само в къщи?

Аз наистина съм изумена от прочетеното...
В нашия квартал не съм виждала сами толкова малки деца.
Очевидно е , че масово се оставят сами малки деца - вътре, вън......

И аз до такъв извод стигнах  После обаче плачем,защо някой ги е откраднал или е станала още по голяма беда
На нашата улица няма много деца,виждам ги катоо  играят на площада пред нас,някой от тях живеят мнооого далечко от тук./възраст 5 -7 год./,не знам как не се страхуват майките им 

За мен страшното е,че според родителите това си е в реда на нещата.

Лелеееееее само един ден да ме няма и децата от 15 месечни станали вече на по 13 - 14
как хвърчи човешката мисъл...
Ще напиша само - не се притеснявам излишно.Не си тормозя сърцето с неща, които може би никога няма да се случат!Не бягам от отговорност!Не съм зарязала задълженията към детето си!
Кой каквото ще да мисли - негова си работа, но аз все още изглеждам красива и свежа и често ме питат на 15 или 16 съм, искат ми лична карта, за да си купя цигари, а имах слуай, когато ме попитаха, в кой клас съм прекъснала училище, за да родя сина си
Почти на 24 изглеждам като тийнеджърка и съм щастлива, защото вероятно ако продължавам така като стана на 35 сина ми ще е щастливец със супер мама,готина, весела и щастлива и все още млада и красива...Имам прители с такава майка - младата майка винаги е гордост за детето си!!!
А вие много притеснителните, не забравяйте, че с тези притеснения ще се превърнете в бабички на по 35...и нито козметика, нито медицина ще върнат изгубеният ви в притеснения живот, изминалата ви в тревоги младост, и красотата, която сега притежавате...
Айде адиос от мен 
Без лоши чувства 
И съм отговорна противно на мнението ви за безумие, престъпление и отнемане на деца 
Хайде, ще се включа пак в темата като минат 15тина годинки, да си разгледаме отпечатъците останали от живота, който сме живели 
Адиос 

Това твойто от скромност ще да е (нали скромността краси човека) .

Сори за офф-а .

Eiphnh по принцип съм скромна да!!!
Но честно казано се начетох на толкова ... хайде няма да казвам какво, че пак ще се хвърлите върху мен, че скромността ми направо се изпраи и реших да изложа факти
Пък и днес едно девойче на 17 не можа да повярва, че съм на 24, както ме представил приятелят ми, пред нейният приятел

Много се заяждаш, младолика си - чудесно, казах, че не те съдя, но като си толкова освободена, би ли пуснала детето си само на плажа например. На 23 години оставаше да изглеждаш стара, чакай да видиш като минеш 30 каква песен ще запееш. Аз съм от притеснителните майки, обичам да съм преценила рисковете, не после да си блъскам главата, "ако бях направила еди какво си". Годинките ми личат, но не съм се сбръчкала от тревоги. Повярвай по-добре да се сбръчкам от тревоги, отколкото от мъка. За едно дете едва ли е голяма гордост, че майка му е млада, детето се гордее с обичта на родителите си, с тяхното уважение към него, "а, мама ме е оставяла сам-как само и е пукало за мен". Има хора за които не съществува избор и оставят децата си сами, съчувствам им, но не и в твоя случай. Съжалявам, това е моето мнение.

bloodywhite,аз все пак се реших да те питам-след като оставяш сега за по час и половина детето си,за да си напазаруваш и платиш сметките примерно/за пиенето на кафе не ми се обсъжда/,тогава като стане на 3 години ще му гласуваш доверие да иде до магазина да ти напазарува ли,пресичайки примерно улицата?Не се заяждам,просто ми е интересна твоята гледна точка,която е напълно неприемлива за мен.

Като земетресение например 

Ееее, не.... как да забравя това проникновение!  Разбираемо е, че изглеждаш като тийнейджърка, напълно разбираемо, предвид уклона на мисълта ти. Но се радвам, че издаде формулата за избавяне от бръчки - забележа ли издайнически пачи крак, приспивам децата и излизам. При по-сериозно състаряване ще ги заключа за цял уикенд. Благодаря ти, сега и моите ще са щастливци със супер мама 

Що ти трябва да си даваш толкова зор?
Просто спри да правиш разлика между гледане на дете и игра на кукли и си готова. 
Да бъдеш инфантил - това е тайната на вечната младост! 

