Молба за съвет

Има, има, не си сама...
По въпроса - кажи му истината и толкова.
Аз така ще направя след време:
"Баща ти" си има друго семейство и други деца. Не пожела да остане с нас. Точка.
Не мога да я излъжа, че е умрял...
Не мога да я излъжа, че я обича.

А за бабата и аз се замислям сериозно 

Не си мисли, че ми е лесно да ти го напиша.
Щот` и аз не си вярвам още де...

вариянт едно :бащата да припознае детето -явно не желае

вариянт 2 Иск за произход
Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето.
В случая тъй като детето виждам е на 5г. иска се предевява от името на майката като законен представител на детето.

но това е само юридическо мнение

И каква полза ако изпратиш снимки?

уффффф, да му се невиди....... кви хора са това,бе! Животните не си изоставят малките, но хомо сапиенс....той е достатъчно еволюирал за решението да зареже рожбата си.....

не е лесно да решиш как да действаш в такава ситуация. Може да греша, моето дете е на 3, но според мене 5 години е достатъчна възраст за да може да разбере детето подобна ситуация. Би могла първо да се посъветваш с детски психолог ( във Варна има нелоши) на каква възраст е нормално да започне да се вдига забудата. Според мене скритите неща са бомба със закъснител. Потърси някое филмче или дори филм за възрастни в който тематиката съществува. Филмовото изкуство помага сериозни неща да се приемат доста по-леко. Гледайте го двамата, говорете....постепенно му помагай да разбере истината, но спри да го лъжеш с тези неща за камиона....скоро децата ще започнат да му се смеят, ще споделят вкъщи,ще го подпитват баби-клюкарки....не си е работа. По-добре е детето да има достоен отговор, който да знае че е истина, да е приело и да не се срамува да отговори, когато някой тъпак нахалства да пита такива неща ( има ги такива).
Не е лесен казуса ти, но ще се справиш.
И още нещо-спри да мислиш за бащата или да искаш бащинство....мисля че това че никъде на документи няма името му е е огромно предимство при такъв точно баща. Нашият, който го е признал....в скорошен разговор заяви че никога няма да ми позволи да изведа детето извън страната. Как щял да го вижда???????? ( за кого мисли в случая-за детето ли? да,да!)
В такива ситуации, когато бащите се появят, то е само за да искат и размахват правата си, рядко говорят за задълженията си.

Стискам ти палци!

След като той не ви търси-няма смисъл.Минали са 5 години, той може да има друга жена, деца.Не лъжи детето-как така баща му пътува.Бащата ви е напуснал и това е.

уффффф, да му се невиди....... кви хора са това,бе! Животните не си изоставят малките, но хомо сапиенс....той е достатъчно еволюирал за решението да зареже рожбата си.....
За жалост е така!!!!!В това отношение сме по лоши от животните!!!!Аз също мисля ,че е по добре да знае истината отколкото да се лута в измислици.Не забравяй ,че расте и ще те обвини ,че толкова много време си го лъгала.На 5 години е,достатачно е голям за разговор макар и по детски.Аз никога не лъжа децата си,по добре да знаят истината на момента отколкото да го научат от други хора.Това не значи обаче ,че няма сълзи и болка ,но така е по добре.В живота им няма да е все розово,по добре да са калени от сега.Ще срещнат много болка и мъка и недобросъвесност ,а аз няма да съм все до тях и да им смилам всичко за да не ги боли.Такъв е живота и ние живем в него,не сме само странични наблюдатели!!!!

За кой животински вид говориш  Защото аз почти не се сещам за животински вид при който мъжкият екземпляр отглежда малките - в повечето случаи женската сама или в стадото отглежда малките /но сама се грижи за тях, за прехраната им и т.н., стадото само ги пази от нападение/, а мъжкия си се разхожда свободен и се оглежда за неангажирана женска.
Точно мъжките екземпляри представители на хомо сапиенса би трябвало да еволюират до тази степен, че да не постъпват като животни 

Много си права- "би трябвало", ама рядко е така. ОК, за много от бозайниците е така, но я се замисли за птиците-тези еволюционно по-низши същества..... По двойки градят дома си, отглеждат малките си, умират....Както и да е, не е това темата, да не я разводняваме. На всеки е ясно, че човека, разумното същество трябва да поема отговорност за действията си.

А темата е интересна.
Хората са "малко" по-близко до бозайниците отколкото до птиците. Всъщност моето мнение е, че мъже който си зарязват децата просто имат поведение на животни.

Дано няма обаче и майки, които да зарязват децата си...заради бащите им, постъпили безотговорно...

За съжаление и такива има. Но при тях случая е леко обратен.

Здравей,
Бащата на дъщеря ми не е неизвестен, но през годините премина през всякакви видове 'метаморфози' 

На дъщеря си винаги съм казвала истината, за всичко. Още от съвсем ранна възраст. Тя сега е на 6, но ми е интересно, че си спомня неща, които съм и казвала тогава, когато не съм мислила, че тя ще ги разбере.

Затова пък сега ми е много по-лесно и например когато той прескочи визита, тя знае защо и не страда толкова. По същият начин подчертвам и хубавите неща, които той прави за нея. Старая се да поддържам равновесие, както в едно нормално семейство. Прикривания и лъжи не обичам.

По въпроса за снимките: - аз лично съм казала на бащата на дъщеря ми и неговите родители, че информация и снимки на детето ще получат винаги, но само тогава, когато има проявен интерес от тяхна страна за това.

Успех в трудното начинание!

Кажи му истината, но не като някаква срамна тайна. Да се почувства горд, че мама сама го е отгледала, мама може всичко.

И си помисли пак за бащата. Детето ти ще иска да знае кой е баща му.

Подкрепям!  Наистина, не ти трябва баща по документи, само да те ограничава. Извинявай какъв е този изрод дето ще си зареже жената бременна във втория месец? Ако беше мой познат щеше и бой да яде. И пет години да не те потърси... 

Знаеш ли хората се променят понякога. Може пък да съжалява и да реши да помага, няма какво да загубиш. Аз бих изпратил снимки на бабата като за начало. Все си мисля, че тя би му набила малко канчето. Дано... 

Благодаря на всички за това, че ми обърнахте внимание и че изказахте своето мнение по въпроса!
Ще помисля над написаното.
Въздържам се да призная на малкия, че сме умишлено изоставени, защото си мисля, че много ще се травмира детската му психика. Той от мъничък се страхува да не го изоставя. До миналата година когато го оставях на градината или при майка ми, винаги питаше "ама нали ще дойдеш да ме вземеш?" И това всеки път! Е, вече нямаме този проблем.
Страхувам се да не се чувства виновен, за това, че сме изоставени. Представяте ли си като му кажа: "когато ти се появи в коремчето на мама, татко ти ни изостави". Веднага ще запита "ами ако не се бях появил?" Истината е, че ако бях направила аборт, никой нямаше да ме изостави. Не съжалявам за избора ми!
Миналата година влязох в болница заради бъбречна криза и Дребосъчко ме пита "Мамо ти защо се разболя? Защото не слушах ли?" и толкова виновно гледаше... Не искам да живее с чувство на вина!
Решила съм да кажа истината на сина ми, но по-късно. Сега ако разбере, че баща му живее на 15 мин. от нас, постоянно ще хленчи, че иска да го види.
 А аз неискам да се признава бащинство, неискам издръжка, не му искам нито имотите, нито парите. Просто искам детето да знае, че си има татко и понякога да е в неговата компания.
Обзалагам се, че другата баба изобщо не подозира за съществуването на този си внук. А той много прилича на сина й. Лишавам детето си от много любов, а нея от много радостни мигове, като продължавам да държа на обещанието си да не търся никого от техния род. Е това е, което ме тормози.
Освен това, сина ми има 4год. по-голям полу брат от първия брак на баща си. Може да има и полусестра, ако баща му пак се е оженил.
Защо да го лишавам от общуване с тях?
Не искам нищо материално. Никого не обвинявам. Просто искам детето ми да живее обичано и като пълноценен човек.
Единственото, което ме спира, е да не изживеем втори отказ.
А момченцето ми е толкова чувствително...

Благодаря ви още веднъж!

Е, това не е нужно да му казваш. А за изоставянето, не се знае.
А отказа не го изживявайте двамата. Говори с бабата с бащата и реагирай спрямо тяхното отношение.

Много ми харесват разсъжденията ти! Браво, мамче! Успех ви желая от сърце!    

kometa_bs, мисля си - закъсняла си с казването. много при това.
детето ти само не вярва на версията - ей на сестрите ги намериха, един друг се върна от нигерия - а неговия татко - тц.
как става тая работа?!
детето ти живее в измислен свят и само ти можеш да го извадиш от там, където си го набутала.
и отлагането на адекватен близък до истината отговор сега те вкарва в по-голяма каша. щото видиш ли, освен вси4ко - си го излъгала.
мен ако питаш, по4ни с извинение, 4е ти нещо си... теб нещо си... страхувала си се или те е боляло, ма ве4е ти е минало  ли знам ли - важното е да знае 4е си била объркана, и затова си го излъгала. щото в на4алото и да го заболи за това 4е биологи4ният му родител не го е поискал да го има заве4но ще отшуми, и после ще дойде - защо мама ме излъга.
5 години е една много разсъдлива и разбираща възраст. не подценявай детето си.
кураж и то4ни думи ти желая.

Според мен детето ти усеща и само и за това толкова го е страх от изоставяне.
По-добре му обясни и може дори да се успокои. Важното е да знае, че ти никога няма да го оставиш.

мисля че никога не трябва да използваш думата "изоставен". Има и други начини да обясниш.

Здравей, Комета!
Здравейте всички! (аз малко 'съствах, защото...се кърмим много с беборана  )

Но темата ми е много, ама много близка, защото мен..."ме изоставиха" в третия месец и освен горчилката досега, най-много ме измъчва въпросът какво ще му кажа на моето човече като започне да пита...

Конкретно по твоите питанки, Комета:
аз съвсем наскоро научих, че нашата ответна "баба" все пак е разбрала, че ще има внуче - вече три месеца откакто знае - и какво? ако изпратя снимки, освен че ще съм в сценка от мексикански сериал, някой внезапно ще се развълнува??? ще го присвие сърцето от любов?! (Пантерчо ти е отговорил като мъж: "и какво като пратиш снимки?") Най-много да те заболи още повече че никак няма да се трогнат.

Къде бяха всичкото това време? Как заспиват нощем като знаят, че имат внучка (която = като твоето момченце е одрало кожата на баща си), за която дори не са попитали как се казва...

Не си мисли, че лишаваш детето от любов! Те ако можеха да обичат, досега да са дотичали. Но пък ако наистина не знаят за твоето детенце, информирай ги. Аз поне така реших - че имат право да знаят и ако искат, могат да се свържат с нас. И пратих писъмце с молба да бъде информирана "баба" като изрично уточних, че нищо не искам, за да не го приемат като шантаж.

Но не разчитай на човещина!
Има и хора, които...са просто сбъркани и откровено лоши.

И в никакъв случай не прави глупости от рода да го дириш семедарителя за "бащинство". Както много от мамите тук ще ти кажат, това е само голяма беля и безброй главоболия.

Въпреки че те разбирам прекрасно...гледах-гледах акта за раждане на моята принцеса и ми се късаше сърцето като си представя как...ще го подава тук и там по разни учреждения по разни поводи и...колкото и да е пораснала, и колкото и да е умна...сигурно ще я боли, че там пише "баща - неизвестен".  не знам

Дай му всичката си любов на твоето човече и мисли, че така е по-добре за него, отколкото да се чувства натрапено, да проси внимание...Яхала метлата е много права = има и други думи, с които може да се обясни, но в никакъв случай с "изоставен". Детето ти ще живее "обичано и като пълноценен човек", ако е сред добри хора и обградено от любов.

Траяна, на кого да го пратя аз това писъмце? 
На "таткото", дето сме умрели за него и двете?
И той пък като вземе та им каже...сакън...ще си развали имиджа на прекрасен съпруг и баща...
Синът номер едно. Дето всичко може и знае. Дето е велик.
А е редно да знаят.
Може пък детето да получи любов и подкрепа от тези хора.
Една кръв са, все пак...

Ще взема да им пратя аз снимки. То даже и текст не е нужно да има. Само печат вярно с оригинала 

Dr Jend,

Мислех, че такива мъже като теб са отдавна изчезал вид, но ми връщаш надеждата, че все някъде има някой недоизтребен екземляр 

Бих те проводила с мисия да хвърлиш малко бой на моичкия, нищо че не ти е познат...ама, що да се хАбиш.

А колкото до напразната надежда, че "бабата" ще набие канчето на любимия си син...надежда всяка оставете! Нашата "баба" като първоначална реакция на новината, че ще има внуче чак се беше "разхълцала от вълнение" = цитирам щастливия бъдещ "татко" към това време, но после когато той се покри и аз се чудех тия хора нормални ли са, поне трябваше да попитат да не съм умряла (на всичко отгоре не бях на друг континент, ами точно като при Комета живеех на две крачки от тях!) - оказа се, преди два дни научих, че "тати" просто им бил казал, че...излязло кьор-фишек, никак даже не съм била бременна. И това дебелокожие при неоспоримия факт на 30-те ми допълнителни кг от бременността, които нямаше как да скрия. както и да е.

Коми,
Писъмцето изпратих в деня, в който се изнесох от София, и го адресирах до съпруга на бабата, защото имах негови координати; не писах директно на нея най-вече защото се питах дали наистина тя знае (нали синът й ми беше разказал колко била щастлива от новината, но може би ме беше излъгал?...); защото, питах се, ако знае и не се интересува, тогава какво да й се натрапвам. Беше ми ужасна мисълта да известявам някого, че нося внучето й, а нея...я бОли фара (извинете, ама...как другояче да се изразя!) 

И...нищо, мила. Синът й гордо си го мести просто в другия крачол и...толкова!

Не разбирам защо си мислиш, че детето ти ще получи любов от тези хора. Една кръв - хубаво, ама той родният баща му е...през оттатък за детето, че на другите кръвни роднини ли?!!!

Аз не искам моето дете да расте в такива объркани взаимоотношения = бабата да го обича, а баща му да не знае кога е родено..........за каква любов въобще говорим!

А и при теб има усложняващи обстоятелства - жена, деца...да не мислиш, че ще плеснат с ръце от радост?!! зачети се в тоя форум да видиш на какво са способни съпровождащите роднини...и тогава решавай дали искаш детето ти да е част от такава фамилия.

Знам, че искаш да споделят твоята радост, обаче...както бях писала преди - има сакати души! не очаквай обич от тях!

