Детето ми отново истеризира през 5 минути

jullianna,не мога да ти да съвет,но ти съчувствам  Не ти се смея,защото понякога и аз се чувствам така  Не знам твоето какво точно прави,но моята се тръшка,хвърля предмети,пищи,реве  Онзи ден влязох в банката с нея и тя започна да реве,да рита,д и т.н,само дето не ни изгониха,а хората викаха "малеееее,че лошо дете"  А аз като излязохме от банката,така се бях засрамила и ядосана,че вървях по центъра и плачех 

моля те не се притеснявай да поговориш и потърсиш помощ
няма нищо лошо и срамно в това
тук няма как да я получиш, нека специалист контактува с детето и даде мнение
Спокойно, ще мине! 

Напълно подкрепям горното мнение. Успех и здрави нерви.

jullianna, на колко години е детето ти, едно ли е? Как протича ежедневието му, кой го гледа, има ли режим? Извини ме за канонадата от въпроси, сигурно неведнъж си споменавала подробности тук, ама аз хич не помня  За мен психоаналитикът е винаги краен, краен вариант, особено ако иде реч за дете под 5-6 годишна възраст, затуй те и разпитвам - много често нещо съвсем дребно в подхода на родителите предизвиква лавина от емоции у чадата или пък подобни пристъпи... Познавам дете, което се държеше по описания от теб начин, че и по-зле, единствено защото ежедневието му беше пълен хаос и никога не беше ясно кога спи, кога яде - това само като пример, де...  Разкажи малко повече, ако искаш.

Ох ама не се тревожи та ела един ден да видиш в къщи за какво иде реч. Да ти разкажа какво се случи вчера. Тя е на 2г и 7месеца от няколко дена е решила да не спи на обяд и просто е един ад в къщи. Вчера викам хайде мамо да излизаме и и сложих нещата в една раничка с Барби. Тя ми вика искала си раницата да съм и преместила нещата в друга. Стиснах зъби и ги преместих и тя ми вика не я искам вече и като ми пречерня пред очите та и бих два шамара по дупето тя съответно ревна и почна да пищи и да ми вика, че няма да излезе. Абе викане крещене и неще да излиза какво да ти кажа, сега докато ти пиша съм пак на ръба на истерията обърнала си крема и го маже на куклите барби. През пет минути сме в истерия и ревове, хвърля и се тръшка на земята. Явно слънцето я е цапнало. На всичкото отгоре и се нааква в гащите. И от това, че неще да спи на обяд почва да се криви вече към 4 часа направо става нетърпима.

Имам най-сладкото и невероятно момченце клиентче, което се гледа без правила. За ядене, за спане, за нищо... Примерно играе, играе, умори се, легне и заспи, просто го завиват и продължава да си спи на земята. Това е най-спокойното и уравновесено дете, което познавам. Винаги съм си мислела, че децата обичат реда и правилата, дават им сигурност, това все още го вярвам. Но това дете просто ме разбива, то е невероятно просто, а е само на три години.
Що да не поговори със специалист? Аз търча при логопед или каквото се сетя и за най-малкия въпрос и ми е много спокойно.

О, и аз търча, какво мислиш - очен лекар, ортопед, зъболекар... по-добре без повод, отколкото с повод  Но психолог и логопед не са едно и също. Казвам, че психологът е краен вариант, защото децата са огледало на родителите и семейната си среда. При излезли от контрол ситуации много по-вероятно е родителят да се нуждае от консултация, а не детето. Примерът с режима го дадох произволно, а и отделно смятам, че всичко, написано във форума, трябва да се приема като приказка на кафенце, а не като решение или диагноза. 

Няма нищо срамно или лошо да се заведе детето при специалист. Детският психолог  ще поговори с вас и детето и заедно ще откриете начин да се справите с проблема. Нашето "лечение" е повече време с  насаме с тати или мама, без сестра му.
Детето явно протестира за нещо и това е неговият начин да привлече внимание.
Поздрави и дано се оправите скоро.  

Юле, същото е и при Самуил. Аз го приемам за следващия период след тръшкането, защото вече не се въргаля по земята. Има моменти, в които и най-малкото и незначително нещо го ядосва, почва да крещи, жестикулира, кара ми се, дори се удря 
В такива случаи го слагам някъде на страни, хващам му двете длани и почвам да му говоря успокоително, може и да е нещо съвсем несвързано със ситуацията (никога обаче не казвам, че се е държал лошо или че е лош!). Обикновено се успокоява до няколко минути плачейки, после се гушкаме и го пускам да си продължи играта.
Аз отдавам всичко на емоционален период, през който се минава.
Напоследък много чета тук за хиперактивност, някои майки се хващат веднага за нея, дори още от 2-годишна възраст. Даже Щатите тя се диагностицира след 4 г., имайки предвид голямото количество родители, които тъпчат децата си с успокоителни 

Според мен на тази възраст все още, воденето по психолози е ненужно и може дори да е травмиращо.

Аз бих те посъветвала да потърсиш психолог.Не мога да ти препоръчам,защото не живеем в София.Но мога да ти кажа,че попаднеш ли на добър специалист,е невероятно колко полезен може да бъде той и за детето,и за теб...въобще за семейството ви.Дъщеря ми/тя е дете със специални потребности/,работи с психолог.По-точно е да се каже,че психолога играе с нея,а с мен води дълги разговори,при които ми дава такива полезни и ценни съвети...и всичко става някак по-лесно.
Та,моят съвет е-консултирай се.Няма да ти навреди.Особенно ако детето е с хиперактивност,психолога ще ти окаже невероятна подкрепа,стига да е подходящия за вас!
Успех! 

това е и моето мнение - направете консултация с психолог.
там, където ходим на логопед имат и психолог. ако скаш ще ти дам координати .

Охххх дори когато споделям тук малко ми олеква, знам ли
Значи Божидар е на 2 години и половина. Още от раждането си
е труден характер. Може би не съм срещала по-инатливо дете,
което в момента вече започва да ни разиграва както си иска.
Абсолютно съм сигурна, че и ние с баща му имаме голяма вина,
която се състои в това, че сме прекалено изнервени и най-малкото
нещо ни се отразява много зле. Опитваме се да сме спокойни, но не
винаги се получава. От тази изнервеност понякога ми се случва да
се разкрещя и за най-малкото нещо, а после съжалявам.
Мислех си, че когато тръгне на ясла нещата ще се оправят, че там
ще изразходва енергията, която му е в повече, а и контакта му с нас
ще е само вечер и може би и ние ще сме по-спокойни, но уви.
Май дори стана по-лошо.
Когато сме навън се тръшка за най-малкото нещо, бяга ми непрекъснато
и светкавично, просто за части от секундата ако не съм го хванала за ръка,
ляга по земята, рита и ме удря ако не е неговото, а като тръгнем да се
прибираме просто не ми се говори - целия квартал разбира.
Както е написала и mimi_msm ни разиграва като марионетки.
Първо иска едните сандали, тамън му ги обуя, не ги ще - иска другите.
Обувам другите, той изпада в истерия - иска татко му да му ги обуе.
Идва татко му, обува му ги, - пак истерия - иска да е бос.
И така за всяко нещо. В яслата бил същия. Има една млада и много добричка
учителка на която той й вика кака-леля и не дава на никой друг нито да го облича,
нито да го храни, нито да го слага да спи - само кака-леля 
Онзи ден другата му леля от яслата - леля Златка ми каза, че дете с такъв
характер не са имали.
Не знам къде е точно причината - в нас или в детето, но просто на моменти
рева заедно с него и искам да не съм жива. После се срамувам от това,
защото имам здраво и хубаво дете, а някои цял живот са по болници,
но просто вече съм много зле с нервите и направо се сривам.
Благодаря на всички ви за съветите   
Хубаво ми става в кофти моменти да споделя
и да получа подкрепа, а дори и критика 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194769.0

Ето ти една успокоителна тема с доста материали по въпроса.
Не си сама. Не е фатален период. Нито е време за диагностициране. Можеш да се справиш 