Аз пък не разбрах какво общо има едното с другото - младоликата визия с оставянето на децата сами у дома?
Или май идеята е по-малко тревоги - по-красива майка.
И ако е така, какво е заключението? - Красотата ще спаси света !!!!
Въпросът, който остава по темата обаче е, ще спаси ли красотата едно само дете в беда?

bloodywhite, е ти вече изтепА рибата 


Повечето 16 -17 годишни момичета биха били по - отговорни и загрижени. Пък нека не са сромни като теб 
И още нещо - нали щеше да се включиш в темата след 15-тина години?
К`во търсиш тук през още едно мнение?
Спри се, че ако само половината от нещата, дето си ги написала, наистина ги мислиш...

Мир на всички никога не бих оставила детето си само на плажа, защото плажа и в леглото спейки вкъщи са различни неща!Не бъркайте притеснение, здрав разум и безразсъдство!Защото примера Ви с плажа е пример за безразсъдство и аз по никакъв начин не бих оспорила това!!!За детето наистина е гордост родителите му да го обичат, но аз лично познавам много хора, които се притесняват от това, че родителите им са стари и сбръчкани, а са на по 40 години...Това, че не искам да тормозя себе си и детето си с неща, които както казах, може би никога няма да се случат, не означава, че не се грижа за него, нито че не ми пука за него!С притеснение нищо не може да се постигне, а напротив много може да се навреди!
Валенцето бих искала да отговоря комплексно на въпроса Ви със своят собствен живот!Детето ми е оставяно само в леглото си, докато спи и след като съм сигурна, че е порядъчно изморен, а съм сигурна, защото да кажем час преди да легне да спи сме се гонили, играли сме с балони, на топка, бутали сме се с количката му и тн... тоест той е изразходвал голямо количество енергия, което за да си набави отново, има нужда не само от храна, а и от сън.С изключение на половин час да кажем, докато пазарувам, или пък толкова, за да си платя някои сметки 2 -3 пъти месечно,с изключение на средно около половин час на ден, за да пия кафе, пред дома си, аз прекарвам целият си ден с детето ми!Играя с него, чистя заедно с него и той ми помага, готвя, а той носи разни неща от разни чанти и тн.Значи какво излиза от цялата работа - средно около час на ден не прекарвам с него и то докато спи изморен, след като съм се забавлявала заедно с него!
Относно въпроса за 3 годишното дете - мен майка ми всеки божи ден та чак до 5ти клас включително ме водеше на училище и не ме пускаше сама да отида дори да взема сестра си от детската градина, която е на една ограда разстояние, от там където живеехме.Винаги ме е държала за ръка, и никога не ме е пускала, там където може да има опасност за живота ми!Аз мисля, че това е правилно и смятам да постъпвам по този начин спрямо синът си.Е и на мен не ми беше приятно, че на 12 години ме водят на училище, но сега разбирам какви са били доводите и да ме води и взима от училище всеки ден!Та.. мисля отговарям на въпроса Ви!И отново - не бъркайте здрав разум и безразсъдство, в което ме обвинявате!
star земетресението наистина не може да се предвиди!Просто аз лично изключвам възможността да се случи и не се тормозя излишно.Това, че аз изключвам тази възможност, не означава, че не може да се случи!!!
Вие как предвиждате абсолютно всичко в живота си?От къде имате гаранции за предвижданията си?Кажете източника и аз да знам и аз към кого да се допитам, моля...
crazy chick иронията е напълно излишна!Аз нямам нищо против другите да се състаряват - за мен е важно майката на моето живо и здраво дете, да изглежда добре
И какъв е ако не е тайна уклона на мисълта ми?
Как`Сийка какво означава игра на кукли и гледане на дете?Детето ми е живо, здраво и щастливо и това прави мен и мъжа до мен напълно щастливи и удовлетворени!Къде съм показала, че не ми пука за детето ми, както всички вие опитвате да ме убедите?Ами няма такова нещо!Пука ми и то много!Но аз не смятам, че за да съм майка животът ми трябва да е низ от притеснения, скъсани нерви и тревоги!Забавлявам се заедно с детето си по цял ден, с изключение на този около час, който съм описала в обръщението си към друга съфорумка.Синът ми  е щастлив и удовлетворен, здрав и жив!Вероятно, ако си играех на кукли щях и аз да мрънкам като много майки във форума, как детето ми пак е сополиво, как е злоядо, как е алергично, как не мога и минута да заспя, защото не спира да плаче, как се чудя какво да правя и в мен ли е вината...Детето ми източник на най - голямата радост в живота ми и на смисълът в моя живот, не източник на нерви и притеснения!
Въпросът dodo_dodo не е дали красотата ще спаси едно спящо в леглото си дете от беда, въпросът е защо всички сте се втурнали да ме убеждавате колко лоша майка съм
bim_bam аз наистина нямам желание вече да пиша по тази тема - първоначалните въпроси зададени тук, за да се потърси и друго мнение, бяха напълно изместени от неща, които не засягат 15 месечно бебе, от рода на тийнеджърски забрани и притеснения за тиййнеджъри останали само вкъщи.
Аз дадох мнението си веднъж - нападнахте ме!
Обясних доводите си - изядохте ме!
Иронизирах - разкъсахте ме!
Всъщност какво искате - всеки да е супер притеснителен като Вас ли?Ами не желая да съм такава.Струва ми се абсолютно безсмислено това притеснение и тази 1 минута, в която детето е само а майка му е полудяла за тази минута!Струва ми се безумно и ненужно това притеснение!Струва ми се като омраза към личността!
И за сведение - бях със сина си в Индия за няколко месеца.Както предполагам всички знаете, микро климата там е различен, мръсотия има навсякъде, има страхотно много смъртоносни за запдняците бактерии, маларийни комари и всевъзможни неща, от които може да настръхнат косите на притеснителните майки!Е вместо да се притеснявам, аз лично просто направих нещата, както трябваше да ги направя и след връщането ни в България със синът ми и след изследванията му(защото колкото и да съм безотговорна, аз съм майка, която иска да е сигурна, че детето и е здраво!)се оказа, че детето ми е абсолютно здраво.За мен това е един пример за отговорност, без излишни притеснения и глупости.Не съм казвала, както дадохте за пример бабичките "ами Господ да го пази, аз не мога", положила съм усилията необходими, за да не стане някой гаф и по някакъв начин животът на детето ми да бъде застрашен с нещо или по някакъв начин.И освен, че положих усилията и успях да запазя здравето на детето си, без да развалям страхотната ни ваканция с притеснения и охкане.тази ваканция е незабравима за мен, а вярвам ако той беше по - голям, щеше да е такава и за него!
И в крайна сметка какво искате да ме убедите?Че от постоянните ви притеснения има полза?Ха ... за мен това е безумие!
И както писах и по - горе - има разлика между притеснение и здрав разум, има разлика между безотговорност и притеснение, има разлика и между безотговорност и здрав разум!
Не забранявам на никого да се притеснява - в няколко поста си направих труда да опиша последствията от притесненията, които за съжаление никому не помагат!Ами не ви се чете - добре, не четете ваша си работа!Ако съм толкова безумна, защо сте се хванали като бесни за мен?искате да се заразите от моето безумие ли?
Наистина ми писна вече!
Дори не позволявате на някой да се изкаже свободно, или да има мнение различно от вашето в този форум...
Грозна работа правите наистина...
Имаше една майка - ако не се лъжа на трета страница, която всъщност даде единствената конструктивна идея, която с удоволствие аз лично възприех - доставка на покупки до дома и плащане на сметки през Интернет!И тя беше единствената, която вместо да нападне, се опита да разбере, какви са нещата, които биха могли да принудят някого да действа по определен начин...
С извинение, обаче всички други просто се разровихте като кокошки, търсещи да клъвнат, само за идеята, че трябва да се клъвне задължително!Е това наричам аз грозна работа!Да не се чудите!

Много късно /рано/ писах вчера, та не ми се ровеше из законите, за да подкрепя мнението си с нещо съществено, но ето ви го:

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.
- извадката е от Наказателния кодекс. Да поясна, че става дума за възможна опасност, а не за нещо, което е застрашило живота на детето /като пожар да речем/.