Публикувана: 7 авг. 2007, 10:24 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2007, 15:47 ч.

Детето ми плаче за баба си , не за мен...

6 659
42
1

1
2
3
Всички

7 авг. 2007, 10:24 ч.

София
Мнения: 1 358

Не знам как да опиша ситуацията точно, но ще опитам...
Аз ходя на работа откакто сина ми стана на 9 месеца. По желание на свекърва ми , тя пое моето майчинство и гледа малкия. Вече не е по майчинство, но казва, че ще продължи да го гледа и да не мислим за ясла. И наистина го гледа много добре. Тя е работила винаги ясла и се справя чудесно с него.
Обаче от време на време и тя изпада в някакви периоди.
Миналото лято го имаше подобно, сега пак подсилено и от 2-то бебе, което очакваме.
Вживява се много в ролята на майка. Решава , че ще води детето у тях и ми съобщава, че ще го води там. За през деня само , но аз трябва да ида от тях да си го взема и ни кани да останем и за вечерта.
Не ме е питала може ли, просто ми съобщава, че те като ходят на почивка, ще заберат малкия.
Мисля, че изпускам нещо. Хем не искам да си разваляме отношенията, защото жената е добра, но според мен прекалено много се вживява в ролята на майка на детето ми.
Поради това, че по цял ден е с нея, малкия започна да плаче за нея, когато си тръгва. Sad

За мен сутрин не плаче.
Онзи ден се прибират с татко му, малкия се дере буквално . Искал при баба си, не искал при мама.
Иде ми да ревна с глас. Направо имам чувството, че ми крадат детето. Sad

А аз се старая, не се скатавам. След работа тичам да се прибера у нас директно. Гледам да не скучае, когато сме заедно ни е много добре на 3-мата. Но това , че той обича баба си повече от мен просто ме убива. Не знам как го постига, но явно с нея му е по-приятно Sad

Не искам да я обиждам или да се караме. Не заслужава подобно нещо, тя е добра жена. Но не зная и как да и обясня, че майката и бащата на едно дете трябва да кажат може или не детето да иде на почивка с баба и дядо. Че сметките се правят, само след като ни е попитала.Ще се обиди...просто не знам...дайте ми съвет...

Направо се чувствам, все едно някой ми открадна любовта на детето ми Cry

# 1 7 авг. 2007, 10:37 ч.

Мнения: 4 406

все едно аз съм го писала!
с тази разлика, че става въпрос за родната ми майка... тъжно ми е разбира се, ревнувам ужасно ! баща ми ме разбира, но майка ми е като вманиачена понякога и като й направя забележка, се цупи. обикновено позволява на детето всичко което аз забранявам и това я прави "Добрата баба". преди година беше стигнала до там да каже на детето че "баба го обича повече от мама"... голям скандал стана...
ограничавам времето с баба до минимум, дори и това да значи аз да се лишавам от личното си време, няма друг изход- баба е необходимо зло Laughing

# 2 7 авг. 2007, 10:45 ч.

зад парка
Мнения: 1 583

Мене такова поведение не би ме притеснило. Сама даваш оценка за жената, че е добра. Прави го от любов към детето и към вас. Преди 2 дни една приятелка на 45 ми каза: "Сега се радвам по друг начин на бебетата, не като на мои, а все едно съм им баба" (а тя е моя приятелка и в никакъв случай не съм свикнала да я виждам в ролята на баба - дъщерите са й тинейджърки).

Много често оставям Тити да я гледат родителите ми и не обръщам внимание на това, че тя плаче и се тръшка за баба си. Просто страшно много обичам и тях и нея. Не може да категоризирам кого обичам повече , вижда ми се тъпо. Любовта ми е една и тя е за всичките ми близки хора. Как да кажа за 3-годишната ми дъщеря кого обичо повече, хич не ми се вярва да прави такава преценка.

Бих те посъветвала да се наслаждаваш се на бременноста си и да се радваш на миговете с близките си. Децата ни винаги знаят кои са майка им и баща им.

# 3 7 авг. 2007, 11:28 ч.

Мнения: 4 555

Може да не ти хареса много мнението ми, но... нормално е детето да е привързано към баба си, то прекарва много повече време с нея. А тя очевидно успява да го оползотвори така, че детето да е щастливо.
За децата времето минава много по-бавно и един ден за дете на 2 години е колкото 3 месеца за теб. Така че ти отсъстваш от живота му за много дълги периоди, докато тя е с него непрекъснато. Съвсем нормално е да е привързан към нея.
Сега тук идва въпросът доколко това трябва да те кара да се чувстваш зле. Ако вместо баба, имаше детегледачка, която детето не обича и се чувства нещастно с нея по цял ден и плачеше за теб, по-добре ли щеше да ти е?
Ревността е ясна, но мисля, че на първо място трябва да е щастието на детето. Щом бабата се грижи добре за него, това трябва да е на първо място за теб.

А това, че се изживявала като майка е просто плод на твоя страх, че те измества от сърцето му. Тя просто се опитва да се грижи добре за него, каквото всъщност изисквате от нея.
Помисли си какви други варианти имаш - да не ходиш на работа и да си гледаш детето сама, да наемеш детегледачка, за която да плащаш много пари и която няма да се грижи за него толкова добре, да го дадеш на градина, където ще се разболява и ще ти носи всякакви вируси за теб и бебето. Няма ситуация, в която само да получаваш оптималното, без да даваш нищо.

# 4 7 авг. 2007, 11:43 ч.

София
Мнения: 1 358

Най-вероятно сте прави, нямам много избор. Ако избера друго положение от сегашното, ще е зле за детето и затова не го правя.

Надявам се, живот и здраве като си остана с бебето в къщи да прекарваме повече време заедно и да не стане още по-зле .
От сега се говори как баткото ще е при баба , заради бебето. Нещо, за което ние твърдо казахме НЕ. Но съм наясно, че битката още не е спечелена. То пак всичко водено от добри намерения, но аз не го чувствам така.

Въпреки това обаче, не мога да спра да се чувствам зле от това, че детето ми предпочита баба си за момента Sad

Мисля си за полудневна детска градина, на която да го запиша. Така ще има повече контакти с деца, а и няма да е непрекъснато само с баба си. Аз я разбирам до някъде, тя постоянно е с него и не може да излезе от ролята си, това увлича. Знам го.
Къде ли е златната среда ? Rolling Eyes

# 5 7 авг. 2007, 11:59 ч.

Мнения: 4 406

ами говори с баба, признай й притесненията си! ако е нормален човек, ще те разбере!!!

# 6 7 авг. 2007, 12:00 ч.

Мнения: 2 950

Незнам дали ще мога да те успокоя, но Йоана си я гледах аз, а сега ходи на ясла. Но пак на мен казва винаги с усмивка чао, а за баба и дядо реве та се къса. Споделих с моята лекарка. Тя ми обясни, че това е много хубаво. Връзката между мен и детето е толкова силна, че тя е сигурна, че дори и да я оставя, ще се върна да я взема. А за другите не знае дали ще се върнат, дали ще ги види и т.н. newsm78

Това не пречи да се обичаме, да се гушкаме, да си играем и т.н.

# 7 7 авг. 2007, 12:15 ч.

Мнения: 1 014

И аз споделям мнението на Карина .
Много е трудно да се съвместяват работата и отглеждането на малко дете. Аз имам възможност да работя на плаващо работно време, знам колко е важно да прекарваме колкото може по-дълго време с малкия и отделям задължително по няколко часа на ден за игра с него в парка, пазаруване. Още по-сложно е, защото имаме голяма кака, която също има нужда от нейното си време с мен.
Така за през лятото решихме, че малкия може да остава по 3-4 дена в седмицата в къщата на баба си (по принцип бабата го гледа у нас). И, о, ужас. В деня, в който си го прибрахме и дойде време за сън, той се разплака "искам при баба, там нани-нани". И аз се почувствах особено, макар бабата да е собствената ми майка. Да не говорим, че тя е била детска учителка, има страхотен подход с децата и имам пълно доверие в нея. За няколко дена в къщи нещата се нормализираха - сега отново си плаче за мен. Laughing

Но! Определено трябва да намериш подходящият начин да разясниш на бабата, че тя просто помага в отглеждането на детето ти. Решенията относно неговата почивка и други важни неща, обаче си остават твоя (и на мъжът ти) запазена територия. Naughty

Въпреки, че ще ти е много трудно, те съветвам да не оставяш баткото в къщата на бабата (дори и само за през деня), когато се роди бебето. Още повече, че тогава ще се появи и ревността на баткотокъм бебето, а ако и не е при вас по цял ден, ще му е по-трудно да я превъзмогне. Ти ще трябва да имаш време да го гушкаш и да му показваш колко много го обичаш. Най-добре е да се разберете, тя да идва у вас, за да помага. И то по-добре в домакинската работа, а ти да повече време за децата си.

