А защо децата не знаят български?

В България. (и какво от това?)
Интересувам се от времето и начина на усвояването на 2 или повече езика при различни условия

Е, и?! Не се ли интегрираш в средата,
ще си вечният аутсайдер. В България,
така или иначе, биваш отхвърлен, щото,
видите ли, си вече в чужбина. Няма нищо
лошо в това да се адаптираш там, където си.
Извинявай, аз не съм в час коя е Галена, Малена,
колко му е дълъг на Азис пацоранецът, кой с кого
спи, яде, сере, или смърка в България, но това не
ми пречи да знам българския на ниво.

Четейки форума, смея да твърдя, че
в подфорум Родители в чужбина има
къде-къде по-грамотен народ от този в
другите подфоруми, което противоречи
на горното изказване.

Не, Лиска, нямах предвид теб. Но можеш да направиш вариации по темата, в повечето случаи си стъпила с двата крака на земята. Като нищо може и да се доближиш до какво точно съм искала да премълча. Нали писането е твоята стихия. Определено не е моята Имаш достатъчно материал от Радостина
Вечерница - втори клас и срича  Ааа я се стегни
Всеки прави каквото може  - и аз говоря само на български в къщи и на децата ми, четем само на български, ще се опитам...Но, от друга страна видях за 9 години в чужбина много гръмки изявления и резултатите така че моето дете май няма да учи в Харвард Засега моят син знае само азбуката горе долу, говори на български, все казва как иска да чете, което мен ме радва естествено, но какво желание ще има в по-съзнателните си години Ние само можем да поощрим, да насочим, да имаме желание...

Все пак става въпрос за интегриране, а не смяна на самоличност.
Усещането за отхвърленост е въпрос на мироглед.

По първа то4ка_ужасно много са такива родители.
Няма смисъл да ги връщаме в на4алното у4илище.Достатъ4но е дори известно време да се "поразходиш"из форума и ще ти стане ясно,4е неграмотните в родината си също са доста висока цифра.
Телевизия за нау4аване на език?Едва ли.
За педагозите и вси4ко останало,хайде да не бъдем толкова високопарни.Не се знае в каква ситуация може да изпадне всеки един от нас.Ако родителите е можело да разбират от вси4ки науки,то нямаше да има у4илища,не мислиш ли?
Още пове4е не си запозната,предполагам с у4ебния процес в някои държави,с извънкласните занимания....и т.н
Освен това прекаленото вманиа4аване може да има и обратен ефект.На моя позната децата й ходят на у4илище от 08.00 до 17.00.След това са на балети,цигулки,гимнастики.В събота имат тренировки,а в неделя изу4ават 5 4аса български език и литература.Стигна се дотам,4е въобще ве4е не желаят да говорят на родителите си на бг,не гледат тв и тем подобни истории.
И обратният вариант племенника ми се нау4и сам да 4ете на български,а после нау4и и сестра си.
За мен е важно,както ве4е казах,на каквото и да у4иш едно дете,то да бъде по правилният на4ин.

С постоянство става. Може да не им е перфектен и да правят грешки, но могат да разбират и да бъдат разбирани и от други хора. Голямото чете и пише на български (не много грамотно за мой голям ужас, но миналото лято установих, че връстничетата му в България пишат също толкова неграмотно - защо така   - или просто извадката ми не е била представителна)

Наблюденията ми за толкова години тук са показали, че в при познатите ми двуезични семейства, когато небългарската половинка с желание говори и упторебява български думи, децата се справят много добре с българския, много по-добре отколкото децата на изцяло български семейства. Може би личният пример на родителското тяло е заразителен?  

А и голямото ми ще започне след 2 седмици 6тата си година в училище - не е спряло да употребява и развива българския си.

Точно така, КТВ, права си. Много зависи от родителите.
Не трябва да забравяме, че в последните години из чужбините щъкат и много зле образовани хора, които си мислят, че там е истината. Дори високо квалифицираните и образовани хора изпитват някакви трудности. Ако родителят в БГ е бягал от училище или едва-едва е завършил средно, каква ще е мотивацията му да харчи време и усилия да научи децата си на родния език?

Не е нужно да си педагог, за да учиш детето си на български. Достатъчно е търпение и желание. А все пак учебниците по български език са за четене и всеки разумен родител не би се срамувал да ги прочете отново, за да е сигурен в знанията си по езика

Хайде недей да съжаляваш толкова за нас!
Т.е защото на някой децата не говорят български това не значи че попадат в посочената от теб категория хора!
Да, има и такива, но приеми че има частни случаи, в които колкото усилия, време и т.н и т.н да са вложени детето не говори български.
Моето дете не говори български!
Изобщо не твърдя че съм направила всичко по силите си за да го говори, но съм направила достатъчно и то всичко за което съм прочела или са ме посъветвали.
В момента, т.е от около няколко месеца не правя НИЩО, а само се наслаждавам на близостта която имаме след като започнах да говоря на неговият език.
Който каквото иска да си мисли, но аз съжалявам че толкова години съм прекарала "далеч" от детето си, замо задради неистовото ми желание да го правя "говорещо български".
Повече от 5 години загубих, да загубих защото то български не проговори, а аз осъзнах от какво съм го лишила за тези години.
Все още продължавам да говоря предимно на български, но това е само защото да говоря на него ми е по-лесно - все пак говоря на български от 38 години.
Може би защото граматиката не ми е перфектна, затова не съм успяла да го науча да говори на български?
Или пък е трябвало да използвам показалка с която да го бия в главата за да учи български?
Или пък да се превърна в учителка и да организирам часове по български? Нищо против, но ако го имаше желанието.
Колко от вас правят нещо против волята си само защото така е прието? Т.е детето ми трябва да говори български само защото родителите са българи? Или за да общува с роднините и бабите?
Лично аз за себе си реших, че не е нужно да бъда "по-светец от папата". Е, криво ми е че не го говори този български, но пък все ще го научи някой ден. Ако иска, ако ли пък не иска ще бъда огорчена, но ще го приема. Не може всичко да е така както го искаме и си го представяме!

Радостина, защо така с рогата напред? Познавам и много умни, високо образовани българи, щъкащи в чужбина. Не си права.

О,разбира се.
Аз ве4е го написах по_горе.Достатъ4но ми е да отворя някои подфоруми и се ужасявам от глупостта и неграмотноста.
Но за семейната среда имах предвид,4е  може и да ходим на концерти,опера и в музей и след това да споделим впе4атления с мъжа ми,но колкото и да е бройката на семействата като нас,толкова е и на тези,които говорят за битовизми и нищо пове4е.Следователно в такова семейство едно дете няма да знае зна4ението и правилното използване на много думи,нали?
И когато такова семейство е в 4ужбина,на детето средата е съвсем разли4на.
Онзи ден гледах едно предаване_вземат интервю от разни деца,питат ги какво мислят за еди какво си.Потресе ме факта,4е пове4ето говореха неправилно,диалектно,не знаят как да използват думите,а уж големи деца.И то в България живеят,на у4илище ходят.
Така 4е хубаво е и родителите от другата страна да се нау4ат да се изразяват правилно,да си нау4ат и децата така.
Пък тогава ве4е могат да тръгнат да търсят недостатъци.

Съжалявам, ако съм прозвучала по-рязко. Много се вълнувам от тази тема и свързаните с нея, особено ако става въпрос за деца.

За съжаление образованите са много малък процент, а количеството влияе на качеството.
Според мен става въпрос за нагласа изобщо. В БГ в момента родителите обръщат повече внимание на постиженията на децата си в курсовете по различни чужди езици и подценяват българския. Ученето и ползването на всеки чужд език означава възприемане на съответната култура и ценности. Сякаш отсега ги готвят за емигранти.

Хо-хо-хо, ти може би мислиш, че
един едва кретащ тройкаджия,
като отиде в чужбина, почва да
ниже чуждия език по-добре и от
класиците на местната литература...
Не, байно, ако на родния си език си
головодник, никога няма да успееш
да зажонглираш с чуждите думи. На
децата си ще говориш с "опа", "гепи",
"такова", "дееба", и толкова. Детето
ти просто няма как да научи повече.
Говориш за мотивация. Объркана си.

да де, точно това е проблем - който си е бил некадърен в БГ, ще е некадърен и в чужбине

И какво? Това няма общо с темата. Децата могат да са неграмотни навсякъде, държавата, в която живеят с родителите си няма общо.

По нашите ширини такива много  зле образовани хора (българи) не съм срещнала (засега).
Всеки има право на избор според желанията си и обстоятелствата да си учи децата на какъвто си език иска. Моят основен довод е, че всеки език е богатство! Затова ще продължавам да се старая моите да са двуезични.  Дали другите деца знаят или не знаят български не е от значение за мен.