И аз да се оплача!!!

Много вярно 

Ще е в 8 клас. Нямам нищо против детето, но да имахме още една стая. Винаги са казвали, че апартамента е за нас. Ние все още не сме правили ремонт ( и слава богу), но изцяло обзавеждането е наше както и цялата покъщнина. Моята свекърва е толкова стисната че една чаша дори не ми е подарила. Ще трябва да живеем в спалнята тримата, нещата ни ще са в кашони на земята, ще трябва да си тормозя детето да не ходи в другата стая ( а то милото е свикнало да си играе в целия ап.), да не вдига шум и т.н. Да не говорим че хладилникът ни ще е опустошен, сметките ни ще станат двойни, защото то е дете и не е свикнало да си прави сметка, това че някой непрестанно ще ти диша във врата, родителите й непрекъснато ще се мъкнат и в къщи ще стане хан ............. Списъка е голям ! Нямам си идея!!!

Не можеш да ни убедиш, че е стисната, щом ви е дала цял апартамент на разположение да си живеете в него. Можеше да го даде под наем и да си прибавя някой лев към дохода.

Действително, трудно ще ти е да отгледаш едва ли не още едно дете..., защото ще трябва да полагаш някакви грижи и за него..., ама все пак този апартамент не  е твой и е на бабата на детето. "А то, милото...." за твоето дете, а другото трябва да иде на квартира ли? Не става, не се получава... ще трябва да го изтърпиш това дете някакси 3 години, а ако е в техникум и 4 . Знам, че не е особено приятно, ама не виждам друг нормален изход...

Ненормалният веднага мога да ти го кажа - Вдигаш скандал на свекърва си и майката на детето, мъжът ти ти се разсърдва и ви гонят от апартамента.

Защо мислиш, че ще се държи така в чужда къща? 8 клас не са толкова малки, осъзнават много неща.
Разбирам те, че не ти се иска друг човек вкъщи, но не и когато се отнася до дете, което ще е за първа година далеч от родителите си...
Мисля, че с един сериозен разговор между твоете семейство, нея и родителите и, в които определите заедно границите, би трябвало да се успокоиш.

Ситуацията е комплицирана, но след като апартаментът не е твой не виждам какво можеш да направиш, освен да се изнесеш или да търпиш. Когато племеницата дойде при вас постави правила още от самото начало, разберете се какво и кога ще се прави - например от 2 до 4 часа се пази тишина, защото малкото спи и т.н. Не виждам какво пречи малкото да продължи да си играе в целия апартамент, а племеницата можеш да хванеш да помага с дребните неща от домакинството - купуване на хляб и мляко, прахосмукачка, бърсане на прах и други. Защо мислиш, че сметките ще станат двойни - тя едва ли ще харчи колкото вас тримата взети заедно, пък и ти може да я научиш да си прави сметка - все пак е в осми клас, не бебе. А нещата не си дръжте в кашони, нали имате обзавеждане - наредете си ги по шкафовете. И въобще, защо така негативно си се настроила още от начало? Я по-ведро, ще живеете така, както си го направите. А с родителите на момичето може да се разберете да ви дават пари за издръжката и, защото спането може да и е безплатно в апартамента на баба, но яденето все още е с пари. Щом е неизбежно, подготви се и животът ви после ще бъде по-лек.

А, що си се омъжила за него, бе жена. Боже, господи.
Иначе съм съгласна с мнението на Ню.
Апартаментът не е твой, така че се налага да търпиш. Ако, не, изнеси се на квартира.

8 клас това  все едно е твоето голямо  пораснало дете.НАчинът е само 1 средно няма или   отиваш да поговориш със свекито, ЧОВЕШКИ(защо,КАК,и до кога)  или казваш на мъж ти колкото и да го о  бичаш че си отиваш и да живее с племеничката си.А разходите кой ще поема за престоя и от тази 1 година то няма да е само  ток вода а и ЯДЕНЕ .ПОговори за тези неща с тях.Не бих  позволила да ми  се качват на главата.НЕ се  притесняваи от свекито.СПАСИ БРАКА СИ.Ако почнете да поемате и нейните разходи то тогава ще почнете и за парите да се карате рано или късно................

Ако така или иначе е решено да е у вас и няма шанс да го промениш, по-добре приеми детето като твое. Недей да и определяш самостоятелна стая за нея и всички вие да се чувствате на гости скрити в спалнята. Казваш, това е твоето легло и твоето бюро/нали ще учи все пак/ Останалото си е общо. Поне аз бих постъпила така. Предполагам родителите и ще поемат част от разходите и/за това трябва да поговорите задължително, ако не сте/ Ще ти е криво в началото, но ако не се самонавиваш, че това дете ще е пречка за брака ти, ще свикнеш лесно и ще си живеете спокойно.
Сили и търпение

Така е. При положение че е не е твой се съобразяваш със сякакви ситуаций. Не ти харесва? - Изнасяш се. Кофти звучи ама е така

Първата ми братовчедка живя у дома 3 години,докато изкара средното си образование.И ние бяхме 4-ри човека в двустаен разширен апартамент.Нямам спомен за това как баща ми и сестра му са се разбрали за това.Още при пристигането и мама и татко определиха правилата у дома.Никога не сме я "третирали" като гостенка.Взимаше участие в домакинството наравно с мен и сестра ми,родителите ми имаха правото да я наказват или да се карат,ако сгафи нещо,така,както се караха и на нас.Никога не е имало специално отношение към нея.Щом е дошла в чужда къща,трябваше да спазва чуждите правила.Естествено,нейните родители даваха пари,достатъчни да покрият нейните лични нужди.Пари за ток,вода и храна не са им искани,защото като има за четирима,че има и за още един.
Не казвам,че не е имало проблеми(в кое семейство с 3 момичета ,навлезли в пубертета няма),но имаше и много добри страни.Както и да е,и на нея не и беше лесно,но всичко мина и замина и сега са останали само добрите спомени .
Но ако ти наистина нямаш друг избор,освен да приемеш племенницата си,най-добре ще е да разговаряш с нея и да поставиш ясни условия за правилата ,които ще трябва да спазва.Помисли и за хубавата страна-ако я предразположиш по добър начин може да видиш в нейно лице момиче,което ще ти помага,а и на нея може да й хареса да се занимава с детето ти и да ти помага.Но в никакъв случай не трябва да се държиш с нея като с гостенка.Определяш й един кът(легло ,бюро ,шкафче) и останалото си е твое,няма нужда да си събираш багажите в кашони.

Това не го разбирам. Или даваш безпрекословно, или не даваш.

Няма работа детето там, това е младо семейство с малко дете. Значи за едното внуче може да се мисли и да се натриса, а за другото - кучета го яли, майка му да се оправя. Първо, хлапетата в 8 клас са опасни и за себе си и за другите, та нали това семейство ще носи отговорност за него. И в края на краищата, mamasewi ще гледа две деца, за което изобщо не е подготвена, а не е и длъжна.

Мама Севи, аз не вярвам детето да го оставят на ваша финансова издръжка, ако яде у вас, сигурно ще ви пращат пари, недей така, не може да са такива, че да го направят.

А и щом апартаментът не е ваш, какво можеш да направиш? Заслужава ли си да се развеждаш?

Ще свикнеш, но просто трябва време.

Ако детето със сигурност ще живее у вас имаш 2 варианта:
1. Да станеш добра като мъжа си. Въпреки, че ще ви е тясно и трудно да приемеш детето и да се държиш с него като със свое, с всички произтичащи от това правила за ред и дисциплина, но и уважение.
2. Да станеш гадната прикрита хазяйка, която само и скърца със зъби, кара я да върши домакинска работа без край, пуска си бебето да и мачка учебниците и домашните, а пред съпруга си е божа кравичка.

Уф, не знам на твое място как бих постъпила...знам , че искаш да си добра, но съзнаваш че ще е трудно. Ами опитай! Хората казват, че може после да бъдеш възнаградена за добротата и търпението си през тази година. Вижте как ще тръгне, може пък да се разбирате добре.

А ако ставаше въпрос за твоята сестра и нейната дъщеря, как щеше да откажеш детето да се нанесе в апартамента на майка ти? Какво значение има на чие име е жилището, ако то е купено от свекърите ти?  Ако беше на името на мъжа ти, какво точно щеше да им обясниш, по-различно от сега?

Замисляш ли се, че зад решението да живее у вас могат да стоят и много други идеи - детето да бъде наглеждано/контролирано от възрастни, например?

Защо вярваш, че зълва ти и свекърва ти са толкова малоумни и не се сещат, че идването на детето у вас ще е свързано с допълнителни разходи? Та говориш за консумативи, за храна и т.н.

Изредила си само минуси от едно такова настаняване. Опитай се да определиш и плюсовете, ако искаш да имаш обективна картинка.

Ако имаш страхове относно гледането на голямото дете, обсъди ги с родителите му. Не е срамно да си неподготвена да се грижиш за толкова голямо дете. Срамно е да търсиш хиляди потенциални причини да не искаш да го правиш. Ако толкова не ти изнася, потърси добро алтернативно решение и го предложи на родата на мъжа си.

Не искам дори да се поставям на твое място в тази гадна ситуация.
Истината е,ч е ако детето е добро - няма да имаш много грижи с него, напротив - може дори да ти помага. Наши приятели редовно водят племенницата си /живеят в една къща с родителите й/ навсякъде със себе си. Тя е на 11г. и страшно много им помага за бебето. Много се обичат и грижат едни за други.  Знам, че твоята ситуация е много по-различна, но ако детето е добро - можеш да го "използваш" да ти помага във всичко и да му обясниш съвсем приятелски какво може и не може да прави в дома ти.
Ако обаче е някоя разглезена или разхайтена - Господ да ти е на помощ! В тази възраст са кошмарни и ще ти носи само ядове.
Отговорността да гледаш чуждо дете е огромна и мисля, че трябва сериозно да поговориш и с родителите й.
Успех!