Детето ми отново истеризира през 5 минути

  • 4 737
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 2 623
crazy chick
Благодаря ти за всичко написано и
как би могла да си помислиш, че бих те
намразила заради това  Hug Напротив,
благодарна съм ти за всичко написано   bouquet
Наистина си права за всичко, но все си
мисля, че аз съм уверен човек - поне пред него.
Когато кажа НЕ, то значи НЕ и може да последват
и шамари, но не отстъпвам. Не го глезя, държа се
строго когато трябва, правя забележки и поучавам,
но ефект НУЛА. Осъзнавам, че вината е отчасти наша,
но дайте рецепта да бъда 24 часа спокойна, мила и добра.
При мен просто не се получава Sad

# 31
  • София
  • Мнения: 6 999
crazy chick, много хубаво си го казала /естествено без частта, където намекваш, че е нормално да се бие/.

Само ако може една забележка - Винаги съм се опитвала да владея ситуацията за пред дъщеря ми и да се държа така сякаш съм всесилна и нищо не може да ме изкара от релси... но явно съм грешала. Сега съвсем спокойно й казвам, че и повтарям ако съм изморена или ядосана или изнервена... Просто й казвам да спре да върши нещо си, защото съм изнервена или ядосана и ако продължи ще ме ядоса още повече. Има зашеметителен успех. Все едно й показвам, че и аз съм човек и имам слаби моменти и да бъде така добра да се съобразява. Естествено няколко пъти не го направи и напрежението м/у нас ескалира до момент да си отиде в стаята  Rolling Eyes

# 32
  • Мнения: 1 547
Isa, Iiiisaaaa, не манипулирай съдебните заседатели!  Mr. Green Никъде не съм казала, нито намеквала, че е нормално да се бие! Под "бой" аз разбирам системно малтретиране на дете, плюс белези и синини! Шамарът обаче не е бой. Особено когато е следствие от постъпка, с която детето застрашава себе си или другите. Ступвала съм и двете си деца - нито се чувствам виновна, нито го смятам за нередно. Предпочитам аз да ударя сина си веднъж, вместо той да удря наред - сега, когато е почти на 4, не се налага да прибягвам до тази мярка, вече няма нужда.

jullianna, по въпроса за НЕ-то... предполагам, че обясняваш на детето защо съществува дадено непозволение и даваш алтернатива? Когато кажа "не", се старая да посоча кога и къде е възможно въпросното действие - например, не се ядат желирани бонбони преди храна, но след това може; не се цапа в калта с обувки, но може, ако се събуят; не се тича посред улицата с колите, но веднага след като я пресечем заедно, може да бяга, колкото иска; сега не купуваме тази играчка, защото нямаме пари, но когато си легнем и се събудим 4 пъти, вече ще имаме и ще я купим. И така нататък... А с рецепта за 24-часова мила, спокойна и усмихната майка не разполагам, защото няма кой да ми я даде и на мен - не познавам нечовеци  Laughing Изобщо не се налага да бъдеш винаги добра, Isa е права - децата трябва да знаят, че и мама понякога е уморена или нервна.

Каспър - ако знаеш цената, която съм платила за увереността си, хич няма да ти се ще  Mr. Green Ще се справиш с пропуските спрямо Спас, убедена съм!

На всички останали - благодаря за хубавите думи!   bouquet

Последна редакция: нд, 29 юли 2007, 22:47 от crazy chick

# 33
  • Мнения: 5 370
Крейзи, ако знаеш само какъв мехлем са ми твоите думички-и аз да благодаря.  bouquet

# 34
  • София
  • Мнения: 1 783
И аз съм на мнение, че децта трябва да знаят, че и ние можем да сме уморени или разтревожени, или тъжни, когато са ни огорчили и накарали да се чувстваме неудобно. Това ги кара да се замислят, а и те могат да бъдат подкрепа за нас така, както ние за тях. Нямам предвид, разбира се, да им натрапваме ежеминутно нашите си, на възрастните дертове, а само в определени и то точно подбрани моменти.

