Имам най-голямото щастие, а не мога да се побера в кожата си :(

Какво да ти кажа........ще свикнеш може би или поне ще се научиш да го приемаш .Не вярвам името да е чак толкова лошо ама на......чувстваш се гадно .И аз хич не исках да кръстя сина си Павел /на свекъра/ ама кво да се прави......да има мир 

Разбирам те - напълно е обяснимо защо се чувстваш така, защото си била изнудена да кръстиш детето си по определен начин. Винаги ми е било странно как някой може да държи дете да бъде кръстено с негово име /имам близка, която беше заявила, че ако не кръстят на нея внучка няма да помага, няма да го обича и т.н./ - това за мен е напълно ненормално поведение. Избора трябва да е на родителите и на никой друг - двете ни дъщери не сме кръстили на никого, просто избрахме имена, които ни харесват - а да не кажа, че в последна сметка окончателния избор беше направен в родилното, малко преди да ги запиша  . Моя съвет е - говори с мъжа ти, можеш да смениш името на детето когато решиш!  

Много глупава постъпка от страна на свекър ти, но няма за какво да се сърдиш. Имала си избор ти сма си избрала името, нали? Някой заставил ли те е? Ще се сърди ще му мине. Детето ти е по-важно.

Аз съм в същата ситуация, само дето кръстихме детето както си искахме и не казахме на никой.
Свекъра е очаквал и се разсърди. Говори ни и т.н., но натяква неприятно и понякога чак яд ме хваща. В началото само повтаряше как щял да се прекръства и тем подобни глупости.
МОите родители например са ми казали, че изобщо не държат някой да си кръщава децата на тях. Все пак никой никому за нищо не е длъжен, но явно не всеки мисли така.
Бях казала, на мъжо, че ако каже ще е на баща му. Той каза, че му се вижда странно. И измислихме Калоян.

И до ден днешен има подмятания от сорта на:

"Тази страя е от дядо Калоян" (щото той ни подари мебелите за детската)
"Къде е Калоян, ааа при дядо Калоян" "(а ние в родата си семейството нямаме друг с това име)

По едно време даже не се обаждаше да пита как сме, ходеше при другото си внуче, на нея подаръци носеше на нас нищо. Как да не ми е криво? Ама си казвам, че не ми пука, ако ще и на глава да ходи, тва е положението.

Имала си избор - ти сама си избрала детето да се казва така. Съжалявам, че съм толкова пряма и откровена, но няма връщане назад. Каквото и да се каже сега, няма да прекръщаваш детето, я. Все пак мъжа ти не те е заставил - ако не го кръстиш на баща ми - край! нали? Твоето семейство няма нищо общо със семейството на мъжа ти или който и да било друг. Какво си решавате вие си е за вас и никой няма прави да ви държи сметка.

Знам, че ти е трудно, не е лесно, когато направиш компромис със себе си, знам идеално как се чувстваш, но ще трябва да го преживееш, защото само ще се измъчваш.

   Мила Августовска мамо... Не смятам написаното от теб за глупаво.Всеки претърпява големи промени в отношенията си заради такива дреболии - нещо като повратна точка.
    Моят съвет е следния - намери галено име или прякор на детенце и му викай така - миши,мушко,мечи,пате,зайо...ит.н и т.н   сигурна съм,че фантазията ти ще проработи!
    Относно неговите родители - бъди над тях,но за свое удовлетворение можеш да им кажеш колко всъщност си великодушна и как някой ден ако детенце не си харесва името поне няма да си виновна ти - направи го тактично.
     И.... направи компромис заради мъжа си -той е застанал зад теб и те е подкрепил,все пак крайното решение си взела ти.Стисни зъби и не прави потърпевш именно него.
     Успех  

Идеята на Просто Аз е много добра. Намери галено име на името, което да си е само твое, което да ти харесва, така ще се промени, например, ако се казва Тодор ти да му викаш Део.

Според мен, ако свекър ти ти благодари за компромиса, който си направила, ако е искрен с теб ще ти мине, а и ако ти по някакъв начин му обясниш как се чувстваш. Той вече е казал как се чувства и е станало на неговото, сега сигурно е спокоен,но идва ред да се успокоиш и ти.

Всичко ще се нареди! 

Тресе те следродилната депресия, но ще ти мине. Кръстила си вече детето, така че просто се радвай на майчинството. Не си го изкарвай на мъжа ти , той не е виновен, и само ще си развалите отношенията. Както се казва, това са бели кахъри.  Да ви е жив и здрав малкия и много да ви радва.  
 По-гадно е ти да го запишеш с едно име , амъжа ти да отиде да го смени без да те попита, докато ти си още в родилното.

Виж сега...в крайна сметка ти си човека който е избрал на кой и с какво име да кръсти детето си.
Сигурна съм, че с времето ще свикнеш, защото детето си е индивидуална личност и не името е решаващо за неговия живот.
По-добре е да приемеш, че си спазила традициите!Аз ЗА тях!
Ще ти дам пример за моя колежка, която гръсти детето на свекър си само с първата буква:Теодор на Тодор и нейните свекъри си му казват Тошко а не Теди...
Понякога трябва да се правят компромиси, но можеш да им натриеш носа като сама си избереш как да го наричаш на галено, пък те нека си се сърдят.
Аз не бих се съгласила някой да има претенции към името на детето което АЗ съм родила, но понякога с компромис се постига много повече!
Не си го слагай на сърцето мила.Радвай се детенце и мрази свекърите на воля

Абе то с мразене няма да стане! Трябва да е над нещата да не й пука!

Да се радва на детенцето, на мен в началото и Калоян ми беше странно... като го родих адски много ми заприлича на татко му, и понеже имаше такива размисли и страсти дали да не е на него, се чудех, но пък мъжа ми каза - както ти решиш, и аз реших да е така, както си бяхме решили двамата. После се свиква с името, все пак тепърва ще се опознавате. Пък и още един Александър Александров..... 

В началото ми беше трудно да измисля някакво различно обръщение, галено на Калоян, но така стана, че братовчедка му неможа да каже КАЛО и каза КАЙО и така, вече е КАЙО. И ми харесва, различно е! Само мое. Нека да се сърди кой ще! Мен ме кефи

Ох, те и мъжете понякога са .... нямам думи. "Както ти си решиш, скъпа...", а пък после не поемат отговорност и да треснат с ръце по масата или каквото там има.. И свекър ти постъпва неправилно, и мъжа ти е трябвало да бъде малко по-корав с тях. Дано да се оправиш скоро и да си обичаш името на детенцето! В крайна сметка, какво е името?

Не се тревожи дай си малко време и така ще обикнеш името на детенцето си,че след година примерно,няма да можеш да си представиш твоето дете с друго име

Аз пък едно не мога да разбера...
Жената бременее 9м. Има достатъчно време, да си съгласувате желанията за дадено име и после следва само запис на това име.
А кой ще се сърди, кой ще се тръшка - негова си работа. Важното е аз, таткото и детето как ще се чувстваме.

Не трябва да се само-навиваш.Твоето бебче само ще краси името.И не се знае дали един ден то няма да си харесва името.Аз от опит го знам- като малка  не си понасях името,е сега дори се гордея с него.

Да, кажи името и да ти помогнем да измислим тука нещо различно!

 

Аз, също не кръстих на никой сина си ... с мъжа ми бяхме избрали Калоян без изобщо да се съобразяваме с родители те си. Най- смешно беше , че когото дребния проговори обясняваше на роднините , че е кръстен на дядо си Гошо /свекър ми/ така  проблема /ако изобщо е имало такъв изобщо  /  беше избегнат

Ох, милата! хайде няма да ти казвам едно време кои деца са се кръщавали така, но се успокой.

Приеми, че си намерила щастието в него, в детенцето си!

Може да му казваш....например Дидо  Или Нино  или ...сега ще се смеете - Дуди 

Ето, сега измислих - Найо! Толкова гот звучи. От НАЙ (най-готин, най-обичан) !

Ааа, много яко! Нашия ще го научим да казва, че е кръстен на дядо си Румен 

Здравей mamaotavgust ....първо честито ти бебче, да е живо и здраво и много да ви радва!!!все едно чета себе си и го изживявам наново, защото и при мен се получи същото и все още немога да го преглътна,Аз родих също момченце през месец май..до последно смятах да го кръстя Михаил или Михаел...но...така и остана...Точно няколко дни преди раждане, свекъра се наложи и искаше да се кръсти на него..ама точно същото име което носи той..въпреки че това което бях решила първите две букви си съвпадаха...Мъжа ми също беше на моя страна..но баща му се наложи, видяха се и нещата както се казва щяха да опрат до кокал и аз тогава мислех да е с две имена като присъства и това на дядото-но НЕ..и това пак не стана и аз в крайна сметка за да не се скарат баща и и син го кръстихме точно същото име....Знам какво преживяваш,защото е абсолютно еднакво с моето....много бях обидена и все още съм,съгласна бях да носи името на свекъра но ако беше по съвременно...не съм си представяла че това ще се случи на мен.Винаги съм се чудила на другите, а то какво стана-и на моята глава дойде.Немога да го преглътна за мен си остава Мишо и така викам на сина си..като порастне и някой ден реши да си го смени,аз ще го подкрепя и никога няма да се налагам над неговите деца!!!!!!

Абе, стига се коси Найден е о.к. спокойно можеш да му викаш Ники, Нико или Дани ...Избери си нещо твое и забрави за предрасъдаците 

Ники,Нико е друго име вече, както и Дани... тя ще си реши, но както обясни Найден не й е проблем, а това, което значи.

Спокойно, не си го намерила, а си го препазила от уроки или какво то беше там, според поверието. Така са кръщавали деца, трудно заченати и задържани, за да ги предпазят от лоша съдба. Погледни от тази страна  Така, като те четох, май сте имали подобен проблем.

Вече съм споделяла, че баща ми (Стоян) се опита да си отвори устата по този въпрос и накрая се примири, че Сашо носи поне първата му буква, нищо че е александър 

Найден е красиво име:).В сравнение с моето:(..Лошото е че като ме питат как се казва и се чудя как да отговоря и като кажа Мишо те ме питат само Мишо ли?И така се налага да кажа през зъби цялото име...

