В момента ти си подложена на голям стрес, емоциите са ти дошли в повече, освен от бременността, раждането и премеждията околко него, и тази случка, за която разказваш. Колкото и да не ти се вярва- ще премине, иска се малко време. Когато детенцето ти е още бебче не можеш да осъзнаеш и въобще да свържеш името на детето със самото дете. Когато то поотрасне, тогава това име няма да е ... онова на свекъра, а името на съкровището, което си носила 9 месеца и родила с мъка. Почакай да видиш, когато започва да си казва името.
- Публикувана: 21 авг. 2007, 10:19 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2007, 15:21 ч.
Имам най-голямото щастие, а не мога да се побера в кожата си :(
Времето лекува. Не винаги ще ти е толкова болно.
Според мен, не е трябвало да отстъпваш, абсолютно съм против подобни вмешателства за имена и простотии. Ако човек реши да кръсти рожбата си на някого, то ще го направи от любов и уважение. Кой дава име по принуда?
Не се тормози, наистина имаш най - голямото щастие на света, радвай му се. Всеки човек прави името си красиво. Жалко, че не си се преборила за правото си на избор като майка. Никой друг няма по - голяма заслуга от теб за това, че си дала живот и си се мъчила. Буквално. Затова сръдните и постъпката на свекитата не е човешка и цивилизована (меко казано...)
игнорирай ги и спри да се измъчваш. Не се отчуждавай с половинката. Така няма да оправиш нещата. Оцени факта, че все пак той те е подкрепил, решението си го взела ти, късно е да се връщаш назад. Постъпила си човешки, опитала си се да носиш 2 дини под една мишница и накрая не си угодила на никого. Често се случва.
Затова се усмихни на малкото слънчице и гледай напред. Твоят свят сте вие тримата, нали? Защо ти е нужно нечие друго одобрение?
Много щастие, здраво и щастливо бебче ти желая (и още такива след време!
), горе главата! 
Според мен, не е трябвало да отстъпваш, абсолютно съм против подобни вмешателства за имена и простотии. Ако човек реши да кръсти рожбата си на някого, то ще го направи от любов и уважение. Кой дава име по принуда?
Не се тормози, наистина имаш най - голямото щастие на света, радвай му се. Всеки човек прави името си красиво. Жалко, че не си се преборила за правото си на избор като майка. Никой друг няма по - голяма заслуга от теб за това, че си дала живот и си се мъчила. Буквално. Затова сръдните и постъпката на свекитата не е човешка и цивилизована (меко казано...)
игнорирай ги и спри да се измъчваш. Не се отчуждавай с половинката. Така няма да оправиш нещата. Оцени факта, че все пак той те е подкрепил, решението си го взела ти, късно е да се връщаш назад. Постъпила си човешки, опитала си се да носиш 2 дини под една мишница и накрая не си угодила на никого. Често се случва.
Затова се усмихни на малкото слънчице и гледай напред. Твоят свят сте вие тримата, нали? Защо ти е нужно нечие друго одобрение?
Много щастие, здраво и щастливо бебче ти желая (и още такива след време!
), горе главата!
Моя позната имаше точно същия проблем като тебе... и направи нещо странно , но пък нали се успокои и настана мир...
Кръсти го в църква както тя си беше наумила, макар че в акта за раждане пишеше името на съответния роднина....има деца които са с по две имена и в акта за раждане и се обръщат на няколко галени имена...какво толкова, да не говорим че по-разтпространените имена имат толкова варианти и децата се обръщат на всички тях защото всеки си им казва както му дойде.
да давам ли примери....
би било хубаво все пак ако и двете имена да има възможност да имат някакво близко по звучене галено име... което да се наложи от майката и готово....
яд те е че след като именно твоя живот е висял на косъм никой не е уважил това
права си че ти си била много повече в правото си да избереш името от свекъра дето нито го е носил нито го е раждал това дете.... но това е минало. Проявила си сила и великодушие, а не слабост като си постъпила така, не обезценявай жеста си впоследствие.
Кръсти го в църква както тя си беше наумила, макар че в акта за раждане пишеше името на съответния роднина....има деца които са с по две имена и в акта за раждане и се обръщат на няколко галени имена...какво толкова, да не говорим че по-разтпространените имена имат толкова варианти и децата се обръщат на всички тях защото всеки си им казва както му дойде.
да давам ли примери....
би било хубаво все пак ако и двете имена да има възможност да имат някакво близко по звучене галено име... което да се наложи от майката и готово....
яд те е че след като именно твоя живот е висял на косъм никой не е уважил това
права си че ти си била много повече в правото си да избереш името от свекъра дето нито го е носил нито го е раждал това дете.... но това е минало. Проявила си сила и великодушие, а не слабост като си постъпила така, не обезценявай жеста си впоследствие.
Извинявай, че може да съм малко груба, ама в крайна сметка ти си си решила така. Сърди се на себе си. При положение, че мъжът ти те е подкрепил и ти е казал да го кръстиш както искаш ти. Имах позната с подобен проблем, само че тя нямаше избор. Мъжът и каза или го записваш на баща ми, или излизате сами от родилното. Те живееха на семейни начала и при нейния случай той нямаше да си даде името.
И дано да си имаме и сестриче някога , та да ми мине обидата от отнетото право да решавам сама 
, та да ми мине обидата от отнетото право да решавам сама Желая ти го от все сърце!
Ако ти кажа че бях по зле и от тебе когато се роди моето дете го кръстихме на свекърва ми 10 дни след болницата ,само да отбележа че тя никога не ме е харесвала и така след изписването се опита да се налага само че аз вече имах дете и не бях склонна на никакви компромиси избухна крупен скандал от всичко което ми се беше събрало взех си детето и се прибрах в къщи,до края на живота си ще съжалявам че детето се казва като нея така че момичета нямаме по сто деца и мисля че избора трябва да е на родителите рядко някой свекър или свекърва заслужават тази чест
Може би, ако не виждаш родителите на мъжът ти известно време ядът ти ще премине. След няколко седмици или месеци вече ще си забравила постъпката на свекър си и ще се радваш на прекрасното си бебе. Аз пък си мислех, че вече не съществуват такива хора, които толкова да държат внучето им да носи тяхното име. Надявам се да няма такива проблеми, защото никога няма да изпълня желанието им дари да не ми проговорят след това.
Ако ти кажа че бях по зле и от тебе когато се роди моето дете го кръстихме на свекърва ми 10 дни след болницата ,само да отбележа че тя никога не ме е харесвала и така след изписването се опита да се налага само че аз вече имах дете и не бях склонна на никакви компромиси избухна крупен скандал от всичко което ми се беше събрало взех си детето и се прибрах в къщи,до края на живота си ще съжалявам че детето се казва като нея така че момичета нямаме по сто деца и мисля че избора трябва да е на родителите рядко някой свекър или свекърва заслужават тази чест
Препоръчани теми