Как и кога взехте решението да кърмите?

Благодарение на форума силата и вярата за кърменето в мен се усилваше и преди да родя постоянно си мислих че моето бебче ще получи най-доброто и трябва да направя всичко възможно за да му го дам.
Преживяхме с него в болницата голям стрес но въпреки това аз бях убедена в това че кърма ще имам и ще направя всичко по силите си за да се кърмим.
Сега съм много щастлива майка....

И аз никога не съм решавала да кърмя, изобщо не съм мислила за това. Това ми изглеждаше напълно естествено, като бременността и раждането. Няма какво да решаваш, кърмата слиза за да храниш бебето си - това е 

Така звучи и моят отговор и особено последното изречение.
Никой не вярваше, че ще успея да закърмя бебето си (моят малък син) след 14-дневния му престой в болницата, но някак си се получи и сега съм благодарна за всеки ден и миг в който се гушваме да се кърмим 

Не съм взимала решение, а си знаех, че ще кърмя и това си дете, и то много по-дълго от първото. Имаше проблеми при раждането, дадоха ми го доста късно, но човекът си засука като по учебник. Оттогава не съм имала никакви проблеми вече година и половина. Сигурно отбиването ще е най-проблемно

Не съм вземала решение , просто стана от самосебе си-природата си знае работата Към края на бременността ми се, струваше ,че или няма да имам кърма или ще имам проблеми с гърдите си (т.к. имам малка бучка и изкаран мастопатит), но за моя най- голяма радост кърмя безпроблемно и до днес

Не си спомням точно как стана, но ходих на един курс за бъдещи майки. Там не ни надъхваха прекалено, но ме убедиха, че това е най-доброто за бебето и всеки може да кърми. После си купих Книга за кърменето и започнах да чета в бг-мамма, после и във форума. Преди това не съм имала никакво отношение към кърменето. Аз съм отгледана с кисело мляко и съм си мислела, че по-скоро няма да ми хареса. Но след като родих, вече бях подготвена теоретично за повечето трудности и почти нямах проблеми и досега нямам. Като ме питат: "Докога ще кърмиш?", отговарям: "До следващото  ".

И аз тъй отговарям . Следващият въпрос е "А кога ще си правите следващото  ?"
Отговор:"След три-четири години"

ХАХАХ ТОВА МЕ РАЗБИ  

Всъщност аз преминах през етапи на обмисляне. Самата аз никога не съм била кърмена, а като достойна дъщеря на майка си (тя е педиатрична сестра) знам, че бебетата пият сок и ядат попара на 4 месеца (аз съм яла на толкова )
Съвсем случайно попаднах на подфорум Кърмене. Преди това четях само в Майки То всъщност тогава не беше и кърмене беше си общ с адаптето и започнах да чета.... Първата ми реакция беше, че тук се помещават някакви тотално луди жени, които не само не хранят бебетата си до 6-мечна възраст, ами не им дават и вода Споменавах го през майка ми с нескрито възмущение и отчасти ужас Но любопитството е страхотен двигател. Четях, четях... ама, казвам си, коя пък майка ще иска да си умори детето при това зорлем Поради тази причина започнах да се запознавам постепенно със статиите в библиотеката. И колкото повече четях, толкова повече разбирах, че това не най-правилният, това би трябвало да е единственият начин за хранене на детето. Освен това не само четях, ами и активно участвах във форум кърмене и то преди да съм родила Голямо писане пишех
Но срещах и разбиране Най-много ме подкрепяше Емем  Още помня един диалог, в който ме подтикна да си сменя тикера (бях сложила картинка шише ) Имам страшно мили спомени от онова време. И така след 5-месечно просвещение (открих подфорума около 4-тия месец на бременността си), приложих наученото на практика и продължавам упорито да го прилагам
Затова съм радетел на идеята за информирания избор. Когато човек знае и вземе решение - щом моето мнение се промени, значи могат и другите

Като бременна.Моята кръстница роди половин година преди мен, кърмеше усилено и с желание и май от нея се запалих. Задължително исках да е повече от година,така и стана 

Докато бяхм бременна си представях как кърмя бебчето си, но изпитвах някакъв страх, че няма да се справя. После попаднах на този форум и изчетох доста материали за кърменето. Вече бях по-позитивно настроена и нямах търпение да се роди бебка за да се насладя на тези моменти. Голяма роля за успешното ми кърмене изигра и акушерката в болницата, която изроди Карина. Отдели ми много време за да ми покаже как правилно да кърмя и да ме насърчи със съвети. Вече 5 месеца успешно се кърмим и се надявам това да продължи дълго 

Доста преди да забременея. Като съм си се представяла с бебенце в ръце, винаги е било гушнато в мен и папка    Е, тогава и през ум не ми минаваше, че може и да не мога, че има проблеми, които трябва да се преодоляват, просто ми изглеждаше най-естетвеното нещо. За щастие, засега си го кърмя успешно бебнцето. Надявам се да мога още дълго време.

Никога не ми е минавали през ум ,4е няма да кърмя.За мен е било  абсолютно естествено,когато бебето се роди то да се храни от мама.Един ственото странно нещо ,което си мислих преди да запо4на да 4ета тук е, 4е ще кърмя до 6 месеца.Да бе да 
Усещането е невероятно,вероятно мнооого трудно ще спрем

 Изобщо не съм се замисляла, това си беше естественото продължение след раждането. в началото положих, много усилия за да ми слезе по-бързо кърмата (секцио съм) и още от родилното се кърмим. Четях в разни книги че трябвало да се обмисли, да се обсъди с близките ... и когато попитах съпруга ми дали би ме подкрепил да кърмя, той ме изгледа учудено и каза че какво друго мога да правя освен да кърмя.  И се надявам, благодарение на неговата подкрепа и на вашата да кърмя още дълго време.