- Публикувана: 16 юли 2007, 02:47 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 00:18 ч.
КЪМ ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА: вътрешни усещания, детски фантазии,интуитивни прозрения...
Zdraveite,
predi da se vklucha v anketata iskam da se obarna kam Miraetta.
Zdr mila Miraetta,
Raskasa ti napravo me sakrushi. Chovek prosto ne moje da nameri pravilni dumi sa da iskage saprichastnosta si kam bolkata, koiato isvira ot vseki red. Sarzeto mi se svi na topka.Nai pravilnoto opredelenie, koeto bih ispolsvala e jestoko osakatiavane na nevinna detska dusha. Sajaliavam che ste bada kraina, no sa podobno otnoshenie niama niakakvo isvinenie. Tolkova sajaliavam che si isjiviala zelia tosi ad i ne moga dori i da si predstavia che vremeto, koeto e pred teb ste e dostatachno da islikuva ranite ti. No ste ti zitiram nesto, koeto moeto maiche vinagi mi kasvashe, kogato vsichki me naraniavaha "Ti i vsichki deza kato teb ste prateni ot Bog s edna mnogo spezialna misia, vie ogriavate sarzata ni s obich kato malki slanza i nisto ne moje da vi sakrushi, ti si vsesilna". Pojelavam ti mnogo kuraj i sila sanapred, i probvai kato men fokusirai se vinagi povechko varhu krasivite nesta v jivota ti.
A tvoiata istoria e mnogo podhodiashta sa vsichki onesi roditeli, koito ne sa uspeli da prevasmognat sobstvenite si travmi i se opitvat da se oblekchat kato prehvarliat zialata bolka varhu dezata si. Molia vi samislete se vinagi predvaritelno sa onesi trudni momenti, koito vi ochakvat s dezata vi, koito ne mogat ot nikoi da se predvidiat, no sled kato nastapiat povliiavat na zelia jivot na dezata vi. Dostatachno li ste ste silni, da poemete zialata tejest na sobstvenite si ramene. Obichta e nesto prekrasno, kogato e v ramkite na normalnoto, no kogato se priblijava kam krainost, ostava rani sa zial jivot.
A sega sa men i sa moiat raskas.
Kasvam se Ani i sam na 26 godini.
1. Rasbrah che sam osinovena, kogato biah na okolo 8-9 godini. Az v moeto semeistvo sam nai malkata ot vsichki parvi bratovchedi i kakto vsichki mi vikaha "bisernata kukla" ili "morska salsa" saradi neveroiatno sinite mi ochi, se podrasbira che biah i lubimkata. Vsichko tova vodeshe do vakta che vsichki moi bratovchedi s malko iskluchenie me nalagaha majkata i me nenavijdaha.
2. Parvata replika che sam osinovena mi beshe podhvarlena ot edna moia bratovchedka kato se skarahme. Togava biah na 8. No togava prosto ne mojeh da i poviarvam, sastoto ne mojeh da si predstavia kak moje tasi moia mama, deto tolkova obojavam i tia mene da ne e moiata. Vikah si lapeshka rabota, niama kak da si iskara iada, che si ismislia takiva istorii. Sa sajalenie obache kato stanah na 12 pri redovnoto mi rovene is dokumentite, koito mama vse taka uporito krieshe ot men, namerih onsi ujasen dokument ot rasvoda i s maja i, kadeto pisheshe "osinovenata dasteria ........ se prisajda na maikata". V tosi moment biah kato che li v bessasnanie. Dalgo vreme varviah no imah chustvoto che vsichko koeto se sluchvashe e san, sa sajalenie ot koito ne se sabudih. Mama nikoga ne nameri sili da mi kaje che tova e istinata, tia si misli che ako go napravi ste me narani ujasno mnogo. Satova i do den dneshen samo kasva:"ti si moeto dete, chuvash li kak sarzeto mi bie ot obich kam teb" Nesnam no ako pitate mene, moeto maiche mnogo hitro islese, sastoto imashe takiva argumenti, che prosto prieh fakta che tia ne me e rajdala kato ne tolkova ot snachenie. Viarno ne isreche nikoga istinata, no me podgotvi sa neia. Imam edin moi bratovched, sa koito mi raskasa che e osinoven i tam beshe golemia trik. Tia mi kasa che lelia mi bila s rasbito sarze, vse edno niakoi i e otkasnal ednata polovina, kakvoto i da pravela, kakvoto i da struvala nisto niamalo snachenie i ne ia radvalo. I taka mnogo godini dokato edin den se poiavilo edno momchenze, sasto s rasbito sarze, sastoto nesavisimo po kakvi prichini sobstvenata mu maika go otkasnala ot sebe si. I tai kato to bilo mnogo malko, tia otkasnala i edna chast ot sarchizeto mu. Koito i da se opitval da se griji sa nego, bebeto vse plachelo i bilo nestastno sastoto drugata polovinka ot sarchizeto mu prosto lipsvala. I togava stanalo chudo. Bog vidal vsichko i reshil da sloji krai i sabral dvete sarchiza. V nachaloto bilo trudno, sastoto te prosto ne si pasvali, no sled vreme se sleli v edno i tova chakdo dnes i taka stialo da bade savinagi. Biah ne samo trognata ot zialata istoria, a prosto omagiosana. I sa neia se setih, kogato sa parvi pat usetih onasi ogromna prasnota v sarzeto si. Mislia si che tasi prasnota idvashe ot fakta, che v tosi ujasen moment mama ne beshe do men i sa parvi pat triabvashe da se spravia s nesto napalno sama.Onova obarkano chustvo, koeto ne moga da opisha sapochna da ischesva leka po-leka, sled kato vinagi si povtariah che az sasto sam edno ot onesi spezialni deza, koito nosiat slanzeto v sebe si i dariavat lubov.
Moje da svuchi glupavo, no sa edno dete e mnogo vajno da snae, che e nesto spezialno sa maika si.
3. Sto se otnasia do vatreshnoto mi chustvo, che nesto ne e nared imashe mnogo prichini, koito go porajdaha.
Parvo, nesnam sasto no kato malka imah postoianno edin i sasti san, stoia v edno bialo krevatche s reshetki i okolo men mnogo drugi bebeta i se kasam da reva, dokato doide edna lelia s biala pristilka i me vsema na raze. Samia san ne me obespokoi, a reakziata na vsichki okolo men. Kakvo li ne probvaha sa da spra da go sanuvam. Hodji, popove, lekari, dokato nakraia prosto gi lajesh che veche niama nisto podobno. Sega veche snam ot brat mi che tova sa spomeni ot doma. Nai strannoto obache e che sam osinovena na okolo 3-4 meseza, ne snam dali podobno nesto e vasmojno.
Vtoria faktor, beshe fakta, che vsichki v moeto semeistvo sa dosta murgavi, s cherni ochi i cherna kosa. Prilichat si bukvalno na zikancheta. Dnes snam che sa ot romanski proishod. A elate me vijte men, kato dete sas golemi morsko sini ochi, i pochti biala kosa na bukli. Koi ste ti poviarva che si dete na mama si. Nikoi.
Tretoto nesto beshe fakta,, che mama me e osinovila dosta kasno na okolo 39 godini, do posledno si misleh che tia prosto mi e baba. Daje se sabavliavah i vse i vikah maminke kato dete, sa da ne mi se podigravat v detskata che mama mi e tolkova darta.
No ste se obarna kam vsichki maiki, nastoiasti i badesti. Dezata sa v sastoianie da se spraviat s mnogoooooo nesta, stiga da usestat postoianno podkrepata i obichta, i odobrenieto na maika si. Greshki praviat absolutno vsichki hora, ne ochakvaite ot sebe si da ste perfektni, kakto i ot dezata si samo sa da otblasnete horskite klisheta. Vinagi ste ima siturazii v koito dezata sa prosto neponosimi, ili maikite ne uspiavat da sa absolutno spravedlivi. Samo ako mojete saberete sili i spodelte na dezata si istinata, ne gi ostaviaite sami v tosi moment. Mnogo e jestoko i tochno tova moje da gi nakara da se pochustvat pak isostaveni. Hubavo e ako saumeete ot rano s prikaski ili raskasi da gi podgotvite sa "tosi moment". Spored men vasrasta mejdu 8 i 10 e nai podhodiasta, v tosi period vraskata maika-dete veche e dostignala opredelen stadii na srialost i moje da isdarji na ispitanieto da ponese istinata. A sto se otnasia koia e maikata na deteto, kakto mi kasvaha vsichki stari hora na vremeto, bremennost ili rajdane maika ne praviat, a bessanni nosti i griji. Taka che gore glavata i smelost, saedno ste se spravite, sigurna sam.
USPEH
obicham vi ANi
predi da se vklucha v anketata iskam da se obarna kam Miraetta.
Zdr mila Miraetta,
Raskasa ti napravo me sakrushi. Chovek prosto ne moje da nameri pravilni dumi sa da iskage saprichastnosta si kam bolkata, koiato isvira ot vseki red. Sarzeto mi se svi na topka.Nai pravilnoto opredelenie, koeto bih ispolsvala e jestoko osakatiavane na nevinna detska dusha. Sajaliavam che ste bada kraina, no sa podobno otnoshenie niama niakakvo isvinenie. Tolkova sajaliavam che si isjiviala zelia tosi ad i ne moga dori i da si predstavia che vremeto, koeto e pred teb ste e dostatachno da islikuva ranite ti. No ste ti zitiram nesto, koeto moeto maiche vinagi mi kasvashe, kogato vsichki me naraniavaha "Ti i vsichki deza kato teb ste prateni ot Bog s edna mnogo spezialna misia, vie ogriavate sarzata ni s obich kato malki slanza i nisto ne moje da vi sakrushi, ti si vsesilna". Pojelavam ti mnogo kuraj i sila sanapred, i probvai kato men fokusirai se vinagi povechko varhu krasivite nesta v jivota ti.
A tvoiata istoria e mnogo podhodiashta sa vsichki onesi roditeli, koito ne sa uspeli da prevasmognat sobstvenite si travmi i se opitvat da se oblekchat kato prehvarliat zialata bolka varhu dezata si. Molia vi samislete se vinagi predvaritelno sa onesi trudni momenti, koito vi ochakvat s dezata vi, koito ne mogat ot nikoi da se predvidiat, no sled kato nastapiat povliiavat na zelia jivot na dezata vi. Dostatachno li ste ste silni, da poemete zialata tejest na sobstvenite si ramene. Obichta e nesto prekrasno, kogato e v ramkite na normalnoto, no kogato se priblijava kam krainost, ostava rani sa zial jivot.
A sega sa men i sa moiat raskas.
Kasvam se Ani i sam na 26 godini.
1. Rasbrah che sam osinovena, kogato biah na okolo 8-9 godini. Az v moeto semeistvo sam nai malkata ot vsichki parvi bratovchedi i kakto vsichki mi vikaha "bisernata kukla" ili "morska salsa" saradi neveroiatno sinite mi ochi, se podrasbira che biah i lubimkata. Vsichko tova vodeshe do vakta che vsichki moi bratovchedi s malko iskluchenie me nalagaha majkata i me nenavijdaha.
2. Parvata replika che sam osinovena mi beshe podhvarlena ot edna moia bratovchedka kato se skarahme. Togava biah na 8. No togava prosto ne mojeh da i poviarvam, sastoto ne mojeh da si predstavia kak moje tasi moia mama, deto tolkova obojavam i tia mene da ne e moiata. Vikah si lapeshka rabota, niama kak da si iskara iada, che si ismislia takiva istorii. Sa sajalenie obache kato stanah na 12 pri redovnoto mi rovene is dokumentite, koito mama vse taka uporito krieshe ot men, namerih onsi ujasen dokument ot rasvoda i s maja i, kadeto pisheshe "osinovenata dasteria ........ se prisajda na maikata". V tosi moment biah kato che li v bessasnanie. Dalgo vreme varviah no imah chustvoto che vsichko koeto se sluchvashe e san, sa sajalenie ot koito ne se sabudih. Mama nikoga ne nameri sili da mi kaje che tova e istinata, tia si misli che ako go napravi ste me narani ujasno mnogo. Satova i do den dneshen samo kasva:"ti si moeto dete, chuvash li kak sarzeto mi bie ot obich kam teb" Nesnam no ako pitate mene, moeto maiche mnogo hitro islese, sastoto imashe takiva argumenti, che prosto prieh fakta che tia ne me e rajdala kato ne tolkova ot snachenie. Viarno ne isreche nikoga istinata, no me podgotvi sa neia. Imam edin moi bratovched, sa koito mi raskasa che e osinoven i tam beshe golemia trik. Tia mi kasa che lelia mi bila s rasbito sarze, vse edno niakoi i e otkasnal ednata polovina, kakvoto i da pravela, kakvoto i da struvala nisto niamalo snachenie i ne ia radvalo. I taka mnogo godini dokato edin den se poiavilo edno momchenze, sasto s rasbito sarze, sastoto nesavisimo po kakvi prichini sobstvenata mu maika go otkasnala ot sebe si. I tai kato to bilo mnogo malko, tia otkasnala i edna chast ot sarchizeto mu. Koito i da se opitval da se griji sa nego, bebeto vse plachelo i bilo nestastno sastoto drugata polovinka ot sarchizeto mu prosto lipsvala. I togava stanalo chudo. Bog vidal vsichko i reshil da sloji krai i sabral dvete sarchiza. V nachaloto bilo trudno, sastoto te prosto ne si pasvali, no sled vreme se sleli v edno i tova chakdo dnes i taka stialo da bade savinagi. Biah ne samo trognata ot zialata istoria, a prosto omagiosana. I sa neia se setih, kogato sa parvi pat usetih onasi ogromna prasnota v sarzeto si. Mislia si che tasi prasnota idvashe ot fakta, che v tosi ujasen moment mama ne beshe do men i sa parvi pat triabvashe da se spravia s nesto napalno sama.Onova obarkano chustvo, koeto ne moga da opisha sapochna da ischesva leka po-leka, sled kato vinagi si povtariah che az sasto sam edno ot onesi spezialni deza, koito nosiat slanzeto v sebe si i dariavat lubov.
Moje da svuchi glupavo, no sa edno dete e mnogo vajno da snae, che e nesto spezialno sa maika si.3. Sto se otnasia do vatreshnoto mi chustvo, che nesto ne e nared imashe mnogo prichini, koito go porajdaha.
Parvo, nesnam sasto no kato malka imah postoianno edin i sasti san, stoia v edno bialo krevatche s reshetki i okolo men mnogo drugi bebeta i se kasam da reva, dokato doide edna lelia s biala pristilka i me vsema na raze. Samia san ne me obespokoi, a reakziata na vsichki okolo men. Kakvo li ne probvaha sa da spra da go sanuvam. Hodji, popove, lekari, dokato nakraia prosto gi lajesh che veche niama nisto podobno. Sega veche snam ot brat mi che tova sa spomeni ot doma. Nai strannoto obache e che sam osinovena na okolo 3-4 meseza, ne snam dali podobno nesto e vasmojno.
Vtoria faktor, beshe fakta, che vsichki v moeto semeistvo sa dosta murgavi, s cherni ochi i cherna kosa. Prilichat si bukvalno na zikancheta. Dnes snam che sa ot romanski proishod. A elate me vijte men, kato dete sas golemi morsko sini ochi, i pochti biala kosa na bukli. Koi ste ti poviarva che si dete na mama si. Nikoi.
Tretoto nesto beshe fakta,, che mama me e osinovila dosta kasno na okolo 39 godini, do posledno si misleh che tia prosto mi e baba. Daje se sabavliavah i vse i vikah maminke kato dete, sa da ne mi se podigravat v detskata che mama mi e tolkova darta.
