Каква е причината да не се разбираме със свекървата?

Причината при нас е в това, че тя е свикнала да командва парада, като единствена жена в семейството (тя има 2-ма сина). Поради тази причина винаги намира кусур в свършената от мен работа- тя не го правела така  Това е което ме дразни

На мен ми е лесно - проблеми със свекървата почти нямам, защото живеем отделно. Да му мислят тези, които живеят заедно. На мен ми излиза по-евтино от всяка гледна точка да се оправям без да разчитам на нея да ми гледа децата, да ми готви или да ми даде покрив над главата. Когато ги иска за някакво време, добре дошла е да ги вземе или да погостува. Но никой не се нанася в къщата на другия. Аз също като съм у тях се държа като на гости, защото съм гост и тя се разпорежда в дома си.
И аз най-наивно съм си мислила, че вината трябва да се поема от двамата, но в живота много рядко се получава така. Всеки си дърпа към себе си, защото се смята за прав. Иначе след време става пациент на психолозите.

Това са междуличностни проблеми,които имаме с хората по принцип-неразбрана колежка,невъзпитани съседи,а и ние самите не сме съвършени.С колежката ми живея 40 часа седмично,затова съм наложила определени граници,които не се минават и съм разбрала кои теми да засягам,и кои да избягвам.Това ми е подходът и към роднините.И мама,и свеки са ми давали съвети "тази маса ще я сложим тука,шкафа местим там",или неподходящи подаръци.Преди Лъвът в мене да кипне,се сещам,че всъщност те го правят за моя комфорт,от обич,което оценявам и пак правя това,което искам да виждам в дома си.Един ден тях няма да ги има,за да се "месят" и много ли ще е хубаво,че вече на никой не му пука?Много снахи се бият в гърдите,че ще наврат свекървата в ....Естествено-младото е по-силно.Добре,и какво печелим.Поставяме мъжете си между чука и наковалнята.В повечето случаи те са принудени да изберат нас и децата,но да не се заблуждаваме-никога не ни прощават,че не сме намерили начин за разбирателство;рано или късно ни го връщат.Обливаме децата си с отрицателна енергия.Принуждаваме роднините да вземат страна,създават се лагери,неловки отношения,интриги,вместо да ни е приятно,когато се съберем.Обичала била свеки дъщеря си повече и й помагала....Ами и аз обичам повече моето дете пред чуждото.И като съм създавала децата си,не съм подписвала договор за гледане със свеки.Понякога,тотално изтощена,съм си мислела с яд защо не ги взима поне за малко.Добре,че не си го навих на пръста.Сега,когато отраснаха,са такава идилия баба и внучета,която щях да разваля,ако бях си настроила децата срещу баба им.Като си виждам децата така щастливи и аз съм щастлива.И нещо друго-колкото повече се приближаваш към годините,на които тази (тогава на 40)жена ми стана свекърва,толкова по-добре я разбираш.А за ужасните старчески домове просто не знам как може да се говори.Имам роднини,които трудно понасям и пак знам,че стигне ли се до там,не мога да ги захвърля в подобен дом.Това,предполагам,е кръвта и семейството...

Нямам думи просто, това са нашите родители. те са ни гледали, грижили са се zа нас, хранили са ни, обличали са ни ... Българите са гола вода неблагодарни към собствените си родители, каква оправия да има????????????????????


родителите ни да умрат от глад ли предлагаш да оставим, ако нямат сили да се оправят сами? За сестреи братя и друга работоспособна дружина си права.

Ще имаш много здраве от мен. Това за старческия дом съм го направила като извод от една тема за старческите домове. Там се обясняваше, че възрастните щели да се чувстват по-добре там, щяло да има кой да се грижи за тях, не можело да съжителстват заедно и други подобни. Ако искаш, може да наминеш към тази тема и да видиш кой какво е писал. (Аз не бих си оставила родителите в старчески дом)
Хубаво са ни отгледали, но това не означава, че трябва да ни се месят в живота докато свят светува. Който иска да командва в чужда къща не може да очаква особена любов и уважение. Като в междудържавните и вътрешните работи е. Всяка намеса във вътрешните работи на една суверенна единица, каквато е едно семейство (майка, баща и деца) е нежелателна.

Ти позволяваш ли родителите да ви казват какво да правите и как да живеете? Едва ли! Любовта си е любов, признателността си е признателност, но всяко семейство си е отделно.
Сещам се за една приказка : "с майка до море, с жена през море". Затова, всеки да си знае звънеца и танджерата.

az се ядосвам , когато ми се бъркат, карам се даже, каzвам си мнението, но zа майка ми на година давам толкова, колкото и zа детето (как да живее сама жена с миzерната в БГ инженерска zаплата) и никога не бих я "иzритала" в старчески дом или не бих я ритала най малкото.  Както и свекито не бих ритала където и да било, въпреки, че се оправят с парите и не искат и че и с нея си се караме редовно , като дойде на гости 

Моята свекърва е лицемерна жена, колкото и да ми е неприятно да го споделя. В един момент се държи страхотно, като майка или добра приятелка, в следващия - злобее, даже завижда и се заяжда за нищожни неща. Затова свикнах да я приемам не като човек с нейните положителни и отрицателни страни, а като даденост, като нещо, което за определен период ще съпътства живота ми. Просто за да не се дразня, колкото и да ми е трудно още. Ето това е причината да не се разбирам с нея.
Освен това, тя е човек, който не си признава, когато не е прав. Така че какви отношения може да има между нас освен неразбирателство?

Незнам каква е причината по младите толкова да са озлобени към човека който е родил нейният любим.Само поради тази причина трябва да сте по примирени в приказките си,и да има едно елементарно уважение към него.Не забравяйте че и вие ще остареите и ще бъдите в същата ситоация .Тогава ще говорите по друг начин СИГУРНА СЪМ.И друго -вашите майки които имат снахи и с тях се държат  зле ВИЕ КАК СЕ ЧУСТВАТЕ ААААА. БОЛИ НАЛИ........Любимият ви човек също го БОЛИ НО ДА ВИ УГОДИ НА КАПРИЗИТЕ ,СТОИ И ПРЕГЛЪЩА ВСИЧКО.Прави го заради ВАС .Защото мъжете са толерантни , а вие които толково сте злобни ще дойде и вашият ден,и ще    много НО.....ПО-КЪСНООООООООООООООО.
 
Говоря за този мой цитат че се засягаш.  И не си ти човека който ще ми даваш акъл как и какво да пиша .А има една приказка която важи за теб:ГУЗЕН НЕГОНЕН БЯГА.

По-примирени или по-премерени имаш предвид?
На мен примирението, особено ако е за моя сметка, не ми е по вкуса.
Да, приказките ми може би трябва да са по-добре премерени.
За като остарея не зная нищо. Ще бъда и тъща и свекърва. Надявам се да се справят сами, а аз да съм с акъла си и да си мълча по-често и да съм по-надалече. Ако искат нещо, да си кажат.

А най-вероятно неразбориите със свекървите идват точно от това, че сме млади (или на средна възраст). При всички случаи сега ни е времето да правим каквото ще правим. Същото важи и за мъжете. Не се възмъжава под зоркия поглед на мама, а при сблъскване с живота и последствията от собствените решения. Нали затова са мъже, за да водят семейството и да се грижат за него!

Как живее човек сам самичък на тоzи свят и не търси контакти с най блиzките си , с родните си деца , как не му се иска да се радва на внуците?  Как ще си стоиш с акъла си и по цял ден ще си мериш думите, въzможно най далече, очаквайки някой да се сети да ти се обади ??? Пробвай сега да видим колко време ще иzдържиш на такъв режим? Най са ми интересни хора, които каzват с лекота така ще бъде ... как ще бъде е писано и описано и ти не можешда го промениш, останалото са си непремерени фантасмагории. човека от себе си не може да иzбяга и сам самичък не може да живее.

Не ме раzбирай погрешно, не пиша , zа да влиzам в конфликт с теб, просто си мсиля, че пишеш невъzможни неща.

Подобни теми са много добре, свалят ме на zемята, особено след караница със свекито, когато си викам никога повече .... няма никога, нисе сме хора ние сме сега една рода , ние сме един zа друг роднини.

Да не бъркаме даването на тон в живота на едно семейство с живеенето сам. Може прекрасно всеки да си управлява своето семейно огнище и да не живее сам, а да има радост и и уважение.
Все се чудя защо се смесват двете неща - самостоятелността и самотата. Самостоятелен не означава да се живее сам. Да сме живи и здрави, да доживеем и внуци да имаме! Радването на внуците не означава аз да ги отгледам вместо родителите им. Помощ - да, да се порадвам на децата - и това добре, да ги вземам през ваканциите и празниците - много хубаво и радостно. Но не и да поемам изцяло грижите по внуците, защото родителите им нямат време за тях.

добре де , а кой да поеме грижата, ако родителите нямат време?
как си предсатвяш сама самичка въzрастна жена в днешно време , но не самотна ?

ОХ .....РАДОСТИНЧЕ.......МНОГО ЗЛОБА В ТЕБ БЕ МИЛИЧКА....ЗАЩО ТАКА СИ ОЗЛОБЯЛА ОЩЕ ОТ СЕГА ,А КАТО ОСТАРЕЕШ КАКВА ЩЕ СИ?????? ГОРКИТЕ СНАХИ И ЗЕТЬОВЕ.МИСЛИШ СИ ЧЕ ЩЕ БЪДЕШ ПО -ДОБРА ОТ СВЕКЪРВА СИ ЛИ???????       ЕДВА ЛИ!!!!


А СЪС ЖАБЧЕТО СЪМ  НАПЪЛНО СЪГЛАСНА ТОВА Е ТО ....ЧОВЕК.