Видяхте ли плодовете от привързаното родителство?

Благодаря, ще опитам.

Разбрахме се май накрая  Винаги най-тъпо е когато сме на едно мнение, пък не можем да се разберем  Ама хората са казали, че комуникацията си е наука и хич не е лесно да се изразиш точно. Важното е, че всичко се изясни накрая.
За слинговете - аз съм с такъв дето прилича на чанта - за новородени.  Може би е най-доброто но само за първите 3 месеца. Засега не ми тежи, но и аз го повдигам на нивото на гърдите. Удобен е, но със сигурност ще го сменям като трупнем още някое килце. От всичко, което съм изчела, тези тип шал май са най-добри

ей, не бързайте с това антиСпок, точно доктор Спок съветва родителите да проявяват открито обич към децата си, да ги гушкат и да се доверяват на интуицията си. Той прави голяма крачка напред в теорията, точно в тази насока, преди него лекарите са съветвали да се спазва строг режим и бебето да не се "глези"- под глезене явно разбират всякакъв физически контакт извън смяната на пелените и храненето с шише.
Спок отрича пуританското възпитание и превръщанета на голотата и сексуалността в табу.
Смята се дори, че неговите съвети за отглеждането на децата са предизвикали появата на поколението от 60-те-сексуалната революция, децата-цветя и т.н.
Книгите му са много интересни и написани с чудесно чувство за хумор. На мен ми бяха полезни и продължавам да се допитвам до тях дори за по-голямото си дете.
Естествено има и остарели неща - например почти всичко за храненето в кърмаческа възраст.
Но все пак първо прочетете и тогава отричайте уважаеми мами.

Колко хубаво, че намерих тази тема. Имам нужда да се оплача, и може би да чуя някой друг съвет, че при нас май нещо не върви както трябва.

От самото начало започнах да гледам сина си под ръководството на свекърва ми: кърмене по часовник, спане в креватче, разходки с количка... След 2 седмици го взех да спи при мен, и през ноща се кърмихме на поискване, но през деня пак продължавах да спазвам режима, и го оставях да спи сам. Още преди раждане свекърва ми и сестра й ми промиха мозъка, как не трябва да се разглезва детето, да не свиква все да е на ръце, как трябва да се научи на режим, и така на татък... Чак се чувствах виновна, когато като ревне детето - и аз му дам цица, ако още не е време за хранене  И така до 2,5 месеца, тогава той направи кърмаческа стачка, стресна ме, отрезви - и преразгледах напълно методите си на гледането му.

Оттогава при нас е така нареченото АП: кърмене на поискване, спане заедно, и през деня винаги лягах с него, започнах да го изхождам и към 6-тия месец напълно се отказахме от памперс и преминахме към ЕБХ изцяло, цялата домакинска работа вършех с него на ръце или в слинга, зарязахме количката и се разхождахме само със слинга, не давах на чужди за него хора да го докосват, даже не го оставях с баща му или баба му повече от 15 минути чак до 6 месец, само към 7-мия месец започнах за излизам постепенно за по 1-2 часа понякога и да го оставям с баба му (тя живееше с нас и той я познаваше добре).
И този начин на живот много ми харесваше Не ми тежеше нито кърмене, нито съвместен сън, нито това, че постоянно виси върху мене, научих се да върша всичко с него на ръце, със слинга можехме да отидем навсякъде, нито ЕБХ се оказа сложно нещо, захраних педагогически... Бях доволна и сигурна, че вече правя всичко, както трябва и се справяме много добре, допреди 2-3 месеца... тогава започнах да се съмнявам. Само да подчертая, че не се съмнявам в правилността на всички тези методи, а в това, как аз го направих, защото май изпуснах нещо важно, но не знам какво.

Ето какво ме вълнува - от няколко седмици Горан се държи ужасно. Постоянни скандали, рев, тръшкане за всяко едно нещо. Никога не е бил спокойно дете, винаги е имал трън в гъза и не го свъртваше на едно място повече от половин минута, а своите желания изразяваше най-често с викане... Но сега направо се побърка

Докато навърши 1 годинка живяхме с родителите на мъжа ми и сестра му, винаги беше шумно и суетня, но си мислех, че като се разделим, детето ми ще стане по-спокойно. Вече 4 месеца живеем само 3-мата, таткото е на работа по цял ден, а Горан става все по-бесен. Денем не ме оставя да върша нищо, бута се в краката ми, дърпа ме за панталони и вика. Взимам го на ръце за да вършим нещо заедно, тогава започват капризи - дай му това, дай онова... Ако отказвам - реве и се тръшка. Всяко едно неизпълнено неговото желание е съпроводено от истерика. Аз имам твърда политика по този повод: той се тръшка, а аз се правя, че не забелязвам истериката и спокойно му обяснявам, защо не може. По идея и според това, което съм чела, детето трябва да разбере, че това "копче" не работи и да спре да иска нещата по този начин. Да, ама не, продължава вече няколко месеца. Докога ще продължават тези проверки на границите? Кога ще разбере, че щом не му позволявах да яде паста за зъби или да бърка в контакта преди един месец, не му го позволих във всеки един ден от този месец, значи няма да позволя и днеска? Чудя се, къде ли сбърках 

My_Moonka, моиже да го е гепил детският пубертет.
Аз също се питам дали не бъркам някъде по избрания АП път, знаейки за разни "изтървани" деца. Мисля си, че всичко с децата е до подход и на периоди, важно е да се забележи промяната и да не бъде подминавана, а резултатите май са като порастнат повече.
Аз мисля, че изтървах нещо около запиването. Вече му отнема 2 часа да се приспи - на цицата ми. Ще пробвам варианти и вярвам че ще намеря най-доброто и за мам и за беб. От баткото ъм се научила много, а и още се уча че децата ни подсказват всичко и ако сме го изтървали между редовете все ще намерим как с нежност да поправим "белята си" 

My_Moonka , не мисля, че бъркаш нещо - детето те пробва
скоро ще откриеш например, че задава един и същи въпрос на различни хора и 'засича' отговорите въз основа на което задва още въпроси
а границите ти ще ги проверява до живот, но по различен начин и за различни неща

Все едно описваш моя син на същата възраст - при това е гледан много драконовски, нищо общо с АП. Така че не е до метода, а си е просто до детето - ако това те успокоява

...и към две - две и половина - три отминава баааавно

... за да се връща периодично, съобразено с нарастналите умствени възможности

Така е Кризата на едногодишните преминава през две- и три-годишните, после пет, седем, пубертет, късен пубертет, сватба - кризите на 1, 2, ...7, ...27 година, криза на средната възраст, страческа проклетия...

именно, подобно поведение на детето няма нищо общо с АП 
казвам го за успокоение на My_Moonka

Радвам се, че отново е повдигната тази тема.
Благодаря и аз за окуражителните писания на Бубанка и Бу!
Момичета в състояние сте да му накарате да заобичам живота още повече! 
и това ако не е спам - здраве му кажи  

Много оптимистично, дааа 
А и както казваше един известен столичен ортопед-философ, ще го дундуркаш докато стане на 30 и ако имаш късмет ще се намери някоя усойница (визирайки евентуална бъдеща съпруга), която да го вземе и да те отърве 

Момичета, благодаря, че ме успокоявате   запасявам се с нова порция търпение
Май предишното ми съобщение звучи твърдо отчаяно, затова сега ще кажа и за хубавите неща.

Първо за носенето на ръце - имаше период, когато и аз мислех, че никога няма да свърши, но на 7 месеца Горан се научи да лази, сам започна да иска да слиза от ръцете и пълзеше из целия апартамент, на 11 месеца проходи и оттогава изобщо не искаше да го нося вкъщи, настояваше да се предвижва самостоятелно. Така че носете децата си, докато те го позволяват, след това не можеш да ги хванеш.

Заради разходки със слинга сина ми е станал много общителен. Забелязах, че на детето, което седи в слинга, така да се каже на нивото на останалите хора, те обръщат много повече внимание, отколкото на деца, които са там някъде долу в количките. Когато сме на улица, по магазините Горан има възможност да наблюдава, как общувам с хората и да участва.

С кърменето също ме устройва как се движат нещата. До 1 година сучеше доста често и почти нищо друго не ядеше, но и тук слинга много ми помагаше, защото можех да го скрия в него и да го накърмя навсякъде навънка, дори и в крачка съм го кърмила. След 1 годинка му направихме отделно място за масата, отделни прибори (допреди това винаги седеше в мене), и той започна да се храни все по-добре. Сега яде почти самостоятелно и нормални количества, та кърменията намаляха някак си неусетно. Суче вече само за приспиване и събуждане, и по време на сън, когато се събужда да се изпишка, 2-3 пъти на нощ. Много рядко се сеща за цица през деня, само ако случайна чуе думата "цици" или ако легна да по-мързелувам. Тогава идва и започва да ги търси, ама повече за игра. Ако му позволя, сам ми изважда цицата, цока няколко пъти и след това почва да храни и играчките си, слага ми ги на цицата и мляска, имитирайки звука. Не съм сигурна, дали трябва да му го разрешавам, та нали циците са си мои и аз се разпореждам с тях, но е толкова сладко, че не мога да устоя и лежа, докато той нахрани всичките си кучета, мечета и зайчета

За спане също всичко много ми харесва. Преди го приспивах на цица носейки на ръце, обикновено много бързо заспиваше, 3-4 кръгчета по стаята - и готово. След това сам се отказа от люшкане, даже не помня кога, а сега когато му се приспи, взима едно плюшено куче, с което спи, гушка го и идва да ме вика да легна да му дам цица, че му е време за спане. Спим всички заедно - аз, малкия, баща му, и плюшено кученце, което някак си успя да се промъкне в леглото ни, и без него сега вече не може. Татко ни няма нищо против съвместен сън, по едно време беше се отделил в другата стая, но след това пак се върна при нас. Обожава, че Горан го събужда сутринта качвайки се с голо дупе на главата му

И ЕБХ също върви добре, откакто стана на 1 годинка, Горан се изпишква винаги, когато му предложа, не ми отказва. Отскоро казва, че му се ака и даже ми носи гърне понякога, за пишкане още не казва, но ако се случи да се напишка, идва веднага и се държи за мокри панталонки и ми показва, та очаквам че в близките седмици да започне да дава знаци предварително. През ноща го изпишквам успешно от 6-месечна възраст, от същата възраст не използваме памперси, и той никога не се напикаваше на ръце или в слинга, някак си усещаше още от тогава, че не е редно. Едното се навързва към другото, например не виждам, как бих могла да прилагам ЕБХ, ако нямаше съвместен сън или ако се разхождахме с количка...

Общо взето нямаме никакви проблеми, освен с възпитанието  

А, и още един "плод" от кърменето и активно носене на ръце - аз отслабнах много лесно след раждането и заякнах, макар че се тъпчех като разпрана със сладкиши и какво ли не... Сега чак ми е мъчно, защото вече пак започнах да качвам, вече качих 4 кила, и определено го отдавам на факта, че кърмя и нося детето си на ръце все по-малко...

 My_Moonka, ех че хубаво си го разказала.
Като прочета нещо такова и ми минава за 2та часа заспиване на ръце и остава всичко друго, което е прекрасно