все си мисля 4е е период и скоро ще отмине .
 отдруга страна мисля 4е трябва да го оставите да бъде по -самостоятелен - явно от4аяно го търси това - например обувките- като излизате му казва6 да отиде да вземе обувките с които ще излиза . би трябвало сам да си ги избере . първо да ти кажа 4е дъщеря ми е на 3,4 години - ужасен характер , вси4ко сама трябва да върши , дрехите сама си избира , обувките, като ходим в магазин сама си избира храна - която после яде в къщи ... в на4алото се дърпах - вземам и от ръцете това , карам се за онова .. викоиве и крясъци , сълзи сополи .... по4нах по леко ... примерно излизаме - обувките за сезона (тези които аз искам да носи ..а не вси4ките ) са сложени на мястото си .. казвам й да си избере и така се обуваме ... същото е за дрехите . в магазина - обяснявам от какво то4но се нуждае и я оставям да пълни коли4ката .. ако слу4айно нещо не ми се нрави и обяснявам 4е го имаме същото в хладилника - протестите веднага секват . на площадката обикновено се държи добре . за я " примамя " в къщи винаги има скрито нещо "вкусно" (я шоколад, я киндер яице ...това което оби4а ). наистина твоят юнак е още малък но сега разбирам как от малки децата ни управляват . с мъжа ми и мен Гергана се държи по един на4ин ...с баща ми е най- послушното дете на света . трябва да сте по корави - напоследък ако изпадне в ревливо състояние - например искала да гледа филм4е с мен ,ама аз не мога защото готвя - изпада в истерия - сълзи , сополи , аз съм лоша и изобщо не ме оби4ала . преди се завти4ах да и говоря и да и обяснявам и полза никаква - сега го  давам пълен игнор. като се нареве спокоино идва при мен и аз и обяснявам как и какво трябва да направи и си го върши . аз не смятам 4е трява да се срамуваш .. колко съм се молела и аз за едно дете дето ще седи и ще ме гледа в устата .. но не ...изобщо да не ти пука кои как ще те гледа . сядаш си на някоя пей4ица отстрани и 4акаш да му свърши истерията . при нас ако сме навън (не се тръшка , но гледа сърдито със скръстени ръце и не дава да я пипаме ) помага също и "4ао-то" - обръщам се в обратната посока и и казвам 4ао и си "тръгвам " - на секундата е след мен и ме държи за ръка .
успех и да знаеш 4е не е 4ак толкова дълго - скоро ще имаш други проблеми 

Jullianna, наистина, прочети темата на Слави, много е полезна, аз си мислех, че вината е моя, защото поради ангажименти на двамата с баща му гледачка и бабата на Станислав го гледат...съвместно. Но не, оказва се, че дори майки, които почти изцяло си гледат децата, имат същите проблеми. Аз винаги трябва да вадя някаква нова карта от ръкава си, за да стане, както трябва да стане.
Успокоих се....и приемам нещата по-философски.

Аз мислех че само моето върши всичко това което е описано по-горе ама явно си е от възрастта. Ще чакаме да поотраснат и тогава това ще отмине и ще се жалваме за други проблеми. Вместо да плачеш просто чакаш да свърши истерията. И мен ме сочат с пръст и чувам зад гърба си какво ужасно дете имам и какво бандитче щяло да стане защото не го пребивам от бой като се тръшка. Разни баби и дядовци коментират че навремето не било така ама виж сегашните незнам какво си. Пропускам ги покрай ушите си и не им се връзвам вече. Като се тръшка в къщи я пращам в нейната и стая да се нареве и като млъкне идва и си говорим защо се е случило това. Като ми го направи този номер навън опитвам с добро като не стане и казвам чао и си тръгвам. Догонваме и продължава да пищи. След няколко пъти чао накрая хлипайки се прибираме.

jullianna, на мен ми звучиш изморена и изнервена - с най-добри чувства го казвам. Колкото си по-изморена толкова по-ужасно ти се вижда детето ти /от собствен опит го знам/.

Почини малко - 1.
Консултирай се с психолог - 2.
Евентуално заведи детето си - 3-то.

Аз най-редовно се консултирам с моята психотерапевтка и за това как да се държа с детето си, къде греша и кое какво означава... Много добри съвети ми дава и ми е от полза. 

jullianna,
Всичко ще отмине, но трябва да си по-търпелива и с повече положителна енергия.
Бях в твоето положение, че и по-страшно беше - непрекъснати истерии, рев, тръшкане, удряне на главата в стената ....
Но ....
Всичко отмина и отшумя. 
Не искам и да се сещам даже.
Не е излишно да се консултираш с психолог, не с психоаналитик или невролог, а с психолог.
Опитай ТУК, направи си виртуално запитване, ще те насочат и ще получиш адекватна помощ.
Сигурна съм!
Успех! 

Още веднъж ви благодаря за подкрепата
и ценните съвети и препратки   
Isa, напълно си права - изнервена
и изморена съм и може би затова положението
ми изглежда толкова черно, а то всъщност
е тъмно сиво 
Специално за номера с ЧАО искам да кажа -
преди време действаше безотказно, но сега
дори не смея, защото когато кажа ЧАО и се
обърна да си тръгна той ми казва също ЧАО
и тръгва в обратната посока сякаш изобщо
не му дреме дали съм там или не. Така на два
пъти за малко да го блъсне кола защото пресече
сам улицата след моето ЧАО, а аз бях на такова
разстояние, че да не мога да реагирам 
Исках и друго да кажа, което не е маловажно.
Мъжът ми е прекрасен човек и до раждането
на Бобо никога не го бях виждала да си изпуска
нервите. Сега е друг човек. Това малко същество
го вбесява както никой никога не е могъл.
И какво се получава - вместо аз да имам неговата
подкрепа в този така труден за мен период, той се
предава. Веднъж дори каза в яда си, че ако е знаел,
че ще трябва да търпи всичко това никога е нямало
да има дете  - много ме заболя. Та в крайна
сметка това е и неговото дете. От части го разбирам,
но такива крайности - НЕ  Веднъж след
поредната истерия излезна от къщи и каза, че ще
се прибере едва когато е вече заспал. Това допълнително
ме изнервя и срива. Вместо да сме си опора аз се притеснявам
и за него
Извинете ме, че ви надух главите, но имах нужда да споделя 

jullianna, лошо...

Малкото зверче забива клин м/у мама и татко? Това хич не е хубаво.
Не му го позволявайте. Ти и мъжа ти сте един отбор.

Ако искаш идете на терапевт, или направете семеен съвет и решете как ще се държите с малкия. Ако трябва всеки път като изпадне в истерия го оставяйте в стаята му без да му позволявате да излиза...

Джул, аз имам добро и кротко дете. Изпадала е 2-3 пъти в истерия, за едната дори бях пускала тема тук... бях съсипана от сцената, която ми устрои. Но когато започне да ми се инати, да реве, да се търкаля по земята и сме си в къщи, я хващам, водя я в другата стая и затварям вратите и на моята стая и на нейната. Пак я чувам (има си хас), но тя си мисли, че не я чувам. И реве, реве, реве... и след 10-15 мин. пристига пред вратата ми: "Мамо, може ли да вляза, аз вече няма да плача!"...
Изолирам я, когато се държи истерясало. Не ми издържат нервите на този психически тормоз и за това я изолирам в другата стая. Иначе може да й посегна, а не искам..., когато съм я удряла, след това съм съжалявала хилядократно.

Май всички минават през тези кризи. Период на осъзнаване или не знам, как го наричат, но си представям, какво е, след като на мен от 2-3 пъти ми се ревеше и се чудех, как ще се справям с това човече оттук нататък...
Наричат го "трудна възраст" между 2 и 3 г. Дано е така..., значи не остана. Стискам палци .

Джулс,
аз виждам порочния кръг. Малкият ви прави диви и щастливи, вие на свой ред сте на ръба на нервна криза и малчо усеща вашето безпокойство (особено при такива взаимоотношения с таткото) и почва/продължава отново с номерата си.
Намерете изход и давайте само напред. Не в кръг.
Дори таткото може би е нужно да се консултира с психотерапевт.

jullianna, ще ти кажа какво мисля аз по въпроса, но с уговорката, че импровизирам и нямам претенции за меродавност 

И преди съм писала, че за мен няма такова нещо, като "криза на 2,3,5-годишните", а има кризи в родителския подход. Най-лесно е да лепнеш на отрочето си етикет "нетърпимо" или "така родено" или "проблемно" или "хиперактивно" и да тръгнеш да го водиш по психолози. По-трудно е да приемеш факта, че каквото е повикало, такова се е обадило и че отговорността за поведението на 2-годишно дете е в крайна сметка твоя. Решението да промениш нещата обаче, също е твое 

Децата търпят два преломни момента в развитието си - първия, когато бебето се превръща в дете и втория, когато детето се превръща във възрастен. Точно в тези два периода си личи кристално ясно на каква основа са поставени отношенията родител-потомство и колкото по-крехка е тя, толкова по-голям трус предизвиква метаморфозата. За много хора децата преди 3 г. са пухести невнятни същества, които трябва да бъдат денонощно обгрижвани и поглезвани; много хора вярват, че е рано за строгост и твърда ръка и че няма смисъл от кой-знае какво възпитание, щото то и без това нищо няма да помни. Често пъти бебетата се качват на главите на родителите си няколко месеца след раждането, защото се шири схващането, че плачещо бебе = лоши родители. Угажда се за всяко нещо, носи се на ръце, приспива се с 1000 уговорки, храни се на челна стойка и прочее екстри, приемани като нещо нормално, даже препоръчително. Не се забранява, не се пляска, не се повишава тон, защото шамар = малтретиращ родител. И най-важното, за дете на година и половина, примерно, се говори като за "бебе", третира се като такова, предлага му се съвсем малка част от околния свят, защото то какво разбира... Резултатът не закъснява и е много логичен. Така гледаното дете става на 2-3-4 години, осъзнава се като самостоен индивид и с гордост показва всичко, на което е научено до момента. А именно - родителите са създадени, за да задоволяват всевъзможни нужди; няма истински забранени неща; няма сериозни последствия от сериозни провинения или, просто казано, мога да правя, каквото си ща. /за справка - мога да накарам всички мои роднини да ми обуват и събуват обувките наред, браво на мен/. Неведнъж е ставало дума за това, че децата всъщност се чувстват щастливи от ограниченията, които имат и че пълната свобода ги кара да се усещат несигурни.

Тъй популярната напоследък хиперактивност аз приемам като нервност, породена от объркване, а също и като скука. Понякога родителят страда от чувство, че не прави достатъчно за детето си и материализира това чувство в свръхзадоволяване през времето, което прекарва с него. Например, мислиш, че след като работиш и виждаш сина си по 3 часа в денонощието, почти сигурно го ощетяваш и затова тези 3 часа непременно трябва да са най-страхотните. Трябва да го заведеш където и да му купиш каквото поиска, да компенсираш всички тези 21 пропуснати часа и да ги сбуташ в дадените 3. Друг път пък, родителят страда от чувство, че не се справя в тази си роля, че резултатът не е такъв, какъвто е бил желан, че ето на, децата Х, У, Z какви са добрички, пък мойто... Лошото е, че тези колебания се усещат... представи си, че си тръгнала да скачаш с бънджи и младежът, който те обезопасява, непрекъснато се озърта и гледа страхливо - няма ли да ти стане нервно, няма ли да загубиш доверие? Не бива да позволяваме на децата си да стават свидетели на нашите колебания, угризения или каквото и да било. Креснеш ли - няма да гледаш виновно после; плеснеш ли - няма да се извиняваш. Те имат нужда от човек стабилен, със самочувствие, който знае какво прави или поне дава вид на такъв, трудно е да се респектираш от някой, който излъчва несигурност. Да прехвърляме собствените си страхове и дилеми на децата, да не смеем да поемем отговорност за едно или друго, щото да не ни намразят или да не сбъркаме - не това е родителството. Всички ще грешим, всички ще се колебаем, всички ще бъдем мразени в един момент. Все пак най-важното е не да ни харесват, а да станат хора - аз лично държа мъжа и приятелите ми да ме харесват... ако и децата ми го направят, значи съм късметлийка. 

Накрая пак ще добавя, че е много възможно всичко горенаписано да няма никаква връзка с вашия случай и да те накара да ненавиждаш ника ми занапред... пиша съвсем свободно, възоснова няколко нещица от твоите постинги, което е свръхнедостатъчно. Правиш впечатление на много интелигентна жена и съм сигурна, че вече знаеш къде се пукат шевовете. Имам само добри намерения и се надявам поне мъъъничко да съм била от полза. Желая ти успех, каквото и да мислиш, но имай предвид, че сега битката е малка и лесна, а военната тактика - лесно променима. След време, живот и здраве, когато дойде ред на другата, по-голямата проверка, няма да има как да се изтрият с гума 10-15 години думи и действия. Поздрави от мен и не се сърди, моля те!

crazy chick има много логика в думите ти, но най-вече в това, че "криза на 2,3,5-годишните" на практика НЯМА. И аз съм съгласна с това.

Крейзи, много вярно и точно си представила същинския проблем с тези деца.
Поздравявам те за смелостта!   

crazy chick, наистина си права за много неща.
Ще ми се да имах твоята увереност 
Знаеш, че моят младеж ни се качва на главата и на мен и на баща си.
Дори много ме заболя от думите на баба ми, че ние с баща му само разваляме постигнатото от баба му /свекърва ми/. Донякъде съм съгласна с това и ми е много гадно.
Аз наистина сгреших като си мислех, че между година и две е все още бебе и го третирах като такова, а той си беше вече малка хитра хлебарка. Сега след разговори с различни хора ще затягаме коланите.

Аз си мисля, че детето от части страда от липса на внимание.Второ то прекарва малко(недостатъчно време с родителите си(най.вече за него има значение майката))Детето протестира за което.по този начин.В яслата всичко ОК ли е??(Въпреки, че за мен ясла =ад за едно дете )
Криза на 2-3-5 години?Какво е това?Модно понятие или???По-малкият ми син е на 3.6г и много пъти съм се чувствала неловко от негова постъпка, но в крайна сметка се успокоявам, че то си има изисквания по негови си правила много пъти се съобразявам с неговите/техните желания,дори и да знам , че това неминуемо води до разглезване.Но по-добре глезено дете, отколкото комплексирано
За психолог аз лично мисля, че няма нужда(детето).
Също така мисля, че една продължителна почивка ще ви се отрази добре и на тримата
п.п.подкрепям до някъде мнението на крейзи чик
и в крайна сметка, какво толкова като се тръшка, вика, капризничи....свиркай си

Харесва ми мнението на  crazy chick. Доколкото е възможно, защото не винаги на 100% се получава, родителската позиция трябва да е неизменна,  а не сега да забраниш нещо, а след три дни за същото нещо, защото си уморена от тръшкане и не ти е до това, да отстъпиш. Децата са отражение на родителите.

crazy chick
Благодаря ти за всичко написано и
как би могла да си помислиш, че бих те
намразила заради това  Напротив,
благодарна съм ти за всичко написано   
Наистина си права за всичко, но все си
мисля, че аз съм уверен човек - поне пред него.
Когато кажа НЕ, то значи НЕ и може да последват
и шамари, но не отстъпвам. Не го глезя, държа се
строго когато трябва, правя забележки и поучавам,
но ефект НУЛА. Осъзнавам, че вината е отчасти наша,
но дайте рецепта да бъда 24 часа спокойна, мила и добра.
При мен просто не се получава

crazy chick, много хубаво си го казала /естествено без частта, където намекваш, че е нормално да се бие/.

Само ако може една забележка - Винаги съм се опитвала да владея ситуацията за пред дъщеря ми и да се държа така сякаш съм всесилна и нищо не може да ме изкара от релси... но явно съм грешала. Сега съвсем спокойно й казвам, че и повтарям ако съм изморена или ядосана или изнервена... Просто й казвам да спре да върши нещо си, защото съм изнервена или ядосана и ако продължи ще ме ядоса още повече. Има зашеметителен успех. Все едно й показвам, че и аз съм човек и имам слаби моменти и да бъде така добра да се съобразява. Естествено няколко пъти не го направи и напрежението м/у нас ескалира до момент да си отиде в стаята  

Isa, Iiiisaaaa, не манипулирай съдебните заседатели!  Никъде не съм казала, нито намеквала, че е нормално да се бие! Под "бой" аз разбирам системно малтретиране на дете, плюс белези и синини! Шамарът обаче не е бой. Особено когато е следствие от постъпка, с която детето застрашава себе си или другите. Ступвала съм и двете си деца - нито се чувствам виновна, нито го смятам за нередно. Предпочитам аз да ударя сина си веднъж, вместо той да удря наред - сега, когато е почти на 4, не се налага да прибягвам до тази мярка, вече няма нужда.

jullianna, по въпроса за НЕ-то... предполагам, че обясняваш на детето защо съществува дадено непозволение и даваш алтернатива? Когато кажа "не", се старая да посоча кога и къде е възможно въпросното действие - например, не се ядат желирани бонбони преди храна, но след това може; не се цапа в калта с обувки, но може, ако се събуят; не се тича посред улицата с колите, но веднага след като я пресечем заедно, може да бяга, колкото иска; сега не купуваме тази играчка, защото нямаме пари, но когато си легнем и се събудим 4 пъти, вече ще имаме и ще я купим. И така нататък... А с рецепта за 24-часова мила, спокойна и усмихната майка не разполагам, защото няма кой да ми я даде и на мен - не познавам нечовеци  Изобщо не се налага да бъдеш винаги добра, Isa е права - децата трябва да знаят, че и мама понякога е уморена или нервна.

Каспър - ако знаеш цената, която съм платила за увереността си, хич няма да ти се ще  Ще се справиш с пропуските спрямо Спас, убедена съм!

На всички останали - благодаря за хубавите думи!   

Крейзи, ако знаеш само какъв мехлем са ми твоите думички-и аз да благодаря. 

И аз съм на мнение, че децта трябва да знаят, че и ние можем да сме уморени или разтревожени, или тъжни, когато са ни огорчили и накарали да се чувстваме неудобно. Това ги кара да се замислят, а и те могат да бъдат подкрепа за нас така, както ние за тях. Нямам предвид, разбира се, да им натрапваме ежеминутно нашите си, на възрастните дертове, а само в определени и то точно подбрани моменти.

Дъщеря ме вече не е в тази възраст, но си спомням ясно това с лягането на улицата - веднъж реших да застана до нея и да изчакам да видя колко ще продължи, ако не реагирам. Малко странна гледка бяхме - тя се дере на земята, аз до нея стоя и си мълча, събрахме погледите на минувачите. Но след третия път на нея й стана ясно, че това не е ефективно, и сама го прекрати. Сега сме в тийн избухванията - пак така, гледам си, мълча си, после говоря, като й мине гневът. И все по-рядко избухва... Децата пробват кое минава и разберат ли че нещо не минава сами го спират.
Иначе от консултация с психолог няма да ви заболи.

И ние сме със същия проблем: тръшкане за най-малкото нещо, постоянно иска нещо, ако му се откаже става страшно, но и аз не му огаждам на прищевките. Днес така ме изнерви и засрами, че незнам как не се разревах и аз с него на улицата. Ужасно своенравен е и несъобразителен, само се моля това му поведение да е период, че иначе и аз трябва да търся проф. помощ, но и за двзамата, че ще ме побърка 

Според мен цялото това поведение донякъде е повлияно и от нашето настроение и отношение към децата. Направи ми впечатление че когато не се налага да корегирам поведението на Милен, той е спокоен. Когато се наложи да му направя забележка, той като че ли умишлено търси повод отново да ме издразни, досетил се че е време да ми тества търпението. Миналата седмица направи страхотен цирк по главната улица на Дупница - рева и се дра истерично цял час, като се опитваше да накара мен или баща му да му стоим за публика. За целия период на истерията не сме отронили и дума адресирана към него - накрая спря и след малко размисъл поиска мокра кърпа да си избърше лицето за да го гушна.
Номера е да удържиш на съветите и подмятанията на сеирджиите. Е, поне градцето си получи порцията цирк. 
jullianna не се опитвай да си спокойна 24 часа - и ние сме хора, и ние имаме нерви. Важното е да намерим правилния начин детето да усети че чайника е стигнал точка на кипене. Аз още го търся, намеря ли го, ще споделя.

Скъпа jullianna, ако знаеш само колко добре те разбирам!!!
Имам две деца и голямата е същински дзвер, откакто се е родила! Колко пъти ме е било срам, колко пъти съм ревала!!! Тръшкане, истерии, бели, безразсъдни постъпки... направо... ме е било страх за живота й! Защото бесните малки деца стават доста щури тийнейджъри - поне според моят опит. Или поне при нас е така.
А имам и второ дете - то е съвсем различно.
Не че не се опитва да се налага, опитва се, голям инат - дори по - голям от сестра си, пробва... реве, реве, аз си мълча. И на улицата си мълча, зяпачите не ме интересуват. Че как?! Аз имам опит - научих се. С тоя дзвер, големия, ако се връзвах, да съм умряла досега.
Та реве малката, реве и като не й мине номера - намира си друго занимание.
Това е.
Като се замисля за нея и чак се чудя колко ми е добро детето. Пу -пу.
Какво, да не би да по - различно я гледам?!
Аз съм една и съща.
Еднакво нежна съм. Толкова исках да я гушкам голямата, още като малка, прегърна я, а тя ми се извива в ръцете и току ме фрасне - не нарочно, от щуротия - не може да седи на едно място и секунда дори.
А малката като я гушна и тя като се притисне до мен... можем часове да си седим!
Мога да дам хиляди примери.
Децата са различни.
Ех, де всичко да зависеше от нас, родителите.... да можехме наистина да ги възпитаваме... да ги променяме, моделираме...
С което не искам да кажа, че нищо не зависи от нас, напротив.
Просто искам да ти кажа да се успокоиш и да спреш да търсиш вината в себе си и своята нервност. Ами да, нервна си. Някои деца са щурави и трудни и изнервят родителите си. И ние сме хора!
Освен това децата усещат несигурността, вината и ги използват, за да ни тероризират.
Опитвай се да прекарваш повече време в някакъв вид релакс. Нещо, което да ти е приятно. Време за теб самата, без детето. Дистанцията помага много да се осъзнаят проблемите.
Извинявам се на теб и на всички, ако стана много дълго, но просто ми се искаше да споделя.

Извинявай, но това което описваш  ми прилича на ADHD. Синдром на нарушено внимание и хиперактивност. Мисля, че трябва да се поинтересуваш задълбочено по въпроса и да търсиш адекватно лечение. Не знам дали в България се лекува по някакъв начин и дали изобщо признават диагнозата като такава.   Трябва да поговориш със специалист.

Виж тук има един прекрасен руски сайт посветен на това заболяване и лечението му, както и форум, където родителите разказват как и кога е започнало и как се е развивало с времето, а също много се подкрепят относно набавяне на лекарства в страните където официално не признават това за проблем.
Ако наистина детето ви страда от хиперактивност, положението ще става все по-зле. Затова вземете мерки.

http://adhd-kids.narod.ru/

http://www.offtop.ru/adhdkids/

jullianna, oт някои неща които пишеш стигам до извода че наистина се нуждаете от консултация с психолог, но не детето, а ти и съпругът ти. Особено обезпокоително намирам това, което повтаряш на няколко пъти и което показва че проблемът е дълбок и съвсем не е в детето:


Колкото и да те изнервя фактът че детето ти не може да реши кои обувки да обуе и други подобни случки, това не може да е причината да не ти се живее. В някои случки с мъжа ти, които описваш също има сигнали че проблемът не е в детето.
Няма начин да си спокойна, мила и добра 24 часа, 7 дни в седмицата. Пък и не се налага. Аз съм за това децата да виждат емоционалните ни реакции, а не да се правим на перфектни. Но покажи емоция когато те е ядосал с нещо или обидил, а не когато той е в разгара на нервната си криза. КОгато показваш реакция трябва да му я обясниш, а докато детето реве истерично, няма начин нито да те чуе нито да те разбере, то е прекалено заето със себе си.
Освен това не разбирам с какво толкова те притеснява ревът му. Защо не го оставиш просто да се нареве без да реагираш? Малките артисти много обичат публика. Какво ще стане ако хората го видят че се тръшка по земята? Защо те е срам и от какво? Защо неговия рев те докарва докарва теб до рев? И мен са ме гледали осъдително когато дъщеря ми се тръшка защото не и позволявам да се разхожда сама по улицата или в други абсурдни ситуации. Гледали са ме така все едно малтретирам детето. Да гледат, или не са имали деца, или са забравили.  Ни най-малко не ме интересува кой какво си е помислил. Също не угаждам за да няма рев. Мъжът ми за съжаление изпитва ужас от това че детето щяло да плаче и и позволява много повече неща. Съответно при него ревът е много повече защото малкото човече е разбрало че ревът е начин за натиск.


crazy chick, съгласна съм с много от нещата които си написала. Но би ли дала някакви примери в подкрепа на това:


Какво разбираш под това детето между 1 и 2 години да се третира като бебе? Какво би трябвало да му предложим от околния свят? Не се заяждам, съвсем искрено се чудя защото на тази възраст в голяма част то е в състояние да си вземе доста от околния свят и не знам дали наистина бихме могли да го спрем. Къде бъркаме след като смяташ че основната грешка е заложена в тази възраст?

Като например това, че дете на тази възраст може да се храни само или поне да се поощрява, а не да се гони с лъжицата из къщи и целокупната фамилия да му играят циркове отсреща, за да го накарат да хапне нещо. Може да започне да се приучава на трудови навици - разтребване на играчки (с помощ, естествено!), помощ на мама в домакинството (отсервиране на пластмасова чашка, хвърляне на боклуче в кофата и др.), да се развива естетическият му вкус (даване право на избор между 2 дрешки или 2 чифта обувки, но само между 2!), приучване да се облича и обува само (пак с помощ!) и др. подобни.
На тази възраст децата вече са човечета, а не бебета, колкото и да ни е хубаво да си ги гушкаме и обгрижваме. И колкото по-рано го осъзнае родителят, толкова по-добре е за самото дете. 

