Публикувана: 11 авг. 2007, 00:28 ч.
Последно мнение: 11 авг. 2007, 17:33 ч.

За едни аватари и подписи да ви попитам...

2 242
54
1

1
2
3
4
Всички

11 авг. 2007, 00:28 ч.

Мнения: 6 167

Интересно ми е, каква метаморфоза преживява една жена, когато роди син, за да се подпише под бебешката му снимка с "Мъжът на моя живот", например, или " Обичам Този Мъж". Има и други, но не се сещам в момента, посланието в крайна сметка е едно и също - детето е заело мястото на мъжа й и тя смята, че то, именно то е голямата й любов.
Накратко въпроса е - наистина ли детето измества мъжа/съпруга от сърцето на жената?

# 1 11 авг. 2007, 00:30 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Не.
Има едно нещо, на което му се казва чувство за хумор. Wink

# 2 11 авг. 2007, 00:31 ч.

Мнения: 936

На моменти да. По-голяма част от любовта и вниманието се пренасят към Него.
Аз си бях лепнала такова послание на Скайпа.

# 3 11 авг. 2007, 00:31 ч.

Мнения: 2 212

Не, просто любовта към детето (независимо момче или момиче) е най-силната, всеотдайна и саможертвена любов, която жената е изпитвала... - каза тя без дори да е родила и едно дете...
Но да, към бащата е също голяма, но в друга графа, към децата - несъизмерима с нищо друго, неизчерпаема...и никой никого не измества.

# 4 11 авг. 2007, 00:36 ч.

Мнения: 2 818

Хех, тамън си мислих да си сложа "Две гърди за него" и ти взе, че ми секна ентусиазма Rolling Eyes

# 5 11 авг. 2007, 00:37 ч.

Мнения: 6 167

Да уточня, че темата не е за осъждане на този избор Stop

Въведение е към основния в-с - дали сина става голямата любов и измества съпруга от сърцето на жената. Защото именно за синове иде реч - не съм виждала под момичешки снимки такива изявления ( "голямата ми любов", " жената на моя живот" и тн).

# 6 11 авг. 2007, 00:40 ч.

Мнения: 2 212

Не си виждала, но често пък за момиченцата се пише - принцесата на тати - това значи ли, че дъщерята е изместила майка си от сърцето на мъжа? Просто игра на думи според мен и стремеж да се акцентира колко родителят обича отрочето Blush

# 7 11 авг. 2007, 00:44 ч.

Мнения: 6 167

аха, да, не съм виждала.
принцесата на тати е едно, а ' мъжът на моя живот' е друго.
не знам защо но първата ми мисъл е за свекървата , като ги чета тези подписи Laughing

аз сега съм убедена, че никой не може да измести мъжа ми от сърцето ми, по-скоро очаквам детето да ни направи още по-обичащи се. дали е наивно...

# 8 11 авг. 2007, 00:47 ч.

Мнения: 2 212

Аз също си мисля, че децата ми няма да изместят мъжа ми, както вече казах никой никого не измества, това са различни видове любов и чувства...все едно мъжа пък да измести любовта към родителите...просто към детето си мисля, че любовта е най-безрезервна и въпреки всичко...
Докато към мъжа малко или много е условна...все така си мисля...

# 9 11 авг. 2007, 00:50 ч.

Мнения: 6 029

е как ще изместят мъжа ми. към децата ми любовта е чиста и невинна. към мъжо - пропита с греховни помисли:) нямат нищо общо:)

# 10 11 авг. 2007, 00:53 ч.

Мнения: 2 792

Помпозни лексикони фрази, някои хора ги харесват...
Сърцето не е склад с определени размери, може да обичаш нови и нови хора, без да се налага да изхвърляш някого.

# 11 11 авг. 2007, 00:57 ч.

Мнения: 2 353

Лени, не е наивно да очакваш това, по-скоро е логично. По темата - аз вярвам в хормоните. Особено когато накарат закоравял бохем и разказвач на мръсни вицове да мине на "ние акаме по три пъти на ден". Та, ти за една "голяма любов" се чудиш...

# 12 11 авг. 2007, 00:59 ч.

Мнения: 1 312

Любовта е различна-една е към мъжа,друга към сина.
Не мисля,че раждането отне от моята съпружеска обич за да я пренасочи към детето.
Винаги съм се дразнела от жени,които пренебрегват и изолират половинката си при появата на бебе сякаш забравили от къде е дошло.Не го правя.По никакъв начин.Понякога пренебрегвам желанията на съпруга си заради детето.Понякога се случва обратното.Балансирам.И не забравям,че тази радост-детето е плод на нашата любов.Затова се стремя да я поддържам жива.
Подобни надписи не ползвам.Но ме умиляват например снимка на татко и бебе,а отдолу:"Моите мъже" или "Момчетата на моят живот" Heart Eyes

# 13 11 авг. 2007, 01:02 ч.

Мнения: 4 451

Не. Става дума за любов, силна и всеотдайна, и в двата случая, но обичаш по различен начин. Ох, разбрахте ме, нали, че нещо не си формулирах добре изречението. Joy

# 14 11 авг. 2007, 01:10 ч.

Природата си знае работата! Например това, че родителите обикновено са най-подходящите донори за органи на децата си. Другото е игра на думи.

# 15 11 авг. 2007, 01:26 ч.

Мнения: 14 654

И на мен ми правят впечатление и ми се струва, че майките, които пишат подобни неща опитват да облекат в думи огромната си обич към младежа, а и звучи някак гордо Simple Smile

Повече се чудя на никовете "жена на мъжа си" и "на Кронки жена му".

# 16 11 авг. 2007, 01:27 ч.

Мнения: 6 029

Цитат на: Янечек в сб, 11 авг 2007, 01:26

Повече се чудя на никовете "жена на мъжа си" и "на Кронки жена му".

гадно е. случва ми се, когато звъня на някой познат на мъж ми за нещо, да обяснявам, че съм на еди кой си жена му, за да се сети. и се чувствам тъпо...

# 17 11 авг. 2007, 07:41 ч.

Мнения: 1 547

Ах, ах, колко добре си се ориентирала, Lennie Mr. Green

Светът е пълен с жени, за които раждането е един удобен момент да избягат от неуспешния си избор на мъж. Вкопчвайки се в детето, имаш идеална възможност да не спиш вече с мъжа си, да не излизаш с приятелите му и да не виждаш майка му Joy

Но ако всичко във връзката е наред - да, детето ще ви сплоти, ще ви накара да се заобичате още повече. Ако можеше само по аватар и подпис да се познава кой случай какъв е, обаче, лесна работа щеше да е...

# 18 11 авг. 2007, 08:05 ч.

Мнения: 7 112

Само под една синковска снимка съм забелязала подобен надпис.
И под снимката на една госпожица надписът ми е направил впечатление, че момиченцето е всичко за майката.
Явно съм изтървала последната мода. Rolling Eyes

# 19 11 авг. 2007, 08:41 ч.

Мнения: 2 673

Да, любовта към трите ми деца измества всякакви други видове любови - към мъже, жени, работа и незнам си още кво...даже себелюбието ми..

# 20 11 авг. 2007, 08:46 ч.

София
Мнения: 3 099

Както и да ви звучи, на мен Шош ми е първо дете, аз съм без стаж в майчинските чувства и съчетаването им, и той ми е номер 1! По Фройд или не - обичам си го най-безусловно.

# 21 11 авг. 2007, 08:48 ч.

Мнения: 4 733

Имам дъщеря Laughing

# 22 11 авг. 2007, 08:51 ч.

Мнения: 5 299

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 00:28

На мен са ми меко казано смешни такива изказвания. както и "мъжка мама".... ooooh!

Все едно аз да кажа: Роди се "жената" на моя живот" Joy

# 23 11 авг. 2007, 08:58 ч.

Мнения: 2 070

Абе не знам, пък и имам дъщеря, но не бих си сложила такова изречение в подписа. А и хич не мисля, че са го сложили с чувство за хумор или закачливо....
Не може детето да е заместител, нищо, а и любовта, която изпитва човек към мъж и към дете е много различна...

# 24 11 авг. 2007, 09:23 ч.

Мнения: 2 161

Обичам децата си с любов,която изпитват всички майки.Нито повече,нито по-малко.Нямам момче,но и да имах пак нямаше да е мъжът на живота ми.Защото баща му винаги щеше да е с едни гърди напред.Детето-момче или момиче запълва една естествена празнина в женското сърце.А що се отнася до бащите,които имат момичета-моят мъж веднъж ми каза,че ме обича дори повече от собствените си деца.А той е забележителен баща,дори в моите критични очи.В първият момент се ужасих и си помислих,че слага голям грях на душата си.После като премислих реших,че дъщерите му може и да са принцеси,но все пак аз съм кралицата на сърцето му.

# 25 11 авг. 2007, 09:31 ч.

Мнения: 516

Детето не е заело мястото на мъжа ми, но е на първо място в мислите ми. Съжалявам, ако звучи еретично за перфектните съпруги във форума. Не мисля, че съм обсебваща майка и едва ли ще съм от най- лошите свекърви. Използвала съм този израз само в кръга на шегата, но сега като се замисля - да, момчешките майки донякъде асоциираме живота си със синовете си. И не мисля, че това е лошо. Същото е при татковците и дъщеричките.
ПП. - Никът ми е просто закачка с книгата, която чета в момента. Wink

# 26 11 авг. 2007, 09:50 ч.

Мнения: 6 167

всъщност, и аз да кажа нещо еретично... Rolling Eyes

мисля, че връзката мъж-жена ( двойка) трябва да върви паралелно и да се развива самостоятелно ( максимално), независимо от наличието на деца. т.е децата преминават през живота ти, отдаваш им времето си, безсънието си, проекциите си за по-добър живот и съдба, НО мъжа ти (жена ти) е , с който споделяш всичко това и с който в крайна сметка ще останеш.
в по-традиционната схема децата растат и те напускат за свой живот.
и ако вие през това време не сте обгрижвали вашата собствена връзка ( както според мен става в 90 процента от случаите) - какво ще ви свързва, когато децата не са наоколо. тоест, чисто егоистично погледнато излиза, че връзката жена-мъж е по-важна Laughing

# 27 11 авг. 2007, 09:54 ч.

Мнения: 417

Аз знам,че мъжът ми обича повече дъщеря ни и мен обича естесвено,но нея повече.Аз също обичам дъщеря си повече.

# 28 11 авг. 2007, 09:55 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: nina84 в сб, 11 авг 2007, 09:54

.Аз също обичам дъщеря си повече.

То и аз така си казвам, но всъщност двата вида обич са съвсем различни и е нелео да се прави сравнение Laughing

# 29 11 авг. 2007, 09:56 ч.

Мнения: 765

Не ми е в стила , не бих нарекла сина си мъжът на моя живот . А и мисля , че дъщерите са си повече за лигавене , момчетата трябва да са по-свободни , по-диви , по-независими от мама - моите бъдещи момчета имам предвид Sunglasses

.
Иначе ако си ги наричаме така по форумите , без на тях да им повтаряме постоянно "ти си мъжа на моя живот" , няма лошо , другото ми се струва малко обременяващо . А и какъв мъж е едно бебе ?
П.С. И аз си помислих веднага за свекървите Grinning

# 30 11 авг. 2007, 09:57 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 09:50

всъщност, и аз да кажа нещо еретично... Rolling Eyes

Мисля по същият начин.Спокойна съм за теб.Ти никога няма да напишеш под снимката на детето си "смисълът на живота ми".Защото ако само децата са смисълът на моят живот,просто ще се гръмна.Защото така или иначе като поемат пътя си пак ще трябва да се гръмна.

# 31 11 авг. 2007, 09:59 ч.

Мнения: 6 167

а дали някои ( непристващи в този форум, разбира се) майки не виждат в сина мъжа, който никога няма да я напусне.
и инвестират в тази връзка повече, отколкото в тази със съпруга, който винаги може да си стегне куфара.
до появата на снахата, разбира се, когато реалността им се забива в мозъците Laughing

# 32 11 авг. 2007, 10:00 ч.

Мнения: X

Лени, и аз мисля като теб.
Обичам децата си, но не забравям, че един ден те няма да са при мен и мъжа ми.

# 33 11 авг. 2007, 10:03 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 09:59

А,имам мнение,но няма да покажа отношение.Настроена съм на нежна вълна.

# 34 11 авг. 2007, 10:06 ч.

Мнения: 2 070

Абе обичта към детето е различна - нямаш очаквания, задоволяваш и потребността си да даваш, без да ти се връща...Да се грижиш, инстинктите там са различни.
При мъжа винаги има вземане-даване, в смисъл все пак винаги имаш очаквания някакви, като и той...

# 35 11 авг. 2007, 10:14 ч.

Мнения: 765

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 09:59

Не ме изоставят (обикновено) , но ако се случи детето няма да ми е от голяма полза - не виждам как ще се напиваме и самосъжаляваме заедно Grinning

# 36 11 авг. 2007, 10:14 ч.

Мнения: 3 091

Цитат на: Хапка в сб, 11 авг 2007, 00:57

да, тази трансформация и мен ме удивлява, но е факт!

Любовта към децата е много, ама много по-силна, отколкото към партньора! моят мъж се страхува много от това Laughing

# 37 11 авг. 2007, 10:21 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Ламята неСПАСКА в сб, 11 авг 2007, 10:14

Любовта към децата е много, ама много по-силна, отколкото към партньора!

Тя е нещо повече от любов- инстинкт. Любовта към партньора търпи промени във времето, често угасва след 5 или 50 год. Към децата обаче е постоянна цял живот, дори и да са лоши.

# 38 11 авг. 2007, 10:22 ч.

Мнения: 516

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 09:50

всъщност, и аз да кажа нещо еретично... Rolling Eyes

Не мога да се съглася напълно. Да имаш дете е естествено, в повечето случаи, развитие на една връзка. Това дете е фактор и е част от тази връзка. И не мисля, че детето преминава през живота ми. В традиционната схема децата растат, развиват се, напускат дома си, но не смятам, че напускат семейството. Не мисля, че родителите ми не са ми семейство. Иначе съм съгласна с теб и Шанел, че децата не трябва да са центъра на вселената ни. Майка ми беше казала преди време, че трябва да отглеждам детето си с мисълта, че то не е моя собственост. Точно това правя. Приемам детето си като самостоятелна личност. Уважавам неговите интереси и го уча то да уважава моите. Старая се да го уча да взема самостоятелни решения. Макар това понякога да ми коства доста нерви.

# 39 11 авг. 2007, 10:34 ч.

Мнения: 765

Цитат на: Рени в сб, 11 авг 2007, 10:21

Цитат на: Ламята неСПАСКА в сб, 11 авг 2007, 10:14

Любовта към децата е много, ама много по-силна, отколкото към партньора!

И убийството се води за инстинкт , за какво е еволюцията , ако трябва да се водим само по инстинкт и кой казва , че инстинктите са непременно нещо хубаво ?
Всичко което искам да кажа е , че за мен не е нормално , има нещо фанатично в " мъжа на моя живот " отправено от майка към син . Естествено всеки си живее живота и да се нарича както му харесва , аз не бих използвала такъв патос , както вече многократно обявих . Млъквам Grinning

# 40 11 авг. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 2 070

Наистина не разбирам защо вкарвате любовта към дете и мъж под един знаменател и казвате любовта към детето е много по-голяма, това са си различни неща. Има неща, които не можеш да получиш от детето, а и не би трябвало, не говоря за секс.

# 41 11 авг. 2007, 10:40 ч.

Мнения: 3 091

аз не говоря за инстинкта, а за любовта към детето. Майчинският инстинкт е нещо съвсем различно
Не съм съгласна, че любовта между мъж и жена трябва да се развива независимо от децата - не е възможно просто! щом живеят заедно с дете, грижата за него променя до голяма степен и отношенията между родителите - особено в началото, когато детето е малко.
При нас засега любовта ни е още по-силна заради загубата на едно детенце и мъките докато се зачене Амалия.

# 42 11 авг. 2007, 10:51 ч.

София
Мнения: 3 407

Аз пък смятам, че са много тези случаи -след появата на детето, то се превръща в центъра на вселената от страна на майка си, предимно.
Без значение момче или момиче.
Разбира се, върху него започват всякакви проекции и несбъднати амбиции и разбира се инвестиция от емоционален характер, за каквато Лени, говориш.
Много са и разбира се, присъстващите правят изключение.
Шанел се въздържа, но аз ще го кажа.

Иначе абсолютно с мъжа ми обожаваме дъщеря си, но тя е принцесата, а ние си оставаме краля и кралицата, ако мога да перефразирам Шанел, не мога да го кажа по-добре.

# 43 11 авг. 2007, 11:01 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: барабалекс в сб, 11 авг 2007, 10:34

И убийството се води за инстинкт , за какво е еволюцията , ако трябва да се водим само по инстинкт и кой казва , че инстинктите са непременно нещо хубаво ?

Не разбирам накъде биеш newsm78

Ама нейсе....

Цитат на: Ламята неСПАСКА в сб, 11 авг 2007, 10:40

аз не говоря за инстинкта, а за любовта към детето. Майчинският инстинкт е нещо съвсем различно

Аз не мога да ги разгранича. Любов изпитвам към много хора (и не само- към животните, към природата и т. н.). Тя е чувство, което търпи промени- не е и не може да бъде константна величина. Чувството към децата ми обаче е... дори те да не ме обичат, аз няма да ги обичам по-малко и пак бих се жертвала... При любовта ако няма взаимност рано или късно си отива, докато при децата няма шанс да се случи... Не знам дали стана ясно какво имам предвид... Искам да кажа, че няма нищо по-силно от връзката на майката с детето.

# 44 11 авг. 2007, 11:26 ч.

Мнения: 2 792

О, стига сте философствали Simple Smile

, разбира се, че бебето-момче е абсурдно да го наречеш "моя малък мъж" и разбира се, че е пълно с жени, които го правят. Защо те си знаят, всеки има правото на собственото си безумие.

# 45 11 авг. 2007, 11:27 ч.

Мнения: 6 029

Цитат на: Кифлата в сб … 1 авг 2007, 11:26

О , разбира се, че бебето-момче е абсурдно да го наречеш "моя малък мъж" и разбира се, че е пълно с жени, които го правят. .

ти представяш ли си обратното - баща към дъщеря си - моята малка жена. ужас...

# 46 11 авг. 2007, 11:35 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: Julie в сб, 11 авг 2007, 11:27

ти представяш ли си обратното - баща към дъщеря си - моята малка жена. ужас...

А де и после жените не сме били патки, да бе да...

# 47 11 авг. 2007, 11:41 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: ДеЩоВиди в сб, 11 авг 2007, 10:36

това са си различни неща.

да, и аз мисля така, затова ми е непонятно, че сина може да е 'мъжът на живота ми".
просто се бият двете неща в случая. това, което някой каза преди, че това по всяка вероятност е лексиконско изявление, не точно реална оценка ме удовлетворява, иначе става страшно.

сещам се за един филм, майката имаше 6-7 сина ( Сюзън Сарандън, разбира се играеше майката), която казваше ( по памет), че да си майка означава да си отглеждаш едно чудовище в себе си, което расте и расте и расте...и ти не можеш да се контролираш.. Laughing

# 48 11 авг. 2007, 11:55 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Не знам дали съм компетентна по темата, защото имам две дъщери.
Но:
Кръглата маса и женското сърце си приличали по едно - винаги има място за още един. И никой не е "начело". Когато си мислиш, че животът ти е пълен, се появява един трикилограмов мънък и заема собственото си място, не замества никого. После - още един. И той се намества там - първо под сърцето ти, а после - и в него. И "мъж на живота ми" можеш да наречеш и пет човека, зависи колко си обичлив. А децата? Вторият син пак ли е "мъжът на живота ми"?

# 49 11 авг. 2007, 12:02 ч.

Мнения: 6 167

ох, де ваня, много красиво си го рекла с тази кръгла маса Crazy

# 50 11 авг. 2007, 14:54 ч.

София
Мнения: 6 363

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 09:50

и ако вие през това време не сте обгрижвали вашата собствена връзка ( както според мен става в 90 процента от случаите)

Лени, аз мисля, че съвместното отглеждане на потомството е също начин за обгрижване на връзката. идея нямаш колко сплотява връзката едно съвместно умилително усмихване пред гледката на спящото ви общо дете, примерно... или съвместното изпиване на по чашка късно вечер, след изтощителен и за двамата трудоден - единият на тръстиката за кинти, другият - на тръстиката при поколението...

# 51 11 авг. 2007, 15:38 ч.

Мнения: 419

Децата са следствие, а не причина Thinking

, затова не могат да бъдат любовта на живота ми Naughty

.
Могат да бъдат тревогата на живота ми, радостта на живота ми, или нещо друго на живота ми Peace

Любовта на живота ми е мъжът ми (нарочно не пиша бащата на децата ми). bowuu

Ама как го написах само ooooh!

# 52 11 авг. 2007, 15:45 ч.

Мнения: 7 112

Лени, към бременност ли клониш в духа на повдигнатата от теб тема? Laughing

# 53 11 авг. 2007, 15:49 ч.

Мнения: 5 370

ЛЕни, аз няма да отговоря на въпроса ти. Просто ще поизчакам още някой и друг месец.
Тогава вече може и да оформим диалог. Сега си е просто размяна на постинги. Mr. Green

П.С. НЯмам такъв подпис, нито такъв аватар. Някой друг ми виси на аватара, а текстът под снимката е достатъчен за подобни изводи. Дали това е също"мъжът на моя живот"? Joy

# 54 11 авг. 2007, 17:33 ч.

Мнения: 2 070

Мисля, че такива подписи са под снимки на бебешори... най-много до три годишни. Има майки, които изпадат в някакво умилително-психарско привързване, тип обсебване. Моля не ме яжте.
И наистина би звучало много смешно мъж да го напише.

Иначе имам едни познати - майката е така привързана, но към момиченцето си. Бащата се чувства адски изолиран... Много е тъпо. доста връзки могат да се разрушат в такъв момент. Също има маки, които ревнуват от дъщерите си, но понякога и бащите прекаляват.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

ХАМАС нападна Израел

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: