Може би се повтарям с тази тема, но вече не ми издържат ангелите с дъщеря ми: капризничи, нервничи често, когато й кажа да си събере играчките изобщо не ми обръща внимание. Удря всички вкъщи ако й се скараме, плаче, ляга на пода ако се опитам да я накарам да направи нещо, което не иска. Изобщо се държи като тиранин. Вчера й се скарах и тя започна да плаче и като не й обърнах внимание започна да се удря по главата и по лицето за да ми привлече вниманието. Досега 3-4 пъти сме я шляпвали по дупето, но дали това не я накара да започне да се удря сама, когато й се скарам. Най-зле се държи с баба си - отива пред мен и най-демонстративно я удря и ме гледа как ще реагирам. Последните два пъти се обърна към мен и каза: "Наказана съм", защото два пъти вече я наказвах да седне за 3-4 минути без да си играе, след като е ударила баба си. Моля ви дайте идеи как да се оправя с нея. Аз ли някъде сбърках при възпитанието, но напоследък вкъщи е непрекъсната война за всяко нещо.
- Публикувана: 6 ян. 2011, 13:09 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2011, 08:13 ч.
Непослушно, инатливо дете
Вчера й се скарах и тя започна да плаче и като не й обърнах внимание започна да се удря по главата и по лицето за да ми привлече вниманието. Досега 3-4 пъти сме я шляпвали по дупето, но дали това не я накара да започне да се удря сама, когато й се скарам.
Не. Удря се именно защото не ѝ обръщаш внимание. Нещо в комуникацията ви куца и не мисля, че детето е виновно за това.
Много ми е интересно как реагираш, когато удря баба си (и за коя баба става въпрос - майка ти или свекърва ти
)?ПП Наказание 3-4 минути без игра, защото е ударила друг човек? Ето как се възпитават агресивни деца.
Опитай се да погледнеш реакциите ви от страни и прецени, дали в еднакви ситуации реагирате по един и същи начин на поведението и. Но не само ти - а всички възрастни, които са край нея всекидневно. Често при капризните деца изискванията от възрастните са различни и това ги обърква. Ако ти си я наказала, а пък бабата в този момент я гушне за да я успокои, резултатът от наказанието е нулев. Обмисли добре, какво и е позволено, и какво - не. Най-добре е да има малко забранени неща, но при неспазване на забраните винаги адекватна реакция от ваша страна, а не според настроенията ви. Забранено е нещо, когато наистина е необходимо или има сериозни причини. Обяснявайте забраната си, даже и да мислите че детето е все още малко да ви разбере. След като обясните отказа си - отстоявайте до край. Ако не се поддавате на капризите на детето, то много скоро ще разбере че те са безполезни.
Има доста теми около ината на децата и в тях можеш да отбереш и чудесни примери за справяне с подобни ситуации. Ето две в които могат да се намерят много смислени отговори за някои ситуации.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=553656.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=553971.0
Има доста теми около ината на децата и в тях можеш да отбереш и чудесни примери за справяне с подобни ситуации. Ето две в които могат да се намерят много смислени отговори за някои ситуации.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=553656.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=553971.0
Дъщеря ни се опитва на няколко пъти да отговаря ,познай при баща и не минава.
Опитай първо в ъгъла,после в друга стая я накажи,а най -действащите при нашата палавница е като спрем да и говорим правим се ,че не я забелязваме,като преди това силно и казваш да разбере какво ще направите,а другото е отварям входната врата и да си ходи.
Сигурно звуча на някой доста крайно,но винаги преди всяко наказание ние и говорим и обясняваме,че постъпката и е неправилна и ние сме много обидени .
Опитай първо в ъгъла,после в друга стая я накажи,а най -действащите при нашата палавница е като спрем да и говорим правим се ,че не я забелязваме,като преди това силно и казваш да разбере какво ще направите,а другото е отварям входната врата и да си ходи.
Сигурно звуча на някой доста крайно,но винаги преди всяко наказание ние и говорим и обясняваме,че постъпката и е неправилна и ние сме много обидени .
За съжаление аз примерно й се карам, а на бабата й дожалява и я гушка и й казва, че я обича. И удря майка ми, не свекърва ми, свекървата не я е виждала от почти две години, така че няма как да я удря. Иначе за това, че се удря първия път, когато го направи се удари по ръчичката и аз се втурнах да я гушкам и успокоявам, после го направи още няколко пъти и аз все я успокоявах. Напоследък обаче взе да проявява все по-голяма агресия към околните и към себе си ако й се скарам. Карам й се когато удря баба си, но на нея й влиза през едното ухо и й излиза през другото. Или ми казва, че съм лоша и да ходя на работа, че не ме иска.
....а другото е отварям входната врата и да си ходи.
Добре, че не съм ти дъщеря.
kalinchita опитай да подобрите комуникацията, така че детето да не чува редовните фрази "Прибери", "Веднага", "Не прави това". Дори и най-големият тиранин се повлиява от интересно предаден разговор. Когато дъщеря ти е спокойна говорете за това как зайко не удря лиса, защото са приятели и т.н.
На детска градина не ходи, жилището не съм го сменяла скоро. Гледам си я сама с помощта на майка ми, която се грижи за нея докато съм на работа. Преди 11 месеца баща й преби баба й и мен пред нея и си мисля, че оттам тръгнаха нещата въпреки, че беше малка май е запомнила. Откакто не живеем заедно с мъжа ми вкъщи няма скандали, но явно нещо й е останало в съзнанието.
E, как не се е променило нищо наскоро... сменил се е броя на членовете на семейството... и другото го е написала Мафани
Търпение и всичко ще си дойде на местата - опитай се да не я наказваш и най-вече да й осигуриш занимания - някой някъде беше написал, че децата се инатят, когато им е скучно
Търпение и всичко ще си дойде на местата - опитай се да не я наказваш и най-вече да й осигуриш занимания - някой някъде беше написал, че децата се инатят, когато им е скучно
Не е нужно да търсиш причините толкова надълбоко, семейни драми и т.н.
Дъщеря ти е на възрастта на малкия ми син. Поведението й не е прецедентно. Подхождай със спокойствие, не поставяй ултиматуми, не стресирай детето. Когато я наказваш, не я оставяй сама, обяснявай й, защо е наказана и така 1-2 минути, не повече. И не я наказвай за всяко нещо, защото явно тя вече си е свикнала на това ти поведение.
Преброй, колко пъти през деня й се караш и колко пъти, казваш добра дума и ще видиш, къде и в кого е грешката.
Дъщеря ти е на възрастта на малкия ми син. Поведението й не е прецедентно. Подхождай със спокойствие, не поставяй ултиматуми, не стресирай детето. Когато я наказваш, не я оставяй сама, обяснявай й, защо е наказана и така 1-2 минути, не повече. И не я наказвай за всяко нещо, защото явно тя вече си е свикнала на това ти поведение.
Преброй, колко пъти през деня й се караш и колко пъти, казваш добра дума и ще видиш, къде и в кого е грешката.
Може да има още много други причини, но ти сама си изброила няколко.
На детска градина не ходи, жилището не съм го сменяла скоро. Гледам си я сама с помощта на майка ми, която се грижи за нея докато съм на работа. Преди 11 месеца баща й преби баба й и мен пред нея и си мисля, че оттам тръгнаха нещата въпреки, че беше малка май е запомнила. Откакто не живеем заедно с мъжа ми вкъщи няма скандали, но явно нещо й е останало в съзнанието.
- не толкова гушкане и успокояване е необходимо в този случай, а разговор - защо го прави.
За съжаление аз примерно й се карам, а на бабата й дожалява и я гушка и й казва, че я обича. И удря майка ми, не свекърва ми, свекървата не я е виждала от почти две години, така че няма как да я удря. Иначе за това, че се удря първия път, когато го направи се удари по ръчичката и аз се втурнах да я гушкам и успокоявам, после го направи още няколко пъти и аз все я успокоявах. Напоследък обаче взе да проявява все по-голяма агресия към околните и към себе си ако й се скарам. Карам й се когато удря баба си, но на нея й влиза през едното ухо и й излиза през другото. Или ми казва, че съм лоша и да ходя на работа, че не ме иска.
На детска градина не ходи, жилището не съм го сменяла скоро. Гледам си я сама с помощта на майка ми, която се грижи за нея докато съм на работа. Преди 11 месеца баща й преби баба й и мен пред нея и си мисля, че оттам тръгнаха нещата въпреки, че беше малка май е запомнила. Откакто не живеем заедно с мъжа ми вкъщи няма скандали, но явно нещо й е останало в съзнанието.
Цитат
Иначе за това, че се удря първия път, когато го направи се удари по ръчичката и аз се втурнах да я гушкам и успокоявам
Разберете се с майка ти по основните правила - кое е позволено и кое не е, кое се толерира, кое - поощрява, кое - наказва и т. н. Голяма грешка правите, ако едната се кара, а другата в същото време гушка. Само обърквате детето така. Твърде е възможно точно това объркване да провокира агресията му.
А какво правите заедно с детето? Пробвала ли си да му помагаш в събирането на играчки, да го превърнеш хем в игра, хем във време за общуване, след като ходиш на работа и те няма през деня?
А какво правите заедно с детето? Пробвала ли си да му помагаш в събирането на играчки, да го превърнеш хем в игра, хем във време за общуване, след като ходиш на работа и те няма през деня?
Ами прибирайте заедно - направетое го на игра...
че изборът е нейн всъщност.
Обръщай й внимание, като плаче(а и не само, на децата им доскучава да се занимават сами със себе си, трябва им партньор) - ако това я успокоява - обяснявай й кога, защо и какаво - с думи, със спокойствие , с търпение - по-малко се карай...явно с каране не стават нещата и двете се пренавивате и изнервяте още повече...
Когато удря - също...не е за наказание...а ти и баба й трябва да й обясните, че боли, че не е приятно, че хора не се удрят, ако трябва баба й малко да се обиди, да й обясни защо се сърдиако трябва за момент да не говори с нея, да излезе от стаята, да каже на детето да си помисли как би се чувствало ако него така любим човек го удря, детето най-вероятно ще хукне да се извинява и е се позамисли следващият път преди отново да удари.
сега дочетох - Ако баща й е пребил баба й пред нея със сигурност това много е повлияло.. естествено, че е запомнила , това е пълен шок, а едно почти 3 годишно дете не е малко, че да не запомни подобно нещо...
Ако не може сами да се справите с това - потърсете и професионален съвет ако трябва.
Така или иначе агресията с крясъци, каране и наказания само се задълбочава...
че изборът е нейн всъщност.
Обръщай й внимание, като плаче(а и не само, на децата им доскучава да се занимават сами със себе си, трябва им партньор) - ако това я успокоява - обяснявай й кога, защо и какаво - с думи, със спокойствие , с търпение - по-малко се карай...явно с каране не стават нещата и двете се пренавивате и изнервяте още повече...
Когато удря - също...не е за наказание...а ти и баба й трябва да й обясните, че боли, че не е приятно, че хора не се удрят, ако трябва баба й малко да се обиди, да й обясни защо се сърдиако трябва за момент да не говори с нея, да излезе от стаята, да каже на детето да си помисли как би се чувствало ако него така любим човек го удря, детето най-вероятно ще хукне да се извинява и е се позамисли следващият път преди отново да удари.
сега дочетох - Ако баща й е пребил баба й пред нея със сигурност това много е повлияло.. естествено, че е запомнила , това е пълен шок, а едно почти 3 годишно дете не е малко, че да не запомни подобно нещо...
Ако не може сами да се справите с това - потърсете и професионален съвет ако трябва.
Така или иначе агресията с крясъци, каране и наказания само се задълбочава...
Аз си го обясних, но не зная как да реагирам адекватно на нейното държание. В друга тема бях писала, че мъжа ми държи след като получим развод малката да живее 1 седмица при него, една при мен защото иначе ще стане разглезено дете, както всички отгледани от самотни майки.
След случката с мъжа ми я водих на психолог и ми каза да й осигурявам спокойствие и любов, да не е свидетел на скандали. Правя всичко това, но въпреки всичко дъщеря ми на моменти е доста инатлива. Вярно е, че й възрастта й е такава, но все се притеснявам, че аз не реагирам адекватно, когато тя избухва.
Иначе както написа Angel_Dust, прибирането става само ако го направим като игра - примерно ела да помогнеш на мама или нещо от сорта.