Чета от известно време този форум и все се чудя дали да споделя с вас моята болка.И така реших се.Имам син на 4 годинки с баща му не живеехме заедно.Но сега се решихме да пробваме защото детето ни има нужда от семейство.Ама май ударих на камък .Имам чувството че съм затворник в собствената си държава.Та въпроса ми е при вас така ли е това ли е семейния живот.
- Ставаш когато той става(независимо дали ти се спи)
- Закусваш защото той закусва(въпреки че аз сутрин само кафе с цигара закусвам)
- По цял ден на работа ме гледа в дали съм на линия в Skape, ако мръдна звъни на телефона ми.
- Прибирам се от работа в 19.00 часа ако него го няма звъни се за да провери дали съм в къщи вече, като ме кара да му дам детето да говори като гарант(той не ме бил ревнувал - това казва,била съм тъпа и нищо не съм разбирала).
- Когато отиваме на почивка единственият ангажимент му е да поспи да стане да си вземе паричките и да отиде в кафето или на басейн на джин с тоника аз с детето нон - стоп.
- Ходи се на почивки само където той пожелае аз не избирам местата.
- Вечер като излиза ме (като сме на почивка не стига че по цял ден тичам по него и детето)ами примерно в 20.00 часа да съм готова ,нямал да чака и секунда да се пудра.Аз детето ли да изкъпа мен ли да оправя.Баси...... пребита като куче излизам аз и седя цяла вечер като "измито коте"а той починал ,наспал се "кукуряк". Накрая защо ми било толкова тъпо нямала съм настроение като съм била с него той ме бил виждал как като излизам с мой те приятелки (к..ви) съм се смяла ,весело ми било купон голям. Накрая за десерт след вечерят иска цуни-гуни Желание съм нямала за него що толкова съм се натискала тогава да сме заедно.
P.S. Бях зарязана в 4 месец бременна заради друга жена с която продължава контактите си.По негови думи те са само едни много добри приятели и нищо повече.Винаги щял да и помага когато имала нужда както и тя на него ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСТВО.
Извинявайте ако съм разхвърляна в разказа си ама в главата ми е боза.Това ли е семейния живот кажете щото ако е това как издържате?