Да живееш със свекървата?!Вечния компромис или неизбежния път назад

Живях 1 и 10 мес. със свекърите.Чакахме нашето жилище да стане готово , но още на първия месец бях готова да изляза отново на квартира и да плащам и заем и наем.Напълно те разбирам как се чувстваш, и на мен не ми се прибираше още повече , че имаме и дете което тогава беше на около  годинка.По цял ден бяхме навън и се прибирахме (с детето ) само за спане, чувствах се не у дома , а като на квартира.Всичко в тази ситуация е дразнещо .Никаква самостоятелност.Влезеш в кухнята те (свекъра и свекървата ) там, отидеш в хола да гледаш телевизия там пък девера , пред банята и тоалетната опашка , купиш нещо  на детето гледат те в ръцете, от къде го купи, колко струва ...., излизате ли , с майка ти ли говори, въобще  спокойствие 1 минута няма .Да се скараш с мъжа си на спокойствие не можеш - пълен кошмар.Бях се изнервила до край.Мъжете тази ситуация не могат да я разберат , те са си в къщи при мама и при тате, но моето мнение е че ако не се изнесете сега , като се роди детето  пък съвсем няма да е възможно това , защото тогава разходите са още по - големи.Що се отнася до съветите на някой мами , че свеки ще помага за детето и  ще е винаги сготвено и ошетано , аз съм на мнение , че 1 жена може да се почувства истинска майка и домакиня , само ако тя сама върти къщата , нещата стават както тя ги вижда или направи и въртенето на бабата около внучето само образува нерви , отколкото да  е в помощ!

Здравей Лолита

Аз също живея със свекъра и свекървата. И мен много неща ме ядосват. И ние с мъжа ми скоро водихме разговор (не веднъж) да се изнесем. Но така му е по-удобно. Свекъра пере, простира, готви. Той ходи на работа много рядко (възпитател е) и има време за всичко. Действително нямаме самостоятелност, апартаментът се състои от трапезария и кухня, слети заедно, от спалня и от нашата стая. В трапезарията и кухнята се готви и яде, гледа се телевизия и се пуши. Т.е. там не мога да седя много, защото не гледат, каквото аз искам и пушат. Там ни е компютърът, затова понякога ми се налага да дишам цигарен дим и да се вмирисвам цялата. Но се прибирам по-често в стаята ни. Където няма място за нищо, буквално. Щом си нося зимните дрехи при нашите, представи си. Вкъщи е пълно с гардероби, които от своя страна са пълни с боклуци, но никой не ми каза: "ето тука си сложете дрехите, сега ще изхвърлим тези ненужни неща". Ще ги изхвърлят друг път, това са сериозни ценности.  И си е естествено, това са си техни неща. Това си е тяхната къща и техният живот вече 20 години. Скоро мъжът ми намекна пред майка си, че може би ще се изнесем. "Аууу, ами какво ще правим без вас, по цял ден ще се караме!" Е защо ние да сме длъжни да бъдем буфер между двама 52 годишни люде, които твърдят, че вече били стари и сили за нищо нямали?? И да се върти около нас животът им, при положение, че мъжът ми тази година ще стане на 30? Иначе са много добронамерени хората, не са ми казали никога и една лоша дума. Не знам какво би станало, ако им отнема синчето де...

Бих искала да разкажа и за банята, банята ни е ужасна наистина, но това никого не го дразни, освен мен. Те са си свикнали тя да изглежда по този начин, а именно с изпопадали плочки, наклонена, полупаднала мивка, мръсен таван и т.н. Едва се преборих за подвижен душ, след повече от година мъки!!! Да ми обяснят сега защо всички го ползват, като беше толкова безмислено да се купи. Та в банята сме и на бойлер, който се включва само на нощната тарифа!!! Почти изключително се и пере на нощната тарифа. Само дето не се готви нощем, а не сме бедни, и те и ние. Даваме им пари, фиксирана сума веднъж месечно. И освен това на мен не ми дават да правя нищо в кухнята, защото не знам как А аз готвех, преди да се нанеса у тях и то доста добре. Но не става сега, аз не мога. Най-много чинииите да измия.

Мъжът ми ми е обещал до година да се изнесем, това беше през април, следователно има още 8 месеца. Да бъдем по-стабилни финансово и да се изнесем. Сега чакам това да се случи, като от време на време говоря колко хубаво ще ни бъде. Но говоря само аз. Той не повдига темата никога.

Омъжих се на 18 години и заживях при свекър и свекърва, така една година. събрахме пари за гарсониера и тръгнахме да капарираме една. Моят свекър като ревна, щеше да получи удар. Какво щели да кажат хората, в таз голямата къща как щял да се шири той. И предложиха да слязат да живеят в приземния етаж. Така, направихме му ремонт, там има добри условия за двама човека. На етажа направихме голям ремонт, много пари дадохме. Така, обаче те все у нас. Като купя нещо все в торбите ме гледат. Да дойдат гости, те са следващите. В началото имаха ключ, но после сменихме патрона. Еми като ме няма влизат, гледат какво има в хладилника. Колко пъти съм заварвала различно от както съм оставила. Веднъж имахме гости, които бяха с деца и заедно слязохме на центъра на разходка (това беше преди да сменим патрона на бравата)разбира се не съм ушетала. През това време свекърва ми се качвала да ми шета, че щели да водят хора да ни оглеждат жилището, да видят свекър ми каква кухня е направил (той е дърводелец).  И ми направиха забележка да не оставям разхвърляно, че докато ме няма може да доведат някой да разглежда. От неприбраната маса се черпили даже. Такива истории съм преживявала, че ще ми трябват не знам колко страници. От три години се изнесохме от къщата, те се качиха на етажа (в който вложихме всичките си спестявания), но ние сме си виновни, млади и глупави.
СЪВЕТ КЪМ ВСИЧКИ СЕМЕЙСТВА - Далеч от родители. Дори да са на долния етаж, те пак са наблизо и си навират носа навсякъде.
Сега съм много добре. Рядко се виждаме и чуваме и много се обичаме. Гледат ми децата, когато се наложи.
ЛОЛИТА, имаш още време, говори с твоя приятел и му кажи всичко, което чувстваш, и той да избира. От това зависи твоя живот. Много е важно сега как ще потръгне. Да не съжаляваш горчиво един ден. Аз изгубих 8 години спокоен живот и много съжалявам за това. Не прави моята грешка. Ти си човек и имаш право да се чувстваш щастлива. Ако той те обича много и иска да те направи щастлива ще се съгласи да се изнесете.