Детето ми отново истеризира през 5 минути

Че понякога се прекалява с тази диагноза, така е. Но, че има много деца, които имат нужда от лечение, и това е факт.
А как са гледали...Така. С много нерви и разрушен нечий живот. На дете и родители. С лош успех в училище, ранни прояви на агресия и подхлъзгане на детето по лошия път от много рано. Наркотици, алкохол и ранна детска престъпност.
И една огромна част от родителите на такива деца са съвсем интелигентни, умни и образовани, даващи всичко от себе си за нормално възпитание.

Разбирам. Всъщност си права донякъде - наистина го приемам като лична моя заслуга просто, защото съм успяла да намеря начин да накарам детето ми да не се държи така, както не ми харесва. Не, че така е било през цялото време, нямам роботче вкъщи, просто съм се постарала да му определя някакви правила и да настоявам да ги спазва. И не само аз, разбира се - и баща му, и баба му, и дядо му, докато беше жив, всички сме работели върху това.
Не знам защо мислиш, че твоето дете е по-трудно от другите деца? Всяко дете е трудно за родителите си. И фактът, колко лесно пишем мнения (най-вече аз ) показва колко лесно се гледат чуждите.
Едно признавам на прословутата формула, че "всяка майка знае най-добре кое е най-доброто за детето й" и това е общуването на ниво дълбоко опознаване на детето и причините, които го карат да се държи по определен начин. Който гледа животно вкъщи, знае за какво става въпрос - да можеш да вникнеш в мотивите му, да почувстваш това, което чувства то самото в момента. Вярно, при животните има главно инстинкти, докато при децата е доста по-сложно, но не и невъзможно. Ако родителят има възможност да отдели достатъчно време, за да опознае детето си, повечето от проблемите ще бъдат решени. Няма да има кризи, защото те ще бъдат разпознати още в техния зародиш и парирани.
Не искам дебатът да мине в насоката трябва ли майката да си стои вкъщи и да си гледа децата или не, но определено повечето време, прекарано с децата, има значение.
Друго нещо, което съм открила от личния си опит и съм сигурна, че всяка една майка тук ще потвърди - децата са страшно чувствителни към нашите настроения и стават невъзможни точно, когато сме най-изнервени. И вината не е само в нашата невъзможност да ги изтърпим, те някак си намират най-погрешния начин за реагиране, като само засилват проблема ни. Но те нямат вина в случая - природен факт е и толкоз! 
И третото, което се сещам в момента - щом едно вчерашно келешче успява да открие слабите места на родителите си и ловко да ги манипулира, защо по-умните, по-зрелите и теоретично подковани родители да не могат да направят същото? Манипулация му е майката, да постигнеш това, което искаш с малък компромис или действайки така, че детето само да пожелае да направи това, което искаш от него. Начини - най-различни. Зависи от самото дете, от родителя, от ситуацията, от много неща.
Затова е трудно да се дават точни рецепти. Всеки родител трябва сам да открие пътя за въздействие на собственото си дете. Ако нещо действа при моето, при твоето едва ли ще е така. И обратното.
Затова паля, когато се започнат обясненията с периодите, които щели да отминат. Да, има някакви периоди, но това са просто поредните моменти, в които децата пробват отново и отново границите и тяхната цялост. За съжаление, много родители се успокояват  и очакват тези периоди да отминат от само себе си. Да, но не става така. Трябва родителят непрекъснато да отстоява позициите си, ако мисли доброто на детето си. Ако ставаше така просто, само с гледане отстрани, досега да сме се върнали в пещерите...
Съжалявам, пак се отплеснах! 

Кейси, много си права. Да имаштемпераментно и будно дете, не значи, че имаш болно дете. За какво имаме деца? за да стоят кротко в ъгъла , като украса , докато ние се реализираме в службата и правим кариера или си пием кафето с приятели, необезпокоявани от тях? Или да живеем и играем с тях и да откриваме света с тях с техните очи, да се уморваме заедно от игри  ...

Не бъркай "темпераментно и будно" тук. Описаното от майката не е "темперамент и будност", а говори ясно за отклонения в поведението, което минава границите на допустимото.
И аз съм гледала "темпераментно и будно", но не са ми минавали мисли за самоубийство или пък 
съжаление от страна на съпруга ми, че имаме дете.
Това е явен ежедневен психически тормоз на цялото семейство. Както разбирам, това продължава и в детската градина, а свидетелството на възпитателките, че досега такова дете не са имали...ммм...явно е знак да се замислят за консултация със специалист.
При нас възпитатели и учители в училищата са инструктирани да сигнализират за такива деца и да се предприемат мерки и работа с родителите за убеждаване в необходимост от лечение.

ти с каква квалификация си, да поставяш такава дисагноза 


явно наистина е имал повод за с-жаление, детето не е кукла, можел е да прочете повечко, преди да го имате. може двамата да идете на консултация.


