Публикувана: 16 юли 2007, 15:47 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2007, 23:10 ч.

Да живееш със свекървата?!Вечния компромис или неизбежния път назад

14 357
119
1

Гост

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 18 юли 2007, 10:26 ч.

разбирам те на 100 % макар и да не живея "официално" с кадидат свекито. И не живея точно поради тази причина че имам собствено жилище 120 кв.м - обзаведено само чака някой принц да благоволи да "си събуе обувките и да влезе", но явно на мен ми е писано все на мамини синчета да попадам,които не желаят да живеят самостоятелно. На 26 години съм а имам връзка с третия пореден с такова закостеняло мислене, че не можел да е "заврян зет" а трябвало да живеем с мама му и татко му че сме си всички и да си помагаме. И той е на 34г.
Аз вече имам чувството че или няма самостоятелни мъже в Бг или на мен нещо ми има и трябва да приема факта да слушам "маминка" и аз като него. Отчаяна съм и се страхувам че ако се разделя и с този мъж ще остана цял живот сама Cry

Help!!!

# 46 18 юли 2007, 10:46 ч.

Цитат на: Illit в ср, 18 юли 2007, 10:11

Не знам как да ти го кажа деликатно, затова ще го кажа направо. Жената си е вкъщи - решила да говори по телефона - говори си. А и дали е глупав и безмислен разговора изобщо няма значение. Все едно в собствения ти дом някой външен за теб човек да иска да му пазиш тишина и да ти държи сметка защо водиш безмислени според него разговори. Знам че е лесно отстрани, но при положение, че се дразниш отсега, не виждам как ще понесеш това занапред. Затова ти казах и по-горе, не е виновна майка му ( освен при възпитанието в несамостоятелност), в случая твоят проблем е, че ТОЙ не иска да живеете заедно сами.

Не мисля че е много приятно за всички на масата когато се храниме в мълчние и гледаме ТВ, да не можем да чуем нищо зашото някои си решил да хване тънката тарифа след 9ч. и да си говоти докато яде, нямам нищо против че си е в къщи да си говори по 100ч., но да не е на масата докато се храним , поне мен така са ме възпитали?

# 47 18 юли 2007, 10:57 ч.

Мнения: 2 556

За съжаление едно е сигурно: Занапред нещата ще стават все по-зле. Ако имаш желание и излишни нерви, стой там, бори се за самостоятелност, дразни се от жената.... нищо няма да постигнеш. Единствения начин е да излезете оттам. Ако си тръгнеш ти и мъжът ти не те последва, значи той наистина предпочита майка си пред теб. Трябва ли ти такъв човек? Животът толкова се усложнява впоследствие, когато идват грижите по децата, защо ти е да се товариш и с това??

# 48 18 юли 2007, 11:11 ч.

София
Мнения: 5 746

Лолита според мен се почва с номерата на свекървата(за разговора по телефона).И или ще трябва да се примириш ,че цял живот ще е така или да си хванеш чукалата и да се изнесеш.Той ако те обича истински ще те последва.Иначе винаги ще си втората цигулка в живота му. Докато не се вземеш в ръце и не разбереш ,че и ти си важната във вашите отношения никога няма да си истински щаслилва.Аз рискувах,казах или с мен или без мен.Имах 3 ужасни мецеца, в които незнаех какво ще е бъдещето ни,защото той незнаеше какво да избере smile3514

.Избра мен и сега съм истински щаслива и освободена.Най-важното е,че само ние си решаваме сега бъдещето. newsm10

.Действай по някакъв начин и успех newsm53

# 49 18 юли 2007, 11:31 ч.

Мнения: X

Позволи ми да ти дам съвет.......аз съм в сходна ситуация, мъжа ми също живее със родителите си с тази разлика, че има и един брат ( другото бебе в къщи, ерген на 33). Също не се разбирам с тях, също перем в една пералня. Мъжа ми неиска да се мести ! Караме се много, но се научих на търпение и на компромиси и може би е много от моя страна - но си струва! Защото все още съм с мъжа когото обичам и детето които имаме. Научих се също и да ги използвам понякога...." колкото и грозно да звучи", научих се да бъда лицемерна,за да живеем добре! И успявам! Наистина понякога ми идва в повече, но на теб тази ситуация няма да ти попречи да създадеш семейство, повярвай ми ! И още нещо, сега може да се дразниш, че всичко прави майка му, но когато родиш деца, тръгнеш на работа и се нуждаеш от време за себе си и за мъжа си, ще си благодарна, че всичко е чисто и сготвено, че децата са нахранени и си играят по двора, а ти си правиш това от което имаш нужда. Сега не го осъзнаваш и положението ти изглежда трагично, но ще свикнеш. ако искаш може и да не свикваш - имаш избор, но в името на любовта си струва. Не приемам нападки от мами, които не са били никога в подобно положение и на които им е най-лесно да дават съвети на напълно непознати жени, да зарзязват мъжете си Naughty

# 50 18 юли 2007, 11:36 ч.

Благодаря Кати З! Не съм си и помислила да си зарязвам мъжа Heart Eyes

# 51 18 юли 2007, 11:39 ч.

Мнения: 2 556

Ами тогава защо се оплакваш newsm78

Винаги ще сте си със свеки и ще си живеете заедно. Свиквай отсега и това е.

# 52 18 юли 2007, 11:43 ч.

София
Мнения: 1 477

Ами аз в тази ситуация не съм била, не желая да живея нито с неговите , нито с моите роднини, и не съм го правила. Всеки сам си прави избора! Не е лесно да теглиш кредит, не е лесно да работиш като луд, за да имаш свой дом, но на който му стиска се бори! За мен винаги е било странно да се оплакват хора, които всъщност живеят в чужда къща, за която не са положили никакво усилие. Все едно в моят апартамент някой да дойде да ми се разпорежда - няма начин! Така освен да се намразите , друго няма да постигнеш!

# 53 18 юли 2007, 11:46 ч.

Мнения: X

Мисля, че не се оплаква а по-скоро тайничко се е надявала да има някой в подобна ситуация, за да и вдъхне кураж:)))) Не се притеснявай от нищо, всичко ще се оправи, понякога ще се налага да бъдеш лицемерна и да се държиш мило и любезно с тях, за да имаш изгода от това, друг пъът ще имаш момент в които ще си благодарна, че има такива родите ( повярвай ми ще има такива моменти), друг път ще си на ръба да зарежеш всичко, но трябва да знаеш че навсякъде е така! Винаги има караници, проблеми и дразги за глупости, винаги и във всяко семейство. Небива това да ти попречи да разваляш отношенията си с човека когото обичаш. А когато си имате и детенце, всичко ще е по-хубаво! Минавам по същия пъът и затова ти го казвам!

# 54 18 юли 2007, 12:00 ч.

Мнения: 2 556

Кати, само не забравяй, че нейната и твоята свекърва не са идентични Simple Smile

С целия си постинг авторката казва "ужас, не мога д аиздържам вече", а впоследствие става ясно, че всъщност тя е готова всичко да изтърпи. Къде е проблема тогава, аз не виждам.

Моят мъж също би си живял перфектно в къщата на своите родители. И на мен не би ми било зле, защото се разбирам с тях и са супер свестни. Но за мен е адски важно да сме си отделно - и сме отделно. А помощта за внуците пак си я имам. Който както си подреди нещата - така и живее.

За мен едно семейство, което живее на гърба на родители или в техния дом не може да е истински самостоятелно семейство.

# 55 18 юли 2007, 12:09 ч.

Цитат на: Tess в ср, 18 юли 2007, 11:39

Ами тогава защо се оплакваш newsm78

Винаги ще сте си със свеки и ще си живеете заедно. Свиквай отсега и това е.

Не се оплаквам а споделям. Аз също неискам да свиквам да живея така питах за съвет как да постъпя в дадената ситуация, едвали ще се примира и ще заживеем спокоино и щастливо, искам да го накарам той да го пожелае и да разбере че така се прави истинско семейство. Разберете неискам да се оплаквам искам само да си имам бебче и при тази ситуация ми е трудно да взема решение. Но не мисля, че човек трябва да бяга от проблемите си още повече от любимия човек, за да съм с него толкова година ми е показал какво иска и на какво е способен. Аз не се оплаквам от него освен от това, че го е страх да не стане нещо с финансите, така му е по-лесно, явно, аз споделям ситуацията в която съм.Благодаря за всички съвети и мнения.

# 56 18 юли 2007, 12:11 ч.

Мнения: 2 556

Той явно няма да пожелае да се изнесе. Което оставя контрата изцяло в теб Confused

# 57 18 юли 2007, 12:13 ч.

Мнения: X

Цитат на: Tess в ср, 18 юли 2007, 12:00

За мен едно семейство, което живее на гърба на родители или в техния дом не може да е истински самостоятелно семейство.

Така е , права си , спор няма, но понякога има и такива случаи. Ето обичат се...искат да са заедно....НО той не желае да пести за наем или за кредит, и поняога е по-добре така....ние незнаем все пак те как са с финансите. Ако един кредит ще ги наара да мирезерстват и да лишават децата си от необходими неща - по-добре е да живеят в тази къща до когато искат или могат. ХУбавото е, че имат избор. Аз мисля, че е по-добре за сега да са там. Въпреки безброините моменти, в които съм съжалявала, че не сме сами само ние 3-мката, хубавите ми моменти са повече тук.

# 58 18 юли 2007, 12:17 ч.

Цитат на: Tess в ср, 18 юли 2007, 12:11

Той явно няма да пожелае да се изнесе. Което оставя контрата изцяло в теб Confused

Сега като се замисля можеби просто скоро няма да си имам бебче Cry

и това ще спре моите терзания, докато не видя накъде вее ветъро.

# 59 18 юли 2007, 12:19 ч.

Мнения: 2 556

Всеки преценява кое предпочита - да спести пари и да си скъса нервите или да харчи повече и да живее спокойно. И на мен ми се е искало едно време да можех да живея в някой от апартаментите на нашите и да не се налага да купувам сама апартамент, но знам, че това за мен е невъзможно - те ще ми стопят лагерите за нула време. Поради което изобщо не е стояло като вариант. Разбрах, че ще се оправяме сами и оттогава ми е най-добре. Вечното съобразяване с някого си е супер ангажиращо.

Големи хора сме, всеки си преценява как е най-добре за него. Аз сто пъти предпочитам кредит или живот под наем, отколкото съжителство с роднини. Който пък иска да си е с тях - добре, спестява, живее си с повече кеш и свиква с всичко. Wink

А бебче, Лолита - пожелавам ти от сърце да си имаш, когато го поискаш!!!

Препоръчани теми

Гости с пренощуване

Защо искате деца ?

Възможно ли е да има 2ма мъже кръсници?

Има ли любовта срок на годност?

Причина:

Причина: