Виж, има го и това. Лиска е открила подхода с Пацоранчо. Чуждоезичният родител трябва да се учи на български. Зетя и той срича сега - знае да си поиска ракия, да похвали баба си (демек тъщата) и да си изпроси боя с няколко нецензурни неща.
е защо да трябва? моят мъж не иска да учи български, знае 4 думи, не му се удава, странен му е,няма желание.
а и е на възраст.
няколко пъти ме накараха да се чувствам неудобно и виновно, че, видиш ли той не ме уважава, значи.
голяма тъпотия.
но сме се разбрали - ако имаме дете, аз ще му говоря на български, споделям изцяло лискините мисли.
пък каквото стане - аман от трябва!
важното е да се разбира с роднините си в българия и да не губи тези връзки.
иначе, може и да не рецитира Опълченците на Шипка ...
Имам познати с турски произход от ТУ, както и от Ту-то на мъжа ми, голяма част от колегите му бяха от кърджалийско и съвсем добре си говореха бг...в детските им години не знам как е било, обаче. Но това за университета ме изуми.
Няма никакво значение че в къщата се говори само на български, а това за усилията - 
А относно дали хората живеещи в чужбина забравят българския ще оставя без коментар 
