Публикувана: 11 авг. 2007, 00:28 ч.
Последно мнение: 11 авг. 2007, 17:33 ч.

За едни аватари и подписи да ви попитам...

2 246
54
1

# 30 11 авг. 2007, 09:57 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 09:50

всъщност, и аз да кажа нещо еретично... Rolling Eyes

Мисля по същият начин.Спокойна съм за теб.Ти никога няма да напишеш под снимката на детето си "смисълът на живота ми".Защото ако само децата са смисълът на моят живот,просто ще се гръмна.Защото така или иначе като поемат пътя си пак ще трябва да се гръмна.

# 31 11 авг. 2007, 09:59 ч.

Мнения: 6 167

а дали някои ( непристващи в този форум, разбира се) майки не виждат в сина мъжа, който никога няма да я напусне.
и инвестират в тази връзка повече, отколкото в тази със съпруга, който винаги може да си стегне куфара.
до появата на снахата, разбира се, когато реалността им се забива в мозъците Laughing

# 32 11 авг. 2007, 10:00 ч.

Мнения: X

Лени, и аз мисля като теб.
Обичам децата си, но не забравям, че един ден те няма да са при мен и мъжа ми.

# 33 11 авг. 2007, 10:03 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 09:59

А,имам мнение,но няма да покажа отношение.Настроена съм на нежна вълна.

# 34 11 авг. 2007, 10:06 ч.

Мнения: 2 070

Абе обичта към детето е различна - нямаш очаквания, задоволяваш и потребността си да даваш, без да ти се връща...Да се грижиш, инстинктите там са различни.
При мъжа винаги има вземане-даване, в смисъл все пак винаги имаш очаквания някакви, като и той...

# 35 11 авг. 2007, 10:14 ч.

Мнения: 765

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 09:59

Не ме изоставят (обикновено) , но ако се случи детето няма да ми е от голяма полза - не виждам как ще се напиваме и самосъжаляваме заедно Grinning

# 36 11 авг. 2007, 10:14 ч.

Мнения: 3 091

Цитат на: Хапка в сб, 11 авг 2007, 00:57

Лени, не е наивно да очакваш това, по-скоро е логично. По темата - аз вярвам в хормоните. Особено когато накарат закоравял бохем и разказвач на мръсни вицове да мине на "ние акаме по три пъти на ден". Та, ти за една "голяма любов" се чудиш...

да, тази трансформация и мен ме удивлява, но е факт!

Любовта към децата е много, ама много по-силна, отколкото към партньора! моят мъж се страхува много от това Laughing

# 37 11 авг. 2007, 10:21 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Ламята неСПАСКА в сб, 11 авг 2007, 10:14

Любовта към децата е много, ама много по-силна, отколкото към партньора!

Тя е нещо повече от любов- инстинкт. Любовта към партньора търпи промени във времето, често угасва след 5 или 50 год. Към децата обаче е постоянна цял живот, дори и да са лоши.

# 38 11 авг. 2007, 10:22 ч.

Мнения: 516

Цитат на: Lennie в сб, 11 авг 2007, 09:50

всъщност, и аз да кажа нещо еретично... Rolling Eyes

мисля, че връзката мъж-жена ( двойка) трябва да върви паралелно и да се развива самостоятелно ( максимално), независимо от наличието на деца. т.е децата преминават през живота ти, отдаваш им времето си, безсънието си, проекциите си за по-добър живот и съдба, НО мъжа ти (жена ти) е , с който споделяш всичко това и с който в крайна сметка ще останеш.
в по-традиционната схема децата растат и те напускат за свой живот.
и ако вие през това време не сте обгрижвали вашата собствена връзка ( както според мен става в 90 процента от случаите) - какво ще ви свързва, когато децата не са наоколо. тоест, чисто егоистично погледнато излиза, че връзката жена-мъж е по-важна Laughing

Не мога да се съглася напълно. Да имаш дете е естествено, в повечето случаи, развитие на една връзка. Това дете е фактор и е част от тази връзка. И не мисля, че детето преминава през живота ми. В традиционната схема децата растат, развиват се, напускат дома си, но не смятам, че напускат семейството. Не мисля, че родителите ми не са ми семейство. Иначе съм съгласна с теб и Шанел, че децата не трябва да са центъра на вселената ни. Майка ми беше казала преди време, че трябва да отглеждам детето си с мисълта, че то не е моя собственост. Точно това правя. Приемам детето си като самостоятелна личност. Уважавам неговите интереси и го уча то да уважава моите. Старая се да го уча да взема самостоятелни решения. Макар това понякога да ми коства доста нерви.

# 39 11 авг. 2007, 10:34 ч.

Мнения: 765

Цитат на: Рени в сб, 11 авг 2007, 10:21

Цитат на: Ламята неСПАСКА в сб, 11 авг 2007, 10:14

Любовта към децата е много, ама много по-силна, отколкото към партньора!

И убийството се води за инстинкт , за какво е еволюцията , ако трябва да се водим само по инстинкт и кой казва , че инстинктите са непременно нещо хубаво ?
Всичко което искам да кажа е , че за мен не е нормално , има нещо фанатично в " мъжа на моя живот " отправено от майка към син . Естествено всеки си живее живота и да се нарича както му харесва , аз не бих използвала такъв патос , както вече многократно обявих . Млъквам Grinning

# 40 11 авг. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 2 070

Наистина не разбирам защо вкарвате любовта към дете и мъж под един знаменател и казвате любовта към детето е много по-голяма, това са си различни неща. Има неща, които не можеш да получиш от детето, а и не би трябвало, не говоря за секс.

# 41 11 авг. 2007, 10:40 ч.

Мнения: 3 091

аз не говоря за инстинкта, а за любовта към детето. Майчинският инстинкт е нещо съвсем различно
Не съм съгласна, че любовта между мъж и жена трябва да се развива независимо от децата - не е възможно просто! щом живеят заедно с дете, грижата за него променя до голяма степен и отношенията между родителите - особено в началото, когато детето е малко.
При нас засега любовта ни е още по-силна заради загубата на едно детенце и мъките докато се зачене Амалия.

# 42 11 авг. 2007, 10:51 ч.

София
Мнения: 3 436

Аз пък смятам, че са много тези случаи -след появата на детето, то се превръща в центъра на вселената от страна на майка си, предимно.
Без значение момче или момиче.
Разбира се, върху него започват всякакви проекции и несбъднати амбиции и разбира се инвестиция от емоционален характер, за каквато Лени, говориш.
Много са и разбира се, присъстващите правят изключение.
Шанел се въздържа, но аз ще го кажа.

Иначе абсолютно с мъжа ми обожаваме дъщеря си, но тя е принцесата, а ние си оставаме краля и кралицата, ако мога да перефразирам Шанел, не мога да го кажа по-добре.

# 43 11 авг. 2007, 11:01 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: барабалекс в сб, 11 авг 2007, 10:34

И убийството се води за инстинкт , за какво е еволюцията , ако трябва да се водим само по инстинкт и кой казва , че инстинктите са непременно нещо хубаво ?

Не разбирам накъде биеш newsm78

Ама нейсе....

Цитат на: Ламята неСПАСКА в сб, 11 авг 2007, 10:40

аз не говоря за инстинкта, а за любовта към детето. Майчинският инстинкт е нещо съвсем различно

Аз не мога да ги разгранича. Любов изпитвам към много хора (и не само- към животните, към природата и т. н.). Тя е чувство, което търпи промени- не е и не може да бъде константна величина. Чувството към децата ми обаче е... дори те да не ме обичат, аз няма да ги обичам по-малко и пак бих се жертвала... При любовта ако няма взаимност рано или късно си отива, докато при децата няма шанс да се случи... Не знам дали стана ясно какво имам предвид... Искам да кажа, че няма нищо по-силно от връзката на майката с детето.

# 44 11 авг. 2007, 11:26 ч.

Мнения: 2 792

О, стига сте философствали Simple Smile

, разбира се, че бебето-момче е абсурдно да го наречеш "моя малък мъж" и разбира се, че е пълно с жени, които го правят. Защо те си знаят, всеки има правото на собственото си безумие.

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Криминални досиета

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Често срещани правописни грешки

Причина:

Причина: