Като забременях, бях решила, че ще кърмя - още повече, че бях ходила на мамулог преди това профилактично и лекарката ми беше казала, че това е по-добрият вариант и за майката (тези, които кърмят, са по-малко изложени на заболявания от рода на рака на гърдата). Докато бях бременна това решение съвсем се затвърди, особено след като прочетох някои от статииите в библиотеката на форума. След като родих, положих не малко усилия - в смисъл, че гърдите ми бяха болезнено подути, целите на бучки и падна едно цедене. Накрая нещата се урегулираха. След това имах моменти на такава досада от кърменето, чак до скоро, когато детето почна да яде и от шише. Освен това, уж има АБКМ и пазя диета. Казвам си, ако някога имам второ и то пак е алергично - няма и да се замисля (направо на АМ). Въпреки това не ми се ще да я отбивам - а бе малко хем боли, хем сърби. 