АDHD?  Почнахме да го лепваме този етикет много лесно, все едно за варицела си говорим, на всяко дете с характер.
В това семейство имат инатливо дете, но са твърде изнервени, а мамчето и тревожно,  за да се справят. Наистина е добре да се срещнат със семеен терапевт, защото на мен ми се струва, че цялото семейство не функционира добре, а истериите са само следствие, а не причина.

Жулиана, има периоди на растеж, в които децата са доста невъzможни. Има и иzнервени родители, които влошават положението, zащото иzнерват още повече децата. Има го също така и момента, че в тесните панелки и мърлявите междублокови площдки не могат да предложат на децата достатъчно инетересни места zа игра.
Най важно е спокойствието на родителите. Ак оти не се чувстваш в момента в състояние , да се овладееш и имаш нужда от почивка и осмисляне, помоли мъжа си да си вzеме отпуска и ти си дай малко време.
Забрани на блиzките да лиготят детето и zапочвайте с въzпитанието. Време е . ЛЕка полека , zа нищо не отстъпвай. Трябва да е научи да живее в тоzи свят , където няма роби. В същото време гледайте да zадоволявате нуждите на де´тето от интересни zабавления, игри с деца, животни , нови впечатления ...
Също обърни внимание, дали някои от привичките до момента не са му омръzнали, все пак расте и нещата се иzменят. Може вече да не иска да го хранят с лъжиzа. Слагай мушамата и му давай лъжицата в ръката ... и т.н. Всяко ново нещо, което прави самостоятелно е интересно.
Виж дали не го драzнят неща, като дим от цигари и подобни ...

Според мен трябва двамата с бащата да сте едно цяло - един организъм. Никой да не поддава отникъде. Вероятно единият е  по - строг от другия, по - избухлив, или по - лесно предаващ се. Не знам, но очевидно детето е надушило тази пукнатина и я използва доста умело, защото на тази възраст основната цел е да бъде център на внимание. И той го постига. Независимо дали плаче, удря, тръгва само по улицата - важното е, че ви обединява около себе си.
Трябва да му покажете, че сте обединени първо около вас самите и тогава около него.  Граници, граници и пак граници. Без наказания, без нерви, без бой, без скандали - каменно изражение, без грам емоция + граници. Каквото и да ви коства издръжте известно време, но едновременно и заедно!

Как'Сийка хубаво е отговорила на тези въпроси. Между 1,5 г. и 2 г. детето може да се храни и обува само; може да контролира естествените си нужди; може да върви по 3 км. пеш; може да гази в снега и да цопка в морето; може да назовава повечето превозни средства, растения и животни, и да комуникира активно на елементарно емоционално и интелектуално равнище. Това, което родителят може и трябва да предложи от околния свят /и което детето не може да си вземе само/ е максимално количество преживявания, емоции и, разбира се, думи. Едва ли нещо фатално ще последва при дете на същата възраст, което се вози в количка, заспива с млякото от биберон, поема храна от чужда лъжица, носи памперс, издава нечленоразделни звуци и не ходи по-далеч от полата на мама... то ще се научи, рано или късно, но периодът на най-интензивно мозъчно развитие са първите две години от живота на човека. Важно е.

Crazy chick, съгласна съм с повечето неща,от подобни принципи и аз самата съм се ръководила във възпитанието на Ния,като изключим това,че е кърмена до две години и заспиваше докато суче На две тя си ядеше абсолютно сама,слагаше прибори на масата,беше обиколила доста планини,познаваше морето и т.нОбаче......в момента е най-истеричното и капризно дете,което можете да си представите-тръшка се за невероятни неща,истериите и са буреносно-ненадейни.Моето мнение е,че децата са си такива и родителят може да повлияе в много,ама много малка степен.Дали има криза на 3-годишните не съм компетентна да коментирам,само знам,че моето дете се държи така,сякаш е в такава

jullianna това което описваш е като извадено от книгата "детето тиранин". Задължително я прочетете с мъжа ти и ще ви олекне, на мен много ми помогна в тази ранна фаза на дъщеря ми.

Ти, колко задълбочено си наясно с въпроса? И дали не си в Щатите? Защото там най-лесно се раздават класификации от този вид. И все пак, никой уважаващ себе си педиатър или психолог, няма да диагностицира дете, преди да е навършило 4 г. Нищо че родителите му си умират да слагат диагнози и само чакат заветната рецепта за Риталин или Прозак...

Няма тема, в която да не го намесите този синдром. А на някои майки тук, малко им трябва да параноясат...
Други пък, нищо чудно да хукнат да учат децата си на тази възраст да прекопават градината, готвят свинско с картофи или мият чинии. Луди майки с големански разбирания , това сме ние...

На лудите майки с големанските разбирания децата не се тръшкат по улиците и не истерясват. Сигурно, защото не го намират за нормално това поведение?   
Пък в крайна сметка, всеки да си гледа децата, както сметне за добре! Нали това е лозунгът тук?
 Ако ще, да си ги храни в устата и в Университета, лошо няма. Темата за муньовците мамини трябва да живее, нъл тъй?   
Пък който ще, може да си друса детето от малко, та да не му се пречка из краката. Тъй ами, няма да си губим времето с някаво си там възпитание, дето са го измислили разни грандоманки, за да се подиграват на горките майки!

Важното е да не лепим диагнози и етикети. 
Юле, всеки ден виждам промяна у Самуил. Един ден се тръшка, на другия тича отдалече към мен, крещейки "мами", за да ме прегръща (и така по 10-тина пъти  )

Загледай се непредубедено, ще я видиш и ти у Бобо 

julianna,
Някои деца са просто по-трудни, а не разглезени от лоши родители, както ще се опитат да те убедят много хора.
Показвай твърдост само за наистина важни неща. Не си късай нервите за дреболии. Дай на детето колкото може повече свобода (в разумни граници!). Пусни го в парка и върви след него, не очаквай той да седи при теб. Ако тича по улицата, не му се карай - тичай с него. Ако не иска да върви за ръка, сложи го в количка, дори и да реве. Или го превозвай с колело-триколка, от тези, които се бутат.
Яслата едва ли му помага да си изразходва енергията - по-скоро го натоварва психически. След нея сигурно му се иска да потича на воля, за да се разтовари, без някой да му дава нареждания. Дай му възможност, нищо че сигурно ти се иска да се прибереш и да си починеш.
Детето сигурно има и много прекрасни качества - спомняйте си по-често за тях!

"На лудите майки с големанските разбирания децата не се тръшкат по улиците и не истерясват. Сигурно, защото не го намират за нормално това поведение?'
Како Сийке,като посочиш някой с пръст,помисли колко пръста са насочени към теб Да намекваш,че някое дете се тръшка,защото не е възпитано добре,без да познаваш лично детето,родителите и т.н и да твърдиш,че твоето не го прави и това е твоя заслуга....А можеш просто да благодариш в сърцето си,че ни си имала такива проблеми и да проявиш съчуствие малко към майката.

Поне сто пъти досега съм казвала, че не съм добра майка, още по-малко пък идеална.
Но не мога да приема, че когато един родител има проблем, да прехвърли вината за него върху детето си, лепейки му етикети, диагнози и какво ли не, само и само да оправдае собственото си безсилие или безхаберие.
Никого не соча с пръст, думите ми са обобщен израз на духа, който се шири тук.
Добър родител е не този, който знае и може всичко, а този, който отчита грешките си, търси помощ и се опитва да ги поправи. Да, децата са с най-различни характери, но това не е повод да ги оставим да ни се налагат и да вдигнем ръце примирено. Родителят е длъжен да се бори за детето си, за негово възпитание и неговите интереси. Едно агресивно или разглезено дете може да е ОК сега, но утре? Как ще се впише в колектива в ДГ или училище? Вдигнете малко поглед от 1-2-3-годишните си деца и помислете първо какви възрастни искате да се получат от тях, пък тогава вече решавайте как и защо може да се действа в момента. Най-лошото на тази възраст е, че подходящите за вмешателство мигове бързо отлитат и после корекциите са много по-трудни и болезнени, да не кажа и невъзможни понякога.
Това е "фатката" - родители и прародители трябва да действат единно, като екип, за да се получат лесни и бързи резултати. Ако един каже НЕ, това трябва да е НЕ и за всички останали. Иначе малките маймунки бързо откриват процепите във възпитанието и бързат да се промушат през тях.
А соченето с пръст е най-лесното нещо. Лично аз предпочитам да ме сочат тук, във форума, отколкото хората, които познават лично детето ми. 

Не слагам диагнози още по-малко на непознат човек в И-нет. Но това което разказва майката изключително ми прилича на поведение на такова дете. Ако се заинтересува и почете повече, тя сама ще си направи заключения доколко се припокриват симптомите при детето и с тази диагноза.
Факт е, че повечето родители на такива деца смятат, че имат вина и не го възпитават правилно. Факт е, че животът им се превръща в ад и мисли, че не им се живее не са рядкост.

Някои неща в поведението на малчовците не са резултат от възпитание и родителите нямат никаква вина за това. Този синдром не е рядкост, а лечението променя всичко.

Затова...по-добре да се поинтересува задълбочено и да говори със специалисти. По-добре да се презастрахова, отколкото да остави нещата да стават все по-зле и да се самобичува.

Как`Сийке,хубаво говориш ама нищо конкретно не ми отговори Не те соча с пръст,казвам,че ти сочиш.Всяка тема за ревящо и истерично дете е знак,че родителят не е безхаберен,напротив-търси мнения и съвети,търси причините,моли за помощ.Много вътрешно приемам темата,защото Ния е много ама наистина много трудна за отглеждане и аз правя абсолютно всичко по силите си да и помогна.Сигурна съм,че и Джулияна прави същото.Дете в истерия според мен изобщо не е разглезено дете,дъщеря ми изпада в пристъпи,защото не може да залепи динята обратно за кората,защото любимата и рокля не е по-дълга с 10 см и т.нКъде тук е глезотията?Това си е чист проблем,не знам с етикет или без,но моля ви,призовавам ви към малко смирение и толерантност,не бързайте веднага да ни лепите на нас,родителита етикети!

Не разбирам защо приемаш толкова лично думите ми и си мислиш, че те соча с пръст? 
Просто така мисля по тези въпроси и си изказвам мнението. Никого не насилвам да го приеме. Нито пък твърдя, че аз съм правата. Това са моите убеждения, от тях съм се водила и затова ги споделям тук.
Но ми е обидно, когато чета, как самите вие си характеризирате децата като трудни и не знам си какви. Вземете почетете повече литература, и то не само американските псевдопсихолози.  Много хора си изкарват прехраната с развиването на какви ли не теории, измисляне на какви ли не проблеми, само и само да печелят от изтормозените родители. Да плеснеш детето си е недопустимо, но да го дрогираш от малко, за да е послушно - е приемливо. Боже, накъде отива този свят??? 

А всичко е толкова елементарно (и прекрасно обяснено например  от Вл. Леви - Нестандартното дете). Всички деца се раждат различни и проблемите им идват оттам, че ние, родителите, се опитваме да ги вкараме в някакъв калъп. Да, насилие е над детската личност донякъде, но след като сме решили да живеем в човешко общество, ще трябва да се приспособяваме към правилата и нормите му. Алтернативата е джунглата, където е единственото място, в което можем да живеем свободни и щастливи.
Затова неслучайно казах - още отначало родителите трябва да решат какво искат да получат от детето си като поведение и след това да действат. При някои може да се получи по-лесно, при други - по-трудно, но пак повтарям, вината за това не е на децата, а просто родителят още не е открил ключа за корекцията. Родителството е черен и неблагодарен труд и който си мисли другояче, много се лъже.
 

Чудно ми е, нашите родители как са ни гледали, без да значт за него.
Не, не е рядкост. Но много се експлоатира и то неправилно. И докато в Щатите вече се усетиха, "модата" му вече се разпространява из други страни.

Приемам го лично,защото е мой личен проблем.Дъщеря ми е трудна,да,но не намирам това за обида,тактиката на щрауса не ми допада.Не съм я пляскала и НЕ се срамувам от това.Не съм я и "дрогирала",справяме се с много търпение и с йога за мен и биричка за баща и.Чела съм и Леви,наред с цял рафт "псевдопсихолози",всички имат някакви теории защо е така,но практическите съвети са съвсем безполезни,поне в нашия случай.Ти също ми говориш общи неща-какво значи да реша какво искам като поведение?Искам дъшеря ми да не се измъчва така,защото тя се измъчва,не го прави нарочно,просто не се владее.Ако не беше йогата,дългите разговори с мъжа ми,форумът,посещението на Кръстова Гора и ред други,можеше и вече да не сме семейство,защото имаше време,когато мъжът ми се държеше като съпругът на Джулияна,просто това беше неговия начин на реакция.
В постовете ти ме подразни колко самодоволно твърдиш,че твоите деца не се държат така и го приемаш за твоя лична заслуга,без да знаеш с колко неща се справяме и борим ние от другата страна,с трудните деца.Не съм казала хиперактивни,нито болни,не съм казала,че трябва да ги дрогираме,но че са трудни твърдя съвсем отговорно.

Че понякога се прекалява с тази диагноза, така е. Но, че има много деца, които имат нужда от лечение, и това е факт.
А как са гледали...Така. С много нерви и разрушен нечий живот. На дете и родители. С лош успех в училище, ранни прояви на агресия и подхлъзгане на детето по лошия път от много рано. Наркотици, алкохол и ранна детска престъпност.
И една огромна част от родителите на такива деца са съвсем интелигентни, умни и образовани, даващи всичко от себе си за нормално възпитание.

Разбирам. Всъщност си права донякъде - наистина го приемам като лична моя заслуга просто, защото съм успяла да намеря начин да накарам детето ми да не се държи така, както не ми харесва. Не, че така е било през цялото време, нямам роботче вкъщи, просто съм се постарала да му определя някакви правила и да настоявам да ги спазва. И не само аз, разбира се - и баща му, и баба му, и дядо му, докато беше жив, всички сме работели върху това.
Не знам защо мислиш, че твоето дете е по-трудно от другите деца? Всяко дете е трудно за родителите си. И фактът, колко лесно пишем мнения (най-вече аз ) показва колко лесно се гледат чуждите.
Едно признавам на прословутата формула, че "всяка майка знае най-добре кое е най-доброто за детето й" и това е общуването на ниво дълбоко опознаване на детето и причините, които го карат да се държи по определен начин. Който гледа животно вкъщи, знае за какво става въпрос - да можеш да вникнеш в мотивите му, да почувстваш това, което чувства то самото в момента. Вярно, при животните има главно инстинкти, докато при децата е доста по-сложно, но не и невъзможно. Ако родителят има възможност да отдели достатъчно време, за да опознае детето си, повечето от проблемите ще бъдат решени. Няма да има кризи, защото те ще бъдат разпознати още в техния зародиш и парирани.
Не искам дебатът да мине в насоката трябва ли майката да си стои вкъщи и да си гледа децата или не, но определено повечето време, прекарано с децата, има значение.
Друго нещо, което съм открила от личния си опит и съм сигурна, че всяка една майка тук ще потвърди - децата са страшно чувствителни към нашите настроения и стават невъзможни точно, когато сме най-изнервени. И вината не е само в нашата невъзможност да ги изтърпим, те някак си намират най-погрешния начин за реагиране, като само засилват проблема ни. Но те нямат вина в случая - природен факт е и толкоз! 
И третото, което се сещам в момента - щом едно вчерашно келешче успява да открие слабите места на родителите си и ловко да ги манипулира, защо по-умните, по-зрелите и теоретично подковани родители да не могат да направят същото? Манипулация му е майката, да постигнеш това, което искаш с малък компромис или действайки така, че детето само да пожелае да направи това, което искаш от него. Начини - най-различни. Зависи от самото дете, от родителя, от ситуацията, от много неща.
Затова е трудно да се дават точни рецепти. Всеки родител трябва сам да открие пътя за въздействие на собственото си дете. Ако нещо действа при моето, при твоето едва ли ще е така. И обратното.
Затова паля, когато се започнат обясненията с периодите, които щели да отминат. Да, има някакви периоди, но това са просто поредните моменти, в които децата пробват отново и отново границите и тяхната цялост. За съжаление, много родители се успокояват  и очакват тези периоди да отминат от само себе си. Да, но не става така. Трябва родителят непрекъснато да отстоява позициите си, ако мисли доброто на детето си. Ако ставаше така просто, само с гледане отстрани, досега да сме се върнали в пещерите...
Съжалявам, пак се отплеснах! 

Кейси, много си права. Да имаштемпераментно и будно дете, не значи, че имаш болно дете. За какво имаме деца? за да стоят кротко в ъгъла , като украса , докато ние се реализираме в службата и правим кариера или си пием кафето с приятели, необезпокоявани от тях? Или да живеем и играем с тях и да откриваме света с тях с техните очи, да се уморваме заедно от игри  ...

Не бъркай "темпераментно и будно" тук. Описаното от майката не е "темперамент и будност", а говори ясно за отклонения в поведението, което минава границите на допустимото.
И аз съм гледала "темпераментно и будно", но не са ми минавали мисли за самоубийство или пък 
съжаление от страна на съпруга ми, че имаме дете.
Това е явен ежедневен психически тормоз на цялото семейство. Както разбирам, това продължава и в детската градина, а свидетелството на възпитателките, че досега такова дете не са имали...ммм...явно е знак да се замислят за консултация със специалист.
При нас възпитатели и учители в училищата са инструктирани да сигнализират за такива деца и да се предприемат мерки и работа с родителите за убеждаване в необходимост от лечение.

ти с каква квалификация си, да поставяш такава дисагноза 


явно наистина е имал повод за с-жаление, детето не е кукла, можел е да прочете повечко, преди да го имате. може двамата да идете на консултация.


тези п-к лелки колко ги мързи. Всичко могат да ти кажат, за да не си правят труда да си м-рдат пр-ста. Имам опитс такива , не си мисли, че ще реши някой да се престарава и да учи детето на нещо, ако ти не настояваш.

Затова те попитах, дали не си в Щатите... И споменаваш училища, а в случая говорим за дете на 2 г. и половина... Най ме е страх след време да не си патя точно от такава "компетентност" на преподавателите. Имаше една статистика, свързана с детската престъпност, стрелбите в училищата, употребата на Риталин и последствията от спирането му в по-късна възраст...

А нашите изкривени представи за добро поведение у малките деца, могат само да ни подхлъзнат към прибързани и неправилни действия.

Казах, че диагнози задочно не поставям, но има някои неща в разказа на майката, които явно свидетелстват за сериозен проблем и необходимост от специалист.
А квалификация...медицинска, защо? Имам достатъчно добра подготовка за да мога да преценя от собствени наблюдения такова дете. Не и от разказ на майка в и-нет, разбира се, но някои неща ме карат силно да се съмнявам.


В някои случаи началото на подобни отклонения започват да се забелязват дори от бебешка възраст. За възрастта в която би трябвало да започне лечение, различните страни са на различно мнение, но...пълно е със случаи и на тази възраст. Ако се зачетеш във форума на родителите, ще прочетеш много такива истории.

xenia, племеницата ми е с ADHD,  установен след консултации със специалисти /извън БГ/ и честно казано се изумявам от изказванията ти. 

"Лечението" й се изразява в режим, повече внимание и прочие, а не в пиене на лекарста, които могат да й повлияят на развитието много зле. Изобщо не е агресивна - напротив много е мила и състрадателна... Просто не може да стои на едно място, не може да се концентрира и поради това успехът й в училище беше занижен... Никога обаче не е била типично 'проблемно дете', нито е донесла 'страдание' на семейството си. 

Моля, не говори за такива деца все едно са луди 

  Никъде не съм говорила за тези деца все едно са луди. Казах, че понякога това не зависи от възпитанието на родителите.

Симптомите могат много да варират при различните деца, а също и лечението. Никъде не съм говорила за задължителен прием на лекарства, нито че това им е необходимо конкретно на тях. Само специалист в непосредствена среща може да определя диагнози, степен и лечение.

Разгорещили сте се значи.
Ксения живее в Канада, там много говорят за хиперактивност и реталин. Затова и тя е малко бърза в раздаването на възможни диагнози, не е лошо - и това да се провери. Но така, с лека ръка - аз още сутринта писах - ако ми кажеш, че детето ти има пъпчици с воднисто връхче по тялото си - веднага ще ти кажа, че това си е традиционна варицела. Но за дефицита на внимание и хиперактивността - не мисля, че десетина статии, два-три филма и "Отчаяни съпруги" са достатъчни.

xenia, няма да вадя цитати от постовете ти, за да показвам...

Просто го давай малко по-кротко с прибързаните диагнози и определения как децата с ADHD оставени без лечение се превръщат в наркомани, алкохолици и малолетни престъпници.

Ахаааа, гледай ти. Мислех че в съседна Канада е по-различно, но явно и там ви е треснало.
Изумителното е, как психолозите успяват да контактуват с по-малките деца или бебета, за да поставят диагнозата. Не психолози, а факири направо...

п.п. И в "Отчаяни съпруги" ли говорят за това. Не следя сериала, но няма да се учудя, ако модата да се слагат квалификации на децата е подбудена и от този сериал 

Иза, не искаш аз да ти търся статистически данни колко от малолетните престъпници са нелекувани хиперактивни деца? Позволи ми да знам малко повече по въпроса. Учила съм го в университет, и не от сериали.


Диагнозата е поставяна от лекари, а не от психолози. Имат пряки наблюдения в детски заведения + анамнеза събрана от възпитатели, учители, психолози и родители. Така, както се поставя каквато и да е друга диагноза на малко дете.

xenia, колко? Просто от любопитство, а не защото вярвам на статистиката

А какъв процент от децата като цяло са хиперактивни с дефицит на конценрация? А какво разбираш под лечение?

Единственото, за което те помолиха /не само аз/ е да не изземаш фукциите на специалист и да поставяш диагнози...
Както и да не постваш ужасяващи неща за тези деца. - Има тема в подфорума "Деца с увреждания" - можеш да прочетеш и да разбереш какви са тези деца РЕАЛНО.

Извинявам се, че отколоних темата в съвсем различна посока, но виждам колко модерно става децата да са хиперактивни. 

Аз петнайсет пъти подчертах Иза, но специално за теб може да повторя. Никакви диагнози не поставям, имам съмнения и преглед при специалист би внесъл в достатъчно обърканото семейство много ясност. Поставям точка по въпроса.

И това ми стига като отговор. Благодаря.

Ник-ът ми е ИСА

Специално за теб, Иса. Хиперактивност като предпоставка за детска престъпност.

http://www.csc-scc.gc.ca/text/pblct/forum/e033/e033k_e.shtml

За това какво преживява семейството на такова дете и как се чувстват. Точно описаните от майката тук неща.

http://www.pandatr.com/publications/art3-op-impact1.html

Връзка между хиперактивност и дрогиране в по-късна възраст:

http://www.forum.umontreal.ca/numeros/1996-1997/Forum97-03-24/article02.html

Ти пак с тия правила Разбери,правила и у дома има,Ния си ги спазва,това отдавна сме го определили.Тя просто на моменти губи контрол за секунди,истерията започва и не може да бъде предотвратена,повярвай ми.Какво правило трябва в случая да въведа-Ния не изпадай в истерия,владей се ако обичаш 
Единствено съм съгласна с това,че майката трябва да си гледа детето до около 3 години,за съжаление това при нас е абсолютно невъзможно,тъй като основно аз издържам семейството.И все пак намерих начин да работя по 5 часа дневно само,събота и неделя сме винаги с нея,за мен това време не е малко,но тя може да го усеща различно.
А доколкото знам,Джулияна си гледа Бобо сама.
Не ми се иска да намесвам тук ваксини,оцветители и прочие съвременни отрови,но не мога да се въздържа да отбележа,че всичко започана именно след ваксината против паротит,морбили и рубеола.

а какво мислите за прекалено спокойните и послушни деца, всеки им се радва и тайничко завижда на майките им, мислите че това е въпрос на възпитание или характер, или нещо друго.

Не им zавиждам тайничко. ЗАвиси, какво искаш от детето си. Ако се радваш на неговите игри и открития и да ти покаzва нещата които е научило и да тича и да играе с усмивка ... някак си ще се чудиш, дали не е повредено нещо, ако по цял ден стои и не мърда 
Не смятам, че всички деца, които не седят като малки буда по цял ден са болни. И смятам, че Ксения се чувства виновна и търси оправдания zа беzсилието си.

Ето пак... винаги се стига до едно и също нещо - децата са или буйни и неконтролируеми, или смотани и роботизирани. Няма средно положение.

Тук не става въпрос за темперамента детски. Нека едно дете да е буйно, колкото си ще; нека да прави поразии и маймунджалъци, но защо трябва това да върви в комплект с истерии, тръшканици и прочее екстри? Наистина, има деца с проблемно поведение, дължащо се на здравословни отклонения, не дай Боже, обаче за това си има специализиран подход. Всичко останало е резултат от грешка в отглеждането и не мога да бъда убедена в противното. Как така някой ще се роди лош или невъзпитан или труден? Егоистично ми се вижда да лепна подобен етикет на сина си, да речем, вместо чисто и просто да потърся пропуск в себе си 

Отглеждам деца с напълно противоположни характер, душевност и пол. Едното ми създава едни проблеми и радости, другото - други. Нито веднъж обаче не ми се е случвало да се сблъсквам с истерия или неконтролируеми реакции. Не знам и не мога да си представя какво е да стоя безучастно насред града и до мен някой да крещи половин час, както и не мога да си представя вчерашен дребосък да ме разиграва. Опитът ми не започва и не приключва с моите деца, трябва да добавя. Интересно ми е било да наблюдавам, как дете-гостенче, което никога не спяло на обяд, чинно си ляга със сина ми или друго, което нямало начин да хапне супа, сяда и изяжда две паници. Дори в този форум редовно може да се прочете, "детето ми не слуша при мен, а при баба си", "детето ми не дава да го обличам аз, а не-знам-си кой" и т.н. За каква проблемност може да се говори тук, за каква свръхактивност?! Глезотии, скука и объркани приоритети, това е.

И като споменах свръхактивност... децата с проблем се различават лесно от тези, които са просто по-подвижни и неспокойни. Поведението им, погледът им, движението на крайниците, изражението на лицето - всичко е толкова характерно, че няма начин да се сбърка, поне според мен. Но не бива да се поставят "свръхактивни" диагнози на деца живи, енергични и емоционални. Престъпление е да им се дават хапчета и да се водят по терапии, вместо просто да се преосмисли възпитанието и средата им.

И мен тази категоризация винаги ме е дразнела.На теб не ти се случвало,затова и така лесно лепиш етикети според мен.Кой казва,че стои безучастно?А знаеш ли какво е да се опитваш по всякакъв начин да установиш контакт с дете в истерия,но без резултат.Каква глезотия,каква скука?Ния винаги е била с режим,още от раждането си.Всички,които я гледаме,съгласуваме подхода си,доколкото изобщо това е възможно с оглед разликата в години,характер и прочие.
Пак с тия хапчета.....някой тук спомена ли,че дава хапчета на детето си,защото аз не прочетох подобно нещо.Да се преосмисли възпитанието им-ами според мен това и правим като обсъждаме проблема и търсим съвети.Но съвети конкретни и добронамерени,какъвто например беше началния ти пост,възхитих ти се тогава,а не нападки от рода-моето не е такова,защото не скучае,не е глезено и приоритетите на родителите му не са объркани.

Не, Bili, не знам. Но звучи притеснително. Аз не разбрах ти в какво искаш да ме убедиш - че Ния е родена със склонност към истерични пристъпи и възпитанието няма нищо общо? Ако е така, няма защо да ми се сърдиш - просто прочети какво съм написала конкретно в тази връзка.



Съветите ми са съвсем конкретни и добронамерени, ако се замислиш. Дете с проблем се лекува, дете без проблем се превъзпитава. Не се сещам обаче, какъв точно евфемизъм да употребя за "глезено", при условие, че точно това е думата и точно това мисля? И накрая - аз действително говоря за родители, чиито приоритети са объркани и чиито деца скучаят, точно тях имам предвид, но никъде не съм казала, че сред тях сте ти или jullianna, или който и да било - ти защо се самопоставяш в тази група?

Мога само да кажа, че и синът ми беше подобен (наистина не чак толкова тежък) случай докъм 3-годишен. И двамата с баща му бяхме вдигнали ръце и мислехме, че никога няма да можем да възпитаме и отгледаме това дете И двамата сме меки Марии и много му вървяхме по гайдата. Не е шляпан даже и веднъж, каквито и сцени да са се разигравали. То не бяха обяснения, то не беше чудо. Поучителното в нашата история беше, че в същото това време, в което ние се гледахме безпомощно и се чудехме как да озаптим детето, баба му нямаше никакви проблеми с него, разбираха се чудесно и жената твърдеше, че никакви грижи няма с това лесно и добро дете. Та почвам да си мисля, че малко ние нещо не сме били в час явно и повредата дали не е била главно в нашия телевизор не знам.

А откакто навърши 3 години, стана много спокоен и лесен наистина - това поне мога да кажа от опит.

Ксения, ако ще се замеврваме с линкове за последствия, ЕТО още един и то сериозен.
Но, вярно че се поотклонихме от същността на темата...

За мен тази нова модерна "болест" из детското общество, в 90% от случаите е изфабрикувана от психолози, терапевти и т.н.. за да си осигурят дълготрайни пациенти. Иначе, как да си обясним статистиката, че всяко 3-4-то дете е с хиперактивност, а всяко 7-8 и с дефицит на внимание (или друг дефицит)  Все едно говорим за епидемиологична обстановка 

Crazy chick,в нищо не се опитвам да те убеждавам,по-скоро ми се иска да бъда убедена Не знам дали е родена така,не знам дали е от възпитанието,надявам се да е второто,защото е поправимо.Просто исках да вметна,че деца,гледани с режим и без прекалено угаждане,също преминават през такъв период.Оттам поне почнах,пък докъде стигнах..... Самата аз предпочитам да мисля,че грешката е някъде в нас,много по-успокоително е,но не е в разглезването или хаос в режима,ако беше това-лесно,въвеждам режим,а сега просто не знам какво да променя в поведението си.
Притеснително е,много даже.И когато в такъв момент някой ми напише...
...та тогава аз съвсем спонтанно яхвам метлата и първо пиша,пък после мисля.Явно рецепта готова никой няма,на мен просто така ми се доисква понякога и после се чуствам като излъгана

Уф, аман от идеални майки значи!
Има деца по-емоционални, с по-лабилна нервна система, избухлив темперамент... айде веднага да кажем, че са разглезени чеда на лоши майки!

Като ви чета, оставам с впечатление, че всички се раждат едни и същи, като кукли.  А различните от тях са просто болни.

Извнявам се,че прочетох темата отгоре - отгоре...

Но силно впечатление ми направи този пасаж:
"Първо иска едните сандали, тамън му ги обуя, не ги ще - иска другите.
Обувам другите, той изпада в истерия - иска татко му да му ги обуе.
Идва татко му, обува му ги, - пак истерия - иска да е бос.
И така за всяко нещо
Ако това е характерно за вашите отношения с детето, няма нищо чудно, че се държи по този начин.
То търси да усети граница, вие не можете да му я наложите, а  в последствие то бива наказано или санкционирано, за това че не приема границите, които вие не сте наложили, но очаквате то да ги знае и спазва!!!! И се получава абсолютно омагьосан кръг, от който няма  излизане, поне не по този начин, по който се опитвате.

И аз като crazy chick  ще кажа, че  родителите са тези, които имат нужда от консултиране, тък като в тази възраст почти на 100 процента те са първопричина за реакциите на детето. И не става въпрос изобщо за
 Да се търси оправдание за едно извънаредно затрудняващо поведение на детето само в неговия характер  е просто несериозно.....нито става въпрос всички да са еднакви...

Но няма начин да обуя 2 чифта обувки на дъщеря ми, да следвам капризите й, да викна още някой( баща й) да ги удоволетворява и след това да очаквам,че тя ще бъде мила и добра, когато й кажа " моля те не прави това...." примерно.....ми няма как да стане.....

Децата се простират до там в поведението си, докъдето им  позволиш. И понеже имат много повече време и свободен ресурс, те непрекъснато се опитват да преминат наложените граници и следователно  е грижа на възрастният да ги очертава също така непрекъснато....

Понеже темата замяза на някакъв странен спор относно родителската вина в отглеждането на тези, така да ги наречем условно "трудни деца", отново ще споделя накратко личния си опит:
Имам две деца, възпитавам ги еднакво.
Определям граници, не сменям обувки по желание, що годе имат режим (не съм маниачка) и старая да ги отглеждам уважавайки личното им простронство, без да ги оставям да командват.
Е, при малкото номера минава, тръшка си се понякога и се опитва да се налага, ама като няма пред кого сменя тактиката.
А голямата, откакто се е родила, е едно Уморение...
Ни с добро, ни с лошо, ни се води, ни се кара.
Честно казано, било ме е срам да го кажа и сега ме е, щото звучи като моя грешка или лудо дете някакво, ама тя наистина е бая ТРУДНА, да ми е жива и здрава!
Та децата са РАЗЛИЧНИ! Със или без синдроми!
При едни номера минава, при други не, при трети понякога.
Но всички те са дар за нас и трябва да ги обичаме такива, каквито са...

Нооооо!
Трябва да обичаме и себе си.
Всяко дете е трудно за родителите си, както каза Как`Сийка, не е лесно да си родител.
Няма нужда от вина и виновни, всеки търси СВОЯ начин... според мен за това става въпрос.