен и са първи път трябваше да се справя с нещо напълно сама.Онова объркано чуство, което не мога да опиша сапочна да изчесва лека по-лека, след като винаги си повтарях че аз също сам едно от онеси специални деца, които носят слънцето в себе си и даряват любов. Може да свучи глупаво, но са едно дете е много важно да снае, че е нещо специално са майка си.
3. Сто се отнася до вътрешното ми чуство, че нещо не е наред имаше много причини, които го пораждаха.
Първо, неснам също но като малка имах постоянно един и същи сан, стоя в едно бяло креватче с решетки и около мен много други бебета и се късам да рева, докато дойде една леля с бяла пристилка и ме всема на ръце. Самия сан не ме обеспокои, а реакцията на всички около мен. Какво ли не пробваха са да спра да го сънувам. Ходжи, попове, лекари, докато накрая просто ги лъжеш че вече няма нищо подобно. Сега вече знам от брат ми че това са спомени от дома. Най странното обаче е че съм осиновена на около 3-4 месеца, не знам дали подобно нещо е възможно.
Втория фактор, беше факта, че всички в моето семейство са доста мургави, с черни очи и черна коса. Приличат си буквално на зиканчета. Днес знам че са от романски проишод. А елате ме вижте мен, като дете със големи морско сини очи, и почти бяла коса на букли. Кой ще ти повярва че си дете на мама си. Никoй.
Третото нещо беше факта,, че мама ме е осиновила доста късно на около 39 години, до последно си мислех че тя просто ми е баба. Даже се сабавлявах и все и виках маминке като дете, са да не ми се подиграват в детската че мама ми е толкова дърта.
Но сте се обърна към всички майки, настоящи и бъдещи. Децата са в състояние да се справят с мнoгoооооо неща, стига да усещат постоянно подкрепата и обичта, и одобрението на майка си. Грешки правят абсолютно всички хора, не очаквайте от себе си да сте перфектни, както и от децата си само са да отблъснете хорските клишета. Винаги ще има ситуражии в които децата са просто непоносими, или майките не успяват да са абсолютно справедливи. Само ако можете съберете сили и споделте на децата си истината, не ги оставяйте сами в тоси момент. Много е жестоко и точно това може да ги накара да се почустват пак изоставени. Хубаво е ако съумеете от рано с прикаски или разкаси да ги подготвите са "тоси момент". Според мен възраста между 8 и 10 е най подходяща, в тоси период враската майка-дете вече е достигнала определен щадии на сриялост и може да издържи на изпитанието да понесе истината. А сто се отнася коя е майката на детето, както ми късваха всички стари хора на времето, бременност или раждане майка не правят, а бесанни нощи и грижи. Така че горе главата и смелост, саедно сте се справите, сигурна съм.
УСПЕХ
обичам ви АНи
преди да се включа в анкетата искам да се обърна към Мираетта.
Здр мила Мираетта,
Разкаса ти направо ме съкруши. Човек просто не може да намери правилни думи са да искаге съпричастноста си към болката, която извира от всеки ред. Сърцето ми се сви на топка.Най правилното определение, което бих исполсвала е жестоко осакатяване на невинна детска душа. Съжалявам че ще бъда крайна, но са подобно отношение няма някакво извинение. Толкова съжалявам че си изживяла целия тоси ад и не мога дори и да си представя че времето, което е пред теб ще е достатъчно да изликува раните ти. Но ще ти цитирам нещо, което моето майче винаги ми късваше, когато всички ме нараняваха "Ти и всички деца като теб ще пратени от Бог с една много специална мисия, вие огрявате сърцата ни с обич като малки слънца и нищо не може да ви съкруши, ти си всесилна". Пожелавам ти много кураж и сила санапред, и пробвай като мен фокусирай се винаги повечко върху красивите неща в живота ти.
А твоята история е много подходяща са всички онеси родители, които не са успели да превасмогнат собствените си травми и се опитват да се облекчат като прехвърлят цялата болка върху децата си. Моля ви самислете се винаги предварително са онеси трудни моменти, които ви очакват с децата ви, които не могат от никoй да се предвидят, но след като настъпят повлияват на целия живот на децата ви. Достатъчно ли ще сте силни, да поемете цялата тежест на собствените си рамене. Обичта е нещо прекрасно, когато е в рамките на нормалното, но когато се приближава към крайност, остава рани са цял живот.
А сега са мен и са моят разкас.
Късвам се Ани и сам на 26 години.
1. Разбрах че съм осиновена, когато бях на около 8-9 години. Аз в моето семейство сам най малката от всички първи братовчеди и както всички ми викаха "бисерната кукла" или "морска салса" саради невероятно сините ми очи, се подрасбира че бях и любимката. Всичко това водеше до вакта че всички мои братовчеди с малко исклучение ме налагаха мъжката и ме ненавиждаха.
2. Първата реплика че съм осиновена ми беше подхвърлена от една моя братовчедка като се скарахме. Тогава бях на 8. Но тогава просто не можех да и повярвам, същото не можех да си представя как може таси моя мама, дето толкова обожавам и тя мене да не е моята. Виках си лапешка работа, няма как да си искъра яда, че си измисля такива истории. Sa sajalenie obache kato stanah na 12 pri redovnoto mi rovene is dokumentite, koito mama vse taka uporito krieshe ot men, namerih onsi ujasen dokument ot rasvoda i s maja i, kadeto pisheshe "осиновената дъщеря ........ се присажда на майката". В тоси момент бях като че ли в бесаснание. Дълго време вървях но имах чуството че всичко което се случваше е сан, са съжаление от които не се събудих. Мама никога не намери сили да ми каже че това е истината, тя си мисли че ако го направи сте ме нарани ужасно много. Сатова и до ден днешен само късва:"ти си моето дете, чуваш ли как сърцето ми бие от обич към теб" Неснам но ако питате мене, моето майче много хитро излесе, същото имаше такива аргументи, че просто приех факта че тя не ме е раждала като не толкова от сначение. Вярно не изрече никога истината, но ме подготви са нея. Имам един мой братовчед, са които ми разкаса че е осиновен и там беше големия трик. Тя ми каса че леля ми била с разбито сърце, все едно някои и е откъснал едната половина, каквото и да правела, каквото и да струвала нищо нямало сначение и не я радвало. И така много години докато един ден се появило едно момченце, също с разбито сърце, същото независимо по какви причини собствената му майка го откъснала от себе си. И тъй като то било много малко, тя откъснала и една част от сърцхизето му. Които и да се опитвал да се грижи са него, бебето все плачело и било нещастно същото другата половинка от сърцхизето му просто липсвала. И тогава станало чудо. Бог видал всичко и решил да сложи край и събрал двете сърцхижа. В началото било трудно, същото те просто не си пасвали, но след време се слели в едно и това чакдо днес и така щяло да бъде савинаги. Бях не само трогната от цялата история, а просто омагьосана. И са нея се сетих, когато са първи път усетих онаси огромна праснота в сърцето си. Мисля си че таси праснота идваше от факта, че в тоси ужасен момент мама не беше до мен и са първи път трябваше да се справя с нещо напълно сама.Онова объркано чуство, което не мога да опиша сапочна да изчесва лека по-лека, след като винаги си повтарях че аз също сам едно от онеси специални деца, които носят слънцето в себе си и даряват любов. Може да свучи глупаво, но са едно дете е много важно да снае, че е нещо специално са майка си.
3. Сто се отнася до вътрешното ми чуство, че нещо не е наред имаше много причини, които го пораждаха.
Първо, неснам също но като малка имах постоянно един и същи сан, стоя в едно бяло креватче с решетки и около мен много други бебета и се късам да рева, докато дойде една леля с бяла пристилка и ме всема на ръце. Самия сан не ме обеспокои, а реакцията на всички около мен. Какво ли не пробваха са да спра да го сънувам. Ходжи, попове, лекари, докато накрая просто ги лъжеш че вече няма нищо подобно. Сега вече знам от брат ми че това са спомени от дома. Най странното обаче е че съм осиновена на около 3-4 месеца, не знам дали подобно нещо е възможно.
Втория фактор, беше факта, че всички в моето семейство са доста мургави, с черни очи и черна коса. Приличат си буквално на зиканчета. Днес знам че са от романски проишод. А елате ме вижте мен, като дете със големи морско сини очи, и почти бяла коса на букли. Кой ще ти повярва че си дете на мама си. Никoй.
Третото нещо беше факта,, че мама ме е осиновила доста късно на около 39 години, до последно си мислех че тя просто ми е баба. Даже се сабавлявах и все и виках маминке като дете, са да не ми се подиграват в детската че мама ми е толкова дърта.
Но сте се обърна към всички майки, настоящи и бъдещи. Децата са в състояние да се справят с мнoгoооооо неща, стига да усещат постоянно подкрепата и обичта, и одобрението на майка си. Грешки правят абсолютно всички хора, не очаквайте от себе си да сте перфектни, както и от децата си само са да отблъснете хорските клишета. Винаги ще има ситуражии в които децата са просто непоносими, или майките не успяват да са абсолютно справедливи. Само ако можете съберете сили и споделте на децата си истината, не ги оставяйте сами в тоси момент. Много е жестоко и точно това може да ги накара да се почустват пак изоставени. Хубаво е ако съумеете от рано с прикаски или разкаси да ги подготвите са "тоси момент". Според мен възраста между 8 и 10 е най подходяща, в тоси период враската майка-дете вече е достигнала определен щадии на сриялост и може да издържи на изпитанието да понесе истината. А сто се отнася коя е майката на детето, както ми късваха всички стари хора на времето, бременност или раждане майка не правят, а бесанни нощи и грижи. Така че горе главата и смелост, саедно сте се справите, сигурна съм.
УСПЕХ
обичам ви АНи
Мила Andy_,
Позволявам си да "преведа" криво ляво поста ти ,защото тук имаме негласното правило да пишем на кирилица от уважение един към друг ,а латиницата е доста затормозяваща за четене и най-малкото изморява очите.Така ,вярвам повече хора ще прочетат постинга ти
p.s. Добре дошла сред нас!
Аз лично прочетох два пъти написаното от теб и не можах да разбера някои неща.
Всички деца са просто деца-независимо от произхода им-дали е български или етнически.По-добре да не го коментираме ,защото този фактор няма абсолютно никакво значение.
Белите букли и сините очи не са критерий за красота.Има доста дечица ,които са мургави и също са невероятно красиви.Споменавам това ,защото ми направи впечатление ,че го натъртваш на няколко пъти.Не мисля ,че цвета на очите и косите има някакво значение-особено при осиновяването
Не мисля също ,че е трябвало да се срамуваш от възрастта на майка си.Тя много красиво ти е обяснила тайнството на осиновяването.Щастлива съм ,че разбираш ,че майките като твоята са велики жени.Съгласна съм с теб ,че с тяхна помощ децата като нас могат да преодолеят всичко.
Целувам те!
Бъди щастлива!
Позволявам си да "преведа" криво ляво поста ти ,защото тук имаме негласното правило да пишем на кирилица от уважение един към друг ,а латиницата е доста затормозяваща за четене и най-малкото изморява очите.Така ,вярвам повече хора ще прочетат постинга ти
p.s. Добре дошла сред нас!
Аз лично прочетох два пъти написаното от теб и не можах да разбера някои неща.
Всички деца са просто деца-независимо от произхода им-дали е български или етнически.По-добре да не го коментираме ,защото този фактор няма абсолютно никакво значение.
Белите букли и сините очи не са критерий за красота.Има доста дечица ,които са мургави и също са невероятно красиви.Споменавам това ,защото ми направи впечатление ,че го натъртваш на няколко пъти.Не мисля ,че цвета на очите и косите има някакво значение-особено при осиновяването
Не мисля също ,че е трябвало да се срамуваш от възрастта на майка си.Тя много красиво ти е обяснила тайнството на осиновяването.Щастлива съм ,че разбираш ,че майките като твоята са велики жени.Съгласна съм с теб ,че с тяхна помощ децата като нас могат да преодолеят всичко.
Целувам те!
Бъди щастлива!
zdraveiy Bianka,
Blagodaria ti sa otgovora. Radvam se che spomena tova sa kirilizata, no problema e che prosto niamam takava i ako imash predlojenie kak moje da si prevejdam napisanoto ot latiniza na kiriliza, bih se radvala, sastoto taka ili inache predpochitam kirilizata. Probvah na postata mi v abv, no kato che li tasi funktia a niama veche "Prevedi na kiriliza" Mnogo milo che si si napravil truda da prevedesh vsichko.Mersi
A sa vsichki koito s nesto ne sa na iasno pitaite spokoino. Vse pak se opitah da skasia istoriata si maximlno.
A sto se otnasia do dezata, az gi obojavam vsichkite, ne mislia che e neobhodimo postoianno da povtariame koi nesta sa vajni i koi ne. Mislia che v tova otnoshenie pone vsichki moje da sme edinnodus
Istoriata pokasva moiata gledna tochka kato dete, a edno dete vinagi iska da prilicha na mama. Mraseh kogato chuvah vsichki onesi laskatelstva sa koito tolkova nabliagah, sastoto te imenno me naraniavaha. Pres zialoto vreme priemah vsichko kato snak na "kolko si raslichna - snachi grosna. Nai krasiva se chustvah kogato niakoia sasedka mi kajeshe, ama kak miasash na maika si, to usmivkata, to mimikite. As togava se chustvah krasiva. Sega kato vasrasten chovek snam koe e bilo neobhodimo i koe ne, no edno dete prosto se sblaskva s chustvata si i to ne e v sastoianie da si kaje, niama sasto da se chustvash taka. Tochno v tosi moment vsiako dete ima nujda ot silna podkrepa i moje bi i ot silna argumentazia, sasto to niama smisal da se chustva taka.
Prastam ti zeluvki i do skoro
Blagodaria ti sa otgovora. Radvam se che spomena tova sa kirilizata, no problema e che prosto niamam takava i ako imash predlojenie kak moje da si prevejdam napisanoto ot latiniza na kiriliza, bih se radvala, sastoto taka ili inache predpochitam kirilizata. Probvah na postata mi v abv, no kato che li tasi funktia a niama veche "Prevedi na kiriliza" Mnogo milo che si si napravil truda da prevedesh vsichko.Mersi
A sa vsichki koito s nesto ne sa na iasno pitaite spokoino. Vse pak se opitah da skasia istoriata si maximlno.
A sto se otnasia do dezata, az gi obojavam vsichkite, ne mislia che e neobhodimo postoianno da povtariame koi nesta sa vajni i koi ne. Mislia che v tova otnoshenie pone vsichki moje da sme edinnodus
Istoriata pokasva moiata gledna tochka kato dete, a edno dete vinagi iska da prilicha na mama. Mraseh kogato chuvah vsichki onesi laskatelstva sa koito tolkova nabliagah, sastoto te imenno me naraniavaha. Pres zialoto vreme priemah vsichko kato snak na "kolko si raslichna - snachi grosna. Nai krasiva se chustvah kogato niakoia sasedka mi kajeshe, ama kak miasash na maika si, to usmivkata, to mimikite.
As togava se chustvah krasiva. Sega kato vasrasten chovek snam koe e bilo neobhodimo i koe ne, no edno dete prosto se sblaskva s chustvata si i to ne e v sastoianie da si kaje, niama sasto da se chustvash taka. Tochno v tosi moment vsiako dete ima nujda ot silna podkrepa i moje bi i ot silna argumentazia, sasto to niama smisal da se chustva taka.Prastam ti zeluvki i do skoro
Привет отново ,мила,
За кирилицата-ако нямаш ,можеш да си инсталираш flex type-програмата е много лесна и можеш да я дръпнеш отвсякъде.Има и друг вариант-когато пишеш в темите ,отгоре ,където са бутончетата "начало" ,"помощ" ,"търсене" и така нататък има едно синьо бутонче с надпис "EN".
Това е кредор и натискайки бутончето излизат още два символа-червен и жълт.Избираш червеното с надис "ВР" и автоматично преминаваш на бг фонетична.
Ако нещо не ти е ясно ,ако искаш се регистрирай и ще ти обясня подробно на лични
Радвам се ,че сподели твоята история ,тя е не-по малко ценна от нашите ,своите чувства като дете и тези като зрял човек.Както аз сама писах ,че четох историята ти и някои неща наистина-не ги разбрах.
С последния ти пост схванах първоначалния ти замисъл и се радвам ,че ми уточни тези неща ,защото не обичам да чета между редовете ,а държа да вниквам във всяка една история ,написана тук.
Целувам те и аз
За кирилицата-ако нямаш ,можеш да си инсталираш flex type-програмата е много лесна и можеш да я дръпнеш отвсякъде.Има и друг вариант-когато пишеш в темите ,отгоре ,където са бутончетата "начало" ,"помощ" ,"търсене" и така нататък има едно синьо бутонче с надпис "EN".
Това е кредор и натискайки бутончето излизат още два символа-червен и жълт.Избираш червеното с надис "ВР" и автоматично преминаваш на бг фонетична.
Ако нещо не ти е ясно ,ако искаш се регистрирай и ще ти обясня подробно на лични
Радвам се ,че сподели твоята история ,тя е не-по малко ценна от нашите
,своите чувства като дете и тези като зрял човек.Както аз сама писах ,че четох историята ти и някои неща наистина-не ги разбрах.С последния ти пост схванах първоначалния ти замисъл и се радвам ,че ми уточни тези неща ,защото не обичам да чета между редовете ,а държа да вниквам във всяка една история ,написана тук.
Целувам те и аз
Наистина, искам да потвърдя част от казаното от Анди.
Знаете (или пък не), но ние с дъщеря ми сме много различни визуално. Тя е матова, екзотична, с тъмна коса и очи. Аз съм светла и бяла като англосаксонка. От друга страна пък, майка ми е матова, с тъмна коса и толкова светли очи, че изтръпваш като я видиш.
И аз исках да приличам на майка ми, че и днес не бих отказала... но моето някак не съм го живяла така.
Докато Ирина, при цялото й знание, че не е родена от мен и откъде идва, все питаше, защо ми е жълта косата, защо съм бяла, защо тя е "черна"... Искаше да е като мен, независимо, че все й обяснявах колко е красива и колко аз искам да съм като нея.
Затова, един ден, хванах и се боядисах. Тъмнокестенява. Да си приличаме.
Мислех, че ще се зарадва...
Тя ме погледа, погледа... измънка едно: ами дааа... хубава си...ама... искам да си като преди!
Оттогава няма подобни желания. Поне за сега. Освен това, си приличаме по други неща, повече от обичайното. Например, едно от най-странните неща, които учудват лично мен са абсолютно идентичните "букви" М, които и двете имаме на дланите си. Не се среща така често.
Честно казано, много странно се чувствам, когато видя себе си в нея. Жестовете ми, мимиките, думите, навиците... Хем ми е забавно, хем ми е мило, хем ми се доплаква. Защото знам, че някъде има жена, която е другото отражение на Ирина, но аз много дълго, няма да мога да й предложа тази друга част от същността й... кой знае, някой ден...
Знаете (или пък не), но ние с дъщеря ми сме много различни визуално. Тя е матова, екзотична, с тъмна коса и очи. Аз съм светла и бяла като англосаксонка. От друга страна пък, майка ми е матова, с тъмна коса и толкова светли очи, че изтръпваш като я видиш.
И аз исках да приличам на майка ми, че и днес не бих отказала...
но моето някак не съм го живяла така.Докато Ирина, при цялото й знание, че не е родена от мен и откъде идва, все питаше, защо ми е жълта косата, защо съм бяла, защо тя е "черна"... Искаше да е като мен, независимо, че все й обяснявах колко е красива и колко аз искам да съм като нея.
Затова, един ден, хванах и се боядисах. Тъмнокестенява. Да си приличаме.
Мислех, че ще се зарадва...
Тя ме погледа, погледа... измънка едно: ами дааа... хубава си...ама... искам да си като преди!
Оттогава няма подобни желания. Поне за сега. Освен това, си приличаме по други неща, повече от обичайното. Например, едно от най-странните неща, които учудват лично мен са абсолютно идентичните "букви" М, които и двете имаме на дланите си. Не се среща така често.
Честно казано, много странно се чувствам, когато видя себе си в нея. Жестовете ми, мимиките, думите, навиците... Хем ми е забавно, хем ми е мило, хем ми се доплаква. Защото знам, че някъде има жена, която е другото отражение на Ирина, но аз много дълго, няма да мога да й предложа тази друга част от същността й... кой знае, някой ден...
Здравейте на всиьки,
Реших да ви споделя За едно прекрасно събитие в живота ми. След като редовно влиЗам в тоЗи форум, и успях да иЗлея някои ьуства които ми се бяха насъбрали, събрах сили и Заговорих мама. Условието ми беше "Мамо днес Ще бъдем откровенни, напълно откровенни" Не вярвах ье Ще имам успех, но както понякога се полуьава, ьовек се иЗненадва. Не мога да ви опиша колко емоционално беше всиько, наи веье За мен.
Успях всиько да си кажа, даже и За неЩа , които дори не предполагах. Бях толкова уьудена, когато мама каЗа "Мило мое слъньице, наистина много ти се насъбра, не Знам как просто успяваш да намериш сили да се пребориш с всиько. АЗ не исках допълнително да те товаря и с моята съдба. Но времето доиде да раЗберец всиько." Поплакахме си доста, май и ни беше нужно. Неиният най голям страх е да не се наложи да мина по нейният път, ЗаЩото най голямата и меьта е аЗ да си имам собствени деьица. ТоЗи неин страх го раЗбирам донякъде (може би това е онова нейно най свидно желание от миналото ). Но тоьно това не можеш винаги да си го иЗбереш, слуьва се това, което се слуьва. И след тоЗи наш раЗговор съм сигурна в едно, първиьна болка няма (лиьно мое мнение), има неиЗкаЗани страхове и съмнения. Има родители, които правят грешки и има деца, които теЗи грешки ги нараняват и понякога им остават травми За цял живот. И най веье има един народ, който все оЩе има ужасни предраЗсъдъци и който винаги успява да Засегне някои от нас (родители и деца) с думи не на място. Именно по таЗи приьина все оЩе има много хора които не смеят да раЗкрият истината. Именно по таЗи приьина има оЩе хора, които не смеят да поемат единственият път, които им остава към тяхното Щастие. НеЗависимо по кой път ьовек се сдобива с това Щастие, най важното е какво се опитваме да направим За нашите деца.
А всиьки вие мами просто сте несравними.
И аЗ един ден це се радвам да се присъединя към вас с моите слъньица.
Пожелавам на деьицата ви прекрасно бъдеЩе с много шансове и надежда.
Бъдете Здрави и все така да ни радвате (с прекрасните снимьици имам предвид)
Реших да ви споделя За едно прекрасно събитие в живота ми. След като редовно влиЗам в тоЗи форум, и успях да иЗлея някои ьуства които ми се бяха насъбрали, събрах сили и Заговорих мама. Условието ми беше "Мамо днес Ще бъдем откровенни, напълно откровенни" Не вярвах ье Ще имам успех, но както понякога се полуьава, ьовек се иЗненадва. Не мога да ви опиша колко емоционално беше всиько, наи веье За мен.
Успях всиько да си кажа, даже и За неЩа , които дори не предполагах. Бях толкова уьудена, когато мама каЗа "Мило мое слъньице, наистина много ти се насъбра, не Знам как просто успяваш да намериш сили да се пребориш с всиько. АЗ не исках допълнително да те товаря и с моята съдба. Но времето доиде да раЗберец всиько." Поплакахме си доста, май и ни беше нужно. Неиният най голям страх е да не се наложи да мина по нейният път, ЗаЩото най голямата и меьта е аЗ да си имам собствени деьица. ТоЗи неин страх го раЗбирам донякъде (може би това е онова нейно най свидно желание от миналото ). Но тоьно това не можеш винаги да си го иЗбереш, слуьва се това, което се слуьва. И след тоЗи наш раЗговор съм сигурна в едно, първиьна болка няма (лиьно мое мнение), има неиЗкаЗани страхове и съмнения. Има родители, които правят грешки и има деца, които теЗи грешки ги нараняват и понякога им остават травми За цял живот. И най веье има един народ, който все оЩе има ужасни предраЗсъдъци и който винаги успява да Засегне някои от нас (родители и деца) с думи не на място. Именно по таЗи приьина все оЩе има много хора които не смеят да раЗкрият истината. Именно по таЗи приьина има оЩе хора, които не смеят да поемат единственият път, които им остава към тяхното Щастие. НеЗависимо по кой път ьовек се сдобива с това Щастие, най важното е какво се опитваме да направим За нашите деца. А всиьки вие мами просто сте несравними.
И аЗ един ден це се радвам да се присъединя към вас с моите слъньица.
Пожелавам на деьицата ви прекрасно бъдеЩе с много шансове и надежда.
Бъдете Здрави и все така да ни радвате (с прекрасните снимьици имам предвид)
Неиният най голям страх е да не се наложи да мина по нейният път, ЗаЩото най голямата и меьта е аЗ да си имам собствени деьица. ТоЗи неин страх го раЗбирам донякъде (може би това е онова нейно най свидно желание от миналото ). Но тоьно това не можеш винаги да си го иЗбереш, слуьва се това, което се слуьва.
). Но тоьно това не можеш винаги да си го иЗбереш, слуьва се това, което се слуьва. Чудесно е, че сте уловили този миг така и сте се разкрили една пред друга.
Но като жена и вече родител, аз разбирам майка ти. Нормално е да искаш детето ти да не страда, а най-лесно се разбира страданието, което вече си преживял.
Майка ти не знае какво е да си осиновен, но знае какво е да страдаш от невъзможността да имаш дете. Затова мечтае да не ти се налага да го изпиташ, без да си дава сметка, че ти си имаш вече твоите болки.
Наскоро ми попадна специализиран текст, в който се говореше именно за това. Често ние родителите, осиновили децата си, загърбваме собствената си болка от миналото, с мисълта, че тя не е достатъчно голяма и уважителна на фона на болката на нашите деца. С това, ние поставяме една несъзнателна дистанция между нас и тях.
Понякога дори, тъй като осиновяването е акт, който води след себе си доста сложни ситуации, непривични за семейства, в които е налична биологична връзка между дете и родител, ние често изпитваме колебания в качествата си на родители и не е изключено да стигнем до извода, че заслужено сме наказани с бездетие...
Не знам колко осиновители могат да потвърдят това, но аз си признавам, че съм го мислела.
Странното е, че точно по този начин, опитвайки се да спестим на децата си всяка болка и тежест, премълчавайки собствените ни болки, ние без да искаме правим така, че разграничаваме биологично и осиновено дете.
Разбира се, за всяко нещо си има време и подходяща възраст. Но това, което ме е учудвало е, че вместо тези лични нелеки истории да ни сближават, често ни отдалечават едни от други.
Моя приятелка, няма проблем да каже на дъщеря си, че се чувства зле физически или емоционално. Говори с нея като с голям човек за всичко. Докато аз, уж, се опитвам да подготвя детето ми за външния свят, но старателно крия всяко едно мое неразположение, независимо от какво естество е и колко е голямо...
В стремежа ни да сме перфектни, нещо, което никой "нормален" родител не би си поставил за самоцел, ние неволно изолираме децата си от външния свят, от действителността, от възможността да бъдат наранени по свой начин, изобщо - да живеят нормално живота си, както всички останали. Или както казва Дефи - да направят своите си грешки.
С всичките си налични крайници - за. Точно така е, както пише ДарЗаМен. Поне за мен също е така.
Преди няколко дни, обзета точно от подобни мисли, написах в една друга тема, че за мен, един от основните уроци, който имаме да усвояваме, според мен е:
осиновените деца - че заслужават да бъдат обичани
осиновителите - че заслужаваме да обичаме (което също хич не е лесно)
Цитат
Понякога дори, тъй като осиновяването е акт, който води след себе си доста сложни ситуации, непривични за семейства, в които е налична биологична връзка между дете и родител, ние често изпитваме колебания в качествата си на родители и не е изключено да стигнем до извода, че заслужено сме наказани с бездетие...
Преди няколко дни, обзета точно от подобни мисли, написах в една друга тема, че за мен, един от основните уроци, който имаме да усвояваме, според мен е:
осиновените деца - че заслужават да бъдат обичани
осиновителите - че заслужаваме да обичаме (което също хич не е лесно)
Странното е, че точно по този начин, опитвайки се да спестим на децата си всяка болка и тежест, премълчавайки собствените ни болки, ние без да искаме правим така, че разграничаваме биологично и осиновено дете.
Разбира се, за всяко нещо си има време и подходяща възраст. Но това, което ме е учудвало е, че вместо тези лични нелеки истории да ни сближават, често ни отдалечават едни от други.
Разбира се, за всяко нещо си има време и подходяща възраст. Но това, което ме е учудвало е, че вместо тези лични нелеки истории да ни сближават, често ни отдалечават едни от други.
Дар, наистина много често сякаш различните болки отдалечават... Защото се изисква много осъзнатост, много зрялост и може би най-вече способност и желание да излезеш извън собствената си болка, да я надскочиш, да разбереш, че има и други болки, които болят по различен начин от твоята. И понеже няма как да очакваме от детето да надскочи болката си, защото то дори не знае как да я преживее, ние, родителите сме тези, които трябва да тръгнем към него. Затова съм ти казвала, че болката на родителя е не двойна, а тройна, четворна - защото ти си майката, ти си тази, която трябва да намериш сили да удържаш на само собствените си болки, но да намериш място в сърцето си да приютиш и болките на дъщеря ти...
Tea, това е така, но докато детето е малко.
Разбира се, че е извън всякаква нормалност да обяснявам на пет годишно дете за болката на бездетието или за поредния спонтанен аборт...
Но с времето, когато децата ни вече не са деца, макар за нас да остават винаги такива, може би е по-честно и по-редно да им покажем и нашият човешки облик. Хора сме, не сме свръх същества. Това може да премахне доста прегради.
Хрумна ми една особена аналогия. Дълги години мислех, че майка ми не обича сладко. Едва, когато ние тримата пораснахме, я видях да яде шоколад и с учудване й казах: Брей, ти навремето не вкусваше, а сега какво ти стана?!
А тя ме погледна някак кротко и ми каза: Винаги съм обичала сладко, но гледах да има за вас...
Така понякога, ние децата, макар и пораснали, задълбаваме в собствените си преживявания и оставаме невиждащи за тези на най-близките ни, а това не може да сближава.
Защото и от двете страни имаме хора, с техните си слабости и егоцентризми.
Да си родител е трудно, а да си родител на дете, което често те приема като враг (макар и подсъзнателно) е още по-трудно.
Разбира се, че е извън всякаква нормалност да обяснявам на пет годишно дете за болката на бездетието или за поредния спонтанен аборт...
Но с времето, когато децата ни вече не са деца, макар за нас да остават винаги такива, може би е по-честно и по-редно да им покажем и нашият човешки облик. Хора сме, не сме свръх същества. Това може да премахне доста прегради.
Хрумна ми една особена аналогия. Дълги години мислех, че майка ми не обича сладко. Едва, когато ние тримата пораснахме, я видях да яде шоколад и с учудване й казах: Брей, ти навремето не вкусваше, а сега какво ти стана?!
А тя ме погледна някак кротко и ми каза: Винаги съм обичала сладко, но гледах да има за вас...
Така понякога, ние децата, макар и пораснали, задълбаваме в собствените си преживявания и оставаме невиждащи за тези на най-близките ни, а това не може да сближава.
Защото и от двете страни имаме хора, с техните си слабости и егоцентризми.
Да си родител е трудно, а да си родител на дете, което често те приема като враг (макар и подсъзнателно) е още по-трудно.
"Tea, това е така, но докато детето е малко.
Разбира се, че е извън всякаква нормалност да обяснявам на пет годишно дете за болката на бездетието или за поредния спонтанен аборт...
Но с времето, когато децата ни вече не са деца, макар за нас да остават винаги такива, може би е по-честно и по-редно да им покажем и нашият човешки облик. Хора сме, не сме свръх същества. Това може да премахне доста прегради.
Разбира се, че е извън всякаква нормалност да обяснявам на пет годишно дете за болката на бездетието или за поредния спонтанен аборт...
Но с времето, когато децата ни вече не са деца, макар за нас да остават винаги такива, може би е по-честно и по-редно да им покажем и нашият човешки облик. Хора сме, не сме свръх същества. Това може да премахне доста прегради.
Напълно съм съгласна с теб и с Теа съЩо. АЗ лиьно съм на мнението, ье майките които доста са страдали съЩо имат право да си иЗкажат какво им е било и мисля, ье моята маика е успяла да улуьи подходяЩия момент. Веье съм на 26 год. и съм преусмислила всиько, което ми се е слуьило и успявам сама да се боря със трудностите, пред които в момента съм иЗправена. Така ье и успявам да приема и болката на майка си беЗ това иЗлишно да ме иЗмъьва (от което тя все се бои). При мен таЗи истина събужда въЗхиЩение и даже ми дава сили, сега когато вървя по нейният труден път. Но сега не съм сама, а двете сме Заедно, две жени, които имат една обЩа болка. ТаЗи подкрепа ми дари кураж и сила , ЗаЩото имам някой до себе си, който напълно ме раЗбира. Само се надявам майка ми да не иЗживява моята болка, отново като собствена, а да успее да раЗбере, ье аЗ Ще се справя, та нали тя е до мен. И това е напълно достатъьно.
"Много ьесто е достатъьно, ье маиката е до детето си, когато то се сблъсква с каквито и да е трудности. Децата много ьесто успяват да намерят собствени реьения и сили За да се преборят с каквото и да е. Просто всяко дете си има собствен ритъм в тоЗи процес. И когато успеят това ги дарява с огромно доверие във себе си и един ден с онова сигурно ьуство "АЗ це се справя все някак си сама". Това е едно от най важните каьества са всеки ьовек по пътя му към самостоятелноста. " Цитат от книгата, която ьета "Страха прави децата силни"
Така ье мили мами, надявам се да сте раЗбрали наи важното в моето послание. Наи важното За децата ви е това, което те веье полуьават, а именно подкрепата ви и блиЗоста ви в процеса на осъЗнаване и преодоляване на тяхната душевна болка. И съм сигурна ье един ден и те тоьно като мен Ще успеят, ЗаЩото вие сте толкова невероятни, колкото и моята мама. Вие сте дар в нашият живот, както и ние във вашият, ето това е най обЩото помежду ни.
прекланям се пред силата ви и смелоста ви
Хубаво е,че все по-вече от нас споделят тука!
Аз искам да ви кажа какъв смс получих от Ваня , в деня ,когато е гледала по БТВ филма за Могилино, тя както знаете учи в Троян /за тези ,които незнаят...осиновена на почти 6 години,знае ,че е осиновена,говорим си за това,споделяме си всичко с нея,приличаме си/ та получавам следният смс-Мамо,благодаря ви,че ви има,че сте ме осиновили!Много ви обичам!.......така ви предавам нейните вътрешни усещания като осиновено дете
снимката е от рожденният ден на Ваня...кръстницата и,аз и малкият
DarZaMen по същият начин Ваня все ми заделя от цялото печено пиле крилцата, и другите такива кокалести места ....понеже нали съм ги обичала,един ден баща и се разсмя и и каза,че ги обичам...за да има от хубавато месце на пилето за другите
Аз искам да ви кажа какъв смс получих от Ваня , в деня ,когато е гледала по БТВ филма за Могилино, тя както знаете учи в Троян /за тези ,които незнаят...осиновена на почти 6 години,знае ,че е осиновена,говорим си за това,споделяме си всичко с нея,приличаме си/ та получавам следният смс-Мамо,благодаря ви,че ви има,че сте ме осиновили!Много ви обичам!.......така ви предавам нейните вътрешни усещания като осиновено дете
снимката е от рожденният ден на Ваня...кръстницата и,аз и малкият DarZaMen
по същият начин Ваня все ми заделя от цялото печено пиле крилцата, и другите такива кокалести места ....понеже нали съм ги обичала,един ден баща и се разсмя и и каза,че ги обичам...за да има от хубавато месце на пилето за другите
И аз, и мъжът ми, сме имали предчувствие, че сме осиновени. Аз от 3 клас ровех за документи, втъпреки че визуално приличам малко на осиновителите си. Той е видял, че акта му за раждане е от 1977 г., а е роден през 1977 г. и оттам нещо му е проблеснало. никой не си е позволявал да ни каже, че сме осиновени.
Здравейте искам да ви разкажа моята история, значи осиновена съм от дом в Габрово.когато са ме осиновили сам била 9 месеца тогава башта ми е бил на50г. а майка ми на 40г. разликата им е големичка.както и да е като малка нямах никакви проблеми ,живеех си кротко и мирно да отбележа израснах в много бедно семейство ,майка ми даже нямаше основно образувание.Баща ми имаше средно,общо взето само баща ми ми помагаше в уроците.намериха се и( доброжелатели ) които ми казаха че съм осиновена,мъкар че аз подозирах тъй като Баща ми беше с сини очи,той почина аМайка ми е с зелени тя още е жива.за Майка ми беше по важно да им помагам в работата ,от колкото да уча караше ме да ходя я на лозето ,или на нивата да копая царевица най вече на бостана .Вечно ми намираше работа ,не пропускаше да ме обиди вечно ибях крива за нещо,от както разбрах че съм осиновена попитах я и тя ми каза истената не спря да ме тормози.Незнам как е търпяла до тогава.пребиваше ме от бой-Баща ми нямаше думата пред нея,каквото каже тя това ставаше.ЧЕСТНО КАЗАНО НАПРАВО СИ БЕШЕ ГЕСТАПО.Никой не я харесваше в селото винаги я отбягваха ееимаше си някоя друга приятелка същите като нея.Щом почине някой в селото тя е първа писта не само това но влачеше и мене,даже идваше в училище да ме вземе като обясняваше на учителите че еди кой си починал и трябва да ме заведе .Иаз нали живея на село ,и ям доматите сколите първа писта съм заедно с нея.може да ви се стори странно но поедно време си мислехче им е нешто като хоби,тя така и инък не ходеше на работа.Само Баща ми,но пък за сметка на това обича да плете, и имах най хубавите блузки.завърших основното и отидох да уча в Габрово ,ех какъв късмет поотървах се малко от мъки.завърших итам икъде мислите отидох ами пак на село каза че трябва да работя за да им давам пари където мее отгледала като пак не пропускаше да ме,обижда кой знай коя мее родила сигорно била курва,пък може дае и циганка,заочи да била заплакала,къде вземала дете.Нямате представа колко ми беше тежко. мечтаех да се умъжа и да се махна от нея -а исках да уча но тя не дава кой ще им копа лозето и всякакви други екстри.Работих си аз запознах се седно момче и реших да се омъжа,не ми направи сватба няма пари Свекърът и Свекърва ми не искаха дая виждат,отидох да живея при мъжът ми в Враца след като забременях той се пропи много не излизаше с часове от кръчмата започнаха скандали той беше мамин син и аз го напуснах,естествено отидох при маминка на село.тя се срамуваше от мен че съм бременна и къде мислите ме изпрати ИЗПРАТИМЕ В СЪЩИЯТ ДОМ ОТ КОЙТО МЕ ОСИНОВИЛА ОСТАНАХ ТАМ 5 МЕСЕЦА ДОКЪТО РОДИХ,ДЕТЕТО БЕЗ ИЗОБЩО ДА ДОЙДЕ ДА МЕ ВИДИ.щеше ми се да избягам ама къде,като влезнах в домът ми вземаха дрехите дадоха ми един пенйоар,и под ключ няма мърдане с една линейка ме караха на консултация и обратно.понякога ми идваше да се хвърля от последният етаж,беше ми много тежко че ме прати обратно в този дом от който ме осиновила,крадях насестрите от яденето заштото понякога бях много гладна там ме хранеха но понякога ми се искаше повечко.на 4 или5 етж бяха малките деца и аз винаги,ходех да си играя стях ,моличките те бяха свикнали да виждат хора само сбели престилки като ме видяха мен започнаха да ми викат всички заедно МАМО МАМО.КАТО ГИ ГЛЕДАХ КАК ГИ БИЯТ ТИЯ ТАМ ЛЕЛИЧКИзаштото то имаше сестри но и помоштен персонал,връзваха ги в леглата за да не стават,ох какво ли не видях вечно ходеха по пижами 5 месеца бях там само веднъж ги облякоха ,и им обуха обувки защото бяха дошли от тук някакви главни,не си спомням кои бяха,те милите трябваше да кажат по някои ред за добре дошли на гостите,те ништо не казаха а си гледаха краката заштото никога не бяха виждали обувки.и така малко се отплеснах сподробности след като родих естествено си тръгнах,сама от болницата щеше ми се и на мен някой да ми подари цветя но не.РОДИХ МОМИЧЕ КРЪСТИХ Я ПЕТЯ до тук добре ама няма да седя само в болницата трябва да си ходя какво ште правя подписах декларация,че я оставям за отглеждане за един месец и те мия вземаха заведоха я обратно в домът сърцето ми се скъса.отидох си аз разбрах че мъжът ми ме е търсил но тя не му е казала каде сам други пък му казали че сам се оженила ,абе селска работа .пропуснах да кажа че като ме видя Майками ми каза ААА КОПЕЛЕТО СИ ИДВА.разделих се смажътми, не исках да го виждам повече до ден днешън не познава дъщеряси. вземах си детето и започнах да я отглеждам сама естествено при маминка родителите ми свикнаха снея даже МАЙКАМИ ЗАПОЧНА МНОГО ДАЯ ОБИЧА. не след дълго дойдох тук в София Майками имаше вуйна на Дондуков и тя ме запозна с сегашният ми съпруг, той е арабин ,но по ценичен човек не съм срещала.Първите години се държеше добре но после започна да ме бие изневерява караници тормоз от всякаде Често ме наричаКОПЕЛЕ НЯМАШ МАЙКА ПРИ НАС ВАРАБСКИЯТ СВЯТ ТАКИВА КАТО ТЕБ НОСЯТ НЕЩАСТИЕ .Имам две момиченца от него,общо 3 дъщери които много обичам .на18гна11г ина 3г.исползвах момента че мъжът ми спи и реших че вече е време и аз да напиша нещо.ОТ ВСЕ СЪРЦЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ КОИТО ГО ПРОЧЕТЪТ.въпреки всички трудности през които сам преминала аз продължавам да мисля че един ден и на мойта улица ще изгрее слънце
Здравей Yahin!Темата тук има друга идея, но явно си се свързала с обръщението в нея. Има една съседна тема: "Осиновени, нека кажем нещата такива, каквито са!". В нея осиновените деца(вече пораснали като теб), споделят своите чувства и се подкрепят! Може би тя ще бъде добро пространство за изстрадалата ти душа!? Но ако ти е било необходимо място, в което да вентилираш мислите и сърцето си от натрупалите се огорчения, добре е, че си го направила вече! Формулировката на темите цели и по-лесна ориентация на списващите тук, а не преследва само определено развитие!
Напоследък във форума се докоснах до злоупотреби-със самоличност, с истории. Това ме направи леко подозрителна и недоверчива! Не знам, доколко е истина, това което споделяш? Не че не може да се случи на някого. Народът ни има израз: "Каквото ме е залюляло, това и ще ме погребе!"...
За себе си решавам, че по-добре е да се предоверя на някого, отколкото да гласувам недоверие на човек, който изпитва реална потребност от подкрепа и доверие!
Скачвам се с надеждата ти:
и ти пожелавам да се превърне в реалност!
Напоследък във форума се докоснах до злоупотреби-със самоличност, с истории. Това ме направи леко подозрителна и недоверчива! Не знам, доколко е истина, това което споделяш? Не че не може да се случи на някого. Народът ни има израз: "Каквото ме е залюляло, това и ще ме погребе!"...
За себе си решавам, че по-добре е да се предоверя на някого, отколкото да гласувам недоверие на човек, който изпитва реална потребност от подкрепа и доверие!
Скачвам се с надеждата ти:
...въпреки всички трудности през които сам преминала аз продължавам да мисля че един ден и на мойта улица ще изгрее слънце
и ти пожелавам да се превърне в реалност!
ОБРЪЩЕНИЕТО МИ Е КЪМ Venecias .Миличко УВЕРЯВЯМ ТЕ ЧЕ ВСИЧКО КОЕТО САМ ПИСАЛА Е САМАТА ИСТЕНА ИМА И ПО ФРАПИРАЩИ НЕЩА НО СЪМ ГИ СПЕСТИЛА. ТОЛКОВА СЕ БЕШЕ САБРАЛО ВМЕН ЧЕ ИСКАХ ДА ГО СПОДЕЛЯ.ЗНАМ ЧЕ ЗА НЯКОЙ ЩЕ МУ Е ТРУДНО ДА ПОВЯРВА НО СИ ЕСАМАТА ИСТЕНА.ИМАМ СИЛНА ВОЛЯ И НАЙ ВАЖНОТО ИМАМ НЕ ВЕРОЯТНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР.МОЖЕБИ ТО МЕ КРЕПИ.
yahin,
много ме натъжи историята на живота ти, както силно ме впечатли позитивизма и оптимизма ти въпреки преживяното.
Искрено ти пожелавам да се променят нещата при теб и да намериш своето щастие, своя безметежен и безоблачен път. Дано срещнеш добър и свестен мъж, какъвто заслужаваш.Бъди внимателна в преценката си и не вярвай така сляпо в мъжете и добронамереноста им.
много ме натъжи историята на живота ти, както силно ме впечатли позитивизма и оптимизма ти въпреки преживяното.
Искрено ти пожелавам да се променят нещата при теб и да намериш своето щастие, своя безметежен и безоблачен път. Дано срещнеш добър и свестен мъж, какъвто заслужаваш.Бъди внимателна в преценката си и не вярвай така сляпо в мъжете и добронамереноста им.
след като родих естествено си тръгнах,сама от болницата щеше ми се и на мен някой да ми подари цветя но не.
Покъртително!
Как не се намери някой да подари поне едно цвете на жената?
В родилните домове винаги има цветя.
zukini , ти що не вземеш да си намериш по-интересни занимания, в които може и да звучиш по-адекватно?
Ай спри се вече, че аз, дето съм от търпеливите, като те чета и...
, ти що не вземеш да си намериш по-интересни занимания, в които може и да звучиш по-адекватно? Ай спри се вече, че аз, дето съм от търпеливите, като те чета и...
Звуча неадекватно защото съм се възмутил от безхаберието на лекари и сестри да подарят на родилка едно цвете?
Последно на хормонално нестабилните ще обясня кое ми е интересно.
Последно на хормонално нестабилните ще обясня кое ми е интересно.
Пффф, каза ли нещо или така ми се стори? Моите хормони са си в ред. Ако ти имаш проблеми...ами лекувай се бе, душа! Че те и мъжките хормони въртят номера, да знаеш.
Аз съм до тук, че съм от по-простичките явно и не мога да вдяна скрития дълбок замисъл на посланията ти!
И все пак
че съм от по-простичките явно и не мога да вдяна скрития дълбок замисъл на посланията ти!
Не само в форума но и навсякъде ще звучиш по-адекватно ако не коментираш неща които не "вдяваш"
зукини, що не пишеш в "хайд парк", че ми се гледа перушинена буря? 
Не пиша там защото пернатите не ме интересуват.
Не пиша там защото пернатите не ме интересуват.
Как не се усеща човек, че е нежелан и не е на мястото си!
Не ти е тук мястото, според мен. Омърсяваш и оскверняваш.
Не ти е тук мястото, според мен. Омърсяваш и оскверняваш.
Прочетох всичко тук и направо се изумих! Никога не съм допускала, че има деца, които са осиновени само, защото родителите им са избивали комплекси.Мислех, че човек осиновява преди всичко, за да дари любов на детето, което взема. Зная, че хората са различни и съдбите им също, но да осиновиш дете, което после ще наричаш "копеле" това нещо не мога да го вдяна. Ми кой те е карал да го вземаш?! Е, слава Богу аз не съм попаднала в такова семейство! Имах най-прекрасното детство на света... поради това, че бях много болнава не ходех на градина, а ме гледаха наши близки. Всеки ден се разхождахме из града, ходехме на излети в гората, наблюдавахме бръмбарчетата и всякакъв вид гадинки как живеят, запознах се с видовете дървета и храсти още преди да тръгна на училище. Всеки ден ми четяха книжки и ми пееха песни. Толкова много ме обичаха всички, че понякога се задушавах от това. Правех поразии, за да ме напляска мама, защото някак си не беше естествено комшийчето да го бият за щяло и нещяло, а мен да ми правят само забележка. Имам едни натрапчиви спомени от ранното си детство - ужасявах се да остана сама в стаята. Дори и да спях, исках мама да е там. Тя ми даваше сигурност. Децата помнят от много ранна детска възраст, аз помня дома, креватчетата, жените с белите престилки и другите деца, много смътно, но помня, както и един сън, който се повтаряше, че падам по едни стълби и си удрям главата и струпани хора над мен с бели престилки... Дали е било истина-кой да ти каже, но научих,че съм осиновена от "добри и загрижени хора" още в първи клас, затова смятам, че трябва да се каже на детето, когато възникне въпроса, а не да се лъже или заобикаля тази тема. Когато попитах мама, тя ме излъга, а татко не, затова го обожавах, а загубих доверието си в нея. Простих и за лъжата, разбирам я, но ...и не съвсем. С това, че ме излъга тя ми показа тогава, че не ми вярва и вместо да ме привърже към себе си, тя ме отблъсна и разочарова. Разочарованието ми беше в началото много силно после постепенно отслабна и на негово място се загнезди една горчивина до преди 10 години, когато тя реши да ми каже и ми сподели защо е излъгала. Да, осиновените знаят подсъзнателно,че са осиновени, но това не бива да се превръща в трагедия и избиване на комплекси, а в сила за посрещане на трудностите и отстояване на себе си!
За жалост наистина има хора, саможиви, егоисти и неспособни на любов към друг, освен собствената си особа, които осиновяват само за да бъдат като другите, да не се разминават от общоприетото и те да си имат едно дете, което за тях е като вещ. Не само че избиват комплексите си върху него, имат го за длъжник и роб до гроб, увреждат и без това крехката му психика. Дано социалните да са по-прозорливи и да не допускат тази ужасна и непоправима грешка- да даряват подобни хора с възможността да станат родители-мъчители.
сори за спама...
Мери, права си естествено, обаче аз не съм особено окуражена от нивото на психолозите в РДСП. Направо се чудя възможно ли е Теа да е такова изключение... Вчера имахме проверка. Дойде жената, която ни наблюдава - ами тя самата има нужда от помощ... много съжалявам, че говоря така. Първо вика, второ се смее в странни моменти, без особена причина. Никола еееей такива очи ококори.
Питах я за някакви неща, исках съвет - на почти всички въпроси получих отговор "Не се притеснявайте - ще го израсте" . Кое ще израсте, не можах да разбера
П.С
Кажи какво прави абитуриентката
Мери, права си естествено, обаче аз не съм особено окуражена от нивото на психолозите в РДСП. Направо се чудя възможно ли е Теа да е такова изключение... Вчера имахме проверка. Дойде жената, която ни наблюдава - ами тя самата има нужда от помощ... много съжалявам, че говоря така. Първо вика, второ се смее в странни моменти, без особена причина. Никола еееей такива очи ококори
. Питах я за някакви неща, исках съвет - на почти всички въпроси получих отговор "Не се притеснявайте - ще го израсте" . Кое ще израсте, не можах да разбера
П.С
Кажи какво прави абитуриентката
Здравейте и от мен,едно пораснало осиновено и после разсиновено дете.Да има и такъв термин.Ето накратко и моята история.Разбрах,че съм осиновена когато бях на 18год.Доста след като майка ми (осиновителката)беше починала и баща ми себеше оженил за друга.Постепенно се появиха проблемите-исках да излизам на детска дискотека с приятели и имах гадже(лекар вярно с 10г по-голям).Има ли нужда да казвам,че втората му жена нарочно влизаше в конфликт с мен и ме дразнеше.Един ден срещнах баща ми на стълбите и той ми даде едни документи и продължи нагоре.Аз останах и се зачетох.Това беше призовка за дело за разсиновяване,което значеше автоматично че съм осиновена.Така разбрах.Благодарение на една моя учителка си намерих адвокат и работа и успях да завърша училище.Делото приключи отдавна и аз съм разсиновена.Чудя се как може изобщо да има такъв закон.И каква е тази държава,която му е дала дете,а после не му потърси отговорност за това че се отказва от мен.А впрочем аз вещ ли съм та да може да си играе така с мен.Вече всичко е минало.Но вътре дълбоко в мен раната ще боли винаги.Благодаря че ме изслушахте. и се извинявам чеви занимавам с моите проблеми.
Възмутена съм!!!!Не бях чувала такова нещо до сега,наистина!нещо ми звучи познато, нещо ми понамирисва ... момичета, внимавайте ...
искрено ми се ще да се само плод на болния ми мнителен мозък и да не съм права, най-вече заради вашата добросърдечност! е, то ще се чуе.
искрено ми се ще да се само плод на болния ми мнителен мозък и да не съм права, най-вече заради вашата добросърдечност! е, то ще се чуе.
Не знам какъв е проблема според теб.Аз исках просто да разкажа моята история.И на мене не ми харесва,но това е истината.Ти ако не вярваш съжелявам.Не мога да те убедя.Очаквах че ще има и такива мнения.
На всички благодаря за сърдечното посрещане .
molq pomognete mi kak da namerq biologi4nata si maika kajete mi kak moga da q namerq neznam kakvo trqbva da napravq za da q namerq...
1 прочети тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=304613.0;all
2.ако имаш въпроси питай осиновените- те имат житейския опит и компетенции за много въпроси, касаещи осиновените деца (вече си имат и свой подфорум):
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=75.0
3.Аз си мисля, че е възможно да се окаже полезно да погледнеш и дадеш обява и на:
http://www.baoo-bg.org
Чувствам те много тревожна!? Сякаш наскоро си научила за осиновяването ти!? Ако 93 е годината на раждането ти със сигурност не ти е лесно да съчетаеш информацията (за това, че някъде има жена, която ти е дала живота) и сложните задачи, които поставя пред теб периодът ти на възрастово израстване и идентификация…
Аз ти предлагам да поостанеш тук, да почетеш, да споделиш каквото и колкото искаш и току виж откриеш необходимите ти пътеки..
Здравейте!
А на мен ми се случи друго.Бях на 13 години и чаках на опашка за хляб.Случайно чух две баби да си говорят:
Това на Спаска голямата дъщеря ли е ?Я колко е пораснала....
Нещо ме жегна сърцето...,че съм на Спаска ,на Спаска съм ама как така съм голямата като Спаска има една дъщеря....?!?
Запознавах се с едно момче...баща му беше на черешата и береше череши...
Светльо казва ...Татко запознай се с Юлияна ....тя ми е новата приятелка...бащата поглежда към мен и казва...Здравей!...Приятно ми е ...Как сте в къщи ,майка ти ,сестра ти ,баща ти ...добре ли са ...Майка ти да знаеш откога не съм я виждал...
Друг случай:
Абе казват ,човек с човек си прилича ...ама вчера не си ли купихте тази блуза от моят магазин?Госпожо...мен вчера ме е нямало изобщо в този град........Ами сестра имате ли ....сигурно тя е била.
Казвали ли са ви ,че имате двойничка...?!?Често пътува в градският транспорт ...а пък аз съм физионимистка?!?......много е дълго за обяснение но ...ще копи пейстна а пък може да се срещнем,защото двете сме опасно близо и ...ако се сблъскаме случайно на улицата ...изненадата ще е голяма.Може ли да ми помогнете да открия сестра си от първият брак на майка ми ...инфото ми е точно на 1005 ,но не знам дали не са и сменили дати в акта за раждане?!?
"Търся сестра си -родена е на 29 декември 1972г в село Ветрен област Пазарджишка.Тя се е казвала Йорданка Николаева Начева и е оставена за осиновяване от общата ни майка Спаска Йорданова НАЧЕВА/от моя баща носи фамилията Николова/ на 12 февруари 1973г.в дом за деца "Методи Шатъров" град Пазарджик.Осиновена е от семейство в което мъжа е бил адвокат и се е казвал Тодор.Преди 2 години пътувах на стоп и шофьора се обърна към мен и каза "Здравей Мария".Аз се стъписах ,защото се казвам Юлияна ,а той се шашна ,че съм имала двойничка ,която се казва Мария и живее в Брацигово или ПЕЩЕРА /НЕ ПОМНЯ .ЗАЩОТО БЯХ ШАШНАТА/Била адвокат.След този случай много хора на пътя ме срещат и се чудят , а някой директно пак си казват "Оо Мария".Аз съм философ по образование и енапълно възможно въпросната Мария да не е никаква двойничка а да сме сестри.Помогнете ми да я открия.Нека добавя , че на 4 декември 2006 година в дома на свекър ми и свекърва ми е дошла жена на видима възраст 35 години и е питала за мен .Питала е свекър ми общи работи ,които той не знае ,но живо се е интересувала от мен.Не е пожелала да остави телефон ,защото казала ,че такива работи не се вършат по телефона и желае да се видим лично и най-накрая казала ,че е моя позната от Пещера.Аз не познавам никого от Пещера и до този момент в този град бях стъпала само веднъж.Друга жена пак на около 35 години е ходила в родното село на майка ми и пак е разпитвала определени неща един роднина на майка ми ,но се опасявам ,че той вместо да я насочи я е объркал повече/умишлено разбира се ,защото откакто знам ,той винаги се опитва да ме насочи в грешна посока/."
А на мен ми се случи друго.Бях на 13 години и чаках на опашка за хляб.Случайно чух две баби да си говорят:
Това на Спаска голямата дъщеря ли е ?Я колко е пораснала....
Нещо ме жегна сърцето...,че съм на Спаска ,на Спаска съм ама как така съм голямата като Спаска има една дъщеря....?!?
Запознавах се с едно момче...баща му беше на черешата и береше череши...
Светльо казва ...Татко запознай се с Юлияна ....тя ми е новата приятелка...бащата поглежда към мен и казва...Здравей!...Приятно ми е ...Как сте в къщи ,майка ти ,сестра ти ,баща ти ...добре ли са ...Майка ти да знаеш откога не съм я виждал...
Друг случай:
Абе казват ,човек с човек си прилича ...ама вчера не си ли купихте тази блуза от моят магазин?Госпожо...мен вчера ме е нямало изобщо в този град....
....Ами сестра имате ли ....сигурно тя е била.Казвали ли са ви ,че имате двойничка...?!?Често пътува в градският транспорт ...а пък аз съм физионимистка?!?......много е дълго за обяснение но ...ще копи пейстна а пък може да се срещнем,защото двете сме опасно близо и ...ако се сблъскаме случайно на улицата ...изненадата ще е голяма.Може ли да ми помогнете да открия сестра си от първият брак на майка ми ...инфото ми е точно на 1005 ,но не знам дали не са и сменили дати в акта за раждане?!?
"Търся сестра си -родена е на 29 декември 1972г в село Ветрен област Пазарджишка.Тя се е казвала Йорданка Николаева Начева и е оставена за осиновяване от общата ни майка Спаска Йорданова НАЧЕВА/от моя баща носи фамилията Николова/ на 12 февруари 1973г.в дом за деца "Методи Шатъров" град Пазарджик.Осиновена е от семейство в което мъжа е бил адвокат и се е казвал Тодор.Преди 2 години пътувах на стоп и шофьора се обърна към мен и каза "Здравей Мария".Аз се стъписах ,защото се казвам Юлияна ,а той се шашна ,че съм имала двойничка ,която се казва Мария и живее в Брацигово или ПЕЩЕРА /НЕ ПОМНЯ .ЗАЩОТО БЯХ ШАШНАТА/Била адвокат.След този случай много хора на пътя ме срещат и се чудят , а някой директно пак си казват "Оо Мария".Аз съм философ по образование и енапълно възможно въпросната Мария да не е никаква двойничка а да сме сестри.Помогнете ми да я открия.Нека добавя , че на 4 декември 2006 година в дома на свекър ми и свекърва ми е дошла жена на видима възраст 35 години и е питала за мен .Питала е свекър ми общи работи ,които той не знае ,но живо се е интересувала от мен.Не е пожелала да остави телефон ,защото казала ,че такива работи не се вършат по телефона и желае да се видим лично и най-накрая казала ,че е моя позната от Пещера.Аз не познавам никого от Пещера и до този момент в този град бях стъпала само веднъж.Друга жена пак на около 35 години е ходила в родното село на майка ми и пак е разпитвала определени неща един роднина на майка ми ,но се опасявам ,че той вместо да я насочи я е объркал повече/умишлено разбира се ,защото откакто знам ,той винаги се опитва да ме насочи в грешна посока/."
Здравейте и аз ще споделя моята история .Когато бях малка много се съмнявах че съм осиновена а и във квартала бях дочула че е така което още повече ме наведе на мисълта че е истина . Бях намерила документ на майка ми със моята дата на раждане само че с други имена т.е. както съм се казвала , тогава попитах майка ми и тя каза че са си правили шега с леля ми .Но истината излезе на яве миналата година и то по най гадният начин когато бях бременна. Моята мила вуйна реши да ми каже с обяснението че си мислела че го знам , ами да ви кажа стана ми лошо и една седмица не бях се оправила какво ли не ми мина през главата .Но съм много щастлива че осиновителката ми ме е отгледала и е дала всичко от себе си, за да стане човек от мен и въпреки това че всичките ми роднини не са ми кръвни аз много се радвам че са те.Не бих търсила истинските ми родители но ще ми е интересно да ги видя отстрани .
Обичам майка си и не бих я заменила за нищо на света
.Но истината излезе на яве миналата година и то по най гадният начин когато бях бременна. Моята мила вуйна реши да ми каже с обяснението че си мислела че го знам , ами да ви кажа стана ми лошо и една седмица не бях се оправила какво ли не ми мина през главата .Но съм много щастлива че осиновителката ми ме е отгледала и е дала всичко от себе си, за да стане човек от мен и въпреки това че всичките ми роднини не са ми кръвни аз много се радвам че са те.Не бих търсила истинските ми родители но ще ми е интересно да ги видя отстрани .Обичам майка си и не бих я заменила за нищо на света
Аз сега 6те жи кажа моята гледна точка по въпроса.
