Копиране на чуждо поведение или кой прави лошите деца

Nellie , съгласна съм с написаното от теб.

Хубаво е, че има толкова много специалисти по детското поведение тук. Обществото ни не е загубено, значи..

Иначе съм съгласна, че много хубаво не е на хубаво.

Не е нужно да си специалист за да разбираш детското поведение на собствените си деца. Да усещаш кое е добро и кое не за тях.

Ваче, така както си го написала излиза, че по-спокойните деца са едва ли не нещо не в ред. Интересно ми е това за гнева. Би ли споделила Александра как го изразява на своите 4 години? Особено навън сред себеподобните. В първия пост се споменава освен тръшкането и посягането. За първото разбрах, че е приемливо и индикация за правилно психично развитие, второто не го коментирахте а е често срещано.
В крайна сметка нещата не опират само до подтискане и /или изразяване на чувствата. Отрицателните би трябвало да се контролират в крайна сметка ... или греша? Не говоря за 1-2 годишните деца, но от някаква възраст при която комуникацията е на добро ниво това трябва да започне.

Александра към мен гнева си го изразява като се тръшка или вика срещу мен. Аз не се притеснявам, защото е само на 4 г. Ако крещи срещу мен на 8 е съвсем различно. Аз отразявам чувстава й и тя се успокоява. Сядам срещу нея и лице в лице започвам да говоря "Сега си ядосана, защото... еди какво си" Тя ми отговаря положително. И много бързо се успокоява и ми обяснява проблема. Така хем е показала, че е ядосана, хем аз съм показала, че съм я разбрала и че няма нищо лошо в това човек да покаже какво чувства. Постепенно ще започне да го прави по различен начин. Убедена съм в това! Посягането.. какво значи посягане. Ако посяга да удари това е проблем, Тя не го прави точно защото е изразходвала отрицателната енергия викайки срещу мен. Пак казвам, аз не го намирам за ненормално на тази възраст. Това не е агресия. Ако аз си помисля, че много ме дразниш и сега ще ти врътна един шамар е много по-различно от това да ти го врътна наистина. Това е защото мога да се контролирам. Викайки срещу мен тя не натрупва отрицателната енергия, която рано или късно избива във физически удар, а не словесен. С времето човек се научава, че не бива да вика, а трябва просто да обясни защо е ядосан, може би с по-остър тон, но не крещейки...

А спокойните деца са си съвсем в ред, разбира се. Проблема тук е, че става дума за темперамент може би. Хората са различни по емоционалност, децата също. Моето е много емоционално и ако е неразбрана става кошмарна. Затова се възползвам много често от метода на отразяване на чувствата.

А с другите деца... да ти кажа Александра никога не е била агресивна към децата. И в градината казват същото. Казват, че е лидера в групата, но успява да е такава по много мек начин. Не знам как го прави. Наблюдавам я и по площадките как се държи. Ми няма конфликти. Не ходи да се дърпа с децата или нещо такова, ако й дръпнат на нея играчка не ходи да се бие. Като цяло сред себеподобни е съвсем спокойна. Възрастните, обаче си ни върти на пръста и това е причината да седна и да чета, да чета и после да наблюдавам и нея и други деца. Да пробвам някакви неща и смятам, че са успешни.

И само искам да добавя, че колкото е гневна на моменти като фурия, толкова е обичалива, ласкава и мила. Оня ден каза на баща си "Аз не те обичам!" Той беше потресен и реагира... каза й, че е обиден или нещо подобно. Дръпнах го настрана и му обясних, че не бива така... За нея "Не те обичам" означава "Много съм ти ядосана"  Ето това е типичен пример.. По 100 пъти на ден ни казва "Обичам те" и ние се разтапяме, а когато е ядосана и каже "Не те обичам" ние се ядосваме. Няма защо.. това е начина да покажеш отрицателни чувства на 4 г.  Та исках да кажа, че моето дете е ужасно емоционално (което донякъде намирам за нестабилност ), но аз също съм такава и я разбирам напълно! Колкото бързо се ядоса и после й минава и пак ни обича 

В много случаи тръшкането или агресията са всъщност негативна реакция към нещо друго, което детето дори не е отразило.
Няколко пъти забелязах, че Дариа реагира бурно и остро с голям рев на някоя глупост около 10-15 минути след като сме се разделили с баща й. Например отказва да слезе от колата и пищи и реве... Първия път, в който 'зацепих' вместо да я оставя да се изреве както правех до тогава, просто я попитах: "Мъчно ти е, защото тати си тръгна ли?" - Тя каза: "Да" и млъкна като по чудо... Аз естествено й заобеснявах как утре пак ще го видим и прочие. Важното е, че открих това, което е предизвикало това поведение, а за нея, че разбра от какво е породен гнева й вместо просто да го подтиснем.

Разбира се в повече от 50% от случаите неясния гняв си осава неясен за мен. 

Isa, точно това е отразяване на чувствата. Ако предположението ти не е вярно детето ще си каже.. например "Не, не ми е мъчно, а съм ядосана, защото..." Т.е. така разбираме точно къде е проблема и колкото повече отразяваме собствените им чувства толкова повече те се разтоварват и остават с чувството, че родителя ги разбира. Същото е и със страховете. Колкото повече му казваме на детето "Не се страхувай", толкова то задълбава. Ако седнем и го накараме да ни разкаже какви са страховете му, да обсъдим как изглежда страшния вълк, толкова по-ясно то вижда колко е нелеп страха му и се успокоява. Моята щерка понякога такива ми ги разправя, че ако разкажа тук не знам какви отзиви ще има 

Людмиле, нормално е детето да копира. Досега е копирал само вас, сега има възможност да се запознае и с друг модел на поведение. Моят син има две сестри, но копира само по-малката, и от най-неподходящите неща. А тя е дете със сериозни проблеми. Ако се самозаблуждавах, бих я причислила към индиговите деца, защото припокрива на  90% процента характерните признаци, за съжаление не е така. Повечето родители, докато децата им са в тази крехка възраст, създават на детето образ, който съответства на техните очаквания и мечти, но не винаги на реалността. Това с индиговите деца на мен лично винаги ми звучи тревожно
Разбирам тревогата ти и възмущението ти от съвременната реклама, конкретно тази и аз смятам за твърде порнографска, за да виси на билборд, но имаш възможност в следващите 12-13 години да възпиташ детето си така, че тя да не сепревърне в модел на поведение.
Запозната съм и с Валфдорфската философия, не съм сигурна обаче че в съвременото общество е приложима в чистия й вид, но има много какво да се взаимства от нея.

Ludmil, искаш да кажеш че децата стават лоши, защото играят в парка с други деца ?!?

Аз пък го разбрах в смисъл, че в парка има деца, които не се държат добре (не са научени на което) и той се опасява, че детето му ще започне да копира поведението им.
Което е и моето мнение - голяма рядкост е едно дете да се впечатли от доброто поведение на друго дете и да започне да го копира. Напротив, много по-атрактивно за тях е лошото поведение и много по-подходящо за имитиране им се струва... 
Някой да е видял дете, което се е научило да казва "благодаря", "моля, ако обичате" от друго, непознато дете на площадката? Аз не. Но пък пищящи и тръшкащи се деца, копиращи други, колкото щеш. И "лошите" думички много бързо се научават пак от другите деца... 

така е , Как' Сийка, обаче...ако детето ти не се запознае с лошото, няма да може да го различава. такова поведение може да служи за добиване на опит.

не можеш да държиш едно дете в изолатор - рано или късно ще се сблъска с действителността и тогава няма да има критерий за отсяване на лошото поведение. то ще му се стори супер интересно и детето ще го копира.

Естествено, че не може да бъде държано в изолатор. Но един родител все пак може да подбира компанията му. Което всички правим всъщност повече или по-малко и не само, когато децата ни са малки, но и когато пораснат (по-добри училища, по-добра компания...). Всеки родител се стреми да подбере за детето си такава среда, която да го издига "нагоре", а не да го дърпа "назад".

Ха-ха, колко забавна ситуация! За съжаление нямам време да изчета какво са ти казали другите, но от мен - това: социализацията не е нито само добра, нито само лоша. Има и от едното, и от другото. Раят е другаде, не е на земята. Изолирайки детето от света, го предпазвате от много неща, но и лишавате от още много други. Накрая можете да нанесете повече вреда, отколкото полза - все едно да го отглеждате под стъклен похлупак и да го спасите от всички микроби и вредни чужди тела. Ако го вържете или затворите в клетка, че да не пада и да не се удря - още повече ще го предпазите. Но на каква цена? Малко е крайно сравненеието, но и вашият подход, изолация от света и отрицание на всичко, свързано с хората и цивилизацията, също са откровено крайни.

За мен най - важно е какво поведение и какви отношения вижда детето у дома. Колкото и да му подбираме средата, няма как да го изолираме. Ако сме си свършили добре работата в къщи, с времето то ще отсее доброто от лошото.

Е, не мисля, че е изпаднал в изолация!
Това, че се опитва да осигури на семейството си нормални и човешки условия на живот, далеч от мръсотията на съвременните градове, е нещо съвсем различно. Явно имат съседи, общуват си с хората, на снимката виждам, че и гости им идват. Беше казал, че съседите си купуват хляб от тях.
Не си спомням Людмил да е скочил срещу някоя мама, която е възмутена от поведението на друго дете в парка или в детската градина.
Още нещо: За каква изолация говорите, като си има човек интернет и бг- мама?!