само в къщи?

Зная, че майки оставят децата си сами, но аз не бих могла, не зная какво ще му дойде на акъла. Случва се да го оставя сам ( на 6,6год.), за да отида до магазина и докато се прибера треперя, дали няма да се случи нещо. Не ти е лесно на теб, не мога и да ти дам съвет, всичко зависи от детето.

Аз съм на мнение, че никога не е рано детето да бъде оставено само. Моето досега е оставяно много пъти само (на 15 месеца е), най-дълго за около час и половина. Ако детето ти реши да направи нещо ще го направи и ти да си до него. Примерно и двата пъти когато дъщеря ми падна от леглото ние с баща и сме били на 30 сантиметра разстояние. Така че мисля, че правилно си постъпила и добре си обяснила нещата. Надявам се да нямаш проблеми, така както се надявам и аз да нямам когато моята стане по-голяма.

Оставям дъщеря си сама от 5 годишна.. В началото за малко, колкото да отида до магазина, след това за все по- продължително време. Сега е почти на седем...от 2 мес. я оставям по половин ден самичка, веднъж ми се наложи да я оставя за цял...има gsm, от който ми се обажда от време на време, за да съм спокойна, има ключове и излиза, когато реши, на детската площадка пред блока. И аз се притеснявах много в началото, и сега още, но гледам да не го показвам пред нея и я оставям да се научи да се справя сама...А нямам и избор - изписаха я от детска градина / нямали сме право на градина, щото есента ще е в първи клас , а не можем да си позволим частна занималня или някакъв детски център през лятото / за месец е около 200/250лв./ /, живеем сами и нямаме баба, която да я гледа. А есента, така или иначе, ще й се наложи да ходи и да се връща сама от училище / поне е съвсем наблизо/, тъй като първолаците започват от 8.30ч. и са на занималня най- късно до 16.00/ 16.30ч...Нито моето, нито на баща й работното време е такова! 

 Едва ли тук е най-подходящото място да споделите,че си оставяте децата сами.Напоследък се уверих,че пишат и четат какви ли не хора.

Сама не бих си и помислила да я оставя, но всеки сам си преценява.
А защо не помислите за заключване на вратата на терасата, за да не може да излиза сама там. Дете е, кой знае какво може да му хрумне....

Моят син го оставям сам само когато спи и то защото от леглото не може да излезе.Иначе е толкова див, че не мога и да помисля да го оставя сам дори за 5 минути.Пример -излизам да пуша навън(вкъщи не се пуши) и след малко го чувам как топурка отвори си външната врата и се затича по двора(живея в къща с двор).Успял е да слезе по 6 стъпала, да отвори 3 врати и да се зимъкне.От тогава(около 2 месеца) не смя да го оставям сам.

Не се ли страхуваш, че детето може да се задави или просто да му се припие водичка или да се случи нещо непредвидено?
Моите деца са на 5 и на 3 години и един единствен път съм ги оставяла за около 7-8 минути - слязох до магазина под блока да купя нещо забравено. Тичала съм до асансьора.
Трудно ми е да си представя ако ги оставя за час и половина, какви ли мисли ще ми минат през ума. Всъщност твърде вероятно е да ми се пръсне сърцето от ужас, страх и напрежение.

Зависи от детето и доколко може да разчитате на него.Наложи ми се да оставям дъщеря си самичка като започна първи клас.Аз на работа,баща и също.Тя се прибираше от у-ще с една моя позната с дъщеря и,която и е съчуничка.Оттам си беше сама вкъщи.Постонянно говорене по телефона беше ситуацията.Да не говорим,че и домашни писахме по телефона.Ами това е моят опит.Но ми костваше тогава много нерви и притеснения.Дано не ви се налага.

Не смея да го оставя (големия) за повече от ходенето до магазина. Скоро няма и да го направя. По съвпадение все още гледам малкия, когато Светлин ще тръгне 1-ви клас и ще съм с него. Единственото смело нещо, което правя от около месец е да го пусна да играе сам на площадката пред блока (терасата ни гледа към нея) и от време на време проверявам какво е положението. Мисля, че това е стъпка към самостоятелността и не мисля, че цял живот ще е вързан за полата ми. Всичко постепенно. Разбирам майките, които нямат избор и оставят децата си сами, но нека освен доверието имат и 1 наум...

Аз също съм го оставяла, баткото, за 15-20 минути - точно за да ида до магазина. През цялото време все си мисля , да не падне от 7-мия етаж. Знам че е разумен,но си ме е страх. Сега, откак се роди бебка, го пускаме да пазарува в магазина сам, но стоя отвън до вратата. Не смея да го оставя напълно сам. А като си помисля че на есен сме първи клас, тръпки ме побиват.

Те циганките така правят , оставят си 1-2-3 годишните деца сами в къщи, пък после реват по ТВ, че изгорели в пожар, че паднали от незнам си къде, че се задавили... Моля ви се.

За 6 годишно дете, май е нормално, пак е притеснително, ама не е като да е на 1-2 години. Можеш дори да му звъннеш и да го питаш, какво прави.

На 6 год. сигурно бих го оставяла. Моят страх са терасите , ако живеехме в къща, бих била по-спокойна.

Често го оставяме вече сам (на 6г. и 9м.). Винаги ми е напрегнато, но знам, че трябва да свикне. Май повече аз трябва да свикна, а не той. До сега не съм имала проблем. Детето е много отговорно, ама все пак е дете.
Мога да се похваля, че и до магазина вече ходи сам. Ама с парите нещо не се оправя.

а бре колко пъти на месец ще нищим подобна тематика? 

На мен ми се пада след около 2,5г. да пусна такава тема.

А аз - три месеца преди теб си заплювам .

Мама3,
оставяла съм спорадично 6 годишната ми дъщеря сама с бебе (докато бебето спи), за да търча да плащам или нещо подобно. Давах и всеки път нужните наставления, гледах да съм спокойна, за да не настройвам детето негативно и ...излизах, просто нямаше друг изход. Винаги ми е било страшен стрес, нямаше още мобилни телефони.
Не сме имали проблеми с това оставяне - дъщеря ми свикна от малка да е отговорна, разумна и организирана, от малка се ориентира в ситуациите с отваряне на вратата на познати или непознати и успешно прилага тези интуиции при запознанствата си сега в пубертета.

Много им треперим, но може би тези малки изпитания ги възпитават по-добре от безкрайното ни присъствие.

Живеем в Дружба 2. Близо сме до Кауфланд. Преди 2 седмици оставихме Милен за час самичък. Не му се идваше на пазар с нас. Терасите са ни затворени. Но мен ме притесни друго. На излизане заключихме вратата, а той няма ключ. Може много неща да се случат, как ще излезне? А ако оставим ключ, къде пък ще иде?
Свекърава ми каза: "О, не се притеснявай! Аз толкова пъти съм го оставяла сам. Детето е добро, нищо няма да му се случи."

Аз наскоро пусках такава тема, ето я http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=190420.msg3950052#msg3950052

Е за това мнение нямам думи просто, но безотговорни родители колкото щеш по тоя свят. Ама кой век сме бе хора, та на естествен подбор да го караме. Как дете на 15 месеца само в къщи, изумена съм просто, а има страни в които отнемат родителски права за такова нещо. Ех колко далеч сме ние.

Моят син много пъти и по - малък съм го оставяла сам.Тъй като знам колко време горе долу спи, след като заспи, оставям го и отивам да пазарувам или да платя някоя сметка или все нещо подобно, дори отивам да пия кафе някъде.Не се чувствам притеснена, защото спи дълбоко, а и преди да заспи си играем и заспивайки, знам че той наистина е много изморен и няма да се събуди!Така имам поне 2 часа свободно време, в което да свърша нещо извън къщи или да се видя с приятели.Тъй като баща му в момента работи ужасно много и понякога с дни не може дори да се прибере, всички задължения около поддръжката на дома са на моите ръце, а детето няма на кой да го оставя.Струва ми се непростимо да го мъкна с мен по жегите и за мен е по приемливо да го приспя и да излезна да свърша работа.Знам, че за момента не може да се измъкне от леглото, а дори по някъква причина да се събуди има поне няколко играчки около себе си и има с какво да се занимава, докато се прибера.Естествено и аз гледам да не се забавя кой знае колко ли много.
Така че има ситуации и ситуации.Много е лесно да осъдиш, но май индианците бяха казали "не съди някого преди да походиш една седмица в неговите мокасини"
Не смея да го оставя нито за миг сам единствено когато е буден - причините предполагам са разбираеми за всяка от нас!

Случвало се е когато аз бях на 6г майка ми да ме оставя сама за по няколко часа. )))
Големи глупости съм творила при всичките и предупреждения и т.н.
Бях решила един път да си стопля обяда в порцеланова чиния на котлона. Естествено резултата беше пукната чиния, аз се уплаших и забравих котлона включен. Когато майка ми се прибра той беше кръв червен.
Друг път се уплаших, излязох от в къщи, заключих и тръгнах да я търся по улиците с ред, сълзи и сополи.

Така че, на 6г смятам, че е малко рано да се оставя дете само. Колкото и да е отговорно, дисциплинирано и т.н. то все пак е дете. Има много неща, които могат да го стреснат и уплашат, да се почувства застрашено и да направи някоя глупост, с която дори може да застраши живота си.

В държавата, в която живея, както ве4е споменах и в другата тема за децата, които ходят да пазарят, със закон е забранено дете под 12 години да стои само вкъщи, да обикаля по улиците без придружител и т.н. При това живеем в доста спокойна и мирна страна.

Не си и помислям да ги оставям сами, това са деца!

Голямата е на 9г. и категорично отказва да стои сама вкъщи.Просто си е страхлива.Преди няколко месеца беше се престрашила да остане сама в къщи,но докато аз изляза пред входа ,тя на терасата и ми вика да изчакам ,че идва с мен.Преди да стане на 9 не съм си и помисляла да я оставя сама. Май за Канада става въпрос Снаха ми живее там и от нея знам за този закон.Щом в толкова социална държава са го измислили ,има защо.

Към тези, които си оставят малките деца сами: Не ви ли е страх от непредвидени ситуации като пожар в съседния апартамент, забавяне по пътя за вкъщи (задръстване, ПТП, отцепване на района ви)? Дори да сте си обезопасили на максимум дома, как осигурявате някой друг освен вас да знае, че детето ви е само у вас?

От няма и месец ги оставям сами за по половин час, максимум час. Обикновено като си легнат на обяд да спят или привечер. Големия е оставал и сам в къщи. Знае къде има резервен комплект ключове, ако му се наложи до излезе. Малкия не бих го оставила за нищо на света сам в къщи. Винаги ме е страх дори да сляза долу до магазина затварям всички прозорци и тераси / не че не могат да ги отворят де/. Ако имах избор нямаше и минута да седят сами 

Е, 15 месеца и на мен ми се вижда малко странно да се остави едно дете само за час и половина... Няма ли да се уплаши, като рзбере, че е самичко?
Аз на такава взраст съм ги оставяла сами само докато спят, и то само за да напазарувам, за 30-40 минути, не повече.
А наистина сами взех да ги оставям в първи клас.

Lennyh, нещо ми се губи на каква възраст са децата ти. Но щом баткото разбира къде има ключове, знае как да излезе и т.н. значи  все пак може да се разчита на него. Дотолкова, че да уведоми съседи или някой друг за възникнал проблем, да ти се обади вероятно по телефона. По-скоро ми стана интересно за съвсем малките бебета и деца (ок 3 год), те вероятно не говорят, за отключване и заключване едва ли им мидва наум, камо ли за търсене на помощ. Моят няма още 3 и не смея да го оставя сам. Досега точно 2 пъти за по 5 минути съм го оставяла, докато спи, за да сляза до долу да отворя развалената входна врата. И затова ми стана интересно, че някои дори на кафе си излизат без притеснение.

Ако имах избор нямаше и минута да седят сами 
Разбираемо.

Аз ли нещо не съм в ред или наистина има хора , които си оставят 15 месечните деца сами в къщи 
Независимо дали за час и половина или за 30  мин. или за още по - малко .
Какво значи - знам , че спи ? Ами ако се събуди ... и какво изобщо може да стане  . Ами ако стане пожар ?
И аз не съм имала на кой да го оставя . Като ми се налага да изляза го вземам с мен .
Аз веднъж го оставих за 1 минута , докато спеше , за да отключа входната врата и сърцето ми щеше да изскочи 
Това за пиенето на кафе няма да го коментирам , защото ще кажа нещо гадно 

И аз не си го представям. Не си обяснявам подобна безотговорност

Всеки решава за себе си. Радвам се, че повечето майки не мислят и действат като теб,bloodywhite. Дано Бог пази децата на всички ни.

Синът ми е на 6 ,и не го оставям сам.Само като си помисля какво може да стане и ми настръхва косата.

Сега пък лоша майка ли съм?
Интересно, вие които и за минута не си оставяте децата сами, как съдите другите без да мислите
На мен няма кой да отиде да ми плати сметките, нито кой да ми напазарува и за най - удобното време е докато детето ми спи.И как си представяте в над 35 градуса да го мъкна с мен, за да отида да си платя сметка?То аз едва се влача из тези горещини та камо ли него да мъча!За съжаление имаме кола, но аз нямам книжка - ако имах би било по - лесно!Ама нямам!!!Веднъж го взех, потече му кръв от носа и се прибрахме.За мен е по - обезпокоително да го влача в жегите, отколкото да го приспя и да излезна да си свърша работата, която имам!Пък хората нека си говорят, че съм немарлива майка!
Аз пък смятам, че е немарливост да си влачиш детето навсякъде с теб, без значение какво е времето навън - важното е детето да не е само вкъщи!
Относното кафето и приятелите - за мен не е никакъв проблем да излезна, детето ми да спи само вкъщи и да отида на кафе - кафето ми е под прозореца.Ако се субуди и се разплаче просто ще го чуя веднага!
И пак ви казвам - не съдете, защото не знаете и за вас какво е приготвил живота!!!Не дай си Боже да попаднете в ситуация, в която да не можете да разчитате на никого за помощ ще видим тогава!Иначе сега е лесно да се говорят големи думи!!!
И какво мислите, че аз не се притеснявам като го оставя сам вкъщи ли?Просто се налага!!!

Аз бях на 7 г., когато ми дойде на ума да експериментирам, какво ще се случи, ако разгъна един кламер и го пъхна в контакта. Е, пъхнах го . Гръмнаха всички бушони, разтресе ме тока, ръката ми почерня до лакътя. После казваха, че добре че съм пъхнала едновременно и двете телчета в двете дупки на контакта, тока преминал през мен и се върнал на мястото му. Ако съм била пъхнала само от единия край, може би нямаше да съм тук сега и да философствам .

Е неее не са бебета и пак ме е страх да ги оставям. Баткото е на 10 и чисто теоретично би могъл да се справи сам в къщи. Знае как да си приготви да яде, справя се перфектно, но на мен не ми е спокойно, най малкото веднъж вече ни обираха. Не искам да си мисля какво може да стане ако децата се окажат в къщи.....

Абе хора, вие луди ли сте? 

По темата - 6 години е нормална възраст децата да свикват на самостоятелност. На толкова и аз съм ходила сама на училище и съм оставала сама в къщи. За ходенето - няма да коментирам - времената са други. Но за стоенето в къщи - не виждам разлика. Даже сега можеш да го оставиш пред телевизора. Тогава и това нямаше, та от скука можеха да се направят такива бели...

Не мога да се сетя за нещо което неотложно трябва да напазарувам,което неможе да изчака няколко часа да го направя по-късно с детето.
Мама3 защо не вземаш и 6 годишната си дъщеря с вас,хубаво е да е самостоятелна,но пък ще ти е по-спокойно.

