Тромбоцитопения

Минах през този ад когато сина ми беше на 5 и половина годинки>За мен беше ад благодарение на който и до ден днешен когато видя кръв по нослето му или синьо петно изтръпвам.След като се събуди една сутрин целия в сини петна(здрав и весело играещ от предишния ден)и кръв от нослето,хванах първото такси и отидох в болницата .Там ме приеха с много негативизъм ,дори ме изгониха от детското оптделение на вън,по късно разбраха ,че съм интелигентна жена и хващам малко от медицина ,но това не попречи на лекарката да ми каже право в очите ,че детето ми е с Левкемия.По късно след консулт с много лекари се стигна до тази диагноза Тромбоцитопения.Започна ходене по мъките за мен и мъжа ми,добре ,че сме интелигентни хора ,ровихме в интернет ,търсихме професори по медицина.Стигнахме до световни светила на науката от Русия .Всички ми казваха ,че е временно и ако е хронично се повтаря на всеки 6 месеца.При сина ми се беше получило след изкарана вирусна инфекция.Един кошмар който трая 1 месец заради "великите доктори" в нашата болница.тромбоцитите бяха 0,пазеха го като рохко яйце и го тъпчеха с кортизон,решихме да потърсим помощ в София ,а доцент Петрова от Варна даваше всеки ден съвети по телефона на съпруга ми и на лекуващите лекари.Накрая професор от софия (за жалост съм забравила името му ),но знам че е завеждащия хематологията в София ни каза ,че организма сам възтановява тромбоцитите до 1 месец.Всеки ден му вземаха кръв по 2 пъти ,но те така и не се увеличаваха.на 20 ден доцентката от Варна се сети да накара лаборантите да преброят тромбоцитите на "ръка"защото микроскопа в нащата болница бил много стар и новосъздадените клетки не минавали през цедката на микроскопа(били по-големи).След това стана ясно ,че всичко е наред  и тромбоцитите са станали колкото трябва да бъдат.Кошмара ,който обаче преживях   да виждам здравото си и право дете приковано за леглото още и още не излиза от ума ми.така че моя съвет е винаги вземаите мнението на много лекари ,никога не вярвайте само на детския педиатър.Стоейки  в болницата аз виждах как те нямаха и  представа какво да правят ,четяха по учебниците и експириментираха върху моето дете.Сега той е на почти на 10 години и е здраво и силно хлапе.Благодяря на Бога ,че минахме през това,но кошмара  беше много силен -побелях и  още немога да забравя думите на безчувствената лекарка която ми каза ,че детето ми е с левкемия

При нас проблемът беше различен. Откриха ни Тромбоцитопенията и започнаха да ни лекува с кортизони в продължение на 40 дни. През този период детето не кървеше, но след като спряхме кортико-стероидната терапия - нещата се влошиха отново. Даже стана по-лошо. Започнахме да посещаваме болницата все по-често, като правеха различни вливки на детето: ту имуноглобулин, ту Дексаметазон / този медикамент се влива на болните от Левкемия и е много силен/. В началото вливките го държаха с относително високи за състоянието му тромбоцити за 1-2 седмици, постепенно този период се скъсяваше, докато накрая прекарвахме ден в къщи, ден в болницата. Всеки път ни приемаха по спешност, защото детето получаваше животозастрашаващи кръвоизливи от нослето и се налагаше да му преливат кръв. Последният кръвоизлив беше най-страшен, защото хемоглобинът му беше много нисък. Повръщаше кръв. Практически детето беше на прага на .... страх ме е да го напиша. С големи усилия дежурните сестри и лекари успяха да му хванат вена, за да пуснат системата. Дълбок поклон пред Др. Спасова от ОХО при ДК гр.Пловдив, която беше нощна смяна. За щастие всичко завърши благополучно, а аз вече бях убедена, че операция трябва да се направи. Не бих допуснала това да се случи отново.
И така, след 7 месечна борба с тази коварна болест, двамата със сина ми се озовахме пред вратите на Детска хирургия в Пловдив...и това не искам да си спомням.
На шестия ден след операцията, детето ми вече тичаше из дългите коридори и смущаваше реда и тишината, типични за болничното заведение. Това вече беше Моят син - шумен, весел, непокорен и пълен с енергия.
Нищо не е по-страшно от това да гледаш как детето ти страда и е безпомощно.
Бог да пази децата ни!

Последният кръвоизлив беше най-страшен, защото хемоглобинът му беше много нисък. Повръщаше кръв. Практически детето беше на прага на .... страх ме е да го напиша.
 VELLA ,това се случи и на моето дете.Незнам колко беше кръвта която той повърна ,но за мен беше ужассно много .Понякога си мисля ,че доктора който ни каза ,че може да е обремененост след Румънския завод, който като бях дете тровеше всички ни в Русе ше се окаже прав за това.На сина ми не са му преливали никаква кръв само следяха тромбоцитите,те се увеличаваха ,но поради причините за който ти писах с апарата,те не се увеличаваха .ДаНО децата ни никога не преживеят този ад отново.

Здравейте.Откриха на синът ми тромбоцитопения на 01.03 тази година.Лекуваха го в болница с кортизон венозно три дни а след това той продължи да го пие в къщи още една седмица.На първите контролни изледвания тромбоцитите му бяха 296 на вторите 188 а днес са 138.Искам да попитам до кога така ще падат и ако не се стабилизират какво следва ?Пак ли лечение с нещо или нещо друго?

irna74, много зависи до колко ще падат стойностите. Както гледам, при детето ти кортизонът доста е помогнал. Моят син не ги качваше повече от 50, независимо от лечението. При много деца нещата се стабилизират за 1 месец. Дано и твоето е в тази група.
Иначе, след кортизона се започва с вливане на имуноглобулини /това е в общи линии белтък/, които увеличават имунитета.
Стискам палци за скорошно оздравяване!

Писах ти на лични!!!извини ме ,че немога да ти пиша всичко защото днес имам много работа ,но непременно ми звънни,ще се радвам да помогна

Здравейте, бих желала да питам понеже при менсе съмняват за същата болест а аз съм в 8-мия месец има ли други бременни с тромбоцитопения или е рядкост и как влияе на плода ?

Здравейте!
Търся някой, боледуващ или боледувал от автоимунна тромбоцитопенична пурпура, при когото е установено повишено разграждане на тромбоцитите в черния дроб. Зная, че е много рядко и затова много бих се радвала, ако имам възможност да обменя опит с такъв човек.