Така ли трябва да научи детето

и много моля да изясня нещо - което НЕ Е НАСОЧЕНО срещо авторката на темата
не разбирам и не приемам хора които лъжат, но също така е не разбирам хората които покрай тях лъжат
т.т не приемам когато мъжа систематично и с години изневерява - за мен тук няма морал и не го приемам това двуличие
но и не разбирам жените които се съгласяват на това положение пък дори жената на горепосочения да знае
МИра, не е слещу теб поста ми а пояснява моята позиция
не обвинявам защото утре аз мога да поема тази роля - не съм застрахована
но със сегашните ми разбирания, морални и етични норми - не го разбирам
но и знам че нормите се менят - напр едно време само мисълта, че мъжа ми би ми изневерил пък било и само платонически /особено пък така/ бе ме влудила и накарала да го напусна - но не го напуснах, нали?
човек май се променя както му е угодно и както би могъл да живее в момнта...съдя по себе си не по друг....
и въпрпеки това това са години - аз и сега трудно преодолях тази първа година пълна със съмнения... камо ли пък да имам подозрения, още повече пък да съм излъгана, да съм преживяла целия ужас за който пише МИра - да съм била изоставена и съзнателно излъгана...и да продължавам да искам този човек до себе си....това ми е непонятно...
още повече ако мъжа ми сзастраши децата - тяхния душевен мир със реални или дори мои въображаеми похождения - ще ги гледа през крив макарон...

Мира, този мъж винаги ще бъде опасен с лъжите си и за теб и за сина ти! разбери го и не допускай детето повече да му има доверие, за да не бъде излъгано пак
а ти? ти колко пъти трябва да те излъже в очите той /че и родата му/.... затвори сърцето си и отвори ума си!

успех и предполагам ще ти е много трудно след като след толкова години все още имаш чувства към него но бъди силна заради сина си!

Аз мисля, че щяхме да бъдем по-полезни на Мира, ако вместо да нищим историята и да се пласкаме по кълките оплювайки тримата възрастни и търсейки от виновните, кой е по-виновен - бяхме седнали да се замислим за най-потърпевшия-този заради, когото тя се обърна към нас- детето.

Мира , мисля, че трябва да отдръпнеш детето си от всичко това- никакви контакти, доколкото е възможно.  И пак ти казвам- ако имаш поне малко пари заведи детето си на психолог. 

Детето ти има нужда от теб и от вниманието ти , дори и когато спи... на 200 %. Остави  кой ще се опаричва- не мисли изобщо за тях. Голяма жена си, майка си -можеш да го направиш!
И спокойно- всичко ще отмине.
Прегръщам ви с детето! 

Мира, хич да не ти пука!
Вдигаш гордо главата и продължаваш! Няма от какво да се притесняваш.
Рекъл, казал, крал мъже...дрън-дрън...
Нека него да го е срам! Нека той се пържи на огъня!
И аз като Дарена те съветвам да се отдалечиш максимално и да избягваш контакти с него, жената и родата. Игнорирай ги.
За неопределено количество време.
А това за мисленето, колебанието, желанието за развод - са врели-некипели.
А дори и да се разведе, не мисля, че би била щастлива да живееш с човек, който в най-трудния момент ти обърна гръб, не те защити, избяга... Блях

Абсолютно!Той,тя, жена му,глупости....Вече станалото ,станало,който и да е виновен,има ли значение?Авторката си носи последствията от историята си,няма нужда и тук да и трием сол на главата.
Но почти всяка тема се измества в грешната посока.И накрая вместо полза,авторката трупа само негативи.Малко са и проблемите и нервите около детето,жената търси съвет,ние вместо да дадем такъв,започваме да я упрекваме.Айде,стига!
Много праведни в този форум,много нещо!
Както се казва:Нека този,който,никога не е грешил,да хвърли пръв камък!

ами знаете ли що се измести темата?
щото тук не се говори за това какво изпитва ДЕТЕТО!
и ако не сте забелязали авторката не ни пита какво да прави и не ни разказва за детето си /то е част от историята й/, а говори за себе си
дали волно или неволно го прави ама говори за своите чувства и за своите преживявания
аз в цялата история видях един ред за сина й - пардон два - за начина по който е научил и че сега му липсва баща
повече не видях
защото според мен въпреки тежките преживявания на момчето МИра не знае какво да прави. не с детето . а сама със себе си!
и тя иска повече съвет за себе си - или поне аз така го разбирам
както и просто иска да сподели цялата тази напрегната атмосфера - защото няма с кой друг освен с нас
затова айде не се опитвайте да търсите нещо дето тя не го иска - съвети за детето конкретно... и по този начин не се опитвайте да измествате темата й
жената много ясно говори за това което я боли най-много...и не виждам причина изкуствено да говорим само за детето

а иначе съм съгласна обаче с Дарена по въпроса за отделянето на детето - това е важен момент, но може и да има обратен ефект, ако както МИра е писала - сина й изпитва крещяща нужда от баща си точно сега
но пък и да го допуска до детето когато на онзи му скимне - и това не ми сес струва правилно..
МИра, наистина ако имаш пари намери добър психолог и се посъветвай - много е тежка историят и не е ясно в тази крехка възраст сина ти как ще я приеме, още повече след стреса на научаването по този груб и брутален начин
дори да ти изглежда добре и спокоен - по-добре потърси съвет поне за вижданията с бащата...
а и на бащата постави ултиматом да избира или да вижда детето или да спре - избора е негов - крайно време е и той да си плати лептата за кашата дето е забъркал, а не само всички да играят по правилата му!

catnadeen, прощавай ,но Не е вярно. Жената си питаше за детето - а тук започнаха да й искат обеснения,
-защо е държала тайна 13г
-как така е открадналана  на другата жена мъжа и причие гадости.

Изобщо - всички тук или повечето сте по-млади от мен, ама язък ви за младостта. Стана като  Радио "Забрадка" . Пиша това не от желание да споря- просто тази жена права или не, сгрешила или не, каквато и да е - има нужда от подкрепа . Вероятно тя също се упреква за много неща. Когато пишем на някого, в неговата тема е добре да мислим за конкретния човек, а не да говорим през призмата на собствените си страхове.

много моля ми посочи къде пита зца детето
и на теб язък ти за годините като палиш фитила толкова бързо пък... и сега какво да се изпокараме за сеир???
както и да е - аз не видях къде авторката пита за детето си - да разказва живота си и съдбата си, ама за дедтето има по-малко отколкото за всичко друго
и за "краденето" айде да не се връздвате щото като гледам авторката ме разбра ама явно някой друг се чувства по неясни за мен причини по-засегнат и от нея?????? поне от теб не съм го очаквала, за Миленита си я знам че е с къс фитил ама ти?

и в крайна сметка за мен проблема е комплексен щото кел файда детето да ходи на психолог ако майка му е също зле - детето усеща и на него му трябва стабилно семейство пък било то и само от един родител

Вижте какво, всичкото дето го обсъждаме вече е факт.
Детето е научило по  силно гаден начин, че баща му е женен.
Бащата е готов да жертва детето в името на  запазване на някакво стуково( явно важно за него). Обаче лесно е да кажем- отдели го от детето, но ако детето не иска да бъде отделено, ако бащата му липсва? Те явно са поддържали връзка през годините. Сега тая връзка дори да бъде прекъсната, само по себе си това е отново срив за детето. 
Мира, дано намериш при кого да заведеш сина си, дано той да иска да бъде заведен и да сътрудничи на евентуална терапия иначе ще ви бъде много трудно.
И малък офф- да се прекарва всичко през личния опит не е толкова лошо, но честно казано рядко дава добри резултати... хората са различни- дали ги разбираме или не няма значение, те си остават различни.

Мисля, че прекаляваш!
Още повече, че ти НЕ си родител, отглеждащ сам децата си.
В тази връзка, децата ти си имат целодневен и постоянен баща, нали? Или греша?
Въздържай се от подобни констатации и класификации!

Темата не е за това хубаво ли е да се крадат мъже. Моля ви малко да се успокоите!

При 7 годишна фактическа раздяла и връзка започнала през нея, съжалявам, но е спорен въпросът кой на кого е откраднал мъжа. Или това, че имаш документ, те прави собственик на другия? Гледни точки има различни.

Освен това няма нужда да се обяснява кой прав и кой крив, а по възможност да се даде съвет оттук накъде.
Прекъсването на връзката баща-син при съществуваща такава едва ли е най-доброто за детето. Но трябва да се сложат граници и всеки да си ги спазва. Ако иска да вижда детето да се определи режим, за да знае то кога ще се вижда с татко. Ако таткото не е склонен и наистина иска той да се откъсне да го обясни лично на детето.

от какви констатации? мисля, че като МАМЕНА и ЛЪГАНА жена /и то бременна/ - мога да има мпоглед над нещата от другата страна? или това, че някой счита за редно да бъде с женен мъж - айде всички да го одобрим? или да го одобрим щото е самотна майка? а аз щото видиш ли не съм самотна майка - нямам право на мнение?
и с кое прекалих? че МИра ме е разбрала - думата бе поставена в "" и обяснена, но явно на теб ти харесва да се връзваш за нея...имаш причина или?
МИра, до колкото видях не се е обидила на моите постове - и въобще ВИЕ изместихте спора с мен към мъжа с това че ЦЕЛЕНАСОЧЕНО извадихте една дума и се хванахте за нея
Джали го е казала - всеки е различен и живее според своя мироглед - негово лично право, но пък и другите имат право да имат лично свое мнение за постъпките му, нали???
и ако наблегнах на това че за мен е неправилно да градиш живота си на ЛЪЖА!!!! и то 13г - това щото авторката може утре пак да направи същота грешка...
проблема не е само в онзи мръсник -. щото нея никой не я е изнасилил да продължи да бъде частично с него през тези 13г!!! никой! и явно тя въпреки че го вижда какъв е продължава да ЖЕЛАЕ да бъде с него и да страда, че той няма да изостави семейството си...
ми за мен докато не си реши МИра личните вътрешни терзания и проблеми - няма да може да оправи и своите семейни няма и да може да помогне на детето си!

моя съвет беше - първо да ревизира личните си чувства към този мъж, второ да се съсредоточи върху сина си - и да намери начин или да продължи връзката му с баща му или да го отдели ако бащата продължава да своеволниче "искам да ви виждам, не искам...", и най-накрая - да си извади поука, че не можеш да градиш нищо върху лъжа - нещо което още първия пък като е била излъгана от мъжа отсреща, е трябвало да разбере /но може би е била млада/, а не да се въвлича и тя в ненужни лъжи - визирам и връзката с бащата, а не само лъжата към детето, което за мен е по-разбиремото...

Да. Имам причина. Щото и аз съм била  "МАМЕНА и ЛЪГАНА жена /и то бременна/" от такъв ЖЕНЕН мъж, демек и аз съм крадла на мъже 
А мисля, че ТИ имаш проблем с нещо. И твоя фитил късичък ми се види...

да, не съм отричала че съм с къс фитил и това се знае...за което се извинавям ако се е засегнал някой
но не съм спирала да мисля за проблема на МИра дори да съм го разводнила с личните си проблеми на измамена съпруга

Ако ще изяснявате нещо помежду си, ще ви помоля на лични!

Аааа, приключихме 
Според мен, Мира, трябва и двамата да седнете с него и да му обясните защо толкова време сте го лъгали. И двамата.
Представете си в каква ситуация го поставяте!
Та вие за един миг сте сринали авторитета си пред него - и като родители, и като честни хора.
Ако обаче бащата има желание за такава крачка.
В което, аз лично се съмнявам.