Молба за съвет

Като бяхме на първата си почИвка сами с детето, другите бащи си носеха децата на конче. И моето вика:"искам и аз, а аз му казвам - много си тежък, бе, мама А той казва:"Ти нали всичко можеш!" И така си остана - мама всичко можеше. Най-големият подарък от него ми е един sms:"Всичко което съм, го дължа на теб!" Сега е на 20, да ми е жив и здрав, студент 3 курс!

Поздравявам те.
Сигурно е много удовлетворяващо.
Дано и ние да се справим така добре, както и ти.
 

Няма начин да не се справяме! Щом сме избрали вариант без бащите, значи, че имаме силите да го осъществим!КУРАЖ НА ВСИЧКИ!ПРЕГРЪЩАМ ВИ!НИЕ СМЕ СУПЕР!    Ако няма кой за момента да ви поднесе цвете,го правя аз! 

Аз мисля, че само някои от нас доброволно и самостоятелно са го избрали...

Щом сме избрали вариант без бащите, значи, че имаме силите да го осъществим!Аз мисля, че само някои от нас доброволно и самостоятелно са го избрали...
И така да е,ние пак сме "най",нали сами си ги гледаме и обичаме.Бчера говорих с бившия да им купи нешата за училище, атой проплака ,че нямал пари и неможе,каза:"аз знам че ти ще се справиш",естественно,няма да ги оставя да не учат заради неговата безотговорност.
Моите хлапета ми подариха медал за "СУПЕР МАЙКА",радват ме всеки ден,всеки миг,те са си моята гордост във всичко.
Мили момичета ,никога не се отчайваите,ние сме супер във всичко!!!!!

Не се заяждам, ама изборът винаги е доброволен, това е съдържанието на понятието "избор" - съзнателно решение в полза на приоритетна за нас позиция. Коя от нас, с ръка на сърцето може да каже - нямах НИКАКВА представа що за човек е. Дали става въпрос за законният мъж или за връзка без брак, всичко което сме направили, за да се появят децата ни е било доброволно и чест ни прави, ако си го признаем. Аз не роптая срещу съдбата си. Приемам я и знам, че цената е детето ми. Готова съм и я плащам. Поздрав за всички.

аз от това шоу си избрах датата, на която да се роди моето човече - щях да го стискам за лъвче, обаче като видях какъв прекрасен човек се е родил на 17.07 (той нали в един момент казва, че искал детенцето да му е в дома за рождения ден), си реших - и Ракът е чудесна зодия 

Колкото пъти го гледам тоя човек по повод това осиновяване по телевизията, толкова пъти си рева като магаре. Има и такива хора по земята. Само да имаш късмет да ти пресекат пътя...

..........

видях една майка оня ден в парка да носи детенцето си на конче...и.....да, ми докривя ми, че и аз ще съм "ти баща, ти майка!", ама пък да дава Господ един ден да получа и аз такъв SMS - мене ми стига тая награда! 

Здравейте момичета,

Да знаете, че много ми е приятно да ви чета.  Не, че не ми става мъчно, и че не ми се доплаква на моменти, слушайки вашите истории... 

Любовта към дечицата ви, себеотдаването и оптимизма, струящи от вас ми зареждат много батерийките... 

Благодаря ви!  

Каси, въобще даже не викам това
Според мене в основата на безболезненото обсъждане на темата с детето стои нагласата на майката. ако майката живее с чувството че първо тя, а после и детето са изоставени, твърде вероятно е да му внуши това усещане. Докато са малки дечицата се налага да се преборим с чувството за изоставеност ( ако го има). Нашата собствена позитивна нагласа ще даде на детето увереност че това е една, ако не нормална, то поне не тооооооолкова трагична ситуация.
Да спрем да се взираме в ситуацията си и да се вгледаме в живота около нас ( ама не избирателно-само татковците и усмихнатите до тях майки и веселите дечица) ами във всичките му аспекти-със сигурност ще намерим нашето място в този живот- такива каквито сме с живота ни такъв какъвто е и най-вече какъвто искаме да бъде.
Момичета, мислете позитивно, не хабете време и енергия в излишни и безкрайни разсъждения- очевидно нещата с нашите бивши няма да се променят в имагинерната посока, която смътно тлее в съзнанието ни.Живейте за себе си иза децата си- да ги направим отговорни, мъдри и борбени хора. ние сме техния шанс- по-добрия шанс от този да живеят между двама нещастни, изнервени родители ( в случай че агонията продължаваше). Дали бившите са си тръгнали веднага след семедаряването, след 3,5,9 месеца или след 3 години.....нищо нямаше да се оправи. Не сме били едни за други-здраве да е!
И понеже подозирам че някои мамчета може да са контра с твърдението, че аз все пак съм живяла с него, детето ми го познава-няма разлика- и детето беше нещастно, виждах го. Сега е по-добре, и двамата сме по-добре. ПОгледнето го от тази страна- децата ви няма да чуят нито един скандал!!! А това за тази крехка психикае изключително важно!

С вас съм, всеки ден влизам тук, чета ви, вълнувам се....
Аз вече се чувствам добре-искам и вие да почувствате поне част от свободното дишане което истински изпитвам!  

Траянче, миличка...нека се успокоят хормоните които така носталгично те настройват и ще започнеш с усмивка да гледаш на тези неща.
Ми кво страшно има да си конче!!!! По-добре да си конче на малкото си злато отколкото кобилата която тегли хомота на тъпия му баща. Аре да пасат! Дърти катъри-това са, като не умеят човешки чувства да изпитват!
 

 

Никак даже няма лошо!
Щото кобила вече не ми се играе! Аман от катъри, мулета и други безмозъчни твари, дето ги влачим и търпим с години, ЗА ЧИЙ Хикс?!!!!!!!!! 

Я всички на моравата - да пасат, както казваш!!!

Мадам Гоца,

Тука смея да не се съглася.
По няколко причини:
Дано да имат късмет и Сабина да срещне някого, когото Вяра да нарича "татко" и двете да се гордеят с него. Гаранция, че това ще се случи - никаква. Ама по-добре да се надяват на това, отколкото да разчитат някакви сбъркани псевдо-роднини да се очовечат, щото имали обща кръв...

Аз за себе си и за моето момиченце предпочитам варианта да не чуе никога, че за баща й сме "умрели и двете"  За какво й е да знае, че има такъв баща??!!! Тази травма, си мисля, че се лекува много по-трудно, отколкото че просто няма татко, отишъл си е, не се обичаме вече и сме се разделили = някакъв по-красив сюжет. Грозната истина невинаги е добро решение.

А имам пред очите си и още един сходен сюжет (преди време го разказах, не помня в коя тема) - моя колежка - прекрасно същество, когото бащата просто не пожелал. Изчезнал. Завинаги.

Докато се чудех и маех цяла бременност дали да се евакуирам от София, дали да диря т.нар. "баща" на детето ми, дали да се натрапвам на баба и дядо, които до този момент не са попитали дали е родено внучето им...... много си говорих с тази моя приятелка и тя безброй пъти ме уверяваше, че на нея никога не й е липсвало нещо, което е нямала. И друго ми повтаряше - "разбери, аз съм израстнала с толкова обич, че не помня да съм питала къде е баща ми".

Сигурно е имало моменти в детството й, когато е питала къде е нейният татко. Просто са избледнели. Майка й изпращала картички уж от него, той уж бил на работа в чужбина - това, предполагам, е било до началото на пубертета.
Моята приятелка до днес не го е търсила, не иска да го познава. Знае, че майка й е занесла снимки от абитуриентския й бал на този човек. И толкова. Не се измъчва от неполучена любов. Не страда, че баща й е предпочел друг живот (тя знае, че той по-късно има семейство и деца, но не й хрумва дори да се запознава с полу-братя/полу-сестри, които има).

Дано и моето дете като порасне толкова спокойно приема нещата от живота.
 ...

Докато се чудех и маех цяла бременност дали да се евакуирам от София, дали да диря т.нар. "баща" на детето ми, дали да се натрапвам на баба и дядо, които до този момент не са попитали дали е родено внучето им......    много си говорих с тази моя приятелка и тя безброй пъти ме уверяваше, че на нея никога не й е липсвало нещо, което е нямала. И друго ми повтаряше - "разбери, аз съм израстнала с толкова обич, че не помня да съм питала къде е баща ми".

Сигурно е имало моменти в детството й, когато е питала къде е нейният татко. Просто са избледнели. Майка й изпращала картички уж от него, той уж бил на работа в чужбина - това, предполагам, е било до началото на пубертета.
Моята приятелка до днес не е го е търсила, не иска да го познава. Знае, че майка й е занесла снимки от абитуриентския й бал на този човек. И толкова. Не се измъчва от неполучена любов. Не страда, че баща й е предпочел друг живот (тя знае, че той по-късно има семейство и деца, но не й хрумва дори да се запознава с полу-братя/полу-сестри, които има).

Дано и моето дете като порасне толкова спокойно приема нещата от живота.
 ...
Траяна и аз се моля моите деца да го кажат това след време,неискам да се измъчват от това ,че някой ,който по документи трябва да е най-важния човек в живота им ,ги е предал заради някаква....Дано да израснат толкова мъдри и добри.Старая се да им дам любов не на двама а на 10 родителя,старая се нищо да не им липсва и да са много щастливи.След срещата с бившия оня ден се заклех ,че никога няма да си позволя повече да му поискам нещо,а още по малко децата да стигнат до там ,че да трябва да му искат.Толкова обиди видях от този......(немога вече дори да го нарека мъж),проклинам деня в който го срешнах!!!!!!!

Цитат на Яхнала метлата:"Каси, въобще даже не викам това
Според мене в основата на безболезненото обсъждане на темата с детето стои нагласата на майката. ако майката живее с чувството че първо тя, а после и детето са изоставени, твърде вероятно е да му внуши това усещане. Докато са малки дечицата се налага да се преборим с чувството за изоставеност ( ако го има). Нашата собствена позитивна нагласа ще даде на детето увереност че това е една, ако не нормална, то поне не тоооооолкова трагична ситуация.
Да спрем да се взираме в ситуацията си и да се вгледаме в живота около нас ( ама не избирателно-само татковците и усмихнатите до тях майки и веселите дечица) ами във всичките му аспекти-със сигурност ще намерим нашето място в този живот- такива каквито сме с живота ни такъв какъвто е и най-вече какъвто искаме да бъде."
Метличке, не бих го казала по-добре