Защото едно 6-7 год. дете трябва, според мен, да свиква да остава само, да бъде по- самостоятелно. То ще бъде първокласник и ще му бъде по-лесно вече да е самостоятелно и да може да стои само в къщи.
Аз съм излизала само за да оставя дъщеря си самичка, не че е било толкова належащо, но съм била наблизо. Първо за малко, после все по -дълго и за една година и половина вече е свикнала спокойно да стои сама и да се справя сама вкъщи. И сега наистина мога да изляза по-спокойна и по-надалече...всъщност сега решението да излезе или не е изцяло нейно - винаги я каня да излезе с мен, но решението за това е нейно...ако й се излиза - излиза, ако ли пък не - си остава вкъщи. На есен ще  е в първи клас и ще ходи на училище сама. Ако не я науча сега на това- ще й бъде много по-трудно / и на нас/.      

bloodywhite, в София има възможност за пазаруване от Рамстор с доставка по домовете. Дори за суми над 20 лв май, доставката беше безплатна. Аз лично съм я ползвала и ми беше много удобно така, вместо да мъкна детето с мен. Това го пиша само като идея, в случай, че не си го знаела до сега.
Доста от сметките могат да се плащат и през интернет но с изрично твое съгласие (като на каса), а не автоматично да ти ги изтеглят в еди-кой си ден и час. 

Благодаря за информацията!
Никъде не съм писала, че се шляя по улиците и си зарязвам детето само вкъщи, както би изглеждало от коментарите по постингите ми!Просто понякога се налага  то да спи, а аз да излезна.
Не знаех за Рамстор - благодаря много, вероятно и аз ще се възползвам от услугата им доставка по домовете!
Мисълта ми докато пишех, беше че има ситуации и ситуации.И това, което в момента изглежда лудост на някой може да се превърне  в случай и в неговият живот!
Няма смисъл да се обяснявам, защо се случва да си приспя детето и да излезна - както видях това е неприемливо за всички майки, освен за мен явно!Е това е от мен
И да успокоя майките, които вероятно си мислят, че "детето ми е оцеляло въпреки грижите ми" - спокойно, освен, че оцелява и е добре, както и досега не е имало никакъв проблем, когато съм го оставяла заспал, винаги и съм го заварвала заспал

Аз лично не те съдя, сетих се за една майка, на която и се наложило да работи, детето и било малко, но го оставяла само по цял ден, защото и гладно не се стои. Наистина има ситуации и ситуации, пък лошите неща се случват и в наше присъствие. Но аз не мога да оставя децата си сами, просто се страхувам.

Не бих си оставила децата сами поне до...може би до10 годишни сигурно.Не знам,не мога да говоря за толкова далечно бъдеще.Аз също съм сама по цял ден,баби и дядовци нямаме на разположение,живеят на стотина километра от нас.Та мисълта ми е,че предпочитам да си свърша работата,която имам,с децата,не е задължително да е по жегите,може и сутрин по хладно .Моето мнение е,че е безотговорно да се оставя дете на 2-3 години само вкъщи,пък било и докато спи.И не е задължително да се разплаче като се събуди,може тихомълком да направи такива бели...не е истина.Аз на 7 години,понеже от малка съм си чистница ,направих такава беля с прахосмукачката,че после месец ходих с превързана рък.

За мен пиенето на кафе не влиза в графата "налага се"  .

Оставяла съм я сама вкъщи за по - малко от три минути и щях да се пръсна от притеснение. При това беше бебе на 6 мес., спеше в кошарата и нямаше вариант да мръдне от там. Слязох до колата и обратно, че там ми беше ГСМ-а.

Даже на ум не би ми боло дошло да оставя 15 месечно бебе за час и половина само. Пък колкото и дълбоко да спи... Стават сума ти други поразии, които няма как да предвидиш.

 

bim_bam права сте, пиенето на кафе, не влиза в графата "налага се" и както споменах кафето ми е под прозореца, където спи детето ми!
Бих искала да добавя към Валенцето, както вече споменах - синът ми не може да излезе от леглото си, а вътре особени бели не може да направи!
И отново към bim_bam поразии наистина могат да станат, и това, че сте с детето си понякога не помага.Майка ми и за минута не ме е оставяла сама, но въпреки това с 5 -6 човека в стаята(имали сме гости) съм паднала и от разцепената ми вежда все още има белег...Тааааа гаранции никъде няма!
Чудя ви се направо - всички сте толкова притеснени и тн., пък си давате децата по ясли, където 5 лелички се грижат за 30 - 40 деца...Да не би да мислите, че лелките седят неотлъчно само до вашите деца?
Или пък детска градина?Същата работа - 5 лелки за 30 - 40 деца...Не ви ли е страх да си давате децата по тези обществени заведения или мислите, че има абсолютен контрол?Моя приятелка, преди години, в детска градина, където всичко е под контрол, я ухапа змия...Спасиха я на косъм след 3 дни в интензивното...
То бива страх и притеснение, ама с вашите изцепки в стил "аз съм повече от перфектната майка" понякога ставате смешни!
Направо се чудя каква съм аз и защо ли съм се появила във форум пълен само с перфектни и супер притеснителни майки, а аз не толкова...Сигурно нещо съм сбъркана Какво ще кажете по тоя въпрос?

Не съм перфектна. В никакъв случай даже.
Но за притеснителна - да, такава съм.
За съжаление ежедневието ни, ми дава много предпоставки за това.


Безспорно това е така.
Но тук говорех не за теб, а за майката, която си оставя детето на 15 месеца само за час и половина  Ако през това време се задави, ако стане пожар в съседния апартамент, ако... мога още да продължа, но не е нужно. Какво правим тогава - детето спи заключено вкъщи, а майката на пазар? Даже ми звучи безумно. Сори.

Това си помислих и аз. Просто е безумно да си помисля да оставя детето си само вкъщи. Направо не мога да повярвам  . И то за да пиеш кафе. Никой не казва,че сме перфектни майки - тука става въпрос за нещо съвсем друго - отговорността да си родител. Когато на мен ми се налага да свърша нещо навън го мъкна с мен (независимо какви усилия ми коства). Ами ако недай си боже стане нещо докато сте навънка?

Аз съм меко казано изумена от един от първите постове в темата- 15- месечното дете, което до момента нееднократно е било оставяно само 
За мен НЯМА ситуация, при която детето ми ще бъде оставено да спи само... Даже от това да зависи живота на друг близък мой човек. Заявявам го съвсем отговорно. НИЩО не може да ме накара да оставя детето си само!

Ще ти разкажа една случка.
Малкият ми син беше бебе по-малко от 2 месеца. Както всички знаят, малко са бебета, които преди три месечна възраст се обръщат сами и шават търкаляйки се насам-натам. Поне моето бебе не беше от тях.
Бях го сложила на спалнята по средата на широко, спокойна, че няма как да падне, защото освен да се кокори друго все още не можеше да прави.
Междувременно дойде един колега на съпруга ми и в кухнята им наливах по нещо за пийване. Мотаейки се там, идея си нямам кое ме накара да отида да надникна в спалнята. Та аз бях излязла от там преди не повече от 5-6 минути.
Ако щете вярвайте дъха ми спря, когато отворих вратата.
Юргана на спалнята не бях заслала, а го бях преметнала на половината на леглото и малкото както си махало с ръчички го докопало. И се захлупило. А той тежък, не олекотен. Само крачката му се подават и се мятат в конвулсии.
И до ден днешен не зная, ако сила необяснима ми не ме беше накарала да надникна там и ако преди да скоча да дръпна юргана не бях припаднала от шока и страха, които ме връхлетяха - какво щеше да се случи.
От тогава зная, че дори когато съм до тях двамата, всичките ми сетива трябва да са на десет.
Защото както става ясно, беля непоправима може да се случи и когато сме у дома и си мислим, че сме предвидили всички опасности. А какво остава да отсъстваме ? Да липсваме по час - час и половина? Да пием кафе, та дори под стаята....Белите стават за секунди, дори не за минути.

Има и много по-прости варианти, едно малко повръщане, което е много срещано явление в горещината, може да отнеме за секунди техния живот! Аз предната вечер случайно влязох в стаята, където спяха синовете ми за да взема нещо и заварих малкото си гардже, в момента в който на гейзер повръщаше и му шуртеше и от устата и от носа, и вече беше пребелил очите, защото лежеше и по гръб и много се беше и уплашил, ами ако ме нямаше и ако не бях влязла, какво щях да заваря? Нито можеше да се разплаче и така да ме извика, нито нещо друго!
Моля ви не си оставяйте децата, не само навън да бъдете толкова много, но и докато спят ги наблюдавайте от време на време! Заради вас и техния невинен живот, не си правете експерименти, нещастието става за секунди, питайте моето семейство, което ще носим вината си до края!

Има огромна разлика между това, да учиш детето си на самостоятелност, и да го оставиш само.

Мен са ме оставяли като съм била на 6-7 години сама в къщи, но аз не бих оставила моите деца. Опасностите и рисковете са прекалено много.

Това за оставянето на 15 месечно бебе е шега, нали?

Бих искала да споделя ...
Аз също съм майка като вас, аз също имам своите притеснения, аз също имам едно наум.Другото, което обаче имам, а не се и съмнявам всяка от вас притежава, е онова вътрешно усещане и силна връзка с детето с.Има много описани случай, когато майка без видима причина се връща вкъщи, при дете, което е оставила на някого, без видима причина поглежда в стаята на бебето, без видима причина се събужда нощем и във всички тези случаи спасява детето си от неминуема смърт.Без видима причина!, но и неразривната връзка между нея и детето и.Както няколко от вас описаха - точно в момента, когато бебчо "бере душа", се случва без видима причина да влезете в стаята.За тази връзка говоря.Това са инстинктите на всяка майка!И те обикновенно са безпогрешни.
Аз лично се подчинявам на инстинктите си, а не на общественото мнение, което ще ме нарече "майка идеал" или пък "майка провал".Научих се да се подчинявам безпрекословно на тези инстинкти след един много неприятен случай - със синът ми бяхме на индийският океан, а той се дереше като за световно, само като погледнеше към водата.Аз обаче бях твърдо решена въпреки притесненията си, че трябва поне краче да топне във водичката и започнах да го успокоявам, да му говоря нежно и да го водя лека полека към водата.Той обаче се дърпаше.Грабнах го на ръце, докато той си плачеше и влезнах на не повече от 10см. вода.Той гледаше "от високо" и като чели се поуспокои, но след секунда същият рев.Успокоявах го, милвах го, гушках го, не и не - не спираше да плаче.Реших, че няма да стане мокренето на крачетата и тъкмо да излезна ме събори огромна вълна, която ако не бях само на 10тина см. вода около краката ми , щеше и двамта да ни разбие в брега.Въпреки, че сама влизах и по дълбоко - малко над коленете с него не посмях и смятам, че това също е част от инстинкт за съхранение на рожбата.
Друго, което бих искала да кажа на всички, които ужасно много се притеснявате - с притесненията само си разбивате нервната система и най - много да си докарате невроза, депресия или някоя друга гадна болест.Притеснението няма да ви помогне в критична ситуация, напротив може да доведе до паника и при възможност за реакция да загубите ценно време, докато се опомните от притесненията си.С притеснение, не можете да направите нищо хубаво нито за децата си, нито за себе си!Бих ви посъветвала - не се притеснявайте чак толкова много!Това не значи безотговорност, това значи здрав разум.
Някък не мога да си представя, как по цял ден се седи до леглото на детето и се наблюдава, дали спи, когато е очеизвадно, че спи.И това да се прави от притеснение...И чудя се, къде намирате толкова време, че по 24 часа да сте неотлъчно до децата си, а кога спите???Или може би първите 3 години от живота на детето майката има право само да стои до леглото му и да го гледа, та да не се задави или да не повърне, пък тя да е в другата стая и след това прехвърля топката на ясла или детска градина...
Не бъркайте притеснение и здрав разум!!!
Ако наистина сте толкова притеснени, как успявате да се справите с притеснението, когато дадете децата си на ясла?Много майки още преди 18 месеца на детето го оставят в ясла?не се ли притеснявате, че там може да му стане нещо!То не е само вашето дете в яслата!Или през минута звъните на лелките да питате, как е детето...лелеееееее не мога да си представя какви сметки плащат звънящите майки

 Мисля,че сравнението,което се прави между градината и оставено само дете вкъщи е меко казано неуместно.И освен това никога не съм мислила за себе си,че съм перфектна майка.Но пък децата си сами не оставям по никакъв повод-не в леглото,не в стола вързани...това за мен си е чиста безотговорност.Говоря за малки деца-на 15 месеца примерно.

Абсолютно 

Валенцето не съм правила сравнение!!!просто дадох реална ситуация, за дете, което не е постоянно под грижите на майка си!!!Както и по - горе споменах, за своя приятелка ухапана от отровна змия, под надзора на лелките в детската градина.
И както споменах - има разлика между здрав разум и притеснение!
Има разлика между дете зарязано за цял ден само и дете заспало и оставено да спи само половин или един час.
Много е лесно да се каже безотговорно!И ако е безотговорно отговорете - Вие по 24часа в денонощието ли бдите над леглото на детето си?Не ли безотговорно да го оставите за 5 или 10 минути , за да изчистите да кажем друга стая в дома си?А да сготвите?Или само седите до леглото му?
Избирателната способност на коментара Ви е също толкова неуместна, колкото и сравнението, което  кой знае къде открихте в моя коментар!!!Не съм сравнявала, дадох пример за ситуация, в която детето не е център на наблюдение от майка си!
За мен пък е абсолютно безотговорно да бъде създадено дете и хвърлено на баби и дядовци, ясли или детски градини, защото и двамата му родители са твърде заети с работа, кариера и прочие!А е пълно с много отговорни родители, които точно това правят, или греша?

От девет реки вода извади....

АБСОЛЮТНО БЕЗОТГОВОРНО е да оставяш бебе само по какъвто и да е повод . И това явно не е само мое мнение.

Просто съм изумена как може да оставиш само дете за толкова време вкъщи  .А относно тези извинения за неотложната работа-думи нямам.За миг не ми е минало през ума да изляза и да го оставя сам.Мъжа ми пътува с кораби и го няма месеци наред.Гледам детето си абсолютно сама,съответно върша и всичко останало-пазарувам,плащам сметки и още много,много неща,но ВИНАГИ с детето.Изобщо не ме интересува,че съм щяла да го мъкна с мен в жегата  ,ами няма да излизам като е топло,ще изляза сутринта.
Интересно ми ,не ви ли е страх че може пък да се събуди това дете,и тогава..........,то не е робот все пак.за други нещастни случаи не ми се мисли-като пожари и т.н.Ами ако ме бутне кола и после това дете се събуди...,спирам че ми се развинти фантазията.
Хора,моля ви се  ,не оставяйте толкова малки деца без надзор.

за протокола - детето ми никога не е бло на ясла. Дадох го на градина на 3 години и половина.
Но дори и в яслата е по-добре, отколкото сам в къщи.
Вярно 4е са малко жени за толкова много деца, но поне знам, 4е ако му се слу4и нещо, ще реагират. Ще има някой там. Оставяла съм сина си набързо, за да изти4ам да свърша нещо, докато спи - живея в 4ужбина, сама си го гледам, татито ба4ка и по 12 4аса понякога. Позволявала съм да го оставя спящ 2-3 пъти максимум, и то ако съседката, с която сме доста близки, дойде да го пази. Той спи дълбоко, но може да се събуди и да ме търси, а нея я познава. Пак няма да е на кеф, 4е мама я няма, но поне е с някого!

Колкото майки, толкова и различни мнения!  Не съм била безотговорна майка, но дъщеря ми  7-8 г. възраст не искаше да ходи с нас на гости или в заведение, предпочиташе да остане сама, а после да заспи с включено осветлението в коридора и при отворена на стаята й врата. Не че сме били много спокойни, то и времената бяха други, но й гласувахме доверието да се чувства голяма, отговорна и независима от нас. За което сега  не съжалявам. Такава е и досега, с което се гордея!
Рано или късно на децата трябва да се даде самостоятелност, но кога да стане това преценява всеки родител.
Все пак съвсем малките деца не бива да остават без присъствие на родител в жилището. Дори и само за да се гушне и успокои разплакано от внезапното събуждане бебче, други възможни ситуации няма да изреждам, всяка от нас може да ги допълни. Безотговорно е съвсем малко дете да се оставя за продължително време само, това е недопустимо. Мое мнение! И  не го налагам никому!

Оставяла съм го 2-3 пъти за около 5 мин. докато спи, за да слезна до магазина под блока ни. Последния път не можах да са отключа вратата, изпаднах в ужас, добре че мъжът ми се прибра. От тогава не съм си позволявала този абсурд.
Спомнете си случката с отвлеченото момиченце Маделин. Няма какво да коментирам повече.

Аз също не разчитам на никого!Самичка си гледам детето,имам не само сметки да оправям веднъж месечно,а и мн. други ангажименти,но никога не съм оставяла детето си за повече от 5 мин /да ида до магазина,коойто е на 50м от нас/ и то само когато спи.И също аз съм не мърливите майки ,които от раждането до сега,абсолютно навсякъде "влачат" /всъщност я возя/ детето си,в банки,в съда,в счетоводството,на работа,по цял ден е в движение с мен.Но никога не съм си и помислила да я оставя вкъщи сама,винаги ще намеря начин да съчетая нещата.
Никой няма право да те съди,сама си решаваш,но е много опасно.

Всъщност по едно време се обсъждаше и в БГ закон забраняваш оставянето на деца под 14 години сами без възрастен - има такъв в почти всички държави, за които се сещам. 

Оставяла съм дъщеря си сама за 5 /пет/ минути преди около месец, за да сляза от вкъщи /1-етаж/ до магазина, който е до входната врата за вестник. Бягах през цялото време и не бих го повторила.

Нямам намерение да я оставям сама у дома поне до 10-12 годишна, а може и до по-късно. 10 или 20 лева дадени за бавачка не струват живота на детето ми. Когато беше бебе я водех с мен навсякъде и не разбирам защо е проблем да се пазарува с бебе/дете, да се пие кафе и прочие... 

Ще спестя така любимото на този форум "Всеки да си гледа децата както реши." и ще го заменя с искреното си мнение, че за мен следва да се отнемат децата на родители, които ги оставят сами /без значение поводът, обезопасеността на дома и безизходицата/.

Чета и се чудя, защо освен закони, нямаме и някакви задължителни прегледи за социална и психическа зрялост, която да определя дали един човек може да бъде родител или не! 
Поне на теория, за да станеш шофьор, за да работиш един куп неща ти искат такива прегледи, а за най-важното - отглеждане на дете,  не?
Като си помисля само колко деца щяха да са живи днес...

Тук и аз се подписвам.
Няма причина, която може да оправдае рискуването на здравето и живота на малко дете!

А всъщност някой знае ли какво стана с този закон..на какъв етап е разглеждането му?Може би до 14  г  е малко прекалено,знам ли,но пък поне до 9-10 г мисля е нормално.

За мен пък 14 години са малко в повече  Това са деца 7-8 клас, все пак те отдавна са самостоятелни ( да не говорим, че повечето пушат и правят секс на такава възраст...).
Нормално е 7-8 годишни деца вече да започват да се учат на самостоятелност.

Ох, и аз точно така се чувствам (моите са на 3м. & почти 4г.). След като се е родил бебо, не сме ги оставяли нито за минутка сами, но преди това няколко пъти (3-4) сме оставяли Йоанна за по 5 мин. - як спринт до магазина и обратно! Осъзнавам, че това е близко до параноя, но такава съм си...

Винаги съм се дразнела на бабите,като кажат "Абе, господ да ги пази!Ние колко и да ги пазим,ако има да стане,ще стане" Едно такова "пазене от господ",може да се окаже фатално.
Това, което зависи от нас,сме длъжни да го направим(съответно предпазим).А другото,богова работа.
Сефте започнах да оставям синът ми ,за по 10-15 мин. когато беше на 6-7 години.И то ,когато ми се е налагало да отскоча до магазина,за нещо спешно.Никога не съм заключвала външната врата.Имаше няколко, такива нелепи инцидента,когато децата са били заключени и не са могли да избягат.Изпитвам ужас от такова нещо.
Постоянно го мъкнех с мен,когато ми се е налагало да излизам някъде.Не ме интересува,че не искал да дойде с мен и че ще се сърди и плаче.Това, да не е концерт по желание!Предпочитам той да плаче в този момент,отколкото аз да плача после(ако не дай си боже, се случи нещо лошо)

Като чета тези постове се сещам за всички онези случаи от новините, дето подобни майки редят ред сълзи, ред сополи, а всъшност няма по-виновен от тях самите, за душичките на техните деца. Не безотговорност, а престъпление бих нарекла подобно поведение.
И ако ще 10 страници с обяснения да напишете, пак няма да можете да убедите аудиторията, че да отидеш на кафе или да се срешнеш с приятели е основателна причина да оставиш бебето си само в къщи  .
Защото не сте единствените в  света, дето са по цял ден сами с децата си.
И да, на децата нищо не им е станало, но то лошото става веднъж, нали? А после.......

Мисля, че няма съществена причина да се оставят деца под 7-годишна възраст сами вкъщи. Сметки се плащат веднъж-дваж в месеца, вкл. и по Интернет; може да се пазарува с дете, без дете, сутрин, нощем, през уикенда и прочее; всяка една неотложна уж задача може да се отложи или да се прехвърли на член от семейството. Има бавачки, ясли, градини, площадки, кафенета с детски кътове... към днешна дата съществуват доста улеснения за един родител. Аз също не съм фен на удобното "всяка майка знае най-добре" или "всеки сам си решава". Няма такова нещо. Има правилно и неправилно, и единственото, което всеки сам решава, е дали ще постъпва по единия или другия начин. Да оставяш бебе или малко дете само вкъщи е неправилно, откъдето и да го гледаш, и никакви приказки за перфектност, наложителност и бла-бла не променят тоя факт.

Точно, защото не са гледани достатъчно и са оставяни често сами, са сигнали до пушенето и секса. От скука и самота.

Ти пък уби коня с лопата сега  Аз също пуша от 14- годишна, а не съм се гледала сама. Живеех с баба и дядо, така че денонощно е имало някой наоколо  Такива обобщения са меко казано нелепи 

С баба и дядо, заедно ли припалвахте?


П.С. Говорим за деца под 14г. Поне до толкова да ги опазим!

Неотлъчно съм до него откак се е родил. Разделяли сме сеточно 3 пъти за по 1 час за 14 месеца вече.. Спи до мен на спалнята и съм свикнала само да мръдне и отварям очи да видя какво става. Още кърмя и така ми е най-удобно. Просто спя, когато и той спи.. Но да го оставя САМ на тази възраст - НИКОГА!
Не съм го родила, за да ми го гледа някой си, още по-малко да го оставям сам 

duhi_puhi, все пак е само на 14 месеца още. От следващия месец - живооооот, бегом по кафетата и на шопинг 

 

Еее,беше грубичко!

Не грубичко, направо простичко, ама явно жената не може по- умничко...

Отказвам се да споря. Изложих своето мнение- работила съм с деца между 11 и 14 години. Поне от 2-3 клас 99% от всички се грижат сами за себе си, когато не са на училище.
Абсурдно е да се твърди, че дете 8 клас ще се кефи някой да го "гледа" през деня  Но все пак да не забравяме, че тук е форумът на ССФ...

Когато се къпете децата ви до вас в легенче ли седят? Питам, защото братовчедка ми е толкова страхлива, че не смее да се изпишка ако не гледа сина си до нея  
Оставяла съм и двете си деца сами в бебешкото креватче докто пазарувам. Винаги съм махала завивки и опасни играчки.  Винаги ги махах дори когато готвя в съседната стая, простирам и т.н. Сега, когато деата ми са в една доста опасна възраст не смея дори за секунда да ги остав сами, но като бебета не се притеснявах  
Всеки човек е различен, аз например имам нужда от лична свобода ще полудея ако съм нон стоп с децата си та дори и до мен да спят брррр  . Само ако са
болни, но те си знаят, че ние с баща им си имаме стая, те също и всеки си ходи вечер в неговото си легло. От бебета са така .

Съжалявам! Нищо лично. Просто не ми се ще, да подхождаме безотговорно към децата си. Те ще се справят, знам. Но този свят е тръгнал все по-надолу и по-надолу.
Тарталета пуши от 14 годишна, но все по-често се чува за 12-13 годишни майки. Повечето самотни. Домовете са претъпкани с изоставени деца. Затворите са пълни с 15-16 годишни крадци и убийци.

Винаги е имало и ще има деградирали хора.

И всички тези изброените, включително и аз, правят лошите неща, защото са оставяни сами вкъщи... Ами тъпо е, съжалявам... Темата литна на майната си вече 

Мерси, много мило. Винаги съм го подозирала, но сега като го каза, се убедих, че съм деградирала 

Много си деликатна. Няма спор.

Шъ ни ковнат катинара май...

и аз съм от малко деградиралите. 1-вата цигара ми беше в 4-ти клас "ссс мама и татко идват" и гълташ. така се научих  да пуша 

Аз продължавам да си мисля,че златната среда е най-добра.И аз не мога да си представя,че едно здраво 14 годишно дете ще има нужда някой все да му бди.Според мен това ще е доста трудно,да не кажа невъзможно.Но примерно до втори-трети клас е добре детето да не е само.Аз лично много се притеснявам като видя,че в 10,30 вечерта четиригодишни деца играят долу на улицата,докато майките и бащите им са си вкъщи.За мен това е ненормално .
Що се отнася по въпроса за това,че постоянно децата са до мен-не е така.От малки са сами в стаята си,там играят,правят бели...наистина ми е невъзможно да съм на 100процента над главите им,а и не е нужно на тяхната възраст.Но сами вкъщи-не мисля да е скоро.

Да съм проявявала претенции, че съм деликатна?! Някъде?!


Най- добре, че точно мислех да си сменям адреса в подписа, но ще си остана на старото местожителство 

Къде се случва това нещо ?   

Ами на една тиха уличка в Плевен. Не знам точно на колко годинки са,но определено има и някои малки деца-засичала съм ги.