# 8 7 авг. 2007, 12:18 ч.

София
Мнения: 1 358

Цитат на: azira в вт, 07 авг 2007, 12:15

....

Съгласна съм, но как да кажа тези тежки думи, без да я обидя ... Rolling Eyes

# 9 7 авг. 2007, 12:39 ч.

Мнения: 4 555

Льонеберя, няма защо да казваш "тежки" думи.
Първо, децата наистина се привързват към човека, който ги гледа и на тази възраст това е особено силно и съвсем нормално. Това не значи, че бабата ще изземе твоята роля за детето.
Не помниш ли колко често ние като малки казвахме на учителките в градината, че искаме те да са ни майки, за да не си тръгваме от тях? И аз като работех като учителка, децата са ми го казвали. Даже имаше едно момиченце, което искаше аз да я водя до дома й, вместо майка й да идва да я прибира и някои колежки, които не ме познаваха си мислеха, че аз съм й майка, защото освен всичко друго, се хвърляше да ме прегръща всеки път като ме види.
Това, което детето показва, че чувства в момента няма никакво отношение към истинските му чувства. Много е важно да не предприемаш припряни действия спрямо бабата и да се опиташ да го откъснеш от нея само от ревност, това не е в интерес на детето.
Аз не разбрах къде е проблема да отиде на почивка с баба си и дядо си. Ако е единствено в това, че не са ви питали, то реално няма проблем.
Но не е никак хубаво детето да остава при тях, когато се роди бебето. Кажи им просто, че ако го оставите при тях, има опасност детето да страда от ревност, че мама и тати си имат вече друго бебе и нямат нужда от него повече, затова са го преместили от вкъщи. Кажи им, че не искаш детето да се чувства изолирано и излишно и да ревнува от бебето, а напротив - искаш да чувства бебето като част от семейството и затова трябва да го ангажирате максимално с идеята, че ще си има братче или сестричка, че даже и да го карате да се включва по грижите за бебето, за да се чувства максимално като част от семейството, а не излишен и изолиран.
За да не страда за баба си, тя може да идва през деня да ви помага, но не да го взима при нея.

Успех Simple Smile

# 10 7 авг. 2007, 13:00 ч.

Мнения: 193

Цитат на: azira в вт, 07 авг 2007, 12:15

Цитат на: Льонеберя в вт, 07 авг 2007, 12:18

Цитат на: azira в вт, 07 авг 2007, 12:15

....

Съгласна съм, но как да кажа тези тежки думи, без да я обидя ... Rolling Eyes

Това не са тежки думи, а истината.
Ключовата дума е "помага". Бабата ви помага за детето, а майката си ти.
Решенията ги взимаш ти (и таткото).
Кажи на бабата нещата така, както ги чувстваш и си ги казала на нас.
Ти не я обвиняваш, нали?!
Ако ти се обиди, значи наистина нещо в ситуацията не е наред.
Ако не се обиди, ще се разберете и ти ще се успокоиш.

# 11 7 авг. 2007, 13:12 ч.

София
Мнения: 1 358

Благодаря ви, момичета! Hug

Много е важно някой да погледне ситуацията отстрани и безпристрастно, както направихте вие.
Мисля, че ще прочета още няколко пъти мненията ви и ще успея да намеря душевен мир.
Благодаря !

# 12 7 авг. 2007, 13:28 ч.

Мнения: 1 044

Нормално е при тези условия детето да е по-привързано към баба си-това е повече от естествено. Но не естрашно, нито фатално. Ще порастне, ще направи разлика между майка и баба. Баба си винаги ще я обича, но майката никой не може да замени и то го чувства -това е по рождение заложено в него.
На моята братовчедка детето от раждането до сега - 5 годишна възраст - се гледа от бабата. То поставя в своя мир на първо място бабата, после лелята, после майката и бащата. Лелята е неженена и живее с бабата и на практика помага при отглеждането. Братовчедката ми обожава детето си всяка свободна минута е с него, но за съжаление работи много, понякога и събота и неделя. Много се старае, но бабата е основно "родител". Няма как такъв е живота - детето ходи на английски, плуване, три пъти годишно на почивка - 2 пъти на планина и един път на море. Ако мама не работеше, това едва ли щеше да е възможно, главно по финансови причини. Мама и тати осигуряват чудесен, охолен и щастлив живот на детето, то е осигурено, нахранено, доволно и здраво. Какво повече може да се желае. А в любвеобилното детско сърчице има място за всички.

