Молба за съвет

Траяна,

Всеки си има мнение. За мен най-лошото е детето да разбере, че си го лъгала. Особено когато си единствен родител.

Бащата на вяра не я е изоставил-при раздяла родителят не изоставя детето,а другия родител.Истината е най-доброто за всички решение-най-вече за детето.Специалест детски психолог би могъл да даде съвет как това да стане в конкретния случай.

Е, не, аз не мисля така. Всичко, различно от истината, е някакъв друг свят. Хубаво, докато са малки, естествено че не може без измислени неща. Но изграждането на измислен свят е шизофренично за мене. Винаги съм си патила от това, но .. защо не.
Не смятам да лъжа детето си. Думата 'изоставен' няма да използвам разбира се, но както казах по-преди, мойто е умно, само ще се сети ...  Не е смешно, ма кво ся, да ревем ли.

Е как по друг начин да го наречем?
Като никога не я е виждал, не проявява интерес и в момента я наказва и с финансово отлъчване 

Става дума,че на детето трябва да се обясни,че не то е изоставено,защото иначе детето смята,че то е причината,че то е виновно -било е лошо и затова е изоствено.Трябва да му се обясни,че става дума за отношения между родителите,а не за отношение към него.Детето трябва да знае истината,но не и да му се казва,че е изоставено.децата разсъждават по друг начин-то ще реши,че е виновно и лошо и затова е изоставено.Не е добре детето да се настройва против бащата-то ще може само да реши след време,но детето има нужда да знае-че не то е виновно.

Veronika44, като истински психолог разсъждаваш. Точно в това е проблемът! Да не бъде провокирано чувството за вина в детето. Подкрепям те!

Разбирам ви и двете...ама няма как детето да е било виновно...щот още не е било родено 
Иначе сте прави. Но аз не смятам да крия никакви факти. Тя да си решава как ще постъпва. 

Сабина, разбирам те е те подкрепям, не знам колко време трябва да мине, за да се пребориш с чувството, че си захвърлена сама на себе си, но можеш да опиташ с автогенен тренинг да подхраниш положителна нагласа към живота в себе си. Постижимо е и е по-здравословно, отколкото ежедневно да "превърташ" тази болезнена тема. Тя "излиза" от съзнанието ти и започва самостоятелен живот като въздейства пряко на детето ти. Можеш да започнеш с формулировки от типа на:"Миналото е зад гърба ми!", "Аз и детето ми сме най-важните и ще създадем двете своето бъдеще!", "Вярвам, че има и за мен отреден човек, който ще се грижи за мен и ще приеме детето ми!" и пр..от този сорт. Напиши ги, закачи ги на вратата на хладилника или в банята на огледалото и всеки ден по няколкопъти ги повтаряй, като се опитваш да си представиш едно изпълнено с обич и топлина бъдеще. Най-важна е формулировката, искането от живота да ти е ясно, после идва и отговорът от Вселената, но трябва да си готова да го приемеш...............УСПЕХ

Сабина, не за детето става въпрос, а за теб - ТИ ДА НЕ ПРОВОКИРАШ У НЕГО  чувството за вина. Това чувство се появява отвъд рационалното, детето ти няма да започне да разсъждава, то просто ще се почувства виновно. Не допускай да се случи.

Точно така си мисля и аз и затова няма да й казвам на моята щерка, че баща й просто...изглупя в един прекрасен момент и все едно, че сме умрели за него (нищо, че не съм ги чула на глас изречени тези думи, държанието му и на роднините му само това показва).

Което е истината. Детенцето ми ще се чувства виновно и ще е травмирано, ако научи тази истина.

Наскоро си открих едно стихотворение, което съм писала като дете.
Не знам от каква точно случка е било провокирано, но майка ми имаше навик "да премълчава" разни неща, с цел да ми спести определени страдания.
Правила го е, знам, от най - добри чувства, но резултатът винаги е бил обратен.
Така че аз казвам на моите деца винаги истината, каквато и да е тя (както аз я чувствам, разбира се, защото всичко е много относително), и се опитвам да им помогна да я преживеят, да изразят чувствата си...
Ето го стихотворението. То изразява гледната точка на едно дете. Била съм 13 -14 годишна.

О благородството, това дяволче

Да лъжеш е лесно.
Лъжата е малка.
Толкова е жалка,
А толкова чудесно.

Лъжата е малка.
В кибритена кутийка може да се скрие.
И майката лъже своето момиче, което в килера уплашено се крие.

Лъжата е страшна.
Да лъжеш е гадно.
Объркано, ясно и гневно, и страдно!

Момичето хвърли по огледалото ваза
И своят стар гняв по стената размаза.

Да лъжеш е страшно.
Да лъжеш е подло.
А майката, странно, дори е доволна.

Детето не знае.
Не знае за лъжата.
И й е леко, леко на душата.

Здравейте, аз рядко влизам в тозу форум, но тук ми стана интересно и с ваше позволение ще се намеся.

Заставам напълно зад думите на Яхнала метлата и Story. Нашето, на майката възприемане на нещат, се пренася в детето. Ако майката цял живот е с горчивата мисъл "изоставиха ни" - и детето ще го приема така. Ако майката погледне напред и мисли положително, детето израства  по-спокойно.
Моята дъщеря също е на 20 г, баща й реши, че тя е излишна в живота му, когато се разведохме, тя беше на 4 г.  Аз винаги, от тогава още, съм й обяснявала, че просто с него сме спрели да се обичаме и затова той си е отишъл, да не се караме непрекъснато и да я огорчаваме. С годините имаше много горчиви моменти, той я лъжеше най-нагло, казваше й че ще дойде да я види и да излязат на сладкарница - и не се появяваше никакъв    Детето седеше по цели дни с дрешките за излизане до вратата в очакване... 

След такива ситуации е цяло облегчение да няма такъв, който само ще вгорчава живота и на майката и на детето.

Конкретно по темата - на детето още в най-скоро време трябва постепенно да му се каже истината - че мъжът, от който е родено то, не е искал да живее с майка му, не са се обичали вече  и затова той си е тръгнал... Препоръчвам да не се използва думата "баща" за да не се девалвира съдържанието й и детето да има свободата спед време (дай Боже!) да нарече с тази хубава дума някой мъж, който наистина ще се държи като баща с него - и с майката.

Няма лошо майката сама да признае - да, не подбрах внимателно от кого да родя дете, съжалявам, не очаквах, че този мъж не иска и не става за баща... Не мисля, че това ще увреди авторитета й в очите на детето - по-скоро обратното. Всички допускаме грешки, важното е да си ги признаваме.
И най-важното е - детето да бъде уверявано винаги при тези разговори, че всъщност то е много желано - от майка си, от баба и дядо (майчините родители) и каквито там близки роднини още има.

Подкрепям напълно този пост, много добре са изказани нещата