# 35
  • Мнения: 901
Дъщеря ме вече не е в тази възраст, но си спомням ясно това с лягането на улицата - веднъж реших да застана до нея и да изчакам да видя колко ще продължи, ако не реагирам. Малко странна гледка бяхме - тя се дере на земята, аз до нея стоя и си мълча, събрахме погледите на минувачите. Но след третия път на нея й стана ясно, че това не е ефективно, и сама го прекрати. Сега сме в тийн избухванията - пак така, гледам си, мълча си, после говоря, като й мине гневът. И все по-рядко избухва... Децата пробват кое минава и разберат ли че нещо не минава сами го спират.
Иначе от консултация с психолог няма да ви заболи.

# 36
  • Мнения: 332
И ние сме със същия проблем: тръшкане за най-малкото нещо, постоянно иска нещо, ако му се откаже става страшно, но и аз не му огаждам на прищевките. Днес така ме изнерви и засрами, че незнам как не се разревах и аз с него на улицата. Ужасно своенравен е и несъобразителен, само се моля това му поведение да е период, че иначе и аз трябва да търся проф. помощ, но и за двзамата, че ще ме побърка  smile3511

# 37
  • Мнения: 2 722
Според мен цялото това поведение донякъде е повлияно и от нашето настроение и отношение към децата. Направи ми впечатление че когато не се налага да корегирам поведението на Милен, той е спокоен. Когато се наложи да му направя забележка, той като че ли умишлено търси повод отново да ме издразни, досетил се че е време да ми тества търпението. Миналата седмица направи страхотен цирк по главната улица на Дупница - рева и се дра истерично цял час, като се опитваше да накара мен или баща му да му стоим за публика. За целия период на истерията не сме отронили и дума адресирана към него - накрая спря и след малко размисъл поиска мокра кърпа да си избърше лицето за да го гушна.
Номера е да удържиш на съветите и подмятанията на сеирджиите. Е, поне градцето си получи порцията цирк.  Embarassed
jullianna не се опитвай да си спокойна 24 часа - и ние сме хора, и ние имаме нерви. Важното е да намерим правилния начин детето да усети че чайника е стигнал точка на кипене. Аз още го търся, намеря ли го, ще споделя.

# 38
  • Мнения: 193
Скъпа jullianna, ако знаеш само колко добре те разбирам!!!
Имам две деца и голямата е същински дзвер, откакто се е родила! Колко пъти ме е било срам, колко пъти съм ревала!!! Тръшкане, истерии, бели, безразсъдни постъпки... направо... ме е било страх за живота й! Защото бесните малки деца стават доста щури тийнейджъри - поне според моят опит. Или поне при нас е така.
А имам и второ дете - то е съвсем различно.
Не че не се опитва да се налага, опитва се, голям инат - дори по - голям от сестра си, пробва... реве, реве, аз си мълча. И на улицата си мълча, зяпачите не ме интересуват. Че как?! Аз имам опит - научих се. С тоя дзвер, големия, ако се връзвах, да съм умряла досега.
Та реве малката, реве и като не й мине номера - намира си друго занимание.
Това е.
Като се замисля за нея и чак се чудя колко ми е добро детето. Пу -пу.
Какво, да не би да по - различно я гледам?!
Аз съм една и съща.
Еднакво нежна съм. Толкова исках да я гушкам голямата, още като малка, прегърна я, а тя ми се извива в ръцете и току ме фрасне - не нарочно, от щуротия - не може да седи на едно място и секунда дори.
А малката като я гушна и тя като се притисне до мен... можем часове да си седим!
Мога да дам хиляди примери.
Децата са различни.
Ех, де всичко да зависеше от нас, родителите.... да можехме наистина да ги възпитаваме... да ги променяме, моделираме...
С което не искам да кажа, че нищо не зависи от нас, напротив.
Просто искам да ти кажа да се успокоиш и да спреш да търсиш вината в себе си и своята нервност. Ами да, нервна си. Някои деца са щурави и трудни и изнервят родителите си. И ние сме хора!
Освен това децата усещат несигурността, вината и ги използват, за да ни тероризират.
Опитвай се да прекарваш повече време в някакъв вид релакс. Нещо, което да ти е приятно. Време за теб самата, без детето. Дистанцията помага много да се осъзнаят проблемите.
Извинявам се на теб и на всички, ако стана много дълго, но просто ми се искаше да споделя.

