Консултация с психолог

Ели, като гледам тук няма да получиш отговор, но поне знам къде да погледнеш Виж във Форум кърмене и захранване. Там има описана многократно твоята ситуация. Не се притеснявай. Детето е малко, и самото отбиване компенсира с гушкане с вас. Не се опитвай да я откажеш- от опит знам, че ако детето не е готово няма да приеме да спи само, а праблемът ще се задлбочава във все по- болезнена привързаност. Да не те отчайвам, но опита с едно такова дете, който имам продължава вече 4 години Синът ми е на 4 години и 4 месеца. Спеше при мен заради коликите, после свикна да спи сам, но не можеше да заспива сам.  После свикна да заспива, но това беше за кратко. После се местихме в нова къща и пак дойде да спи при нас докато забременях и на 2години и 5 месеца му обясних, че ще ми рита коремчето,  а и му купихме голямо легло и някак го преместихме да спи там. Но и до сега не заспива сам или заспива с часове и през това време вика и си мърмори и съответно се разсънва. Най- бързо заспива ако ме е гушнал. Освен това става посред нощ и идва при нас. Ние нямаме проблем с леглото- огромно е и има място за трима, но понеже нямахме опит и бяхме чували оттук - оттам, че ако не го научиш навреме да си спи в леглото няма оттърване и ЗООР за да го отучим. МНОГО ГЛУПАВА СЪМ БИЛА. С дъщеря ми имам вече по- голям опит, попрочетох и някоя книга и сега знам, че като му се откаже нещо на детето то се вкопчва в него. Затова има два начина на действие - първо- караш така докато дойде една по- осъзната възраст и детето само се откаже- вероятно до към 4 години или второ изчакваш пак осъзната възраст- около две- две и половина и му привличаш вниманието с нещо което да го компенсира. Ново по-голямо легло. Нова по- специална играчка която да хареса и да спи с нея. Нещо наистина магнетично. В момента съм на етап как да избягаме с баща им от стаята и да си се усамотим, но май пак сще се съобразя с това, че нямат готовност да се отделят от нас. Иначе го бях измислила- правя им детска стая която да е такава, че да се чувстват добре сами в нея и готово. Още повече, че малката спи и заспива сама без проблем откакто се е родила, но пък за сметка на това се буди да яде нощем. Та така. Не бързай. ако детското легло е малко и не можеш да легнеш заедно с нея- вземете голямо и го допрете до вашето. Или пък допрете детското до вашето като му махнете решетката. Заспивате заедно и местиш понякое време. И постепенно в рамките на няколко месеца ще стане работата 

Здравейте. Ама къде отговарят тия психолози???
Аз имам дъщеря на 1,5 г. Но още от първите месеци като се събуждаще цялата трепереше - нещо като гърчове, но по-слабо. А сега проявява и сомнамболизъм.
Докато разбера, че спи няколко пъти я стреснах, но сега внимавам. През деня също й се случва да се втренчи в една точка за известно време.
Искам да попитам някой сблъсквал ли се е с това? Мога ли да направя аз нещо? Това състояние ще премине от самосебе си с възрастта или ще се влоши? Трябва ли да отида на лекар и какъв?
Въобще къде мога да прочета повече за това?

На първо време го сподели със педиатъра си и ако може той да ви прати на невролог. Дори и да няма проблем направи консултация със специалист дори за свое успокоение. Успех.

  abcxyz, и аз мисля, че трябва да обърнеш внимание да педиатъра върху това потреперване. Не е задължително да има някакъв проблем, но наистина е добре да се консултираш с детски невролог. От опит знам, че не винаги един родител може да разграничи маловажният проблем от сериозният и "нещо като гърчове, но по-слабо" от истинските гърчове. А всъщност може и детето изобщо да не прави "нещо като гърчове".

Консултациите с психолог са важни. Тук хората си задават върпосите за да разберат доколко проблема изисква работа на психолог с дете и това че има рядко отговори... не е много хубаво. Поне закриите темата, докато се намери система за отговаряне.
Аз също търся отговор на въпрос.
Детето ми е на 3.4 месеца и все още не казва за ходенето по голяма нужда и за пишкането. И това в случай, че може да се изходии изпишка сам и да си измие гърнето.Но за съжаление не се сеща сам и все още прави нещата в гащите без никаква индикация за тях. Тъй като проблемите с него не са само  с това гърне - речта му е като на дете на година и половина; не приема -не разбира елементарни изисквания към него,  като цяло е трудно управляемо дете с говорене.
Имахме консултации с логопед, но там се появи и мнението за среща с психолог. С логопед срещите тепърва ще се развиват и продължават, но за детски психолог е добре да се направи консултация.
Интересувам се, чрез направление може ли да се посети психолог, как е уредено от Здравната каса това и дали психолозите въобще работят със здравната каса?  Ако има някакви негативни отговори и коментари на горния въпрос,
то къде има кабинети и информация въобще за детски психолози и с кои възрастови групи работят?

  Ама аз до сега и един "гладен" психолог не видях, даже да се опитва да ни заблуди, поне не и в тази тема 
 
 Чакаме ги първо да се появят, пък тогава да почнем с определенията.

Здравейте момичета,
изчетох всичко по темата и се опитвам да си отговоря на въпроса защо психолозите не пишат тук. Смятам, че тяхната професия е изключително важна и основната и цел е да помага. Позвнавам психолози, които са изключителни професионаристи и искрено вярвам, че те могат да помагат в много от случаите, които ние като родители сами не можем да решим. Мога само да дам предположение защо не пишат тук. Трудно и може би дори неправилно е да се разбере същността на проблема от постинг и когато няма динамичен процес на комуникация. Това си е само мое мнение.  Може би тук трябва да има  информация къде можем да намерим такива специалисти и конкретно с какви проблеми се занимават за да сме п -оринетирани.  Ако има майки, които са се консултирали с психлог, могат да кажат къде е станало това. А иначе, смятам, че опита на родителите е изключителен и споделяне на това как се справяме с нещо, което ни притеснява,трябва да продължим да правим и защо не тук?

В България има добри психолози. По - важно е кой как приема нуждата да се консултира и каква идея има в главата си, че прави психолога! В повечето случаи човек има доста съпротиви и смята това за нередно, ненужно или свързано единствено с проблеми. То си ни е и от народопсихологията. Вярно е и че майката познава най - добре детето си, но тя не може в много случаи да анализира трезво и отстрани ситуацията.

Това да пише човек/специалист или не си е негов избор. Също така трябва да има желание да го прави и най-вече да отделя от личното си време.
 Всъщност това, което правим  родителите като споделяме си е своего рода група за психологическа помощ. Но за да е полезна и наистина ефективна си трябва точно намесата на психолог и това не се случва, чрез форум.

Здравей, natinat,

Видях конкретното ти питане за Здравната каса - в БГ Здравната каса не покрива нито частично, нито напълно консултациите с психолози. Има обаче едно "но" - можеш да се обърнеш към частно практикуващи психолози (виж в "Здравен справочник" темата "Психолози и психотерапевти") или друг вариант, ако си от София, е детско-юношеската психиатрична клиника "Св. Никола". Това звено е част от Александровска болница - надявам се това название "психиатрична клиника" да не те уплаши, там работят опитни психиатри и детски психолози, занимават се и с по-леки нарушения. Пожелавам ти успех!