Детето ми плаче за баба си , не за мен...

Ти сама им го даваш, Льонеберя, за какво крадене говорим?

Много искам да те успокоя и много искам да не съм остра... Доброволно сте оставили детето при баба му, едва 9-месечно. Доброволно сте се отказали от ясла, щото тя е добра жена и се грижи отлично за него. До момента не е имало разговор, в който категорично да и посочите къде минава границата между нейните и вашите правомощия /или поне така разбрах аз от написаното/. Не виждам никаква причина да смяташ, че тя те е ограбила  Решение има и то е в твоите ръце - прибери си детето. Колкото и да е добра свекърва ти, каквито и чудесии да предлага на сина ти, не е по-добра от теб.

И още нещо... направи всичко възможно да го оставиш при себе си, когато бебето се роди, грешка ще е да го изолирате! Обещай, че няма да го пращаш никъде 

Така е, но тогава нямах много избор. Или трябваше да тръгна на работа, за да имаме пари за детето, или да разчитам на помощ от свекърите финансово и все да съм благодарна и смирена. Дали е правилно не знам, така се наложи. Не ми е било и сега не ми е много лесно.
Твърдо съм решена обаче, да  дам всичко от себе си, за да е при мен баткото , като се роди бебето.  В това съм категорична , ако е наложи ще си покажа и рогцата. Обещавам !

И ревнувам, да , признавам си. Ще се опитам да се владея повече. Тази сутрин той плака за леля си например. Може пък тезата, че знае че аз ще се върна за него откъдето и да е, да е смислена. Дано !
Благодаря на всички, които ми отговориха. Хубаво е да се видиш отстрани.

Не се притеснявай! Детето знае коя е майка му! Много се привързват, защото много внимание им обръща бабата, но като си го вземеш се опитай да разбереш какво харесва, какво иска и т.н. Моето дете от 1г.и 3 м. го оставихме на свекърва ми да го гледа, уж за дв-три месеца, та стана за по 5-6 месеца. И така 3 години, те го отгледаха. Пропуснах да кажа, че разстоянието е 400 км. Виждаме го за три месеца два пъти. Скъсвах се да рева, но свикнах. Знам ,че там е здраво, а вземем ли си го е постоянно болно... От тук и другите мисли, аз ли не мога да си гледам детето... Малка каза на масата пре д всички:"Мен баба ми ме е възпитала, вие с татко ме разлигавихте!" Като си го вземем/Всеки път завинаги/ две седмици ми казва, че това баба не го прави така. Няма да ям твоите манджи, баба така каза... Страшно ме е яд, че докато е при бабата нищо не ми казват, освен много е добре. Но пък се грижат за нея добре и е добре възпитана. Минавали са ми мисли, че може да се отрази на  психиката й, че живее без майкаси през повечето време, но като минат първите дни, когато си я вземем, вече страховете ми минават. Но, знам какво изпитваш! Последния път я взех и я заведох при майка ми на гости. През деня нова обстановка, познати хора, емоции-добре. На сутринта като стана малкото зверче и като огладня, като занарежда едни силни думи... Аз се бях стегнала, даже сега не си спомням всичко, мислех да не й отговарям, но тя ме провокира,(:Че не съм добра майка, че не обичам детето си ... /Това беше около 20 минути, после се нахрани и се успокои. Баща ми обаче вдигна кръвно само като  я слушаше,. Тя е само на 5 години.

Аз лично, не вярвам, че дете може само да измисли тези думи...
Как оцеляваш, силен човек си явно.

Може, не се впрягайте толкова. Сестра ми го казваше на майка ми след всеки път, когато баба ми или дядо ми ни вземаха от градината. Просто децата влагат други емоции в това, което казват. Също както казват "аз не те обичам вече". На моята майка съм й казвала, че е лоша, когато не ме е оставяла да си наложа мнението. Ми такова ми е било разбирането тогава. Щом не ми угажда - значи е лоша, за сестра ми пък - щом не я прибира от градината, значи не я обича... Детска му работа.

Много неприятна ситуация е тази с бабите. Вярно е, че помагат, но толкова и вредят.
Нормално е детето да плаче за баба си, понякога може и повече, от колкото за майка си. Не ми се вижда нормално, обаче бабите да се вживяват в ролята на майката! А някои редовно го правят. Моята майка - също. Аз много ревнувам децата от нея, но съм забелязала, че и тя ревнува - има нещо гнило в Дания...
Моето решение е - колкото се може по-малко време с бабите! Може и да не се справям най-добре като майка, но пак е по-добре така. Съветвам те като се роди бебето да си ги гледаш ти децата. Трудно е, но пък ще знаят коя е майка им! Бабите да гледат домакинството, ако толкова желаят да помагат!

нормално е да страда при раздяла с баба си, след като е с нея по цял ден и явно тя се грижи добре за него.
недей да ревнуваш, а оцени помощта, която имаш.
повярвай ми, така е по-добре, отколкото да страдаш, че бабата не иска да вижда единствения си внук за повече от час на седмица, както е при мен. камо ли пък да помогне с нещичко.

Да доста болезнена тема и за мен..................

Васи откакто стана на 7 месеца я гледа майка ми. От няколко месеца сега лятото са на вилата. Аз задължително ходя веднъж през седмицата и петък събота и неделя при нея или си я взимаме в София. Слава богу вилата е наблизо до София.
Имала съм моменти не точно на ревност, но когато вечер не иска да заспи и повтаря баба, баба ми става мъчно и се чувствам зле. Не ми се случва често но достатъчно за да ме разстрои.
От друга страна майка ми се грижи прекрасно за нея, постоянно е навън в двора, здрава е, щастлива.
Аз направих избора да тръгна на работа и да оставя детето на майка ми за да не й липсва нищо и не съжалявам за това.

Това е нормално, след като тя го гледа и прекарват повече време заедно. Мога да ти дам няколко примера, само да не се притесняваш.
Същото е и с детето на позната, което обаче го гледа бавачка, а майката работи. Детето си умира за бавачката, плаче, като се разделя с нея, плаче, като се присети за нея, търси я и т.н.
Дори не е задължително да го гледа друг човек, за да плаче. Имам позната, която не работи, гледа си детето до 2г. и го даде на ясла. Това дете се спукваше да плаче за баба си, която го гледа само уикенда. През седмицата беше с майка си.
Аз гледам Криско сама. След работа си идва мъжа ми и се занимава страшно много с него. Обаче ако сме навън на кафе и мъжа ми го остави да отиде до тоалетна примерно, малкия изпада в истеричен рев, че татко му тръгва нанякъде. Аз ако отида, не му дреме. Явно защото е свикнал, че аз не отсъствам повече от 5 минути и не усеща липсата ми.

Моята свекърва не поглеждаше внука си....
Отгледах сина си по една френска книжка и пак стана човек..
Така че ... моя проблем е обратен на тоя...

Нещата са сложни и многостранни...
Льонеберя, имаш все още "синдром на майка на 1 дете" и най-вече любвеобвилно детенце, което обича не само мама и не иска да й е залепено по 24часа за полата й. Радвай се.

Добро ми е детето , да!
Явно на мен ми е сбъркан някой чарк ...много ми помогнахте!
От 2 дни сина ми е на почивка с моите родители. За 1-ви път е някъде без нас с татко му. Аз се тресох от нерви първия ден и точно тогава вие много ми погнахте. Сега той отново не се е сещал за мен там, плицика се в басеина и му е добре. Чуваме се по телефона, мислех, че това ще го разплаче - но не.

А аз се опитвам да се сещам за вашите съвети. И съм по-добре, наистина!