И аз да се оплача!!!

Темата е за Дом и семейство

Сложи ръцете на кръста и им покажи, че в къщата, в която живеете няма място за вас, камо ли за още някой.
Ако не те възприемат, кажи им, че не поемаш отговорността за опазване на детето от всякакви изкушения (трева, наркотици, младежи), че всеки си гледа неговото дете и си поема отговорността за това, че не можеш да се справиш с пубер и т.н. от сорта. Измисли ги ти.

Успех! 

Гладай сега как ще те разпънат на кръст , ще започнат с това, че темата ти не е за тук.

Слад като апартамента е на името на свекърва ти, нямаш избор. Все пак това е детето на брата на съпруга ти (правилно ли съм го разбрала?).

Хм, ако апартаменът е твой- определяй правилата, ако не е - имаш 3 варианта - търпиш, изнасяш се на квартира или купуваш с твои пари  

Най-много да ги изгонят и тримата, все пак не е техен 

Да но заради 1 жилище  може да се развали и  1 брак.Защото семейството си е семейство.Друг не може даидва и да живее в   жилището ми.Все пак съм си създала малко или много правила.Излишни нерви да чистя и готвя на друг няма да стане.Варианта е да седнете и поговорите с мъж ти.Ако не Аз бих се изнесла на квартира.А не виждам защо трябва да е у вас не на квартира....................Все па к когато има и други хора в семейството се почват кавгите

И нашия апартамент е на името на свекървата, обаче когато се нанасяхме си изяснихме някои неща. Явно вие не сте го направили.

Най- добре да говориш с мъжа си.

Според мен скандалът е неизбежен и при двата случая. Рано или късно. Сърдене ще има. Лошото е, че решението е взето и ако им кажеш това за отговорността, най-много да дойде и майката на детето (за което се учудвам - аз не бих постъпила като нея, но хора всякакви). Мъжът ти трябва да реши проблема, естетвено с твоята помощ. Имаше един филм, в който стана дума за това как жената взема всички решения, но прави така, че мъжът и да си мисли, че решенията са негови и ставаше на нейната. По тънката го работи, директно ако му кажеш, предполагам ще свие рамене и ще излезеш крива.

ох имах подобен случай. съответното девойче живя в нас две седмици. натвори куп неща, едно от които беше 400 лв. сметка на домашния ми телефон. таман бях забременяла, не знам как не пометнах. 2 месеца си прибирах парите после. никой повече не приемам, освен ако му нямам доверие. и не ми е много близък.

Абсолютно! Затова всяко семейство трябва да се отдели, а не да живее под чужд покрив 

Мъжът ми не може да откаже нито на майка си нито на сестра си! Най - гадното е че вземат решение ( тя ще живее със сигурност 1 год.  че може и повече ) без изобщо някой да ме питат. Казват на мъжа ми и той естествено се съгласява. На него не мога да разчитам . Той е много готин и много добър ,но да не ти е мъж!!! Нямало с кой да е заедно на квартира!! Не знам какво да правя? Ако се обадя и кажа "не" скандалът е неизбежен, а може и да ни изгонят! Ако нищо не кажа след месец ще съм с нацяло съсипани нерви! ( Те и без това вече са съсипани!!)
И един ден ще изпуша и ще си тръгна!
 

mamasewi, не знам защо очакваш да те питат, ако аз имам апартамент ще го управлявам, както сметна за добре и вътре ще живее, който аз преценя. Ако искате да живеете без пари- ще търпите, няма начин, иначе всеки месец трябва да вадите от джоба солидна сума, но пък ще си запазиш семейтвото и ще живееш спокойно.

Колко е голяма племенницата?

Нещо против самото дете имаш ли или само че ще отнеме от пространството ви? Нормално е първа година в чужд град родителите да искат да е при близки още повече, че апартаментът е обща собственост. Ако беше от другата страна - ти би ли пратила детето си на квартира, а не в апартамента на баба?
Щом живееш в апартамента на свеки ще се съобразяваш. Ако искаш ти да поръчваш музиката е лесно - плащаш си.

Много вярно 

Ще е в 8 клас. Нямам нищо против детето, но да имахме още една стая. Винаги са казвали, че апартамента е за нас. Ние все още не сме правили ремонт ( и слава богу), но изцяло обзавеждането е наше както и цялата покъщнина. Моята свекърва е толкова стисната че една чаша дори не ми е подарила. Ще трябва да живеем в спалнята тримата, нещата ни ще са в кашони на земята, ще трябва да си тормозя детето да не ходи в другата стая ( а то милото е свикнало да си играе в целия ап.), да не вдига шум и т.н. Да не говорим че хладилникът ни ще е опустошен, сметките ни ще станат двойни, защото то е дете и не е свикнало да си прави сметка, това че някой непрестанно ще ти диша във врата, родителите й непрекъснато ще се мъкнат и в къщи ще стане хан ............. Списъка е голям ! Нямам си идея!!!

Не можеш да ни убедиш, че е стисната, щом ви е дала цял апартамент на разположение да си живеете в него. Можеше да го даде под наем и да си прибавя някой лев към дохода.

Действително, трудно ще ти е да отгледаш едва ли не още едно дете..., защото ще трябва да полагаш някакви грижи и за него..., ама все пак този апартамент не  е твой и е на бабата на детето. "А то, милото...." за твоето дете, а другото трябва да иде на квартира ли? Не става, не се получава... ще трябва да го изтърпиш това дете някакси 3 години, а ако е в техникум и 4 . Знам, че не е особено приятно, ама не виждам друг нормален изход...

Ненормалният веднага мога да ти го кажа - Вдигаш скандал на свекърва си и майката на детето, мъжът ти ти се разсърдва и ви гонят от апартамента.

Защо мислиш, че ще се държи така в чужда къща? 8 клас не са толкова малки, осъзнават много неща.
Разбирам те, че не ти се иска друг човек вкъщи, но не и когато се отнася до дете, което ще е за първа година далеч от родителите си...
Мисля, че с един сериозен разговор между твоете семейство, нея и родителите и, в които определите заедно границите, би трябвало да се успокоиш.

Ситуацията е комплицирана, но след като апартаментът не е твой не виждам какво можеш да направиш, освен да се изнесеш или да търпиш. Когато племеницата дойде при вас постави правила още от самото начало, разберете се какво и кога ще се прави - например от 2 до 4 часа се пази тишина, защото малкото спи и т.н. Не виждам какво пречи малкото да продължи да си играе в целия апартамент, а племеницата можеш да хванеш да помага с дребните неща от домакинството - купуване на хляб и мляко, прахосмукачка, бърсане на прах и други. Защо мислиш, че сметките ще станат двойни - тя едва ли ще харчи колкото вас тримата взети заедно, пък и ти може да я научиш да си прави сметка - все пак е в осми клас, не бебе. А нещата не си дръжте в кашони, нали имате обзавеждане - наредете си ги по шкафовете. И въобще, защо така негативно си се настроила още от начало? Я по-ведро, ще живеете така, както си го направите. А с родителите на момичето може да се разберете да ви дават пари за издръжката и, защото спането може да и е безплатно в апартамента на баба, но яденето все още е с пари. Щом е неизбежно, подготви се и животът ви после ще бъде по-лек.

А, що си се омъжила за него, бе жена. Боже, господи.
Иначе съм съгласна с мнението на Ню.
Апартаментът не е твой, така че се налага да търпиш. Ако, не, изнеси се на квартира.

8 клас това  все едно е твоето голямо  пораснало дете.НАчинът е само 1 средно няма или   отиваш да поговориш със свекито, ЧОВЕШКИ(защо,КАК,и до кога)  или казваш на мъж ти колкото и да го о  бичаш че си отиваш и да живее с племеничката си.А разходите кой ще поема за престоя и от тази 1 година то няма да е само  ток вода а и ЯДЕНЕ .ПОговори за тези неща с тях.Не бих  позволила да ми  се качват на главата.НЕ се  притесняваи от свекито.СПАСИ БРАКА СИ.Ако почнете да поемате и нейните разходи то тогава ще почнете и за парите да се карате рано или късно................

Ако така или иначе е решено да е у вас и няма шанс да го промениш, по-добре приеми детето като твое. Недей да и определяш самостоятелна стая за нея и всички вие да се чувствате на гости скрити в спалнята. Казваш, това е твоето легло и твоето бюро/нали ще учи все пак/ Останалото си е общо. Поне аз бих постъпила така. Предполагам родителите и ще поемат част от разходите и/за това трябва да поговорите задължително, ако не сте/ Ще ти е криво в началото, но ако не се самонавиваш, че това дете ще е пречка за брака ти, ще свикнеш лесно и ще си живеете спокойно.
Сили и търпение

Така е. При положение че е не е твой се съобразяваш със сякакви ситуаций. Не ти харесва? - Изнасяш се. Кофти звучи ама е така

Първата ми братовчедка живя у дома 3 години,докато изкара средното си образование.И ние бяхме 4-ри човека в двустаен разширен апартамент.Нямам спомен за това как баща ми и сестра му са се разбрали за това.Още при пристигането и мама и татко определиха правилата у дома.Никога не сме я "третирали" като гостенка.Взимаше участие в домакинството наравно с мен и сестра ми,родителите ми имаха правото да я наказват или да се карат,ако сгафи нещо,така,както се караха и на нас.Никога не е имало специално отношение към нея.Щом е дошла в чужда къща,трябваше да спазва чуждите правила.Естествено,нейните родители даваха пари,достатъчни да покрият нейните лични нужди.Пари за ток,вода и храна не са им искани,защото като има за четирима,че има и за още един.
Не казвам,че не е имало проблеми(в кое семейство с 3 момичета ,навлезли в пубертета няма),но имаше и много добри страни.Както и да е,и на нея не и беше лесно,но всичко мина и замина и сега са останали само добрите спомени .
Но ако ти наистина нямаш друг избор,освен да приемеш племенницата си,най-добре ще е да разговаряш с нея и да поставиш ясни условия за правилата ,които ще трябва да спазва.Помисли и за хубавата страна-ако я предразположиш по добър начин може да видиш в нейно лице момиче,което ще ти помага,а и на нея може да й хареса да се занимава с детето ти и да ти помага.Но в никакъв случай не трябва да се държиш с нея като с гостенка.Определяш й един кът(легло ,бюро ,шкафче) и останалото си е твое,няма нужда да си събираш багажите в кашони.

Това не го разбирам. Или даваш безпрекословно, или не даваш.

Няма работа детето там, това е младо семейство с малко дете. Значи за едното внуче може да се мисли и да се натриса, а за другото - кучета го яли, майка му да се оправя. Първо, хлапетата в 8 клас са опасни и за себе си и за другите, та нали това семейство ще носи отговорност за него. И в края на краищата, mamasewi ще гледа две деца, за което изобщо не е подготвена, а не е и длъжна.

Мама Севи, аз не вярвам детето да го оставят на ваша финансова издръжка, ако яде у вас, сигурно ще ви пращат пари, недей така, не може да са такива, че да го направят.

А и щом апартаментът не е ваш, какво можеш да направиш? Заслужава ли си да се развеждаш?

Ще свикнеш, но просто трябва време.

Ако детето със сигурност ще живее у вас имаш 2 варианта:
1. Да станеш добра като мъжа си. Въпреки, че ще ви е тясно и трудно да приемеш детето и да се държиш с него като със свое, с всички произтичащи от това правила за ред и дисциплина, но и уважение.
2. Да станеш гадната прикрита хазяйка, която само и скърца със зъби, кара я да върши домакинска работа без край, пуска си бебето да и мачка учебниците и домашните, а пред съпруга си е божа кравичка.

Уф, не знам на твое място как бих постъпила...знам , че искаш да си добра, но съзнаваш че ще е трудно. Ами опитай! Хората казват, че може после да бъдеш възнаградена за добротата и търпението си през тази година. Вижте как ще тръгне, може пък да се разбирате добре.

А ако ставаше въпрос за твоята сестра и нейната дъщеря, как щеше да откажеш детето да се нанесе в апартамента на майка ти? Какво значение има на чие име е жилището, ако то е купено от свекърите ти?  Ако беше на името на мъжа ти, какво точно щеше да им обясниш, по-различно от сега?

Замисляш ли се, че зад решението да живее у вас могат да стоят и много други идеи - детето да бъде наглеждано/контролирано от възрастни, например?

Защо вярваш, че зълва ти и свекърва ти са толкова малоумни и не се сещат, че идването на детето у вас ще е свързано с допълнителни разходи? Та говориш за консумативи, за храна и т.н.

Изредила си само минуси от едно такова настаняване. Опитай се да определиш и плюсовете, ако искаш да имаш обективна картинка.

Ако имаш страхове относно гледането на голямото дете, обсъди ги с родителите му. Не е срамно да си неподготвена да се грижиш за толкова голямо дете. Срамно е да търсиш хиляди потенциални причини да не искаш да го правиш. Ако толкова не ти изнася, потърси добро алтернативно решение и го предложи на родата на мъжа си.

Не искам дори да се поставям на твое място в тази гадна ситуация.
Истината е,ч е ако детето е добро - няма да имаш много грижи с него, напротив - може дори да ти помага. Наши приятели редовно водят племенницата си /живеят в една къща с родителите й/ навсякъде със себе си. Тя е на 11г. и страшно много им помага за бебето. Много се обичат и грижат едни за други.  Знам, че твоята ситуация е много по-различна, но ако детето е добро - можеш да го "използваш" да ти помага във всичко и да му обясниш съвсем приятелски какво може и не може да прави в дома ти.
Ако обаче е някоя разглезена или разхайтена - Господ да ти е на помощ! В тази възраст са кошмарни и ще ти носи само ядове.
Отговорността да гледаш чуждо дете е огромна и мисля, че трябва сериозно да поговориш и с родителите й.
Успех!

ох, и аз след 7 клас отидох уж за една година да уча в друг град... познай дали беше една. не ми се мърдаше от там. обикновено има "пансион" за такива случаи, и то с доста строг режим, направете уговорката за една година при теб, а после може би дори самото дете ще иска да се отдели, друг е въпроса баба и мама какво ще кажат. не разбрах "детето" момче ли е или момиче, ако е момиче ще бъде малко по сложно със самостоятелното живеене на квартира или пансион.

Оставете апартамента за племенницата и се изнесете вие. След като не е ваш, не виждам за какви скандали и тропане по масата може да става въпрос.

Ние в момента също живеем в апартамент, който не е лично наш и ако родителите на мъжа ми поискат някой друг да живее в него, не виждам с какви очи бих предявила претенции просто. Изнясям се и окото ми не мига, щом се налага. Когато не си собственик, където и да си се нанесъл, трябва да си имаш едно наум.

Апартаментът е на свекървата, значи по равно права в него имат и мъжът ти, и сестра му.
Синът ми от тази есен ще учи в друг град. Няма да ти описвам какви мисли ми се въртят в главата  Въпреки това ще живее в общежитие. Не бих натоварила никого с такава отговорност 
По-добре говори със зълва ти (нали такава е майката на детето). На мен ми се струва странно, че тя не те е потърсила първо теб  .
Ако не си готова да поемеше отговорността за племенника, по-добре не го прави!

Здравей, Mamasewi.
  Аз бях такова дете. Живях при сестрата на майка ми 4 год., на 200 км. от дома. Бях на същата възраст. Майка ми използва едно стечение на обстоятелствата като повод да ме махне от къщи,поради нездравословна семейна среда.
Леля ми и семейството й ме приеха и се грижеха за мен в трудните тийн години. Това беше 1989- 2003 г.- годините на прехода, купоните, километричните опашки за хляб и скачащи цени. Никак не й било леко на леля . Бяхме в двустаен- аз и братовчед ми в едната стая, леля и свако в другата.
   Отнасяха се с мен като с тяхно дете, наравно  с братовчед ми ( 1 год. по- малък от мен ). Само не ми разрешаваха да излизам като него
    Все още помня колко нещастна се чувствах- далече от майка ми, брат ми, приятелите ми, в нова среда с нови правила и неудобството, че си на чуждо място.  Определено това не са най- щастливите години в живота ми.
    Леля ми оказа голямо влияние върху мен: научи ме да се боря, да съм експедитивна, да изпълнявам ангажиментите си и видях какво е всеотдайност и трудолюбие.
    Майка ми почина преди 7 г. Сега леля ми е човека, който искам да чуя, когато ми е тежко, когато ми е весело или просто ей така. Сега тя е баба на децата ми ( от моето семейство ). И когато е с тях, знам че моята майка се докосва до внуците, които никога не видя.
    Та така се обръща живота по някога.

Според мен поговори с мъжа си, че за в бъдеще съгласието му за подобни решения трябва да се дава след като сте го обсъдили! Добър, добър, но трябва да се научи, че вие и двамата имате глас при взимането на решения.

Е, то пък ако можеше всичко в брака да се предвиди!!!!!!
Ти сигурно си успяла преди да се омъжиш

Ей това подкрепям напълно!
Не си представям дори, че мога да имам нещо против някоя от племенниците ми да е у дома, независимо за колко дълго! И ще се срамувам от себе си, ако си помисля, че трябва да ми плащат храната, която съм й сложила на масата.

Mamasewi,
Не се настройвай негативно още от сега. Детето си е дете винаги. И в края на краищата то е дете на близки хора.
Ако нямаш право на избор дали детето ще живее при вес или не и за колко време, то тогава още докато не е дошло определете правилата: да ти помага, да има някакви домашни задължения, ... Преди мен са ти написали достатъчно неща по този въпрос.
Смятам, че тогава няма да се изпокараш с родата на мъжа ти, а напротив - ще им се издигнеш в очите. Просто направи един предварителен разговор още сега между твоето семейство и семейството на детето, но и детето да присъства, за да чуе. (Свекърва ти няма място в този разговор.) Подготви мъжа ти предварително за тази среща и за въпросите, които ще обсъждате.
Успех! 

Защо багажът ви ще е в кашони? Защо да не даваш на детето си да не ходи в другата стая? Много ли яде това осемгодишно дете, че хладилникът ви ще е опустошен? Сметките за кое ще ви станат двойни, защото е дете - по цял ден се къпе (вода) или пък готви (ток)? Кой ще ти диша във врата? Родителите му ще се "мъкна", за да го видят, но едва ли ще е постоянно. Не очакваш да се срещат навън, нали?
Звучиш като Скрудж. Хич не те разбирам и не ми е "жал" за теб, а за детето, което идва у вас. Можеш да ми отговори на въпросите, че ми е интересно.

Ти, ако имаш апартамент в града, в който учи внучето ти, ще го пратиш ли на квартира? Аз не бих могла да си деля внучетата, ако има напрежение в семейството по-скоро бих продала апартамента или ще го дам под наем ...

Мисля, че трябва да помогнете. Впоследствие тя сама ще се изнесе като се развихри купонът, няма да й се живее с вас. Хм, това е идея - поставете условие да е временно, докато си намери с кой да иде на квартира.

Аз бих могла да съжителствам за постоянно с дете, само ако съм истински привързана към него. Ако не го чувствам близко, не съм сигурна дали бих поела този ангажимент, по-скоро - не.

Но това пък с уговорката да живее временно, докато си намери квартира - абсурд просто. Как може да се пресира така едно дете в 8 клас, все едно е възрастен и вече трябва да се бори с живота. Апартамента бих го предоставила и бих наглеждала детето, но без да живеем заедно, това е моя вариант, ако не съм навита да се тъпчем всички в малко пространство.

Navivash se  kolko pagubna e za vas takava promqna
Deteto nqma kak da vi e golqma prechka, naprotiv - po-golqmo momiche moje da ti pomaga da gleda detence kogato se naloji, da otide do magazina, da si poigrae s deteto ti...
Ako vse pak ne se primirish i ne priemash deteto pogovori sas svekarva si koe te pritesnqva, ama bez tiq gluposti za smetkite i staqta deto shte mu q otdelite i drexite v kashoni. Ili im kaji che shte ostavish kakata da spi s chicho si v ednata stq, a ti s beboka v drugata 

Аз пък изобщо не съм привърженик на подобни "настанявания" на роднини в домовете на други роднини.
Сигурно съм егоист.
Но не бих приела категорично подобен сценарий.
Директно се изнасям с детето си на квартира.
Честно казано има много подводни камъни в традиционните ни БГ роднински отношения. Не ми харесват, и правя всичко възможно да не се поставям в подобни ситуации. Защото принципът винаги се превръща в "аз на тебе, ти на мене", т.е. дават ти апартамент, ама искат после нещо в замяна.
Човек трябва да бъде независим

Подкрепям това мнение на 100% и искам да споделя негативен опит, защото ако детето е добро и нормално, проблемите са по-малки, но ако е диво и неуправляемо, както се случи в моето семеЙство, става страшна работа.
Аз съм живяла с роднина, или по-точно, у нас доЙде да живее моя братовчедка, също на такава възраст, вече такива грешки няма да направя никога. Тя е дъщеря на първи братовчед на баща ми. Това беше наЙ-кошмарната година, която имах тогава. И ние живеехме на тясно, даже още повече. По това време живеехме в гарсониера, от по-големите - кухнята беше  една малка стая с балконче + хол. Това беше цялото жилище. Ами представете си - родителите ми спяха в кухнята, ние - в хола, като аз бях на 12г., брат ми на 5г. и тя на 15г. Нямаше място за 5 души. Хола се превърна в казарма с двуетажни легла, всеки пречеше на всекиго. Нямаше място за бюро, пишеше се и се учеше на кухненската маса.  Един иска да учи, друг иска да яде, трети иска да спи на тишина, ужас някакъв. Всичко завършваше обикновено с грандиозна кавга, а често и с пердах. Тя като наЙ-голяма ни набиваше и двамата с брат ми и така приключваше всичко. Ако вечерта се оплачем на родителите - тя гледа невинно - разбира се, че лъжем! На другия ден следват заплахи, че ако се оплачем пак - ще ядем още по-голям боЙ. И ние си мълчахме.
Това за правилата е добре, но само теоретично. На практика тя като доЙде у нас за първи път, изслуша правилата на родителите ми, каза добре и после каза - на кого му пука... Като се почнаха едни изцепки ... Братовчедката беше неуправляема. Никога не помогна в къщи с нищо, дори и с елементарни неща като изхвърляне на боклука например. Не ни била слугиня. Добре, но се оказа, че ние трябва да я обслужваме. МаЙка ми и переше и гладеше дрехите, аз помагах (да има мир в къщи),  готвеше и специални неща, че беше капризна, молеше я да хапне поне малко, гледаше я и не смееше да и направи и наЙ-малката забележка, че какво ще кажат роднините. Всичко, което на нас с брат ми ни беше забранено, за нея не важеше. Започна да се прибира много след полунощ, при това пияна. Родителите ми седят и я чакат, не си лягат докато тя не се прибере, а на другия ден са на работа от 7.30. Тя идва и започва да крещи като луда, събуждаЙки целия блок. После от къщи започнаха да изчезват разни неща. Хванахме я в крачка, тя си призна, извини се, че вече нямало да краде, ама не и стигат парите, та затова. Но ако някоЙ оставеше и дребна сума пари на масата, те изчезваха. Баща ми и каза, че ще я върне обратно на техните ако не престане с кражбите. Тя се затръшка, че повече в онова диво село нямало да се върне, та ако ще и на парчета да я режат ...
Върхът беше когато отидохме с всички на едно семеЙно събиране, родителите ми дълго я молеха да доЙде с нас, но тя отказа категорично. Когато се прибрахме, в къщи имаше мащабен купон, на коЙто беше поканен целият квартал. Е, когато баща ми разкара купона, тя се разсърди много. Но липсваха всички ценни неща от къщи, както и част от техниката ... За кочината, която беше наоколо не ми се говори. Тя, сърдита на всички, отиде да си легне, а ние с маЙка ми започнахме да мием и чистим.
 Беше редовен номер да си събира багажа и да изчезва за по няколко дни. Ние съответно я издирваме, намираме и връщаме. То бяха едни нерви, не е за описване... Освен това, парите, които и пращаха техните, за провинциалното градче може би са били достатъчни, но животът в София е доста по-скъп и не стигаха дори за цигарите и.  Тя изцяло си беше на наша издръжка, но не това е проблемът. Оказа се, че е изпратена защото техните просто не могат да се справят с нея, на маЙмуни ги правеше и тях ... Което обаче не им пречеше да имат претенции относно отглеждането и.
Както и да е, накрая съдбата се намеси - тя пак изчезна, но този път като я намерихме, обяви, че няма да се връща, защото срещнала любовта на живота си - незнаЙно от къде се взе току-що освободен затворник на възрастта на баща и, за когото реши да се омъжва ... За което пък моето семеЙство веднага беше обвинено, че не сме я гледали и сме я "изпуснали"... Е, омъжи се (на 16г.)и отиде да живее при него. После и от него избяга и искаше да се връща пак у нас, но вече не мина номера.
Извинявам се за дългият пост, ама като чуя, че роднини ще живеят заедно, при това в малко и тясно жилище, направо откачам, още ми държи топло.

Правилно. Но семейството на авторката вече е зависимо от свекървата, настанявайки се в свободното жилище. И доколкото разбирам от темата, авторката гледа на този апартамент като на техен. Т.е. не е готова да го отстъпи в името на тази независимост. И става малко "те на мене са ми длъжни да ми осигурят покрив, но аз на никой не съм длъжна за нищо"

Едно е да си егоист, друго е да си независим, трето е когато нещо не ти изнася да си в силната позиция да го откажеш (под позиция разбирам - съвкупност от независимост, възможности и т.н.)

Unknown_lady, това което си описала е съвсем възможна развръзка. Но далеч не означава, че всички съжителства биха завършили така. Хубаво е когато се договаря някакво съжителство, да се договори и при какви условия то ще бъде прекратено предсрочно. Още в началото, докато няма натрупани негативни емоции, докато няма зародили се проблеми.
Аз пък познавам родители, които на втората седмица си прибраха детето от София в проницията заради такива изцепки и въобще не се вълнуваха, че е била приета в една от най-елитните гимназии.

Тези   роднински  връзки, решения   и   натрисания,  за  мен са  пълно   безумие ... Не  знам   как   ще   стане   някой   да   ми  натресе   друг,  без    да ме  пита...ми    аз   ще   вдигна   лют   скандал, само   защото     не са ме   попитали, и   пак    само   за   това  ще   се  изнеса. С  други   думи   скачам, после   ще    гледам   пълен   ли е   бил   басейнът   с  вода...Другото хич   няма да  го    коментирам...
И кво   ме    интересува   на   кой  бил    апартаментът! След   като    го  е   дала  вече   на   сина   си...кви   пет   лева. И   не   разбирам  кво    сте   седнали    да ми  възхвалявате  свекървата и   да  обяснявате  ква   добра    жена  била,  че   не   г о е  дала   под   наем ...Колко   от   вас   ще   оставят   детето    си   да   плаща   квартира,  при   положение, че   разполагат  със  свободен    апартамент?
НА  половината    от   вас  може и   да им се   струва   нормално, но   за   мен  е   пълна   селяния,  да  се  живее  по   този   начин. Семейството  си  е  семейство,  младо  или   старо, когато има   външен   човек, той   пречи и  създава   неудобства,  не можеш    да   се   отпуснеш ...Трябчва   да  се   търсят    други   начини. И   аз   излязох   от  нас   в   8 клас, но   нашите   ми   взеха   квартира и  всичко   беше  перфектно.

sonia, разбира се че има решение.
Например, след като има 1 свободно жилище и 2 различни семейства се нуждаят от него и след като не могат да съжителстват, то най-добре е да се наеме още едно жилище и двете семейства да си поделят наема по наетия втори апартамент. Справедливо е. Но друг е въпросът на кого му изнася и на кого не.
И преди това писах, че ако не си съгласен/на с нещо, трябва да можеш да дадеш поне 1 достатъчно добро алтернативно предложение или просто да си в позицията да откажеш със всичките последствия от това.
Освобождаването на апартамента също е решение. Съжителството също.
Избори много, стига да се прецени кой вариант е най-изгоден и удобен за ВСИЧКИ, а не за някои само.

Очевидно  авторката  не   `схваща`   апартамента,  в който  живее   като  `едно свободно жилище`. А  като    апартамент, който   вече е   на  съпруга  и. Много  е    вероятно, родителите    на   въпросната  племенница  също  да  са   се    сдобили  с жилище  по   аналогичен    начин...Но   много    задълбахме. А   не  знаем  подробности. Както и  да е   за   мен   не е  редно  така да   затормозяваш, което и да е  от   децата  си. Но прекалено често възрастните не вземат   адекватни  пак  по  мое    мнение решения. Чак  се  учудвам,  че  правилността    така им  `бяга`....
В тази   връзка се   сещам, че се  оказах  собственик  на една  трета   част от  двуетажна къща,  която    по   закон  трябва   да  поделя  с брат  си  и  с   баща   си. Аз  обаче   живея  в друг   град,  в   собствено   жилище,  а   брат   ми и  баща  ми  обитават  въпросното   наследство. И  за  в бъдеще,  за да   не    създавам    излишни неуредици възнамерявам и  публично  обещавам  да  прехвърля моя дял  на  брат   ми...който  е   безкрайно  вероятно   да   се   ожени  и    аз  не  искам   той    да   живее в  не напълно  негова   собственост... но  това е   една     друга   тема...

Добре ,че прочетох твоят пост ,че си спестих писане И на мен тази фраза ми се "наби" на очи и много ме учуди

EХ  ако и  любовта подлежеше на  разума...колко подреден  би бил   светът.

Много трудна ситуация. Когато си представя дете на 8 год само в друг град и ми се свива сърцето. Ако мислиш, че ще можете да живеете заедно - приеми го в дома си.
Иначе по-добре говори с мъжа си и му кажи, че няма да може да се грижиш за детето и е по-добре да излезнете на квартира, отколкото да се карате.
Дано той да говори с майка си и сестра си  и да измислят решение.
Ако свекървата не е дала апартамента с изричното условие, че ще го ползва когато реши, не мисля, че е права да натрапва някой друг да живее с вас - поне да бяха попитали дали може.
Или даваш или не - ако смята, че това е нейно жилище и може да си прави каквото иска с него - по-добре си търсете квартира. Тя може да реши да се нанесе при вас без да ви пита.
Като си ви представя вас 2-та с бебе и детето в другата стая мога да ти гарантирам, че секса ще е много рядък. Винаги ще има нещо, което ще пречи. Това би било пречка.

   Не е на 8години детето, а в 8 клас. Съвсем достатъчно голямо, за да живее на квартира при строги хазяи. Много такива ученици има и се справят добре. Мястото му не е в теснотията при вас. Щом са ви дали апартамента да живеете като семейство, трябва да зачитат правото ви на самостоятелност. Иначе да го бяха направили хан. А пък щом е наречен за мъжа ти, значи и за семейството на племенницата има адекватно по стойност я имотче, я нещо друго- няма да сте вие облагодетелстваните, пък те ощетените. Така че говори сериозно с мъжа и сестра му -щом не искаш, значи има причина да се чувстваш притеснена от ситуацията. Дете на 14 години е сериозен ангажимент, особено в днешно време. Примерите как едно време ССФ е била идеален и безпроблемен квартирант не са валидни днес.

   Защо този въпрос за сърцата? Какво му е на детето- болно ли, бедно и без родители? Ти знаеш ли колко деца от селата отиват след седми клас да учат в града на квартира- масово е. И се справят много добре, но не са свикнали да ги дундуркат като бебета -до кога, до двадесет ли? Една строга хазяйка понякога ще се справи много по-добре от роднини, дето ще ги е страх да се скарат малко по-строго. И нищо не пречи квартирата да е близо до апартамента им, и те да го наглеждат, но да не се гъчкат заедно.

Вместо да й заделяш стая и вие да се тормозите ,я настани в детската.като почне детето ти да я буди сутрин рано и евентуално през нощта,да й пречи да учи,досажда или нещо подобно,може сама да се откаже от това съжителство.а и излизаш "чиста"от ситуацията-не си я гонила,просто е малък апартамента

че той апатрамента не е ли по-скъп от чашите.

Чуждо дете в къщи може да дойде само ако аз кажа, мъж ми със сигурност би ме питал/обсъдили - това си е отговорност 

А родата на мъжа й сърце има ли? Да товари една жена с малко дете с допълнителни задължения и отговорности?

Леле, ти така ли би постъпила наистина?

Скандалът е неизбежен,но ако трябва ти се обади и кажи на майка й',баба и' и компания,че не можеш да поемеш отговорност за нейното дете....13-14-15годишна възраст са все още пубертетска възраст и се правят много 'лудории'...едно е да е под контрола на майка си,друго е да е под контрола на леля си с малкото дете и вуйчо си,който е все на работа предполагам 
Кой ще ходи да търси ако закъснее вечер ако си сама с детето?Кой ще и помага за училище?Ти и в нейна бавачка ще се превърнеш? и не е толкоз проблемът за нещата вкъщи,а възрастта и'...опитай така...знам ли 

Аз нямам против съжителството с роднини, но със сигурност не бих заделила стая,за да им осигуря спокойствие за сметка на нашето.Знаят къде отиват - да са си направили сметката.

аз не бих се развела, о не - просто ще направя една явна демонстрация че в моя дом няма да стане както искат те.
пък ако това направи нещата така, че това вече да ен е твой дом...ми то рано или късно ще се случи
бе въобще бих отказала напълно и категорично

Абе, как може да говорите така за едно дете ,все едно е натрапник някакъв.Че то си е в апартамента на бабата и по-точно на неговата си баба , а не на госпожата ,която явно се изживява като собственичка.
Извинявам се за грубия изказ ,но направо се чудя как може да има такива злобни изкази и коварни планове ,как да изгонят детето............
За мен ти си една злобна и неблагодарна жена и ,ако съм на мястото на свекървати и разбера какви ги мъдриш зад гърбът ми ще те изгоня със все покъщината ,която си си купила и ще си оставя внучката да си живее и учи на спокойствие.............

Така ще изгониш собствения си син и ще оставиш другото си внуче да се оправя както могат родителите му. А ако работи само баща му, тъй като майка му е по майчинство - си предствай как мизерстват заради теб ...

Нима може ако си дал нещо на детето и внучето си, от което те явно имат нужда, после ще поискаш да си го вземеш, защото другото ти внуче има нужда от него? А пък тези, на които си го дала - вълци ги яли?

Аз не бих се разправяла. Ако настояват детето да живее с нас и ако според мен няма възможност, бих потърсила квартира. Това би стреснало и мъжа ми и семейството му.

Искам да благодаря на всички за съветите!
Може би бях малко по-остра с изказванията, но не е редно да се вземат решения вместо теб без да те питат и без да ти казват , а ти да разбираш случайно. Просто бях бясна! Що се отнася до апартамента той по право е на бабата и дядото на съпруга ми . По стечения на обстоятелствата го наследява свекървата  ( понеже мъжът ми е бил малолетен когато дядо му умира  ). Свекърва ми , наистина е много свидлива, но това не означава че няма и добри страни. Но е истина и факта че с нищо не ни помага. Детето ми е кръстено на свекъра и свекървата , но да ви кажа свекърва ми идва само да си вземе пенсията и отива на кафе с приятелката си, а свекъра ми дойде когато малкия се роди. До ден днешен са му дали 20 лв. за рождения ден и 20 лв. за нова год.  Така че апартамента го наследява мъжът ми от баба си и дядо си. Ние дори живяхме с бабата 2 години, лека и пръст. Благодарна съм за апартамента, но това не означава , че трябва да ме командват цял живот. Аз имам прекрасна къща , но за жалост не в този град.
Не съм и против това да помогна на сестра му! Ако бяха питали мен , нямаше да избухна така, въпреки , че също съм против роднинските съжителства. Аз също съм дошла да уча тук на 14 год. и съм живяла на квартири и общижития до 30 годишна, въпреки че на майки ми сестра и живее тук и то в бащиния си апартамент, т.е. в апартамента на родителите на майка ми. Моите родители никога не са смятали че аз трябва да живея при леля си, майка ми си е дала добре сметка че не е удачно да живея при леля си и за трудностите които ще и създаде.Може би и аз затова сега мисля така.

Поговорих със сестрата на мъжа ми  , казах и че не мога да й откажа , защото му е сестра но й обясних също и за неудобствата и за мен и за детето, защото то не е дете, а тинейджър на 15 год.

Що се отнася до мъжът ми - такъв човек е хубаво да ти е мъж, защото е добър, но не е хубаво защото слуша всички и от неговата добрина понякога страда семейството му!

Интересно коя е точно социалната единица?
семейство = родители и деца
семейство = хора в един апартамент
семейство = родата

За мен е първата опция; при тази опция, където и да живея аз, това е моето семейство и в него не може да влиза никой, без мое съгласие. Не приемам факта, че виждаш ли, живея в апартамента на стринка на вуйна на учинайка и отглеждам техни деца по тази причина...

Щом моето семейство живее там и никой няма нищо против, това е моят дом. Там вратата отварям (или не отварям) аз и мъжът ми. Ако неговата представа за семейство обаче вслючва и родата, това е съвсем друг случай....

Погледни нещата и от другата страна. Приемате в къщи едно голямо дете, което според мен повече ще ти помага отколкото да ти е в тежест. Осигурявате си безплатна детегледачка и с мъжа ти можете да излезете с приятели. Всичко зависи от теб.Как ще посрещнеш другото дете, как ще се отнасяш с него и  какви правила ще наложиш. Може живота с каката да бъде много забавен.

Тогава пък мъжът и ще скочи, гаранция 

Няма, щото е много добричък и слуша всички. Гаранция! 

От цялата ситуация най-кофти е, че на тази млада майка и се натриса едно голямо дете за което тя ще трябва да носи отговорност. Отговорност и то голяма. Големи самарянки се извъдиха всички. Опитайте се да погледнете през очите на жената. Как така без да те питат ще ти пратят за отглеждане едно дете . Ми аз по тази логика да си пратя детето при сестрата на мъжа ми, когато искам безплатна детегледачка
Не е важно апартамента на кой е, не важно колко пари ще харчи това дете и дали ще му пращат родителите. важното е, че тези хора и налагат отговорности, които тя по никакъв начин не е длъжна да приеме.

Казали са ти го много от мамчетата - няма място друг човек в твоя дом и семейство, пък бил той и близък роднина! Още повече тийн на 14-15 год.
Тези, които смятат за много милосърдно, това, да приютиш племенницата ти, никога не са се сблъсквали с отглеждането на чуждо дете в тази възраст. Много от моите приятелки не могат със собствените си деца на 15 г да се оправят, камо ли с чуждо.

Напълно съгласна
То лесно се дава съвет, когато не си Ти!
...изнасяй се, търпи....и т.н.

Мама Севи, защо не поговориш със сестра му да изкара например момичето известно време у вас, докато си намери приятели и заедно излязат на квартира - така и не девойката ще и е по-добре
Абе трудна ситуация

Аз също не бих била доволна от тази ситуация и честно казано, бих направила всичко възможно да предотвратя идването на чужд човек /пък макар и роднина/ в дома ни. След като в момента живеем в този дом, това е нашата къща и ние решаваме с кой ще я делим, ако въобще я делим. Честно казано аз бих натиснала мъжа ми да говори с роднините си и да изрази по категорична позиция, дори и това да доведе до нашето изнасяне. Ами те след време може да решат цялото семейство да ползват едната стая в роднинското жилище. Да не говорим, че да носиш отговорност и да се съобразяваш с един тинейджър, които дори не е твоето си дете е една не лека задача.

И на мен би ми станало кофти от подобно нещо,но пък и детето дето ще идва при вас не е виновно че така ви го натрисат .Аз бих поговорила със съпруга си че принципно няма проблем,но стига да е само докато момичето си намери съквартиранти и се изнесе,защото ти е притеснено дали ще се прибира навреме,вие едва ли не-носите отгворност за нея,а и вашето дете не разбира дотолкова да му налагате забрана да не шуми,да не плаче,да не си играе в стаята и така.Надявам се да намерите някакъв вариант

Съчувствам ти за теснотията и знам, че ще ти е неприятно.
Ама както разбирам нещата, нямаш голям избор и ти предлагам следното: Представяш си че тази племенница е твое дете и почваш да се държиш така с нея. Все едно внезапно я осиновяваш. А ако имаше дъщеря на нейната възраст какво щеше да направиш и как щеше се държиш, къде щеше да спи тя и т.н. Не е нужно специално отношшение. Колкото до гостите, предупреди ги, че ако искат да идват на гости, трябва да ти се обадят предварително, например предишния ден.

И още нещо, не е заради това, че апартамента не е ваш, просто искат момичето да е при близки хора, а не някъде на квартира, при непознати. Представи си, че ти изпратиш детето си в друг град да учи и роднините на мъжа ти откажат да го приемат.

Мама Севи,здравей.КОфти ситуация.Ние живеем в апартамента на свекъра и свекърва ми.Свекър ми казал на моите родители,че ако ние не го слушаме щял да ни изгони от апартамента.Как мислете са се почувствали те???Колкото по-малко контакти и с едните родители и с другите,толкова по-добре