Започвам с малко предистория за да си направите изводи.
До 1-2 клас маика ми бе6е наи хубавият 4овек в живота ми.
С течение на годините започна да ми управлявя животя след което започнах да не я харесвам.След о6те определено време вече не можех да я понасям и се изнесох на кавартира.За цялото време през което не съм бил в къщи тя не ми се е обадила един път да ме пита дали имам нужда от нещо а ми се обажда само да ме нарежда защо сам пиел с приятелите ми иа не сам и давал паари.
Започвам с малко предистория за да си направите изводи.
До 1-2 клас маика ми бе6е наи хубавият 4овек в живота ми.
С течение на годините започна да ми управлявя животя след което започнах да не я харесвам.След о6те определено време вече не можех да я понасям и се изнесох на кавартира.За цялото време през което не съм бил в къщи тя не ми се е обадила един път да ме пита дали имам нужда от нещо а ми се обажда само да ме нарежда защо сам пиел с приятелите ми иа не сам и давал паари.
gsi racer има много недоизказани неща. Той само споделя едно разочорование.И може би няма да иска повече да споделя, защото веднага го осъждаме и нападаме. Да се опитаме да погледнем чрез неговите очи.На каква възраст си gsi racer ?Искаш ли нещо да кажеш или вече не отваряш тази страница?
......искаше ми се и още нещо да напиша ,но не смея.....
......искаше ми се и още нещо да напиша ,но не смея.....
искам да кажа че разбрах че съм осиновена още като малка .. казах на майка ми но тя каза че това са глупости и че не е вярно но аз го знаех .тогава бях на 9 или 10 сега съм на 16 и още не съм говорила за това 
.. и не мога да говоря все някога ще поговоря с нея но.. а и на скоро ми казаха , че майка ми [ биологичната е била проститудка ] а баща ми бил в затвора други ми кааха че майка ми е умярала по време на раждането .. ае ззн кво да правяя . понякога не виждам смисъла да се живее.. 
нзз какво да правяя.. 
с си мисля ,че няма по зле от мен човек.. нзз..
.. и не мога да говоря все някога ще поговоря с нея но.. а и на скоро ми казаха , че майка ми [ биологичната е била проститудка ] а баща ми бил в затвора други ми кааха че майка ми е умярала по време на раждането .. ае ззн кво да правяя . понякога не виждам смисъла да се живее.. нзз какво да правяя.. с си мисля ,че няма по зле от мен човек.. нзз.. ае ззн кво да правяя . понякога не виждам смисъла да се живее.. нзз какво да правяя.. с си мисля ,че няма по зле от мен човек.. нзз..
нзз какво да правяя.. с си мисля ,че няма по зле от мен човек.. нзз.. Здравеи мила,
толкова добре те раЗбирам и мога да усетя болката ти. Колко историики и аз съм ьувала За жената която ме е родила. На 16 се ьуствах толкова Загубена и не можех да открия себе си. Много търпение ми беше нужно да преусмисля всиько и много време беше необходимо докато болката понамаля. Има толкова прекрасни неща За които си Заслужава да се живее, огледаи се и се концентрираи силно върху тях, те ще те водят напред. Ако имаш нужда да поговориш с някои, съм насреща
пращам ти много положителна енергия
кураж
искам да кажа че разбрах че съм осиновена още като малка .. казах на майка ми но тя каза че това са глупости и че не е вярно но аз го знаех .тогава бях на 9 или 10 сега съм на 16 и още не съм говорила за това .. и не мога да говоря все някога ще поговоря с нея но.. а и на скоро ми казаха , че майка ми [ биологичната е била проститудка ] а баща ми бил в затвора други ми кааха че майка ми е умярала по време на раждането .. ае ззн кво да правяя . понякога не виждам смисъла да се живее.. нзз какво да правяя.. с си мисля ,че няма по зле от мен човек.. нзз..
.. и не мога да говоря все някога ще поговоря с нея но.. а и на скоро ми казаха , че майка ми [ биологичната е била проститудка ] а баща ми бил в затвора други ми кааха че майка ми е умярала по време на раждането .. ае ззн кво да правяя . понякога не виждам смисъла да се живее.. нзз какво да правяя.. с си мисля ,че няма по зле от мен човек.. нзз.. Мило момиче,
Сега излизам по работа и затова ще съм кратка, но като те прочетох и не мога да обърна гръб и да оставя за после.
Всички сме си мислили, че няма смисъл да се живее и че от нас нищо не става
.И то по коренно различен начин от въросите за смисъла на живота, които вълнуват всички хора. Затова ако искаш да си изплачеш ужаса пред някого, който е далеч от темата, най-вероятно ще те залеле с примети как и с него било така.
Майка ти измисля най-ужасни истории за био-родителите от страх да не тръгнеш да ги търсиш и тя да не те загуби.
Това е измислила жената като средство да има контрол и сигурност, това и говори.
Био-родителите ти може да са и по-зле от проститутка и затворник, може и да са по-добре, никой не знае.
Фактът, че тя така категорично го обяввява, ме навежда на мисълта, че е малковероятно да са именно такива, а в нейните представи това е най-противните образи за момента от това, което е гледала по телевизията или по шарените вестници.
Не ти е никак леко, но повярвай ми, Съдбата е и милостива -оцеляваме и с времето малко по малко започваме да намираме пристан за душата.
Много
Можеш да се справиш !
!Мога да се справя,
Здравей отново,
Моля те, имай предвид две задължителни неща:
1) Покажи и показвай на майка си, че държиш на нея, уважаваш я, почиташ я, незаменима е за теб. Прави го нееднократно, а постоянно. И наистина я уважавай и почитай. Дай и да разбере, че каквото и да се разкрие за биологичната ти майка, само жената, която те е осиновила, ти е майка и за теб е незаменима и мястото и в сърцето ти е само и завинаги нейно. Не е клише. Съвсем искрено го казвам. Какво тя си мисли няма как да знам. И тя има своите страхове и емоции, може и да греши, но ти винаги се обръщай с добро към нея. Чети книги, нямам предвид 'Уинкс" и комикси
. Пиши тук, но без имена и подробности.2) Не се доверявай на непознати. Не ходи никъде и с никого без родителите ти да знаят къде и с кого си.
Малка си. Уязвима си поради болката си. Възможно е някой да злоупотреби с теб, най-малкото да те лъже и разкарва насам-натам.
Имаш време да порастнеш, намери си нещо, което да ти харесва, някакво занимание. Това много помага като ти стане непоносимо и ти се струва, че си виновна, ненужна и все грешиш.
Засега не търси нищо и никого, дай си почивка, погрижи се за себе си, всяко нещо с времето си.
Какво те влече? Какво правиш с удоволствие ?
Миличка moga_da_se_sprawq_ ,
разбира се че можеш и ще се справиш, няма място за толкова крайни мисли.Приеми нещата от реалната им страна-каквато и да е била БМ, тя те е изоставила, направила е своя избор, но те е родила с късмет, защото са те избрали, отгледали и дали цялата си обич най-прекрасните мама и тате на света.Това са те за теб, хората дали ти всичко, което имат и най-вече любовта си.Това е най-важното, че си намерила любящо семейство и хубав живот, а не си останала благодарение на БМ в някой дом, където да загубиш насилствено девствеността си на 12 години и да те докарат до там, че наистина краят на живота да ти се вижда най-лесният край на мъките ти.
Успокой майка си, накарай я да разбере, че не би я заменила, че тя е за теб единствената и незаменимата майка, че питаш за другата просто, защото във всеки от нас е заложено желанието да знае истината за произхода и корените си.Когато тя се успокои и разбере, че има любовта ти и не разпитваш, защото смяташ да гониш дивото и да я зарежеш, тогава ще намери сили да ти разкаже това, което знае за зората на твоя живот и биологичните ти създатели.
Горе главата.Желая ти успех, щастие и душевно спокойствие.
разбира се че можеш и ще се справиш, няма място за толкова крайни мисли.Приеми нещата от реалната им страна-каквато и да е била БМ, тя те е изоставила, направила е своя избор, но те е родила с късмет, защото са те избрали, отгледали и дали цялата си обич най-прекрасните мама и тате на света.Това са те за теб, хората дали ти всичко, което имат и най-вече любовта си.Това е най-важното, че си намерила любящо семейство и хубав живот, а не си останала благодарение на БМ в някой дом, където да загубиш насилствено девствеността си на 12 години и да те докарат до там, че наистина краят на живота да ти се вижда най-лесният край на мъките ти.
Успокой майка си, накарай я да разбере, че не би я заменила, че тя е за теб единствената и незаменимата майка, че питаш за другата просто, защото във всеки от нас е заложено желанието да знае истината за произхода и корените си.Когато тя се успокои и разбере, че има любовта ти и не разпитваш, защото смяташ да гониш дивото и да я зарежеш, тогава ще намери сили да ти разкаже това, което знае за зората на твоя живот и биологичните ти създатели.
Горе главата.Желая ти успех, щастие и душевно спокойствие.
Препоръчани теми