Да живееш със свекървата?!Вечния компромис или неизбежния път назад

Лолита, никой почти няма достатъчно средства, когато се събира да живее с някого. Постепенно хората ги придобиват през годините. Това е нормалното развитие на нещата в повечето случаи. Не трябва да се тревожите толкова от тази мисъл - няма да е вечно така.

Еднакво неуважително е да гледаш телевизия, и да говориш по телефона докато вечеряш и не си сам. И в двата случая си духом нейде другаде. Което за мен е неуважение. Както тя ти е пречила да изгледаш предаването, така сигурно и звука на телевизора й е пречил, за да поговори със сестра си. А вероятно и затова е говорила високо.
Ако искаш да живееш там и да ви е добре, изключи "вечно свеки ми е виновна", и прояви малко саминициатива. Отиваш утре при нея и й казваш "Свеки, мамо или както я наричаш, готвиш много хубаво, научила си сина си, научи и мен. ", да видим дали и как ще ти откаже или "Искаш ли аз да пусна пералнята / да простра / да изгладя, докато ти си почиваш / говориш със сестра си по телефона/ идеш до магазина".
За интериора - ами заведи я жената по магазините, покажи й какво ти харесва, разкажи й как винаги си искала такива пердета/покривала/завивки, как и мъжът ти много ги харесва и между другото подпитай дали има нещо против да подмените сегашните.

Четях,охках,писах,трих...
 Проблема наистина не е за подценяване.И аз съм от тези,дето мислят,че на младо семейство мястото не е при родителите.Казвам го от личен опит,ама ние живяхме не при неговите родители,а при моя баща.Първо бяхме далече и от едните,и от другите,живеехме във ведомствено жилище,което с много любов ремонтирахме и подреждахме.Мъжът ми обаче напусна армията и съответно трябваше да напуснем жилището.Свекървата беше категорична,че при тях не може да живеем.За да не сме на улицата-къде,къде,та при баща ми,щото и парите бяха кът...Никак не ми беше лесно,хем си бях у дома,вече бях свикнала да си ходя по гащи до обяд в почивните дни...За мъжа ми да не говорим-той все беше недоволен,че трябвало да се редим сутрин на опашка за банята(по това време и сестра ми живееше там ),че незнам си още какво...Постепенно се изнервихме,започнахме да се караме ,аз му "напомнях" в скандалите,че не сме там по мое желание,а защото той си напусна работата...той пък започна да се събира с разни незадомени момци и да хойка с тях по нощите,загуби му се някакси усещането за дом,та след години макар да си купихме хубава просторна къща,той си остана такъв един незаинтересован......Стана тя каквато стана,това с мястото за живеене беше началото на края на брака ни...
   Разказвам това за себе си,защото си мисля,че ако тогава бях по-настоятелна,може би щях да го убедя да се прежали и да остане в армията още година-две заради интереса на семейството.И ако той ми беше показал ясно тогава,че не му пука за общия семеен интерес-още тогава щях да го напусна.А то,какво,оказа се,че съм направила напълно излишен компромис и само удължих с него агонията ...
  Не знам какво да те посъветвам,виждам два варианта.Първият-уведомяваш го,че твърдо си решила да живеете отделно,ако те последва-идеално,ако ли не-сама тръгваш и ...сбогом,любов.Вторият вариант-забравяш за себе си,примиряваш се,че така ти било писано,раждаш две-три дечица и правиш всичко възможно да останеш незабележима в къщата на свекърва ти,като за всяка дреболия ще се натикваш в килера да поплачеш,че да не бъдеш обявена и за превзета лигла...

Извинявай, ако това, което ще напиша, те засегне, но
Начинът, по който отговаряш на съвсем непознати за теб хора (визирам тази тема), ме кара да мисля, че въобще не искам да имам човек като теб в къщата си.  Ти считаш, че за всичко си права. Толкова си убедена в това, че и не пестиш остри реплики. И то към хора, към които би следвало да имаш неутрално отншение. Замисли се... Според мен ти не си готова за компромиси, но очакваш другите са правят такива.

Ние у нас не се храним нито на свещи, нито на телевизор за фон. И какво? Невъзпитани ли сме? А щом като свекър ти пуска ТВ, теб защо толкова те боли, че не можеш да изгледаш предаването, не трябва ли той само да е ядосан за това?

Ако искаш мъжът ти да си промени мнението, трябва да му предложиш добра алтернатива на сегашното ви положение - Да го убедиш, че ще се справите сами.  Замисли се какво му даваш и какво му отнемаш. Освен какво ти печелиш и какво ти губиш. Само така ще разбереш в каква посока трябва да работиш.

Проблемът май е в теб.

Виж сега,Лолита,и на нас ни е нанагорно да изплащаме апартамент.Много нанагорно ни беше и когато бяхме под наем 15 години,но знаеш ли,бяхме щастливи и сега сме.Никой не ни се бърка в живота и си пускам пералнята когато искам.И много други неща правя както и когато искам,и гости имам когато поискам.Ти говориш за компромиси.Цял живот с компромиси ли ще живееш.И проблема тук не е свекървата ,а мъжът ти.Е,вярвай ми,за такъв няма да се оженя.Щом му е хубаво до полата на мама,да си седи там.Аз изчезвам.

Нещо не схващам вече,искаш да чуеш мненията съветите и тези които не ти харесват като предложения се нахвърляш върху тях.Твойта работа малко хем ме боли ,хем ме сърби.Повечето хора ти казват истината и ти казват какво да правиш, обаче ти не. .Реши изобщо за какво иде реч или пък не коментирай с нападки мненията които не ти харесват.

Лолита, аз малко късно се включвам и не знам дали ще ти бъда полезна особено, защото аз съм другата крайност - пълната независимост. Не мога да си представя да не мога през уикенда да се излежавам с любимия до обяд с кафето и кучето в краката ни, да гледаме сериали и да правим секс на отворени врати из цялата къща. Не мога да си представя да не мога да се разхождам по бельо, да си седя с подноса с храна пред телевизора и куп други неща, които не бих могла да правя с други хора в къщата. Мога да си оставя къщата разхвърляна, мога да я почиствам, когато реша или да готвя и да гледам телевизия и да пия вино до сред нощ. Ти не искаш нищо ненормално. Но цената на подобна свобода е висока, макар и не непоносима.

Проблемът е, че в тази къща това няма да стане. Никога!!! Ти винаги ще си на гости и ще трябва да се съобразяваш с домакините. Ако имаш деца, играта ще загрубее. Повярвай ми, примери бол и все с лош край. Виждам, че си интелигентен човек, имаш уважение на свекърите, просто си се изнервила до краен предел и ако продължаваш така, рискуваш животът ти да се превърне в низ от битови ситуации, които да те тормозят и само за тях да си говориш. Забелязала съм, че много хора, които имат тези проблеми, така се фиксират върху тях, че стават като латерни, които ровят и чоплят в злободневни случки, които да ги убедят, че те са прави. Но, решението е да се вземе решение.

Приятелят ти трябва да бъде поставен пред ултиматум. Съжалявам, аз не съм привърженик на подобни мерки, но в такава ситуация трябва да избира. Защото на него си му е добре у дома, но ти вече не можеш да търпиш. Няма да сте първите, нито последните, които плащат наеми или кредити. Стига и двамата да имате волята за това. Повярвай ми, няма среден път. Или оставате и се примиряваш и търпиш, или се изнасяте. Не си мисли, че нещата ще се оправят от само себе си. Напротив, ще стават по-лоши и те при вас, вече стват по-лоши. Виждам, че не си от наглите снахи, които отиват в чужда къща и започват да се разпореждат като у дома си. Но просто разбери, че всеки дом има една стопанка и в този дом, това не си ти.

Проблемът не е свеки, а приятелят ти. Глупави са съветите да го разкараш, но трябва да го убедиш, накараш, заставиш да се изнесете. Смяташ ли, че ако поставиш въпроса ребром и дори се изнесеш без него, ще те последва? Ако му предложиш схема как да изплащате жилище, с план и финансова обосновка? Или просто му обясниш, че си на границата на нервите си и искаш на всяка цена да се изнесете? Как ще реагира той? Защото решението е и в неговите ръце.

Лолита, това, че отговаряш остро на мненията, които не ти харесват, са го забелязали и много други. Не само аз. За справка - виж последните мнения. Човек, който реагира така, не е готов да отстъпва. Това ми е мнението. Отричай го колкото искаш, на мен не ми пречи. 
Но този стил не води до нищо добро. Ако така споделяш проблемите и неволите си и с близките си, едва ли ще си в кой-знае колко силна позиция. По--вероятно е да си заслужиш определения като "вечно недоволна", "не знае какво иска", "винаги другите са й криви" и т.н. и да си изгубиш събеседниците. 

Лек ден и дано успееш да си решиш проблема.

Искаш да живеете отделно с приятеля ти. Поставяш си го за цел и почваш да копаш. От тръшкане, пиене на успокоителни и "зъбене" във форума, файда няма.
1. Проучваш пазара на недвижими имоти и се ориентираш кое колко струва. Нова, старо строителство, нужни ремонти, кога може да се нанесете и т.н.
2. Виждаш колко пари ще ви трябват и почваш да мислиш как да се снабдите с тях.
3. Проучваш условията за кредит в няколко банки. Ипотечни и потребителски кредити, лихви, срокове за погасяване, вноски, необходими доходи и подобни такива.
4. Правиш бизнес план по колко пари на месец ще ви струва, колко ще ви остават, как ще живеете с това което остава, колко години така.
5. Написваш на чисто, събраната по горните точки информация и привикваш приятеля си на сериозен разговор. Представяш му плана си и решавате какво правите.
Има и още, но това за първо време стига. Не се тръшкай, а се захващай с дела.
Успех.