No ste se obarna kam vsichki maiki, nastoiasti i badesti. Dezata sa v sastoianie da se spraviat s mnogoooooo nesta, stiga da usestat postoianno podkrepata i obichta, i odobrenieto na maika si. Greshki praviat absolutno vsichki hora, ne ochakvaite ot sebe si da ste perfektni, kakto i ot dezata si samo sa da otblasnete horskite klisheta. Vinagi ste ima siturazii v koito dezata sa prosto neponosimi, ili maikite ne uspiavat da sa absolutno spravedlivi. Samo ako mojete saberete sili i spodelte na dezata si istinata, ne gi ostaviaite sami v tosi moment. Mnogo e jestoko i tochno tova moje da gi nakara da se pochustvat pak isostaveni. Hubavo e ako saumeete ot rano s prikaski ili raskasi da gi podgotvite sa "tosi moment". Spored men vasrasta mejdu 8 i 10 e nai podhodiasta, v tosi period vraskata maika-dete veche e dostignala opredelen stadii na srialost i moje da isdarji na ispitanieto da ponese istinata. A sto se otnasia koia e maikata na deteto, kakto mi kasvaha vsichki stari hora na vremeto, bremennost ili rajdane maika ne praviat, a bessanni nosti i griji. Taka che gore glavata i smelost, saedno ste se spravite, sigurna sam.
USPEH
obicham vi ANi
Здравейте,
преди да се включа в анкетата искам да се обърна към Мираетта.
Здр мила Мираетта,
Разкаса ти направо ме съкруши. Човек просто не може да намери правилни думи са да искаге съпричастноста си към болката, която извира от всеки ред. Сърцето ми се сви на топка.Най правилното определение, което бих исполсвала е жестоко осакатяване на невинна детска душа. Съжалявам че ще бъда крайна, но са подобно отношение няма някакво извинение. Толкова съжалявам че си изживяла целия тоси ад и не мога дори и да си представя че времето, което е пред теб ще е достатъчно да изликува раните ти. Но ще ти цитирам нещо, което моето майче винаги ми късваше, когато всички ме нараняваха "Ти и всички деца като теб ще пратени от Бог с една много специална мисия, вие огрявате сърцата ни с обич като малки слънца и нищо не може да ви съкруши, ти си всесилна". Пожелавам ти много кураж и сила санапред, и пробвай като мен фокусирай се винаги повечко върху красивите неща в живота ти.
А твоята история е много подходяща са всички онеси родители, които не са успели да превасмогнат собствените си травми и се опитват да се облекчат като прехвърлят цялата болка върху децата си. Моля ви самислете се винаги предварително са онеси трудни моменти, които ви очакват с децата ви, които не могат от никoй да се предвидят, но след като настъпят повлияват на целия живот на децата ви. Достатъчно ли ще сте силни, да поемете цялата тежест на собствените си рамене. Обичта е нещо прекрасно, когато е в рамките на нормалното, но когато се приближава към крайност, остава рани са цял живот.
А сега са мен и са моят разкас.
Късвам се Ани и сам на 26 години.
1. Разбрах че съм осиновена, когато бях на около 8-9 години. Аз в моето семейство сам най малката от всички първи братовчеди и както всички ми викаха "бисерната кукла" или "морска салса" саради невероятно сините ми очи, се подрасбира че бях и любимката. Всичко това водеше до вакта че всички мои братовчеди с малко исклучение ме налагаха мъжката и ме ненавиждаха.
2. Първата реплика че съм осиновена ми беше подхвърлена от една моя братовчедка като се скарахме. Тогава бях на 8. Но тогава просто не можех да и повярвам, същото не можех да си представя как може таси моя мама, дето толкова обожавам и тя мене да не е моята. Виках си лапешка работа, няма как да си искъра яда, че си измисля такива истории. Sa sajalenie obache kato stanah na 12 pri redovnoto mi rovene is dokumentite, koito mama vse taka uporito krieshe ot men, namerih onsi ujasen dokument ot rasvoda i s maja i, kadeto pisheshe "осиновената дъщеря ........ се присажда на майката". В тоси момент бях като че ли в бесаснание. Дълго време вървях но имах чуството че всичко което се случваше е сан, са съжаление от които не се събудих. Мама никога не намери сили да ми каже че това е истината, тя си мисли че ако го направи сте ме нарани ужасно много. Сатова и до ден днешен само късва:"ти си моето дете, чуваш ли как сърцето ми бие от обич към теб" Неснам но ако питате мене, моето майче много хитро излесе, същото имаше такива аргументи, че просто приех факта че тя не ме е раждала като не толкова от сначение. Вярно не изрече никога истината, но ме подготви са нея. Имам един мой братовчед, са които ми разкаса че е осиновен и там беше големия трик. Тя ми каса че леля ми била с разбито сърце, все едно някои и е откъснал едната половина, каквото и да правела, каквото и да струвала нищо нямало сначение и не я радвало. И така много години докато един ден се появило едно момченце, също с разбито сърце, същото независимо по какви причини собствената му майка го откъснала от себе си. И тъй като то било много малко, тя откъснала и една част от сърцхизето му. Които и да се опитвал да се грижи са него, бебето все плачело и било нещастно същото другата половинка от сърцхизето му просто липсвала. И тогава станало чудо. Бог видал всичко и решил да сложи край и събрал двете сърцхижа. В началото било трудно, същото те просто не си пасвали, но след време се слели в едно и това чакдо днес и така щяло да бъде савинаги. Бях не само трогната от цялата история, а просто омагьосана. И са нея се сетих, когато са първи път усетих онаси огромна праснота в сърцето си. Мисля си че таси праснота идваше от факта, че в тоси ужасен момент мама не беше до мен и са първи път трябваше да се справя с нещо напълно сама.Онова объркано чуство, което не мога да опиша сапочна да изчесва лека по-лека, след като винаги си повтарях че аз също сам едно от онеси специални деца, които носят слънцето в себе си и даряват любов. Може да свучи глупаво, но са едно дете е много важно да снае, че е нещо специално са майка си.
3. Сто се отнася до вътрешното ми чуство, че нещо не е наред имаше много причини, които го пораждаха.
Първо, неснам също но като малка имах постоянно един и същи сан, стоя в едно бяло креватче с решетки и около мен много други бебета и се късам да рева, докато дойде една леля с бяла пристилка и ме всема на ръце. Самия сан не ме обеспокои, а реакцията на всички около мен. Какво ли не пробваха са да спра да го сънувам. Ходжи, попове, лекари, докато накрая просто ги лъжеш че вече няма нищо подобно. Сега вече знам от брат ми че това са спомени от дома. Най странното обаче е че съм осиновена на около 3-4 месеца, не знам дали подобно нещо е възможно.
Втория фактор, беше факта, че всички в моето семейство са доста мургави, с черни очи и черна коса. Приличат си буквално на зиканчета. Днес знам че са от романски проишод. А елате ме вижте мен, като дете със големи морско сини очи, и почти бяла коса на букли. Кой ще ти повярва че си дете на мама си. Никoй.
Третото нещо беше факта,, че мама ме е осиновила доста късно на около 39 години, до последно си мислех че тя просто ми е баба. Даже се сабавлявах и все и виках маминке като дете, са да не ми се подиграват в детската че мама ми е толкова дърта.
Но сте се обърна към всички майки, настоящи и бъдещи. Децата са в състояние да се справят с мнoгoооооо неща, стига да усещат постоянно подкрепата и обичта, и одобрението на майка си. Грешки правят абсолютно всички хора, не очаквайте от себе си да сте перфектни, както и от децата си само са да отблъснете хорските клишета. Винаги ще има ситуражии в които децата са просто непоносими, или майките не успяват да са абсолютно справедливи. Само ако можете съберете сили и споделте на децата си истината, не ги оставяйте сами в тоси момент. Много е жестоко и точно това може да ги накара да се почустват пак изоставени. Хубаво е ако съумеете от рано с прикаски или разкаси да ги подготвите са "тоси момент". Според мен възраста между 8 и 10 е най подходяща, в тоси период враската майка-дете вече е достигнала определен щадии на сриялост и може да издържи на изпитанието да понесе истината. А сто се отнася коя е майката на детето, както ми късваха всички стари хора на времето, бременност или раждане майка не правят, а бесанни нощи и грижи. Така че горе главата и смелост, саедно сте се справите, сигурна съм.
УСПЕХ
обичам ви АНи
преди да се включа в анкетата искам да се обърна към Мираетта.
Здр мила Мираетта,
Разкаса ти направо ме съкруши. Човек просто не може да намери правилни думи са да искаге съпричастноста си към болката, която извира от всеки ред. Сърцето ми се сви на топка.Най правилното определение, което бих исполсвала е жестоко осакатяване на невинна детска душа. Съжалявам че ще бъда крайна, но са подобно отношение няма някакво извинение. Толкова съжалявам че си изживяла целия тоси ад и не мога дори и да си представя че времето, което е пред теб ще е достатъчно да изликува раните ти. Но ще ти цитирам нещо, което моето майче винаги ми късваше, когато всички ме нараняваха "Ти и всички деца като теб ще пратени от Бог с една много специална мисия, вие огрявате сърцата ни с обич като малки слънца и нищо не може да ви съкруши, ти си всесилна". Пожелавам ти много кураж и сила санапред, и пробвай като мен фокусирай се винаги повечко върху красивите неща в живота ти.
А твоята история е много подходяща са всички онеси родители, които не са успели да превасмогнат собствените си травми и се опитват да се облекчат като прехвърлят цялата болка върху децата си. Моля ви самислете се винаги предварително са онеси трудни моменти, които ви очакват с децата ви, които не могат от никoй да се предвидят, но след като настъпят повлияват на целия живот на децата ви. Достатъчно ли ще сте силни, да поемете цялата тежест на собствените си рамене. Обичта е нещо прекрасно, когато е в рамките на нормалното, но когато се приближава към крайност, остава рани са цял живот.
А сега са мен и са моят разкас.
Късвам се Ани и сам на 26 години.
1. Разбрах че съм осиновена, когато бях на около 8-9 години. Аз в моето семейство сам най малката от всички първи братовчеди и както всички ми викаха "бисерната кукла" или "морска салса" саради невероятно сините ми очи, се подрасбира че бях и любимката. Всичко това водеше до вакта че всички мои братовчеди с малко исклучение ме налагаха мъжката и ме ненавиждаха.
2. Първата реплика че съм осиновена ми беше подхвърлена от една моя братовчедка като се скарахме. Тогава бях на 8. Но тогава просто не можех да и повярвам, същото не можех да си представя как може таси моя мама, дето толкова обожавам и тя мене да не е моята. Виках си лапешка работа, няма как да си искъра яда, че си измисля такива истории. Sa sajalenie obache kato stanah na 12 pri redovnoto mi rovene is dokumentite, koito mama vse taka uporito krieshe ot men, namerih onsi ujasen dokument ot rasvoda i s maja i, kadeto pisheshe "осиновената дъщеря ........ се присажда на майката". В тоси момент бях като че ли в бесаснание. Дълго време вървях но имах чуството че всичко което се случваше е сан, са съжаление от които не се събудих. Мама никога не намери сили да ми каже че това е истината, тя си мисли че ако го направи сте ме нарани ужасно много. Сатова и до ден днешен само късва:"ти си моето дете, чуваш ли как сърцето ми бие от обич към теб" Неснам но ако питате мене, моето майче много хитро излесе, същото имаше такива аргументи, че просто приех факта че тя не ме е раждала като не толкова от сначение. Вярно не изрече никога истината, но ме подготви са нея. Имам един мой братовчед, са които ми разкаса че е осиновен и там беше големия трик. Тя ми каса че леля ми била с разбито сърце, все едно някои и е откъснал едната половина, каквото и да правела, каквото и да струвала нищо нямало сначение и не я радвало. И така много години докато един ден се появило едно момченце, също с разбито сърце, същото независимо по какви причини собствената му майка го откъснала от себе си. И тъй като то било много малко, тя откъснала и една част от сърцхизето му. Които и да се опитвал да се грижи са него, бебето все плачело и било нещастно същото другата половинка от сърцхизето му просто липсвала. И тогава станало чудо. Бог видал всичко и решил да сложи край и събрал двете сърцхижа. В началото било трудно, същото те просто не си пасвали, но след време се слели в едно и това чакдо днес и така щяло да бъде савинаги. Бях не само трогната от цялата история, а просто омагьосана. И са нея се сетих, когато са първи път усетих онаси огромна праснота в сърцето си. Мисля си че таси праснота идваше от факта, че в тоси ужасен момент мама не беше до мен и са първи път трябваше да се справя с нещо напълно сама.Онова объркано чуство, което не мога да опиша сапочна да изчесва лека по-лека, след като винаги си повтарях че аз също сам едно от онеси специални деца, които носят слънцето в себе си и даряват любов. Може да свучи глупаво, но са едно дете е много важно да снае, че е нещо специално са майка си.
3. Сто се отнася до вътрешното ми чуство, че нещо не е наред имаше много причини, които го пораждаха.
Първо, неснам също но като малка имах постоянно един и същи сан, стоя в едно бяло креватче с решетки и около мен много други бебета и се късам да рева, докато дойде една леля с бяла пристилка и ме всема на ръце. Самия сан не ме обеспокои, а реакцията на всички около мен. Какво ли не пробваха са да спра да го сънувам. Ходжи, попове, лекари, докато накрая просто ги лъжеш че вече няма нищо подобно. Сега вече знам от брат ми че това са спомени от дома. Най странното обаче е че съм осиновена на около 3-4 месеца, не знам дали подобно нещо е възможно.
Втория фактор, беше факта, че всички в моето семейство са доста мургави, с черни очи и черна коса. Приличат си буквално на зиканчета. Днес знам че са от романски проишод. А елате ме вижте мен, като дете със големи морско сини очи, и почти бяла коса на букли. Кой ще ти повярва че си дете на мама си. Никoй.
Третото нещо беше факта,, че мама ме е осиновила доста късно на около 39 години, до последно си мислех че тя просто ми е баба. Даже се сабавлявах и все и виках маминке като дете, са да не ми се подиграват в детската че мама ми е толкова дърта.
Но сте се обърна към всички майки, настоящи и бъдещи. Децата са в състояние да се справят с мнoгoооооо неща, стига да усещат постоянно подкрепата и обичта, и одобрението на майка си. Грешки правят абсолютно всички хора, не очаквайте от себе си да сте перфектни, както и от децата си само са да отблъснете хорските клишета. Винаги ще има ситуражии в които децата са просто непоносими, или майките не успяват да са абсолютно справедливи. Само ако можете съберете сили и споделте на децата си истината, не ги оставяйте сами в тоси момент. Много е жестоко и точно това може да ги накара да се почустват пак изоставени. Хубаво е ако съумеете от рано с прикаски или разкаси да ги подготвите са "тоси момент". Според мен възраста между 8 и 10 е най подходяща, в тоси период враската майка-дете вече е достигнала определен щадии на сриялост и може да издържи на изпитанието да понесе истината. А сто се отнася коя е майката на детето, както ми късваха всички стари хора на времето, бременност или раждане майка не правят, а бесанни нощи и грижи. Така че горе главата и смелост, саедно сте се справите, сигурна съм.
УСПЕХ
обичам ви АНи
Мила Andy_,
Позволявам си да "преведа" криво ляво поста ти ,защото тук имаме негласното правило да пишем на кирилица от уважение един към друг ,а латиницата е доста затормозяваща за четене и най-малкото изморява очите.Така ,вярвам повече хора ще прочетат постинга ти
p.s. Добре дошла сред нас!
Аз лично прочетох два пъти написаното от теб и не можах да разбера някои неща.
Всички деца са просто деца-независимо от произхода им-дали е български или етнически.По-добре да не го коментираме ,защото този фактор няма абсолютно никакво значение.
Белите букли и сините очи не са критерий за красота.Има доста дечица ,които са мургави и също са невероятно красиви.Споменавам това ,защото ми направи впечатление ,че го натъртваш на няколко пъти.Не мисля ,че цвета на очите и косите има някакво значение-особено при осиновяването
Не мисля също ,че е трябвало да се срамуваш от възрастта на майка си.Тя много красиво ти е обяснила тайнството на осиновяването.Щастлива съм ,че разбираш ,че майките като твоята са велики жени.Съгласна съм с теб ,че с тяхна помощ децата като нас могат да преодолеят всичко.
Целувам те!
Бъди щастлива!
Позволявам си да "преведа" криво ляво поста ти ,защото тук имаме негласното правило да пишем на кирилица от уважение един към друг ,а латиницата е доста затормозяваща за четене и най-малкото изморява очите.Така ,вярвам повече хора ще прочетат постинга ти
p.s. Добре дошла сред нас!
Аз лично прочетох два пъти написаното от теб и не можах да разбера някои неща.
Всички деца са просто деца-независимо от произхода им-дали е български или етнически.По-добре да не го коментираме ,защото този фактор няма абсолютно никакво значение.
Белите букли и сините очи не са критерий за красота.Има доста дечица ,които са мургави и също са невероятно красиви.Споменавам това ,защото ми направи впечатление ,че го натъртваш на няколко пъти.Не мисля ,че цвета на очите и косите има някакво значение-особено при осиновяването
Не мисля също ,че е трябвало да се срамуваш от възрастта на майка си.Тя много красиво ти е обяснила тайнството на осиновяването.Щастлива съм ,че разбираш ,че майките като твоята са велики жени.Съгласна съм с теб ,че с тяхна помощ децата като нас могат да преодолеят всичко.
Целувам те!
Бъди щастлива!
zdraveiy Bianka,
Blagodaria ti sa otgovora. Radvam se che spomena tova sa kirilizata, no problema e che prosto niamam takava i ako imash predlojenie kak moje da si prevejdam napisanoto ot latiniza na kiriliza, bih se radvala, sastoto taka ili inache predpochitam kirilizata. Probvah na postata mi v abv, no kato che li tasi funktia a niama veche "Prevedi na kiriliza" Mnogo milo che si si napravil truda da prevedesh vsichko.Mersi
A sa vsichki koito s nesto ne sa na iasno pitaite spokoino. Vse pak se opitah da skasia istoriata si maximlno.
A sto se otnasia do dezata, az gi obojavam vsichkite, ne mislia che e neobhodimo postoianno da povtariame koi nesta sa vajni i koi ne. Mislia che v tova otnoshenie pone vsichki moje da sme edinnodus
Istoriata pokasva moiata gledna tochka kato dete, a edno dete vinagi iska da prilicha na mama. Mraseh kogato chuvah vsichki onesi laskatelstva sa koito tolkova nabliagah, sastoto te imenno me naraniavaha. Pres zialoto vreme priemah vsichko kato snak na "kolko si raslichna - snachi grosna. Nai krasiva se chustvah kogato niakoia sasedka mi kajeshe, ama kak miasash na maika si, to usmivkata, to mimikite.
As togava se chustvah krasiva. Sega kato vasrasten chovek snam koe e bilo neobhodimo i koe ne, no edno dete prosto se sblaskva s chustvata si i to ne e v sastoianie da si kaje, niama sasto da se chustvash taka. Tochno v tosi moment vsiako dete ima nujda ot silna podkrepa i moje bi i ot silna argumentazia, sasto to niama smisal da se chustva taka.
Prastam ti zeluvki i do skoro
Blagodaria ti sa otgovora. Radvam se che spomena tova sa kirilizata, no problema e che prosto niamam takava i ako imash predlojenie kak moje da si prevejdam napisanoto ot latiniza na kiriliza, bih se radvala, sastoto taka ili inache predpochitam kirilizata. Probvah na postata mi v abv, no kato che li tasi funktia a niama veche "Prevedi na kiriliza" Mnogo milo che si si napravil truda da prevedesh vsichko.Mersi
A sa vsichki koito s nesto ne sa na iasno pitaite spokoino. Vse pak se opitah da skasia istoriata si maximlno.
A sto se otnasia do dezata, az gi obojavam vsichkite, ne mislia che e neobhodimo postoianno da povtariame koi nesta sa vajni i koi ne. Mislia che v tova otnoshenie pone vsichki moje da sme edinnodus
Istoriata pokasva moiata gledna tochka kato dete, a edno dete vinagi iska da prilicha na mama. Mraseh kogato chuvah vsichki onesi laskatelstva sa koito tolkova nabliagah, sastoto te imenno me naraniavaha. Pres zialoto vreme priemah vsichko kato snak na "kolko si raslichna - snachi grosna. Nai krasiva se chustvah kogato niakoia sasedka mi kajeshe, ama kak miasash na maika si, to usmivkata, to mimikite.
As togava se chustvah krasiva. Sega kato vasrasten chovek snam koe e bilo neobhodimo i koe ne, no edno dete prosto se sblaskva s chustvata si i to ne e v sastoianie da si kaje, niama sasto da se chustvash taka. Tochno v tosi moment vsiako dete ima nujda ot silna podkrepa i moje bi i ot silna argumentazia, sasto to niama smisal da se chustva taka.Prastam ti zeluvki i do skoro
Привет отново ,мила,
За кирилицата-ако нямаш ,можеш да си инсталираш flex type-програмата е много лесна и можеш да я дръпнеш отвсякъде.Има и друг вариант-когато пишеш в темите ,отгоре ,където са бутончетата "начало" ,"помощ" ,"търсене" и така нататък има едно синьо бутонче с надпис "EN".
Това е кредор и натискайки бутончето излизат още два символа-червен и жълт.Избираш червеното с надис "ВР" и автоматично преминаваш на бг фонетична.
Ако нещо не ти е ясно ,ако искаш се регистрирай и ще ти обясня подробно на лични
Радвам се ,че сподели твоята история ,тя е не-по малко ценна от нашите ,своите чувства като дете и тези като зрял човек.Както аз сама писах ,че четох историята ти и някои неща наистина-не ги разбрах.
С последния ти пост схванах първоначалния ти замисъл и се радвам ,че ми уточни тези неща ,защото не обичам да чета между редовете ,а държа да вниквам във всяка една история ,написана тук.
Целувам те и аз
За кирилицата-ако нямаш ,можеш да си инсталираш flex type-програмата е много лесна и можеш да я дръпнеш отвсякъде.Има и друг вариант-когато пишеш в темите ,отгоре ,където са бутончетата "начало" ,"помощ" ,"търсене" и така нататък има едно синьо бутонче с надпис "EN".
Това е кредор и натискайки бутончето излизат още два символа-червен и жълт.Избираш червеното с надис "ВР" и автоматично преминаваш на бг фонетична.
Ако нещо не ти е ясно ,ако искаш се регистрирай и ще ти обясня подробно на лични
Радвам се ,че сподели твоята история ,тя е не-по малко ценна от нашите
,своите чувства като дете и тези като зрял човек.Както аз сама писах ,че четох историята ти и някои неща наистина-не ги разбрах.С последния ти пост схванах първоначалния ти замисъл и се радвам ,че ми уточни тези неща ,защото не обичам да чета между редовете ,а държа да вниквам във всяка една история ,написана тук.
Целувам те и аз
Наистина, искам да потвърдя част от казаното от Анди.
Знаете (или пък не), но ние с дъщеря ми сме много различни визуално. Тя е матова, екзотична, с тъмна коса и очи. Аз съм светла и бяла като англосаксонка. От друга страна пък, майка ми е матова, с тъмна коса и толкова светли очи, че изтръпваш като я видиш.
И аз исках да приличам на майка ми, че и днес не бих отказала... но моето някак не съм го живяла така.
Докато Ирина, при цялото й знание, че не е родена от мен и откъде идва, все питаше, защо ми е жълта косата, защо съм бяла, защо тя е "черна"... Искаше да е като мен, независимо, че все й обяснявах колко е красива и колко аз искам да съм като нея.
Затова, един ден, хванах и се боядисах. Тъмнокестенява. Да си приличаме.
Мислех, че ще се зарадва...
Тя ме погледа, погледа... измънка едно: ами дааа... хубава си...ама... искам да си като преди!
Оттогава няма подобни желания. Поне за сега. Освен това, си приличаме по други неща, повече от обичайното. Например, едно от най-странните неща, които учудват лично мен са абсолютно идентичните "букви" М, които и двете имаме на дланите си. Не се среща така често.
Честно казано, много странно се чувствам, когато видя себе си в нея. Жестовете ми, мимиките, думите, навиците... Хем ми е забавно, хем ми е мило, хем ми се доплаква. Защото знам, че някъде има жена, която е другото отражение на Ирина, но аз много дълго, няма да мога да й предложа тази друга част от същността й... кой знае, някой ден...
Знаете (или пък не), но ние с дъщеря ми сме много различни визуално. Тя е матова, екзотична, с тъмна коса и очи. Аз съм светла и бяла като англосаксонка. От друга страна пък, майка ми е матова, с тъмна коса и толкова светли очи, че изтръпваш като я видиш.
И аз исках да приличам на майка ми, че и днес не бих отказала...
но моето някак не съм го живяла така.Докато Ирина, при цялото й знание, че не е родена от мен и откъде идва, все питаше, защо ми е жълта косата, защо съм бяла, защо тя е "черна"... Искаше да е като мен, независимо, че все й обяснявах колко е красива и колко аз искам да съм като нея.
Затова, един ден, хванах и се боядисах. Тъмнокестенява. Да си приличаме.
Мислех, че ще се зарадва...
Тя ме погледа, погледа... измънка едно: ами дааа... хубава си...ама... искам да си като преди!
Оттогава няма подобни желания. Поне за сега. Освен това, си приличаме по други неща, повече от обичайното. Например, едно от най-странните неща, които учудват лично мен са абсолютно идентичните "букви" М, които и двете имаме на дланите си. Не се среща така често.
Честно казано, много странно се чувствам, когато видя себе си в нея. Жестовете ми, мимиките, думите, навиците... Хем ми е забавно, хем ми е мило, хем ми се доплаква. Защото знам, че някъде има жена, която е другото отражение на Ирина, но аз много дълго, няма да мога да й предложа тази друга част от същността й... кой знае, някой ден...
Здравейте на всиьки,
Реших да ви споделя За едно прекрасно събитие в живота ми. След като редовно влиЗам в тоЗи форум, и успях да иЗлея някои ьуства които ми се бяха насъбрали, събрах сили и Заговорих мама. Условието ми беше "Мамо днес Ще бъдем откровенни, напълно откровенни" Не вярвах ье Ще имам успех, но както понякога се полуьава, ьовек се иЗненадва. Не мога да ви опиша колко емоционално беше всиько, наи веье За мен.
Успях всиько да си кажа, даже и За неЩа , които дори не предполагах. Бях толкова уьудена, когато мама каЗа "Мило мое слъньице, наистина много ти се насъбра, не Знам как просто успяваш да намериш сили да се пребориш с всиько. АЗ не исках допълнително да те товаря и с моята съдба. Но времето доиде да раЗберец всиько." Поплакахме си доста, май и ни беше нужно. Неиният най голям страх е да не се наложи да мина по нейният път, ЗаЩото най голямата и меьта е аЗ да си имам собствени деьица. ТоЗи неин страх го раЗбирам донякъде (може би това е онова нейно най свидно желание от миналото 
). Но тоьно това не можеш винаги да си го иЗбереш, слуьва се това, което се слуьва. И след тоЗи наш раЗговор съм сигурна в едно, първиьна болка няма (лиьно мое мнение), има неиЗкаЗани страхове и съмнения. Има родители, които правят грешки и има деца, които теЗи грешки ги нараняват и понякога им остават травми За цял живот. И най веье има един народ, който все оЩе има ужасни предраЗсъдъци и който винаги успява да Засегне някои от нас (родители и деца) с думи не на място. Именно по таЗи приьина все оЩе има много хора които не смеят да раЗкрият истината. Именно по таЗи приьина има оЩе хора, които не смеят да поемат единственият път, които им остава към тяхното Щастие. НеЗависимо по кой път ьовек се сдобива с това Щастие, най важното е какво се опитваме да направим За нашите деца.
А всиьки вие мами просто сте несравними.
И аЗ един ден це се радвам да се присъединя към вас с моите слъньица.
Пожелавам на деьицата ви прекрасно бъдеЩе с много шансове и надежда.
Бъдете Здрави и все така да ни радвате (с прекрасните снимьици имам предвид)
Реших да ви споделя За едно прекрасно събитие в живота ми. След като редовно влиЗам в тоЗи форум, и успях да иЗлея някои ьуства които ми се бяха насъбрали, събрах сили и Заговорих мама. Условието ми беше "Мамо днес Ще бъдем откровенни, напълно откровенни" Не вярвах ье Ще имам успех, но както понякога се полуьава, ьовек се иЗненадва. Не мога да ви опиша колко емоционално беше всиько, наи веье За мен.
Успях всиько да си кажа, даже и За неЩа , които дори не предполагах. Бях толкова уьудена, когато мама каЗа "Мило мое слъньице, наистина много ти се насъбра, не Знам как просто успяваш да намериш сили да се пребориш с всиько. АЗ не исках допълнително да те товаря и с моята съдба. Но времето доиде да раЗберец всиько." Поплакахме си доста, май и ни беше нужно. Неиният най голям страх е да не се наложи да мина по нейният път, ЗаЩото най голямата и меьта е аЗ да си имам собствени деьица. ТоЗи неин страх го раЗбирам донякъде (може би това е онова нейно най свидно желание от миналото ). Но тоьно това не можеш винаги да си го иЗбереш, слуьва се това, което се слуьва. И след тоЗи наш раЗговор съм сигурна в едно, първиьна болка няма (лиьно мое мнение), има неиЗкаЗани страхове и съмнения. Има родители, които правят грешки и има деца, които теЗи грешки ги нараняват и понякога им остават травми За цял живот. И най веье има един народ, който все оЩе има ужасни предраЗсъдъци и който винаги успява да Засегне някои от нас (родители и деца) с думи не на място. Именно по таЗи приьина все оЩе има много хора които не смеят да раЗкрият истината. Именно по таЗи приьина има оЩе хора, които не смеят да поемат единственият път, които им остава към тяхното Щастие. НеЗависимо по кой път ьовек се сдобива с това Щастие, най важното е какво се опитваме да направим За нашите деца. А всиьки вие мами просто сте несравними.
И аЗ един ден це се радвам да се присъединя към вас с моите слъньица.
Пожелавам на деьицата ви прекрасно бъдеЩе с много шансове и надежда.
Бъдете Здрави и все така да ни радвате (с прекрасните снимьици имам предвид)
Неиният най голям страх е да не се наложи да мина по нейният път, ЗаЩото най голямата и меьта е аЗ да си имам собствени деьица. ТоЗи неин страх го раЗбирам донякъде (може би това е онова нейно най свидно желание от миналото ). Но тоьно това не можеш винаги да си го иЗбереш, слуьва се това, което се слуьва.
). Но тоьно това не можеш винаги да си го иЗбереш, слуьва се това, което се слуьва. Чудесно е, че сте уловили този миг така и сте се разкрили една пред друга.
Но като жена и вече родител, аз разбирам майка ти. Нормално е да искаш детето ти да не страда, а най-лесно се разбира страданието, което вече си преживял.
Майка ти не знае какво е да си осиновен, но знае какво е да страдаш от невъзможността да имаш дете. Затова мечтае да не ти се налага да го изпиташ, без да си дава сметка, че ти си имаш вече твоите болки.
Наскоро ми попадна специализиран текст, в който се говореше именно за това. Често ние родителите, осиновили децата си, загърбваме собствената си болка от миналото, с мисълта, че тя не е достатъчно голяма и уважителна на фона на болката на нашите деца. С това, ние поставяме една несъзнателна дистанция между нас и тях.
Понякога дори, тъй като осиновяването е акт, който води след себе си доста сложни ситуации, непривични за семейства, в които е налична биологична връзка между дете и родител, ние често изпитваме колебания в качествата си на родители и не е изключено да стигнем до извода, че заслужено сме наказани с бездетие...
Не знам колко осиновители могат да потвърдят това, но аз си признавам, че съм го мислела.
Странното е, че точно по този начин, опитвайки се да спестим на децата си всяка болка и тежест, премълчавайки собствените ни болки, ние без да искаме правим така, че разграничаваме биологично и осиновено дете.
Разбира се, за всяко нещо си има време и подходяща възраст. Но това, което ме е учудвало е, че вместо тези лични нелеки истории да ни сближават, често ни отдалечават едни от други.
Моя приятелка, няма проблем да каже на дъщеря си, че се чувства зле физически или емоционално. Говори с нея като с голям човек за всичко. Докато аз, уж, се опитвам да подготвя детето ми за външния свят, но старателно крия всяко едно мое неразположение, независимо от какво естество е и колко е голямо...
В стремежа ни да сме перфектни, нещо, което никой "нормален" родител не би си поставил за самоцел, ние неволно изолираме децата си от външния свят, от действителността, от възможността да бъдат наранени по свой начин, изобщо - да живеят нормално живота си, както всички останали. Или както казва Дефи - да направят своите си грешки.
С всичките си налични крайници - за. Точно така е, както пише ДарЗаМен. Поне за мен също е така.
Преди няколко дни, обзета точно от подобни мисли, написах в една друга тема, че за мен, един от основните уроци, който имаме да усвояваме, според мен е:
осиновените деца - че заслужават да бъдат обичани
осиновителите - че заслужаваме да обичаме (което също хич не е лесно)
Цитат
Понякога дори, тъй като осиновяването е акт, който води след себе си доста сложни ситуации, непривични за семейства, в които е налична биологична връзка между дете и родител, ние често изпитваме колебания в качествата си на родители и не е изключено да стигнем до извода, че заслужено сме наказани с бездетие...
Преди няколко дни, обзета точно от подобни мисли, написах в една друга тема, че за мен, един от основните уроци, който имаме да усвояваме, според мен е:
осиновените деца - че заслужават да бъдат обичани
осиновителите - че заслужаваме да обичаме (което също хич не е лесно)
Странното е, че точно по този начин, опитвайки се да спестим на децата си всяка болка и тежест, премълчавайки собствените ни болки, ние без да искаме правим така, че разграничаваме биологично и осиновено дете.
Разбира се, за всяко нещо си има време и подходяща възраст. Но това, което ме е учудвало е, че вместо тези лични нелеки истории да ни сближават, често ни отдалечават едни от други.
Разбира се, за всяко нещо си има време и подходяща възраст. Но това, което ме е учудвало е, че вместо тези лични нелеки истории да ни сближават, често ни отдалечават едни от други.
Дар, наистина много често сякаш различните болки отдалечават... Защото се изисква много осъзнатост, много зрялост и може би най-вече способност и желание да излезеш извън собствената си болка, да я надскочиш, да разбереш, че има и други болки, които болят по различен начин от твоята. И понеже няма как да очакваме от детето да надскочи болката си, защото то дори не знае как да я преживее, ние, родителите сме тези, които трябва да тръгнем към него. Затова съм ти казвала, че болката на родителя е не двойна, а тройна, четворна - защото ти си майката, ти си тази, която трябва да намериш сили да удържаш на само собствените си болки, но да намериш място в сърцето си да приютиш и болките на дъщеря ти...
Tea, това е така, но докато детето е малко.
Разбира се, че е извън всякаква нормалност да обяснявам на пет годишно дете за болката на бездетието или за поредния спонтанен аборт...
Но с времето, когато децата ни вече не са деца, макар за нас да остават винаги такива, може би е по-честно и по-редно да им покажем и нашият човешки облик. Хора сме, не сме свръх същества. Това може да премахне доста прегради.
Хрумна ми една особена аналогия. Дълги години мислех, че майка ми не обича сладко. Едва, когато ние тримата пораснахме, я видях да яде шоколад и с учудване й казах: Брей, ти навремето не вкусваше, а сега какво ти стана?!
А тя ме погледна някак кротко и ми каза: Винаги съм обичала сладко, но гледах да има за вас...
Така понякога, ние децата, макар и пораснали, задълбаваме в собствените си преживявания и оставаме невиждащи за тези на най-близките ни, а това не може да сближава.
Защото и от двете страни имаме хора, с техните си слабости и егоцентризми.
Да си родител е трудно, а да си родител на дете, което често те приема като враг (макар и подсъзнателно) е още по-трудно.
Разбира се, че е извън всякаква нормалност да обяснявам на пет годишно дете за болката на бездетието или за поредния спонтанен аборт...
Но с времето, когато децата ни вече не са деца, макар за нас да остават винаги такива, може би е по-честно и по-редно да им покажем и нашият човешки облик. Хора сме, не сме свръх същества. Това може да премахне доста прегради.
Хрумна ми една особена аналогия. Дълги години мислех, че майка ми не обича сладко. Едва, когато ние тримата пораснахме, я видях да яде шоколад и с учудване й казах: Брей, ти навремето не вкусваше, а сега какво ти стана?!
А тя ме погледна някак кротко и ми каза: Винаги съм обичала сладко, но гледах да има за вас...
Така понякога, ние децата, макар и пораснали, задълбаваме в собствените си преживявания и оставаме невиждащи за тези на най-близките ни, а това не може да сближава.
Защото и от двете страни имаме хора, с техните си слабости и егоцентризми.
Да си родител е трудно, а да си родител на дете, което често те приема като враг (макар и подсъзнателно) е още по-трудно.
"Tea, това е така, но докато детето е малко.
Разбира се, че е извън всякаква нормалност да обяснявам на пет годишно дете за болката на бездетието или за поредния спонтанен аборт...
Но с времето, когато децата ни вече не са деца, макар за нас да остават винаги такива, може би е по-честно и по-редно да им покажем и нашият човешки облик. Хора сме, не сме свръх същества. Това може да премахне доста прегради.
Разбира се, че е извън всякаква нормалност да обяснявам на пет годишно дете за болката на бездетието или за поредния спонтанен аборт...
Но с времето, когато децата ни вече не са деца, макар за нас да остават винаги такива, може би е по-честно и по-редно да им покажем и нашият човешки облик. Хора сме, не сме свръх същества. Това може да премахне доста прегради.
Напълно съм съгласна с теб и с Теа съЩо. АЗ лиьно съм на мнението, ье майките които доста са страдали съЩо имат право да си иЗкажат какво им е било и мисля, ье моята маика е успяла да улуьи подходяЩия момент. Веье съм на 26 год. и съм преусмислила всиько, което ми се е слуьило и успявам сама да се боря със трудностите, пред които в момента съм иЗправена. Така ье и успявам да приема и болката на майка си беЗ това иЗлишно да ме иЗмъьва (от което тя все се бои). При мен таЗи истина събужда въЗхиЩение и даже ми дава сили, сега когато вървя по нейният труден път. Но сега не съм сама, а двете сме Заедно, две жени, които имат една обЩа болка. ТаЗи подкрепа ми дари кураж и сила , ЗаЩото имам някой до себе си, който напълно ме раЗбира. Само се надявам майка ми да не иЗживява моята болка, отново като собствена, а да успее да раЗбере, ье аЗ Ще се справя, та нали тя е до мен. И това е напълно достатъьно.
"Много ьесто е достатъьно, ье маиката е до детето си, когато то се сблъсква с каквито и да е трудности. Децата много ьесто успяват да намерят собствени реьения и сили За да се преборят с каквото и да е. Просто всяко дете си има собствен ритъм в тоЗи процес. И когато успеят това ги дарява с огромно доверие във себе си и един ден с онова сигурно ьуство "АЗ це се справя все някак си сама". Това е едно от най важните каьества са всеки ьовек по пътя му към самостоятелноста. " Цитат от книгата, която ьета "Страха прави децата силни"
Така ье мили мами, надявам се да сте раЗбрали наи важното в моето послание. Наи важното За децата ви е това, което те веье полуьават, а именно подкрепата ви и блиЗоста ви в процеса на осъЗнаване и преодоляване на тяхната душевна болка. И съм сигурна ье един ден и те тоьно като мен Ще успеят, ЗаЩото вие сте толкова невероятни, колкото и моята мама. Вие сте дар в нашият живот, както и ние във вашият, ето това е най обЩото помежду ни.
прекланям се пред силата ви и смелоста ви
Хубаво е,че все по-вече от нас споделят тука!
Аз искам да ви кажа какъв смс получих от Ваня , в деня ,когато е гледала по БТВ филма за Могилино, тя както знаете учи в Троян /за тези ,които незнаят...осиновена на почти 6 години,знае ,че е осиновена,говорим си за това,споделяме си всичко с нея,приличаме си/ та получавам следният смс-Мамо,благодаря ви,че ви има,че сте ме осиновили!Много ви обичам!.......така ви предавам нейните вътрешни усещания като осиновено дете
снимката е от рожденният ден на Ваня...кръстницата и,аз и малкият
DarZaMen
по същият начин Ваня все ми заделя от цялото печено пиле крилцата, и другите такива кокалести места ....понеже нали съм ги обичала,един ден баща и се разсмя и и каза,че ги обичам...за да има от хубавато месце на пилето за другите 
Аз искам да ви кажа какъв смс получих от Ваня , в деня ,когато е гледала по БТВ филма за Могилино, тя както знаете учи в Троян /за тези ,които незнаят...осиновена на почти 6 години,знае ,че е осиновена,говорим си за това,споделяме си всичко с нея,приличаме си/ та получавам следният смс-Мамо,благодаря ви,че ви има,че сте ме осиновили!Много ви обичам!.......така ви предавам нейните вътрешни усещания като осиновено дете
снимката е от рожденният ден на Ваня...кръстницата и,аз и малкият DarZaMen
по същият начин Ваня все ми заделя от цялото печено пиле крилцата, и другите такива кокалести места ....понеже нали съм ги обичала,един ден баща и се разсмя и и каза,че ги обичам...за да има от хубавато месце на пилето за другите
И аз, и мъжът ми, сме имали предчувствие, че сме осиновени. Аз от 3 клас ровех за документи, втъпреки че визуално приличам малко на осиновителите си. Той е видял, че акта му за раждане е от 1977 г., а е роден през 1977 г. и оттам нещо му е проблеснало. никой не си е позволявал да ни каже, че сме осиновени.
Здравейте искам да ви разкажа моята история, значи осиновена съм от дом в Габрово.когато са ме осиновили сам била 9 месеца тогава башта ми е бил на50г. а майка ми на 40г. разликата им е големичка.както и да е като малка нямах никакви проблеми ,живеех си кротко и мирно да отбележа израснах в много бедно семейство ,майка ми даже нямаше основно образувание.Баща ми имаше средно,общо взето само баща ми ми помагаше в уроците.намериха се и( доброжелатели ) които ми казаха че съм осиновена,мъкар че аз подозирах тъй като Баща ми беше с сини очи,той почина аМайка ми е с зелени тя още е жива.за Майка ми беше по важно да им помагам в работата ,от колкото да уча караше ме да ходя я на лозето ,или на нивата да копая царевица най вече на бостана .Вечно ми намираше работа ,не пропускаше да ме обиди вечно ибях крива за нещо,от както разбрах че съм осиновена попитах я и тя ми каза истената не спря да ме тормози.Незнам как е търпяла до тогава.пребиваше ме от бой-Баща ми нямаше думата пред нея,каквото каже тя това ставаше.ЧЕСТНО КАЗАНО НАПРАВО СИ БЕШЕ ГЕСТАПО.Никой не я харесваше в селото винаги я отбягваха ееимаше си някоя друга приятелка същите като нея.Щом почине някой в селото тя е първа писта не само това но влачеше и мене,даже идваше в училище да ме вземе като обясняваше на учителите че еди кой си починал и трябва да ме заведе .Иаз нали живея на село ,и ям доматите сколите първа писта съм заедно с нея.може да ви се стори странно но поедно време си мислехче им е нешто като хоби,тя така и инък не ходеше на работа.Само Баща ми,но пък за сметка на това обича да плете, и имах най хубавите блузки.завърших основното и отидох да уча в Габрово ,ех какъв късмет поотървах се малко от мъки.завърших итам икъде мислите отидох ами пак на село каза че трябва да работя за да им давам пари където мее отгледала като пак не пропускаше да ме,обижда кой знай коя мее родила сигорно била курва,пък може дае и циганка,заочи да била заплакала,къде вземала дете.Нямате представа колко ми беше тежко. мечтаех да се умъжа и да се махна от нея -а исках да уча но тя не дава кой ще им копа лозето и всякакви други екстри.Работих си аз запознах се седно момче и реших да се омъжа,не ми направи сватба няма пари Свекърът и Свекърва ми не искаха дая виждат,отидох да живея при мъжът ми в Враца след като забременях той се пропи много не излизаше с часове от кръчмата започнаха скандали той беше мамин син и аз го напуснах,естествено отидох при маминка на село.тя се срамуваше от мен че съм бременна и къде мислите ме изпрати ИЗПРАТИМЕ В СЪЩИЯТ ДОМ ОТ КОЙТО МЕ ОСИНОВИЛА ОСТАНАХ ТАМ 5 МЕСЕЦА ДОКЪТО РОДИХ,ДЕТЕТО БЕЗ ИЗОБЩО ДА ДОЙДЕ ДА МЕ ВИДИ.щеше ми се да избягам ама къде,като влезнах в домът ми вземаха дрехите дадоха ми един пенйоар,и под ключ няма мърдане с една линейка ме караха на консултация и обратно.понякога ми идваше да се хвърля от последният етаж,беше ми много тежко че ме прати обратно в този дом от който ме осиновила,крадях насестрите от яденето заштото понякога бях много гладна там ме хранеха но понякога ми се искаше повечко.на 4 или5 етж бяха малките деца и аз винаги,ходех да си играя стях ,моличките те бяха свикнали да виждат хора само сбели престилки като ме видяха мен започнаха да ми викат всички заедно МАМО МАМО.КАТО ГИ ГЛЕДАХ КАК ГИ БИЯТ ТИЯ ТАМ ЛЕЛИЧКИзаштото то имаше сестри но и помоштен персонал,връзваха ги в леглата за да не стават,ох какво ли не видях вечно ходеха по пижами 5 месеца бях там само веднъж ги облякоха ,и им обуха обувки защото бяха дошли от тук някакви главни,не си спомням кои бяха,те милите трябваше да кажат по някои ред за добре дошли на гостите,те ништо не казаха а си гледаха краката заштото никога не бяха виждали обувки.и така малко се отплеснах сподробности след като родих естествено си тръгнах,сама от болницата щеше ми се и на мен някой да ми подари цветя но не.РОДИХ МОМИЧЕ КРЪСТИХ Я ПЕТЯ до тук добре ама няма да седя само в болницата трябва да си ходя какво ште правя подписах декларация,че я оставям за отглеждане за един месец и те мия вземаха заведоха я обратно в домът сърцето ми се скъса.отидох си аз разбрах че мъжът ми ме е търсил но тя не му е казала каде сам други пък му казали че сам се оженила ,абе селска работа .пропуснах да кажа че като ме видя Майками ми каза ААА КОПЕЛЕТО СИ ИДВА.разделих се смажътми, не исках да го виждам повече до ден днешън не познава дъщеряси. вземах си детето и започнах да я отглеждам сама естествено при маминка родителите ми свикнаха снея даже МАЙКАМИ ЗАПОЧНА МНОГО ДАЯ ОБИЧА. не след дълго дойдох тук в София Майками имаше вуйна на Дондуков и тя ме запозна с сегашният ми съпруг, той е арабин ,но по ценичен човек не съм срещала.Първите години се държеше добре но после започна да ме бие изневерява караници тормоз от всякаде Често ме наричаКОПЕЛЕ НЯМАШ МАЙКА ПРИ НАС ВАРАБСКИЯТ СВЯТ ТАКИВА КАТО ТЕБ НОСЯТ НЕЩАСТИЕ .Имам две момиченца от него,общо 3 дъщери които много обичам .на18гна11г ина 3г.исползвах момента че мъжът ми спи и реших че вече е време и аз да напиша нещо.ОТ ВСЕ СЪРЦЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ КОИТО ГО ПРОЧЕТЪТ.въпреки всички трудности през които сам преминала аз продължавам да мисля че един ден и на мойта улица ще изгрее слънце
X
Реклама