За едни аватари и подписи да ви попитам...

  • 2 241
  • 54
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 14 654
И на мен ми правят впечатление и ми се струва, че майките, които пишат подобни неща опитват да облекат в думи огромната си обич към младежа, а и звучи някак гордо  Simple Smile
Повече се чудя на никовете "жена на мъжа си" и "на Кронки жена му".

# 16
  • Мнения: 6 029
И на мен ми правят впечатление и ми се струва, че майките, които пишат подобни неща опитват да облекат в думи огромната си обич към младежа, а и звучи някак гордо  Simple Smile
Повече се чудя на никовете "жена на мъжа си" и "на Кронки жена му".

гадно е. случва ми се, когато звъня на някой познат на мъж ми за нещо, да обяснявам, че съм на еди кой си жена му, за да се сети. и се чувствам тъпо...

# 17
  • Мнения: 1 547
Ах, ах, колко добре си се ориентирала, Lennie  Mr. Green Светът е пълен с жени, за които раждането е един удобен момент да избягат от неуспешния си избор на мъж. Вкопчвайки се в детето, имаш идеална възможност да не спиш вече с мъжа си, да не излизаш с приятелите му и да не виждаш майка му  Joy

Но ако всичко във връзката е наред - да, детето ще ви сплоти, ще ви накара да се заобичате още повече. Ако можеше само по аватар и подпис да се познава кой случай какъв е, обаче, лесна работа щеше да е...

# 18
  • Мнения: 7 112
Само под една синковска снимка съм забелязала подобен надпис.
И под снимката на една госпожица надписът ми е направил впечатление, че момиченцето е всичко за майката.
Явно съм изтървала последната мода.  Rolling Eyes

# 19
  • Мнения: 2 673
Да, любовта към трите ми деца измества всякакви други видове любови - към мъже, жени, работа и незнам си още кво...даже себелюбието ми..

# 20
  • София
  • Мнения: 3 099
Както и да ви звучи, на мен Шош ми е първо дете, аз съм без стаж в майчинските чувства и съчетаването им, и той ми е номер 1! По Фройд или не - обичам си го най-безусловно.

# 21
  • Мнения: 4 733
Имам дъщеря Laughing

# 22
  • Мнения: 5 299
Интересно ми е, каква метаморфоза преживява една жена, когато роди син, за да се подпише под бебешката му снимка с  "Мъжът на моя живот", например,  или " Обичам Този Мъж".  Има и други, но не се сещам в момента, посланието в крайна сметка е едно и също - детето е заело мястото на мъжа й и тя смята, че то, именно то е голямата й любов.
Накратко въпроса е - наистина ли детето измества мъжа/съпруга от сърцето на жената?
 

На мен са ми меко казано смешни такива изказвания. както и "мъжка мама".... ooooh!
Все едно аз да кажа: Роди се "жената" на моя живот" Joy

# 23
  • Мнения: 2 070
Абе не знам, пък  и имам дъщеря, но не бих си сложила такова изречение в подписа. А и хич не мисля, че са го сложили с чувство за хумор или закачливо....
Не може детето да е заместител, нищо, а и любовта, която изпитва човек към мъж и към дете е много различна...

# 24
  • Мнения: 2 161
Обичам децата си с любов,която изпитват всички майки.Нито повече,нито по-малко.Нямам момче,но и да имах пак нямаше да е мъжът на живота ми.Защото баща му винаги щеше да е с едни гърди напред.Детето-момче или момиче запълва една естествена празнина в женското сърце.А що се отнася до бащите,които имат момичета-моят мъж веднъж ми каза,че ме обича дори повече от собствените си деца.А той е забележителен баща,дори в моите критични очи.В първият момент се ужасих и си помислих,че слага голям грях на душата си.После като премислих реших,че дъщерите му може и да са принцеси,но все пак аз съм кралицата на сърцето му.

# 25
  • Мнения: 516
Детето не е заело мястото на мъжа ми, но е на първо място в мислите ми. Съжалявам, ако звучи еретично за перфектните съпруги във форума. Не мисля, че съм обсебваща майка и едва ли ще съм от най- лошите свекърви. Използвала съм този израз само в кръга на шегата, но сега като се замисля - да, момчешките майки донякъде асоциираме живота си със синовете си. И не мисля, че това е лошо. Същото е при татковците и дъщеричките.
 ПП. - Никът ми е просто закачка с книгата, която чета в момента. Wink

# 26
  • Мнения: 6 167
всъщност, и аз да кажа нещо еретично...  Rolling Eyes
мисля, че връзката мъж-жена ( двойка) трябва да върви паралелно и да се развива самостоятелно ( максимално), независимо от наличието на деца. т.е децата преминават през живота ти, отдаваш им времето си, безсънието си, проекциите си за по-добър живот и съдба, НО мъжа ти (жена ти) е , с който споделяш всичко това и с който в крайна сметка ще останеш.
в по-традиционната схема децата растат и те напускат за свой живот.
и ако вие през това време не сте обгрижвали вашата собствена връзка ( както според мен става в 90 процента от случаите) - какво ще ви свързва, когато децата не са наоколо. тоест, чисто егоистично погледнато излиза, че  връзката жена-мъж е по-важна   Laughing

# 27
  • Мнения: 417
Аз знам,че мъжът ми обича повече дъщеря ни и мен обича естесвено,но нея повече.Аз също обичам дъщеря си повече.

# 28
  • Мнения: 4 733
.Аз също обичам дъщеря си повече.
То и аз така си казвам, но всъщност двата вида обич са съвсем различни и е нелео да се прави сравнение Laughing

# 29
  • Мнения: 765
 Не ми е в стила , не бих нарекла сина си мъжът на моя живот . А и мисля , че дъщерите са си повече за лигавене , момчетата трябва да са по-свободни , по-диви , по-независими от мама -  моите бъдещи момчета имам предвид   Sunglasses  .
 Иначе ако си ги наричаме така по форумите , без на тях  да им повтаряме постоянно "ти си мъжа на моя живот" , няма лошо , другото ми се струва малко обременяващо . А и какъв мъж е едно бебе ?
 П.С. И аз си помислих веднага за свекървите  Grinning
 

Общи условия

Активация на акаунт