Ох, като чуя такива истории и не мога да повярвам, че това се случва в 21 век. Може би наистина има значение колко си пораснал ти самия, преди да предпиемеш една такава авантюра, свързана с толкова предизвикателства, каквато е бракът и раждането на дете. На дърти години осъзнах, че моята радост е добре да бъде радост за всички, които ме заобикалят. За имената и на двете ни деца мъжът ми не беше много съгласен - за дъщерята, защото беше доста екзотично, направо шантаво, а за синът ни, защото .... реших да носи името на свекър ми. Човекът полудя от кеф, когато разбра, че внукът ще е с неговото име /той изобщо не се е и надявал, защото ме знае колко съм проклета и вироглава/.
Приеми, че ще зарадваш един възрастен човек - та на тях сега вече какво да им носи радост, ако не внучетата!

Разбирам те мила  Гадно ти е , че не са ти дали право на избор ... но ако питаш мен - мъжа ти е за бой  Трябвало е той да поеме тежеста на решението и да заяви на баща си , че няма да стане така ...
Моят свекър дори не се опита да си прави устата , защото мъжът ми ясно и точно заяви , че не желае да му се приказва за имена 

Здравей! Представям си как се чувстваш, въпреки че аз имах правото да кръстя детето си, както реша.
Според мен, щом името Найден ти е толкова неприятно, можеш да смениш името на детето си. Имаше едно момиче от форума, което направи точно това, а синът й тогава беше вече на няколко месеца. Поговори със съпруга си, обясни му как се чувстваш, защото името е важно нещо, особено името на собственото ти дете. 
Желая ти много щастие!   

честито ти бебче най-важното. Представям си какво изживяваш-и аз бях подложена на натиск от свекъра чрез мъжа ми. Затова го кръстих на мъжа ми и ще не ще го преглътна. Много исках да е на баща ми, който много ни помага, ама за да има мир на таткото.

     Миличка, името не прави човека, а човекът - името. Може да ти звучи банално, но наистина е така. Когато свикнеш, ще започнеш да асоциираш това име с най-ценното ти същество и постепенно то ще ти стане приятно. Не се притеснявай, постъпила си правилно
    Бабите и дядовците са много по-чувствителни на тази тема, отколкото младите. Ако сама не си натякваш, всичко ще отмине.
    Успех!

Честито бебче!

За името - не знам какво да ти кажа друго, доста са писали преди мен, но исках да обърна внимание на един страшно важен аспект в цялата работа. А дори и първите дни на бебето са решаващ момент, за това което има впредвид!!! Говоря от опит!
Станалото станало, но на мен ми говори за един по-дълбок проблем, за това е добре да говориш с мъжа си и го решавайте възможно най-бързо този проблем. Нека и той застане на твърда позиция този път! Цялата ситуация показва едно, че сте склонни да се поддадете на натиск от страна на родителите ви (в случая неговите) и то по отношение на детето. Не мисля, че това е редно занапред, вие сте вече родителите, имате семейство, вие го управлявайте. Просто трябва да разберат сватовете, че не може занапред така да ви се месят, вкл. и по отношение на детето.
Ние примерно сме в добри отношения с нашите родители, но не им позволяваме да ни се налагат и да изискват нищо по отношение на нас и на детето ни. Но знаят, че бихме приели техен съвет, ако го счетем за правилен, и така. Но това трябваше да се извоюва. Един пример - ние не ваксинираме детето по наши съображения и никой от тях не е съгласен с това, но дори и един скандал не са ни вдигнали, а в началото бяха почти ужасени от това решение. Давам го като пример за по-драстична ситуация.
Внимавайте много през първите дни от живота на детето, те сигурно ще искат да ви помагат, да го гледат и т.н., но нека разберат кой КОМАНДВА. Аз примерно само първите 10 дена, щото бях много изтощена от раждането, нещо бях отпуснала гарда, и да видиш двете баби в края на този период направо ми се бяха качили на главата, почнаха да определят целия режим на бебето, те си го къпеха, преобличаха, не ми даваха аз да го къпя, почнаха да решават кое как да се прави, какво да му се дава и т.н. Аз като се съвзех, а и мъжът ми беше забелязал и той, и казахме едно сериозно СТОП на това! И оттогава ние си се грижим за бебо, те идват на гости, помагат някой път по малко, и така. Всеки да си знае позицията спрямо детето! Майката и таткото да са главните!

Сори за дългия пост, малко офф-топик, но може да е полезен на някой, и на теб вкл.! Поздрави и успех!

Не мисля, че ще се примириш скоро със смяната на името, за съжаление. Такова нещо не се забравя лесно, особено , като го повтаряш всеки ден. А това за заобикаляне на името с някакви съкратени варианти или галени, само и само да не кажеш името му, е глупост. Ти си Майка и с гордост трябва да зовеш името на Сина си. В моята рода има такъв случай и в резултат - чрез съда се смени името. Все пак живеем в толкова напреднало общество, хората вече са по-толерантни, по-умни - свекър ти като по-възрастен човек би трябвало да отстъпи, А в случая постъпва, като малко дете. Не стига, че си имала проблемно раждане и може би няма да забременяваш отново, ами да се тормозиш и за това в най-сладките първоначални мигове с твоето съкровище.
Успех и помни - ти си в правото си. Изборът е в твоите ръце.

Все пак Найден е хубаво име, може да се успокоиш така: " Нали ми е жив и здрав." Защото здравето е най-важно. Не сменяй името, казват, че така се променя кармата на човека. Да ти е здрав, пък името....Може да е за хубаво.

Не можете да си представите до къде може да стигне човешката глупост в подобен момент. Преди 3 години с първия си син бях в същата ситуация, но с мъжа ми решихме да си кръстим детето както ние сме избрали. Последваха 3 години на тормоз, сърдения, натяквания и прочие простотии, добре че не сме зависими по някакъв начин, че направо щяха да ни съсипят.

Тези дни чакам второто си дете. От няколко месеца насам историята се повтаря. Тоя път напук на всички, които пак не са съгласни да го кръстим на свекъра, съм решила да го направя, за да миряса най-после и да се приключи с тая простотия. Реших, че по-умния трябва да отстъпи и сега искам да видя след като е уважено желанието му, дали той поне малко ще се осъзнае и ще си преосмисли поведението.

Към авторката, не позволявай да си съсипваш най-щастливите моменти с подобни глупости. Колкото и да не ни е приятно, винаги ще бъдем свързани по неволя с нашите роднини. Гледай си детето, да ти е живо и здраво и не обръщай внимание на болни мозъци.

аз пък ще ти кажа друго - ти вече си го била кръстила и добре си направила, че не си сменила името в последния момент.
като бях малка изобщо не си харесвах името и не се асоциирах с него. като си мислех как бих искала да се казвам все си мислех за името милена и страшно много ми харесваше. веднъж споделих тези ми терзания с майка ми (то пък все едно голямата работа, ама нали като е малък човек все се чуди с какви глупости да се занимава) шашна ме като каза, че през цялата си бременност е искала точно милена да ме кръсти, а в последния момент е решила да го смени. вече естествено не ми пука и не отдавам такова значение на имената, но съм сигурна, че детето ти е очаквало да се казва точно Найден и ако го беше кръстила по друг начин нямаше да се чувства добре.

Не мога да повярвам че толкова много момичета отстъпват и позволяват да им се налага това по такъв обиден начин. Че то си е направо натиск и изнудване това.
Не бих го допуснала, ако ще и да се разделим с мъжа ми ако той е на тяхна страна. За мен е въпрос на гордост.
Ейййй, как се ядосах..

Според мен, съпругът ти трябваше да уважи решението, което  сте взели заедно, а не да идва разплакан, че се бил скарал с баща си. Никога нямаше да се съглася на подобен тормоз. Щял да се сърди свекъра   -голяма работа! Да  не го е раждал той че ще решава как се казва. Моите родители ,а и родителите на мъжа ми първо попитаха как сме с детето ,а за името- чак след 3-4 дни се сетиха. Не мога да повярвам, че има толкова назадничави хора. Ако толкова те притеснява това име , поговори с мъжа ти, кажи му как се чувстваш и ако се налага ще смените името и този път да не идва разплакан ,а да застане твърдо на твоя, т.е., на ваша страна

Опитай се да гледаш на нещата точно от тази страна 
В крайна сметка станалото - станало, важното е да го приемеш и да се успокоиш.

Колкото до значението на името, то не е никак лошо. В миналото са кръщавали така деца, които са оцелели трудно и това е един вид защитно име, за да си мисли злата съдба, че е "намерен" и да не го закача.
Така че не се тормози излишно. Свекърът ти не заслужава уважението ти, но важното е ти самата да не се тормозиш заради чуждата простотия. Гледай да си в мир със себе си, това е най-важното.
И не забравяй, че заради следродилната депресия и хормоните, приемаш нещата малко по-драматично, отколкото са те всъщност. Само след няколко седмици ще ти мине, помисли за това.

Първо честито бебче!Да е живо и здраво и много,много да ви радва!
Не можах да повярвам колко много мами са подложени на подобен натиск.Преди стотина години,когато нашите баби са раждали през година може би е било въпрос на чест първото дете да носи името на свекъра,но сега когато имаме по едно,две деца е абсурдно някой да се налага за името на детето!То се е ваше-твое и на мъжа ти и единствено вие решавате.При нас имаше също огромен натиск от страна на свекървата,но отрано отрязах подобни мераци.Бъди по-твърда и не допускай подобни вмешателства,за да не съжаляваш в бъдеще.Станалото-станало,може би Найден ще намери път за сестричка .Радвай му се и го обичай,и не позволявай нищо да ти попречи да усетиш радостта от майчинството.

Неприятна ситуация. Но вече факт. Няма да коментирам какво е трябвало и не е трябвало да се направи. Вероятно сама ще си направиш изводи и следващия път няма да правиш ненужни комромиси.
 Според мене:
1. Детето вече е кръстено. Ако бях на твое място щеше да ми е много странно да му сменям тепърва името.
2. Както са те посъветвали, може да му измислиш различно галено име, което да ти харесва.
3. Тъй като е най-важно ти да се успокоиш (защото името Найден е съвсем нормално име и няма нищо лошо в него), може да си създадеш асоциация на името и с Найден Геров например, като видна личност (писател, просвещенец, народен будител). Просто някак си да провокираш у себе си положителни емоции.
4. Имай предвид, че вероятно част от състоянието ти се дължи и на всички хормонални промени, умора и т.н. Гледай ведро напред, с времето нещата ще си дойдат на мястото.
  

Според мен, ако един човек е "точен" и свестен, не би следвало да държи да кръщават внучето на него, че и да се сърди! А ако не е точен, просто не заслужава...
И още нещо - мислете и децата ви как ще се чувстват като пораснат, не само глупавите им дядовци!

Мамаотавгуст, искрено ти съчувствам!  Аз не съм изпадала в такава ситуация (нито някой, който познавам), но оттук научих колко често подобни неща се случват!
А относно името - викай на детето Ники (сякаш е Николай, ако това разбира се ти харесва). Така хем то ще се чувства добре, хем и ще си изразиш протеста към свекъра.
А в крайна сметка човек го наричат така, както той се представи...

Имам един колега, възрастен мъж - Стоянчо... като сополиво босоного дете. Винаги се представя Стоян и никой не знае истинското му име.

А ако все пак не можеш да се примириш, смени името! Ще се сърдят, пък ще им мине! 

същото мисля и аз. много е неприятно това,че са те заставили с капризите си да направиш компромис с най-важното за теб същество . това с галеното име е много добра идея, така няма да мислиш за името непрекъснато. ти гледай да е добре детето , именце ще му измислиш ) ти самата също гледай да си добре, успокой се,защото нерви толкова скоро след раждането могат да се превърнат в ужасна депресия .

Момичета не правете компромиси. Децата са ваши. И страданията са ваши. Аз и брат ми не смекръстени на никого. Така ще е и с бебчо, който чакаме през февруари с моя приятел.

Измисли някакво галено именце и го забрави тоя ти ми свекър

Напълно разбирам как се чувстваш и подкрепям идеята да му избереш някакво галено име,което да ти харесва и да ти звучи добре.Наистина кофти е,че си се принудила да дадеш на детето ти име,което не ти е по сърце,но в крайна сметка символиката му не е чак толкова лоша,колкото ти се струва.В крайна сметка,по-важно е детенце да не чувства,растейки,че името му е лепнато насила,защото то самичко ще започне да го възприема отрицателно.Аз самата точно поради тази причина дълго време мразех името си.Кръстена съм на една моя баба,която почти не съм виждала и от малка ми се е набило в съзнанието неприязънта на повечето роднини към тази жена и разговорите,че не е трябвало да нося нейното име
Така че недей да влагаш толкова негативни емоции(знам,че не е лесно).Ти сама си написала-имаш най-голямото щастие!Това е най-важното
 

Честито ти момченцето! Да ти е живо и здраво.
Името Найден е звучно, красиво име. Да, означава намерен, но по-интересното е защо са се кръщавали децата така навремето, както някои момичета вече обясниха по-горе. Не защото наистина детето е намерено на пътя, а за да мислят злите сили, преследващи семейството, че е така. Много е забавно
Името е хубаво. И това е името на сина ти. Време е да се успокоиш и да почнеш с гордост да го произнасяш. Добре де, поддали сте се на глупавите старци, станалото станало, повече не правете така. Но е време да се успокоиш и да се радваш на бебето и на името му. Прости му на свекъра си и на себе си прости за проявената слабост.
Направи си една готина лентичка с хубавото име на сина си и й се радвай

Ох, много неприятно.Иначе името е хубаво,не го мисли толкова. Четейки поредната тема с този проблем се питам кое е по-често срещаното. В смисъл дали аз съм случила на свекъри или тези момичета не са случили на такива  
Синът си кръстихме на свекър ми по наше желание, с тяхното постоянно обяснение,че не държат и за тях това са отживелици. Детето ми се казва Живко-много по-остаряло, това в момента е най-сладкото име с което бих могла да си го представя.

 неприятна ситуация но нека отмине малко време може би ще ти стане по леко и ще приемеш нещата по спокойно. а това с кръщаването винаги съм била на мнение че е за пред хората т.е. да кажат-"кръстиха го на мен" и да бият в гърдите,това май в запазена БГ марка.аз също кръстих сина си на свеки но това име ми харесваше много далеч преди да знам че ще улуча свеки с такава буквичка 

Здравей! Просто искам да ти кажа, че напълно те разбирам и не мисля, че това, което те измъчва, е глупаво. Стореното - сторено. По отношение на името връщане назад няма (освен ако детето не реши да се прекръсти някой ден, след като порасне), така че ти остава само да намериш начин да преодолееш това, за да се почувстваш по-добре. Ако би ти помогнало, всеки път, когато се издразниш по повода, си повтаряй, че си го направила заради мъжа си (който безкрайно много обичаш и в никакъв случай не би искала да го нараниш и да го накараш да страда) и заради себе си (а не заради мнението на свекър ти), и не спирай да повтаряш името на детето си! Така ще го заобичаш, колкото и неприятно да ти се струва сега. Живеем в модерен свят, в който религия, раса, пол имат все по-малко значение в общуването с хората - така че дали детето ти се казва Найден или Никола, или Никълъс няма да има чак такова значение, важното е какъв човек ще порасне и какви качества ще има. Не името прави човека, а човекът прави името! И след всичките тези приказки само ще добавя, че според мен си постъпила правилно (ако свекър ти в крайна сметка се окаже достоен човек и успее да оцени постъпката ти) - няма по-важно нещо на този свят от добрите отношения. Така поне мисля аз. Не намразвай свекър си за това, просто приеми фактите. УСПЕХ!!! 

Сещам се историята,която баба ми разказва винаги,когато има възможност.Баща ми се казва Атанас,но баба е искала да го кръсти Манчо,на нейния баща,който бил умен човек.По тях времена,незнам защо,като се родяло бебе,кръсниковците избирали име и така баща ми се сдобил с името Атанас.
Звучи ми много странно тази история,защото не мога да си представя баща ми да се казва Манчо,за мен е Атанас.
Сега живот и здраве,второто ми дете ще кръстя на него,но не дословно,защото не мога да си представя,как дъщеря ми ще се казва Атанаска.Ще е нещо нежно,но с татковата буквичка и той ще си знае,че е на него.Той не се сърди,дори не държи да кръщавам на него,но за мен това е уважение към човека,който ме е създал.

Що беее, ще й казвате Ананаска 

Не се тормози за глупости ; не е трябвало така да се получават нещата, но името на детенце вече е факт; опитай се да не свързваш името с дядото, а мисли за твоето бебче, което с толкова трепет си очаквала, а сега можеш да си гушкаш; радвай се, че сте живи и здрави и не се знае- Божа Работа, но може да стане така че да си имаш и друго детенце, което да кръстиш както ти харесва...а таткото не го измъчвай допълнително; и на него предполагам му е болно, че така е станало- и той между чука и наковалнята !Обичайте се, грижете се заедно за бебока и не си разваляйте семейството, заради неговите родители!

Сори за отклонението, но сега се сетих за една приятелка, която чакаше да стане на 18 ,за да се прекръсти от Зоя на Атанаска. Всички и викаха Наска много преди това

Точно така!

Всичко ще бъде наред, трябва да мислиш положително! Твоето семейство, товето шастие е най-важното!

Много прекрасни моменти от тук нататък!

Подкрепям това мнение. За мен подобни "драми" са необосновани от нищо, освен от собственото решение на "потърпевшите".

Здравей, първо честито ти бебче! да ти е живо и здраво и много да те радва! А относно името- станалото станало, не се терзай толкова! незнам дали някой е дал такава идея/ не можах да изчета цялата тема/, но мисля, че можеш да измислиш някое галено име, което не е традиционно съкращение от цялото му име и да си му викаш така! А ако наистина мислиш, че не можеш да го преодолееш- смени му името докато е време! Най-важно е да имаш подкрепата на съпруга си

Първо честито здраво бебче - това е най-важното.
Второто анй важно е ти и мъжа ти да сте щастливи и да е обичате, за да можете да го отгледате в една топла семейна среда.
Колкото до самия проблем - ако не го разрешиш той само ще трови живота ти и ще навреди не само на теб ами всички, които са около вас и искат да те видят щастлива.

Ето няколко хипотетични развръзки:
1. Седни и поговори с мъжа си за да решите какво да правите при създалата се ситуация - ти също си ранимо същество 
2. Седни и поговори с свекър си - ако за такова нещо прави проблеми, то какво ще стане когато сериозните проблеми се появят? 
3. Ако не искаш да влизаш в директни конфликти му измисли nickname - Дени или нещо друго дори и да няма общо със самото име (Миро например) 
4. В крайна сметка винаги можеш да смениш името 

Каквото и да решиш го премисли добре, за да не е емоционално решението ти.
И не забравяй, че  сега ти, съпругът ти и детето сте едно семейство и вашето щастие трябва да е на първо място.

Надявам се проблемът да се разреши скоро и ти да можеш да си Напълно щастлива 

Желаем ти една прекрасна дъщеричка някой ден!

Аз ще ти пожелая да имаш втори шанс,тогава го кръсти на теб и така може би ще ти е по лесно да се справиш,аз имам дъщеря на 3.10мес. и я кръстих Нина-Мария на моя татко и мойта мама,не дадох шанс на никой от отсрещната страна да си каже мнението-просто им отговорих всеки според заслугите си.успех

Това с имената е сложна работа.
Имало е някакви традиции едно време и някои баби и дядовси продължават да смятат името за даденост - да се кръсти първото дете на дядото или бабата от бащина страна...
Колега на баща ми беше в траур изпаднал, задето синът му не кръстил първородния си син на него. Но той не е от агресивните, а беше се депресирал много. На работа ходел тъжен и умислен, с наведена глава, а като го запитал някой за бебето, на рев го избивало ... 
А наш дале4ен роднина не беше виждал внука си няколко месеца, докато не преглътна обидата, 4е не е кръстен на него.

Аз пък съм кръстена Ася на баба си Атанаска.Така де, 2/3 от името ми напълно отговарят на нейното( буквичките "с" и "а")

Аз на твое място бих викала на детето си или  Неди или Дени и никога не бих се сетила че се казва Найден с времето просто всички ще почнат да му викат така 
Имам приятел който се казва Йосиф , заради свекъра и на майката никак не и се е нравило  ,затова почва да го нарича Иво  До ден днешен никой не знае че се казва Йосиф ,всички до толкова са свикнали с името Иво ,че и в училище учителите така си го наричаха и така ще си иде 
Така че      

същата работа съм като тем само че мойто мишле е Николай на свекър ми а аз му викам Мишо    и ми е много гот щото никой нищо не дмее да ми каже .А исках да се казва Маноел на мен 

Здравейте мили дами,

и аз за съжаление съм поставена пред такъв проблем, мъжът ми настоява да кръстя детето ни на баща му, а не мен хич не ми харесва името и мисля, че е много старомодно, страшна мъка ме е обзела и даже не мога да се радвам на бремеността си, с което навярно и не допринасям за здравето на растящото в мен дете. Притеснява ме фактът, че ако не кръстм детето на дядото, после може да скарам родителите на мъжа си със самия него и ме плаши какво може да стане, но все пак и не мога да си позволя да живея с име на детето си, което даже немога да произнеса. Надявам се да намерим компромисен вариант. Но предполагам, че даже и тогава дядото няма да е доволен, а пък мъжът ми много държи на своето.........просто незнам какво да правя.

mamaalabala, освен да проведеш спокоен разговор, не виждам какво. Имах гадже, дето беше решил, че синът му, накога си, щял да се казва Никифор 

Ох, много разговори проведох и сега чакам съпругът ми най-накрая да реши компромисен вариант, много съм разтревожена, но не мога през оставащите месеци да се притеснявам, това е убийствено и за мен и за детето ни.

Аз си мислех за Андрея,но и Ася много ми хареса.Така,че благодаря за идеята,може и да се възползвам 

Ох, четейки всички коментари до тук, първо страшно се ядосах, заради подобно вмешателство и натиск, после ми стана мъчно за всички вас, момичета, които сте принудени да правите подобни компромиси. Аз съм страшно свободолюбива личност и не мога да оправдая  такова поведение, както на свекъри, така и на татковци, които не ви подкрепят. И вместо да се радвате пълноценно на току що огрялото ви щастие, нещата стигат до терзания, съмнения, нерви и тъга.
НЕ, НЕ, НЕ и НЕ!!!

Августовско майче, не унивай!!!    Наистина Найден е хубаво име, а не някаква отживелица от по-миналия век като Къчо, Груйо, Гьончо, Згуро или Радул. Радвай се пълноценно на сина си и недей да изпитваш вина за нищо - това е най-пагубното чувство, а малкото човече усеща, когато на мама й е мъчно и се терзае. Отърси се от негативните емоции - имаш толкова много положителни, които ТРЯБВА да си изживееш. Бъди горда, че си дала живот на здраво бебе, след всичките проблеми, които си имала преди това! Успокой се и си кажи, че си една късметлийка с такова хубаво бебче - погледай го как блаженно и спокойно спи, погали го и си дай сметка колко си щастлива!!! Всичко друго няма значение!

 

Аз не бих постъпила като теб. Знам, че не е окуражаващо, но детенцето ти си го носила и раждала и имаш пълното право да се наложиш и да изискаш уважение за мнението ти.
 С времето ще мине цялата тази ситуация и се надввам да намериш спокойствие за решението си, ще намериш и положителни страни.

 Здравей;)
Преди да забременея, уж се разбирахме добре с родителите на мъжът ми. Дори ходих при тях с удоволствие...Когато разбраха, че чакаме дете, вместо да срещна радост и разбиране, почнаха постоянно да ме обиждат... Когато родих не исках да кръстя детето на свекърът ми, но заради доброто на семейството ми и за да има мир и любов със съпругът ми, го кръстих с буквата на свекърът ми, но не цялото име.Дори му викам Кико, което няма нищо общо с Кирил (името на свекъра ми).
Те често викат дядо Кико нарочно, нищо че всички му викат Киро, но мен не ми прави впечатление вече

Направо бяс ме хваща, като чета какви са свекърите ви. Как може да има толкова тесногръди и ограничени хора. Те не си ли дават сметка, че така вредят на съвместните ви семейни отношения    Когато съм се родила аз и дядо ми е искал да ме кръстят на него Иванка, но майка ми изрично отказала,( за което и благодаря) и ме е кръстила Екатерина., след което 6м. той не се е поинтересувал от мен, но явно е стигнал до някакво решение на големия си проблем и докато беше жив, като ни видеше със сестра ми все плачеше милия.  За щастие аз не съм се сблъсквала с подобен проблем   Моят свекър е арменец и се казва Хартюн, но всички му викат Хари, така се казва и синът ни - Хари (не Хартюн). Аз го избрах, защото много хубаво ми звучи, а и исках да е кръстен на страхотния си дядо   Само се дразня, като са ме питали дали цялото му име не е Харлампи    

То и аз съм трябвало да бъда Крум, но природата се е погрижила 

Аз съм нямала подобни дилеми и от това спечелиха само бабите и дядовците. За мене да кръстиш някой на някого означава да вземеш първата буква от името. Свекърът ми е сирак и аз предложих на мъжа ми първото ни дете да е с неговата буква без значение на пола. За симетрия дъщерята взе буквата на баща ми - все пак на женски троен татко прилича да се кръсти внучката. След година-две свеки изтърси,  че няма да подари златни обици на внучка си, че не й била буквичка. Що й трябваше да ръси простотии, като знае, че съм алергична към тях - директно й казах, че нямам нужда от нейното злато, дъщеря ми има вече три чифта обици и да не съм я чула повече да говори такива приказки.

мамаалабала, от кое име се притесняваш и не ти харесва? Ако не е тайна де..

А какво си сега, Крумовица 

Окоча съм, не виждаш ли 

името Найден ми харесва.
ще видиш как ще свикнеш с него.
Напразно се терзаеш.

Много е готино да се включиш на средата на темата без да прочетеш даже и да изпраскаш най-якия въпрос!

 

Мисля,че Елито искаше да попита тази мама.И на мен ми е интересно,кое е това име,което да не можеш да произнесеш?Не вярвам да има толкова грозно име,всяко име е хубаво,още повече ако е на толкова любим човек,като детето ти !

опа, извинявам се тогаз.

 

Мама ала бала, докато разбера ника, прости ми... а, има ли вариант да вземете само буквата от името?

Аз пък е трябвало да съм Атанаска на дядото. Добре ,че майка ми е жена на място и е срязала мераците на родата на баща ми! 

Здравей, знам, че сигурно ти е трудно в момента, но помисли-ако твоето собствено отношение към името на детето ти е негативно ще навредиш само на ДЕТЕТО СИ, на себе си и на мъжа си. Сигурна съм, че след като в крайна сметка сама си взела това решение името не е чак толкова лошо. Постарай се да го харесваш. Не мисли негативно. Прости на свекър си за това че е стар и опак-аз не веднъж съм виждала как хората с възрастта стават все по-опаки и странни. Наистина имаш основание да се чувстваш така, както се чувстваш, но с това не помагаш на никого.
Не можеш вече да промениш името, затова се постарай да промениш това, което можеш-отношенията си с мъжа ти и със свекър ти. Помисли за положителните му качества и какво всъщност искаш в момента от него-та той самия вече не може нищо да промени, дори цял живот да си се сърдите.
Аз самата като си помисля в момента каква съм проклетия-кой знае какво зло ще съм като остарея-затова и се опитвам повече да прощавам.
 

Бих искала да ви кажа и името, но е страхувам,че мой познати четат форума и не искам отсега да засягам този проблем, иначе нямам нищо против да взема първата буква, но и втората, но споръд мъжа ми и това не е достатъчно, аз обаче очевадно се измъчвам и предполагам, че накрая ще отстъпи, защото аз определено няма....

Според мен заслужаваш едно голямо "браво" за това, 4е си поставила оби4та към мъжа си на първо място (аз не съм сигурна, 4е бих отстъпила, ако бях на твое място...да се сопне и инатливо да държи на своето всеки може...не е кой знае какъв героизъм...)

Направила си жертва, то4но както и той ти е казал, 4е ще те подкрепи, каквото и да решиш...Ето на това аз казвам добро семейство! Защо се измъ4ваш...и двамата с мъжа ти явно сте оби4ливи и благородни хора, детете ви е живо и здраво...

Свекъра явно не е съвсем стока, но това е бял кахър на фона на щастието което явно те заобикаля...

Горе главата...аз бих се гордяла и със своята постъпка и с тази на мъж ми!

Мама от август, не искам да сипвам сол в раната, на какво ще стане, ако свекървата настоява момиченцето (дай Боже да се появи  ) да е кръстено на нея?

неможе, по традиция се кръщава на майка та на булката второто, демек нЕма шанс!ПЪК!

 

А, мерси, аз пък хептен не съм наясно с традициите!

Всьщност мисля че името сьс своето значение не е лошо ама разбира се че си го намерила намерила си най- голямото щастие на света и си е само твое е и на мьжа ти ма това е друго всички Мами ще ме разберат. Да ти е жив и здрав нали знаеш розата дори под друго име пак ще е толкова прекрасна

вложи в името друг смисъл - например намерен в смисъл,че в лицето на баща му си намерила любовта и от там си намерила щастието, раждайки и неговото дете  

бях написала постинга по-рано, а сега като го публикувах виждам,че мамата отгоре го е написала почти същото 

Смени му името, колкото по-бързо - по-добре, цял живот ще ти тежи и то заради капризите на родата 

Да ти е живо и здраво бебчето .
Няколко неща от мен:
1. Името е хубаво (дишай дълбоко  ).
2. В момента наистина си в много уязвим период (хормоните "друсат" здраво) и си много по-чувствителна - ще ти мине.
3. Ако все пак обаче не ти мине , разсъждавай така: Избери си хубаво галено именце за момента и се успокой от мисълта, че винаги можеш да го преименуваш, в зависимост от него (Напр. ако му викаш Ники - в един момент можеш да го пишеш Николай или др.). Никой не е казал, че трябва да бързаш (майка ми - вече голяма сама се е преименувала). Не си мисли, че някой ти е опрял пистолет и ако до няколко дни не вземеш решение - после няма връщане  . Тъкмо по-трезво ще вземеш решението!
4. Мъжът ти го стегни малко - аман от тия мама и татко дето светят навсякъде където не им е работата (от опит говоря ).
5. Свекър ти - ако един човек се тръшка толкова за глупости - не трябва да ти пука толкова за мнението му занапред.
(Не знам каква е тази традиция с името на свекъра, бе момичета - аз не се съобразявам с такива работи. Време е тия неща да ги превърнем в отживелици).
Гушкай малкия и да не ти пука - това не е истинска беда и в такива ситуации избор винаги има!      

Здравеите..не мислех да пиша по темата..но в мен изплува нещо ,което може би ще е полезно на някой...майка ми се казва Пенушка...на баба Пенка и на баба Теменужка естествено...сега съм на 34 години...разбрах че така се казва преди няколко години...винаги са и казвали Еми...