само в къщи?

 

bim_bam права сте, пиенето на кафе, не влиза в графата "налага се" и както споменах кафето ми е под прозореца, където спи детето ми!
Бих искала да добавя към Валенцето, както вече споменах - синът ми не може да излезе от леглото си, а вътре особени бели не може да направи!
И отново към bim_bam поразии наистина могат да станат, и това, че сте с детето си понякога не помага.Майка ми и за минута не ме е оставяла сама, но въпреки това с 5 -6 човека в стаята(имали сме гости) съм паднала и от разцепената ми вежда все още има белег...Тааааа гаранции никъде няма!
Чудя ви се направо - всички сте толкова притеснени и тн., пък си давате децата по ясли, където 5 лелички се грижат за 30 - 40 деца...Да не би да мислите, че лелките седят неотлъчно само до вашите деца?
Или пък детска градина?Същата работа - 5 лелки за 30 - 40 деца...Не ви ли е страх да си давате децата по тези обществени заведения или мислите, че има абсолютен контрол?Моя приятелка, преди години, в детска градина, където всичко е под контрол, я ухапа змия...Спасиха я на косъм след 3 дни в интензивното...
То бива страх и притеснение, ама с вашите изцепки в стил "аз съм повече от перфектната майка" понякога ставате смешни!
Направо се чудя каква съм аз и защо ли съм се появила във форум пълен само с перфектни и супер притеснителни майки, а аз не толкова...Сигурно нещо съм сбъркана Какво ще кажете по тоя въпрос?

Не съм перфектна. В никакъв случай даже.
Но за притеснителна - да, такава съм.
За съжаление ежедневието ни, ми дава много предпоставки за това.


Безспорно това е така.
Но тук говорех не за теб, а за майката, която си оставя детето на 15 месеца само за час и половина  Ако през това време се задави, ако стане пожар в съседния апартамент, ако... мога още да продължа, но не е нужно. Какво правим тогава - детето спи заключено вкъщи, а майката на пазар? Даже ми звучи безумно. Сори.

Това си помислих и аз. Просто е безумно да си помисля да оставя детето си само вкъщи. Направо не мога да повярвам  . И то за да пиеш кафе. Никой не казва,че сме перфектни майки - тука става въпрос за нещо съвсем друго - отговорността да си родител. Когато на мен ми се налага да свърша нещо навън го мъкна с мен (независимо какви усилия ми коства). Ами ако недай си боже стане нещо докато сте навънка?

Аз съм меко казано изумена от един от първите постове в темата- 15- месечното дете, което до момента нееднократно е било оставяно само 
За мен НЯМА ситуация, при която детето ми ще бъде оставено да спи само... Даже от това да зависи живота на друг близък мой човек. Заявявам го съвсем отговорно. НИЩО не може да ме накара да оставя детето си само!

Ще ти разкажа една случка.
Малкият ми син беше бебе по-малко от 2 месеца. Както всички знаят, малко са бебета, които преди три месечна възраст се обръщат сами и шават търкаляйки се насам-натам. Поне моето бебе не беше от тях.
Бях го сложила на спалнята по средата на широко, спокойна, че няма как да падне, защото освен да се кокори друго все още не можеше да прави.
Междувременно дойде един колега на съпруга ми и в кухнята им наливах по нещо за пийване. Мотаейки се там, идея си нямам кое ме накара да отида да надникна в спалнята. Та аз бях излязла от там преди не повече от 5-6 минути.
Ако щете вярвайте дъха ми спря, когато отворих вратата.
Юргана на спалнята не бях заслала, а го бях преметнала на половината на леглото и малкото както си махало с ръчички го докопало. И се захлупило. А той тежък, не олекотен. Само крачката му се подават и се мятат в конвулсии.
И до ден днешен не зная, ако сила необяснима ми не ме беше накарала да надникна там и ако преди да скоча да дръпна юргана не бях припаднала от шока и страха, които ме връхлетяха - какво щеше да се случи.
От тогава зная, че дори когато съм до тях двамата, всичките ми сетива трябва да са на десет.
Защото както става ясно, беля непоправима може да се случи и когато сме у дома и си мислим, че сме предвидили всички опасности. А какво остава да отсъстваме ? Да липсваме по час - час и половина? Да пием кафе, та дори под стаята....Белите стават за секунди, дори не за минути.

Има и много по-прости варианти, едно малко повръщане, което е много срещано явление в горещината, може да отнеме за секунди техния живот! Аз предната вечер случайно влязох в стаята, където спяха синовете ми за да взема нещо и заварих малкото си гардже, в момента в който на гейзер повръщаше и му шуртеше и от устата и от носа, и вече беше пребелил очите, защото лежеше и по гръб и много се беше и уплашил, ами ако ме нямаше и ако не бях влязла, какво щях да заваря? Нито можеше да се разплаче и така да ме извика, нито нещо друго!
Моля ви не си оставяйте децата, не само навън да бъдете толкова много, но и докато спят ги наблюдавайте от време на време! Заради вас и техния невинен живот, не си правете експерименти, нещастието става за секунди, питайте моето семейство, което ще носим вината си до края!

Има огромна разлика между това, да учиш детето си на самостоятелност, и да го оставиш само.

Мен са ме оставяли като съм била на 6-7 години сама в къщи, но аз не бих оставила моите деца. Опасностите и рисковете са прекалено много.

Това за оставянето на 15 месечно бебе е шега, нали?

Бих искала да споделя ...
Аз също съм майка като вас, аз също имам своите притеснения, аз също имам едно наум.Другото, което обаче имам, а не се и съмнявам всяка от вас притежава, е онова вътрешно усещане и силна връзка с детето с.Има много описани случай, когато майка без видима причина се връща вкъщи, при дете, което е оставила на някого, без видима причина поглежда в стаята на бебето, без видима причина се събужда нощем и във всички тези случаи спасява детето си от неминуема смърт.Без видима причина!, но и неразривната връзка между нея и детето и.Както няколко от вас описаха - точно в момента, когато бебчо "бере душа", се случва без видима причина да влезете в стаята.За тази връзка говоря.Това са инстинктите на всяка майка!И те обикновенно са безпогрешни.
Аз лично се подчинявам на инстинктите си, а не на общественото мнение, което ще ме нарече "майка идеал" или пък "майка провал".Научих се да се подчинявам безпрекословно на тези инстинкти след един много неприятен случай - със синът ми бяхме на индийският океан, а той се дереше като за световно, само като погледнеше към водата.Аз обаче бях твърдо решена въпреки притесненията си, че трябва поне краче да топне във водичката и започнах да го успокоявам, да му говоря нежно и да го водя лека полека към водата.Той обаче се дърпаше.Грабнах го на ръце, докато той си плачеше и влезнах на не повече от 10см. вода.Той гледаше "от високо" и като чели се поуспокои, но след секунда същият рев.Успокоявах го, милвах го, гушках го, не и не - не спираше да плаче.Реших, че няма да стане мокренето на крачетата и тъкмо да излезна ме събори огромна вълна, която ако не бях само на 10тина см. вода около краката ми , щеше и двамта да ни разбие в брега.Въпреки, че сама влизах и по дълбоко - малко над коленете с него не посмях и смятам, че това също е част от инстинкт за съхранение на рожбата.
Друго, което бих искала да кажа на всички, които ужасно много се притеснявате - с притесненията само си разбивате нервната система и най - много да си докарате невроза, депресия или някоя друга гадна болест.Притеснението няма да ви помогне в критична ситуация, напротив може да доведе до паника и при възможност за реакция да загубите ценно време, докато се опомните от притесненията си.С притеснение, не можете да направите нищо хубаво нито за децата си, нито за себе си!Бих ви посъветвала - не се притеснявайте чак толкова много!Това не значи безотговорност, това значи здрав разум.
Някък не мога да си представя, как по цял ден се седи до леглото на детето и се наблюдава, дали спи, когато е очеизвадно, че спи.И това да се прави от притеснение...И чудя се, къде намирате толкова време, че по 24 часа да сте неотлъчно до децата си, а кога спите???Или може би първите 3 години от живота на детето майката има право само да стои до леглото му и да го гледа, та да не се задави или да не повърне, пък тя да е в другата стая и след това прехвърля топката на ясла или детска градина...
Не бъркайте притеснение и здрав разум!!!
Ако наистина сте толкова притеснени, как успявате да се справите с притеснението, когато дадете децата си на ясла?Много майки още преди 18 месеца на детето го оставят в ясла?не се ли притеснявате, че там може да му стане нещо!То не е само вашето дете в яслата!Или през минута звъните на лелките да питате, как е детето...лелеееееее не мога да си представя какви сметки плащат звънящите майки

 Мисля,че сравнението,което се прави между градината и оставено само дете вкъщи е меко казано неуместно.И освен това никога не съм мислила за себе си,че съм перфектна майка.Но пък децата си сами не оставям по никакъв повод-не в леглото,не в стола вързани...това за мен си е чиста безотговорност.Говоря за малки деца-на 15 месеца примерно.

Абсолютно 

Валенцето не съм правила сравнение!!!просто дадох реална ситуация, за дете, което не е постоянно под грижите на майка си!!!Както и по - горе споменах, за своя приятелка ухапана от отровна змия, под надзора на лелките в детската градина.
И както споменах - има разлика между здрав разум и притеснение!
Има разлика между дете зарязано за цял ден само и дете заспало и оставено да спи само половин или един час.
Много е лесно да се каже безотговорно!И ако е безотговорно отговорете - Вие по 24часа в денонощието ли бдите над леглото на детето си?Не ли безотговорно да го оставите за 5 или 10 минути , за да изчистите да кажем друга стая в дома си?А да сготвите?Или само седите до леглото му?
Избирателната способност на коментара Ви е също толкова неуместна, колкото и сравнението, което  кой знае къде открихте в моя коментар!!!Не съм сравнявала, дадох пример за ситуация, в която детето не е център на наблюдение от майка си!
За мен пък е абсолютно безотговорно да бъде създадено дете и хвърлено на баби и дядовци, ясли или детски градини, защото и двамата му родители са твърде заети с работа, кариера и прочие!А е пълно с много отговорни родители, които точно това правят, или греша?

От девет реки вода извади....

АБСОЛЮТНО БЕЗОТГОВОРНО е да оставяш бебе само по какъвто и да е повод . И това явно не е само мое мнение.

Просто съм изумена как може да оставиш само дете за толкова време вкъщи  .А относно тези извинения за неотложната работа-думи нямам.За миг не ми е минало през ума да изляза и да го оставя сам.Мъжа ми пътува с кораби и го няма месеци наред.Гледам детето си абсолютно сама,съответно върша и всичко останало-пазарувам,плащам сметки и още много,много неща,но ВИНАГИ с детето.Изобщо не ме интересува,че съм щяла да го мъкна с мен в жегата  ,ами няма да излизам като е топло,ще изляза сутринта.
Интересно ми ,не ви ли е страх че може пък да се събуди това дете,и тогава..........,то не е робот все пак.за други нещастни случаи не ми се мисли-като пожари и т.н.Ами ако ме бутне кола и после това дете се събуди...,спирам че ми се развинти фантазията.
Хора,моля ви се  ,не оставяйте толкова малки деца без надзор.

за протокола - детето ми никога не е бло на ясла. Дадох го на градина на 3 години и половина.
Но дори и в яслата е по-добре, отколкото сам в къщи.
Вярно 4е са малко жени за толкова много деца, но поне знам, 4е ако му се слу4и нещо, ще реагират. Ще има някой там. Оставяла съм сина си набързо, за да изти4ам да свърша нещо, докато спи - живея в 4ужбина, сама си го гледам, татито ба4ка и по 12 4аса понякога. Позволявала съм да го оставя спящ 2-3 пъти максимум, и то ако съседката, с която сме доста близки, дойде да го пази. Той спи дълбоко, но може да се събуди и да ме търси, а нея я познава. Пак няма да е на кеф, 4е мама я няма, но поне е с някого!