Видяхте ли плодовете от привързаното родителство?

Маймунке, не е само Горан:) И аз си мисля напоследък, че бъркам някъде, ама моето човече просто е неспасяемо...То на кой ли да прилича, с такива бесни родители, ама нейсе    Моят начин е простичък:забранените неща са забранени по принцип, а не само за днес. И за тръшканията имам тапи за уши и капаци за очи-лягам си спокойно на леглото, докато свърши цирка. От половин часови напоследък представленията ставам все по кратки:) Не е много "привързан" метод, ама ако докато се тръшка, го взема и почна да го успокоявам, започва да иска някое още по-абсурдно нещо. Като например да бръкне във врящата тенджера, или да яде сапуна, с който му мия ръцете...

    Ахахах, как ме рзасмяхте и умилихте! И моята калпазанка ги прави тия неща и
аз си мислих, че имам "дупка" някъде и напоследък все това мисля - дано скоро я открия...
И тя що сапунена пяна е изяла в банята и на мивката, а днес си напъха зелен боб в ушите -
като може в устата, защо да не може и в ушите... Ще се справи, няма къде да ходим!

Не съм чела отговорите, за което се извинявам, ама длъжка е темата
Да, мисля, че съм видяла плодовете.
Детето ми е на пет години, много интуитивно се разбирам с нея - колкото и да е разстроена, обикновено знам как да я успокоя, да я убедя за най-различни неща, да се почувства сигурна. Доста лесно мога да я науча на нещо ново.
Общителна е и държи страшно много на приятелките си, не е цялата любов на мен сипана. Няма проблем да пътува, да иде при бабите си за две седмици, ходи на детска градина без проблеми, да чукна на дърво.
Спокойно мога да ида с нея на концерт или кино за възрастни, без да се притеснявам, че ще пречи на другите. Разбира се, гледам да са подходящи неща.
Спи си в свое легло, яде нормална по-скоро здравословна храна.

Ако имам второ дете, мисля по същия начин да го гледам. Много, много съм доволна.

 

анна в.  ....в у6ите? обясни му на това дете как се яде най-накрая.............
Аз пропуски в ''обу4ението'' нямам  .Само дето нещо гърнето ни се опъва още,няма ненау4ено дете /така с еуспокоявам/ 
Не напразно сложих обу4ение в кавички ,защото според мен е съвсем нормално детето да иска да бръкне в контакта, да изяде сапуна, да си натърка езика с лустрото...........деца са ,какво о4аквате от тях..........

п.п. И как децата ви успяват да се нахранят сами на 1.4 г? С ръце ли? С прибори ли? 80% от храната,  която приема моето дете му я вкарвам аз в усатата,другите 20% той си бу4ка с вилица,гребе с лъжица или взима с пръстенца...но да се нахрани сам ,озна4ава да правим ремонт на апртамента 

Мооnka, не мислиш ли, че може промяната на Горан да се дължи на смяната на обстановката вкъщи? Радинка обикновено след като няколко дни сме били повече хора вкъщи и после останем само двете е крива.

Здравейте,
почти три години се гледаме привързано с моята дъщеря и затова искам да споделя какви са резултатите. Все си мисля обаче, че голям процент от крайния резултат е характер на детето и генетика.

Севда е доста самостоятелна и напред в развитието, което отдавам на голямото количество време, което прекарвам с нея.

Изключително здрава е - ходи на ясла и от септември до сега не се е разболявала, кърмих я до 2 години и 9 месеца. Захранването протече изключително трудно - кажи речи до 2 години и 3-4 месеца само опитваше по 1-2 лъжички, доста слаба беше, искаше да суче понякога през половин час, което на тази възраст си и много често. Затова насилствено престанах да й давам да суче през деня, да не е никак АП, ама аз се бях стопила, започнах да се разболявам от какво ли не. Сега продължава да си иска от време на време и аз понякога, ама много рядко й давам, тя твърди, че има мляко, на мен ми прилича повече на оцветена вода това което излиза, но не искам да обърквам храненето на бебето, което скоро ще се появи. Ако не бях забременяла щях още да си я кърмя по два пъти на ден... За съжаление след отбиването премина на биберон, невероятно на тази възраст нали, но ако го няма него си смуче пръста...

Напоследък започнах да страдам много от съвместното ни спане. Тя се буди ужасно много пъти през нощта и това вече продължава половин година - знам, че е период - кошмари, страх от тъмното, но вече месеци наред съм като парцал, а като се чувствам така хич не съм във форма да я забавлявам през деня.

За тръшканията и при нас ги има, и то много, и си мисля също че част от причината за тях е, че доскоро почти напълно изпълнявахме нейните желания, но вече ми се струва твърде голяма за някои неща (напр. мамо, донеси ми играчката или пък за множеството напълно неизпълними желания), затова вече съм много твърда и я оставям да се тръшка.

Та така, много съм за привързаното родителство, второто дете дори нямам намерение да го слагам в отделно легло - мисля си че няма по-естествено нещо детето да спи с майка си. За кърменето също - въпреки всичко ще си го кърмя докато то иска. Но като заключение за привързано родителство се иска много отдаденост и изключително много сили. Пожелавам на всички майки да ги имат в изобилие!!!

дълга тема за четене, но пък полезна! 

и аз не смогнах да прочета цялата тема, но не мисля, че съветите на доктор Спок  са толкова лоши, и той препоръчва да даваме цялата любов на децата си и да ги захраним късно, също и да не се забелват пилетата при момченцата (което в БГ е много модерно) ... Ще прочета цялата тема че ми е интересно, но се надявам с този новия начин на възпитание дето практикуваме да сме само от полза на децата си. И на мен ми липсва близостта и връзката с родителите. Никога не съм ги виждала да се целуват, не съм виждала баща си гол, никога не сме си казвали "обичам те"....

ще се опитаме да променим това в децата си!

Не можах да прочета цялата тема, но мисля че има какво да кажа. Отгледана съм от родители, които макар и да са ходели на работа и т.н. което си е било "редно" по тяхно време са ми били много отдадени. Като малка, пък и като по-голяма открих, че ми е било много по-лесно да споделям с тати, а не с мама, но и двамата съм обичала много. До доста голяма възраст съм се гушкала в тях, визирам поне 10-на години, целувах ги за лека нощ доста след пубертета. Казвала съм им "Обичам те" също и като голяма, а и те на мен. А това че за училището са ме учили на самостоятелност, и че съм ходела на ясла и на детска градина намирам само като плюс за себе си. Смятам че съм доста самостоятелен човек, открит в общуването и не съм имала проблеми в това отношение.
Първото ми детенце си го гледах до 1г 7м, когато най-накрая прецених че се налага да почна работа и я дадох на ясла. Дотогава се гушкахме по цял ден, ходехме по разходки, пеехме си, говорехме си (дори и когато беше съвсем малко бебенце). Никога не съм я оставяла в кошарката да реве с "превъзпитателна цел", но дедето отраствайки само откри прелестите от общуването с други освен с мама, и никога не ми е било проблем да я оставя на майка ми или на свекърва ми да я гледат, когато се е налагало да отсъствам от къщи. Все пак като сме майки не означава че не сме хора! И аз имах нужда да отида на фризьор или на кафе по няколко пъти в месеца, а не винаги е удачно да си там с бебчето. За мен лично беше по-спокойно да я оставям по "Споковски" да спи сама в кошарката още от първия ден (изпитвах ужасен страх да не я смачкам...), но това не означава че когато беше неразположена, или просто превъзбудена и тн не е спала и при нас на спалнята. И сега като какичка вече, когато таткото е на работа през нощта спи при мен.
С бебчето не смятам да процедирам по-различно. Никога няма да ми дойде на ум да я лиша от ласки щом има нужда, целувам я навсякъде независимо от предразсъдъците на някои хора... Кърмим се на поискване, както с какичката и съм доволна от това развитие на нещата. Смятам, че привързаното родителство (но с мярка) е чудесен начин да отгледаш самостоятелни и общителни, весели и спокойни деца. 

да,виждам ги-бебето реве,когато съм извън стаята,дори и ако има друг човек при него,бабите и дядовците не ги иска,като гербова марка е залепена за мен,роднините ме критикуват постоянно за начина на отглеждане-няма режим,няма хранене в определени количества,няма спане,ако мама не я гушне и ли не и даде цица,само с мама била свикнала....................ама аз се кефя,щото съм различна майка и дори си мисля как бабите завиждат за привързаноста ни една към друга
п.п.забелязвате ли,че бабите използват думата "свикване",вместо "привързаност"

дам, дори "разглезване" е далеч по подходяща и често ползвана според тях и от тях

На почти обидената констатация на майка ми "ама ти изобщо не ми я оставяш" - аз казвам - а защо трябва да ти я оставям, и отговор на чувам.
И на репликата, която вече е добила сила на закон, че по принцип внуците се обичат повече от собствените деца, аз винаги казвам че при нас не е и няма да бъде така. Аз съм родила това дете за да бъда с него, да си го възпитам аз и аз да му се радвам, а не бабите му.

Абсолютно съм съгласна с това!!! Не мисля, че родителите трябва да оставят децата си на бабите и дядовците за отглеждане, и после да пренесат неосъществените моменти върху собствените си внуци... Децата са съкровището в живота им, което не трябва да изпускат от ръце.

Това е по-скоро зависимост. Има разлика между привързаност и зависимост! Хубаво е да помислите по въпроса.