Жената -мащеха

И защо да не дадеш презерватив?!
Да ти кажа, по-добре дай презерватива, че като се
вдъхновят от приказката, не се знае накъде ще ги отвее.
Да не станат активни в бг-мама и бг-тата.

Еми тогава не е лошо и да му го сложиш, че и това е важно да не влезне в бг-мама

Ще се упражнявате заедно, да може после да се справи сам.

Сегашният ми мъж , много бързо и без излишна показност се разбра с децата. Също  няма свой деца /от предишния си брак, вече имаме наши/
Но жените са смешни когато вършат нещо за да си пишат някакви положителни точки в очите на любимия.
Мъжете или приемант  или не приемат децата, не се напрягат излишно.

Вярно е, че жените се напрягат повечко. Не само да пишат точки пред любимия, но
и пред себе си, че са толкова толерантни и прекрасни всеотдайни, любящи децата,
па макар и чужди, жени, които са достойни за уважение и обич. Забравих, точките
се пишат и заради форОма, все пак...
Не знам за презервативите, но съм чела статистика, че повечето девойки правят
първия си сексуален акт около 12г. до 14-15г., така че е добре да знаят,поне да
знаят. На 16-17 вече "знаят повече от тебе", така че е излишно да се правиш
на отворен с твойте fuckin' презервативи...

Човек се учи с времето за абсолютно всичко! И неможете да ме убедите, че едно дете на 15г. ще знае повече от родителите си. На теория може и да се е понаучило на доста неща от улицата, но на практика едва ли. а да не забравяме, че практиката е важна

Изобщо мисля да не влизам в такава роля, т.е не бих родила дете на мъж, който вече има дете(деца), не искам детето(децата) ми да имат братя и сестри по документи, с който да се виждат през уикенда (и то евентуално), да съобразявам празнуване на празници с "бившата" и да търпя друг вид дискомфорт, който неминуемо възниква, когато единият от партньорите е с деца, докато другият не.

Сина ми има двама братя от първия брак на мъжа ми. Момчетата са много големи и много свестни,  доста време живяхме с единия постоянно, имаме противоречия - най-вече на база работа, но аз ги обичам и ми е мъчно за тях, както и за моето дете. Ходиме заедно по почивки, забавляваме се и това въобще не е по задължение, е в началото ми беше трудно, но пък те най-малко са виновни за взаимоотношенията на родителите си.

Много ми е било тежко,като се налагаше да ходя при баща ми и мащехата и никога не бих постъпила като нея -супер гадно държание,двуличие и всичко лошо сякаш беше в нея .Детето не е виновно за нищо и щом татко му ме уважава (примерно казвам),защо аз да се държа като изверг?!Просто ще се уча от нейните грешки

Както вече писах в една друга темя, съвсем отскоро съм в положението "мащеха". Изненадващо и малко стресиращо за мен се получи. Но детето на мъжа ми е невероятно, умно, мило, искрено и непосредствено. На нас ни трябваха само няколко мига заедно за да осъзнаем, че се обичаме вече Милото дете не е имало майка в живота си (неговата е починала при раждането), не мога да не го обичам. Никога не съм си представяла, че ще ми се наложи да отгледам "чуждо" дете, а сега съм невероятно щастлива, че имам този шанс.

Мога да коментирам единствено от личния си опит. Съпругът ми има две прекрасни момчета (абе, направо са си мъже вече) от първия си брак. Когато се запознахме те бяха вече големи - почти тинейджъри. Аз бях едва на 23г. Ще излъжа, ако кажа, че не се притеснявах от това как ще ме приемат и как ще се чувствам аз в тяхно присъствие. За моя голяма изненада връзката между нас стана някак естествена и плавна. Никога, обаче, не съм се старала да заема мястото на майка им (и как ли бих могла?). Просто бях откровена с тях, бях себе си и може би те оцениха това. Сега, след почти 10 г. мога съвсем честно да кажа, че те споделят повече с мен, отколкото с баща си. Било за интимни връзки, било проблеми в училище. Въпреки че никога няма да стана тяхна майка, аз станах техен добър приятел, на когото могат да се доверят и до когото се допитват, ако имат нужда от съвет. Дали ги обичам? Да! няма друга дума, която да опише чувствата, които изпитвам към тях. Дали ги приемам като част от миналото на съпруга ми?  Със сигурност. Но когато взехме решение да живеем заедно и двамата бяхме наясно с това, което е било преди и между нас никога не са стояли призраци от предходните ни връзки. Всеки взе своето решение сам за себе си и прие другия със всичките му негативи и позитиви. Защото ние се обичаме, заради това което сме, а не за това което сме (или не сме) били. Познанавам бившата му съпруга. Е, никога няма да станем приятелки, но поддържаме чисто човешки отношения, защото за децата е важно да знаят, че това е което се е случило (развода на родитилите им и последващите им връзки с други хора) е нещо нормално - не е престъпно и няма от какво да се срамуват. И последно, да - те ще бъдат братя на моето дете (използвам бъдеще време, тъй като детето е все още в очакване), защото това е факт, който не може да бъде променен или игнориран.
Малко дълго стана, но дано не съм ви отегчила

Таня, много ми хареса постинга ти, и на Ноара също.

От сърце ви пожелавам да сте много, много щастливи