тези п-к лелки колко ги мързи. Всичко могат да ти кажат, за да не си правят труда да си м-рдат пр-ста. Имам опитс такива , не си мисли, че ще реши някой да се престарава и да учи детето на нещо, ако ти не настояваш.

Затова те попитах, дали не си в Щатите... И споменаваш училища, а в случая говорим за дете на 2 г. и половина... Най ме е страх след време да не си патя точно от такава "компетентност" на преподавателите. Имаше една статистика, свързана с детската престъпност, стрелбите в училищата, употребата на Риталин и последствията от спирането му в по-късна възраст...

А нашите изкривени представи за добро поведение у малките деца, могат само да ни подхлъзнат към прибързани и неправилни действия.

Казах, че диагнози задочно не поставям, но има някои неща в разказа на майката, които явно свидетелстват за сериозен проблем и необходимост от специалист.
А квалификация...медицинска, защо? Имам достатъчно добра подготовка за да мога да преценя от собствени наблюдения такова дете. Не и от разказ на майка в и-нет, разбира се, но някои неща ме карат силно да се съмнявам.


В някои случаи началото на подобни отклонения започват да се забелязват дори от бебешка възраст. За възрастта в която би трябвало да започне лечение, различните страни са на различно мнение, но...пълно е със случаи и на тази възраст. Ако се зачетеш във форума на родителите, ще прочетеш много такива истории.

xenia, племеницата ми е с ADHD,  установен след консултации със специалисти /извън БГ/ и честно казано се изумявам от изказванията ти. 

"Лечението" й се изразява в режим, повече внимание и прочие, а не в пиене на лекарста, които могат да й повлияят на развитието много зле. Изобщо не е агресивна - напротив много е мила и състрадателна... Просто не може да стои на едно място, не може да се концентрира и поради това успехът й в училище беше занижен... Никога обаче не е била типично 'проблемно дете', нито е донесла 'страдание' на семейството си. 

Моля, не говори за такива деца все едно са луди 

  Никъде не съм говорила за тези деца все едно са луди. Казах, че понякога това не зависи от възпитанието на родителите.

Симптомите могат много да варират при различните деца, а също и лечението. Никъде не съм говорила за задължителен прием на лекарства, нито че това им е необходимо конкретно на тях. Само специалист в непосредствена среща може да определя диагнози, степен и лечение.

Разгорещили сте се значи.
Ксения живее в Канада, там много говорят за хиперактивност и реталин. Затова и тя е малко бърза в раздаването на възможни диагнози, не е лошо - и това да се провери. Но така, с лека ръка - аз още сутринта писах - ако ми кажеш, че детето ти има пъпчици с воднисто връхче по тялото си - веднага ще ти кажа, че това си е традиционна варицела. Но за дефицита на внимание и хиперактивността - не мисля, че десетина статии, два-три филма и "Отчаяни съпруги" са достатъчни.

xenia, няма да вадя цитати от постовете ти, за да показвам...

Просто го давай малко по-кротко с прибързаните диагнози и определения как децата с ADHD оставени без лечение се превръщат в наркомани, алкохолици и малолетни престъпници.

Ахаааа, гледай ти. Мислех че в съседна Канада е по-различно, но явно и там ви е треснало.
Изумителното е, как психолозите успяват да контактуват с по-малките деца или бебета, за да поставят диагнозата. Не психолози, а факири направо...

п.п. И в "Отчаяни съпруги" ли говорят за това. Не следя сериала, но няма да се учудя, ако модата да се слагат квалификации на децата е подбудена и от този сериал 

Иза, не искаш аз да ти търся статистически данни колко от малолетните престъпници са нелекувани хиперактивни деца? Позволи ми да знам малко повече по въпроса. Учила съм го в университет, и не от сериали.


Диагнозата е поставяна от лекари, а не от психолози. Имат пряки наблюдения в детски заведения + анамнеза събрана от възпитатели, учители, психолози и родители. Така, както се поставя каквато и да е друга диагноза на малко дете.

xenia, колко? Просто от любопитство, а не защото вярвам на статистиката

А какъв процент от децата като цяло са хиперактивни с дефицит на конценрация? А какво разбираш под лечение?

Единственото, за което те помолиха /не само аз/ е да не изземаш фукциите на специалист и да поставяш диагнози...
Както и да не постваш ужасяващи неща за тези деца. - Има тема в подфорума "Деца с увреждания" - можеш да прочетеш и да разбереш какви са тези деца РЕАЛНО.

Извинявам се, че отколоних темата в съвсем различна посока, но виждам колко модерно става децата да са хиперактивни. 

Аз петнайсет пъти подчертах Иза, но специално за теб може да повторя. Никакви диагнози не поставям, имам съмнения и преглед при специалист би внесъл в достатъчно обърканото семейство много ясност. Поставям точка по въпроса.