Провокирано...

Ужасно неприятна ситуация_{... Сега очаквам да се включи една видна съфорумка, която с патос да ти обясни, че грешно си разтълкувала казаното от детето, че то всъщност ОБИЧА да се грижи за бебето, че го прави с небивал кеф и удоволствие, и всъщност това е похвално, а не обект на притеснение    Ужасявам се, че има хора, които мислят по този начин, но за съжаление не са изолирани случаи, а доста често срещана практика...}

Не съм се сблъсквала с подобни нередности при отглеждане на деца.Съответно , не ми се е налагало да се намеся.Но на въпроса дали бих се намесила мога да отговоря - да , ще се намеся ,ще уведомя когото е необходимо или ще направя забележка. Лошото е , че когато вземеш отношение по някаква нередност винаги излизаш виновен/лош , нахален, завиращ се там където не трябва и т.н./ .

Много ясно - едва ли някой някъде по света ще благодари, че оспорват компетентността му като родител.

Отделно никой не обича да е лош... Но мен част от това, което ме подтикна да започна тази тема е, че вече няколко пъти виждам как хора демонстрират явно лошо родителство във форума и вместо поне да им се размаха пръст се казва нещо от рода на: "Всеки сам решава, Бог да ви пази..." и прочие.

Не мисля, че всеки сам си решава. Ако жената Х е решила да дава ягоди на 5 месечното си бебе и поради това то се сдобие с алергии само неин ли е проблемът или на всички нас?
Ако семейството Y инвалидизира децата си, защото им се свидят 200 лева за столчета - техен ли е само проблема или наш?
Ако Z бие сина си и той на свой ред един ден реши да бие жена си /моята дъщеря/ или децата си /моите внуци/ мой ли е проблема или не?

Под 'намеса' имах предив точно сигнал до компетентния орган, а не да се каже на родителите, че грешат... Но когато дори тук, защитени от анонимноста не казваме - "Така не се прави!", а "Ти си знаеш!"...

Ами точно това казах-сигнали му е майката.Доносничество един вид за някои.Аз съм сигнализирала.Пък нека съм доносник-спасила съм детски живот/да шофираш с дете в скута си е...хайде да не казвам, па макар и по кварталните улички/

Иса, трудна тема.
Но си задала много точни въпроси, директни и насочени към болните места....

Къде за вас свършва фразата "Всеки сам решава как да отглежда децата си" и започва колективната отговорност на обществото или отговорността ни към околните?
Законът определя тези правила, не е самолично определянето.
Дори и в едно регламентирано общество обаче, тези правила остаряват - нали животът се развива и обикновено се налага приемането на нови правила, които гарантират развитието. Как става това  - с организираното участие на самите хора - с граждански инициативи, с издигане на искания към компетентни органи (а ако ги няма с искания да се създадат такива), с непрекъснато присъствие на масмедиите в конфликтните места - по законен начин, не със саморазправи и раздаване на правосъдие в махалата. Обикновено ако са значими новите идеи пробиват път - нали затова има и някакво развитие . Вярно е, че става по-бавно, но по нашите географски ширини само моменталната агресия на хайдутина-отмъстител се тачи - е, не може все тя да е критерий, просто не е цивилизована от съвременна гледна точка. Обикновено точно този тип хора не понасят "доносничеството", излизането на нещата на бял свят пред обществото и предизвикват саморазправи.
Личните намеси не решават нищо или решават отделни случаи, после всичко се повтаря (или потулва) а пък ние се залъгваме как сме успели да убедим някой дебелоглав в нещо.....
Затова си мисля си че това е пътят и у нас - обединяване на групи хора за да се постигне някакво подобрение по ненасилствен начин с добро познаване на действащите закони.

Какво ще направите или правите ако съседите ви оставят децата си сами, ако на улицата някоя майка бие детето си, ако в колата, която ви изпреварва 2 хлапета висят на прозорците, вместо да седят в столчетата си... или всичко това не е ваш проблем? -
Ще се запитам дали съм компетентна да  направя нещо, ще проверя дали е законно това, което става или не е законно. Може и да е законно, но притеснението ми да е плод на мой личен страх или личното ми желание да си навирам носа не където трябва (случвало ми се е ). Ако е по-сериозно нещо (насилие например, не жилетки), ще проверя в коя законово регламентирана институция мога да съобщя.  Ще следя за развитие - ако институцията се помайва, ще се обадя на медиите. Обикновено това върши работа. Медиите вдигат шум, институцията се задейства. Или медиита вдигат шум, появява се граждански защитник на потърпевшия. И тн.
Ако и това не върши работа и въпросът ме е засегнал много - бих потърсила инициативи, НСО или други подобни, които се занимават с подобни случаи. Ако няма такава организация (силно съмнително дори и у нас) ще търся съмишленици за да я създадем с цел да се променят правилата. Така обикновено се стига и до новите закони.

Кога смятате, че обществото, държавата или вие трябва да се намесите в начина, по който някой отглежда децата си и кога не? - когато нещо не отговаря драстично на моите лични критерии и на обществените норми. Зависи от случая, ясно е че зависи от отделния човек. Насилието - драстично не отговаря, разрушително е. Дебелата жилетка - не е драстично , начинът на обличане не заплашва до такава степен и държавата не може да го регламентира.

Очевидно стана, че те е провокирала конкретна тема. И друг го спомена, но аз не съм я чела и не знам коя е тя. Но любопитството вече започва да ме гложди безпощадно. Може ли някой да пусне линк към въпросната тема?

Вероятно темата е тази.

Благодаря.

dara,

Темите, които ме провокираха са 3/осовно/ всъщност, но другите 2 са от преди доста време /повече от година/. Едната беше, в която майка разказва за катастрофата на семейството си - бебето, което е държала в ръце излита през прозореца, детето й на 5-6 годинки също е без стол. Колата се преобръща мисля, но всички се спасяват без наранявания като по чудо - Основния лайт мотив беше - Направи курбан, Бог ви е запазил и прочие... Когато аз написах, че бих ги осъдила имаше възгласи да смекча тона...

Не толкова фрапиращо, но все пак за мен като човек с поли алергия е ужасно - в друга тема майка се хвалеше как дава ягоди /или малини/ на 5 месечния си син и 'нищо му няма'... Всеки сам си решавал...

Естествено и всяка тема, в която се споменава бой или удряне на дете, защото 'не слуша' или прави 'бели' ... Мен най-малкото би ме било срам да го признач, а да го намирам за нормално...

Истината е, че сме пасивни и това е неоспорим факт. Обществото ни е прекалено толерантно към подобни прояви и не знам народопсихология ли е или е остатък от стари социални нагласи.

От друга страна пък, този лов на вещици, който според мен е залегнал като основен принцип в американския модел на социална политика е безумен за мен. Там презумпцията за невинност не съществува. Виновен си до доказване на противното. Не знам...

Нормалност... Толкова е относително. Аз не считам за нормална гледката на висящи с часове по кафенетата майки, потънали в задълбочен разговор, засмукали поредната чаша кафе и напълно забравили за безпризорно щъкащите си деца наоколо /ако и да има детски кът, колкото и мизерен често да е той/. За тях пък сигурно е ненормално аз да не давам детето да се храни и играе едновременно или да забранявам щастливото цамбуркане в близката локва. Хора разни. Кой би бил арбитър, при това компетентен, безпристрастен и полезен? Една надеждна институция ми посочи.

Спомням си за тема, в която наказанието на детето беше бодене с вилица по брадичката...
Иса, размахване с пръст във форума не е решение. Няма да спрат да го правят. Ще се скрият оттук, ще знаят и как да се крият по-добре извън форума когато го правят.
Каквото и да се прави трябва да е в реалния живот...

Спомням си, че в една тема и ти написа, че си шляпнала Дария и по дупето, но преди това си я предупредила, сигурна съм. Запомних го, защото все пишеш как позитивно възпитаваш и ми направи впечатление.

Още в началото казах, че съм пошляпвала децата си и не ме е срам да го призная, правила съм го когато съм обяснила, че не трябва да правят еди какво си и те не разбират. "Еди какво си" в нашия случай да не се наранят, малката счупи стъкло от витрина, което като видях каква дупка е направило в секцията изтръпнах и т.н. за такива бели говоря, не за стъклото, а че ще се нарани, как ще обясните на дете на 1 година например без да го шляпнете? Защото моите не разбират. Не се оправдавам, защото не мисля, че децата ми са малтретирани.

Това е абсурд !Кажи , че няма такава тема !

И аз съм пропуснала това наказание ...