zdravei veni-b az sum v podobno polozenie kato teb, sinut mi be na 2 godinki kogato zabremeniah sega e na 3 a bebeto na 3 meseza ..dokato biah bremenna mu kazvah 4e ste stava bati no toi nisto ne proumiavashe znaeshe samo 4e mama ima bebe v korema..edva kogato se rodi malkata toi zapo4na da rabira kakvo stava i te4enie na vremeto zapo4na da ia obi4a..no ti se opitai kato se rodi bebeto da obrustash vnimanie i na dvete ste ti e trudno no niama na4in , v protiven slu4ai batkoto ste se 4ustva izoliran..karai go da ti pomaga pri smenianeto na pampersi pri obli4aneto za nego tova ste e igra a za teb po lesen na4in da nabludavash i dvete deza...
- Публикувана: 19 март 2005, 09:44 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2008, 13:49 ч.
Консултация с психолог
Здравейте, всички.
Трудно е да се дават съвети за нещо, което не познаваш в детайли, но съм убедена, че споделянето на чужд опит помага да разберем по- добре и собствените си деца и да им помагаме. Затова ви пиша за моите притеснения и моля, ако някой има подобни да споделим опит.
Дъщеря ми е на 5 гсдини и половина и е "доста особено" дете. Освен останалите особености, които проявява е и това, че покрай себе си често има илюзорни екземпляри. Имаше периоди, в които персонажите доста упорито се бяха настанили у нас и рядко се променяха, в смисъл имаше един основен персонаж. Останалите сменяха имената си. Пробвахме да кажем, че не ги искаме у нас, че щом не стоят при родителите си, значи не са добри деца и такива не щем. Взехме и рибки за отклоняване на вниманието. Когато станахме много категорични, че повече няма да живеят у нас,
Трудно е да се дават съвети за нещо, което не познаваш в детайли, но съм убедена, че споделянето на чужд опит помага да разберем по- добре и собствените си деца и да им помагаме. Затова ви пиша за моите притеснения и моля, ако някой има подобни да споделим опит.
Дъщеря ми е на 5 гсдини и половина и е "доста особено" дете. Освен останалите особености, които проявява е и това, че покрай себе си често има илюзорни екземпляри. Имаше периоди, в които персонажите доста упорито се бяха настанили у нас и рядко се променяха, в смисъл имаше един основен персонаж. Останалите сменяха имената си. Пробвахме да кажем, че не ги искаме у нас, че щом не стоят при родителите си, значи не са добри деца и такива не щем. Взехме и рибки за отклоняване на вниманието. Когато станахме много категорични, че повече няма да живеят у нас,
Здравейте, имам син на 6 години, който в момента е в предучилищна група. От госпожата разбирам, че има проблем с усвояване на материала, по-точно нищо не прави в час, ако не му се "виси на главата". Много често не разбира поставеното му условие на дадена задача. Според госпожата е "Флегматичен", но аз си познавам детето - в къщи е прекалено енергичен, рядко се спира на едно место, не мога да разбера защо в училище е коренно различен.
Естествено забелязвам, че не контактува със съучениците си, а си седи на чина. Искам да се консултирам със психолог, ако можете, препоръчайте ми добър такъв.
Естествено забелязвам, че не контактува със съучениците си, а си седи на чина. Искам да се консултирам със психолог, ако можете, препоръчайте ми добър такъв.
От госпожата разбирам, че има проблем с усвояване на материала...
А в къщи може ли да учи? Свикнал ли е да му помагате?
Цитат
Естествено забелязвам, че не контактува със съучениците си...
Ходил ли е на детска градина? Има ли приятели? Контактува ли нормално с други деца?
Той какво казва по всички тези въпроси?
И последно - за кой град търсите психолог?
Здравейте, Каиса, благодаря за отговорите, които всъщност са въпроси, явно информацията, подадена от мен не е била достатъчна. Отговарям на въпросите Ви:
в къщи учи, но не мога да кажа с голям ентусиазъм. С него през деня се занимава една жена. Общо взето малкият бърза да приключи с писането, за да си играе, много често е отегчен , прозява се, ако трябва малко да си "Напъне мозъчето", забелязвам, че се бои да не сбърка. Разбира се има и много други подробности, които бих искала да споделя със специалист.
По въпроса за детската градина - ходил е, през първите седмици или месец се беше сприятелил с някои момчета, но в един момент заяви, че никой не му е приятел, "дразнели го", предполагам че децата са реагирали на това, че синът ми не може да се справя в определени рутинни ежедневни дейности.
Не бих искала, а и ще стане много дълго, ако опиша всичко.
Аз съм от София. Ще съм ви благодарна, ако ми препоръчате психолог.
в къщи учи, но не мога да кажа с голям ентусиазъм. С него през деня се занимава една жена. Общо взето малкият бърза да приключи с писането, за да си играе, много често е отегчен , прозява се, ако трябва малко да си "Напъне мозъчето", забелязвам, че се бои да не сбърка. Разбира се има и много други подробности, които бих искала да споделя със специалист.
По въпроса за детската градина - ходил е, през първите седмици или месец се беше сприятелил с някои момчета, но в един момент заяви, че никой не му е приятел, "дразнели го", предполагам че децата са реагирали на това, че синът ми не може да се справя в определени рутинни ежедневни дейности.
Не бих искала, а и ще стане много дълго, ако опиша всичко.
Аз съм от София. Ще съм ви благодарна, ако ми препоръчате психолог.
Здравей Търпелива аз се казвам Светла и моя проблем е горе-долу същия малката ми дъщеря е 6г и ходи на предучилищна.аз съм сигурна че в групата не работи защото 1.тя има проблем с финната моторика тоест писането и графичните умения .2.техните госпожи работят само с децата които се справат по бързо за другите остава за домашно.3.тя също не винаги разбира поставената и задача.4.от септември работим с логопед и установихме че има и проблем с концентрацията трудно се концентрира,но направили го справя се със задачите.нашата логопедка работи с деца за предучилищна подготовка.за психолог мога да те посъветвам да влезеш в профила на нина-тя е логопед и там ще видиш онлайн кабинет със специалисти потърси психолог мисля че се казваше Хенриета Илиева.дано да съм ти помогнала.ако имаш нещо да ме питаш пиши на лични.
Да попитам и аз - дъщеря ми е на 13 месеца и от известно време жестоко си скубе косата. Започна постепенно - първо, като й се приспи, започваше да си подърпва косата. После постепенно подърпването се превърна в скубене, а сега го прави постоянно, не само като й се спи. Иначе не проявява агресия към други - не скубе мен или деца, само себе си. Само като беше съвсем бебе и не искаше да пие млякото, я слагах легнала и се надвесвах над нея. Тогава ми дърпаше косата, само така пиеше 
Но това беше до 6-месечна възраст. Пък и тогава си нямаше собствена коса 
Но това беше до 6-месечна възраст. Пък и тогава си нямаше собствена коса
Имам син на 12 години. Той е много умно дете - училището му върви и почти няма нужда от мен, за да се справи с уроците. Учителите са безкрайно доволни от постиженията му. Но ... Имам проблеми с дисциплината.
Малко предистория: Той беше на 3 години, когато започнаха разправии с баща му. Той имаше проблем с пиенето. Оказа се невъзможно да го преодолее и се разведохме, но разводът не беше тих и мирен. Той ни тормозеше дълго време, но накрая всичко приключи. До деня, в който баща му след употреба на алкохол падна от 13 етаж и загина. Детето беше на 6 години. Понесе го тежко, още повече, че в рамките на година и половина преди това починаха майка ми, чичо ми и баба ми - все хора, които синът ми познаваше отблизо и обичаше много.
Синът ми тръгна на училище. Бързо стана любимец на учителите, беше популярен сред децата, но се оказа, че проявява склонност към агресия. Ако нещо не е по вкуса му и той не може незабавно да реши проблема, изпада в крайности - крещи, удря столове, книги, играчки ... Избилът е краткотраен - като тенджера под налягане. И после едно мило и добро дете ти се усмихва.
Омъжих се повторно. Той харесва новия ми съпруг и го счита за приятел, но пред други хора говори за него като за "баща ми". Различните фамилни имена не го притесняват и в училище никой не обръща внимание на това. Роди му се братче, с което много се обичат. Изобщо в това отношение не мога да се оплача и в къщи няма причини, които да провокират агресиятра му. Но от две години той непрекъснато "воюва" с едно момиче от неговия клас. Тя го дразни за всичко, за което се сети, той веднага захапва въдицата и се стига до бой. Тя се бие наравно с момчетата и е доста по-яка от сина ми, но накрая по нея има рани и виновният е той. Много пъти му казвам да не й обръща внимание и да не реагира на думите й, но напразно. Той просто не може да се въздръжи. Вече два пъти за две години родителите й ми се обаждат в къщи да се оплакват. И ме заплашиха, че ще отнесат случая до директорката на училището. Настроени са изключително остро срещу сина ми, а факта, че тяхната дъщеря провокира ситуациите не ги вълнува. Обаче моят син абсолютно си е виновен. И не знам как да го науча да не се поддава на подобни провокации. Той е на 12 години и тепърва ще среща в живота си хора, които по един или друг начин ще го дразнят. Не знам как да постъпя. Говорили сме многократно с него (аз, мъжът ми и баща ми), наказвала съм го, но очевидно няма резултат. Той всеки път плаче и се чувства виновен, че е направил глупост и че ме е ядосал, но твърди, че не може да се въздържа. МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ!
Малко предистория: Той беше на 3 години, когато започнаха разправии с баща му. Той имаше проблем с пиенето. Оказа се невъзможно да го преодолее и се разведохме, но разводът не беше тих и мирен. Той ни тормозеше дълго време, но накрая всичко приключи. До деня, в който баща му след употреба на алкохол падна от 13 етаж и загина. Детето беше на 6 години. Понесе го тежко, още повече, че в рамките на година и половина преди това починаха майка ми, чичо ми и баба ми - все хора, които синът ми познаваше отблизо и обичаше много.
Синът ми тръгна на училище. Бързо стана любимец на учителите, беше популярен сред децата, но се оказа, че проявява склонност към агресия. Ако нещо не е по вкуса му и той не може незабавно да реши проблема, изпада в крайности - крещи, удря столове, книги, играчки ... Избилът е краткотраен - като тенджера под налягане. И после едно мило и добро дете ти се усмихва.
Омъжих се повторно. Той харесва новия ми съпруг и го счита за приятел, но пред други хора говори за него като за "баща ми". Различните фамилни имена не го притесняват и в училище никой не обръща внимание на това. Роди му се братче, с което много се обичат. Изобщо в това отношение не мога да се оплача и в къщи няма причини, които да провокират агресиятра му. Но от две години той непрекъснато "воюва" с едно момиче от неговия клас. Тя го дразни за всичко, за което се сети, той веднага захапва въдицата и се стига до бой. Тя се бие наравно с момчетата и е доста по-яка от сина ми, но накрая по нея има рани и виновният е той. Много пъти му казвам да не й обръща внимание и да не реагира на думите й, но напразно. Той просто не може да се въздръжи. Вече два пъти за две години родителите й ми се обаждат в къщи да се оплакват. И ме заплашиха, че ще отнесат случая до директорката на училището. Настроени са изключително остро срещу сина ми, а факта, че тяхната дъщеря провокира ситуациите не ги вълнува. Обаче моят син абсолютно си е виновен. И не знам как да го науча да не се поддава на подобни провокации. Той е на 12 години и тепърва ще среща в живота си хора, които по един или друг начин ще го дразнят. Не знам как да постъпя. Говорили сме многократно с него (аз, мъжът ми и баща ми), наказвала съм го, но очевидно няма резултат. Той всеки път плаче и се чувства виновен, че е направил глупост и че ме е ядосал, но твърди, че не може да се въздържа. МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ!
Прочетох всичко по темата и отговорите на много от въпросите биха били много полезни и за мен.Виждам че няколко психолога предлагат услугите си а видях само два отговора .Та да питам-къде са психолозите?Разбирам че навярно е трудно да отделят от времето си да отговорят на всеки но все пак.....
Здравей Ани!
Аз не съм психолог а просто майка и искам да ти разкажа за дъщеря си.Тя винаги е била висока -в момента е 1.85-и поради това е била обект на подигравки.То дългуч щраус върлина какво ли не беше.Впети клас всеки ден ревеше у дома от поредната обида и каквото и да казвах не ме чуваше и все повече не се харесваше.В 6клас започна да бие този който й се подиграва.В седми клас след поредното подмятане с цветущ епитет тя отишла при момичето което й се е подигравало и просто й казала"знаеш ли колко ми е болно когато ми говориш така.Мислиш ли че искам да съм толкова висока ?"След тези думи въпросното момиче се е извинило и й беше пръв защитник.Сега тя е в 8клас и височината й се приема като предимство от всички дори от тези дето й се подиграваха най-много.
Та искам само да ти кажа че децата съзряват с възрастта.
Това в никакъв случай не означава че омаловажавам проблема ви.
Аз не съм психолог а просто майка и искам да ти разкажа за дъщеря си.Тя винаги е била висока -в момента е 1.85-и поради това е била обект на подигравки.То дългуч щраус върлина какво ли не беше.Впети клас всеки ден ревеше у дома от поредната обида и каквото и да казвах не ме чуваше и все повече не се харесваше.В 6клас започна да бие този който й се подиграва.В седми клас след поредното подмятане с цветущ епитет тя отишла при момичето което й се е подигравало и просто й казала"знаеш ли колко ми е болно когато ми говориш така.Мислиш ли че искам да съм толкова висока ?"След тези думи въпросното момиче се е извинило и й беше пръв защитник.Сега тя е в 8клас и височината й се приема като предимство от всички дори от тези дето й се подиграваха най-много.
Та искам само да ти кажа че децата съзряват с възрастта.
Това в никакъв случай не означава че омаловажавам проблема ви.
Ми и аз да поставя въпросите си, тогава. Ама като гледам колко много има вече....
Моята щерка, голямата ( 3г.3м.) е едно диване. Това не е лошо. Това, което ме притеснява е че много, много често изпада в т.нар. истерични кризи. Какво ще рече това: тръшкане по земята, крясъци до небесата, ревове. До тук - добре - ще се рече, че е в реда на нещата. Добре, обаче, започна и да се самонаказва - иска да седи наказана в банята, не иска да общува с нас, плаче сякаш животът й е черен... за най-малкото отива да плаче и казва така: " оставете ме да съм нещастна" - ох, всичко е много объркано, не мога да го обясня хубаво. Но много ме притеснява, защото сега е така, а какво ли ме чака в пубертета й?
ПО принцип тя е много неспокойно дете. Мога да използвам и по-точната дума - тревожно дете. При неуспех в игрите ( напр. срутват й се току що построената кула) тя го изживява много тежко. Или ако случайно някой е отхапал от ябълката й - започва да реве и да се тръшка до такава степен, че се стига до ...набито дупе
Сънят й е много лош - заспива много трудно и спи много неспокойно. Буди се често, като понякога и нощно време има кризи - реве, не иска никой да я докосне, плаче, крещи ( разбирам, че изобщо не ни чува в такива моменти и я оставям да се нареве, защото ако се опитам да я гушна, тя започва още повече да крещи). Стигала е и до затруднения с дишането - лек задух и треперене на цялото тяло( което струва ми се също е нормално за подобни състояния). Говорила съм с детски психолог - обяснението беше, че всичко това е от ревност към новото бебе ( което вече не е ново, де ). Нещата стихват за около месец и после отново се появяват. Подобни периоди може да продължат повече от седмица с по 2-3 кризи на денонощие. Ужасявам се при мисълта, че такова нервно и инат дете може да му се случи нещо лошо, като стане на 13-14г.в.
ИЗобщо не ни слуша, прави си само каквото сметне за добре. Навънка също не й пука, ако не я изчакаме, или си тръгва на някъде и не се впечатлява, че ние не сме в полезрението й. Ама хич не я и грее... Ще каже някой - капризно дете.
Да, но и малкото което имам като информация и знания по деткса психология са достатъчни, за да ми светне една лампичка в главата и да потърся някаква по-специализирана помощ. Та, се радвам, че тук има подобна конслутация. Ще се радвам да получа отговор - как да се справям и какви мерки да предприемам при подобни истерични кризи.
Моята щерка, голямата ( 3г.3м.) е едно диване. Това не е лошо. Това, което ме притеснява е че много, много често изпада в т.нар. истерични кризи. Какво ще рече това: тръшкане по земята, крясъци до небесата, ревове. До тук - добре - ще се рече, че е в реда на нещата. Добре, обаче, започна и да се самонаказва - иска да седи наказана в банята, не иска да общува с нас, плаче сякаш животът й е черен... за най-малкото отива да плаче и казва така: " оставете ме да съм нещастна" - ох, всичко е много объркано, не мога да го обясня хубаво. Но много ме притеснява, защото сега е така, а какво ли ме чака в пубертета й?
ПО принцип тя е много неспокойно дете. Мога да използвам и по-точната дума - тревожно дете. При неуспех в игрите ( напр. срутват й се току що построената кула) тя го изживява много тежко. Или ако случайно някой е отхапал от ябълката й - започва да реве и да се тръшка до такава степен, че се стига до ...набито дупе
Сънят й е много лош - заспива много трудно и спи много неспокойно. Буди се често, като понякога и нощно време има кризи - реве, не иска никой да я докосне, плаче, крещи ( разбирам, че изобщо не ни чува в такива моменти и я оставям да се нареве, защото ако се опитам да я гушна, тя започва още повече да крещи). Стигала е и до затруднения с дишането - лек задух и треперене на цялото тяло( което струва ми се също е нормално за подобни състояния). Говорила съм с детски психолог - обяснението беше, че всичко това е от ревност към новото бебе ( което вече не е ново, де
). Нещата стихват за около месец и после отново се появяват. Подобни периоди може да продължат повече от седмица с по 2-3 кризи на денонощие. Ужасявам се при мисълта, че такова нервно и инат дете може да му се случи нещо лошо, като стане на 13-14г.в. ИЗобщо не ни слуша, прави си само каквото сметне за добре. Навънка също не й пука, ако не я изчакаме, или си тръгва на някъде и не се впечатлява, че ние не сме в полезрението й. Ама хич не я и грее... Ще каже някой - капризно дете.
Да, но и малкото което имам като информация и знания по деткса психология са достатъчни, за да ми светне една лампичка в главата и да потърся някаква по-специализирана помощ. Та, се радвам, че тук има подобна конслутация. Ще се радвам да получа отговор - как да се справям и какви мерки да предприемам при подобни истерични кризи.
Ани, просто все едно става дума за моя син. Жалко че не сте регистрирана за да Ви отговоря аз как се справям с родителите на момичето, а при нас и тя почва боя първа, а нейната майка само пищи по момчетата и се оплаква и не си погледне момичето, а и малкото и дете същото. Тя има същите проблеми и там, ама пак нейните не виновни. Скоро дори двете се сбили в къщи и си счупила крака, добре че двете взаимно са се наранили, че можеха да лепнат на някое момче дисциплинарно наказание. Просто си го защитете детето. Аз бях и забранила да се доближава и да говори с моето дете, като казах и на двамата да не се доближават един до друг.