Публикувана: 19 март 2005, 09:44 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 13:49 ч.

Консултация с психолог

106 350
611
1

Гост

# 540 28 март 2008, 10:32 ч.

Мнения: 2 697

Дъщерята на Мистрал, това не е толкова съществено - важното е да е отзивчив и съвестен професионалист Peace

Iceberg, в Русе работи на частна практика педагожката и психолог Петя Чешмеджиева - мисля, че можете спокойно да се обърнете към нея със заявка за оценка на развитието на детето Ви.

Желая Ви успех! Hug

# 541 28 март 2008, 12:04 ч.

Мнения: 18

Вероника-, Шехина, благодаря ви! bouquet

# 542 4 апр. 2008, 19:43 ч.

Мнения: 199

Здравейте и от мен,психологът за мен и работата му с детето ми са от изключителна важност.Откакто моето детенце работи с Ирена Соколова/психолог в Перник/ ,тя се гушка,много по-свободна е в държанието си към мен,баща си,нашите близки,въобще има коренна промяна в нея.Въобще ако усетите,че нещо при детенцето не е наред,има някакви задръжки или друго,търсете помощ и гледайте детето и психолога да установят връзка,защото при нас две години преди Ирката ходихме при други,но единствено тя постигна такъв успех Hug

# 543 15 апр. 2008, 15:15 ч.

София
Мнения: 4 051

Моят въпрос не засяга само децата. Възможно ли е да се промени вече утвърден характер? Възможно ли е да се промени цялостната настройка и мироглед. Възможно ли е да се повлияе на първо-сигналната реакция?
Предварително благодаря.

# 544 15 апр. 2008, 16:03 ч.

Мнения: 2 697

Цитат на: mimeime в вт, 15 апр 2008, 15:15

Да, възможно е, но е трудно постижимо след като е изградена поне в основите си личността, а и пластичността й (т.е. способността й за промяна) не е значителна. Ключовият момент се нарича личността да поиска промяната - всякакъв тип насилствено въздействие не може да доведе до трайно преизграждане на личността.

Надявам се постът ми да е отговорил в основни линии на въпроса Hug

# 545 15 апр. 2008, 16:11 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: mimeime в вт, 15 апр 2008, 15:15

Здравейте-в допълнение от казаното от Шехина-първо трябва да се направи разграничение между личност и поведение.Поведението се променя,но личността-освен при екстремни външни обстоятелства е трудно да се говори за промяна в личността.Може да има промяна в нагласите,ценностите,приоритетите-промяна в поведението.Ако например става дума за човек,който пие прекалено-то пиенето е поведение,а не черта на личността.Същестувуват обаче сравително стабилни характеристика на личността-като например интелекта,които не подлежат на промяна.
Възниква и друг въпрос-кое ни кара да чувстваме необходимост да променяме някого?Може би това е в основата на вашия въпрос-защо изпитваме необходимост да променяте някого.

# 546 16 апр. 2008, 00:34 ч.

Мнения: 2 084

Моля за съвет. Сина ми на 4 години продължава да си лапа и двата пръста на ръцете. Прави го основно в детската градина, понякога когато гледа телевизия,, но не и вечер когато заспива. Понякога насън си лапа пръста. Явно е сигнал за безпокойство. Много му се карат в детската, често го наказват, прави много бели там и все се бие с някого. Аз си мисля, че го удрят там. Непрекъснато посяга да удря брат си. Обяснявам, моля, карам се , наказвам. Чувствителен е, прекалено сервилен понякога, агресивен друг път.
За пръстите и горчив лак пробвах и кърпа, и непрекъснато обяснявам, че ще си повреди зъбите, че има микроби по ръцете. Не мога да се справя с този проблем /поредица проблеми/

# 547 16 апр. 2008, 09:28 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: k.dimitrova в ср, 16 апр 2008, 00:34

Здравейте К.Димитрова-моята хипотеза е,че лапането на пръстите е проява на способността да търсиш опора в себе си.Лапането на палеца е моного добре описано от Ф.Долто-като желанието на детето да се върне цяло в утробата на майката,на топло,тъмно и сигурно.Тръгвайки от тук се обезмисля всякакви заплахи,обяснения и забрани относно това-първо защото детето не го прави нарочно,това поведение има своято функция-то изразява нещо за вашето дете,в този момент.Доводи като тези за зъбите и микробите не действат дори при възрастен а за едно дете на 4-ри звучат като на чужда език.Една консултация с колега вероятно ще даде яснота по въпроса.Пожелавам всичко добро! bouquet

# 548 16 апр. 2008, 13:20 ч.

София
Мнения: 4 051

Здравейте, първо искам да се извиня, че използвам темата за малчовци, но попаднах съвсем случайно на нея и я приех някак съдбовно.
Шехина, Вероника-, всъщност не искам да променям никого, освен себе си, защото напоследък съм страшно раздразнителна и изнервена. Избухвам от най-дребни неща, за което след малко съжалявам и си давам сметка, че реакцията ми е прекалена, но на момента не мога да се въздържа. Освен това започна да се случва по-често. Точно това искам да променя в себе си и от тук ми изникна въпроса "възможно ли е". Благодаря и на двете за изчерпателния отговор.

# 549 16 апр. 2008, 15:30 ч.

Мнения: 1 008

Здравей mimeime -това,което описваш не е част от твоята личност,а емоции, поведение-тоест като всяко поведение подлежи на промяна.Твоята раздразнителност и изнервеност идват като функция на нещо-идват за да ти кажат нещо,може би изразяват способността ти да отстояваш себе си и твоите граници или са израз на повишена самокритичност-това са само част от вариантите.Раздразнението не е враг,с който да се пребориш-а идва,за да ти даде сигнал за нещо.

# 550 20 апр. 2008, 17:59 ч.

Мнения: 31

Здравейте!
Синът ми е на 4,5г., вече трета година ходи - година на ясла , а после две год. на градина.
Днес за пореден път изпадна в истерия сутринта пред вратата на детската, какво ли не правих-не и не.Каза, че ще стои сам в нас, но не и в градината.Не можах да го вкарам, върнахме се вкъщи-заплаших го че остава сам, дадох му телефон да ми се обади, ако има нещо и тръгнах на работа.Настигна ме по стълбите и се върнахме в градината, цял ден треперих на работа, незнам какво да правя вече!
Тази сцена се повтаря през 1, 2 месеца за по 15/20 дена.
Оставям го ревящ, отивам на работа, госпожата ми звънва да си го прибера.Често го вземам при мен на работа , но там все пак трябва да работя, не може да продължава до безкрай.
Казва не ми харесва на детска, не искам да ходя и това е.
През тези три години на няколко пъти си вземах неплатен отпуск и с месеци стояхме вкъщи, само и само да не се стресира и дано узрее за градина.
Да, ама не!
Миналият месец не ревеше, но го вземах наакан всеки ден.
Говорих с госпожите, нищо по -различно, държи се там като всяко друго дете.Общителен е, има приятели.
В нашата градина не съм виждала друго ревящо дете, днес седнах пред компа за да пусна тема, изненадах се че днес вече има такава, явно не сме единствени.Споделете как се справяте, вече е голям все пак и не му е първи месец!

# 551 20 апр. 2008, 19:21 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,nicho -можем само да гадаем какво от това,което преживява в детската градина е тревожно за детето.Бих задала друг въпрос-как вие се справяте?Майката и нейните преживявания се оглеждат в тези на детето и обратното.Вие самата ходили ли сте на детска,как сте се справяли с раздялта с вашата майка?Имам усещането,че в отговорите на тези въпроси ще намерите и много насоки за преживяванията на детето.Това,което можете да направите е да опитате да съпреживеете детето-детето у вас самата,за да разберете и своето дете.Имате способност за търсене на решение и компромис,както и за гъвкавост спрямо обстоятелствата.Изяснете една своя стратегия по отношение на детската градина и я спазвайте-нека детето е наясно,че не може да идва с вас на работа,нито да стои само вкъщи,че мама работи и не може да стои у дома при него.Узряването е трудно и за родителя и за детето.Пожелавам търпение и упоритост!

# 552 23 апр. 2008, 13:47 ч.

Здравейте.Детето ми е на4г.Преди 2г започна да пищи нощем,да рита ,да се бие.И това в продължение на1ч. всяка нощ/Започна да заеква/Заминахме за чужбина и тя престана.Свръщането ни след 1г.,на3-тия мес. тя пак започна.Заведохме я на невролог.Направиха и ЕЕГ исе получиха няколко вълни от епилептичен тип за 1-2сек.От тогава я "водят" с диагноза епилепсия,за да могат да и изпишат лекарството ДЕПАКИН с намаление,а уж няма.

# 553 23 апр. 2008, 14:20 ч.

Мнения: 2 697

Цитат на: jdomneva@abv.bg в ср, 23 апр 2008, 13:47

Здравейте, jdomneva Hug

Не виждам в поста Ви въпрос, но предполагам, че си задавате въпроса "Има ли детето ми всъщност епилепсия или не?". Не съм невролог и ще ми е трудно да Ви отговоря дали епи-активност за 1-2 секунди може да се приеме за епилепсия. След като колегите невролози изписват Депакин, явно са преценили, че детето има епилепсия (Депакинът е антиепилептик, Вие добре знаете това), но за мен съмнение в тази диагноза предизвиква промяната в детето в чужбина и в България - възможно е да става дума за емоционално или тревожно нарушение, но има и вариант смяната на средата да отключва и епилепсия. Моят съвет е да потърсите второ мнение от невролог, да изследвате отново детето и ако не се установи епилепсия, да се обърнете към психолог.

Желая Ви всичко най-добро Hug

# 554 23 апр. 2008, 14:27 ч.

София
Мнения: 938

Здравейте, бих искала да се обърна към подходящ психолог, моля да ме посъветвате. Дъщеря ми е на 3 год. и от известно време имаме сериозен проблем с налагането. Ако нещо й бъде отказано, изпада в истерични пристъпи, тресе се, пищи и повръща. Това с повръщането е нейн патент и го прилага нон-стоп като средство за изнудване. Не мога да намеря подходящият начин да преодолеем проблема. Не помага нито наказание, нито разговор, нито бой (за мой срам, снощи при поредна сцена я набих). Не искам да се случва пак и затова спешно за телефони за контакт и посещение.

Препоръчани теми

Детски психолози,психотерапевти и психиатри

Ерготерапия

Детски психолог Петя Хорозова

Петя Хорозова

Причина:

Причина: