Пропадах някъде, но всичко беше истинско,
страхът от удара, очакването, сблъсъкът,
а после кацнах върху мислите,
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици
и виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот, прегърнал смело чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започна да разпитва плахо хората
къде започва пътят на надеждата
и свършва кръстопътят на умората.
Пропадах някъде. Въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
А Дон Кихот, прегърнал смело чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започна да разпитва плахо хората
къде започва пътят на надеждата
и свършва кръстопътят на умората.
А Дон Кихот, прегърнал смело чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите,
но се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде...
страхът от удара, очакването, сблъсъкът,
а после кацнах върху мислите,
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици
и виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот, прегърнал смело чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започна да разпитва плахо хората
къде започва пътят на надеждата
и свършва кръстопътят на умората.
Пропадах някъде. Въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
А Дон Кихот, прегърнал смело чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започна да разпитва плахо хората
къде започва пътят на надеждата
и свършва кръстопътят на умората.
А Дон Кихот, прегърнал смело чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите,
но се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде...
особено за песента "Остани" на Сленг, умирам за нея, ех ... 
от известно време се мъча да я открия, но без резултат...Тази песен беше първия ни танц с мъжа ми вече като семейство, но ди джея ми потурчи някъде диска и сега я слушам, само когато гледам диска от сватбата...