Сабина, ти си решила Вяра да знае истината. Редно е да ги пратиш тези снимки. Да се свържеш с бабата и дядото. Да, може да получиш поредния удар, но за детето си длъжна да го направиш.

Офффф. Говоря си редовно с бившата си свекърва. Мъжът й е на друго мнение и дори й беше забранил да говори с мен.

И що? Нали си майка на внуците му? 
Явно не разбирам хората, нито пък подбудите им за едно или друго действие...

Майка съм на единствения му внук, който носи неговото име - и трите имена. Но когато мъжът ми ме остави, той изля кофи с помия върху мен, за да оправдае сина си.

олеееееееееее!  Сабинка, пардон!
аз съм толкова омагьосана, че даже не съм видяла, че ти пишеш, и отговарям на авторката - пардон!!! ама, нали знаеш, че са ми сляти дните и нощите, та затова така съм се замъглила - извинете, моля! 

Комета,Траяна по добре  в акта за раждане да пише баща неизвестен,отколкото да е баща само по документи.Моя вече е само такъв,само едно име от което децата ми може и да се срамуват след време,така както аз се срамувам от моя баща.Момичвета стегнете се,направате от децата си стоиностни хора,а БАЩИ може и да срешнете.Аз съм живия пример за това.Един напълно непознат човек  прави за децата ми това което дори и роден баща не би правил.

Дай Боже всекиму баща с когото да се гордее, а не да се срамува от него! Аз съм сигурна, че дъщеря ми би се срамувала от нейния биологичен баща.

И си повтарям една много мъдра приказка, Комета: това нашето..."НЕ Е ЗАВИНАГИ" 

само че не бива да се надяваш БНД внезапно една сутрин да се превърне в принц. Тя жабата...колкото и да я целуваш си остава жаба!!! 

Истината е добро решение -детето е добре да я научи от теб-не от някой "доброжелател"

Мила, Комета, няма да вмъквам цитати от съобщенията ти. Не мога да си представя как се чувстваш, макар, че, в известен смисъл и аз си отгледах детето сама, сега е на 20. Не знам, какво да ти кажа! Кое е по-добре? Няма точен отговор. Има деца, които знаят кой е баща им и какво от това, те са обект на непрекъснати травми, ябълка на раздора между родителите си. С тези свои думи искам да те насоча към едно "предимство" на ситуацията ти. Имаш прекрасната възможност да дадеш на детето си ясен модел за живота, без да си принудена да го съвместяваш с неясната позиция на такъв "баща". И защо, моля ти се, непрекъснато го наричаш така. Бих се изразила по крайно - "правител". Така наричам тези мъже аз.
А по въпроса дали и кога да кажеш на детето за баща му, не може ли да се срещнеш с бащата и да поговорите? Глупости говоря, той толкова време не е потърсил детето си! А, бе, отвратително. Аз обикновено се пазя от крайни оценки, ама тук просто не мога да се въздържа. Можеш да кажеш на Малчо, че сте живяли известно време с баща му и сте преценили, че не се обичате и не можете да останете заедно. И че в днешно време не е задължително мама и тако да са женени, за да имат деца и че е по-добре, когато двама души не се обичат, да не бъдат заедн. Обяснявай му системно, че нямя нищо по-прекрасно хората да живеят в обич и разбирателство. Нещо повече - ПОКАЗВАЙ ГО! Загърби другата рода!
Целувам те!Кураж!ПАк ще ти пиша!  

Сабина, за какво ти е всичко това - обич насила няма. Щом използваш думите - умрели сме - и по-лошо, така го чувстваш - всичко е ясно! ще ти трябва много време да възстановиш баланса, ако това е възможно!
Поздрави! Доскоро!

Думите са негови, не мои...
Както и да е...Явно съм непоправима мечтателка 

Сабина, извини ме, не знаех! Не знаех, че е възможно да бъдат произнесени такива думи за детето, което си създал и за жената, с която си делил сърце и постеля...
Извини ме! 

Споко бе човек! 
Не си ме засегнала изобщо...

Сабина,

Боже, какъв е този изрод, дето нарича и двете ви умрели (аз наистина не разбрах този цитат, ужас!)

Но и теб не те разбирам - след такива черни думи, какво търсиш от тия хора? "любов и подкрепа"???
Не си губи времето и не си погубвай душата да се надяваш на нещо от такива емоционални инвалиди. Безсмислено е!!!

По-скоро се отърви от напразната надежда и се огледай - на отсрещния тротоар може да те чака голямата любов или просто прекрасен човек, който наистина може да ви даде любов и подкрепа, но докато си се вглъбила да доказваш на тия...как да ги нарека?!  само ще пропилееш време и нерви.

НЯМА СМИСЪЛ, ПОВЯРВАЙ МИ!

Напълно подкрепям Траяна 
Сигурна съм, че твоят човек , истинският, те чака някъде зад ъгъла, ама ти на можеш да завиеш, защото си се втренчила в измамната далечина

Е, и какво. Сабина ще намери зад ъгъла истинския човек, и живели щастливо и т.н. Това не променя факта за бащата на Вяра. Детето ще иска да знае кой е баща му, защо го е изоставил, защо баба и дядо не го искат.

Практиката в такива случаи съветва да се разговаря с детето системно като се поддържа една концепция. В този случай, според мен, е подходящо да се спести част от истината - че бащата ги е изоставил, и да се наблегне на факта, че мама и татко не се обичат и когато това се случва е по-добре да се разделят. За бабата и дядото - какво има да се мисли - и те са в кюпа. Хората са различни. Те така са решили. Така детето от ранната си възраст ще се научи не да оценява хората според емоционалното си състояние, а да приема нещата такива, каквито са. Този подход е по-здравословен. По-нататък ще му помогне в създаването на връзки и семейство и в отношенията с неговите деца. Аз така мисля. Простете, ако не  ви удовлетворява!

Напълно ме удовлетворява. И съм съгласна с всяка дума. Не да се крие истината и да се стига до драми на определена възраст.

Дори да срещнем принца, миналото си го носим.

викаш то като порастне детето само ще се сети, че е изоставено.... 

Уф, Каси, 
Вчера гледах повторението на Шоуто на Слави с Тити Папазов.
Голям мъж с голямо сърце.
Как говореше за дечицата от домовете...А нашите Убавци собствените си деца не искат да видят 

мам - супермам 
най-добрите сме, нали 

мдам. има хора - просто не умеят. това не се променя. най-много да се създадат допълнителни грижи - болка за теб и за дребо.
аз лично пробвах да ги търся онези. при мен нямаше никакъв успех. е, аз го направих в момент, в който вече не ми дремеше, т.е. болка за мене лично нямаше, а детето е малко и така и не разбра какво се случи. мисля, че постъпих правилно, защото вече знам занапред, че не "могат да обичат" и толкова
мисля, че и при теб няма да има резултат - все пак 5 години са много време и човека ако иска, пътека ще направи до вас повярвай ми - естествено нищо не ти пречи да пробваш за твоя собствена сигурност, че си дала всичко от себе си. Аз лично страдах от вменено ми чувство за вина - че аз съм виновна за раздялата, че затова той не можел да си погледне детето, щото видиш ли мен не можел да погледне и дрън дрън бля бля - обаче бързичко се избавих от него и сега знам за себе си. Т.е. полза от търсенето имаше. Знам и за детето. Знам и за в бъдеще.
Тази стъпка би ти дала яснота, ако все още я нямаш за себе си. Ако нещо те колебае.
Но баща на детето ти надали ще даде.

Като бяхме на първата си почИвка сами с детето, другите бащи си носеха децата на конче. И моето вика:"искам и аз, а аз му казвам - много си тежък, бе, мама А той казва:"Ти нали всичко можеш!" И така си остана - мама всичко можеше. Най-големият подарък от него ми е един sms:"Всичко което съм, го дължа на теб!" Сега е на 20, да ми е жив и здрав, студент 3 курс!

Поздравявам те.
Сигурно е много удовлетворяващо.
Дано и ние да се справим така добре, както и ти.
 

Няма начин да не се справяме! Щом сме избрали вариант без бащите, значи, че имаме силите да го осъществим!КУРАЖ НА ВСИЧКИ!ПРЕГРЪЩАМ ВИ!НИЕ СМЕ СУПЕР!    Ако няма кой за момента да ви поднесе цвете,го правя аз! 

Аз мисля, че само някои от нас доброволно и самостоятелно са го избрали...

Щом сме избрали вариант без бащите, значи, че имаме силите да го осъществим!Аз мисля, че само някои от нас доброволно и самостоятелно са го избрали...
И така да е,ние пак сме "най",нали сами си ги гледаме и обичаме.Бчера говорих с бившия да им купи нешата за училище, атой проплака ,че нямал пари и неможе,каза:"аз знам че ти ще се справиш",естественно,няма да ги оставя да не учат заради неговата безотговорност.
Моите хлапета ми подариха медал за "СУПЕР МАЙКА",радват ме всеки ден,всеки миг,те са си моята гордост във всичко.
Мили момичета ,никога не се отчайваите,ние сме супер във всичко!!!!!

Не се заяждам, ама изборът винаги е доброволен, това е съдържанието на понятието "избор" - съзнателно решение в полза на приоритетна за нас позиция. Коя от нас, с ръка на сърцето може да каже - нямах НИКАКВА представа що за човек е. Дали става въпрос за законният мъж или за връзка без брак, всичко което сме направили, за да се появят децата ни е било доброволно и чест ни прави, ако си го признаем. Аз не роптая срещу съдбата си. Приемам я и знам, че цената е детето ми. Готова съм и я плащам. Поздрав за всички.

аз от това шоу си избрах датата, на която да се роди моето човече - щях да го стискам за лъвче, обаче като видях какъв прекрасен човек се е родил на 17.07 (той нали в един момент казва, че искал детенцето да му е в дома за рождения ден), си реших - и Ракът е чудесна зодия 

Колкото пъти го гледам тоя човек по повод това осиновяване по телевизията, толкова пъти си рева като магаре. Има и такива хора по земята. Само да имаш късмет да ти пресекат пътя...

..........

видях една майка оня ден в парка да носи детенцето си на конче...и.....да, ми докривя ми, че и аз ще съм "ти баща, ти майка!", ама пък да дава Господ един ден да получа и аз такъв SMS - мене ми стига тая награда! 

Здравейте момичета,

Да знаете, че много ми е приятно да ви чета.  Не, че не ми става мъчно, и че не ми се доплаква на моменти, слушайки вашите истории... 

Любовта към дечицата ви, себеотдаването и оптимизма, струящи от вас ми зареждат много батерийките... 

Благодаря ви!  

Каси, въобще даже не викам това
Според мене в основата на безболезненото обсъждане на темата с детето стои нагласата на майката. ако майката живее с чувството че първо тя, а после и детето са изоставени, твърде вероятно е да му внуши това усещане. Докато са малки дечицата се налага да се преборим с чувството за изоставеност ( ако го има). Нашата собствена позитивна нагласа ще даде на детето увереност че това е една, ако не нормална, то поне не тооооооолкова трагична ситуация.
Да спрем да се взираме в ситуацията си и да се вгледаме в живота около нас ( ама не избирателно-само татковците и усмихнатите до тях майки и веселите дечица) ами във всичките му аспекти-със сигурност ще намерим нашето място в този живот- такива каквито сме с живота ни такъв какъвто е и най-вече какъвто искаме да бъде.
Момичета, мислете позитивно, не хабете време и енергия в излишни и безкрайни разсъждения- очевидно нещата с нашите бивши няма да се променят в имагинерната посока, която смътно тлее в съзнанието ни.Живейте за себе си иза децата си- да ги направим отговорни, мъдри и борбени хора. ние сме техния шанс- по-добрия шанс от този да живеят между двама нещастни, изнервени родители ( в случай че агонията продължаваше). Дали бившите са си тръгнали веднага след семедаряването, след 3,5,9 месеца или след 3 години.....нищо нямаше да се оправи. Не сме били едни за други-здраве да е!
И понеже подозирам че някои мамчета може да са контра с твърдението, че аз все пак съм живяла с него, детето ми го познава-няма разлика- и детето беше нещастно, виждах го. Сега е по-добре, и двамата сме по-добре. ПОгледнето го от тази страна- децата ви няма да чуят нито един скандал!!! А това за тази крехка психикае изключително важно!

С вас съм, всеки ден влизам тук, чета ви, вълнувам се....
Аз вече се чувствам добре-искам и вие да почувствате поне част от свободното дишане което истински изпитвам!  

Траянче, миличка...нека се успокоят хормоните които така носталгично те настройват и ще започнеш с усмивка да гледаш на тези неща.
Ми кво страшно има да си конче!!!! По-добре да си конче на малкото си злато отколкото кобилата която тегли хомота на тъпия му баща. Аре да пасат! Дърти катъри-това са, като не умеят човешки чувства да изпитват!
 

 

Никак даже няма лошо!
Щото кобила вече не ми се играе! Аман от катъри, мулета и други безмозъчни твари, дето ги влачим и търпим с години, ЗА ЧИЙ Хикс?!!!!!!!!! 

Я всички на моравата - да пасат, както казваш!!!

Мадам Гоца,

Тука смея да не се съглася.
По няколко причини:
Дано да имат късмет и Сабина да срещне някого, когото Вяра да нарича "татко" и двете да се гордеят с него. Гаранция, че това ще се случи - никаква. Ама по-добре да се надяват на това, отколкото да разчитат някакви сбъркани псевдо-роднини да се очовечат, щото имали обща кръв...

Аз за себе си и за моето момиченце предпочитам варианта да не чуе никога, че за баща й сме "умрели и двете"  За какво й е да знае, че има такъв баща??!!! Тази травма, си мисля, че се лекува много по-трудно, отколкото че просто няма татко, отишъл си е, не се обичаме вече и сме се разделили = някакъв по-красив сюжет. Грозната истина невинаги е добро решение.

А имам пред очите си и още един сходен сюжет (преди време го разказах, не помня в коя тема) - моя колежка - прекрасно същество, когото бащата просто не пожелал. Изчезнал. Завинаги.

Докато се чудех и маех цяла бременност дали да се евакуирам от София, дали да диря т.нар. "баща" на детето ми, дали да се натрапвам на баба и дядо, които до този момент не са попитали дали е родено внучето им...... много си говорих с тази моя приятелка и тя безброй пъти ме уверяваше, че на нея никога не й е липсвало нещо, което е нямала. И друго ми повтаряше - "разбери, аз съм израстнала с толкова обич, че не помня да съм питала къде е баща ми".

Сигурно е имало моменти в детството й, когато е питала къде е нейният татко. Просто са избледнели. Майка й изпращала картички уж от него, той уж бил на работа в чужбина - това, предполагам, е било до началото на пубертета.
Моята приятелка до днес не го е търсила, не иска да го познава. Знае, че майка й е занесла снимки от абитуриентския й бал на този човек. И толкова. Не се измъчва от неполучена любов. Не страда, че баща й е предпочел друг живот (тя знае, че той по-късно има семейство и деца, но не й хрумва дори да се запознава с полу-братя/полу-сестри, които има).

Дано и моето дете като порасне толкова спокойно приема нещата от живота.
 ...

Докато се чудех и маех цяла бременност дали да се евакуирам от София, дали да диря т.нар. "баща" на детето ми, дали да се натрапвам на баба и дядо, които до този момент не са попитали дали е родено внучето им......    много си говорих с тази моя приятелка и тя безброй пъти ме уверяваше, че на нея никога не й е липсвало нещо, което е нямала. И друго ми повтаряше - "разбери, аз съм израстнала с толкова обич, че не помня да съм питала къде е баща ми".

Сигурно е имало моменти в детството й, когато е питала къде е нейният татко. Просто са избледнели. Майка й изпращала картички уж от него, той уж бил на работа в чужбина - това, предполагам, е било до началото на пубертета.
Моята приятелка до днес не е го е търсила, не иска да го познава. Знае, че майка й е занесла снимки от абитуриентския й бал на този човек. И толкова. Не се измъчва от неполучена любов. Не страда, че баща й е предпочел друг живот (тя знае, че той по-късно има семейство и деца, но не й хрумва дори да се запознава с полу-братя/полу-сестри, които има).

Дано и моето дете като порасне толкова спокойно приема нещата от живота.
 ...
Траяна и аз се моля моите деца да го кажат това след време,неискам да се измъчват от това ,че някой ,който по документи трябва да е най-важния човек в живота им ,ги е предал заради някаква....Дано да израснат толкова мъдри и добри.Старая се да им дам любов не на двама а на 10 родителя,старая се нищо да не им липсва и да са много щастливи.След срещата с бившия оня ден се заклех ,че никога няма да си позволя повече да му поискам нещо,а още по малко децата да стигнат до там ,че да трябва да му искат.Толкова обиди видях от този......(немога вече дори да го нарека мъж),проклинам деня в който го срешнах!!!!!!!

Цитат на Яхнала метлата:"Каси, въобще даже не викам това
Според мене в основата на безболезненото обсъждане на темата с детето стои нагласата на майката. ако майката живее с чувството че първо тя, а после и детето са изоставени, твърде вероятно е да му внуши това усещане. Докато са малки дечицата се налага да се преборим с чувството за изоставеност ( ако го има). Нашата собствена позитивна нагласа ще даде на детето увереност че това е една, ако не нормална, то поне не тоооооолкова трагична ситуация.
Да спрем да се взираме в ситуацията си и да се вгледаме в живота около нас ( ама не избирателно-само татковците и усмихнатите до тях майки и веселите дечица) ами във всичките му аспекти-със сигурност ще намерим нашето място в този живот- такива каквито сме с живота ни такъв какъвто е и най-вече какъвто искаме да бъде."
Метличке, не бих го казала по-добре  

Траяна,

Всеки си има мнение. За мен най-лошото е детето да разбере, че си го лъгала. Особено когато си единствен родител.

Бащата на вяра не я е изоставил-при раздяла родителят не изоставя детето,а другия родител.Истината е най-доброто за всички решение-най-вече за детето.Специалест детски психолог би могъл да даде съвет как това да стане в конкретния случай.

Е, не, аз не мисля така. Всичко, различно от истината, е някакъв друг свят. Хубаво, докато са малки, естествено че не може без измислени неща. Но изграждането на измислен свят е шизофренично за мене. Винаги съм си патила от това, но .. защо не.
Не смятам да лъжа детето си. Думата 'изоставен' няма да използвам разбира се, но както казах по-преди, мойто е умно, само ще се сети ...  Не е смешно, ма кво ся, да ревем ли.

Е как по друг начин да го наречем?
Като никога не я е виждал, не проявява интерес и в момента я наказва и с финансово отлъчване 

Става дума,че на детето трябва да се обясни,че не то е изоставено,защото иначе детето смята,че то е причината,че то е виновно -било е лошо и затова е изоствено.Трябва да му се обясни,че става дума за отношения между родителите,а не за отношение към него.Детето трябва да знае истината,но не и да му се казва,че е изоставено.децата разсъждават по друг начин-то ще реши,че е виновно и лошо и затова е изоставено.Не е добре детето да се настройва против бащата-то ще може само да реши след време,но детето има нужда да знае-че не то е виновно.

Veronika44, като истински психолог разсъждаваш. Точно в това е проблемът! Да не бъде провокирано чувството за вина в детето. Подкрепям те!

Разбирам ви и двете...ама няма как детето да е било виновно...щот още не е било родено 
Иначе сте прави. Но аз не смятам да крия никакви факти. Тя да си решава как ще постъпва. 

Сабина, разбирам те е те подкрепям, не знам колко време трябва да мине, за да се пребориш с чувството, че си захвърлена сама на себе си, но можеш да опиташ с автогенен тренинг да подхраниш положителна нагласа към живота в себе си. Постижимо е и е по-здравословно, отколкото ежедневно да "превърташ" тази болезнена тема. Тя "излиза" от съзнанието ти и започва самостоятелен живот като въздейства пряко на детето ти. Можеш да започнеш с формулировки от типа на:"Миналото е зад гърба ми!", "Аз и детето ми сме най-важните и ще създадем двете своето бъдеще!", "Вярвам, че има и за мен отреден човек, който ще се грижи за мен и ще приеме детето ми!" и пр..от този сорт. Напиши ги, закачи ги на вратата на хладилника или в банята на огледалото и всеки ден по няколкопъти ги повтаряй, като се опитваш да си представиш едно изпълнено с обич и топлина бъдеще. Най-важна е формулировката, искането от живота да ти е ясно, после идва и отговорът от Вселената, но трябва да си готова да го приемеш...............УСПЕХ

Сабина, не за детето става въпрос, а за теб - ТИ ДА НЕ ПРОВОКИРАШ У НЕГО  чувството за вина. Това чувство се появява отвъд рационалното, детето ти няма да започне да разсъждава, то просто ще се почувства виновно. Не допускай да се случи.

Точно така си мисля и аз и затова няма да й казвам на моята щерка, че баща й просто...изглупя в един прекрасен момент и все едно, че сме умрели за него (нищо, че не съм ги чула на глас изречени тези думи, държанието му и на роднините му само това показва).

Което е истината. Детенцето ми ще се чувства виновно и ще е травмирано, ако научи тази истина.

Наскоро си открих едно стихотворение, което съм писала като дете.
Не знам от каква точно случка е било провокирано, но майка ми имаше навик "да премълчава" разни неща, с цел да ми спести определени страдания.
Правила го е, знам, от най - добри чувства, но резултатът винаги е бил обратен.
Така че аз казвам на моите деца винаги истината, каквато и да е тя (както аз я чувствам, разбира се, защото всичко е много относително), и се опитвам да им помогна да я преживеят, да изразят чувствата си...
Ето го стихотворението. То изразява гледната точка на едно дете. Била съм 13 -14 годишна.

О благородството, това дяволче

Да лъжеш е лесно.
Лъжата е малка.
Толкова е жалка,
А толкова чудесно.

Лъжата е малка.
В кибритена кутийка може да се скрие.
И майката лъже своето момиче, което в килера уплашено се крие.

Лъжата е страшна.
Да лъжеш е гадно.
Объркано, ясно и гневно, и страдно!

Момичето хвърли по огледалото ваза
И своят стар гняв по стената размаза.

Да лъжеш е страшно.
Да лъжеш е подло.
А майката, странно, дори е доволна.

Детето не знае.
Не знае за лъжата.
И й е леко, леко на душата.

Здравейте, аз рядко влизам в тозу форум, но тук ми стана интересно и с ваше позволение ще се намеся.

Заставам напълно зад думите на Яхнала метлата и Story. Нашето, на майката възприемане на нещат, се пренася в детето. Ако майката цял живот е с горчивата мисъл "изоставиха ни" - и детето ще го приема така. Ако майката погледне напред и мисли положително, детето израства  по-спокойно.
Моята дъщеря също е на 20 г, баща й реши, че тя е излишна в живота му, когато се разведохме, тя беше на 4 г.  Аз винаги, от тогава още, съм й обяснявала, че просто с него сме спрели да се обичаме и затова той си е отишъл, да не се караме непрекъснато и да я огорчаваме. С годините имаше много горчиви моменти, той я лъжеше най-нагло, казваше й че ще дойде да я види и да излязат на сладкарница - и не се появяваше никакъв    Детето седеше по цели дни с дрешките за излизане до вратата в очакване... 

След такива ситуации е цяло облегчение да няма такъв, който само ще вгорчава живота и на майката и на детето.

Конкретно по темата - на детето още в най-скоро време трябва постепенно да му се каже истината - че мъжът, от който е родено то, не е искал да живее с майка му, не са се обичали вече  и затова той си е тръгнал... Препоръчвам да не се използва думата "баща" за да не се девалвира съдържанието й и детето да има свободата спед време (дай Боже!) да нарече с тази хубава дума някой мъж, който наистина ще се държи като баща с него - и с майката.

Няма лошо майката сама да признае - да, не подбрах внимателно от кого да родя дете, съжалявам, не очаквах, че този мъж не иска и не става за баща... Не мисля, че това ще увреди авторитета й в очите на детето - по-скоро обратното. Всички допускаме грешки, важното е да си ги признаваме.
И най-важното е - детето да бъде уверявано винаги при тези разговори, че всъщност то е много желано - от майка си, от баба и дядо (майчините родители) и каквито там близки роднини още има.

Подкрепям напълно този пост, много добре са изказани нещата