Провокирано...

Намесвам се.
Например-обадихме се в КАТ, когато видяхме на магистралата татко да кара заедно с детето си в скута.Тогава в някаква подобна обсъжданка във форума ме нарекоха клюкарка ли, какво беше, не помня.Порта, че съм ги издала на  "моля Другарката"-нещо такова беше, как не ме било срам, да доноснича. Категорично отричам необезопасяването на деца, най-малкото, защото при една евентуална лека катастрофа, детето може да си замине ей така-от нищото, уж на колата само фарът пукнат, но и главата на детето пукната, щото се изтъркулило и паднало под седалката например...Отстоявам върло идеята за превенцията.Повярвайте ми-КАТ идва, догонва нарушителя, но не светя там, че да видя санкцията.Спряхме и един на Цариградско-реагираха веднага-на кръговото преди Младост го приклещиха със сирени, нищо, че не караше бързо-караше с дете на волана все пак.
Оставянето на сами деца-също.При все, че съм сама с две деца и не е да не ми е минавала подобна мисъл-само до аптеката да изтичам, щото е я много пек, я кучи студ-все страшни картини в главата ми.Но пък около мен не познавам някой оставил децата сами и хукнал до някъде.Обикновено, ако сме в градинката и на някой се наложи да изтича за нещо-ние поемаме детето/ с тройна отговорност, щото е чуждо все пак/
Въобще не става дума тук за отнемане на родителски права и пращане на детето в дом, а за това-родителя да се научи на някои писани и неписани правила за успешно родителстване, за отговорност, да се научим да живеем в Общество.Не като вълци-единаци-всеки за себе си.

И друго-до вчера люлките в градинката си бяха наред.Днес вече-счупени-клатят се.Аз не съм забелязала, но една жена дойде да пита чии са децата на люлката загрижена.Ами-зарадвах се, че е видяла тя, аз след като не съм.В първия момент ми стана малко неприятно на тона и-едва ли не съм си зарязала детето ей така, но после си казах-тя е видяла, че люлката е счупена, аз не съм-по-добре раздразнена и със непотрошено дете, отколкото удовлетворена, че съм се отяла на някоя тетка, дето все ще се намери да обяснява как да си гледам децата, но пък я с шевове в Пирогов, я нещо по-сериозно...

Намесвала съм се и при разпра между деца.Не се меся за неща от сорта-кой кога захранва, подхранва със бонбони и зрънчо, слага плетен елек посред лято и тем подобни.

В България нито има, нито смятам, че скоро ще се наложи подобна практика. Чужди хора да алармират съответните служби за някакви нередности при отглеждането на детето.
Съгласна съм, че донякъде това е полезно и върши работа в много от страните, които се прилага и има модел за такова поведение. Но понякога подобни "доброжелатели" могат да не преценят добре ситуацията и само да навредят на родителите, както и на детето.
На всеки се е случвало предполагам да удари леко детето си на улицата, ако то отказва да направи това, което му е казано. Е, трябва ли във всеки един такъв случай минувачите да звънят на социалните?
А и не смятам, че в нашата страна тези служби си вършат както трябва работата. И да направя нещо, то е временно. А децата, които наистина се нуждая от закрила биват връщани твърде бързо в семействата. За това по новините постоянно се съобщава за пребити и малтретирани деца.

Тази тема е провокирана именно от тази майка и столчетата за кола. За съжаление някои мислят повече за красотата си, не ми пука дали съм красива, важно е децата ми да ме обичат и да знаят, че правя всичко за тяхно добро, а не да се съмняват

Ами ето днес примерно, виждам един чичко с 3-4 годишно дете в парка. Почти сигурна съм, че не му беше баща, някакъв роднина сигурно. Говореше му така, както козарите на село говорят на козите, и по-зле. Напсува го на майка няколко пъти. Нашамари го за нещо. Развика му се. Купи си бира, а на детето - нито вода, нито нищо, макар че беше по обед. Айде, не е кой-знае какво, но си представих как вкъщи, като не го гледат хора, ще му хвърли един як бой за нищо. И кой знае какво може да стане.
Дощя ми се да мога да се обадя някъде, да говорят с него, с родителите. Да не оставят повече детето с този изрод, който очевидно не знае как да се държи с деца. Но къде да се обадя, и дали някой ще направи нещо? Все пак детето ОЩЕ не е пострадало!

Не ми се е налагало да попадна в ситуация, в която да се замисля редно ли е да сигнализирам някъде. Виждала съм майка, която удря 2 шамара на детето си, но това за мен не е причина жената да посещава задължителни консултации с психолог или да и се отнемат родителските права- прекалено е, пък и е от ясно по-ясно кога е побой и кога е плясване, заради някоя "беля". Виждала съм деца на скут в шофьора само из кварталните улички, където се кара съвсем бавно и ми е ясно, че таткото(дядото, вуйчото) ще направи едно кръгче около градинката и няма да си претрепе детето. Последно- децата масово се оставят сами след училище у дома, родителите са на работа. Знаят телефоните и на полицията, и на пожарната, и на родителите си, събират се на групички и играят в градинките, докато родителите се върнат. Може би 10- годишно момче трябва да се разхожда с бавачката си?
Ще сигнализирам в полицията ако преценя, че ситуацията е опасна за някого.

По този въпрос и аз самата многократно съм изразявала подобно становище. Определено за мен хората у нас, обществото, като цяло, си приема една хитърпетровщина /защото е от тези приказки, пък аз не ги харесвам/- "всяка коза- за своя си крак"- ако у нас е добре, това е достатъчно за мен.
Определено такъв тип мислене представлява едно духовно и интелектуално късогледство, ясно е поради какви причини.
От нас зависи поне сигнали редовно да подаваме за наличието на неприемливи ситуации. Но ние и това не правим, за съжаление. Нека да създадем повече работа на Агенцията за закрила на детето, без друго си има назначени хора на щатни заплати, нека си ги заработват.

Имах един такъв случай преди години, когато подадох сигнал.
Ситуацията беше изключително сериозна и ставаше въпрос за сексуален тормоз над деца, ама не от родител, а от учител в училище.
Да не мислите, че го направих, щото много ми се занимаваше?!
Почувствах се длъжна - не знаех как ще спя нощно време, ако си замълча.
И.... нищо.
Освен дето всички ме гледаха накриво.
Преместиха съответният учител в друго училище и с това се приключи - никой не ми вярваше май, защото само моето дете си призна, другите се страхуваха!
Много ръзсъждавах по темата за доверието между родители и деца...
И оттогава все се питам, какво ли е точно правилното решение в такава ситуация?!
Брррр! Не ми се говори по темата даже.
Ужасът и безсилието са още живи!!!

Когато аз бях ученичка имахме един зверовит даскал /не беше учител, баш даскал си беше/- замеряше с тебешири, удряше с дървени триъгълници учениците по главите и т.н. изпълнения. Веднъж моя съученичка закъсня за час и той като я почна- направо си я наби. Следобеда споделих с майка ми и тя побесня- нищо, че не аз бях пострадалата. Отиде и се оплака в общината /тогава инспекторатите бяха на общинско подчинение/.
Трябва да ви кажа, че след този ден този даскал поне не е бил никого от нашия клас. За останалите- не знам. Аз също не пострадах, може и той да не е узнал от кого е излязъл сигналът, но ефект си имаше.

"Несправедливостта невинаги се състои в някакво действие. Често тя се състои именно в БЕЗДЕЙСТВИЕ." Марк Аврелий
Човек може да промени много повече неща, отколкото понякога ни се струва. Всичко ни засяга. Светът може да стане малко по-добър или малко по-лош от всяко наше действие или бездействие, от всяка наша дума или премълчаване. Това не означава, че винаги може да се намесим. Но често можем - много по-често, отколкото обикновено ни се струва. Според мен водещо трябва да бъде най-вече съображението доколко сме прави (от някаква общочовешка гледна точка за благополучието на потърпевшия - дете, възрастен или животно, или природна ценност) и дали има поне минимална вероятност за поне минимален ефект. В никакъв случай обаче страх да не би случайно нещо на нас да ни се случи - да ни набият или да ни се накриви шапката от някоя груба дума. Малодушно и жалко е.

Съжалявам за грешката по-горе!
Това е цитата:


  А това моето мнение:

Не съм ставала свидетел на бой, не съм виждала и изоставени деца, но бих се намесила. Кола не карам и обикновено не гледам по колите (а и съм разсеяна доста). 

Правя забележки на деца, ако видя че с действията си застрашават себе си или друго дете, правя и забележки за изхвърлен не на място боклук и хич и не ме интересува реакцията на родителите! За да науча Йоан да пази себе си, останалите и да не хвърля където му падне той трябва да вижда това не само в мен а и в другите хора.

Аз съм по-скоро за западния модел по простата причина, че там социалните при подаден сигнал веднага се задействат. За България не съм убедена че е така. Самата система е прекалено тромава.

На същото мнение съм.

        Ми по принцип съм социален тип...Помагам с каквото мога на различни хора...Обаждала съм се до неправителственни организации,които уж защитават правата на детето,по един недоказан случай,но така и не се намери организация която да се заинтригува,и поне да докаже че слуховете не са верни,или обратното...Може би и в този случай по добре,защото като гледам в последствие как се развиха събитията,ще се окаже че детето е послъгало,за да се отърве от наказание,а родителите му не са лоши...Но важен според мен е принципът!!!Мисля си че всеки вик за помощ,трябва да бъде проверяван.Майка съм на три деца,и това със столчетата ми е да кажа невъзможно,така че не упреквам никого за липсата на подобно,упреквам неразумното каране и пиянството...За боя,не мога да кажа че никога не съм удряла,има моменти в които се налага,и не смятам също че не е възпитателен,не говоря за малтретиране,можеш да смажеш детето си като личност,и без да си го удрял,трябва да се знае мярката...

Преди два дни срещнах наше комшийче/4клас/,което скоро не съм виждала в градинката и го питах,защо не идва да си играе.А то въздъхна и каза,че трябва постоянно да гледа бебето/майка му роди миналата година/ и го пускат да излиза само с него,хранело го,успивало го и като ходеше на училище успявало да напише набързо само докато бебето спи!На въпроса ми,какво прави майка му,само вдигна рамене и вяло отвърна-готви,чисти и после да си почине...твърдо бях решила да поговоря с майката,но тя като дойде една напушена и просъска на детето"тръгвай веднага",не посмях,реших че сигурно ще му усложня положението,ако разбере че е споделило...Та много е сложно това с намесването,и аз не знам правилно ли постъпих