И аз да се оплача!!!

ох, и аз след 7 клас отидох уж за една година да уча в друг град... познай дали беше една. не ми се мърдаше от там. обикновено има "пансион" за такива случаи, и то с доста строг режим, направете уговорката за една година при теб, а после може би дори самото дете ще иска да се отдели, друг е въпроса баба и мама какво ще кажат. не разбрах "детето" момче ли е или момиче, ако е момиче ще бъде малко по сложно със самостоятелното живеене на квартира или пансион.

Оставете апартамента за племенницата и се изнесете вие. След като не е ваш, не виждам за какви скандали и тропане по масата може да става въпрос.

Ние в момента също живеем в апартамент, който не е лично наш и ако родителите на мъжа ми поискат някой друг да живее в него, не виждам с какви очи бих предявила претенции просто. Изнясям се и окото ми не мига, щом се налага. Когато не си собственик, където и да си се нанесъл, трябва да си имаш едно наум.

Апартаментът е на свекървата, значи по равно права в него имат и мъжът ти, и сестра му.
Синът ми от тази есен ще учи в друг град. Няма да ти описвам какви мисли ми се въртят в главата  Въпреки това ще живее в общежитие. Не бих натоварила никого с такава отговорност 
По-добре говори със зълва ти (нали такава е майката на детето). На мен ми се струва странно, че тя не те е потърсила първо теб  .
Ако не си готова да поемеше отговорността за племенника, по-добре не го прави!

Здравей, Mamasewi.
  Аз бях такова дете. Живях при сестрата на майка ми 4 год., на 200 км. от дома. Бях на същата възраст. Майка ми използва едно стечение на обстоятелствата като повод да ме махне от къщи,поради нездравословна семейна среда.
Леля ми и семейството й ме приеха и се грижеха за мен в трудните тийн години. Това беше 1989- 2003 г.- годините на прехода, купоните, километричните опашки за хляб и скачащи цени. Никак не й било леко на леля . Бяхме в двустаен- аз и братовчед ми в едната стая, леля и свако в другата.
   Отнасяха се с мен като с тяхно дете, наравно  с братовчед ми ( 1 год. по- малък от мен ). Само не ми разрешаваха да излизам като него
    Все още помня колко нещастна се чувствах- далече от майка ми, брат ми, приятелите ми, в нова среда с нови правила и неудобството, че си на чуждо място.  Определено това не са най- щастливите години в живота ми.
    Леля ми оказа голямо влияние върху мен: научи ме да се боря, да съм експедитивна, да изпълнявам ангажиментите си и видях какво е всеотдайност и трудолюбие.
    Майка ми почина преди 7 г. Сега леля ми е човека, който искам да чуя, когато ми е тежко, когато ми е весело или просто ей така. Сега тя е баба на децата ми ( от моето семейство ). И когато е с тях, знам че моята майка се докосва до внуците, които никога не видя.
    Та така се обръща живота по някога.

Според мен поговори с мъжа си, че за в бъдеще съгласието му за подобни решения трябва да се дава след като сте го обсъдили! Добър, добър, но трябва да се научи, че вие и двамата имате глас при взимането на решения.

Е, то пък ако можеше всичко в брака да се предвиди!!!!!!
Ти сигурно си успяла преди да се омъжиш

Ей това подкрепям напълно!
Не си представям дори, че мога да имам нещо против някоя от племенниците ми да е у дома, независимо за колко дълго! И ще се срамувам от себе си, ако си помисля, че трябва да ми плащат храната, която съм й сложила на масата.

Mamasewi,
Не се настройвай негативно още от сега. Детето си е дете винаги. И в края на краищата то е дете на близки хора.
Ако нямаш право на избор дали детето ще живее при вес или не и за колко време, то тогава още докато не е дошло определете правилата: да ти помага, да има някакви домашни задължения, ... Преди мен са ти написали достатъчно неща по този въпрос.
Смятам, че тогава няма да се изпокараш с родата на мъжа ти, а напротив - ще им се издигнеш в очите. Просто направи един предварителен разговор още сега между твоето семейство и семейството на детето, но и детето да присъства, за да чуе. (Свекърва ти няма място в този разговор.) Подготви мъжа ти предварително за тази среща и за въпросите, които ще обсъждате.
Успех! 

Защо багажът ви ще е в кашони? Защо да не даваш на детето си да не ходи в другата стая? Много ли яде това осемгодишно дете, че хладилникът ви ще е опустошен? Сметките за кое ще ви станат двойни, защото е дете - по цял ден се къпе (вода) или пък готви (ток)? Кой ще ти диша във врата? Родителите му ще се "мъкна", за да го видят, но едва ли ще е постоянно. Не очакваш да се срещат навън, нали?
Звучиш като Скрудж. Хич не те разбирам и не ми е "жал" за теб, а за детето, което идва у вас. Можеш да ми отговори на въпросите, че ми е интересно.

Ти, ако имаш апартамент в града, в който учи внучето ти, ще го пратиш ли на квартира? Аз не бих могла да си деля внучетата, ако има напрежение в семейството по-скоро бих продала апартамента или ще го дам под наем ...

Мисля, че трябва да помогнете. Впоследствие тя сама ще се изнесе като се развихри купонът, няма да й се живее с вас. Хм, това е идея - поставете условие да е временно, докато си намери с кой да иде на квартира.

Аз бих могла да съжителствам за постоянно с дете, само ако съм истински привързана към него. Ако не го чувствам близко, не съм сигурна дали бих поела този ангажимент, по-скоро - не.

Но това пък с уговорката да живее временно, докато си намери квартира - абсурд просто. Как може да се пресира така едно дете в 8 клас, все едно е възрастен и вече трябва да се бори с живота. Апартамента бих го предоставила и бих наглеждала детето, но без да живеем заедно, това е моя вариант, ако не съм навита да се тъпчем всички в малко пространство.

Navivash se  kolko pagubna e za vas takava promqna
Deteto nqma kak da vi e golqma prechka, naprotiv - po-golqmo momiche moje da ti pomaga da gleda detence kogato se naloji, da otide do magazina, da si poigrae s deteto ti...
Ako vse pak ne se primirish i ne priemash deteto pogovori sas svekarva si koe te pritesnqva, ama bez tiq gluposti za smetkite i staqta deto shte mu q otdelite i drexite v kashoni. Ili im kaji che shte ostavish kakata da spi s chicho si v ednata stq, a ti s beboka v drugata 

Аз пък изобщо не съм привърженик на подобни "настанявания" на роднини в домовете на други роднини.
Сигурно съм егоист.
Но не бих приела категорично подобен сценарий.
Директно се изнасям с детето си на квартира.
Честно казано има много подводни камъни в традиционните ни БГ роднински отношения. Не ми харесват, и правя всичко възможно да не се поставям в подобни ситуации. Защото принципът винаги се превръща в "аз на тебе, ти на мене", т.е. дават ти апартамент, ама искат после нещо в замяна.
Човек трябва да бъде независим

Подкрепям това мнение на 100% и искам да споделя негативен опит, защото ако детето е добро и нормално, проблемите са по-малки, но ако е диво и неуправляемо, както се случи в моето семеЙство, става страшна работа.
Аз съм живяла с роднина, или по-точно, у нас доЙде да живее моя братовчедка, също на такава възраст, вече такива грешки няма да направя никога. Тя е дъщеря на първи братовчед на баща ми. Това беше наЙ-кошмарната година, която имах тогава. И ние живеехме на тясно, даже още повече. По това време живеехме в гарсониера, от по-големите - кухнята беше  една малка стая с балконче + хол. Това беше цялото жилище. Ами представете си - родителите ми спяха в кухнята, ние - в хола, като аз бях на 12г., брат ми на 5г. и тя на 15г. Нямаше място за 5 души. Хола се превърна в казарма с двуетажни легла, всеки пречеше на всекиго. Нямаше място за бюро, пишеше се и се учеше на кухненската маса.  Един иска да учи, друг иска да яде, трети иска да спи на тишина, ужас някакъв. Всичко завършваше обикновено с грандиозна кавга, а често и с пердах. Тя като наЙ-голяма ни набиваше и двамата с брат ми и така приключваше всичко. Ако вечерта се оплачем на родителите - тя гледа невинно - разбира се, че лъжем! На другия ден следват заплахи, че ако се оплачем пак - ще ядем още по-голям боЙ. И ние си мълчахме.
Това за правилата е добре, но само теоретично. На практика тя като доЙде у нас за първи път, изслуша правилата на родителите ми, каза добре и после каза - на кого му пука... Като се почнаха едни изцепки ... Братовчедката беше неуправляема. Никога не помогна в къщи с нищо, дори и с елементарни неща като изхвърляне на боклука например. Не ни била слугиня. Добре, но се оказа, че ние трябва да я обслужваме. МаЙка ми и переше и гладеше дрехите, аз помагах (да има мир в къщи),  готвеше и специални неща, че беше капризна, молеше я да хапне поне малко, гледаше я и не смееше да и направи и наЙ-малката забележка, че какво ще кажат роднините. Всичко, което на нас с брат ми ни беше забранено, за нея не важеше. Започна да се прибира много след полунощ, при това пияна. Родителите ми седят и я чакат, не си лягат докато тя не се прибере, а на другия ден са на работа от 7.30. Тя идва и започва да крещи като луда, събуждаЙки целия блок. После от къщи започнаха да изчезват разни неща. Хванахме я в крачка, тя си призна, извини се, че вече нямало да краде, ама не и стигат парите, та затова. Но ако някоЙ оставеше и дребна сума пари на масата, те изчезваха. Баща ми и каза, че ще я върне обратно на техните ако не престане с кражбите. Тя се затръшка, че повече в онова диво село нямало да се върне, та ако ще и на парчета да я режат ...
Върхът беше когато отидохме с всички на едно семеЙно събиране, родителите ми дълго я молеха да доЙде с нас, но тя отказа категорично. Когато се прибрахме, в къщи имаше мащабен купон, на коЙто беше поканен целият квартал. Е, когато баща ми разкара купона, тя се разсърди много. Но липсваха всички ценни неща от къщи, както и част от техниката ... За кочината, която беше наоколо не ми се говори. Тя, сърдита на всички, отиде да си легне, а ние с маЙка ми започнахме да мием и чистим.
 Беше редовен номер да си събира багажа и да изчезва за по няколко дни. Ние съответно я издирваме, намираме и връщаме. То бяха едни нерви, не е за описване... Освен това, парите, които и пращаха техните, за провинциалното градче може би са били достатъчни, но животът в София е доста по-скъп и не стигаха дори за цигарите и.  Тя изцяло си беше на наша издръжка, но не това е проблемът. Оказа се, че е изпратена защото техните просто не могат да се справят с нея, на маЙмуни ги правеше и тях ... Което обаче не им пречеше да имат претенции относно отглеждането и.
Както и да е, накрая съдбата се намеси - тя пак изчезна, но този път като я намерихме, обяви, че няма да се връща, защото срещнала любовта на живота си - незнаЙно от къде се взе току-що освободен затворник на възрастта на баща и, за когото реши да се омъжва ... За което пък моето семеЙство веднага беше обвинено, че не сме я гледали и сме я "изпуснали"... Е, омъжи се (на 16г.)и отиде да живее при него. После и от него избяга и искаше да се връща пак у нас, но вече не мина номера.
Извинявам се за дългият пост, ама като чуя, че роднини ще живеят заедно, при това в малко и тясно жилище, направо откачам, още ми държи топло.