КЪМ ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА: вътрешни усещания, детски фантазии,интуитивни прозрения...

Прочетох всичко тук и направо се изумих! Никога не съм допускала, че има деца, които са осиновени само, защото родителите им са избивали комплекси.Мислех, че човек осиновява преди всичко, за да дари любов на детето, което взема. Зная, че хората са различни и съдбите им също, но да осиновиш дете, което после ще наричаш "копеле" това нещо не мога да го вдяна. Ми кой те е карал да го вземаш?! Е, слава Богу аз не съм попаднала в такова семейство! Имах най-прекрасното детство на света... поради това, че бях много болнава не ходех на градина, а ме гледаха наши близки. Всеки ден се разхождахме из града, ходехме на излети в гората, наблюдавахме бръмбарчетата и всякакъв вид гадинки как живеят, запознах се с видовете дървета и храсти още преди да тръгна на училище. Всеки ден ми четяха книжки и ми пееха песни. Толкова много ме обичаха всички, че понякога се задушавах от това. Правех поразии, за да ме напляска мама, защото някак си не беше естествено комшийчето да го бият за щяло и нещяло, а мен да ми правят само забележка. Имам едни натрапчиви спомени от ранното си детство - ужасявах се да остана сама в стаята. Дори и да спях, исках мама да е там. Тя ми даваше сигурност. Децата помнят от много ранна детска възраст, аз помня дома, креватчетата, жените с белите престилки и другите деца, много смътно, но помня, както и един сън, който се повтаряше, че падам по едни стълби и си удрям главата и струпани хора над мен с бели престилки... Дали е било истина-кой да ти каже, но научих,че съм осиновена от "добри и загрижени хора" още в първи клас, затова смятам, че трябва да се каже на детето, когато възникне въпроса, а не да се лъже или заобикаля тази тема. Когато попитах мама, тя ме излъга, а татко не, затова го обожавах, а загубих доверието си в нея. Простих и  за лъжата, разбирам я, но ...и не съвсем. С това, че ме излъга тя ми показа тогава, че не ми вярва и вместо да ме привърже към себе си, тя ме отблъсна и разочарова. Разочарованието ми беше в началото много силно после постепенно отслабна и на негово място се загнезди една горчивина до преди 10 години, когато тя реши да ми каже и ми сподели защо е излъгала. Да, осиновените знаят подсъзнателно,че са осиновени, но това не бива да се превръща в трагедия и избиване на комплекси, а в сила за посрещане на трудностите и отстояване на себе си!

За жалост наистина има хора, саможиви, егоисти и неспособни на любов към друг, освен собствената си особа, които осиновяват само за да бъдат като другите, да не се разминават от общоприетото и те да си имат едно дете, което за тях е като вещ. Не само че избиват комплексите си върху него, имат го за длъжник и роб до гроб, увреждат и без това крехката му психика. Дано социалните да са по-прозорливи и да не допускат тази ужасна и непоправима грешка- да даряват подобни хора с възможността да станат родители-мъчители.

сори за спама...
Мери, права си естествено, обаче аз не съм особено окуражена от нивото на психолозите в РДСП. Направо се чудя възможно ли е Теа да е такова изключение... Вчера имахме проверка. Дойде жената, която ни наблюдава - ами тя самата има нужда от помощ... много съжалявам, че говоря така. Първо вика, второ се смее в странни моменти, без особена причина. Никола еееей такива очи ококори  .
Питах я за някакви неща, исках съвет - на почти всички въпроси получих отговор "Не се притеснявайте - ще го израсте" . Кое ще израсте, не можах да разбера 

П.С
Кажи какво прави абитуриентката 

Здравейте и от мен,едно пораснало осиновено и после разсиновено дете.Да има и такъв термин.Ето накратко и моята история.Разбрах,че съм осиновена когато бях на 18год.Доста след като майка ми (осиновителката)беше починала и баща ми себеше оженил за друга.Постепенно се появиха проблемите-исках да излизам на детска дискотека с приятели и имах гадже(лекар вярно с 10г по-голям).Има ли нужда да казвам,че втората му жена нарочно влизаше в конфликт с мен и ме дразнеше.Един ден срещнах баща ми на стълбите и той ми даде едни документи и продължи нагоре.Аз останах и се зачетох.Това беше призовка за дело за разсиновяване,което значеше автоматично че съм осиновена.Така разбрах.Благодарение на една моя учителка си намерих адвокат и работа и успях да завърша училище.Делото приключи отдавна и аз съм разсиновена.Чудя се как може изобщо да има такъв закон.И каква е тази държава,която му е дала дете,а после не му потърси отговорност за това че се отказва от мен.А впрочем аз вещ ли съм та да може да си играе така с мен.Вече всичко е минало.Но вътре дълбоко в мен раната ще боли винаги.Благодаря че ме изслушахте. и се извинявам чеви занимавам с моите проблеми.

mama vania19, съжалявам много за това, което ти се е случило. Приеми моите прегръдки 

Добре дошла Ваня!
 

     Ужас, mama vania19, егати ,това пък на нищо не прилича  Възмутена съм!!!!Не бях чувала такова нещо до сега,наистина!


    Надявам се да намериш своето място тук сред нас 

vania 

Благодаря за топлото посрещане и за разбирането.Този горчив опит ме направи по силна и сега 11г по-късно съм постигнала по голямата част от мечтите си.В това число се включва и сплотено семейство.

нещо ми звучи познато, нещо ми понамирисва ... момичета, внимавайте ...

искрено ми се ще да се само плод на болния ми мнителен мозък и да не съм права, най-вече заради вашата добросърдечност! е, то ще се чуе.

Добре дошла vania19,
аз също съм осиновена, но слава богу без разсиновяване.
Ужасна съдба си имала, но надявам се всичко това да е в миналото и да си намерила своя път в живота, той да е достатъчно щастлив да компенсира малко поне миналото.

---

Не знам какъв е проблема според теб.Аз исках просто да разкажа моята история.И на мене не ми харесва,но това е истината.Ти ако не вярваш съжелявам.Не мога да те убедя.Очаквах че ще има и такива мнения.

---

На всички благодаря за сърдечното посрещане .

Нямам необходимия ти конретен отговор, но ще се опитам да ти помогна с няколко насоки, за по-лесно ориентиране в търсенето му. Не е невъзможно да я намериш, друг е въпроса  колко време и какво ще ти коства, а трето и четвърто е какво ще се случи, когато я намериш!

1 прочети тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=304613.0;all

2.ако имаш въпроси питай осиновените- те имат житейския опит и компетенции за много въпроси, касаещи осиновените деца (вече си имат и свой подфорум):
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=75.0

3.Аз си мисля, че е възможно да се окаже полезно да погледнеш и дадеш обява и на:

http://www.baoo-bg.org

Чувствам те много тревожна!? Сякаш наскоро си научила за осиновяването ти!? Ако 93 е годината на раждането ти със сигурност не ти е лесно да съчетаеш информацията (за това, че някъде има жена, която ти е дала живота) и сложните задачи, които поставя пред теб периодът ти на възрастово израстване и идентификация…

Аз ти предлагам да поостанеш тук, да почетеш, да споделиш каквото и колкото искаш и току виж откриеш необходимите ти пътеки..

Разбрах от осиновителите си около 10 годишна,с нищо обаче не бяха го показали.Решили да го споделят с мен за да не го научавам навън и да се травмирам.Сега вече сам на 30 и те са покойни(лека им пръст ),но те за мен бяха едни прекрасни хора с големи сърца.