# 39
  • Мнения: 4 380
Извинявай, но това което описваш  ми прилича на ADHD. Синдром на нарушено внимание и хиперактивност. Мисля, че трябва да се поинтересуваш задълбочено по въпроса и да търсиш адекватно лечение. Не знам дали в България се лекува по някакъв начин и дали изобщо признават диагнозата като такава. Rolling Eyes  Трябва да поговориш със специалист.

Виж тук има един прекрасен руски сайт посветен на това заболяване и лечението му, както и форум, където родителите разказват как и кога е започнало и как се е развивало с времето, а също много се подкрепят относно набавяне на лекарства в страните където официално не признават това за проблем.
Ако наистина детето ви страда от хиперактивност, положението ще става все по-зле. Затова вземете мерки.

http://adhd-kids.narod.ru/

http://www.offtop.ru/adhdkids/

# 40
  • Мнения: 4 399
jullianna, oт някои неща които пишеш стигам до извода че наистина се нуждаете от консултация с психолог, но не детето, а ти и съпругът ти. Особено обезпокоително намирам това, което повтаряш на няколко пъти и което показва че проблемът е дълбок и съвсем не е в детето:


На моменти просто искам да умра, наистина  Cry

Колкото и да те изнервя фактът че детето ти не може да реши кои обувки да обуе и други подобни случки, това не може да е причината да не ти се живее. В някои случки с мъжа ти, които описваш също има сигнали че проблемът не е в детето.
Няма начин да си спокойна, мила и добра 24 часа, 7 дни в седмицата. Пък и не се налага. Аз съм за това децата да виждат емоционалните ни реакции, а не да се правим на перфектни. Но покажи емоция когато те е ядосал с нещо или обидил, а не когато той е в разгара на нервната си криза. КОгато показваш реакция трябва да му я обясниш, а докато детето реве истерично, няма начин нито да те чуе нито да те разбере, то е прекалено заето със себе си.
Освен това не разбирам с какво толкова те притеснява ревът му. Защо не го оставиш просто да се нареве без да реагираш? Малките артисти много обичат публика. Какво ще стане ако хората го видят че се тръшка по земята? Защо те е срам и от какво? Защо неговия рев те докарва докарва теб до рев? И мен са ме гледали осъдително когато дъщеря ми се тръшка защото не и позволявам да се разхожда сама по улицата или в други абсурдни ситуации. Гледали са ме така все едно малтретирам детето. Да гледат, или не са имали деца, или са забравили.  Wink Ни най-малко не ме интересува кой какво си е помислил. Също не угаждам за да няма рев. Мъжът ми за съжаление изпитва ужас от това че детето щяло да плаче и и позволява много повече неща. Съответно при него ревът е много повече защото малкото човече е разбрало че ревът е начин за натиск.


crazy chick, съгласна съм с много от нещата които си написала. Но би ли дала някакви примери в подкрепа на това:

И най-важното, за дете на година и половина, примерно, се говори като за "бебе", третира се като такова, предлага му се съвсем малка част от околния свят, защото то какво разбира... Резултатът не закъснява и е много логичен. Така гледаното дете става на 2-3-4 години, осъзнава се като самостоен индивид и с гордост показва всичко, на което е научено до момента.

Какво разбираш под това детето между 1 и 2 години да се третира като бебе? Какво би трябвало да му предложим от околния свят? Не се заяждам, съвсем искрено се чудя защото на тази възраст в голяма част то е в състояние да си вземе доста от околния свят и не знам дали наистина бихме могли да го спрем. Къде бъркаме след като смяташ че основната грешка е заложена в тази възраст?

# 41
  • Мнения: 25 724
Какво разбираш под това детето между 1 и 2 години да се третира като бебе? Какво би трябвало да му предложим от околния свят? Не се заяждам, съвсем искрено се чудя защото на тази възраст в голяма част то е в състояние да си вземе доста от околния свят и не знам дали наистина бихме могли да го спрем. Къде бъркаме след като смяташ че основната грешка е заложена в тази възраст?

Като например това, че дете на тази възраст може да се храни само или поне да се поощрява, а не да се гони с лъжицата из къщи и целокупната фамилия да му играят циркове отсреща, за да го накарат да хапне нещо. Може да започне да се приучава на трудови навици - разтребване на играчки (с помощ, естествено!), помощ на мама в домакинството (отсервиране на пластмасова чашка, хвърляне на боклуче в кофата и др.), да се развива естетическият му вкус (даване право на избор между 2 дрешки или 2 чифта обувки, но само между 2!), приучване да се облича и обува само (пак с помощ!) и др. подобни.
На тази възраст децата вече са човечета, а не бебета, колкото и да ни е хубаво да си ги гушкаме и обгрижваме. И колкото по-рано го осъзнае родителят, толкова по-добре е за самото дете.  Laughing

# 42
  • Мнения: 901
Извинявай, но това което описваш  ми прилича на ADHD. Синдром на нарушено внимание и хиперактивност. Мисля, че трябва да се поинтересуваш задълбочено по въпроса и да търсиш адекватно лечение. Не знам дали в България се лекува по някакъв начин и дали изобщо признават диагнозата като такава. Rolling Eyes  Трябва да поговориш със специалист.

Виж тук има един прекрасен руски сайт посветен на това заболяване и лечението му, както и форум, където родителите разказват как и кога е започнало и как се е развивало с времето, а също много се подкрепят относно набавяне на лекарства в страните където официално не признават това за проблем.
Ако наистина детето ви страда от хиперактивност, положението ще става все по-зле. Затова вземете мерки.

http://adhd-kids.narod.ru/

http://www.offtop.ru/adhdkids/



АDHD?  newsm78 newsm78 newsm78 Почнахме да го лепваме този етикет много лесно, все едно за варицела си говорим, на всяко дете с характер.
В това семейство имат инатливо дете, но са твърде изнервени, а мамчето и тревожно,  за да се справят. Наистина е добре да се срещнат със семеен терапевт, защото на мен ми се струва, че цялото семейство не функционира добре, а истериите са само следствие, а не причина.

# 43
Моят син е вече голям, но като малък ми правеше същите номера.Бях се видала в чудо.Вечно нервен и недоволен.Мислех си,че има някакъв проблем,защото с баща му не можехме да овладееме положението.Като се роди дъщеря ни ,детето се поуспокои, имаше с кого да си играе, не че не сме го водили да си играе с другите деца, и ние не сме си играли с него.Дали поотрасна или се сдружи по детски със сестра си, но нещата се промениха.Възрастни жени ми казваха, че като порасне детето ще се успокои,и наистина стана така.После ми казваха, какво добро дете имаш.Така че спокойно,нещата ще дойдат на мястото си.Явно кака-леля от детската градина е намерила начина да общува с детето.Тя е психолог все пак.А вие го обичайте, прегръщайте,прошавайте му дребните щуротийки .Всичко ще се оправи.Успех. Peace

# 44
  • Мнения: 2 292
Жулиана, има периоди на растеж, в които децата са доста невъzможни. Има и иzнервени родители, които влошават положението, zащото иzнерват още повече децата. Има го също така и момента, че в тесните панелки и мърлявите междублокови площдки не могат да предложат на децата достатъчно инетересни места zа игра.
Най важно е спокойствието на родителите. Ак оти не се чувстваш в момента в състояние , да се овладееш и имаш нужда от почивка и осмисляне, помоли мъжа си да си вzеме отпуска и ти си дай малко време.
Забрани на блиzките да лиготят детето и zапочвайте с въzпитанието. Време е . ЛЕка полека , zа нищо не отстъпвай. Трябва да е научи да живее в тоzи свят , където няма роби. В същото време гледайте да zадоволявате нуждите на де´тето от интересни zабавления, игри с деца, животни , нови впечатления ...
Също обърни внимание, дали някои от привичките до момента не са му омръzнали, все пак расте и нещата се иzменят. Може вече да не иска да го хранят с лъжиzа. Слагай мушамата и му давай лъжицата в ръката ... и т.н. Всяко ново нещо, което прави самостоятелно е интересно.
Виж дали не го драzнят неща, като дим от цигари и подобни ...

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт