Така ли трябва да научи детето

Мира, за съжаление излиза, че той е бил сколонен да поддържа връзка с детето, докато успява да държи нещата в тайна и сега, когато всичката помия е излята вече, явно неговия избор за момента е жена му.
Много жалко и тъжно, но ето едно нещо, което детето може да научи за баща си- можеш да му кажеш че баща му сигурно все още го обича по някакъв начин, но е слабохарактерен, има такива хора не успяват да покажат любов, не успяват и да я изпитват такава, каквато трябва да е- с грижа за другия, със съпричастност, дори тревога (когато се отнася за дете)... Можеш да му кажеш, че не сте му казвали истината, защото не сте знаели как, а ти лично, защото си се надявала, че бащата ще реши своите проблеми, без това да пречи на връзката му със синът му. Но ето, че не е е станало така, освен това синът ти е достатъчно голям да чуе цялата истина за вас, за  връщането на жена му... аз бих му я казала.
Щом срещите са прекратени - не ги подновявай при първото обаждане на бащата (ако се случи такова). Нека  те увери, че ще вижда детето и че ще  бъде редовен, не на последно място, след като вече детето е въвлечено, нека то да има решаващата дума- ако бащата се обажда, детето да решава дали иска да го вижда или не. И нека бащата знае, че има цялата вина за това, ако детето не желае да го вижда- защото не само е допуснал жена му да си излива гнева върху синът му, но и вместо да застане до него, което би било на доброто за детето, той застава до жена си.
Аз лично се съмнявам, че щом в най-критичния момент  бащата не е  бил до детето, по нататък това ще се промени. Мисля че ще жертва детето.
Но ми направи впечатление една твоя реплика , на която исках да ти обърна внимание" намекна ми да търся друг баща"!!!
Кажи му, че детето има един баща и че оттук нататък той ще трябва да живее с мисълта, че е зарязал синът си, за да си пази брака.  Ти нито можеш, нито ще търсиш друг баща за синът ви, защото няма как да се подмени факта, че точно той му е баща и че точно той го изоставя.Наблегни на думата изоставя, нека се забие в съзнанието му.
Едва ли ти помагам много, но  имам  една мъчничка надежда, че след като толкова години чинно е идвал да го вижда, значи има в него някаква съвест и може би  чувства към детето, просто в момента борбата е мжду собственото му его, малодушие и детето, а малодушието много силно противодейства на обичта..... за жалост тя изобщо не е толкова силна, колко ни се иска.
Не бих го нарекла боклук, смятам че е много слабхарактерен човек, може би дори страхлив и тази връзка е била възможна, защото е била пазена в тайна- сиреч съзадвала МУ е удобство. Ако беше настояла някъде назад във времето  да кажете на детето, сигурно още тогава той щеше да се оттегли..... така си мисля.
За твое собствено успокоение мога да ти кажа, че дори  да беше решила да кажеш сама на детето, избора щеше да бъде - баща или истината, а това  е тежък избор и всички, които си мислят, че не биха го направили, по добре да се молят да не им се налага.
От мен

mira_m, ще си позволя да ти дам още един съвет, макар да съм забелязала, че хората не слушат съвети - искат само съчувствие и успокоение.

Съветът ми е да се свържеш с добър детски психотерапевт /ако не знаеш такъв - мога да ти дам контакти/ и синът ти да си поговори с нея/него. Като те чета и основно изявлението ти колко много обичаш сина си и как си направила всичко от любов - една среща няма да ти е излишна и на теб. Казвам го с най-добри чувства. Прекалено си объркана в чувствата и действията си по отношение на сина ти, което може да е паубно за него.

Лично на мен - психотерапевтката ми помага непрекъснато и не се свеня да задавам въпроси за дъщеря си.

Mira, има една руска приказка -"Он не бьiл в твою шкуру." -"Той не е бил в твоята кожа"- ето това сме всички ние, които писахме до тук. С едно изключение!-Jaly! Най-ценни са нейните съвети. Послушай я- написала ти го е трезво и мъдро . ( Jaly -   )

За психолога - И аз като другите майки смятам, че ти имаш нужда от това. Дори нещо повече. точно ти трябва първа  да отидеш . Като помогне на теб - ще помогне е на детето. Не го подценявай! Разсъждавах като теб, на сега от опит ти казвам - има защо да имаш доверие на един психолог. Това, което търсиш и решение на проблема си- добрият психолог ще ти помогне, ще те доведе до там, че да разбереш кое е правилно. Психологът според мен ти е задължителен! Не знам как да ти го кажа, за да те накарам да опиташ поне.

Ще си позволя още един съвет- не чети темата за мъжете отгледани от майките си- щом плачеш. Поне не сега! 

Мира  не мога да помогна със съвет  за конкретен  терапевт, но ако си в Сф Иса има добра терапевтка, може би би могла да те свърже или да попита за такъв, който  би могъл да ви поеме.... и някой друг предложи май координати...
Дай си време,  за сега гледай да не го търсиш, нека малко се успокоят нещата, говори на момчето, обяснявай му... Можеш включително да му кажеш, че всеки човек греши и ти си сгрешила като си искала да го предпазиш, но не се  е получило както си искала. Майката не е някакъв свръх човек, може да сбърка, може да се извини.. може да вземе грешно решение... на 14 години той има ресурс да го понесе това,  вярвай му повече и му споделяй колкото можеш... и ако ти се плаче- поплачи си, дори да те види.
Да ти кажа честно, малко се преекспоонира колко е ужасно, това което се е случило- ми гадно е, ужасно е, обаче  не е края на света.... обясни му го- да, излиза че сте го излъгали, да,  не сте знаели как да му кажете, и да баща му е мекушав и е възможно да се отдъпне от срещите си с вас... казваш му ги тия неща и му даваш време да ги сдъвче.  Ако на едно дете майката  и бащата се сбият пред очите му, да не му е по-лесно или хубаво, или  да тръгнат да се развеждат и да го настройват един срещу друг.. Това  е живота- има от всичко, няма нищо непоправимо, че синът ти баш сега е почнал да го научава.
Не искам да омаловажавам случилото се, а само да ти покажа още една гледна точка... Сложи си в ред  мислите, поддържала си в хаос една връзка с години, приеми, че това е  знак за нейният край. Ако си правила компромиси в името на детето и на тях е дошъл края,  синът ти е голям, може да се вижда с  баща си ако иска и ако бащата иска. Сложи правила след време- да се обажда навреме, да идва на време, да помага финансово, да държи жена си далече от вас- ако го прави- ОК, ако не- да си върви по пътя...
Вали и не съм в хубаво настоение, извинявам се, ако поста ми е мрачен

Джале е права
не е дошъл края на света ...о свен на твоите мечти за някаква реална подкрепа от този "мъж" и някакъв бъдещ съвместен живот...въпреки че ако жена му е умна и го изрита ще се довлече при теб и ще си обаче наистина глупава ако го приемеш! даже бих казала че би било безразсъдно - щото ще те използва като кошче за боклук - жена му го изхвърля на боклука ма ти го прибираш /това да се застраховам че реаялно си даваш сметка що за човек е и не очакваш чудеса/
другото - Джали е права - тепърва ще се случват къде къде по-лоши неща в живота на малкото ти момче...лошото е че е точно в изпитна година и той ще се опита да използва тези си преживяваниа като параван за нежеланието си да учи

и последно - ИСА ти предложи нейната терапевтка
аз не познавам лично иса -но тя е повече от ерудиран и интелигентен човек и аз бих се доверила на мнението й за нейната психоложка

и е нормално да си съсипана - за мен ти имаш чувства към този мъж
ти не си даваш обаче сметка за това - даже ти тенденциозно избягваш да засягаш реалното състояние на вашите взаимоотношения - дали сте приятели, любовници или що ли...сякаш си създала илюзорен свят в който сте живели тримата ама него вече го няма...трудно е да почнеш на ново още повече ако наистина съм права че имаш чувства....
май на теб ти трябва помощ да осъзнаеш чувствата си, да ги приемеш и после постепенно да ги преодолееш
но докато не приемеш реално че чувстваш нещо към този човек - няма да можеш да превъзмогнеш чувставата си