страхът от удара, очакването, сблъсъкът,
а после кацнах върху мислите,
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици
и виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот, прегърнал смело чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започна да разпитва плахо хората
къде започва пътят на надеждата
и свършва кръстопътят на умората.
Пропадах някъде. Въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
А Дон Кихот, прегърнал смело чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започна да разпитва плахо хората
къде започва пътят на надеждата
и свършва кръстопътят на умората.
А Дон Кихот, прегърнал смело чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите,
но се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде...