Според мен причината да не се разбираме със свекървите е, че и двете "притежаваме" синчето й. Винаги една от двете ще надделява със своите приумици. Винаги ще се дразним една от друга и прочие.
- Публикувана: 10 авг. 2007, 13:08 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2008, 00:16 ч.
Каква е причината да не се разбираме със свекървата?
отговарям от моята гледна точка. Не се разбираме , защото тя ( и свекъра ми е същия ) е властна. Иска да контролира всичко. Не може да си представи някое събитие да се случи без нейно участие. Смята, че трябва да гледам детето си така, както тя е отгледала своите. А тя съвсем не е пример за подражание в това отношение. Не търпи чуждо мнение. Постоянно изтъква коооолко много е направила за нас ( а това не е съвсем така). Дели внуците си. Показва, че не изгаря от желание да гледа понякога дъщеря ми, когато искаме да отиден някъде. Същевременно казва на ухото на съпруга ми , че обича повече неговото дете, отколкото това на сестра му. А това си е супер грозна постъпка, дори и да е така. Същевременно постоянно гледа другия си внук ( вярно, че той е по- голям и не е толкова проблемен). Не ме цени достатъчно. Не признава моите постижения, нещата които съм постигнала в живота си.
Цитат на: sisi nova в неделя, 09 декември 2007, 09:29
Бабче, ако те наричат к....ва, заплашват те , че мъжът ти (синът им) ще ходи по жени,че ще се срещат тайно от теб с него и хиляди др. простотии не в дом, а от въд планетата ще ти се иска да ги метнеш. Но едно е да искаш, а друго да го направиш.
Думите ти потвърждават написаното от мен. Колкото по-прост е човек, толкова по-сложни са отношенията му с другите хора. Но има нещо, което не разбирам - как жена използваща подобни думи е възпитала сина си?
"Крушата не е паднала по-далеч от дървото". Имаше една индийска поговорка, в която се казваше да си избираш съпруг/а според родителите му/и, но късно я научих и разбрах. Когато човек е влюбен, млад и т.н. пропуска много неща, а и цял живот се учим. Няма да изпадам в подробности, за да не излагам личните си проблеми.
Бабче, ако те наричат к....ва, заплашват те , че мъжът ти (синът им) ще ходи по жени,че ще се срещат тайно от теб с него и хиляди др. простотии не в дом, а от въд планетата ще ти се иска да ги метнеш. Но едно е да искаш, а друго да го направиш.
Думите ти потвърждават написаното от мен. Колкото по-прост е човек, толкова по-сложни са отношенията му с другите хора. Но има нещо, което не разбирам - как жена използваща подобни думи е възпитала сина си?
"Крушата не е паднала по-далеч от дървото". Имаше една индийска поговорка, в която се казваше да си избираш съпруг/а според родителите му/и, но късно я научих и разбрах. Когато човек е влюбен, млад и т.н. пропуска много неща, а и цял живот се учим. Няма да изпадам в подробности, за да не излагам личните си проблеми.
да си избираш съпруг/а според родителите му/и, но късно я научих и разбрах. Когато човек е влюбен, млад и т.н. пропуска много неща, а и цял живот се учим.
Понякога сме доста различни от родителите.На българина много лесно идват на езика псувни и обиди.Като цяло ни е много ниска културата и това не е проблем само на свекървите или тъщите.Предполагам,че ако ми кажат нещо подобно като при Сиси,съвсем учтиво ще им заявя,че не желая да ги виждам.Каквото и действие от нейна страна да е провокирало подобно изказване,то е недопустимо.
Iagodka,забелязала съм,че деца и внуци се обичат еднакво силно,но се предпочитат различно-т.е. с някои се разбираме по-лесно и добре.Хора сме,човешко е.Но няма защо да се афишира.Ако мъжът ти предупреди майка си,че ще сподели предпочитанията й със сестра си,мисля,че няма да го чуе повече.Благодари на свеки за това,което е направила за вас(колкото-толкова).Нека го чуе и може би ще се успокои и престане да го изтъква.Като видиш,че не й се гледа дете,си оставаш в къщи с него.А за цененето-честно казано,никога не съм се замисляла дали не би искала по-успяла в кариерата или заможна жена за сина си...просто никога не съм се интересувала от хорското мнение или признание.
децата приличат на родителите си. пише го във всяка книга zа въzпитание на деца , колко от характера на родителите се насява на децата ... но децата също така живекли с теzи родители одобряват едни и не одобряват други неща, които са видели, преживели, критикуват. Така, че не е трудно да обясниш на съпруга си в кои положителни и кои отрицателни черти прилича на техните и той да си прецени дали ги е харесвал у тях или не и дали иска да положи усилия да се промени или не.
ОК, има хиляди причини поради които не се разбираме със свекървите си.Проблеми и недоразумения между снахи и свекърви винаги ще има...Аз също понякога се дразня на моята,признавам.Обаче откакто спрях да обръщам внимание на всяка дреболия и да изисквам да се спазват на всяка цена само нещата на които изключително много държа, да обяснявам 'защо искам да е така' спокойно и мотивирано, да оценявам че всичко,което тя прави(макар и не винаги на място) го прави защото обича внука си и нас, живея по-спокойно и щастливо.
Не е ли по-полезно вместо да чоплим вече 10 страници 'какви са причините да не се разбираме със свекървата' и да се самонавиваме срещу свекървите си, да се съсредоточим върху това 'по какъв начин да се разбираме с нея'?
Не е ли по-полезно вместо да чоплим вече 10 страници 'какви са причините да не се разбираме със свекървата' и да се самонавиваме срещу свекървите си, да се съсредоточим върху това 'по какъв начин да се разбираме с нея'?
Благодаря,
но скоро пусках подобна тема, в която един от аспектите които засегнах бе именно отношението към свекървата(свекъра) и преекспонирането на понякога незначителни проблеми до размера им на 'световно бедствие'.Ето ти и линк:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=238612.0
Въпреки,че конкретно в тази тема на този проблем не се наблегна кой знае колко мисля,че дори да се пусне друга таква ефекта ще е по-скоро 'как поставих свекърва ми на мястото и', а не 'как успяхме да намерим общ език със свеки'.Ако искаш все пак пусни таква тема,кой знае,може и да излезе нещо...
но скоро пусках подобна тема, в която един от аспектите които засегнах бе именно отношението към свекървата(свекъра) и преекспонирането на понякога незначителни проблеми до размера им на 'световно бедствие'.Ето ти и линк:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=238612.0
Въпреки,че конкретно в тази тема на този проблем не се наблегна кой знае колко мисля,че дори да се пусне друга таква ефекта ще е по-скоро 'как поставих свекърва ми на мястото и', а не 'как успяхме да намерим общ език със свеки'.Ако искаш все пак пусни таква тема,кой знае,може и да излезе нещо...
Благодаря,
но скоро пусках подобна тема, в която един от аспектите които засегнах бе именно отношението към свекървата(свекъра) и преекспонирането на понякога незначителни проблеми до размера им на 'световно бедствие'.......
но скоро пусках подобна тема, в която един от аспектите които засегнах бе именно отношението към свекървата(свекъра) и преекспонирането на понякога незначителни проблеми до размера им на 'световно бедствие'.......
Мисля, че ние (свекървите) трябва да сме тези, които предразполагат новият човек в семейството и създават условията да ни приеме като приятели, а не като врагове. Искам да кажа, ние първи да проявим толерантност и добронамереност. Не мога да упреквам някои от пишещите във форума млади жени за отношението им към свекървите, като чета как те се отнасят с тях. Как би могъл човек да бъде добър с някой, който само сумти и му търси кусури, а да не говорим за обидни квалификации и сплетни.
Аз съм живяла много кратко със свекърва си (около 1 година), но тя, Бог да я прости, беше благ и кротък човек. Нито една забележка, нито едно злобничко женско подмятане, нито една лоша дума не съм чула от нея за себе си, макар че според нейните разбирания сигурно не съм била най-доброто попадение на сина й - пушех, пиех водка и бях от "семейство на разведени". Винаги е стояла зад гърба ми и ме е подкрепяла. Отношенията ни създадени през тази година си останаха такива до края цели 27 години - бяхме по-скоро майка и дъщеря, отколкото снаха и свекърва. И в интерес на истината тя беше причината те да бъдат такива. Тя ме посрещна като най-желаната и чакана дъщеря и аз никога не забравих това. Няма нормален човек, който да отвърне на доброто отношение с лошо.
Бабче,струва ми се,че ти си(или ще си) прекрасна свекърва 
А като се добави по-малка или по-голяма доза ревност.... 
. А когато е налице примитивизъм и простотия, е тогава вече става страшно.
. А когато е налице примитивизъм и простотия, е тогава вече става страшно.
Напълно съм съгласна с Fiorella.И непрестанното ровене в личния живот,дори интимния... 
.
И аз мисля така!А и направо понякога се учудвам как може да ми задава "такива" въпроси!!!!
babche,
разбирам те напълно и абсолютно подкрепям мнението ти.
Хора всякакви има...разбира се, нормално е да се дразниш, когато някой грубо се намесва в личния ти живот и пространство, използва обидни квалификации и основната му дейност е да сумти срещу теб и да ти търси кусури...
Но аз по-скоро имах предвид да се опитваме да прощаваме онези дребни и не толкова съществени неща, които няма как да не ни дразнят, но които свекървата прави от любов и загриженост и 'за добро'(по начина по който тя го разбира).
разбирам те напълно и абсолютно подкрепям мнението ти.
Хора всякакви има...разбира се, нормално е да се дразниш, когато някой грубо се намесва в личния ти живот и пространство, използва обидни квалификации и основната му дейност е да сумти срещу теб и да ти търси кусури...
Но аз по-скоро имах предвид да се опитваме да прощаваме онези дребни и не толкова съществени неща, които няма как да не ни дразнят, но които свекървата прави от любов и загриженост и 'за добро'(по начина по който тя го разбира).
Ще си позволя да се само-цитирам от много сходна тема, за да не пиша отново същите неща:
.... За жалост свекървата в българското семейство (съвсем не само в него, но тук, както в много други случаи, нещата по- често минават границите на нормалното) избива много от отрицателната си енергия върху снахата. Най- често "снахата" е мразена още преди появата й и на нея се гледа като на нужното зло. Появата на снахата се свързва с усещането за "остаряване" на свекървата и изместване от първото й място, което според нея до сега е заемала в сърцето на сина си, както и с отнемане на властта й (чрез раждането на син българската съпруга става много ценна и важна за своя съпруг. Така тя започва да заема по- високо място от родилата момиче, понеже благодарение на нея родът ще се продължи! Това и позволява да върне малко от "загубената" власт в патриархалните отношения, царящи по нашите земи) Мое мнение е, че първите две схващания са напълно погрешни(но пък точно в тях се крие цялата изначална вражда), защото: първо, това, че сменяш житейската си роля, не винаги е свързано с това, че си достигнал дадена възраст, след която вече всички те възприемат като втора ръка (един вид младата мома вече и най- важна, а ти отиваш назад в класацията, защото си стара чанта) и второ, защото мястото в сърцето на сина ти е гарантирано и не е оспорвано от никого, просто защото неговата съпруга няма никакви претенции да му става майка. Свекървата винаги ще си остане специална и уникална за своя син като негова майка, а съпругата има съвсем различна роля в живота му! С нежеланието си да приеме "новата си роля" и непоколебимостта да докаже на света, че тя все още е млада и "главно-командваща", свекървата започва битка и безмилостно състезание със своята "съперница" за доказване на собственото си превъзходство- да изглежда като нея, да готви по- добре от нея, да се умилква повече от нея и тн и тн. Нормално е снахата, която и без това е с несигурна почва под краката си също да заеме офанзивна позиция.
Изобщо този вид отношения са обременени изключително много още от както свят светува и причините са толкова дълбоки и сложни, че повечето от нас дори не се замислят над тях, а просто по инерция си се "мразят" взаимно! Всичко би било много по- лесно, ако и свекървата и снахата се постараят да намерят общ език, да оценят положителните страни на другата и да разберат, че и двете са човешки същества и правят грешки, но целта им е обща- да имат щастливо и здраво семейство, деца/внуци и да живеят спокойно и сплотено. .......
Ролята на мъжете в тази ситуация не е да стоят от страни и да се жалват как са подтиснати и от двете страни, а използвайки позицията си на близки с двете жени, да поставят някакви граници на трудните взаимоотношения и да се опитат да извадят на преден план положителните качества на жените в живота си. За жалост доста българи просто не им се занимава с подобни "гимнастики" и предпочитат да скочат от едните ръце на другите ( а може и смесено обгрижване даже) и да оставят "жените да си се разбират", което трудно би се случило, тъй като тези две жени са напълно непознати и чужди, поставени обаче в резки близки отношения и в много случаи общ дом (предимно личният на свекървата и чужд на снахата) и е нормално да има конкуренция- всеки от нас има установени навици и порядки, но пък и всяка от тях има своя персоналност и навици и иска място за изява.
.... За жалост свекървата в българското семейство (съвсем не само в него, но тук, както в много други случаи, нещата по- често минават границите на нормалното) избива много от отрицателната си енергия върху снахата. Най- често "снахата" е мразена още преди появата й и на нея се гледа като на нужното зло. Появата на снахата се свързва с усещането за "остаряване" на свекървата и изместване от първото й място, което според нея до сега е заемала в сърцето на сина си, както и с отнемане на властта й (чрез раждането на син българската съпруга става много ценна и важна за своя съпруг. Така тя започва да заема по- високо място от родилата момиче, понеже благодарение на нея родът ще се продължи! Това и позволява да върне малко от "загубената" власт в патриархалните отношения, царящи по нашите земи) Мое мнение е, че първите две схващания са напълно погрешни(но пък точно в тях се крие цялата изначална вражда), защото: първо, това, че сменяш житейската си роля, не винаги е свързано с това, че си достигнал дадена възраст, след която вече всички те възприемат като втора ръка (един вид младата мома вече и най- важна, а ти отиваш назад в класацията, защото си стара чанта) и второ, защото мястото в сърцето на сина ти е гарантирано и не е оспорвано от никого, просто защото неговата съпруга няма никакви претенции да му става майка. Свекървата винаги ще си остане специална и уникална за своя син като негова майка, а съпругата има съвсем различна роля в живота му! С нежеланието си да приеме "новата си роля" и непоколебимостта да докаже на света, че тя все още е млада и "главно-командваща", свекървата започва битка и безмилостно състезание със своята "съперница" за доказване на собственото си превъзходство- да изглежда като нея, да готви по- добре от нея, да се умилква повече от нея и тн и тн. Нормално е снахата, която и без това е с несигурна почва под краката си също да заеме офанзивна позиция.
Изобщо този вид отношения са обременени изключително много още от както свят светува и причините са толкова дълбоки и сложни, че повечето от нас дори не се замислят над тях, а просто по инерция си се "мразят" взаимно! Всичко би било много по- лесно, ако и свекървата и снахата се постараят да намерят общ език, да оценят положителните страни на другата и да разберат, че и двете са човешки същества и правят грешки, но целта им е обща- да имат щастливо и здраво семейство, деца/внуци и да живеят спокойно и сплотено. .......
Ролята на мъжете в тази ситуация не е да стоят от страни и да се жалват как са подтиснати и от двете страни, а използвайки позицията си на близки с двете жени, да поставят някакви граници на трудните взаимоотношения и да се опитат да извадят на преден план положителните качества на жените в живота си. За жалост доста българи просто не им се занимава с подобни "гимнастики" и предпочитат да скочат от едните ръце на другите ( а може и смесено обгрижване даже) и да оставят "жените да си се разбират", което трудно би се случило, тъй като тези две жени са напълно непознати и чужди, поставени обаче в резки близки отношения и в много случаи общ дом (предимно личният на свекървата и чужд на снахата) и е нормално да има конкуренция- всеки от нас има установени навици и порядки, но пък и всяка от тях има своя персоналност и навици и иска място за изява.
По-добре едва ли би могло да се каже ! 
Аэ също съм свекърва и мисля че първо ние старите трябва по- малко да питаме и разпитваме и да си 
тогава и отсрещната страна ще е така .Аз например не ходя без покана в тях.Гледам детето когато имат нужда но във нас .Никога не съм отказвала и помагаме с каквото можем и финансово и материално.И мисля че се получава вече 6г.ВЪЛКЪТ СИТ И АГНЕТО ЦЯЛО .Макар че има хора всякакви.
тогава и отсрещната страна ще е така .Аз например не ходя без покана в тях.Гледам детето когато имат нужда но във нас .Никога не съм отказвала и помагаме с каквото можем и финансово и материално.И мисля че се получава вече 6г.ВЪЛКЪТ СИТ И АГНЕТО ЦЯЛО .Макар че има хора всякакви.