Консултация с психолог

  • 106 256
  • 611
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 2 757
привет NADY. Синът ми на 2г 9мес се държи много истерично, непонятно, неадекватно. Примерно се буди от следобеден сън с рев. Излиза от стаята си, стои в коридора и реве. Не иска да влезе при  мен. Ако се опитам да го взема пищи и не дава да го пипна. Ляга на пода и почва да се тръшка. Ако си вляза в стаята и го игнорирам започва да ми привлича вниманието като отваря и затваря с трясък вратата. Ако при това му обърна внимание пак се тръшка. Така около 10тина минути през които го игнорирам и после той иддва при мен и се гушка. Това е примерна реакция, но винаги е с рев събуждането. Как трябва да постъпя в такъв случай и постъпвам ли правилно? Той е адски чувствителен, не знае какво иска, обича да разиграва и предизвиква хората и непрекъснато ни поставя в шах, защото каквото и да направим не можем да му угодим. Много е специален. Има ли нужда от психолог това дете според теб

# 556
  • Мнения: 1 008
NikiFin ,здравейте-вашият пост е повод да помислим за нова тема,защото отдавна тази тема я водим ние двете с Шехина.
На възрастта на сина ви повечето родители се оплакват от поведението на децата си и трябва да е така,защото това е време,в което детето изгражда  представата за себе си,изпробва волята си-ако се опитвате да му угаждате,то ще си създадете тиранин,ако пък се водите от максимата,че волята на детето трябва да бъде прекършена-това ще създаде сероизна травма за детето.Вие имате способност да оценявате поведението на детето и да търсите мотивите,казвате че привлича внимание-доколкото разбирам го получава.Ако обръщате внимание на негативните му постъпки,детето постепенно се научава,че това е начинът за получаване на внимание.Тоест той се тръшка,а вашето внимание награждава това.Може да опитате да му обръщате внимание в моментите,в които се държи добре и да игнорирате тръшкането./най-добрата тактика при истерични пристъпи е тяхната превенция/.
Периодът на първия пубертет е период на борба на волята-или на танц между волите на родител и дете.Вие сами избирате дали ще е война или танц-една напред,две назад.Консултацията с колега ще даде повече светлина по конкретния случай-консултирането по интернет е пределно общо.
Пожелавам всичко най-добро!

# 557
  • Мнения: 2 757
Мерси Вероника, това, което пишеш звучи доста логично. Четох и отговорът ти за лапането на пръстите, мисля, че си правя. Моят синковец и този пробпем има - точно така реагира, лапа си пръста, когато се почувства сам и безпомощен. Примерно като иска нещо пробва първо от мен, после от баща си, ако има други хора и от тях и ако от всички места получи отказ си гушва юрганчето и си лапа пръста и така се успокоява. Милото дете, явно му лиспва топлота и внимание. Знам, че той е много чувствителен и има особена нужда от тези неща, и правя колкото мога, въпреки че за съжаление не е много, щото едно от другите 2 бебета ми е все в ръцете

# 558
zdreveite az maika na momi4e na 5g problema ni e 4e e mnogo agresivna i pla4e za nai razli4ni ne6ta iska da komandva apsolytno vsi4ki v kw6ti .Ima bratov4etka na neinata vwzrast koqto bykvalno tormozi V igrite ne i pozvolqva da napravi ne6to bez neino razre6enie. A kogato re6i da pla4e go pravi za elementarni ne6ta i to po 30min nespira6t pla4 koito primenava v skybene na kosa ponqkoga Tq dori se izmw4va i kazva nemoga da spra da pla4a Stiga se dori do posinqvane ot pla4 molq za swvet

# 559
  • Мнения: 1 008
Мила,Галина-надявам се разбирате,че е много трудно да се даде съвет-а да не кажа неъзможно.В случая най-добре е да се консултирате с колега на живо.
Мнението ми е ,че дъщеря ви проявява способност да отреагира и да лидерства,като по този начин си създава чувство за сигурност,което явно й липсва.Малкият тиранин вкъщи е дете,което страда-това е моето усещане,за страдание с което не може да се справи-надявам се да намерите подходящ специалист или да пишете от кой град сте и да се опитам да намеря координати на колега.Пожелавам всичко най-добро!

# 560
  • Мнения: 455
Имам молба за мнение и евентуално насоки за консултация,става въпрос за наличието на доста страхове при 2г ми дъщеричка.
Позволявам си да постна линк,към темата,която преди малко пуснах,за да не заемам пространството тук с обяснения  Peace
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=288719.0
детето расте здраво и жизнерадостно,като цяло не е проблемна,контактна е,но ме притеснява до каква степен,могат да се отразят на психиката и характера въпросните страхове  Peace
Благодаря предварително!

# 561
  • Мнения: 1 008
Здравейте Донинка,страхът често е израз на нашата способност да се пазим-страхът е полезен,без него не бихме оцеляли дълго.Страхът от непознати и от силен шум,както и страхът от животни е характерен за възрастта на детето.
Въпросът за детските стархове неминуемо води след себе си и този за родителската тревожност и за страховете на майката.Консултация с психолог ще даде повече светлина!Пожелавам всичко добро!

# 562
  • Мнения: 455
Здравейте Донинка,страхът често е израз на нашата способност да се пазим-страхът е полезен,без него не бихме оцеляли дълго.Страхът от непознати и от силен шум,както и страхът от животни е характерен за възрастта на детето.
Въпросът за детските стархове неминуемо води след себе си и този за родителската тревожност и за страховете на майката.Консултация с психолог ще даде повече светлина!Пожелавам всичко добро!
напълно съм съгласна,затова молбата ми е за насоки към специалист в областта на детската психология и най-вече за такива,по-малки дечица  Peace

# 563
  • Мнения: 1 008
Донинка-ето някои координати

Петя Хорозова - детски психолог
0888 354558, e-mail: petia_h@yahoo.com
Проблеми в поведението, детски страхове, затруднения в обучението, стресови преживявания

Юри Кацаров - психолог консултант
8585137
С дългогодишен опит в областта на детско-юношеското консултиране и терапия на деца. Семеен консултант и терапевт

 Кацаров ми е водил упражнения по детска психология в университета и смятам,че ще сътрудничи.Петя Хорозава не я познавам лично,но съм чувала добри отзиви
Успех!  bouquet

# 564
# 565
  • Мнения: 157
Здравейте. И мен ме мъчи един въпрос. Имам син на 5 години. Разведена съм и сина ми не е виждал баща си от 4 г, изобщо не го помни. Аз живея при родителите си и синът ми има много силна връзка с баща ми. От време на време обаче подхваща темата: Аз имам ли си татко, той къде е... Аз съм му казала, че има татко, но не живее със нас. Предполагам, че разговорите с приятелите му в детската градина (които имат татковци) по някакъв начин го натъжават. Казва ми, че иска да има татко, не само дядо. Трябва ли да му обясня нещо по-специално. Нужни ли са срещи с детски психолог?
Благодаря ви много

# 566
  • Мнения: 1 008
Здравейте,dipsy -радвам се,че синът ви има силна връзка с баща ви.Момчетата имат неоходимост от модел за мъжко поведение,от човек с когото да правят "мъжки "неща.Това,което може да обясните на сина си,е че той като всички деца има своя биологичен баща.Но не винаги биологичния баща е този,който отглежда детето.Важното е да му обясните,че той няма вина,че баща му не живее с вас.Понякога децата смятат,че те са причина за развода на родителите си и изпитват силно чувство на вина.Пожелавам всичко най-добро!  bouquet

# 567
  • Мнения: 2 697
Здравейте. И мен ме мъчи един въпрос. Имам син на 5 години. Разведена съм и сина ми не е виждал баща си от 4 г, изобщо не го помни. Аз живея при родителите си и синът ми има много силна връзка с баща ми. От време на време обаче подхваща темата: Аз имам ли си татко, той къде е... Аз съм му казала, че има татко, но не живее със нас. Предполагам, че разговорите с приятелите му в детската градина (които имат татковци) по някакъв начин го натъжават. Казва ми, че иска да има татко, не само дядо. Трябва ли да му обясня нещо по-специално. Нужни ли са срещи с детски психолог?
Благодаря ви много

Дипси, здравейте и от мен Hug

Най-доброто решение в този случай (а и по принцип като отношения с детето) е да му се каже истината - разбира се не по жесток начин, а спокойно, без драми и чувство за вина. Да му се каже: "Разбира се, че имаш татко и не само това - ти не си дошъл случайно на този свят, родил си се от чувствата между мен и твоя баща. На него също му се иска да живее с нас, но понякога като при нас, това не може да се случи, колкото и да го искаме - аз, ти и той. Той те обича, но не можем да живеем с него. Но ти трябва да знаеш, че дори да не живее с нас, той много те обича и винаги ще е така. Ако някое твое приятелче те пита имаш ли си татко, ти можеш да им разкажеш това, което ти казвам аз - имаш, разбира се, той те обича, но няма възможност да живее с нас." Важно е да му се говори, да му се обяснява неведнъж - децата са много чувствителни към отсъствието на родител от живота им.

Аз лично не мисля, че е нужна консултация с психолог - преминавате през естествен за ситуацията проблем Hug

# 568
  • Мнения: 157
Благодаря ви Hug

# 569
Здравейте,
имам син на 11 години, който със сълзи в очите ми сподели,че го тормозят натрапливи мисли. Казва,че са се появили скоро и много го измъчват. Прочетох доста неща за обсесивно-компулсивното разстройство и както може да предположите, съм силно обезспокоена. Разбира се, не искам, нито мога да сложа диагноза на детето. Искам да попитам дали някой се е сблъсквал с подобен проблем и дали можете да ми препоръчате подходящ специалист в Пловдив. Благодаря и добър късмет на всички!

Общи условия

Активация на акаунт