# 13 7 авг. 2007, 13:31 ч.

София
Мнения: 146

Мила Льонеберя, аз съм напълно съгласна с всички мнения дотук, но искам да добавя че не е лошо да поговориш със съпруга си за всичко това което те притеснява. Обясни му как се чувстваш и го помоли за съвет, все пак става въпрос за неговата майка и със сигурност ще знае как да реагирате в създалата се ситуация. Но задължително кажи на съпруга си, че оценяваш помоща й, че нямаш нищо против нея, че много я уважаваш и не искаш да я обидиш.
Също така напълно съм съгласна, че когато се роди бебчето, баткото задължително трябва да си дойде при теб, защото в противен случай може да се отчужди много от теб. Желая ти леко бременеене.

# 14 7 авг. 2007, 14:00 ч.

София
Мнения: 1 358

Много сте мили всички.Каквато съм ревлива и много чувствителна в момента, вие много ми помагате! Благодаря ви! Hug

Цитат на: Амелия в вт, 07 авг 2007, 13:31

Ние сме говорили с таткото. Той споделя напълно тезата ми, че ние вземаме важните решения. Двамата решихме, че баткото няма да е при баба, а тя ще идва у нас да помага, ако желае. Така мислим ние, а как ще го приеме тя - ще видим.

Но все пак , както и ти отбеляза, става дума за неговата майка. Не смея да го поставям между мен и нея, ще се опитам с тиха дипломация.

Ако беше моята ми е по-лесно. С нея говоря директно и тя може и да ми се посърди, но и минава. Но тук ми е притеснено за всяко нещо - да не се приеме криво, без да съм искала да засегна някой.
В крайна сметка, може би няма пълно щастие и ще трябва да се примиря с някои мои неудобства. Само дано положението не ескалира.
Иска ми се всичко да се успокои ...

# 15 7 авг. 2007, 14:10 ч.

Мнения: 1 172

От сега се говори как баткото ще е при баба , заради бебето. Нещо, за което ние твърдо казахме НЕ.

Само с това не мога да се съглася като поведение на бабата. Бабата няма право да настройва детето. Ако то иска (след появата на бебето) е ОК да иде при баба си. Но да му се обяснява, че заради бебето трябва да се пренесе или да се пренася заради бебето е много погрешно и според мен ще изостри ревността му. Мисля, че е добре да поговорите с бабата за това как точно ще подготвите детенцето за появата на бебето.

# 16 7 авг. 2007, 14:15 ч.

София
Мнения: 1 358

Цитат на: *SV* в вт, 07 авг 2007, 14:10

Да, май ще трябва ясно да си поговорим за това. Не знам дали на детето му е говорено точно така. Просто спомена , като съобщихме за бебето, че Ицко "ще е при баба ". За момента никой май не оценява реално, че ще има и друго внуче. Ще им се материализира де Simple Smile

скоро

# 17 7 авг. 2007, 14:29 ч.

Мнения: 2 622

И при нас беше горе-долу същата ситуация с голямата дъщеря.Прехвърлих майчинството на свеки,а аз се върнах на работа.Всичкото беше цветя и рози,само дето бабата се пообърка нещо и си въобрази,че тя е майката Mr. Green

Ревнувах много,правех сцени,сърдех се,а не смеех да кажа открито,че поведението й ме дразни...Все пак тя така хубаво гледаше детето...
Забременях с второто,спрях да ходя на работа,вземах болничен след болничен,записах детето на ясла и зависимоста от бабата отпадна.Малко преди да се роди малката имаше предложения и намеци от рода-сега като се роди бебето,ти ще дойдеш при баба и дядо,ще ходиш в нашата градина,щото мама ще е заета.Отрязях в зародиш и тази идея и постепенно показах на свеки,че АЗ съм майката а ТЯ е бабата.Слава богу,жената не е скандалжийка,културна е,деликатна и схвана за какво иде реч без да се налага да се "изясняваме".Към днешна дата ми помага изключително много и за двете деца,като естествено голямата им е фаворитка Grinning

# 18 7 авг. 2007, 14:33 ч.

София
Мнения: 1 358

Цитат на: ddddd в вт, 07 авг 2007, 14:29

Не съм само аз значи ...
Ще си взема поуки...

# 19 7 авг. 2007, 14:44 ч.

Мнения: 2 622

Льонеберя ,като се роди бебето и като станат две внучета за гледане,бабите бързо клякат Joy

Поне на мойта ентусиазмът й за деца се изпари наполовина Mr. Green

като й се увесиха и двете внучки на врата почна да бие отбой #Crazy

За почивката също не се тревожи-нека го заведат щом им имаш доверие и щом изявяват желание.Мойте и миналата и тази година водиха Жаки на море,защото аз не обичам почивката на море,но това си е мое решение,разбира се.

Последна редакция: вт, 07 авг 2007, 15:33 от ddddd

# 20 7 авг. 2007, 14:49 ч.

София
Мнения: 1 358

Цитат на: ddddd в вт, 07 авг 2007, 14:44

Льонеберя ,като се роди бебето и като станат две внучета за гледане,бабите бързо клякат Joy

Поне на мойта ентусиазмът й за деца се изпари наполовина Mr. Green

като й се увесиха и двете внучки на врата почна да бие отбой #Crazy

Аз доколкото си познавам бабата, едва ли. Тя е гледала камари деца в яслата. Но ще поживеем, ще видим. Hug

# 21 7 авг. 2007, 15:12 ч.

Мнения: 3 146

При нас е подобна ситуацията. Аз уча и работя вкъщи, затова свекърва ми идва да гледа Влади. Води го насам-натам, дядото има кола и ходят на повече места, а аз все съм каталясала. Плаче за баба си ,та се къса. Казва ми, че не иска при мама и татко, а при баба. Къса ми се сърцето, но не мисля, че мога да променя положението.
Колкото до това, че не те пита, не мисля, че е добре да й се оставяш, кажи, че е добре първо да искат твоето мнение къде и дали да ходи детето ти!

# 22 7 авг. 2007, 15:12 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Не се притеснявай! Hug

Аз имах подобни терзания със сина ми. Трябваше да си продължа обучението две години в друг град. Той беше на 10м. Когато стана на три и аз си бях вече завършила, всичко си дойде на мястото. Сега обича много бабите си, които го гледаха 2 години, но обичта му към мен е друга и силна.
Радвай се, че детето се е привързало към баба си, защото има деца, които така свикват с майките си, че не може никой друг да ги гледа, а това на майката понякога дотежава.
Мисля, че всичко ще се нареди, когато се появи бебето и когато баткото се почувства значим, като по-голям брат.

# 23 7 авг. 2007, 15:22 ч.

София
Мнения: 1 358

Определено ме свалихте на земята . Сутринта ми бяха потънали гемиите, не ами... Много , много съм ви благодарна ... newsm51

# 24 7 авг. 2007, 15:29 ч.

Мнения: 2 622

Въобще не допускай да се съмняваш в себе си и в способностите ти на майка!Ти си майката,и нищо на този свят не може да промени този факт!Бабите са за да помагат когато има нужда и да се порадват на внучетата,но в никакъв случай не могат да заместят нас,майките.Минала съм неодавна по тази път,изживявала съм същите терзания,мислех че детето ще израсне обсебено и превзето от бабата,но не стана така.Не че изолирахме свеки,напротив,много разчитаме на нея,просто границите и правилата са ясно поставени.Пък и тя е хитра жена и от половин дума се сеща Mr. Green

# 25 7 авг. 2007, 16:50 ч.

Мнения: 4 406

Цитат на: ddddd в вт, 07 авг 2007, 14:29

Малко преди да се роди малката имаше предложения и намеци от рода-сега като се роди бебето,ти ще дойдеш при баба и дядо,ще ходиш в нашата градина,щото мама ще е заета.

подозирам, че има школа за баби и нашите явно са се дипломирали с отличие Laughing

едно и също да декламират...

# 26 7 авг. 2007, 17:06 ч.

Мнения: 3 425

За съжаление прекаленото количество 'баба и дядо' води до ей таквоз нещо Rolling Eyes

Разбирам те,че добре се справя и добре го гледа,но щеше да е различно ако ти го гледаше...бабите и дядовците имат характеристиката да угаждат повечко и да забраняват супер малко неща и са по-рпиятна компания от нас вечно 'вкарващите ги в рамки' Rolling Eyes

Дано се справите някак с проблема...много бих страдала и аз Rolling Eyes

# 27 7 авг. 2007, 17:42 ч.

Мнения: 647

Както нямам възможност да се възползвам от услугите на нашите баби .... #2gunfire

Не я ли давате на заем тази вашата баба ?
Crossing Arms

Постави се в ситуацията - няма кой да ти помага за детето нито секунда , не можеш да мръднеш дори до фризьора , докато пазаруваш мъкнеш торби , дете...
Всяка монета има две страни !

# 28 7 авг. 2007, 18:21 ч.

Мнения: 625

Успокой се,не си единствената ревнива мама,а и е съвсем нормално всичко това.Моята майка е прекрасна баба и макар,че детето ми е прекарвало много малко време с нея повечето пъти си тръгвахме с рев и с обяснения,че не иска мама ,а баба.Но един ден,когато детето порасне със сигурност ще знае добре ,че си най-важният човек в живота му,а сега е съвсем малък за да осъзнава много ясно нещата,а и като се грижи бабата добре за него е нормално да е привързан към нея.Ако искаш все пак можеш да изпратиш детето на ясла и така няма да бъде по цял ден с бабата,а и ще имаш възможност да си гледаш спокойно бебчето през деня.Каквото и да решиш -Успех!!!

# 29 7 авг. 2007, 18:50 ч.

Мнения: 393

Прави са момичетата-ти си майката и нищо и никой няма да замени това Simple Smile

Може сега да му е по-интересно с нея(щом е била и в яслите,значи знае),но след време ще осъзнае къде наистина е неговото място...Особено след като сте самостоятелни.Ние все още живеем с бабата на Георги и когато започнах да намеквам за пренасянето и че той ще е с нас-тя свири атака Wink

и даже и той взе да ме изнудва да си остане тук с бабата да не си е сама...Рева,тръшка се ,макар и на 7г...и сега вече е готов
Имаме си уговорката кога ще се вижда и с баба,и къде ще спи...Не ревнувам,но детето трябва да знае на кого са отговорностите,правата и задълженията за него Mr. Green

П.С. Мойта пък е бивша детска учителка и ако едно време никога нямаше време за мен,то сега има цялото време и търпение за внука си..съдба Crazy

# 30 7 авг. 2007, 22:28 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Льонеберя в вт, 07 авг 2007, 10:24

Иде ми да ревна с глас. Направо имам чувството, че ми крадат детето. Sad

Ти сама им го даваш, Льонеберя, за какво крадене говорим?

Много искам да те успокоя и много искам да не съм остра... Доброволно сте оставили детето при баба му, едва 9-месечно. Доброволно сте се отказали от ясла, щото тя е добра жена и се грижи отлично за него. До момента не е имало разговор, в който категорично да и посочите къде минава границата между нейните и вашите правомощия /или поне така разбрах аз от написаното/. Не виждам никаква причина да смяташ, че тя те е ограбила Rolling Eyes

Решение има и то е в твоите ръце - прибери си детето. Колкото и да е добра свекърва ти, каквито и чудесии да предлага на сина ти, не е по-добра от теб.

И още нещо... направи всичко възможно да го оставиш при себе си, когато бебето се роди, грешка ще е да го изолирате! Обещай, че няма да го пращаш никъде Crossing Arms

# 31 8 авг. 2007, 08:25 ч.

Не се притеснявай, нормално е детето ти да е привързано към баба си. Започнах работа, когато дъщеря ми беше на 2 месеца. Оттогава я гледа майка ми. Няма да описвам сцените, когато тя си тръгваше вечер от къщи или я прибирахме от дома на майка ми – сигурно са ти до болка познати. Това, което ме успокояваше, е че е на място, където се чувства добре и ходи с желание.(минавало ми е през ума, че може и да е някаква форма на наказание).Но от няколко месеца има невероятна промяна – когато е у тях пита непрекъснато кога ще я взема, не плаче, когато си тръгва....

# 32 8 авг. 2007, 09:32 ч.

София
Мнения: 1 358

Цитат на: crazy chick в вт, 07 авг 2007, 22:28

Цитат на: Льонебеl … 7 авг 2007, 10:24

Иде ми да ревна с глас. Направо имам чувството, че ми крадат детето. Sad

....

Така е, но тогава нямах много избор. Или трябваше да тръгна на работа, за да имаме пари за детето, или да разчитам на помощ от свекърите финансово и все да съм благодарна и смирена. Дали е правилно не знам, така се наложи. Не ми е било и сега не ми е много лесно.
Твърдо съм решена обаче, да дам всичко от себе си, за да е при мен баткото , като се роди бебето. В това съм категорична , ако е наложи ще си покажа и рогцата. Обещавам ! Wink

И ревнувам, да , признавам си. Ще се опитам да се владея повече. Тази сутрин той плака за леля си например. Може пък тезата, че знае че аз ще се върна за него откъдето и да е, да е смислена. Дано !
Благодаря на всички, които ми отговориха. Хубаво е да се видиш отстрани. Hug

Последна редакция: ср, 08 авг 2007, 09:37 от Льонеберя

# 33 8 авг. 2007, 09:40 ч.

Мнения: 176

Не се притеснявай! Детето знае коя е майка му! Много се привързват, защото много внимание им обръща бабата, но като си го вземеш се опитай да разбереш какво харесва, какво иска и т.н. Моето дете от 1г.и 3 м. го оставихме на свекърва ми да го гледа, уж за дв-три месеца, та стана за по 5-6 месеца. И така 3 години, те го отгледаха. Пропуснах да кажа, че разстоянието е 400 км. Виждаме го за три месеца два пъти. Скъсвах се да рева, но свикнах. Знам ,че там е здраво, а вземем ли си го е постоянно болно... От тук и другите мисли, аз ли не мога да си гледам детето... Малка каза на масата пре д всички:"Мен баба ми ме е възпитала, вие с татко ме разлигавихте!" Като си го вземем/Всеки път завинаги/ две седмици ми казва, че това баба не го прави така. Няма да ям твоите манджи, баба така каза... Страшно ме е яд, че докато е при бабата нищо не ми казват, освен много е добре. Но пък се грижат за нея добре и е добре възпитана. Минавали са ми мисли, че може да се отрази на психиката й, че живее без майкаси през повечето време, но като минат първите дни, когато си я вземем, вече страховете ми минават. Но, знам какво изпитваш! Последния път я взех и я заведох при майка ми на гости. През деня нова обстановка, познати хора, емоции-добре. На сутринта като стана малкото зверче и като огладня, като занарежда едни силни думи... Аз се бях стегнала, даже сега не си спомням всичко, мислех да не й отговарям, но тя ме провокира,(:Че не съм добра майка, че не обичам детето си ... /Това беше около 20 минути, после се нахрани и се успокои. Баща ми обаче вдигна кръвно само като я слушаше,. Тя е само на 5 години.

# 34 8 авг. 2007, 09:48 ч.

София
Мнения: 1 358

Цитат на: mimma в ср, 08 авг 2007, 09:40

Че не съм добра майка, че не обичам детето си ... /Това беше около 20 минути, после се нахрани и се успокои. Баща ми обаче вдигна кръвно само като я слушаше,. Тя е само на 5 години.

Аз лично, не вярвам, че дете може само да измисли тези думи... Rolling Eyes

Как оцеляваш, силен човек си явно.

# 35 8 авг. 2007, 10:58 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: Льонеберя в ср, 08 авг 2007, 09:48

Цитат на: mimma в ср, 08 авг 2007, 09:40

Аз лично, не вярвам, че дете може само да измисли тези думи... Rolling Eyes

Как оцеляваш, силен човек си явно.

Може, не се впрягайте толкова. Сестра ми го казваше на майка ми след всеки път, когато баба ми или дядо ми ни вземаха от градината. Просто децата влагат други емоции в това, което казват. Също както казват "аз не те обичам вече". На моята майка съм й казвала, че е лоша, когато не ме е оставяла да си наложа мнението. Ми такова ми е било разбирането тогава. Щом не ми угажда - значи е лоша, за сестра ми пък - щом не я прибира от градината, значи не я обича... Детска му работа.

# 36 8 авг. 2007, 11:45 ч.

планетата Земя
Мнения: 109

Много неприятна ситуация е тази с бабите. Вярно е, че помагат, но толкова и вредят.
Нормално е детето да плаче за баба си, понякога може и повече, от колкото за майка си. Не ми се вижда нормално, обаче бабите да се вживяват в ролята на майката! А някои редовно го правят. Моята майка - също. Аз много ревнувам децата от нея, но съм забелязала, че и тя ревнува - има нещо гнило в Дания... Wink

Моето решение е - колкото се може по-малко време с бабите! Може и да не се справям най-добре като майка, но пак е по-добре така. Съветвам те като се роди бебето да си ги гледаш ти децата. Трудно е, но пък ще знаят коя е майка им! Бабите да гледат домакинството, ако толкова желаят да помагат!

# 37 8 авг. 2007, 15:12 ч.

София
Мнения: 6 363

нормално е да страда при раздяла с баба си, след като е с нея по цял ден и явно тя се грижи добре за него.
недей да ревнуваш, а оцени помощта, която имаш.
повярвай ми, така е по-добре, отколкото да страдаш, че бабата не иска да вижда единствения си внук за повече от час на седмица, както е при мен. камо ли пък да помогне с нещичко.

# 38 8 авг. 2007, 15:28 ч.

Мнения: 479

Да доста болезнена тема и за мен..................

Васи откакто стана на 7 месеца я гледа майка ми. От няколко месеца сега лятото са на вилата. Аз задължително ходя веднъж през седмицата и петък събота и неделя при нея или си я взимаме в София. Слава богу вилата е наблизо до София.
Имала съм моменти не точно на ревност, но когато вечер не иска да заспи и повтаря баба, баба ми става мъчно и се чувствам зле. Не ми се случва често но достатъчно за да ме разстрои.
От друга страна майка ми се грижи прекрасно за нея, постоянно е навън в двора, здрава е, щастлива.
Аз направих избора да тръгна на работа и да оставя детето на майка ми за да не й липсва нищо и не съжалявам за това.

# 39 8 авг. 2007, 16:50 ч.

Мнения: 6 164

Това е нормално, след като тя го гледа и прекарват повече време заедно. Мога да ти дам няколко примера, само да не се притесняваш.
Същото е и с детето на позната, което обаче го гледа бавачка, а майката работи. Детето си умира за бавачката, плаче, като се разделя с нея, плаче, като се присети за нея, търси я и т.н.
Дори не е задължително да го гледа друг човек, за да плаче. Имам позната, която не работи, гледа си детето до 2г. и го даде на ясла. Това дете се спукваше да плаче за баба си, която го гледа само уикенда. През седмицата беше с майка си.
Аз гледам Криско сама. След работа си идва мъжа ми и се занимава страшно много с него. Обаче ако сме навън на кафе и мъжа ми го остави да отиде до тоалетна примерно, малкия изпада в истеричен рев, че татко му тръгва нанякъде. Аз ако отида, не му дреме. Rolling Eyes

Явно защото е свикнал, че аз не отсъствам повече от 5 минути и не усеща липсата ми.

# 40 9 авг. 2007, 13:40 ч.

Мнения: 165

Моята свекърва не поглеждаше внука си....
Отгледах сина си по една френска книжка и пак стана човек..
Така че ... моя проблем е обратен на тоя... Simple Smile

# 41 9 авг. 2007, 14:15 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Нещата са сложни и многостранни...
Льонеберя, имаш все още "синдром на майка на 1 дете" и най-вече любвеобвилно детенце, което обича не само мама и не иска да й е залепено по 24часа за полата й. Радвай се.

# 42 9 авг. 2007, 15:47 ч.

София
Мнения: 1 358

Цитат на: Шани в чт, 09 авг 2007, 14:15

Добро ми е детето , да!
Явно на мен ми е сбъркан някой чарк ...много ми помогнахте!
От 2 дни сина ми е на почивка с моите родители. За 1-ви път е някъде без нас с татко му. Аз се тресох от нерви първия ден и точно тогава вие много ми погнахте. Сега той отново не се е сещал за мен там, плицика се в басеина и му е добре. Чуваме се по телефона, мислех, че това ще го разплаче - но не.

А аз се опитвам да се сещам за вашите съвети. И съм по-добре, наистина! bouquet

Препоръчани теми

Недоспала, преуморена и зла

!!! Моля помогнете !!! Проблем с опърничево и непослушно дете

Изнервена и раздранителна млада мама, нормално ли е?

Непослушно, инатливо дете

Причина:

Причина: